Решение № 22 от 27.3.2024 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 40/2024 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба подадена на 28.12.2023г. от М. К. Р., с ЕГН •••••••••• с адрес гр. Стара Загора, ул. „ Казански” № 23, ет.5, ап.28, чрез адв. Р. К. Р. от АК Стара Загора, против Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0051459 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1от КЗ на М. К. Р., с ЕГН •••••••••• с адрес гр. Стара Загора, ул. „ Казански” № 23, ет.5, ап.28, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лв. Жалбоподателката М. К. Р. не се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения и противоречие на установените в него обстоятелства с обективната действителност. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Упълномощения в качество на повереник адв. Р. К. Р. от АК Стара Загора също не се явява в съдебно заседание. Чрез депозираната допълнителна жалба, се поддържат изцяло изразените първоначални доводи за отмяна на ЕФ, като се навеждат нови такива сочещи на допуснати процесуални нарушения, недоказаност на нарушението и разминаване между установеното във ЕФ и изискванията на закона. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу М. К. Р., за това, че на 06.10.2022г. в 09.47 часа, на главен път ІІ-66, км. 124.500, от с.Поповица към с.Милево, в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, е установено с АТСС управление на МПС регистрирано на територията на Р. България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност. Установеното МПС е било индивидуализирано като лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6”, с ДК№ ВН 9339 АА, спрямо което е констатирано нарушение на Кодекса за застраховането /КЗ/, заснето с автоматизирано техническо средство /система/ TFR1-M 619. В електронния фиш, като собственик на установеното МПС, е посочена М. К. Р., с ЕГН •••••••••• с адрес гр. Стара Загора, ул. „Казански” № 23, ет.5, ап.28. Нарушението е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, като във връзка с чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1от КЗ е било определено и наказанието Съставения фиш е бил връчен срещу подпис на нарушителя на 19.12.2024г. / справка към адм. нак. преписка / Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св. К. С. К., писмените и веществени такива: Електронен фиш серия Г № 0051459 на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М” и останалите събрани и приобщени по делото писмени доказателства. Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от повереника, за неоснователна. От намиращия се към административно наказателната преписка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с дата от 06.10.2022г. се установява, че той е бил съставен от полицейския служител К. К.. От показанията на св.К. и от съдържането на протокола, се установява, че на 06.10.2022г. служителят е бил на работа. Около 09.00 часа той се е намирал в района на кръстовище, съдържащо отклонението от главен път ІІ-66 водещо към базата на фирма „Елит“, попадащо между с.Милево и с. Поповица, обл. Пловдивска. Според св. К., преди започване на работа, той се установил в отбивка от пътя, непосредствено до отклонението водещото към базата на фирма „Елит. Самото място където бил ситуиран служебния автомобил попадало в зоната на действие на поставения преди мястото пътен знак „В 26” ограничаващ скоростта за идващите към свидетеля и съответно продължаващи в обратната посока автомобили до 40 км.ч. По същество показанията на св. К. в пълна степен се потвърждават и от събраните по делото писмени и веществени доказателства. Според показанията на св. К., управлявания от него служебен автомобил бил позициониран и ориентиран с предната си част срещу идващите, от север на юг автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 619, което при включен режим контролирало движещите се в посока от север на юг МПС-та. В 09.47 часа намиращото се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 33957 /извадка от дневника на отчитане на скорости заснети със АТСС TFR1-М № 619 протокол към адм.нак. преписка / с движещо се МПС- автомобил с ДК№ ВН 9339 АА, което преминало със скорост от 56 км/ч, при разрешена и ограничена скорост в извън населеното място до 40 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 619, били отразени в съставения от него, с дата от 06.10.2022г. протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 06.10.2022г. била обработена, като се е установило, че заснетия в 09.47 часа видеоклип № 33957 съдържа запис на движещ се лек автомобил с ДК№ ВН 9339 АА. Посредством извършената към онзи момент справка в регистрите на КАТ, било констатирано, че регистрационния номер се води на лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6” собственост на М. К. Р., от гр. Стара Загора. При анализа, освен превишението на скоростта от 16 км.ч., се установило, че в системата няма данни за същия автомобил да е платена и задължителната застраховка гражданска отговорност. Това станало и причина да се издаде обжалвания електронен фиш серия Г № 0051459 за нарушение по КЗ. Няма никакво съмнение, че нарушението е установено (на посочените в електронния фиш дата, място и час) именно с отразеното в протокола АТСС. Това обстоятелство се потвърждава и от извършената от съда проверка на генерираните от АТСС координати за геолокация посочени в представения снимков материал. На съда е служебно известно, че посочените в снимковия материал координати могат да се използват за търсене на точното място, само ако обаче бъдат спазени правилата за това, посочени в сайта на адрес https: //support.google.com/maps/answer /Откриване на координати или търсене по географска ширина и дължина/. Докато въвеждането на координати във формата от системите DMS и DMM, в случая изисква използване на калкулатор или конвертор на координати, то най-лесно е да се използва първия предложен формат, а именно тяхното въвеждане в десетични градуси /DD/. При спазване на тези правила и чрез използване на посочените в снимковия материал координати-EL: 25.070150 NL: 42.141310, чрез тяхното въвеждане във формат DD в полето за търсене на „Google Maps” във формата 42.14131, 25.07015 се установява, че същите се отнасят за точка находяща се главен път ІІ-66, което място съвпада с това на извършване на работата на АТСС и местоизвършване на нарушението. При анализа на цветните изображения въведени в „Google Maps” се установяват, както отбивката от пътя към базата на фирма „Елит” за която говори в показанията си св. К., месторазположението на АТСС, както разположението на пътен знак „В 26” ограничаващ скоростта за север на юг автомобили до 40 км.ч. Макар, че вмененото с обжалвания ЕФ нарушение е свързано с нарушение по КЗ, но обстоятелствата относно наличното ограничение на скоростта се явяват от значение доколкото, именно констатираното нарушение на скоростта от страна на водача е станало и предпоставка за установяване на това по застраховането. Следва да се отбележи, че за пътен знак „В 26” в протокола е посочено, че той се намира на около 120 метра от АТСС, което обстоятелства безспорно се установява и от справката в „Google Maps”. В този смисъл съдът намира, че обстоятелствата относно нарушението са напълно установени, като макар и оспорени, остават неопровергани. Необходимо е да се посочи, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното и представено статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от същата наредба представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Изходните данни от процесната АТСС като доказателствен материал са годни за установяване на извършеното нарушение от обективна и субективна страна. В случая по делото са представени надлежни удостоверения и протоколи за изправността на автоматизираното техническо средство. Нормативни изисквания за снимковия материал за разположение на АТСС не са поставени. Последният като приложение към съставения протокол за използване на АТСС е надлежно отбелязан, поради което следва да се приеме и посочената в същия дата на използване. Няма никакво съмнение, че нарушението е установено (на посочените в електронния фиш дата, място и час) именно с отразеното в протокола АТСС. При това положение не се създават каквито и да е съмнения по механизма на установяване на административното нарушение и автентичността на изготвения от АТСС доказателствен материал. Съдържанието на електронния фиш и протокола за използване на автоматизирано техническо средство ясно обозначават: издателя - ОДМВР - Пловдив; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; временното позициониране на АТСС, местоположението на пътния участък; действащите правила за движение, дори ограничението на скоростта; движещото се моторното превозно средство, което е индивидуализирано с регистрационен номер; собственика на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението и нарушените разпоредби; размера на глобата. Направените възражения за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, съдът намира за неоснователни. В действителност в текста на чл. 647, ал.3 от КС е посочено, че „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка“. Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да е налице празнота в закона, налагаща приложение други закони. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”. Всички тези необходими и достатъчни реквизити, са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - серия Г № 0051459 от ОДМВР Пловдив, като конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на неговото извършване, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени. Предложеното различно тълкуване на текста на чл.647, ал.3 и ал.4 от КЗ и интерпретацията в тази насока в подадената жалба няма как да бъдат споделени от съда. В случая е безспорно установено това, че със съответното АТСС е установено и заснето управлението на МПС от страна нарушителката, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това е изискването на КЗ, спазването на което от страна на оправомощените органи по контрол е безспорно установено по делото. От събраните по делото доказателства, се установява, че на посочените в ЕФ дата, час и място, съответното МПС е било в движение, като за същото не е имало платена полица „Гражданска отговорност“. Твърдението, че автомобила е бил със валидна полица, изцяло се опровергава от събраните по делото доказателства. От постъпилата справка от Директора на Дирекция „Управление на автомобилни продукти „ в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр. София /33 от съд.дело/ се установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6”, с ДК№ ВН 9339 АА е имал сключена полица „Гражданска отговорност“ валидна за периода от 29.05.2022г. до 28.05.2023г. Поради неплащане на дължимата вноска към дата-28.08.2022., полицата е била прекратена на 13.09.2022г. Т.е. към датата на заснемането с АТСС-06.10.2022г. автомобила е бил без валидна полица „Гражданска отговорност“. Направения извод от АНО относно нарушението се явява обоснован и правилен. Неоснователни се явяват и всички останали възражения относно неясното на точната квалификация на установеното нарушение. Правилно в издадения ЕФ, нарушението е било квалифицирано по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. В същия текст е посочено, че договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Именно това си задължение като собственик на МПС, не е изпълнила нарушителката М. К. Р.. При определяне на размера на наказанието е било отчетено и това, че нарушението се явява първо такова извършено от М. Р., като е бил приложен текста на чл. 638, ал.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Същия текст гласи, че „на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ /каквато се явява нарушителката/, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. Съгласно текста на чл. 461, т.1 от КЗ застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е задължителна. Правилно в обжалвания ЕФ е посочено и това, че наказанието е определено и във връзка с чл. 638, ал.4 от КЗ /чийто текс бе изписан по-горе в мотивите/. Направените възражения за някаква неяснота или процесуални нарушения допуснати от страна на АНО, при квалифициране на нарушението съдът намира за изцяло неоснователни. От постъпилата жалба, допълнение към нея и друго становище, се установява, че нарушителката чрез ангажираната от нея защита, е разбрала какво й се вменява във вина и каква е квалификацията на нарушението, така щото същата е организирала по съответен ред своята защита. Неоснователни се явяват и всички останали възражения, включително и това за посочване на правилната посока на движение на процесния автомобил. Тъй като нарушението е по КЗ, явно е, че в случая, след като автомобила е бил в движение и без полица, то е без значение дали точната му посока е била от север на юг /както е посочено в ЕФ/ или от югозапад на североизток, както се твърди в жалбата/. В допълнение, следва да се посочи и това, че използваното АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ СА6419ММ. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване-Стационарен „С”, така и посока за задействане - в случая „П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския автомобил, който се е намирал след знак В26 заснетия автомобил е бил приближаващ. Това означава също така, че самото нарушение е установено, след като автомобила вече се движил в зоната на ограничение на забраната въведена със знака. В случая не е оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш време. В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 с дата от 06.10.2022г. са отразени номер на първо статично изображение-33934 и номер на последно статично изображение-33 963. От същия протокол се установява, че за времето от 09.00 часа до 13.00 часа на 06.10.2022г. по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС се били направени общо 30 клипа, като клипа от 09.47 часа, с номер 33957 въз основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях. От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №8-38-22 от 06.07.2022г. /към адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до 06.07.2024г. От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 619/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г. Действително датата на установеното нарушение е 06.10.2022г. но в случая следва да се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 619/ е преминало съответната проверка към датата на нарушението, то следва извода, че заснемането на нарушението е било извършено с разрешено и валидно техническо средство. При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателката е осъществен съставът на вмененото й административно нарушение. При този изход на делото искането на жалбоподателя и неговия повереник за присъждане на разноски се явява неоснователно. При този изход на делото основателно се явява и искането на искането на процесуалния представителя на АНО за присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая, като се отчете неговата фактическа и правна сложност, предвид това, че делото приключи в едно заседание, то съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било оправдано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото и проведените съдебни заседания, съдът счита, че на АНО се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив, като М. К. Р. бъде осъдена да я заплати. Мотивиран от горното Съдът