Решение № 5107 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 815/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б. И. К. от [населено място], срещу Решение № 232/27.08.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу действия по принудително изпълнение, обективирани в Протокол за опис изх.№ С240026-028-0002523 от 13.08.2024 г. Първоначално делото е образувано срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП - Пловдив да се произнесе по депозирана от оспорващия Жалба вх.№ 66-22-1465/15.08.2024 г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив (вх.№ С240026-000-0443763/14.08.2024 г. по регистъра на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив). В хода на производството жалбоподателят е уточнил, че жалбата следва да се счита за подадена против решението на Директора на ТД на НАП - Пловдив, което решение същият оспорва изцяло.

С Определение № 3824/25.09.2024 г., постановено по административно дело № 866/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково (образувано по оспорване на Решение № 232/27.08.2024 г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив), това производство, на основание чл. 213 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, е присъединено към настоящето дело за разглеждане в едно общо такова.

С жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, като същото се оспорва като постановено извън законоустановения срок и в нарушение на чл. 233 от ДОПК, който изисквал цялостно погасяване на дълга от секвестируемото имущество на длъжника. Директорът на ТД на НАП - Пловдив потвърдил извършения от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково опис на 13.08.2024 г. на два имота на жалбоподателя – наследствени от прадядо му ниви и лозе, разположени в землището на [населено място]. Оспорващият посочва, че не били налице предпоставките на чл. 221, ал. 1 от ДОПК за започване на принудително изпълнение. ДОПК постановявал, че принудително изпълнение се започва само при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника, дори и при частично такова. В тази връзка жалбоподателят заявява, че никога не бил спирал плащанията по изпълнителното дело, като продължавал да плаща и в момента. Плащанията от негова страна продължавали повече от седем години, което показвало неговото добросъвестно намерение за изплащане на задължението в рамките на възможностите му. Действията по принудително събиране на сумите и извършеният опис били неоснователни и в противоречие с чл. 221, ал. 1 от ДОПК. Освен това жалбоподателят счита двата имота за несеквестируеми, тъй като те попадали под защитата на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от три декара. Посочва, че е налице и хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ДОПК за несъразмерност на разходите и приходите. Очакваните реални приходи от продажбата на имотите щели да представляват значителен процент от тяхната продажна цена и щели да увеличат размера на дълга му, без реална възможност за погасяване. Принудителното изпълнение нямало да постигне целта си – погасяване на задължението му към държавата. В този смисъл той щял да бъде лишен от собствеността си и приходите от нея, без това да погаси задължението му, което само щяло да се увеличи. Предвид изложеното, моли за отмяна на Решение № 232/27.08.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърден описът, извършен с Протокол за Опис изх. № С240026-028-0002523/13.08.2024 г. на ПИ при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, по изпълнително дело № 170253802/2017 г. на два броя поземлени имота с идентификатори 87076.16232 и 87076.28.54, находящи се в землището на [населено място], [община], като претендира да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

Ответникът – Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че решението на териториалния директор е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Обжалваните действия на публичния изпълнител били законосъобразни, предвид формиралите се публични задължения на жалбоподателя, които не били погасени в срок. Описът бил обективиран в протокол, който съдържал всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 233 от ДОПК. Имуществото било правилно индивидуализирано. Възраженията за несеквестируемост на описаните имоти били напълно неоснователни, предвид представените доказателства за договор за наем и доколкото не се обработвали нито от задълженото лице, нито от член на семейството му. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

За събирането на установени и изискуеми публични държавни вземания по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации образец 6, представляващи дължими осигуровки и данък за ЗО, ДОО, УПФ и ДДФЛ, в общ размер от 5 487, 15 лева, включващи лихва - 787, 86 лева и главница - 4 699, 29 лева, срещу жалбоподателя Б. И. К. е образувано изпълнително дело № 170253802/2017 г. по описа на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С240026-022-0068248/01.08.2024 г., издадено от С. Ч., заемащ длъжността старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205, във връзка с чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК, за събиране на вземанията по изпълнителното дело е наложена възбрана върху следните недвижими имоти:

• поземлен имот КИД 87076.162.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-458/15.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 7, с номер по предходен план: 162032, площ 573 кв.м, находящ се в [населено място], [община], [област] - местност О. Ч., с граници 87076.162.42, 87076.162.41, 87076.162.40, 87076.162.33, 87076.162.73, 87076.162.31, придобит с договор за доброволна делба № 24, том XI, peг. № 7576, дело 894 от 2007 г., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 0.00 лв.

• поземлен имот КИД 87076.28.54 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-458/15.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 028054, площ 3200 кв.м, находящ се в [населено място], [община], [област] - местност К. В., с граници 87076.28.17, 87076.28.55, 87076.28.53, 87076.28.13, 87076.28.14, придобит с договор за доброволна делба № 24, том XI, peг. № 7576, дело 894 от 2007 г., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 0.00 лв.

Постановлението е надлежно връчено на длъжника на 02.08.2024 г. по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК по електронен път, видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път по делото. Същото е изпратено и на Агенция по вписвания - Служба по вписвания - Хасково, като наложената възбрана върху недвижимите имоти е вписана.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е обжалвано от длъжника Б. И. К. по реда на чл. 197 от ДОПК пред горестоящия административен орган - Директора на ТД на НАП - Пловдив, във връзка с което е постановено Решение № 214/12.08.2024 г. Със същото постановлението е потвърдено като правилно и законосъобразно. Така постановеното Решение № 214/12.08.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив е обжалвано пред Административен съд – Хасково.

До длъжника е изпратено съобщение изх. № С240026-110-0003944/02.08.2024 г. за насрочване на опис на имотите, предмет на обезпечението, наложено с ПНОМ изх. № С240026-022-0068248/01.08.2024 г., находящи се в [населено място], [община], [област]. Съобщението е надлежно връчено на 02.08.2024 г. Видно от Протокол за опис изх. № С240026-028-0002523/13.08.2024 г., съставен от С. Ч., старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на 13.08.2024 г., е извършен опис на възбранените недвижимите имоти, находящи се в [населено място], [община], [област]. На извършения опис е присъствал длъжника по изпълнителното дело Б. И. К., който е назначен за пазач на описаните вещи.

На 14.08.2024 г. в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив с вх. № 66-22-1465/15.08.2024 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив (вх. № С240026-000-0443763/ 14.08.2024 г. по регистъра на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив) е постъпила жалба от Б. И. К. срещу действията по принудително изпълнение, обективирани в Протокол за опис с изх. № С240026-028-0002523/13.08.2024 г. Във връзка с така постъпилата жалба Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив е постановил обжалваното в настоящото производство Решение № 232/27.08.2024 г., с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Решението е връчено по електронен път на длъжника на 09.09.2024 г., видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път. Жалбата срещу решението е подадена в Административен съд – Хасково на 11.09.2024 г. и заведена с вх.№ 6063/11.09.2024 г. по описа на съда.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в преклузивния седемдневен срок, от легитимирано лице, съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК - длъжник по изпълнително дело, образувано от публичен изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 232/27.08.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу действия по принудително изпълнение, обективирани в Протокол за опис изх.№ С240026-028-0002523 от 13.08.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ДОПК сочи, че решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Ал. 2, от своя страна, дава параметрите на обхвата на контрола на решаващия орган и очертава правомощията му в тази връзка. Разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК гласи, че в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението.

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по ДОПК се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция се съдържат в разпоредбата на чл. 8 от ДОПК, където са посочени критериите, с оглед на субектите. В случая приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, като, доколкото производството е образувано срещу физическо лице, компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите е териториалната дирекция по постоянния му адрес, в случая Териториална дирекция на НАП - Пловдив. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 267 от ДОПК - директора на ТД на НАП – Пловдив.

Съдът намира, че решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, с означение на фактическото и правно основание за издаването му. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на административния акт.

По приложението на материалния закон:

Съдът намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимите материални норми.

Чл. 226, ал. 1 от ДОПК определя, че в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания, а съгласно ал. 2, за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.

Принудително изпълнение върху движими и недвижими вещи, собственост на длъжника, се осъществяват чрез опис, оценка и публична продан. Описът по чл. 233 от ДОПК представлява самостоятелно действие по принудително изпълнение, като в посочената разпоредба е уреден начинът за неговото осъществяване. Същият се извършва от публичен изпълнител и се обективира в протокол за опис. В настоящия случай, описът на процесните земеделски имоти е обективиран в протокол за опис, съставен от компетентен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, в писмена форма и съдържащ необходимите реквизити, съгласно чл. 233 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 2, т. 3 от ДОПК в протокола за опис се прави индивидуализиране на недвижимия имот: описват се границите на имота, квадратурата му, характерни белези, местонахождение и други обстоятелства, свързани с имота. В процесния протокол за опис е налице предвиденото в чл. 233, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК съдържание.

По отношение на изложените доводи, че принудителното изпълнение по изпълнителното дело е предприето срещу имущество на длъжника, което е несеквестируемо, и позоваването на длъжника на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК, следва да се отбележи, че така направеното възражение е неоснователно. В разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на имуществото, което е несеквестируемо по чл. 213, ал. 1, т. 5 от същата разпоредба. Чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК предвижда, че в кръга на несеквестируемото имущество попадат земеделските земи на длъжника - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимият за обработването им инвентар. В настоящия случай липсват доказателства за наличието на предпоставките, посочени изрично и императивно в разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно: липсват данни, установяващи обстоятелството, че длъжникът или член на неговото семейство пряко обработва съответните земеделски земи.

Не намира основание и оплакването за несъразмерност на разходите по принудителното изпълнение с очакваните приходи по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ДОПК. Действително принудителното изпълнение не трябва да води до прекомерни разходи, които надвишават или са несъразмерни с очакваните приходи от продажбата на вещите, като целта е да бъдат защитени интересите както на задълженото лице, така и на държавата, като се избегне неефективното разходване на ресурси. Преценката за наличието на несъразмерност между разходите и очакваните приходи от принудителното изпълнение се прави от публичния изпълнител, който е натоварен със събирането на публичното вземане. Тази му преценка подлежи на контрол за законосъобразност. В случая обаче жалбоподателят само маркира твърдения за наличие на несъразмерност, но не наведе конкретни факти, обосноваващи това му твърдение, нито прояви процесуална активност за попълване на делото с доказателства за твърдяната несъразмерност.

В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да изтъкне, че в случая принципът за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, който се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, е спазен. В ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая, с оспорените действия публичният изпълнител не е нарушил тези принципи.

Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, както и предвид факта, че същият е представляван от юрисконсулт по делото - изготвил становище по жалбата и представил допълнителни доказателства, както и участвал в проведеното съдебно заседание, то такива следва да се присъдят. Претендираният размер на разноските от 240 лв. по представен списък на разноските, обаче е прекомерен. Приложим в случая, на основание § 2 от ДР на ДОПК, е чл. 78, ал. 8 от ГПК, която разпоредба предвижда, че в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, а размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този смисъл разноски следва да се присъдят в размер на 100 лв., предвид обстоятелството, че предметът на делото не разкрива фактическа и правна сложност, в това число в сравнение с други дела със същия предмет, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която норма препраща чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково