Решение № 6605 от 23.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 159/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е след като с решение № 651 от 19.01.2024 г. на ВАС, Шесто отделение, постановено по адм. дело № 10092 от 2023 г. по описа на съда е отменено решение № 1504 от 16.08.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело 574 от 2023 г. по описа на съда, в което е отхвърлена жалбата на „СРЕДНА ГОРА“ АД против Решение № 2153-15-45/10.02.2023 г. издадено от Директора на ТП НОИ–Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на „СРЕДНА ГОРА“ АД срещу Разпореждане № РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ – Пловдив, относно съставен Ревизионен акт за начет с № РА-5-15-01254019/19.12.202 г. за причинени щети на ДОО, в размер на 2457.20 лв., от които 1951.08 лв. главница и 506.12 лв. лихва, начислена до датата на издаване на ревизионния акт за начет и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

В решението на касационната инстанция са дадени задължителни указания за установяване при подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО през 1999 г., съгласно действащите тогава, както и след това Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване (Загл. доп. - ДВ, бр. 61 от 1999 г.) (отменен 01.01.2000 г.) и Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (отменен 01.01.2006 г.) спазени ли са правилата за това, както и начина по който са подавани данни и периодичността. Да се прецени необходимостта от изслушване на съдебно-техническа експертиза за възможността при постъпване на данни за осигурено лице, подадени от осигурител на магнитен носител, съобразно изискванията на двата отменени подзаконови акта, действали в сочените времеви периоди, при съвпадащи цифри в ЕГН, при обработването им от поделение на НОИ да се генерират данни за лице, което не може и не следва да бъде осигурявано от „СРЕДНА ГОРА“ АД, както и възможността за обратна връзка от НОИ към осигурител при установени и други данни за осигурения от друг осигурител.

Предмет на настоящото съдебно производство е жалба на „СРЕДНА ГОРА“ АД, ЕИК 115010834, със седалище гр. Пловдив, представлявано от изпълнителния директор К. П., против Решение № 2153-15-45/10.02.2023 г. издадено от Директора на ТП НОИ–Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на „СРЕДНА ГОРА“ АД срещу Разпореждане № РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО по ревизионен акт за начет № РА-5-15-01254019/19.12.2022 г. да внесе по сметка на ТП на НОИ – Пловдив сума общо в размер 2457, 20 лева, от които 1951, 08 лева главница и 506, 12 лева лихва.

Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и с административно- производствените правила. Изложени са обстоятелства относно това, че дружеството не следва да носи отговорност за незаконосъобразни действия на контролен социален орган, свързани с отпускане на пенсия на лицето В. Н.. Твърди се на липса на причинно-следствената връзка като елемент на фактическия състав на щетите на ДОО по чл. 110, ал. 1 КСО.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото писмено становище. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за делото в различните инстанции.

Ответникът по жалбата, Директора на ТП на НОИ Пловдив, чрез юриск. В., оспорва жалбата. В постъпила по делото молба, моли съда да потвърди оспореното Решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за разглеждане делото в различните инстанции, като и за депозит за СТЕ.

Окръжна прокуратура Пловдив редовно призована не участва в съдебното производство.

Административен съд – Пловдив, тринадесети състав, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало въз основа на подадено заявление вх.№ 2112-10-476/19.10.2017 г., поправено със заявление вх. № 2171-10-1/17.01.2018 г. с разпореждане [номер]/14.02.2018 г. на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ – Ловеч на лицето В. Ц. Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението лицето е представило документи за трудов/осигурителен стаж и документи за осигурителен доход преди 2000 г., като длъжностното лице по пенсионното осигуряване е взело предвид същите, както и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето за периодите от м.01.2000 г. до м.06.2000 г., от м.05.2001 г. до м.12.2001 г., от м.01.2002 г. до м.11.2002 г. и от м.01.2003 г. до м.05.2005 г. В последствие в ТП на НОИ – Ловеч е постъпило и заявление вх. № 2113-10-506/22.06.2022 г., с което В. Ц. Н. е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това производство по отпускане на пенсията е установено, че липсват данни в Регистъра за осигурените лица за заявителя, които касаят периода 01.07.2000 г. – 30.04.2001 г. и 01.12.2002 – 31.12.2002 г., като осигурено лице при осигурителя „СРЕДНА ГОРА“ АД, гр. Пловдив. В тази връзка с писмо изх. № 213-10-506#4/10.08.2022 г. е отправено искане до ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка на осигурителя, която да установи обстоятелства, касаещи осигурителния доход. При извършената проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на „СРЕДНА ГОРА“ АД, е издаден Констативен протокол № КП-5-15-01195203/14.09.2022 г., с който е установено, че в регистъра има вписани трудови договори на Н. с жалбоподателя като осигурител за периода 01.04.1999 г. до 31.05.2005 г. на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ и с осигурител „СРЕДНА ГОРА-2000“ АД - Пловдив от 01.06.2005г. до момента на проверката. При отправено запитване за изясняване на данните по чл. 5 ал. 4 КСО за периодите 01.07.2000 г. до 30.04.2001 г. и 01.12.2002 г. до 31.112.2002 г. е постъпила декларация вх. №1130-15-503#2/24.08.2022 г., в която е посочено от управителя на „СРЕДНА ГОРА“ АД, че Н. не е работила в дружеството и не фигурира във ведомостите за получавани заплати, а подадените в регистъра за осигурени лица данни с нейното ЕГН, действително се отнасят до друго лице, което работи в дружествата на посочената длъжност – Д. К. К., със сходно ЕГН, което е било в трудови правоотношения със „СРЕДНА ГОРА“ АД и „СРЕДНА ГОРА - 2000” АД на посочената длъжност „пазач невъоръжена охрана“. Представени били и ведомости за заплати на служителите на „СРЕДНА ГОРА“ АД, при която се установява, че действително В. Н. не присъства в тях и не е била служител, който е осигуряван при този осигурител. От тази проверка осигурителният орган изградил извода, че неправилно са изплатени суми от средствата на фонд „Пенсии“ на В. Ц. Н.. Издадени били задължителни предписания № ЗД-1-15-01195188/14.09.2022 г. от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, на „СРЕДНА ГОРА“ АД за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за Н.. Посочените задължителни предписания са връчени на 15.09.2022 г. на изпълнителен директор на дружеството, не са оспорени в законоустановения срок и са влезли в сила. От справка за отхвърлени данни от Регистъра на осигурените лица за В. Ц. Н. данните по чл. 5, ал. 4 от КСО били заличени на 03.02.2023 г. по подадена декларация за изтриване на запис от осигурителя от „СРЕДНА ГОРА“ АД. На база направените констатации след извършената от контролен орган проверка приключила с констативен протокол № КП-5-15-01195203/14.09.2022 г. и въз основа на Заповед № ЗР-5-15-01252551/15.12.2022 г. е извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „СРЕДНА ГОРА“ АД. Същата е приключила със съставяне на основание чл. 110, ал. 1 от КСО на Ревизионен акт за начет с № РА-5-15-01254019/19.12.2022 г. за причинени щети на ДОО, в размер на 2457.20 лв., от които 1951.08 лв. главница и 506.12 лв. лихва, начислена до датата на издаване на ревизионния акт за начет. Недоволен от така определеното задължение към ДОО, на 17.01.2023 г. осигурителят “СРЕДНА ГОРА” АД е депозирал възражение като на 18.01.2023 г. е изготвено мотивирано заключение на контролния орган, с което изцяло са потвърдени констатираните с ревизионен акт за начет № РА-5-15-01254019/19.12.2022 г. задължения.

На същата дата и на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено и разпореждане № РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за събиране на сумата по ревизионния акт за начет. Актът е обжалван от дружеството и във връзка с оспорването е постановено процесното Решение № 2153-15-45/10.02.2023 г., с което директора на ТП на НОИ – Пловдив е потвърдил неговата валидност и обоснованост, считайки, че са изпълнени всички законови предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на осигурителя по чл. 110, ал. 1 КСО. В тази връзка жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство.

В настоящото производство е постъпила е молба от ответника рег.№2513/09.02.2024 г., с която се моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, като са посочени въпросите на които вещото лице да даде отговор, с цел да бъдат изследвани и изяснени обстоятелствата, които подробно по посочени в решението на ВАС.

По делото, с протоколно определение от 21.02.2024 г., е допусната съдебно – техническа експертиза, която следва да даде отговор на следните въпроси:

• какъв е начина, по който са подавани данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето В. Ц. Н., [ЕГН] за времето за периодите от м.01.2000 г. до м.06.2000 г., от м.05.2001 г. до м.12.2001 г., от м.01.2002 г. до м.11.2002 г. и от м.01.2003 г. до м.05.2005 г., от кого са подадени и каква е била периодичността на подаваните данни;

• при подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО през 1999 г., за лицето В. Ц. Н., [ЕГН], спазени ли са правилата съгласно действащите тогава, както и след това Инструкция № 1 от 9.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване (Загл. доп. - ДВ, бр. 61 от 1999 г.) (отменен 01.01.2000 г.) и Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (отменен 01.01.2006 г.);

• възможно ли е при постъпване, в сочените времеви периоди, на данни за осигурено лице, подадени от осигурител на магнитен носител, съобразно изискванията на горепосочените отменени подзаконови акта, при съвпадащи цифри в ЕГН, при обработването им от поделение на НОИ да се генерират данни за лице, което не може и не следва да бъде осигурявано от „Средна гора“ АД, както и възможна ли е обратна връзка от НОИ към осигурител при установени и други данни за осигурения от друг осигурител? В хода на съдебното производство не се представят други доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена е в срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

Във връзка с прилагането на материалния закон, съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, „контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет; т.1 за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им“. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО представлява по същността си вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, според който „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното“. Елементите от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО включват вреда, изразяваща се в намаляване на средствата по фондовете на ДОО или пропусната полза същите да се увеличат, противоправно поведение на физическо или юридическо лице и причинна връзка между първата и втората предпоставка. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания. Процесното Решение № 2153-15-260 от 26.09.2019 г., издадено от Директора на ТП НОИ –Пловдив е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО и Заповед № 4163/16.11.2022 г. на Управителя на НОИ, като с него по същество е потвърдено разпореждането № РЖ-5-15-01284338/18.01.2023 г. на ръководител на контрола по разходите по ДОО – компетентен съгл. чл.110, ал. 3 от КСО. Оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията на чл. 117, ал. 5 КСО, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаването им. Спазвани са изискванията за форма. Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от такова естество и интензитет, че да рефлектират върху валидността и обосноваността на упражнената компетентност.

В процесния случай, въз основа на подадени в регистъра данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, касаещи осигурителя „СРЕДНА ГОРА“ АД и отнасящи се за В. Ц. Н., неправилно и без основание на същата е изплатена сума, представляваща част от дължима пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 17.01.2018 г. до 19.06.2022 г., която е в общ размер на 2 457, 20 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигурителен доход, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, учителски пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаем доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощи. Създаването на персоналния регистър на НОИ и подадените от осигурителите и самоосигуряващите се лица данни, целят установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход при пенсиониране за периода след 1997 година. С невярното им подаване от съответният осигурител, безспорно се създават предпоставки да бъде нанесена щета на ДОО. На основание чл. 40, ал. 2 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителни книжка, както и с документ по утвърден образец. Следва да се отбележи, че по силата на закона осигурителят е страна по осигурителното правоотношение с НОИ за лицето В. Н. и същия е длъжен да изпълнява задълженията си по чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО. На основание Инструкция № 1 от 11 февруари 2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителят следва да подаде информация, установяваща осигурителния стаж и доход на осигуряващо се при него лице. В случая, жалбоподателят неправилно е подавал информация в РОЛ за лице, което не фигурира в разплащателните му ведомост, факт който не се отрича от негова страна. Така, на база некоректно подадените от осигурителя в РОЛ данни са послужили за преценка на пенсионните права на Н. и безспорно въз основа на тях, на лицето е отпусната и изплащана пенсия в недължим размер. Така са извършени неправомерно осигурителни разходи и е нанесена щета на ДОО. Ето защо, противно на доводите в жалбата, правилно е ангажирана отговорността на осигурителя по чл. 110, ал. 1 КСО. Налице е пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и на некоректно подавана информация в РОЛ от осигурителя „СРЕДНА ГОРА“ АД.

Спорният въпрос по делото се свежда до това, дали са налице предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО спрямо осигурителя “СРЕДНА ГОРА” АД за неправилно подадени данни, като осигурител за лице или отговорността за причинената вреда е следвало да бъде избегната при правилен анализ на документите и данните послужили за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Н., извършен от контролните органи на НОИ.

Съобразно направените указания в Решение 651/19.01.2024 г. на касационната инстанция, по делото е назначена СТЕ, с която са изяснени следните въпроси: какъв е начина, по който са подавани данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето В. Ц. Н., [ЕГН] за времето за периода от месец 01.2000 г. до месец 06.2000 г., от месец 05.2001г. до 12.2001 г., от месец 01.2002 г. до месец 11.2002 г. и от месец 01.2003 г. до месец 05.2005 г., от кого са подадени и каква е била периодичността на подаване на данните; при подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето В. Ц. Н., [ЕГН] спазени ли са правилата съгласно действащите тогава, както и след това Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавно обществено осигуряване и здравното осигуряване /Загл. Доп. - ДВ, бр. 61 от 1999 г./ /отменен 01.01.2000г./ и Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица/отменен 01.01.2006 г./; възможно ли е при постъпване, в сочените времеви периоди, на данни за осигурено лице, подадени от осигурител на магнитен носител, съобразно изискванията на горепосочените отменени подзаконови акта, при съвпадащи цифри в ЕГН, при обработването им от поделение на НОИ да се генерират данни за лице, което не може и не следва да бъде осигурявано от „СРЕДНА ГОРА“ АД, ЕИК 115010834, както и възможна ли е обратна връзка от НОИ към осигурител при установени и други данни за осигурявания от друг осигурител? В прието без оспорване заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, са изяснени горепосочените въпроси, както следва:

Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето В. Ц. Н., [ЕГН] за времето за периода от месец 01.2000 г. до месец 06.2000 г., от месец 05.2001 г. до 12.2001 г., от месец 01.2002 г. до месец 11.2002 г. и от месец 01.2003 г. до месец 12.2004 г. са подавани на магнитен носител /дискета/, а от месец 01.2005 г. до месец 05.2005 г. - на хартиен носител. Данните са подадени от „СРЕДНА ГОРА“ АД, ЕИК 115010834. Декларациите са подавани всеки месец в предвидените срокове за всеки един от процесиите периода, а именно: 01.2000 г. - 06.2000 г.; 05.2001 г. - 12.2001 г.; 01.2002 г. - 11.2002 г.; 01.2003 г. - 05.2005 г. В Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (отм.) в чл. 5 е записано: „ Декларация, която не съдържа код на осигурителя или самоосигуряващия се, ЕГН на осигуреното лице, месеца, за който се отнасят данните, подпис и печат, се връща на осигурителя (самоосигуряващия се)... " и чл. 7 „ След прехвърляне на информацията от дискетата тя се връща на осигурителя (самоосигуряващия се). “ Тази формулировка показва, че трудно може да се направи грешка, тъй като данните подадени на електронен носител се прехвърлят, както са подадени от осигурителя. Освен това не е възможно да бъде установено лицето подавало данните от страна на осигурителя за процесиите периоди, тъй като, то не се регистрира и данни за него не се съхраняват в информационния масив на НОИ, а самоличността му се установява/потвърждава с документ за самоличност при самото подаване на данните. По отношение на задължителните придружителни писма за горепосочените процесни периоди, то същите са унищожени, с оглед настъпила пет годишна давност на архивните единици от този вид. Осигурителят вписва данните на магнитен носител - дискета. Служителят на НОИ обработващ данните от дискетата, няма права и задължения да отварят осигурителните досиетата. При акта на приемане на информацията от дискетата, съдържанието и не се визуализира на монитора, а се извършва проверка само за броя записи и периода за който се отнасят същите, за съответствие с данните които се подават с дискетата. Програмният продукт използван от НОИ извършва проверка само за допустимост. Последната се изразява в проверка на цифровата структурата на съответното ЕГН, без функционални възможности за проверка за съответствие с името на неговия притежател. Не е налице връзка или изискване в подаваната с дискета информация да се съдържат данни за вписани /сключени, действащи/ трудови договори. Това е така защото, при липса на данни за трудови договори, граждански договори, самоосигуряващи се лица системата няма да обработва данните за тях, т. е. ще ги отхвърли като недефинирани.

Според заключението на вещото лице при подаване на данните по чл.5, ал. 4 от КСО за лицето В. Ц. Н., са спазени правилата съгласно действащите тогава, както и след това Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавно обществено осигуряване и здравното осигуряване /Загл. Доп. - ДВ, бр. 61 от 1999 г./ /отменен 01.01.2000 г./ и Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица /отменен 01.01.2006 г./.

Според приетата СТЕ, с оглед процедурите извършвани от съответния служител на ТП на НОИ при постъпване на подадени от осигурител данни на магнитен носител, не са налице предпоставки при тяхната обработка, при съвпадащи цифри в ЕГН, да се генерират данни за лице което не може и не следва да бъде осигурявано от „СРЕДНА ГОРА“ АД, ЕИК 115010834 за процесиите периоди. Техническите възможности на НОИ, които са свързани с проверка за допустимост на ЕГН, липса на алгоритъм за проверка съответствие по ЕГН и име, данни за вписани трудови договори, правят невъзможна осъществяването на обратна връзка от НОИ към осигурител при установени и други данни за осигурявания от друг осигурител.

Изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза се цени като компетентно и обективно изготвено. Експертът е основал изводите си на доказателствения материал – ревизионната преписка и изследване на действащата към този период нормативна база, което е отразено подробно в заключението.

Приетото от страните без оспорване експертното заключение и приложените решения на административния орган, може да се обобщи накратко следното: изготвената СТЕ по категорично и безспорно потвърждава по какъв начин кога и с какъв информационен носител са давани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, т. е недвусмислено е отхвърлена е възможността за техническа грешка, следствие от която да е възникнал неправилно запис, относно В. Н.. Данни за лицето представител на осигурителя и подало данните за процесните периоди не могат да бъдат установени поради обективни причини, т. е установената процедура в ТП на НОИ, която не регистрира лицето и не се съхранява такива лични данни в информационния масив на НОИ. Предвид изминалият значителен период от близо 20 години в архивите на НОИ са унищожени и придружителните писма за горепосочените процесни периоди, порази изтичане на давност. Отхвърлена е и хипотезата за възможността при обработката на предоставените данни, при съвпадащи цифри в ЕГН, да се генерират данни за лице което не може и не следва да бъде осигурявано от „СРЕДНА ГОРА“ АД за посочените процесни периоди. С оглед техническите възможности на НОИ е невъзможно осъществяването на обратна връзка от НОИ към осигурител.

По отношение направеното възражение на жалбоподателят за неосъществен от страна на пенсионния орган текущ контрол при преценката на правото на пенсия на лицето, то същото съдът счита за неоснователно. Становището, че органът е следвало да извърши проверка на данните, фигуриращи в регистъра на осигурените лица, преди издаване на разпореждането за отпускане на пенсията, не съответства на законовите изисквания. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, т. 1 и т. 2 от НПОС - в редакцията към 2018 г., към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят: при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване - документи за осигурителен (трудов) стаж; документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 /три/ последователни години от последните 15 г. осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г., като на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС осигурителният стаж и доход се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителни книжка, както и с документ по утвърден образец. Видно от посоченото, нито УП-2 за времето след 1999 г., нито УП-3 са задължителни документи при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия. Нормативната уредба не изисква и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО да се ползват само при липса на разплащателни ведомости. Със заявление вх. №2171-10-1/17.01.2018г. лицето е представило документи за трудов/осигурителен стаж и документи за осигурителен доход преди 2000 г., с които разполага, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, правилно длъжностното лице по пенсионното осигуряване е взело предвид същите, както и данните по чл. 5, ал. 4, т. от КСО / за лицето за периодите от м.01.2000 г. до м.06.2000 г., от м.05.2001 г. до м.12.2001 г., от м.01.2002 г. до м.11.2002 г. и от м.01.2003 г. до м.05.2005 г./, при издаване на разпореждане [номер] от 14.02.2018 г. на ръководител "ПО" към ТП на НОИ - Ловеч.

Предвид гореизложеното и разпоредбата на чл. 110 ал. 1 т. 1 от КСО, посочена по-горе в настоящото изложение, отговорността по чл. 110 от КСО е гражданскоправна, обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е, да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход. Отговорността се състои във възстановяване на неправомерно заплатеното обезщетение. В случая наличието на причинна връзка се обосновава от факта на изплащане на пенсия в неправилен размер през процесния период в резултата на подадените от осигурителя „СРЕДНА ГОРА“ АД погрешни данни в регистъра на осигурените лица, че В. Н. има статус на осигурено лице, въпреки че същата не е осъществявала трудова дейност в дружеството (т. е. не е отговарял на изискването за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имала право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1, чл. 50 и чл. 53 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО). В изготвената СТЕ вещото лице категорично установява, че действията на осигурителя и по-точно подадената неправилна/сгрешена информация е в пряка причинна връзка с настъпилото ощетяване на фондовете на ДОО, следствие на което е неправилно извършения осигурителен разход. С действията си осигурителят осъществява противоправно поведение, с което реално са настъпили вреди по осигурителни правоотношения за действителен работник, полагащ труд при жалбоподателя за сметка на неизвестено за последния лице, което няма никакви правоотношения с него. Изяснена е причината за погрешното въвеждане на данни в системата на НОИ, а именно некоректно подадени данни от осигурителя, като с тези си действия последният е причинил щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, представляващи недължимо изплатени пенсии на В. Н.. Освен това е установено, че не е възможно да е възникнала техническа грешка при въвеждането на данните на действителния работник Д. К. с тези на В. Н., поради съвпадение на част от ЕГН на двамата. Следователно, разходите са резултат от действията на оспорващия, който, като осигурител, е от кръга лица по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Налице са всички предпоставки за ангажиране на специалната деликтна отговорност по горепосочения текст и в този смисъл правилно е съставен акт за начет срещу дружеството.

При проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 АПК съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на административно- производствените правила съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Поради това жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното, съдът намира решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е правилно постановено.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете инстанции и 500.00 (петстотин) лева внесен депозит за допускане на съдебно-техническа експертиза в настоящето производство.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив