Решение № 15472 от 25.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 33311/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба от Л. Г. Ч. против (фирма) с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 261, 90 лева, представляваща начислена цена на предоставени В и К услуги за периода от 20.01.2015 г. до 21.07.2016г. по клиентски номер •••••••••• за имот, находящ се в гр. (адрес) В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът не дължи заплащане на процесната сума. На първо място страната поддържа, че между страните по спора не съществува валидно облигационно правоотношение по договор за В и К услуги за процесния имот и период. На следващо място ищецът намира, че вземанията са погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност. В подадената искова молба са изложени твърдения, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, тъй като негови служители са заявили, че ако ищецът не заплати процесното вземане сумата ще бъде събрана със съдия-изпълнител. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че ищецът не дължи заплащане на процесната сума. В подадения отговор са изложени съображения, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че „справката“, на която се позовава ищецът, е издадена по искане на лицето, като в отправената до (фирма) молба е посочен процесния адрес, поради което даденият отговор в табличен вид не може да бъде разглеждан като покана за плащане на процесната сума. По изложените съображения е направено искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК направените съдебни разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по клиентски номер •••••••••• за имот, находящ се в гр. (адрес) ответникът е начислил за процесния период сумата в размер на 261, 90 лева, представляваща цена на потребени В и К услуги, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото. В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в периода, за който е начислено процесното вземане е извършил в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на консумираните услуги. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че за процесния имот при ответното дружество е открита партида с титуляр ищеца, по която за периода от 20.01.2015 до 21.07.2016 г. по клиентски номер •••••••••• е начислена сумата в размер общо на 261, 90 лева, която не се дължи от ищеца. Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен. По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното: Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция е призната с отговора на исковата молба. Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира следното: Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради липса на валидно облигационно правоотношение и изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска. Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Обстоятелството, че за процесния имот и период са издадени фактури за описаните в исковата вземания не би могло да бъде разглеждано като повод за завеждане на делото. Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118 ЗЗД. Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ – I – A състав е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури на суми, част от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не обективира поведение на кредитора, даващо повод за завеждане на отрицателен установителен иск. Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме като повод за образуване на делото. Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Л. Г. Ч. не се следват разноски за настоящото производство, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, съдът