РЕШЕНИЕ

№ 40

гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Панталеева Членове: Даниела П., Костова Светослава, Н. К.а при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600140 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв.В.Я. - защитник на подсъдимия Д. К. М. против присъда № 13 от 11.02.2008г. по НОХД № 770/2007г. на Варненския окръжен съд, с която подс.М. бил признат за виновен в извършването на следните престъпления:

1/ по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален строг режим;

2/ по чл.199 ал.2 т.2 вр. с ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му било наложено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което да бъде изтърпяно при първоначален усилено строг режим.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М. било наложено по- тежкото от двете наказания, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определил общо наказание измежду наложените по НОХД № 4254/2006г. – лишаване от свобода за срок от две години, по НОХД № 543/2006г. – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, както и наказанието по НОХД № 770/2007г. – доживотен затвор, като наложил най-тежкото от тях, а именно – ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което да бъде изтърпяно при първоначален УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ.

ОС – Варна осъдил подс.М. да заплати на гражданските ищци А. Н. и Е. Т. сумата от по 30 000 лева за всяка една от тях, представляващо обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, както и сумата от 880.40 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието - по 440.20 лева за всяка от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Присъдени били и направените от тях разноски по делото в размер на 300 лева.

Съдът се произнесъл също и по държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, направените разноски по делото и веществените доказателства.

I.Процесуална хронология на делото: 1/ С присъда от 11.02.2008г. по НОХД № 770/2007г. на Варненския окръжен съд осъдил подс.М. на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ за извършени престъпления по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 и по чл.199 ал.2 т.2 вр. с ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 от НК.

Всички последващи въззивни и касационни производства били образувани само и единствено по жалби на подс.М.. 2/ С решение по ВНОХД № 92/2008г. Варненския апелативен съд, потвърдил първоинстанционната присъда.

3/ С решение № 406/13.11.2008 г. по н. д. № 424/2008 г. ВКС, III н. о. оставил в сила въззивното решение.

4/ С решение на ЕСПЧ по делото „Д. М. срещу България” от 08.03.2018г. било признато, че Република България е допуснала нарушения по чл.6 (1) и (3), б. (с) от ЕКПЧ при провеждане на наказателния процес срещу подс.М., във връзка с който той е бил осъден на доживотен затвор по влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 770/2007г. по описа на ОС - Варна. Според решението в хода на досъдебното производство е допуснато недопустимо ограничаване на правото му на адвокатска защита, гарантирано с чл. 6 (3) б. (с) от ЕКПЧ, изразило се в провеждането на разпит от двама полицейски служители - тип „беседа” на 21.06.2006г., пред които подс.М. направил „самопризнания”. Това било сторено докато същият бил задържан по подозрение в извършване на престъпленията, за които по-късно бил осъден, без да му бъде осигурен защитник, какъвто поискал и нямало убедителни причини, които да оправдават ограничението, нито данни той да се е отказал изрично или недвусмислено от това право.

5/ С решение № 21/06.07.2020г. по н. д. № 962/2019г., образувано по жалба на подс.М., ВКС, II н.о. възобновил ВНОХД № 92/2008г., отменил постановеното решение на АС – Варна по него и върнал делото за ново разглеждане от АС – Варна от стадия на съдебното заседание.

6/ Въз основа на горното решение било образувано ВНОХД № 211/2020г., по описа на АС – Варна, по което било проведено въззивно следствие и било постановено решение.

7/ С решение на ВКС № 55/16.05.2022г. по н.д. 169/2022г. на ВКС, III н.о., решението на АС – Варна било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Варна. В решението било оценено като правилно изключването от доказателствената съвкупност на показанията на свидетелите В. и К. (съгласно логиката на решението на ЕСПЧ) и били дадени указания в няколко пункта, които настоящият съд изпълни в проведеното въззивно следствие, доколкото позволи изтеклия период от извършването на деянието през 2006г. (подробно изложение следва по-долу).

8/ Настоящото ВНОХД 140/2022г. на АС – Варна е образувано на 18.05.2022г. след постановяване на посоченото горе решение на ВКС и негов предмет е въззивна жалба на адв.В.Я. - защитник на подс.М. срещу присъдата на ОС – Варна. В жалбата са изложени много пунктуални доводи, относими към твърдяното нарушение на материалния закон. Основното изведено твърдение в жалбата, след комплексния анализ на доказателствата е, че те не са достатъчни за да се обосноват извод за виновността на подс.М.. Искането е за отмяна на осъдителната присъда и постановяването на нова, с която подс.М. да бъде оправдан.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че намира първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна, основана на събраните по делото доказателства, дори и след изключването от доказателствения материал на показанията на свидетелите В. и К.. Анализира подробно доказателствата по делото и в контекста на този анализ намира, че и при тези налични доказателства може да се приеме, че установените факти сочат категорично подс.М. като автор на престъпленията, в които е обвинен. Счита присъда за справедлива, с оглед характера и вида на деянието и настъпилите общественоопасни последици и пледира за потвърждаването й.

Частното обвинение, чрез своя повереник адв.Д. Д. поддържа становището на прокуратурата и също заявява, че наличните по делото доказателства категорично доказват извършването на престъпленията от подс.М.. След излагане на подробни съображения прави се искане за потвърждаване на присъдата и в гражданско-осъдителната част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.Б. - служебен защитник на подс.М. заявява, че доказателствата по делото не са достатъчни, за да се изведе неоспорим извод за авторството на деянията. Излага подробни аргументи и счита, че въззивната инстанция следва да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия и по двете обвинения.

Подс.М. в личната си защита детайлно аргументира тезата си за невинност по отношения на възведените му обвинения. Подробно коментира различни процесуално-следствени действия, които счита за извършени в грубо нарушение на НПК. Твърди, че е невинен и не е извършил престъпленията, в които е обвинен.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс.М. моли за оправдателна присъда.

I I. В изпълнение на указанията на ВКС в решение № 55/16.05.2022г. по н.д. 169/2022г. на ВКС, III н.о., съдът стори следното в съответствие с конкретните точки в решението:

1/ С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание (л.13-14, том 1) изиска от Окръжна прокуратура – Варна веществените доказателства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 21.06.2006г. от дома на св.И.. В отговор получи писмо от ОП – Варна (придружено с още 6 документа – от ОП – Варна, от Началника на 4 РУ на МВР – Варна и Началника на сектор „Арести“ в ОСИН – Варна – л.43-54 от съдебното следствие пред АС – Варна по настоящото дело, том 1), от които става ясно, че вещите, изискани от съда, не са налични нито в ОП-Варна, нито в Ареста, нито в IV РПУ – Варна. ОП-Варна сочи, че обвинителния акт по делото е внесен само с 2 броя ВД - брадва и газов револвер. Това е видно и от приложения опис на ОП – Варна относно ВД по ДП 304/2006г., според който като ВД по делото в ОП – Варна са внесени 2 броя ВД – брадва и пистолет - л.53. Съответно ОА бил внесен именно и само с тези 2 броя ВД. Поради изложената горе невъзможност да се открият указаните от ВКС ВД по делото, то и първото указание в решението на ВКС се оказа обективно невъзможно за изпълнение.

2/ Съдът призова за разпит св.С. К. и го разпита по указаните от ВКС обстоятелства (л.178 от въззивното следствие, том 1). В разпита си той посочи, че подс.М. нито е живял, нито е преспивал във вилата му. Идвал единствено с баща си да помага за ремонтни работи. Допуска възможност да е оставял „някоя робошка“ или „торбичка“, но пояснява, че това е само предположение, което не се обосновано на никакъв спомен.

3/ Съдът призова за разпит св.С. И. и след изслушване на разказа му за това, което помни от далечната 2006г. (л.183 гръб и 184 от въззивното следствие, том 1), прочете показанията му от ДП на основание чл.281 ал.4 от НПК, които той потвърди.

4/ Съдът призова за разпит св.Ю. С. (л.182, гръб и 183, том 1 от въззивното следствие) и установи обстоятелството относно това колко пистолета е видяла в сака. Според разказа й категорично се установи, че тя е видяла само един пистолет. Записаното двусмислие в разпита й от ДП се установи, че се дължи на неправилно граматическо изразяване, с оглед спецификата на говорене и речниковия запас на свидетелката. Пред АС тя използва различни думи за оръжието, възприето от нея, наричайки го в един случай „пушка“, в друг – „пистолет“. Категорично заяви, че е видяла само един пистолет.

5/ Съдът призова за разпит св.С. Н. и установи обстоятелствата, указани в касационното решение. Показанията й пред съда изясниха, че тя работила девет години в кварталния магазин, който се намирал в непосредствена близост до дома на пострадалата и на семейството на подсъдимия. Познавала ги добре. Няма спомен родителите на подс.М. да са й забранявали да му продава цигари. Твърди, че не познава лице на име „М.“, което да е работило на гробищния парк. Познава М., с който са отраснали в квартала. За него споделя, че помагал в гробищния парк, но бил разносвач на хляб. Съобщава за кражби по домовете на улицата няколко месеца преди смъртта на пострадалата, включително и в къщата на последната, за което чувала оплаквания от самата нея. Пострадалата живеела със страх в къщата си (била сама там). Споделя, че чувала слухове за това, че подс.М. бил извършил кражби в квартала. След прочитане на разпита й от ДП потвърди пред съда заявеното в него. Поясни, че щом е споделила, че бащата на подс.М. й е казал да не му дава цигари, то със сигурност е било така. В разпита й от ДП има посочен един такъв случай. В показанията й от ДП е заявила идентично на казаното от нея в с.з. – че не познава лице на име „М.“. Св.Н. още споделила в този разпит, че от сестрата на подс.М. била чула, че той страдал от психично заболяване и че лежал в психиатрия; че в период на пристъпи извършвал кражби от познати хора, които наблюдавал преди това; че ако го хванели изпадал в силна агресия. Последно св.Н. го била виждала в квартала месец преди убийството. Уточнява, че съседите мислели, че бил в болница.

6/ Съдът призова за разпит св.К. К. и установи обстоятелствата, указани в касационното решение. От разказа му в с.з. се установи, че той познава св.Н. (макар не и по име) и с нея имал разговор за мъже, които живеели в района на църквата. Те имали бригадир, който им давал работа. Веднъж те взели на вересия цигари от магазина и бригадира й бил казал да не им дава повече на вересия. В разпита му от ДП (л.90, том 1 от ДП), прочетен от ВОС св.К. посочил, че лицето, което видял на покрива на пострадалата подсъзнателно оприличил на лице, което виждал в квартала и за което знаел, че „М.“ бил забранил на св.Н. да му дава цигари, „защото не работел добре“. „М.“ карал „БМВ“ и държал ателието за изработка на паметници в гробищния парк. От разпита на свидетелите К. и Н. за съда стана ясно, че лицата „М.“ и „М.“ не са едно също лице. По занятие М., познат на св.Н. и живущ в квартала, понякога помагал в гробищния парк, но бил разносвач на хляб. „М.“ пък бил собственик на ателието за изработка на паметници в гробищния парк и след известно време се изгубил от погледа на св.К.. Важен елемент се явява следното уточнение - лицето на плочата не било идентифицирано от св.К. като „М.“, а като човек, който работел за „М.“, т.е трето неизвестно лице. Поради това и съдът отказа да издирва и призовава М., тъй като св.К. не визира в разпита си нито него, нито „М.“, а едно друго лице – неизвестно, за което свидетеля посочил само, че било от обкръжението на „М.“. Освен това, в разпита си от ДП сочи, че в първия момент „подсъзнателно оприличил“ лицето на описаното горе. В следващите си разпити единственото, което е заявявал било, че не познавал лицето, което видял на плочата. В с.з константно заявявал, че не познава и подс.М.. 7/ Съдът призова за разпит св.Х. С., който изясни пред съда, че само имал намерение да отиде при кварталния М. Т., но в крайна сметка не бил ходил и не бил обявявал там (в полицията), че в дома му има пистолет. Съдът положи максимални усилия да изясни това. Установи и призова за разпит (л.340, гръб до л.342, том 2 от въззивното следствие) свидетелите М. Т., И. И., А. В. и Н. А. (полицейски инспектори за районите на с.Чернево и с.Суворово към месец юни 2006г.), както и изиска писмени материали от РУ – Девня (л.403, том 2) относно обстоятелствата, указани в касационното решение. Установи се, че свидетелите нямат спомен през 2006г. да са били сигнализирани за налично оръжие в частен дом. Нямат конкретен спомен за свидетелите С., С. и И.. В насока, че през лятото на 2006г. не е имало сигнали за намерено оръжие, са и данните в регистрите образец I, във входящите дневници и в дневниците за сигнали в РУ – Девня (л.403 от въззивното следствие).

8/ Съдът, по свой почин и по искане на страните, извърши и редица други процесуално-следствени действия: разпита като свидетели полицейските служители, присъствали на задържането на подс.М. в с.Кракра; приобщи заключението на ВЛ Д. Д. във връзка с изложеното от свидетелите и обективните находки при освидетелстването на подс.М. след задържането му (л.165-167, том 2 от ВНОХД 211/2020г. и л.180-181, гърба от въззивното следствие, том 1); изслуша и приобщи заключението на фракто- диагностичната и металографическа физико-химична експертиза на ВД пистолет (л.178-179 от въззивното следствие, том 1); изслуша и приобщи заключението на СППЕ по отношение на подс.М., допълнението към него, както и назначи повторна СППЕ, чието заключение също изслуша и приобщи (л.339-340, л.418-л.621 от въззивното следствие, том 2); разпита св.Т. – сестра на подс.М.. Събра и множество писмени документи служебно, а също по искане на подс.М. и защитника му, както и приобщи такива, представени и събрани по ВНОХД 211/2020г. на АС – Варна.

След проведеното въззивно следствие, преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна намери следното:

III.От фактическа страна въззивният съд приема за установено: Подс.М. е роден на 26.04.1972г. в гр.Варна, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, с адресна регистрация гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.Кирил и Методий“ 107а, осъждан, ЕГН ••••••••••.

Осъжданията на подс.М. били основно за престъпления срещу собствеността – чл.195 от НК (някои в условията на чл.26 от НК), а също и две други - по чл.297 и чл.339 от НК.

От справката за съдимост на подс.М. е видно следното: 1/ С присъда по НОХД 230/1991г. на РС - Девня, влязла в законна сила на 31.01.1992г. за престъпление по чл.255 т.1 от НК бил осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, като изпълнението на наказанието било отложено по реда на чл.66 ОТ НК ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ;

2/ С присъда по НОХД 78/1994г. на РС - Девня, влязла в законна сила на 22.02.1996г. за три престъпления по чл.195 от НК (две от тях при условията на продължавано престъпление) бил осъден на лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК било определено общо наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПРИ ОБЩ РЕЖИМ. На основание чл.68 от НК в ИЗПЪЛНЕНИЕ БИЛА ПРИВЕДЕНА ПРИСЪДАТА по НОХД 230/1991г. на РС – Девня в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

3/ С присъда по НОХД 142/1996г. на РС - Девня, влязла в законна сила на 04.02.1997г. за престъпление по чл.195 вр. чл.26 от НК и чл.339 ал.1 от НК бил осъден на лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК било определено ОБЩО НАКАЗАНИЕ В РАЗМЕР НА ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПРИ ОБЩ РЕЖИМ;

4/ С присъда по НОХД 290/1997г. на РС - Варна, влязла в законна сила на 02.05.1997г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.2 вр. ал.1 т.3 и 4 вр. чл.26 от НК и чл.297 ал.1 от НК бил осъден на лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК било определено общо наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПРИ СТРОГ РЕЖИМ.

6/ С определение по същото дело, влязло в сила на 08.10.1997г. съдът групирал на основание чл.25 от НК наказанията на подс.М. по НОХД 290/1997г. и по НОХД 142/1996г. и определил общо наказание в РАЗМЕР НА ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПРИ СТРОГ РЕЖИМ, което на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧИЛ С ЕДНА ГОДИНА.

7/ С определение на ОС – Варна по ЧНД 1437/2003г., в сила от 22.08.2003г., подс.М. бил УПО (условно предсрочно освободен) от изтърпяване на наказанието, наложено му с определение по НОХД 142/1996г., с ОСТАТЪК ДВЕ ГОДИНИ И 22 ДНИ и определен изпитателен срок две години и 22 дни.

8/ С определение по НОХД 4254/2006г., в сила от 08.11.2006г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 от НК му било наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

9/ С присъда по НОХД 543/2006г. за деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.26 от НК, извършено на 01.03.-20.06.2006г., в сила от 10.03.2007г. му било наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То било групирано с наказанието по НОХД 4254/2006г. с определяне на общо наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК било увеличено с 1/3 на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Подс.М. рядко упражнявал трудова дейност след излизането си от затвора на 22.08.2003г. С усилията на св.К. К. (негов баща) и св.С. К. (близък познат на баща му), бил назначен за пазач в охранителна фирма, като физическа охрана на обекти на БМФ, където работил известно време, но през март 2006г. напуснал по неизвестни причини.

Подс.М. и баща му понякога помагали на св.К. при извършването на строителни работи на вилата му, намираща се в местността „Панорамата", в землището на с.Константиново, Варненска област, което дало възможност на подс.М. да узнае местонахождението на имота и имуществото в него.

Поради влошените отношения със семейството си, след като напуснал работа, подс.М. не се виждал с близките си и не ги молил за помощ/средства/храна, не посещавал дома им. Нощувал където намери и се препитавал с кражби (водно от изложеното в справката му за съдимост – горе – пунктове 8 и 9). В о.с.з. на 03.10.2007г.пред ОС - Варна, л.116-119 от съдебното следствие, подс.М. сам заявил: „Избирах черните пътища, понеже извършвах кражби.“.

На 15.06.2006 г., около 19 ч., подс.М. бил спрян за проверка на пътя от полицейски служители – свидетелите Д. Я. и Д.Л., в близост до военно поделение „Чайка“ по пътя Варна – с.Константиново, докато вървял пеш с посока на движение с.Константиново. Свидетелите извършили проверка на документите му, както и на обстоятелството дали се издирва, установили, че е свален от издирване и го пуснали, след което за действията си съставили докладна записка до Началника на IV РПУ – Варна (л.22, том 1 от ДП). На техен въпрос къде отива, подс.М. казал, че отива при свои познати във вилната зона на с.Звездица. След проверката подс.М. продължил към вилната зона на с.Константиново, където проникнал в познатата му вила, собственост на св.К., и отнел от там газов револвер.

На 16.06.2006г. (петък) подс.М. бил видян от негов съсед, живущ на същата улица - св.П. Х., да пътува в градски автобус № 2 в гр.Варна, кв.“Аспарухово“. Срещата била в петъчен ден, след изтичане на работното време на св.Х.. Двамата провели разговор в автобуса, като подс.М. споделил, че се връща от почивка в „Слънчев бряг“. Св.Х. се впечатлил от физическото състояние на подс.М. – видял му се „заслабнал“. Същият ден св.Х. видял бащата на подс.М. и му споделил, че видял сина му. Св.К. се изненадал и му казал да му се обади, ако го види пак.

На 17.06.2006г. (събота) св.С. К. установил, че от вилата му, находяща се в местността „Панорама“ в землището на с.Константиново, са откраднати вещи (2 броя дрелки, шлайф машина, автоматично ренде, транзистор „Тошиба", фенер, газов револвер и лозарска ножица). В периода 11.06- 17.06.2006г. той не бил посещавал вилата и констатирал кражбата на 17.06.2006г. Уведомил съответното РПУ на 20.06.2006г., след като чул, че се издирват газови пистолети. Газовият револвер бил закупен от Дубай и скрит от него под дюшека на едно от леглата в стаята. Бил описан от свидетеля и разпознат от него по „цвета формата и размера и по това, че е оксидиран от външната страна на дулото“ - протокол за разпознаване на предмети от 04.10.2006г. (л.80, том 1 от ДП). На 20.06.2006г. в интервала 15.15ч. - 16.20ч. във вилата на св.К. в местността „Панорама“, в землището на с.Константиново, вилен имот 48, бил извършен оглед. Вилата била намерена разхвърляна - с материали, инструменти, дрехи и чаршафи, с отворени врати на шкафовете. Вратата към таванското помещение се намерила изкъртена и подпряна на стълбите. ВД не били иззети (л.45-48, том 1 от ДП).

На 17.06.2006г. (събота) св.Н. била на гости на майка си – постр.П., която живеела на адрес гр.Варна, кв.“Аспарухово“, у.“Кирил и Методий“ 121. Брали череши заедно, обядвали, П. била спокойна. Поради предходни кражби в квартала постр.П. държала в дома си (в коридора зад вратата) някои градински сечива – брадва, мотика и лопата, за да не ги откраднат.

На 18.06.2006г. (неделя) около 8ч. сутринта пострадалата В. П. провела разговор с дъщеря си - св.Е. Т., в който я уведомила, че през нощта някой се опитал да проникне в къщата. Св.Т. съобщила за това сестра си – св.А. Н.. Последната веднага тръгнала към дома на майка си с автобус. Междувременно постр.П. се срещнала на улицата с нейна съседка – св.А.а, на която споделила, че предната нощ някой бил влизал в дома й и тя била ходила да пита друг съсед дали у тях също било влизано. Двете посетили двора на дома й, при което св.А.а видяла разхвърляни вещи под един навес, който имал врата, а във вратата имало дупка, от която висяло парче шперплат.

На 18.06.2006г. рано сутринта подс.М., носейки сак с различни вещи (дрехи, хавлия и тоалетни принадлежности, голяма връзка с ключове) и въоръжен с пистолета, отнет от св.К., проникнал в двора на пострадалата П.. Търсел вещи, от продажбата на които да добие средства за препитание. Откъм навеса разбил и издърпал шперплата на вратата, която водела към килера на дома, но от там не успял да проникне в къщата, заради наличието на следваща врата, която била в заключено положение. Тогава решил да изчака пострадалата да излезе от дома си. За целта се качил върху плочата на покрива на къщата и стоял там приклекнал, в очакване да види кога пострадалата ще напусне къщата. Бил облечен с блуза в розово-цикламена гама, светли панталони, цветна шапка тип каре. По същото време - 18.06.2006г. (неделя) около 8ч. сутринта бил забелязан от св.К. К. върху плочата на къщата. Според св.К. лицето на плочата било от мъжки пол и стояло в приклекнало положение. Мъжът бил млад, висок и слаб, с платнена шапка тип „идиотка“ на шотландско синьо-жълто каре, с избеляла фланелка в розово (или цикламено), със светъл панталон. Св.К. наблюдавал действията му от високите етажи на близкия жилищен блок.

След като подс.М. видял постр.П. да излиза и да поема по улицата, слязъл от покрива и влязъл в къщата. Започнал да тършува из шкафове и гардероби и в кутийка за бижута в раклата намерил златни накити – златен пръстен с формата на детелина; златен пръстен тип халка с липсващ камък; златен синджир със стандартна плетка с висулка с формата на четирилистна детелина и два броя обеци с форма на висулки. Пострадалата се върнала много скоро след посещението при друг съсед и след разговора си на улицата със св.А.а, на която дори показала установените от нея поражения в двора. Не се оплакала на свидетелката, че нещо й липсва, но пояснила, че се страхува от кражби. Споделила дори и страхове на живота си. Завръщайки се в къщата чула шум от тършуване. Видяла подс.М. в хола. Възприемайки я, той пристъпил към физическа саморазправа, с цел да задържи владението на вече отнетите от него златни накити. Извадил пистолета и започнал да й нанася силни удари с него по главата, лицето и тялото. В резултат на тези удари част от ударникът (петлето) на револвера се отчупил и паднал на пода. В следствие на нанесените от подс.М. удари пострадалата паднала на земята. Тогава подс.М. взел брадвата, която подс.П. държала в къщата. С нея продължил да й нанася удари в областта на главата, шията и тялото. Размачкал черепът й, счупил подезичната кост, ребрата. Удрял я, докато напълно я лишил от живот. Наметнал трупа й, след което незабелязано напуснал мястото. Преоблякъл се и напуснал града.

На 18.06.2006г., пристигайки на място около 9.30ч. дъщерята на пострадалата – св.Н., заварила входната врата незаключена, а майка си - мъртва в една от стаите, покрита с нещо. След като подръпнала покривалото с ужас видяла, че майка й е без очи, а мозъкът й бил разпилян по пода. Стените били оплискани с кръв, къщата разхвърляна. Веднага звъннала на св.Т., на полицията и спешна медицинска помощ. Пристигналият медицински екип установил смъртта на пострадалата.

На място бил извършен оглед на местопроизшествие. Къщата до пристигане на разследващите органи била охраняван от полицейски патрул по охрана на обществения ред – ООР (докладна записка от 18.06.2006г., л.20, том 1 от ДП).

Огледът на 18.06.2006г. (л.23-40, том 1 от ДП) започнал в 11.15ч. и завършил в 13.45ч. По време на огледа били установени две входни врати, отворени, без механично въздействие върху тях. В антрето се намерил полуотворен гардероб с рафтове, на които имало подредени дрехи. Зад вътрешната страна на входната врата били намерени подпрени на стената мотика, права лопата и брадва. По брадвата се видели множество пръски от полузасъхнало тъмночервено вещество (иззета като ВД 7); от сапа се взели и одорологични следи. Всекидневната се намерила много разхвърляна, с разпилени по земята вестници, дрехи и други вещи, раклата била отворена. Леглото също било разхвърляно – на него имало одеяла, чаршафи, възглавница. Двете чекмеджета на шевната машина били в отворено положение с разхвърляни вещи в тях. Подът на кухнята също била намерен с разхвърляни дрехи и хартии по пода. До пералнята в кухнята се намерила врата за килерно помещение, на чиято южна стена имало врата със закован на нея шперплат, който бил изкъртен навън и образувал дупка 60/60 см. В хола трикрилен гардероб бил намерен с изцяло отворени врати и разхвърляни вътре дрехи. Над дивана вдясно на височина 150-185см. се намерили пръски от засъхнало тъмночервено вещество. Такива били открити и върху секцията на южната стена на сходна височина. На пода между дивана и табуретките бил намерен труп на жена по гръб, чиято възраст била трудно определима, поради деформациите на лицето. Под главата – с обилно стичане на кръв по килима; в близост – 2 парченца от мозък и парченца черепна кост; избити два зъба. Лице – напълно деформирано – смачкано назад към мозъка; разтрошени слепоочия. След вдигането на трупа под кръста бил намерен метален предмет (детайл) със зацапвания от тъмночервено вещество (ВД 8). Били иззети дактилоскопни следи, одорологични следи, както и посочените горе брадва и метален детайл.

Допълнителен оглед бил извършен на 19.06.2006г., при който от всекиндневната стая на дома се иззели 2 броя изрязани парчета от чаршаф със зацапвания с тъмночервено вещество.

За извършеното престъпление сред заподозрените бил подс.М., тъй като св.П. Х. споделил на дошлите полицаи от ООР, че на 16.06.2006г. видял подс.М. в автобус (докладна записка – л.20, том 1 от ДП). Подс.М. бил криминално проявен, познавал квартала, улицата си и живущите там; нямал работа, съответно нямал пари. Полицейските служби го заподозрели и започнали издирване.

На 19.06.2006г. (понеделник) св.С. И., който живеел в с.Чернево с родителите си (свидетелите Х. С. и Ю. С.) на адрес ул.“Рила“12, около 13 ч. тръгнал с л.а.“Лада 2105“ към с.Невша, където имал приятелка. На ЖП прелеза на гр.Суворово видял подс.М., който махал на автостоп. Св.И. спрял и го попитал за къде е и получил отговор – за Нови Пазар. Св.И. му казал, че той отива в с.Невша, но независимо от това подс.М. се качил при него. Разстоянието между Нови Пазар и с.Невша било около 15 км. Подс.М. се качил в колата на предната седалка, а на задната седалка оставил сак с цип с размери: дължина около 50 см. и височина – около 30-40 см. По пътя се заприказвали и св.И. му казал името си, а подс.М. му казал, че той се казва М. и бил майстор по строежите. Бил висок около 185-195см., слабо телосложение, със слъчневи очила, черна къса коса, леко продълговато лице, облечен с тъмни панталони 7/8, с жълта тениска и кафяви кожени чехли. В с.Невша св.И. спрял пред дома на свои роднини, слязъл и отишъл у тях. Роднините на свидетеля му предложили да пият кафе. Тогава той се сетил за подс.М. и отишъл до колата да види дали и той желае да пие кафе, но не го намерил, въпреки че се огледал и извикал името му няколко пъти. След кафето отишъл в дома на приятелката си, постоял там известно време и към 15ч. тръгнал обратно към с.Чернево. Около 15.30ч. паркирал пред дома си и на слизане видял сака на задната седалка. Взел го и го отнесъл в дома си. Отворили го с майка му и в него намерили дрехи, хавлии, прибори за бръснене и черен пистолет. На св.И. му направило впечатление, че пистолетът не можел да се зареди, защото петлето му било счупено. Св.С. след като се върнал в дома си научил за историята със сака, разгледал и разглобил пистолета. Видял, че има четири патрона. После целия го почистил. На следващия ден имал намерение да го занесе в полицията в Суворово на св.М. Т.. Св.С. изпрала дрехите, защото й харесали, а миришели на застояло. Някои от нещата хвърлила в боклука (слипове, хавлия за лице, връзка ключове - обикновени и секретни). На 21.06.2006г. в дома на св.И. дошли полицейски служители и той им разказал случилото се около сака и приносителя му.

На 21.06.2006г. сутринта подс.М. бил установен в необитаема къща в околностите на с.Кракра от полицейските служители в ПУ – Вълчи дол – свидетелите П., Д. и П.. Свидетелите намерили карта на охранител на името на подс.М., но не го открили в помещението. Св.П. обаче се озадачил от изпрания тъмен панталон, от който още капела вода. Надигайки дюшека на леглото в стаята, видял там укрит подс.М.. Извадил пистолета си и извикал „Излизай!“, което върнало обратно и другите полицаи в помещението. Подс.М. отказал доброволно да излезе под леглото и това наложило да бъде изваден от там чрез издърпване за краката със сила. Бил облечен с фланелка или потник и гол от кръста надолу. След изваждането му не пожелал доброволно да подаде ръцете си за поставяне на белезници и те му били поставени със сила. Не се опитал да бяга. В къщата не бил намерен нито сак, нито пистолет.

На 21.06.2006г. в 16.20ч. в дома на св.И. и семейството му в с.Чернево ул.“Рила“12, било извършено ПСД претърсване и изземване (л.59-63, том 1 от ДП) в рамките на което св.И. доброволно предал тъмносин сак със светлосини части, в който се намерили и иззели както следва:

• 1 брой газов пистолет (на части) с рама 47153 с надпис под нея „САТ 2638“, над спусъка – надпис „САL 380”, а под него - “9 mm KNAL“. На друга част на пистолета имало надпис “Me Jaguar 80” и кръгче с надпис „РТВ 245“. В петзарядния барабан се открили 4 патрона (два халосни и 2 газови). Част от ударно-спускателния механизъм била отчупена и липсваща;

• отвертка; - червено-черно горнище анцук “Lotto”; - червено-чернa фланелка с къс ръкав „Diamond”; - тъмносини къси гащета “Adidas”; - фланелка с къс ръкав в зелено, червено и лилаво, марка “Masita”; - черна фланела с дълъг ръкав “Actuel”; - черно шушляково долнище анцук “Lotto”; - бели плетени памучни ръкавици; - бели мъжки слипове „Биси“; - черни мъжки боксерки “Diesel’; - черно-лилав мъжко бански; - сини мъжки слипове “Chaolisi“; - бяло-розова носна кърпа; - многоцветна хавлиена кърпа; - 11 броя полусекретни ключове; - 23 броя секретни ключове; - парче магнит; - зелено гребенче; - бръснарски принадлежности – 3 броя самобръсначки, крем за бръснене „Каро“, бръснарска четка, огледалце, сапун;

• полупразна тубичка „Nistatin”, 15g; - пластмасова кутийка с надпис „Nistatin” 15g, цена 2, 80лв. В протокола в графата „обяснения на лицата за намерените и иззети предмети, книжа и др.“ св.И. записал „Сакат оставен моята кола в понеделник от М.“.

На 21.062006г. в 18, 16ч. бил проведен разпит с последващо разпознаване по снимки от св.С. И., който разпознал подс.М. като лицето, което качил на автостоп и чийто сак останал в колата му (л.97, том 1 от ДП).

На 21.06.2006г. с протокол за личен обиск, извършен от 20.45 часа до 21 часа, от подс.М. били иззети:

• кожени чехли; - риза на зелени и сини тънки райета с дълъг ръкав; - -шушляков ¾ панталон, резидав, марка “Fubu”. На 07.09.2006г. с постановление прокурор в ОП – Варна (л.11-12, том 1 от ДП) върнал на подс.М. множество дрехи, подробно описани в постановлението, които с разписка от 06.10.2006г. (л.13, том 1 от ДП), били върнати на майката на подс.М.. Тези вещи не включват вещите, описани в т.1 на решението на ВКС, които би трябвало да следват делото и които съобразно съдържанието на получените от ОП – Варна документи, не са налични.

На 04.10.2006г. св.С. К. разпознал газовия си револвер „МЕ JAGUAR", кал.380, 9 мм и № 47153, CAT.2638, подробно описвайки белезите, които му дали основание за това. (л.80-82, том 1 от ДП).

IV.В хода на ДП и въззивното следствие били назначени и извършени следните експертизи:

1/ Тройна СМЕ № І-215/2006г. установила причина за смъртта на В. П.: тежка, несъвместима с живота Черепно – мозъчна травма, с травматично размачкване на мозъка. Съчетаната травма включвала следните отделни травми:

1.Черепно – мозъчна и лицева травма – много фрагментно счупване на свода основата на черепа, счупване на всички лицеви кости, множествени контузии на мозъка, размачкване на десния челен и слепоочен дял на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядания на меките черепни покривки, множество разкъсно – контузни рани, кръвонасядания ожулвания по лицето;

2.Шийна травма – счупване на щитовидния хрущял на гръкляна и но рогчетата на подезичната кост с кръвонасядания на мускулатурата и областта на корена на езика;

3.Гръдна травма – двустранно счупване на ребра, счупване на гръдната кост аспирация на кръв и кръвонасядане на десен бял дроб.

Според СМЕ причина за описаните увреждания са резултат от множество силни удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети и са причинени прижизнено.

2/ СМЕ на подс.М., извършена на 21.06.2006г. (л.20, том 2 от ДП), установила, че при медицинския преглед на подсъдимия се установили ожулвания и кръвонасядания по дясно рамо, десен хълбок, седалището и двете китки.Описани са като резултат от въздействието на твърди, тъпи предмети и са получени преди не повече от едно денонощие.

3/ СМЕ на уврежданията на подс.М. по данните от горепосочената експертиза, след запознаване на ВЛ Д. с показанията на свидетелите, участвали в задържането на подс.М. (л.165-167 от ВНОХД 211/2020г. на АС – Варна, том 2), според която констатираните в горната СМЕ ожулвания и кръвонасядания по дясно рамо, десен хълбок, седалището и двете китки принципно се получават при удари с или върху тъпи предмети и обуславят чувство на болка и страдания. По морфологични особеност отговарят да са получени едномоментно. След запознаване с механизма на задържането на подс.М., ВЛ заключило, че травматичните увреждания по него могат да са получени при принудителното му изваждане изпод леглото, при което са реализирани уврежданията в дясното рамо, дясна хълбочна област и седалището, а при опита за поставяне на белезници и извиване на горните крайници – в областта на китковите стави.

4/ СМЕ на веществените доказателства № 98/2006г. (л.62-64, том 2 от ДП) установила кръвната група на пострадалата като А (бета), както и че по брадвата и по парчетата плат/чаршаф, изрязани в дома на пострадалата, се установило наличието на човешка кръв, която може да произхожда от починалата В. П.. 5/ СМЕ по метода на ДНК профилирането № 220/2006г. (л.65-68, том 2 от ДП) показала категорично, че ДНК профила на кръвта по брадвата и по изрезките от чаршаф съвпадат в пълна степен с профила на постр.В. П.. 6/ СМЕ по метода на ДНК профилирането № 201/2006г. (л.70-73, том 2 от ДП) показала категорично, че ДНК профила на кръвта по дръжката на пистолета съвпада в пълна степен с профила на В. П.. 7/ Дактилоскопна експертиза по протокол № 15 (л.86-88, том 2 от ДП) установила, че от изследваните годни за идентификация три групи дактилоскопни следи, иззети от местопрестъплението отговарят на пострадалата и нейните дъщери.

8/ Дактилоскопна експертиза по протокол № 70 (л.93-99, том 2 от ДП) установила, че папиларните изображения на иззетите дактилоскопни следи от вилната постройка в с.Кракра, са оставени от подс.М.. 9/ Съдебно-балистичната експертиза № 364/27.06.2006г. (л.49-60, том1 от ДП) установила, че представения за изследване револвер „МЕ JAGUAR", кал.380 9 мм и № 47153, CAT.2638 е технически неизправен и негоден да произведе изстрел, поради липсваща взломена, ударна част от петлето на револвера. Установила също, че петлето на представения за изследване револвер и намереният при огледа метален детайл са части от едно цяло.

10/ Съдебна фракто-диагностична и металографическа физико- химическа експертиза (том 2, л.1 от ВНОХД № 211/2020 г. на ВАпС) установила следното: а) фрактографическото изследване на двете фрактурни части (ФЧ№1 - установена под трупа и ФЧ№2 - демонтирана от процесния револвер) по категоричен начин доказва, че детайлът под трупа е съпричастен и е разрушена част (отломка) от демонтирания детайл („ петле “), монтиран в конструкцията на ВД „газов револвер“ с номер на рама „47153“; б) металният детайл открит на местопроизшествието под трупа на пострадалата е изработен не от чист метал, а сплав, в частност цинкова сплав ЦАМ 4-1 като от същата сплав е изработен и газовият револвер и по-точно останалата част от ударника към револвера; в) потвърждава категорично заключението на съдебно-балистичната експертиза, че намереният на местопроизшествието метален детайл и останалата част от петлето (ударника) на газовия револвер, са представлявали едно цяло; г) металният детайл се е счупил не от статично, а от динамично натоварване, като това счупване било благоприятствано от множество технологични дефекти при изработването на металната сплав; разрушаването на петлето на газовия револвер станало в следствие на еднократно механично натоварване; д) счупването на „петлето“ категорично би могло да се получи при удар в човешки череп, определено от ВЛ като динамично ударно конзолно огъване и пояснено със силовата издържливост на теменната кост; е) ВЛ установило, че счупеното парче от петлето на револвера било със запазен оригинален цвят (сив), докато втората фрактурна част, останала към револвера изменила цвета си от сив в червен. Промяната на цвета на метала в червен довел до извода, че с револвера са нанасяни удари и поради окървяването му е получил червен оттенък. В с.з. ВЛ поясни, че не може да даде отговор за силата на удара преди счупването, тъй като обвързва този отговор с ъгъла на удара. Но подчерта, че за него от съществено значение са следите по т.нар „шеста повърхност“, сочещи на различно оцветяване поради наличието на кръв.

11/ СОЕ на вещи (л.102-104, том 2 от ДП), съобразно обвинението по чл.199 от НК установила стойност на златните накити в размер на 880.40лв., а по обвинението по чл.196 от НК – в размер на 291.30лв. – или общо: 1171.70 лв. Стойност на газов револвер – 72 лв.

12/ Сравнителното одорологично излседване на 2 мирисови следи, иззети от сап на брадва и отвор на фазерна преграда (л.77-79, том 2 от ДП) не били установени като идентични с иззетия от подс.М. мирисов материал.

13/ Единична СПЕ на подс.М. (л.23-27, том 2 от ДП), според която той страда от биполярно разстройство, ремисия, синдром на алкохолна зависимост, неусложнено абстинентно състояние. Не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

14/ Тройна СПЕ на подс.М. (л.30-36, том 2 от ДП), според която подс.М. бил лекуван с психично заболяване – афективно разстройство, но към момента на деянието и на изследването се диагностицира спонтанна ремисия на диагностицираното биполярно разстройство. Потвърден бил и другият извод от единичната СПЕ – че подс.М. към момента на деянието не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. В частта на психологичното изследване е посочено, че 1/подс.М. е шизоиден тип- личност – възприема се като различен от другите, спрямо които има негативно отношение и които определя като „лицемери, лъжци, мазници“; 2/че е с ниска самооценка, поради чувството на различие и ниска самооценка, заради факта, че е „болнав и неспособен да създаде семейство“; 3/с повишена мнителност, стигаща до параноидност; 4/чувството за малоценност акумулират у него агресия към социума, която намира външен израз в асоциално поведение – кражби и други; 5/с натрупана агресия, която не е в състояние да контролира; 6/защитни механизми – себеоневиняване и омаловажаване на собственото поведение.

15/ Комплексна СППЕ по ВНОХД 211/2020г. установила липса на психично заболяване към момента на изследването, както и алкохолна зависимост поради дълготрайното пребиваване в защитена среда. Описани били конкретни заболявания – нистагъм, астигматизъм и хипоплазия на макулата по рождение, жлъчно и бъбречно-каменна болести, състояние след оперативна чревна непроходимост, за които се провежда лечение.

16/ Допълнителна Комплексна СППЕ по ВНОХД 140/2022г. дала аналогично заключение без нови съществено различни констатации откъм здраве, психично състояние и заболявания.

17/ Повторна СППЕ по ВНОХД 140/2022г., назначена по ВНОХД 140/2022г., дала отговори на следните въпроси: а) Страдал ли е подс.М. от психично заболяване към датата на инкриминираното деяние - 18.06.2006г., ако да - какво? Отговор: Към датата на инкриминираното деяние при осв.М. е било налице Биполярно афективно разстройство. Ремисия. Остатъчно състояние на просто алкохолно опиване - лека степен. Синдром на алкохолна зависимост. Неусложнено абстинентно състояние. б) Могъл ли е да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си? Отговор: Независимо от това дали подс.М. е извършил или не деянията, за които е подсъдим (като той отрекъл да е извършил деянията), той бил със запазена психична годност да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си съобразно своите разбирания за това. в) Какво е психичното състояние на подс.М. към настоящия момент - ако има определено страдание изисква ли то някакво лечение, ако да - какво? Отговор: От 2003г. до настоящия момент осв.М. не е посещавал амбулаторно психиатър, нито е провеждал стационарно лечение в специализирано психиатрично заведение навън. При повторното му влизане в затвора отново не е търсил психиатрична помощ в медицинския център при Затвора - Варна до настоящия момент, където по принцип има на щат психиатър. Следователно след описаните две хоспитализации, описаното заболяване е приело ход на спонтанно оздравяване, осв.М. не е следвал и поддържащо и противорецидивно лечение. Към момента на актуалното психиатрично и психологично изследване не бяха констатирани психотични деструкции, т.е. при него липсва психично заболяване в тесния смисъл на това понятие, което да покрива критериите за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост“ по смисъла на чл.33 от НК. При осв. Д. М. не се налага провеждане на лечение. г) Може ли подс.М. да участва пълноценно в наказателното производство? Отговор: След като при осв.Д. М. не се установяват данни за наличие на „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост“, то неговите базисни психични годности са съхранени и му позволяват да участва пълноценно в наказателното производство.

В съдебно заседание вещите лица поясниха произхода на появилия се въпрос с наличието или не в миналото страдание на подс.М. от биполярно афективно разстройство (залегнало подробно и в обемната КСППЕ) с писмените данни за предходни хоспитализации с такава поставена диагноза (в психиатрично отделение в СБАЛЛС при ОЗ – Ловеч). Разсъждавайки обаче върху изискването на два задължителни цикъла при биполярното афективно разстройство – депресивен и маниен, не намират достатъчно опора в писмените материали, където са описани основно депресивни епизоди, без отбелязано наличие на маниакална симптоматика. При първото му лечение не била поставена точна диагностична оценка, а е имало съмнение (обсервацио) за Циклична афективна психоза с дромоманни прояви. При втората хоспитализация в същото лечебно заведение отново било проведено лечение с тимостабилизатор Депакин-хроно — таблетки, като диагностичната оценка била Циклична афективна психоза — Ремисия, тоест състоянието било овладяно. Друго, което ВЛ посочват в този ред на мисли е, че обикновено лечението на един депресивен епизод по правило се лекува освен с тимостабилизатор и с антидепресант, докато маниен епизод (и то изразен) се лекува както с тимостабилизатор, но задължително и с антипсихотик (невролептик). В периодите между двете хоспитализации липсва документация, която да доказва прием на поддържащо лечение. От наличната медицинската документация е видно, че било провеждано лечение само с тимостабилизатор, което навежда ВЛ на извода, че се е касаело по-скоро за хиподепресия, т.е. състояние което е леко изразено и не покрива критериите за тежко изразен депресивен епизод съгласно МКБ-10. В съдебно- психиатричната практика за биполярното афективно разстройство се приема че в процес на ремисия на заболяването, както и между двете му фази, се постига напълно оздравяване на пациента, тоест са възстановени неговите базисни психични годности. Към датата на инкриминираното деяние - 18.06.2006г. ВЛ приемат, че при осв.Д. М. е била налице ремисия – т.е. съобразно горното това означава “напълно оздравяване на пациента“.

От психологиччната част на изследването става ясно следното:

Характеровите особености на подс.М. лице не предполагат наличие на способности и воля за сериозна, драстична промяна дори и за дълъг период от време. Същевременно с времето е възможно да бъде усвоен един външно приемлив, фасаден образ и тип поведение, който да обезпечава поне формално един по-широк кръг от социални взаимодействия без да се приема от околните като девиантен. На събития и факти, при които е възможно дискредитиране на този социално приемлив образ и имащи съответно фрустриращ характер за неговата личност е склонен да реагира чрез включване на защитните механизми – рационализация или проекция. Тестът за агресивност отчел леко повишаване на скалата агресивна раздразнителност, но без патологични стойности, което в неговия случай е индикатор за принципно повишена, но вероятно потискана на този етап склонност предимно към вербална форма на агресивно отреагиране. При незачитане на личността и исканията му е докачлив, раздразнителен, гневлив и отмъстителен. Силно чувствителен към критика и оценка. Най-общо въз основа резултатите от теста може да бъде определен като умерено агресивна личност, притежаващ достатъчно самоувереност и честолюбие. Самооценката му е реалистична, негативно структурирана и отразяваща както чувството му на безсилие спрямо ситуацията, в която е попаднал, така и личната му неудовлетвореност от стеклите се житейски събития. Оставя впечатление за известна склонност към самоизтъкване, за недостатъчна самокритичност и донякъде за не винаги ефективен самоконтрол.

СППЕ обсъдила и обстоятелството, че подс.М. много дълго време се намира в защитена среда, заради което експертизата е категорична, че при него към момента не са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. В чисто хипотетичен план е посочено, че при първата СПЕ на фаза ДП, било установено наличие на данни за остатъчно състояние на просто алкохолно опиване - лека степен; синдром на алкохолна зависимост; неусложнено абстинентно състояние. Посочено е, че установеното не покрива критериите за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост.

V. Доказателствен анализ: Горната фактическа обстановка съдът установи след анализ по отделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, от който изключи показанията на свидетелите К. и В., съобразно решението на ЕКПЧ, мотивите на решението на ВКС за възобновяване на делото, както и тези в решение по № 55/16.05.2022г. по н.д. 169/2022г. на ВКС, III н.о.

Съдът изключи от доказателствената съвкупност и показанията на св.Й.С.К., който, според приложената епикриза – л.232 от том 1 на ВНОХД 211/2020г. (приобщена по ВНОХД 140/2022г.) бил диагностициран с параноидна шизофрения през 1991г. Свидетелят бил многократно хоспитализиран, включително и след извършено убийство; последно лекуван през 2008г., а през 2015г. избягал от психиатричното заведение след 4 дни лечение; без налични сведения за местонахождението му. При тези данни не е ясно дали този свидетел има психическа годност да бъде такъв. Липсва експертно изследване в тази посока. От друга страна съдът не счете, че показанията му са от съществено по делото естество, че да е необходимо издирването му и експертизирането на свидетелската му годност.

По показанията на свидетелите: 1/на св.К.: Без съмнение в периода 11-17.06.2006г. от вилата на св.С. К., находяща се в местността „Панорама“ в землището на с.Константиново, след взломяване на дървената част на вратата на склада, наред с други вещи бил откраднат и газов револвер „МЕ JAGUAR", кал.380, 9 мм и № 47153, CAT.2638. Кражбата била установена на 17.06.2006г., тъй като св.К. не бил посещавал вилата от 11.06.2006г. поради дъждовното време. Той не сигнализирал полицията веднага, а сторил това на 20.06.2006г. В предните дни и до идването на полицията за извършване на оглед той се опитал да възстанови част от повредите, за което уведомил полицейския екип – къде е пипал и какво е поправял. Посочил конкретно и отнетите му вещи. Подробно описал пистолета, който бил скрил под дюшека на едно от леглата – газов револвер с 5 патрона в барабана – 3 халосни и 2 газови, със сини капачета (разпит от 21.06.2006г.); черен на цвят, с черна бакелитова дръжка и леко оксидиран от едната страна на дулото (разпит преди разпознаване на оръжието от 04.10.2006г.) И в двата разпита св.К. пояснил, че многократно бил стрелял с оръжието и категорично би го познал, ако го види, което и направил на 04.10.2006г. (л.80, том 1 от ДП) – „разпознавам револвера по цвета, формата и размера и по това, че е оксидиран от външната страна на дулото“ … “заявявам категорично, че това е револвера, който беше откраднат от вилата ми“. Пред ОС – Варна св.К. разказал, че се познава с бащата на подс.М., че двамата (баща и син) посещавали на няколко пъти вилата, за да му помагат; че спомогнал на подс.М. да започне работа и че бил изненадан от напускането му, тъй като заплатата била добра. Заявил, че заподозрял подс.М. тъкмо поради тези предходни посещенията си във вилата, тъй като подс.М. знаел местоположението й, както и имал представа за вещите в нея. Към тези си съмнения добавил и факта, че наоколо нямало други разбити вили, освен неговата. Тук следва да се посочи, че периодът, в който св.К. не посещавал вилата, предполага възможност в същата да не е прониквал само подс.М.. Поради което няма категоричност, че подс.М. е отнел всички липсващи вещи, както и че тъкмо той осъществил взомяването. Такава увереност има единствено за газовия револвер, който се свързва с действия по отнемане именно от страна на подс.М., тъй като дни по-късно бил открит от полицейските служители в дома на св.И. в с.Чернево, който пояснил как е попаднал в него, заедно с други вещи, оставени в колата му тъкмо от подсъдимия.

Липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на св.К., тъй като той не е заинтересован от изхода на делото. К. бил близък с бащата на подс.М. и дори положил усилия за намиране работа на подс.М.. Показанията му не са белязани с негативно лично отношение към подс.М.. В тях той споделил обективни факти, както и изказал единствено едно свое предположение („интуиция“) за съмнения в подс.М. относно кражбата от вилата му, базирани на познанството им, както и на известното му съдебно минало на подс.М., а също и предвид липсата на кражби в съседни вили, а само в неговата. Обстоятелството, че веднъж заявил, че пистолета му бил донесен от Дубай от негов приятел, а друг път - че сам го донесъл от там, не касаят някакво съществено противоречие, което да подрони достоверността на неговите показания. Независимо, че другата част от заявените вещи не била открита, то без съмнение револверът бил намерен и бил пряко свързан с подс.М.. Съдът не споделя твърдяната от подс.М. необходимост от доказване на собствеността на револвера, като принадлежащ на св.К.. Липсват основания за съмнение, че пистолетът е на св.К.. Той подробно го описал в разпита си, проведен на 21.06.2006г. в диапазона 10.30 – 11 часа (л.78 от ДП) – т.е. още преди револвера да бъде открит в с.Чернево на 21.06.2006г. – в рамките на ПСД, извършено между 16.20 и 17.05 часа. Още повече – към датата на деянието не е имало задължителен режим за регистрация на газови оръжия – такова задължение законодателя въвел чрез разпоредбата на чл. 54 от ЗАКОНА за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия с изменение в ДВ, бр.73 от 2010г., в сила от 17.09.2010г. – т.е. четири години след процесното деяние – „чл.54 ал.1: Българските граждани, … са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“. Т.е. в случая св.К. към 2006г. не е имал никакво задължение за регистриране на газовото си оръжие – такова задължение възникнало за гражданите едва с посочените горе изменения в ЗОБВВПИ през 2010г.

Не може да се приеме и твърдението на подс.М., че св.К. лъже, само защото в разпита си е казал, че при огледа във вилата полицаите иззели дактилоскопни следи, а такива по делото не били вписани като иззети. В обичайната полицейска практика винаги се търсят следи, но при оценка на годността им на място се преценява дали същите имат достатъчно идентификационни белези, за да бъдат иззети и вписани в съответния протокол. Видно от този протокол (л.45-46, том 1 от ДП), на огледа е присъствал специалист – технически помощник Вл.Василев, който бил там тъкмо за да установи дали има годни за идентификация следи и съответно – ако го установи – да ги изземе. Още повече, св.К. сам казал, че работил по възстановяване на щетите от взлома, което отговаря и на записа в протокола за оглед, че местопроизшествието „не е запазено“. Не може да се изисква от св.К. да бъде информиран за обстоятелства, за изпълнението на които, задължение носят други лица (в случая техническия помощник, чието присъствие и работа е надлежно отразена в съставения протокол). Поради изложеното и съдът кредитира с доверие показанията му.

2/ на свидетелите Я. и Лефтеров: Свидетелите Д. Я. и Д.Л. в показанията си разказали как на 15.06.2006г. около 19 ч., в района на военно поделение „Чайка“, спрели за проверка подс.М., който се е движил пеш в посока с.Константиново. Свидетелите извършили проверка на документите му, както и на обстоятелството дали се издирва, установили, че е свален от издирване и го пуснали, след което за действията си съставили докладна записка до Началника на IV РПУ – Варна (л.22, том 1 от ДП). На техен въпрос къде отива, подс.М. казал, че отива при свои познати във вилната зона на с.Звездица. За сторената проверка съставили докладна записка и депозирали показания в съдебно заседание пред ОС – Варна. Съдът не намира основание да не кредитира показанията им. Същите били на работа и във връзка със задълженията си извършили проверка на подс.М., който минал покрай полицейската кола. За проверката надлежно уведомили с докладна записка началника си. Няма в какво да бъдат укорени по повод извършената проверка и по документирането й. Същите не са заинтересувани от изхода на делото и свидетелстват по факти относно техни действия, извършени по служба. Не се споделя твърдението на подс.М., че за извършването на проверка следва да има нарочен запис в полицейския журнал, в който се отразяват всички проверки, както и че полицаите не могат да изготвят докладни записки. Заради това и твърдението му, че показанията им са „голословни твърдения“ и че докладната им записка е „антидатирана“, се считат за неприемливи и почиващи на неоправдани съмнения. Още повече, както ще се види по-надолу в изложението, защитната версия на подс.М. за негово местонахождение в с.Брестак, Варненска област по това време, не намира никаква опора в доказателствата по делото. Т.е. съдът няма основания да дискредитира показанията на свидетелите, защото съдържанието им не се харесва на подс.М. – впрочем такава позиция той заема по отношение на повечето свидетели по делото. А годността на свидетелските показания се преценява през призмата на обективните данни по делото, а не на субективните желания на страните по него.

3/ на св.П. Х.: Св.П. Х. в съдебно заседание от 03.10.2007г. (л.115, гръб от НОХД № 770/2008г. на ВОС) заявил, че видял подс.М. на 16.06.2006г., петък, след работа, в автобус № 2 в кв.„Аспарухово“, гр.Варна. Улицата, на която живеели подсъдимия и пострадалата били тъкмо в този квартал на града. Двамата поговорили, при което подс.М. споделил, че се връщал от почивка в „Слънчев бряг“. Св.Х. се впечатлил единствено от това, че подс.М. изглеждал „заслабнал“. Бил с кръгла шапка на главата. Същият ден св.Х. видял бащата на подс.М. и му споделил, че видял сина му. Св.К. се изненадал и му казал да му се обади, ако го види пак. Св.Х. не разбрал защо бащата казал това. От него знаел обаче, че подс.М. имал нужда от хапчета.

Няма основания, които да дадат повод дори и за минимално съмнение в показанията на св.Х.. Показанията му са коректни откъм време и след справка с календар се вижда, че посоченият от него ден 16.06.2006г. действително бил петъчен. Показанията му касаят среща между съседи в автобус и впечатленията му от нея. Т.е. той дал коректен отговор на зададените му от водещия разследването въпроси. 4/ на св.К. К.:

Св.К. К. бил разпитван многократно – на ДП, пред ОС – Варна и пред два състава на АС – Варна. Тъкмо той рано сутринта на 18.06.2006г. наблюдавал приклекнало непознато лице от мъжки пол на плочата на покрива на къщата на постр.П.. Според даденото от него описание лицето било приклекнало, видимо висок, слаб и млад, с кръгла шапка на сини и жълти карета, тип „идиотка“; избеляла цикламена/розова блуза, светли панталони. Св.К. помислил, че лицето извършва някакъв ремонт по къщата, знаейки, че там живее една възрастна жена. Наблюдавал от 11-ти етаж на съседен блок от разстояние от около 60 м. По-късно около 9.30 часа св.К. видял полицейски автомобили. Свидетелят първоначално оприличил лицето на мъж, за който знаел, че бил познат на магазинерката – св.С. Н., която бил чувал да му казва в магазина, че М. й бил забранил да му дава цигари, защото не работел добре. Св.К. заявил в разпита си на ДП, че би познал лицето, ако го види в същата поза, но разпознаване не било извършено. В разпита си пред ОС – Варна (на 25.06.2007г.) св.К. заявил, че наблюдаваното от него лице не бил подс.М., а пред АС – Варна (на 26.09.2022г.) – че лицето на покрива не му било познато и че той не познава подс.М.. Съдът кредитира показанията на св.К. от ДП, като дадени непосредствено след инцидента – на 18.06.21006г. (л.90 от ДП), с уточнението, че показанията му пред ОС – Варна и АС – Варна не се различават в голяма степен от тези по ДП. И по-точно: те страдат само от липса на детайлност, каквато притежават показанията му от ДП. Съдът не намира основания, които да подложат на съмнение достоверността на изложените от този свидетел обстоятелства.

Относно показанията му касателно описанието на приклекналото лице.

Без съмнение разпознаване по делото не било извършено, въпреки уверенията на св.К., че би познал лицето, ако го види в същата поза. Св.К. видял на живо подс.М. едва в съдебната зала на 25.06.2007г. т.е. повече от година след наблюдаваното от него събитие. Да се изисква от него директно разпознаване на лицето в съдебната зала една година по-късно не е коректно, както и не е коректно да се приеме, че неразпознавайки подс.М., той не е видял тъкмо него на плочата на къщата на постр.П.. Една година време е достатъчна за сериозна промяна във външния вид на човек, така щото той да не може да бъде разпознат. Тук следва да се има предвид също и че св.К. сам завил, че би могъл да го познае, но само ако го види в същото положение, описано от него в разпита му – приклекнал и в гръб. Така че, заявлението му в с.з., че подс.М. не е лицето от плочата, не може да се приеме за категорично удостоверяващо, че приклекналото лице не бил подс.М.. Още повече, че в разпита си пред ОС – Варна св.К. посочил, че не е имал за цел да запомня наблюдаваното от него лице, за да го идентифицира. Пред двете съдебни инстанции заявил, че лицето на плочата не му било познато, а също каза и че не познава подс.М. – което по логичен път не изключва на плочата да е бил непознатия за него подс.М.. 5/ на св.С. И.:

На 19.06.2006г. (понеделник) св.С. И., който живеел в с.Чернево с родителите си (свидетелите Х. С. и Ю. С.) на адрес ул.“Рила“12, около 13 ч. тръгнал с л.а.“Лада 2105“ към с.Невша, където имал приятелка. На ЖП прелеза на гр.Суворово видял подс.М., който махал на автостоп. Св.И. спрял и го попитал за къде е получил отговор – за Нови Пазар. Св.И. му казал, че той отива в с.Невша, но независимо от това подс.М. се качил при него (разстоянието между Нови Пазар и с.Невша било около 15 км.). Подс.М. се качил в колата на предната седалка, а на задната седалка оставил сак с цип с размери: дължина около 50 см. и височина – около 30-40 см. По пътя се заприказвали и св.И. му казал името си, а подс.М. му казал, че той се казва М. и бил майстор по строежите. Бил висок около 185-195см., слабо телосложение, със слъчневи очила, черна къса коса, леко продълговато лице, облечен с тъмни панталони 7/8, с жълта тениска и кафяви чехли. В с.Невша св.И. спрял пред дома на свои роднини, слязъл и отишъл у тях. Роднините на свидетеля му предложили да пият кафе. Тогава той се сетил за подс.М. и отишъл до колата да види дали и той желае да пие кафе, но не го намерил, въпреки че се огледал и извикал името му няколко пъти. След кафето отишъл в дома на приятелката си, постоял там известно време и към 15ч. тръгнал обратно към с.Чернево. Около 15.30ч. паркирал пред дома си и на слизане видял сака под задната седалка. Взел го и го отнесъл в дома си. Отворили го с майка му и в него намерили дрехи, хавлии, прибори за бръснене и черен пистолет. На св.И. му направило впечатление, че пистолетът не можел да се зареди, защото петлето му било счупено. Св.С. след като се върнал в дома си научил за историята със сака, разгледал и разглобил пистолета. Видял, че има четири патрона. После целия го почистил. На следващия ден имал намерение да го занесе в полицията в с.Суворово на св.М. Т., когото познавал. Св.С. изпрала дрехите, защото й харесали, а миришели на застояло. Някои от нещата хвърлила в боклука (слипове, хавлия за лице, връзка ключове - обикновени и секретни). На 21.06.2006г. в дома на св.И. дошли полицейски служители и той им разказал случилото се около сака и приносителя му. При извършеното претърсване и изземване (л.59-63, том 1 от ДП) св.И. доброволно предал тъмносин сак със светлосини части, в който се намерили и иззели много вещи, сред които и 1 брой газов пистолет (на части) с рама 47153 с надпис под нея „САТ 2638“, над спусъка – надпис „САL 380”, а под него - “9 mm KNAL“. На друга част на пистолета имало надпис “Me Jaguar 80” и кръгче с надпис „РТВ 245“. В петзарядния барабан се открили 4 патрона (два халосни и 2 газови). Част от ударно-спускателния механизъм била отчупена и липсваща. По експертен път било установено, че тъкмо това е едно от оръдията на престъплението. Разпитан в с.з. пред ОС – Варна на 03.10.2007г. св.И. категорично заявил, че „Този човек, който качих тогава в колата до настоящия момент съм го виждал общо три пъти - тогава, сега и в полицията като ни прибраха също го видях. В районното ме прибраха за разпит. Там го видях, попитаха ме дали го познавам и аз казах, че го познавам, защото го качих в колата.“. Разпитан пред АС – Варна на 26.09.2022г. св.И. потвърди сходни факти (макар и не в детайли) и отново категорично посочи подс.М. като лицето, което качил на автостоп. След приобщаване на показанията му по чл.281 ал.4 от НПК (без съгласието на подсъдимия и защитата му) св.И. потвърди категорично и в цялост прочетените показания, вкл. и в частта, в която е посочил името на лицето, което качил на стоп като „М.“, потвърждавайки че това е именно подс.М.. В с.з. допълни, че е „разпознал подс.М. още тогава и на снимка, и на живо.“.

Липсват основания за дискредитиране показанията на свидетеля, само защото подс.М. счита, че не бил извършен оглед на МПС, управлявано от св.И. или пък защото св.И. не споделил пред съда осъждането си за „управление на кола без книжка“. Първо – неясно защо подс.М. счита, че оглед на МПС бил наложителен. Второ – след нарочен въпрос относно осъждането му в с.з., св.И. поясни, че е бил осъждан и за какво точно. В това съдът не вижда основание за дискредитиране на показанията му, тъй като осъждането само по себе си не прави един свидетел негоден или ненадежден. За последното следва да се търсят несъответствия с другите доказателствени източници, а в случая такъв извод по делото не може да бъде сторен.

6/ на свидетелите Х. Симонов и Ю. С.: Показанията на майката и бащата на св.И. – свидетелите Х. Симонов и Ю. С. потвърждават показанията на св.И., с малки отклонения, които не са във връзка с относимия по делото конкретен факт, източник за който са показанията на св.И.. Този относим факт касае начина, по който сака с едно от оръжията, с които било извършено престъплението, се оказал във владение на семейството на св.И., както и какво те намерили в него. Поради което и показанията на тези свидетели се кредитират от съда като добросъвестно дадени. Липсват данни те да са познавали подс.М. или пострадалата, както и такива, които да ги окачествяват като пристрастни във връзка с изхода на делото. От показанията им се разбира, че св.И. донесъл в къщи сак, оставен в колата от непознато му лице, което возил на автостоп. В сака имало дрехи, ключове, пистолет. Част от дрехите били изпрани от св.С., за да бъдат носени, други изхвърлени, ведно с множеството ключове. Пистолетът бил разглобен и почистен от св.С., като той не успял да го сглоби отново. Св.С. имал намерение да сигнализира в полицията за оръжието, но така и не го сторил. Ден по-късно – сутринта на 21.06.2006г. в дома му било извършено ПСД, в рамките на което сакът с вещите бил доброволно предаден от св.И., съгласно изготвения протокол. По впечатления на св.С., полицаите знаели какво търсят – „полицаите мисля, че знаеха за чантата“, „те нищо не ни казаха“. От казаното от него може да се направи извод, че полицейските служители е нямало откъде другаде да знаят къде бил сака, освен от самият подсъдим, задържан рано сутринта на същия ден.

7/ на св.Т. и св.Н.: Същите описват контактите си с пострадалата си майка, както и събития преди и след намирането й мъртва в дома й; също дават информация и за констатираните липсващи златни накити, които описват много подробно по външен вид и по произход. Липсват основания показанията им да бъдат поставени под съмнение. Въпреки, че са пострадали от загубата на майка си, показанията на тези свидетели са коректно депозирани, проверени чрез други доказателствени източници, следователно – достоверни. Впрочем тези показания не се оспорват от подс.М. и защитата му, вкл. не са коментирани в такъв аспект и във въззивната жалба.

8/ на св.М.ка А.а: Те описват последният контакт на пострадалата преди да бъде лишена от живот. Разказва за това, че рано сутринта на инкриминираната дата се срещнала на пътя с пострадалата, която била уплашена от проникването в дома й, и която дори показала на св.А.а какво точно е установила, имайки предвид „проникване“ в дома й. Отвела я в двора си и й показала изтърбушения шперплат в пристройката – факт, който по-късно бил установен и посредством проведения оглед. Св.А.а съобщава и сведения за състоянието на постр.П. – притеснена от случилото се и уплашена, включително и за живота си – все обстоятелства, които се подкрепят и от показанията на дъщерите й - св.Т. и св.Н.. Тези показания също като на дъщерите на пострадалата не са оспорени от защитата на подс.М.. Липсват основания да не бъдат кредитирани.

9/ на св.С. Н.: Показанията на този свидетел (л.299 и 300 от въззивното следствие, том 2) касаят общи сведения на живота и хората в квартала, за семейството на подс.М., за самия него, за постр.П., както и изясняват разминаванията в свидетелските показания около лицата „М.“ и „М.“.

Св.Н. работила дълги години в кварталния магазин, освен това от дете живеела в същия квартал и познавала хората в него от ранна възраст.

Непосредственият й разпит пред въззивния съд внесе яснота относно твърденията на св.К. за лицето „М.“. Показанията й изясниха, че тя работила девет години в кварталния магазин, който се намирал в непосредствена близост до дома на пострадалата и на семейството на подсъдимия. Познавала ги добре. Няма спомен родителите на подс.М. да са й забранявали да му продава цигари. Твърди, че не познава лице на име „М.“, което да е работило на гробищния парк. Познава М., с който са отраснали в квартала. За него споделя, че помагал в гробищния парк, но бил разносвач на хляб. Съобщава за кражби по домовете на улицата няколко месеца преди смъртта на пострадалата, включително и в къщата на последната, за което чувала оплаквания от самата нея. Пострадалата живеела със страх в къщата си (била сама там). За период на извършване на кражбите сочи такъв от 3-4 месеца преди смъртта на пострадалата, като допълва, че в този период подс.М. живеел при родителите си. Споделя също, че чувала слухове за това, че подс.М. бил извършил кражби в квартала. След прочитане на показанията й от ДП категорично потвърди пред съда заявеното в него, като на зададените въпроси от защитата и от самия подсъдим, подробно обосновава казаното от нея и въз основа на какво се базира. Поясни, че щом е споделила, че бащата на подс.М. й е казал да не му дава цигари, то със сигурност е било така. В разпита й от ДП има посочен само един такъв случай. В с.з. допълнително по този въпрос посочи, че е давала продукти на семейството му на вересия (както и на други хора от квартала), но че винаги са й се издължавали след взимане на заплата. В разпита й от ДП е заявено идентично с казаното от нея в с.з. – че не познава лице на име „М.“. Св.Н. още споделила в този разпит, че от сестрата на подс.М. била чувала, че той страдал от психично заболяване и че лежал в психиатрия; че в период на пристъпи извършвал кражби от познати хора, които наблюдавал преди това; че ако го хванели изпадал в силна агресия. Последно го била виждала в квартала месец преди убийството. Уточнява, че съседите мислели, че бил в болница. Тези свои изявления в разпита си от ДП категорично потвърди пред съда. Поясни ясно, че казаното за извършени от подс.М. кражби в квартала касае слухове, но потвърждава казаното й от сестра му, записано в разпита й от ДП.

Липсват основания показанията на св.Н. да не бъдат кредитирани.

Същата не е заинтересована от изхода на делото, напротив – в разпита си сочи добри впечатления от родителите на подс.М., с които поддържала контакти и си вършели взаимни съседски услуги. Споделеното от нея не се опровергава от други доказателствени източници.

10/ на св.Р. Т.: Същата е сестра на подс.М. и е разпитана за първи път по делото от този въззивен съд по искане на подс.М. с цел опровергаване на показанията на св.С. Н.. В разпита си пред апелативния съд (л.340, гърба, том 2) заявява, че никога не била споделяла нищо за семейството си на св.Н.. Пояснява, че подс.М. никога не пиел алкохол и не бил пребивавал в психиатрия. Твърди, че никога не е бил агресивен, по-скоро наивно добър.

По отношение на тази свидетелка, съдът, предвид нейната роднинска връзка с подс.М., намира, че не следва да кредитира показанията й, а да се довери на казаното от св.Н.. 11/ на свидетелите М. Т., И. И., Н. А. и А. В.: Свидетелите са разпитани от АС – Варна (л.341, том 2 от въззивното следствие) в изпълнение указанията на ВКС по пункт 7 от решение на ВКС № 55/16.05.2022г. по н.д. 169/2022г. на ВКС, III н.о. Според изложеното от тях в с.з., те нямат спомен да познават св.Х. С., нито помнят някой през 2006г. да ги е посещавал на работното им място в качеството им на РИ и ОР на селата Чернево и Суворово, за да обявява намерено оръжие.

Показанията им се кредитират от съда, доколкото относно този факт се събраха и нарочни писмени доказателства, според които такъв сигнал не е бил подаван според данните в регистрите образец I, във входящите дневници и в дневниците за сигнали в РУ – Девня (л.403 от въззивното следствие).

12/ на свидетелите Д. П., В. Д. и П. П.: Това са полицейските служители, участвали при задържането на подс.М. в необитаван дом в с.Кракра. Св.П. излага пред съда подробен разказ за задържането му, в рамките на което, поради нежелание да излезе от укритието си под леглото, подс.М. бил изваден от там посредством употреба на сила – чрез издърпване за краката. В последствие при отказа да му бъдат сложени белезници отново била употребена сила за поставянето им.

Такъв спомен не се споделя от св.П., според който подс.М. доброволно излязъл изпод леглото и доброволно му били поставени белезници. За да не кредитира показанията му, съдът се съобрази с тяхната условност, тъй като св.П. не показва категоричност на спомена си, а използва фрази от типа „мисля, че подсъдимия излезе сам“. За разлика от тези показания, в разпита на св.П. се съдържат категоричност и детайлност, не само относно оказването на съпротива. Що се отнася до св.Д. – самият той споделя, че не е присъствал лично на задържането, а е бил в съседен двор. На въпрос относно видяна (или не) от него съпротива при поставяне на белезниците отговаря отрицателно, но пояснява „видях го само за секунди“.

Заради горното и съдът кредитира с доверие максимално точните и пунктуални показания на св.П.. Съдът отчита и обстоятелството, че именно този свидетел посредством наблюдателността си разкрил укритието на подс.М., тъй като след първоначалния оглед останалите му колеги решили, че издирваното лице не се укрива там и напуснали къщата. Имено той направил логическа връзка между прясно изпраните и все още течащи дрехи на стола и се досетил, че трябва да извърши по-обстойна проверка, при която открил издирваното лице под леглото. В допълнение – показанията му кореспондират и с констатациите по първоначалното освидетелстване на подс.М., за които св.П. няма как да е знаел. По тях и по неговите показания била назначена СМЕ (изслушана в с.з. – л.181, гърба, том 1), която потвърждава механизъм на уврежданията по подс.М. именно от типа, свързани с описаните от страна на полицията действия спрямо подс.М. във връзка с употребената сила по начина, съобщен от св.П.. 13/ на свидетелите Д.Д. и Д. П.:

И двамата са разпитани във връзка с обясненията на подс.М., според който на инкриминираната дата и дни преди това се намирал на гости при баба си в с.Брестак, обл.Варна.

Според св.Д., който познавал подс.М. от много години, последно го бил виждал през лятото на 2007г. Съдът констатирайки, че свидетеля сочи период, в който подс.М. бил вече задържан, задал допълнителни въпроси в тази насока (л.173 от съдебното производство), но св.Д. твърдо останал на позицията относно сочената от него година.

Св.П., живуща в близост до дома на къщата на подс.М. в с.Брестак, заявила пред съда, че няма спомен да го е виждала през лятото на 2006г. Пояснила, че работи като продавачка в магазина на селото и че в този период не го е виждала. Последният й спомен за негово присъствие в селото е три години назад от разпита й пред съда на 11.02.2008г. Тогава го видяла в магазина – бил там за покупка на цигари.

Поради горното и АС споделя изводите на ОС – Варна, че показанията на св.Д. не следва да се кредитират поради констатираното противоречие относно датата на задържането на подс.М. и твърденията му, че го е видял именно в този период. Няма пречка обаче да бъдат кредитирани показанията на св.П., тъй като те са обективни, не противоречат на други доказателствени източници и няма данни за нейна заинтересованост от изхода на делото. Показанията й имат особена тежест, тъй като освен съсед, тя работела и в селския магазин, което й давало, според съда, много по-голям поглед и контакт с хората от селото. Самата тя споделила кога за последно е виждала подс.М., тъкмо в качеството й на магазинер, защото влязъл в магазина, за да си купи цигари.

14/на св.К. К.: Същият е баща на подс.М. и бил разпитан пред ОС – Варна (л.80 от съдебното следствие). В разпита си изнесъл твърдения относно нанесен побой на подс.М.. Съдът не кредитира показанията му в тази им част – от тях се вижда, че иде реч за посещение на св.К. в ОЗ-Варна „около 10-тина дни“ след задържането му, за да му занесе лекарства. Твърди, че го видял с явни следи от насилие. Не уточнява къде. Твърди, че го помолил да си вдигне фланелката и видял оток. Не уточнява къде. На въпрос към сина си получил отговор, че бил бит в РПУ – Вълчи дол, за да направи самопризнание. Първо - видимите следи от насилие биха се видели без нужда от повдигане на фланелката. Второ – описаните жълти петна на гърба, рамото и главата, не кореспондират с обективните находки, отбелязани от д-р Б. на 21.06.2006г. Тези увреждания, според заявеното от сина му, му били нанесени при задържането му в РПУ – Вълчи дол. Както обаче се посочи, те не кореспондират с извършеното освидетелстване на подс.М., извършено от д-р Б. на 21.06.2006г. (л.20, том 2 от ДП), която установила други увреждания, различни от тези, описани от св.К. - ожулвания и кръвонасядания по дясно рамо, десен хълбок, седалището и двете китки. Тези увреждания не кореспондират с описаното от св.К. и не са на видими места (що се касае до облечен човек). Нещо повече – така констатираните увреждания напълно съответстват на употребената физическа сила от полицейските органи при задържането на подс.М.. В тази насока е както освидетелстването на 21.06.2006г., така и разпита на полицейските служители, участвали в задържането, на които е базирано заключението на СМЕ, изготвено от д-р Д. (описана в пункт 3/ от извършените по делото експертизи), според което обективно констатираните на 21.06.2006г. „ожулвания и кръвонасядания по дясно рамо, десен хълбок, седалището и двете китки принципно се получават при удари с или върху тъпи предмети и обуславят чувство на болка и страдания. По морфологични особеност отговарят да са получени едномоментно.“. След запознаване с механизма на задържането на подс.М., ВЛ заключило, че травматичните увреждания по него могат да са получени при принудителното му изваждане изпод леглото, при което са реализирани уврежданията в дясното рамо, дясна хълбочна област и седалището, а при опита за поставяне на белезници и извиване на горните крайници – в областта на китковите стави.“. Описаният начин на едномоментно получаване на уврежданията изключва нанасянето на побой, какъвто заявил подс.М. пред баща си. Поради изложеното няма как да се приеме за вярно твърдението на св.К., базирано на собствените му впечатления и на казаното му от сина му, тъй като то не съответства нито по време, нито по място на находките, нито по начин на причиняване, съобразно обективните данни по делото, подкрепени с показанията на свидетели, за които не се установи да имат заинтересованост от изхода на делото.

Съдът кредитира друга част от показанията на св.К. (извън тези, касаещи темата за насилие спрямо подс.М.), тъй като кореспондират с други доказателствени източници. Св.К. пояснил, че сина му бил лежал в болницата в Ловеч (за което има налични писмени документи и СППЕ), както и че пиел „някакви лекарства“. Заявил също, че последните 20-тина дни преди задържането му не се прибирал у тях, понеже твърдял, че имал приятелка. Това, че подс.М. не живеел на адреса в период около месец преди задържането му е видно от разпита на св.П. Х. – той заявил, че след като срещнал подс.М. в автобус на 16.06.2006г. казал на баща му, който му казал да му се обади, ако пак го види. Сходни показания дава и св.С. Н., според която отсъствието на подс.М. от квартала се интерпретирало от съседи като вероятна хоспитализация. За последно тя го била виждала в квартала около месец преди убийството.

По извършените по делото експертизи: Съдът намира за обосновани, пълни ясни и обективни заключенията на експертизите по ДП, изслушани пред първоинстанционния съд. За такива намира и изслушаните пред въззивната инстанция заключения, с изключение на СППЕ по ВНОХД 211/2020г., приобщена и по ВНОХД 140/2022г., както и допълнителната СППЕ по ВНОХД 140/2022г., изготевна от д-р К., Г. и д-р Д., но само в частта им на съдебно-психиатричното обсъждане, поради причината, станала основание за въззивния съд да назначи повторна СППЕ – относно противоречието, касателно психиатричния статус на подс.М. към момента на деянието, дадено от д-р К. в първоначалната комплексна СППЕ и по горепосочените горе две заключения. В останалата част заключенията се кредитират, тъй като те не страдат от пороци и двусмислия. Те не се оспорват и от страните. И съда не констатира никакви основания за тяхна дискредитация.

По писмените доказателства и ВД: Липсват забележки както на страните, така и констатации на съда за съмнения в достоверността им.

По обясненията на подс.М.: Съдът споделя извода на ОС – Варна, който ги е третирал единствено като защитна версия. Посредством допълнителен разпит на св.К., ОС – Варна установил липсата на основания за твърдяната от подс.М. враждебност на св.К. към него, а то там и внушението, че св.К. не дава безпристрастни показания. Установено било, че подс.М. нямал достъп до класифицирана информация, както и не били констатирани данни за изнудване на св.К. от страна на подс.М. чрез злепоставяне. Нито обратното – св.К. да бил заплашвал по някакъв начин подс.М.. ОС – Варна установил и недостоверност на твърдяното от подс.М. пребиваване на инкриминираната дата в с.Брестак. Св.Д. изрично пояснил, че не го бил виждал в този период в селото, което не кореспондира с подробно преразказания в обясненията на М. проведен между него и подс.М. нощен диалог на 17.06.2006г. срещу 18.06.2006г. Не отговаря на истината и твърдяното от подс.М. посещение на магазина в с.Брестак, в който работела св.П.. Последната в разпита си отрекла да е виждала подс.М. в инкриминирания период, още по-малко той да е ходил за цигари в магазина й.

АС – Варна разпита отново св.К., който изясни, че подс.М. никога не е оставял сак с дрехи у тях, което е пълно противоречие с обясненията на подс.М., в които той сочи, че сакът бил оставен от него 4-5 месеца преди инцидента във вилата на св.К.. Според св.К. подс.М. никога не бил оставял сак с дрехи на вилата му. Допуска евентуално оставяне на „някоя робошка“, но уточнява, че това е „само предположение, което не е свързано с конкретен спомен“.

Обясненията на подс.М. се кредитират от съда и намират опора в други доказателствени източници единствено във връзка със собствеността на сака, намерен в колата на св.И., както и с обстоятелството дали е живеел в дома на родителите си. В обясненията си, дадени пред ОС-Варна в о.с.з. на 03.10.2007 г. – ВОС, л.116-119, подс.М. заявил: „ Този сак никога не е бил в мене, той е мой, но преди 5-6 месеца когато работих на вилата на С. го бях оставил там.“. Това, че подс.М. е собственик на сака, в който било намерено и оръжието, с което било извършено престъплението, се подкрепя и от депозираната от него молба за връщане на част от вещите от сака, претендирани от него като негови собствени, по която на 07.09.2006г. прокурор от ОП – Варна постановил връщането им (л.11-12 от ДП, том 1) и които с разписка от 06.10.2006г. били върнати на майка му (л.13 от ДП, том 1). Поради това и връзката на подс.М. с процесния сак се счита от съда за категорично установена, както от обясненията му, така и от показанията на св.И., св.К., св.Ю.С. и св.Хр.С.. Твърденията му, че сака бил оставен от него 4-5 месеца преди това във вилата на св.К. и нямал представа как се бил озовал в св.И., когото пък твърди, че не познава, не намират обаче никаква опора в доказателствата по делото.

Вярно е и казаното от подс.М., кореспондиращо с други доказателствени източници – че не живеел в дома на родителите си известно време преди инкриминираните дати. В обясненията си пред ОС сам заявил “В дома си не се прибирам и причината за това е, че има периоди вследствие на това заболяване да изпадам в дадена депресия. Заболяването е “дромомания”, което води до скитничество.“ Поради всичко изложено горе съдът споделя напълно изводите на ОС – Варна относно обясненията на подс.М., изключая частта относно собствеността на сака и местоживеенето му, коментирани горе.

Въз основа на кредитираните и годни доказателства по отделно и съвкупно, съдът достигна до извод, че те обосновават по категоричен и безспорен начин виновността на подс.М. по отношение на деянията, в които е обвинен. За да се изключат спекулации следва да се подчертае, че присъдата не почива само на прочетените показания на св.И. по реда на чл.281 ал.4 от НПК, а на цялостния съвкупен анализ на събраните доказателства, поради което и в случая не може да се мисли изобщо за забраната по чл.281 ал.8 от НПК.

От данните по делото е видно, че подс.М. действително бил на територията на с.Брестак, обл.Варна, но през март 2006г. и на датите 05- 06.06.2006г. и 06-07.06.2006г., когато извършил кражби в селото. Това е видно от мотивите на присъдата по НОХД 543/2006г. на РС – Девня (л.192- 199 от ВНОХД 211/2020г., приобщени и по настоящото ВНОХД). Подс.М. не бил там обаче към момента на извършване на деянията и преди това (от 15.06.2006г.). Тогава бил на територията на гр.Варна, а не в с.Брестак, каквито са обясненията му. Това обстоятелство е категорично установено от показанията на св.П., която твърди, че не го е виждала в с.Брестак. От друга страна – той бил видян на 15.06.2006 г. (четвъртък), около 19 ч., докато вървял пеш в посока с.Константиново, от свидетелите Д. Я. и Д.Л. – полицейски служители, които го спрели за проверка в близост до военно поделение „Чайка“ по пътя гр.Варна - с.Константиново. За проверката те съставили докладна записка, а в съдебната фаза на делото потвърдили действията си пред съда. На следващият ден - 16.06.2006г. (петък) подс.М. бил видян от негов съсед - св.П. Х., да пътува в градски автобус № 2 в гр.Варна, кв.“Аспарухово“. Двамата провели разговор в автобуса. В периода 11-17.06.2005г. подс.М. проникнал във вилата на св.К., откъдето взел газов револвер – категорично разпознат от св.К.. Пистолетът бил намерен в собствения му сак, който той оставил в л.а. на св.И., който на 19.06.2006г. (понеделник) около 13 часа, взел подс.М. на автостоп от ЖП прелеза на гр.Суворово и го оставил в с.Невша. Св.И. категорично разпознал подс.М. в хода на ДП и многократно потвърждавал този факт при множеството му разпити, извършени от различните съдилища, включително и пред настоящия съдебен състав. След прочита на показанията му от ДП от този съд той потвърди и факта, че подс.М. му се представил като „М.“, което съвпада със собственото име на подсъдимото лице. Без съмнение, видно от множеството експертизи по делото – СМЕ по метода на ДНК и фракто-диагностична експертиза, които установили, че металният детайл, намерен при огледа на убийството е част от петлето на същият револвер, както и че по дръжката на револвера и по отчупената част на петлето на револвера е намерена кръв, с произход именно от постр.П.. В деня на убийството – 18.06.2006г. на плочата на къщата на постр.П. св.К. видял млад и слаб мъж в приклекнало положение, много сходен по описание с това на подс.М.. С подобна фигура и дрехи подс.М. бил описан 2 дни по-рано и от св.Пл.Х., който за разлика от св.К. го познавал много добре. Описанието на двамата е много сходно, особено що се касае до шапката с кръгла периферия, тип „идиотка“. При огледа на местопроизшествието от 18.06.2006г. под трупа на постр.П. бил открит метален детайл със зацапвания от тъмночервено вещество, описан като ВД 8. По-късно заключението на съдебно-балистична експертиза № 364 от 21.06.2006г. установило, че този детайл и петлето (ударника) на представения за изследване револвер „МЕ JAGUAR", кал.380, 9 мм и № 47153, CAT.2638 (оставен в сак от подс.М. в колата на св.И. и иззет от дома на последния) са части от едно цяло. Това обстоятелство било потвърдено категорично и от фракто-диагностична експертиза, която привела допълнителни и убедителни доводи относно тази констатация. Според заключенията на назначените в хода на ДП и приобщени от съда СМЕ по метода на ДНК профилирането категорично се установило, че кръвта върху дръжката на револвера, открита след изземването на револвера от св.И. принадлежи на постр.П.. От гореизложеното следва единственото възможно заключение, че газовият револвер, намерен в сака на подс.М. се намирал на местопроизшествието в деня на убийството и с него били нанасяни удари върху главата на пострадала, като в резултат нейна кръв и ДНК била открита между частите на револвера след разглобяването на неговата дръжка.

Св.И. многократно потвърждавал пред различни състави на съда, че тъкмо подс.М. бил лицето, което качил на автостоп на 19.06.2006г., и че тъкмо той оставил сака в колата му. Разпознал подс.М. на снимки по време на ДП, както и в съдебната зала. Казаното от него се потвърждава от показанията на майка му и баща му - свидетелите Хр.С. и Ю.С., както и от ВД по делото. И не само – показанията му кореспондират и с обясненията на подс.М. в частта относно собствеността на сака. Те кореспондират и с молбата на подс.М. за връщане на някои от вещите в сака, което се тълкува от съда като още едно признание за собственост, защото някой, който отрича собственост върху нещо, няма основания да си го търси обратно, а подс.М. сторил тъкмо това и част от вещите (основно дрехи) били върнати на майка му. Газовият револвер бил намерен тъкмо в сака. А връзката на револвера с извършените кражба и грабеж с убийство била категорично установена посредством посочените горе свидетелски показания и експертизи.

Връзката, която св.К. направил с подс.М. е установена по делото не само от показанията на св.К., но и от описаните горе обективни находки – кръв по револвера и кръв по отчупения от него метален детайл, намерен под трупа на постр.П., и двата - с произход кръв от постр.П.. Изводите на св.К., макар и да са почивали в началото на неговата интуиция, в хода на делото били установени по категоричен начин, посредством намерените ВД (револвер и следи от кръв), експертизи, установяващи връзката между отчупения детайл и револвера, както и произхода на кръвта от постр.П.. Липсва каквото и да било друго обяснение на обстоятелството, че откраднатият от дома на св.К. газов револвер, който без всякакво съмнение има пряко отношение към извършване на убийството на постр.П., бил намерен в дома на св.И., където достигнал чрез сак, оставен в колата му тъкмо от подс.М.. Между свидетелите по делото липсва познанство и каквато и да било друга връзка. Няма как да се допусне (нито има основание за това), че всички свидетели по делото, въпреки, че не са се познавали, някак си са постигнали съвместна уговорка и посредством депозираните от тях показания са „приписали“ извършеното убийство на подс.М.. Единственото възможно заключение, което може да бъде сторено въз основа на фактите по делото е, че именно подс.М. извършил кражбата на револвера от вилата на св.К. и след това с него умъртвил постр.П.. После поставил револвера в сак, който оставил на пода под задната седалка в колата на св.И., който пък имал добрината да превози подс.М. на стоп ден след извършване на убийството. От изложените по делото факти, от техния отделен и съвкупен анализ, следва един единствен извод и той е, че автор на двете деяния е подс.М.. Този извод е в синхрон и с практиката на ВКС в тази насока, че една осъдителна присъда може да почива на косвени доказателства, стига обаче да бъдат в такъв обем и взаимна обусловеност, които при съвкупната им преценка да формират изводи, еднопосочни и неопровержими, относно съставомерността и авторството на деянието т.е. да се намират в неразривна фактическа и логическа връзка, при която да не е възможен друг извод, освен единственият - за участието на подсъдимия в престъплението, предмет на обвинението. Съгласно чл.303 ал.2 НПК е недопустимо постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъплението и неговото авторство, бъдат напълно изяснени и установени, може да бъде постановен осъдителен съдебен акт. Същият не може да почива на несигурност, на вероятности и предположения, на колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние и участието на подсъдимия в него. Тъкмо такъв е и настоящият казус. По-горе съдът обоснова как събраният набор от факти анализиран логически и причинно-следствено води до единствен възможен извод за виновност на подс.М.. От събраните косвени доказателства, формиращи единна и неделима верига, при наличието на която друг извод за авторството, извън изведения (че подсъдимият е автор на деянието), не може да бъде направен. В горният смисъл е трайната съдебна практика (напр. решение № 94 от 20.07.2020г. на ВКС по н.д. № 159/2020г., III н. о., НК; решение № 39 от 11.03.2021г. на ВКС по н.д. № 1010/2020г., I н. о., НК и други).

Като аргументи в полза на този извод могат да се приведат още съдебното минало на подс.М., както и заключенията на СППЕ по делото.

Подс.М. бил многократно осъждан основно именно за престъпления против собствеността.

Аргумент в тази насока е и намерената връзка с множество секретни и полусекретни ключове в сака му, които очевидно не били предназначени за влизане в един дом (иначе биха били просто връзка ключове). Тъкмо обратното – броят им (11 броя полусекретни ключове и 23 броя секретни ключове) сочи именно на държане с цел отключване на чужди домове, т.е. за извършване на кражби.

Друг аргумент в посока изводите на съда се намира в заключенията на СМЕ и СППЕ по делото, описващи начина на умъртвяване на постр.П., както и личността на подс.М.. Той бил определен като шизоиден тип личност, означаващо, че се възприема като различен от другите, спрямо които има негативно отношение; че е с ниска самооценка, поради чувството на различие; че е с повишена мнителност, стигаща до параноидност; че чувството му за малоценност акумулира у него агресия към социума, която намира външен израз в асоциално поведение – кражби и други; че е с натрупана агресия, която не е в състояние да контролира и че е развил защитни механизми, изразяващи се в себеоневиняване и омаловажаване на собственото поведение. Описаната натрупана агресия и неспособност за нейния контрол кореспондира с начина на извършване на второто престъпление – постр.П. била умъртвена след нанасянето на десетки удари, според заключението на СМЕ, т.е. констатирана е извънмерна агресия, многократно надхвърляща възможностите за съпротива на възрастната жена, както и необходимото, за да бъде умъртвена. Очевидно в случая се касае за агресия от типа свръхголяма и неконтролирана, видна от начина на умъртвяване на пострадалата – с раздробяване на черепа, частици от кости и мозък, както и избити зъби по пода на стаята.

В обобщение съдът намира, че между двете обвинения има връзка. В периода между 11 и 17.06.2006г. от вилата на св.К. подс.М. откраднал газов револвер. Този факт се установява от показанията на св.К., подкрепени от извършения оглед на местопроизшествие във вилата му, при който било констатирано разбиване на прозореца и разхвърляне вещи, сочещо на търсене на предмети, които да се отнемат. Св.К. уточнил също, че подс.М., помагайки заедно с баща си на вилата на св.К., знаел какви вещи имало там, както и къде било местонахождението на имота. Че подс.М. извършил кражбата косвено се установява и от показанията на свидетелите Д. Я. и Д.Л., които го спрели за проверка на 15.06.2006г., около 19 ч., в близост до военно поделение „Чайка“ по пътя Варна – с.Константиново, с посока на движение с.Константиново (където била вилата на св.К.). В деня на извършването на убийството, при огледа на местопроизшествието бил открит метален детайл, който в резултат на назначените по делото експертизи бил безспорно установен като част от откраднатия от вилата на св.К. револвер. Този факт бил категорично установен от протокола за оглед на местопроизшествие, ВД (самият метален детайл), съдебно-балистичната експертиза по ДП, както и назначенията във въззивното производство съдебна фрактодиагностична и металографическа, физико-химическа експертиза. Ден след убийството, на 19.06.2006г. св.И. качил на автостоп подс.М. в с.Суворово. Подс.М. се представил като „М.“, а св.И. го разпознал в хода на ДП, както и в хода на съдебното следствие пред двете инстанции. В колата на св.И. подс.М. останал сак с вещи, сред които преимуществено дрехи, както и газовия револвер „Ягуар“, отнет от вилата на св.К. (разпознат от последния). Обстоятелството, че сакът бил носен от подс.М. се установява от показанията на св.И., протокола за разпознаване на подс.М., показанията на св.И. пред съдилищата и категоричното посочване на подс.М. в съдебната зала като приносител на сака, както и от разписката за връщане на вещите на майката на подсъдимия. Самият подсъдим посочил пред ОС, че сакът бил негов, макар и да развил различна версия относно това къде го бил оставил (твърди, че бил го оставил във вилата на св.К. 5-6 месеца преди инцидента, което пък категорично се отрича от св.К. пред съда). Установи се без съмнение, че защитната теза на подс.М. за негово пребиваване в инкриминирания период в с.Брестак, не се потвърждава от доказателствата по делото. А и липсва ясно обяснение на подс.М. как пистолетът се оказал в неговия сак, а също и защо по него била намерена кръв, принадлежаща на жертвата (според изготвената ДНК експертиза). Че не бил в с.Брестак потвърждава и виделият го на 16.06.2006г. негов съсед - св.П. Х.. Последният дал сходно описание на външността на подс.М. с тази на лицето, което описал св.К. като видяно от него клекнало на плочата на покрива на къщата на постр.П. буквално минути преди убийството й. И двамата свидетели описват слаб и висок млад мъж, с шапка с кръгла периферия и светли дрехи. Описанието на подс.М. от св.К. дава основания да се счита, че тъкмо подсъдимия, а не друго лице, било на покрива на къщата на постр.П. на 18.06.2006г.; следва да се заключи, че човекът, който е наблюдавал върху жилището на пострадалата (висок слаб, облечен с избелели дрехи и шапка с кръгла периферия, тип „идиотка“) бил тъкмо подс.М.. Ден по-късно (на 19.06.2006г.) подс.М. забравил сак с дрехи и пистолет в колата на св.И., след откриването на които и при изследване на оръжието, било установено, че част от същото било намерено под трупа на постр.П. при огледа на 18.06.2006г. и че по него, след разглобяването му) имало следи от кръв от пострадалата. Подс.М. имал и мотив да убие пострадалата, тъй като бил заварен от нея в дома й, в момент, в който извършвал кражба на вещи от там. Извършването на кражби от съседски домове от страна на подс.М. намира опора и в показанията на св.Н., според която в квартала се вършели кражби. От сестра му й било споделено, че подс.М. вършел кражби в домове на познати хора, които преди това проследявал и че ако го хванели, изпадал в силна агресия. Тези показания съвпадат и със заключението на СППЕ в психологическата му част. И няма как показанията й да са били „пригодени“ към това заключение, защото били депозирани от св.Н. на 18.06.2006г., а заключението на СППЕ било изготвено доста по-късно - на 08.02.2007г. Всичко това сочи на един единствен извод и той е, че извършител на деянието е подс.М.. Независимото установяване на гореизложените факти може да се свърже само и единствено с подс.М.. И това е така, защото липсват основания собственикът на револвера (св.К.), по който има кръв на постр.П. да бъде свързан по какъвто и да е начин с убийството на постр.П., както не може да бъде свързан с него и св.И., в който бил намерен сака на подс.М. с оръжието на престъплението. Заради това и съдът приема, че подс.М. откраднал от дома на св.К. газовия револвер, с който умъртвил постр.П. и който забравил в сак в колата на св.И., който случайно го качил на стоп. Доказателствата по делото формират у съда единствен възможен извод за авторството на деянията, установено по несъмнен начин, така както го изисква нормата на чл.303 ал.2 от НПК. За съда не остава съмнение, че тъкмо подс.М. е автор на деянието, тъй като до този извод водят всички събрани по делото доказателства и тяхната преценка по отделно и съвкупно.

По възраженията във въззивната жалба: Във въззивната жалба се прави анализ на доказателствата с укор към първата инстанция за липса на подробен анализ на всички доказателствени средства, който рефлектирал на установените от ОС факти. Въззивният съд счита, че ОС – Варна в мотивите си е дал отговор на основната част от възраженията на защитата като е изложил съображения относно съставомерните факти.

По възраженията в т.1-т.3 следва да се коментира следното: този съд в изложените горе факти приема, че подс.М. работил като физическа охрана на обекти на БМФ. Дали е охранявал други обекти или не (както е приел ОС) е без пряко отношение към извършените престъпления, както и това дали св.К. успял да говори преди да се оплаче в полицията с бащата на подс.М.. По т.4: този съд приема различни фактически положения, а именно, че има данни за появата на подс.М. в къщата на жертвата в дена на убийството, тъй като липсват доказателства къде е имал намерение да преспи предната вечер и къде действително го е сторил. Поради което и този съд прие, че подс.М. сутринта на 18.06.2006г. опитал неуспешно да проникне в дома на постр.П. чрез изкъртване на шперплат на външен подход към къщата, но срещнал трудност с появилата се вътрешна врата, която била заключена. Тъкмо заради това предприел изчакване на пострадалата да излезе от дома си, за да влезе в къщата от предната врата, което и сторил.

По т.5: и този съд приема, че подс.М. е спрял на стоп св.И. на ЖП прелеза на с.Суворово, защото такива са изявленията на св.И. – с.з. пред АС – Варна от 26.09.2022г. и негови показания от ДП, приобщени в същото с.з.: „на бариерата между Чернево и Суворово той ми вдигна ръка за стоп“ (с.з.) и „след като стигнах бариерата на ЖП прелеза на гр.Суворово аз видях едно момче да маха на автостоп“ (от ДП). Съдът кредитира по-детайлния отговор от разпита на ДП, тъй като дадения в с.з е по-общ и не претендира с прецизността на първите впечатления, които св.И. е разказал два дни след срещата си с подс.М.. По т.6: правилни са констатациите на ОС, че св.И. и подс.М. се запознали в колата. Това се вижда от същите горепосочени разпити: „човекът, който се качи е в залата /показва подсъдимия/, тогава не ми каза името си“; и след прочитане на показанията на св.И. от ДП: „по пътя се разприказвахме и момчето ми каза, че се казва М.“. Кредитират се показанията от ДП, на основанията, посочени при обсъждане на горното възражение.

По т.7: колко време се бавил св.И. в дома на близките си в с.Невша е без каквото и да е значение за извършените престъпления, но очевидно става въпрос за време в рамките на 10 до 30 минути (източник – показания на св.И. в с.з. и приобщените от ДП). Различието в посоченото от св.И. време не би могло да се отрази на достоверността на изложеното от него относно касаещите делото факти, по съображения изложени при подробния анализ на свидетелските показания.

По т.8: липсва основание за корекция на мотивите на ОС, тъй като няма как да има разкаяние, при условие, че подс.М. не признава вина по обвиненията си (и това е в правата му).

По възраженията за липса на доказателства относно първото обвинение: съдът взе подробно становище горе защо приема подс.М. за извършител на това деяние, но все пак следва да посочи, че една от отнетите вещи (газов револвер) е намерена в багаж, признат от подс.М. за негов, в дом на лице, което дава разумно и достоверно обяснение как този багаж е попаднал у него – от подс.М. (подробно коментирано по-горе). Поради което не може да се възприеме тезата за недоказаност на това обвинение и да се прави невярна интерпретация, че това обвинение се базира единствено на „интуицията“ на св.К.. Оръжието е намерено у св.И., в който е попаднало от подс.М., а последният не разполага с приемливо обяснение относно това - заявява, че не знае как оръжието е попаднало в сака. А това дали газовото оръжие е посочено като „револвер“ или „пистолет“ не е от съществено значение, тъй като нито свидетелите, нито съдът е специалист по оръжията, а коментираното такова било обект на съответната балистична експертиза, която разяснила природата и названието му. При всички случаи става ясно, че се касае за едно и също оръжие, независимо с каква дума било описано от свидетелите. Заради това и да се търсят оправдателни аргументи единствено в наименованието на оръжието, с което си послужили свидетелите, се приема от съда за несериозно.

По възраженията за липса на доказателства относно второто обвинение: възразява се, че ОС не е обсъдил резултатите от дактилоскопните и одорологичните експертизи, според които няма дактилоскопни и одорологични следи, оставени от подс.М. във вилата на св.К. и в къщата на постр.П.. Действително това е така. За одорологичното изследване съдебен състав има резерви, доколкото това не представлява експертиза, тъй като за изготвяне на заключението не се използват знания от областта на науката, техниката или подобни, а се касае за свидетелски показания, които съобщават поведението на следовото куче (в тази насока е и практиката на ВКС). Следва обаче да се посочи, че липсата на дактилоскопни отпечатъци не е обстоятелство, което изключва присъствието на подс.М. на местопрестъплението. Това се установява категорично по делото с коментираната горе верига от доказателства, която сочи, че тъкмо подс.М. е извършител на престъпните деяния.

Възразява се също, че намерения на местопрестъплението в къщата на постр.П. метален детайл не е бил индивидуализиран и документиран изрично, чрез съответния протокол за оглед на веществено доказателство. Съдът счита, че неизвършването на такъв оглед на ВД не води до процесуални нарушения или до опорочаване на доказателствените средства, с които детайла бил установен: металният детайл бил иззет по правилата на НПК при извършения оглед на местопроизшествие на 18.06.2006г. С това ПСД той бил приобщен към материалите по делото и в последствие - предоставен на съдебно- балистичната експертиза, а по-късно и на фракто-диагностичната експертиза. При извършване на двете експертизи вещите лица подробно описал, фотографирали, анализирали и съпоставили този предмет с останалата част от ударника на револвера, безспорно установявайки, че се касае за две части от едно цяло. Следователно тъкмо по този начин металният детайл бил документиран за нуждите на наказателното производство. Освен това, като ВД, металният детайл бил приложен към материалите по делото (и още е наличен като такъв по фракто-диагностичната експертиза). По-горе подробно са изложени заключенията на двете експертизи, които по два независими способа доказват един и същ факт.

Възразява се и относно разпознаването от св.И. на подс.М., като се счита, че не било проведено според НПК, тъй като било извършено по снимки. НПК не забранява извършването на разпознаването по снимки – напротив, то е нарочно регламентирано в разпоредбата на чл.171 ал.4 от НПК и по делото е извършено стриктно по посочения ред. Според чл.169 от НПК разпознаването се извършва, за да се потвърди идентичността на лица или предмети, т.е. с него не се събират нови факти по делото, а се потвърждава идентичността на лица или предмети. Не може да се приеме, че провеждането на разпознаване по снимки (вместо на лица), автоматично води до опорочаване на процесуално-следственото действие, тъй като това е една законова възможност, която в случая е извършена по предвидения ред – след първончално подробно описание на външния вид на лицето и в присъствието на поемни лица. В допълнение – и пред ОС, и пред АС – Варна, св.И. категорично потвърждавал многократно и категорично, че именно подс.М. бил лицето, което качил на стоп и което носело сак със себе си, оставен в колата на свидетеля (в който пък бил револвера с ДНК на жертвата). В допълнение относно разпознаването следва да се добави, че то било извършено по снимки, тъй като към момента на извършването му с подс.М. се извършвали други ПСД – личния му обиск бил извършен на същата дата (21.06.2006г.) с начален час 20, 45ч., а разпитът на св.И. и разпознаването били проведени в периода 18, 16ч. до 19, 40ч. Към този момент подс.М. не бил привлечен и в качеството му на обвиняемо лице. НПК равнопоставя като доказателствена стойност и тежест, разпознаванията чрез съпоставяне на живи лица или на снимков материал. В сходна насока е и практиката на ВКС – в решение № 502 от 20.12.2013г. на ВКС по н.д. № 1601/2013г., I н.о., НК се приема, че изискването по чл. 171 ал. 4 НПК "когато не е възможно да се покаже", не значи лицето да бъде издирено, призовано или принудително доведено за това следствено действие (или тази невъзможност да бъде установена), а значи, че законът дава възможност, когато в конкретния процесуален момент не е възможно да бъде показано лицето, да се извърши разпознаване по снимка, заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. В обобщение съдът счита, че извършеното разпознаване по снимки е законосъобразно. То е равнопоставен законово предвиден способ за доказване и относимата регламентация дава възможност за неговото използване не само в хипотезите на отсъствие на обвиняемия.

Невъзможността да бъде представено за разпознаване лицето може да произтича от редица други обстоятелства, отнасящи се до условията, при които се предприема този способ на доказване – да се дължи например на конкретна тактика на разследването или други основателни причини.

Възражението относно описанието на външния вид на оръжието (определен от св.С. като ръждясал) съдът не намира за основателно, тъй като очевидно разбирането на св.С. по отношение на оръжията не е компетентно, с оглед на факта, че след разглобяването му, не успял да го сглоби отново. Описанието на св.С. следва да бъде преценявано и в рамките на общата му култура, както впрочем и на съпругата му – св.С., за която в с.з. се установи, че не прави разлика между пушка и пистолет. В допълнение – тук се касае и за чисто субективна представа на св.С., който определил оръжието като ръждясало, а св.К. определил като „оксидирано“ на места. Очевидно, поради недобрата си обща култура, вкл. и на специфичната такава по отношение на оръжията, на св.С. не би следвало да се придиря за конкретното описание „ръждив“, още повече, че при ДНК анализа, дори и след почистването на оръжието от св.С., била намерена кръв, с установен произход от постр.П.. На базата на едностранчива интерпретация на фактите, във възражението се приема, че при липсата на дактилоскопни и одорологични следи от подс.М. и при наличието на очевидец, който не разпознава подс.М., ОС направил неправилен извод относно вината на подсъдимия. Това категорично не се споделя от съда. За изводите на ОС – Варна и на АС – Варна по-горе са изложени подробни аргументи.

По възраженията в пледоариите пред въззивния съд (ще се вземе становище само по тези, по които съдът не е взел изрично становище по- горе в решението):

На адв.Балчев: Твърди се, че е налице противоречие в протокола за назначаване одорологично изследване (л.80 от ДП) относно посочения в него час – 11, 20 часа и отбелязаното в него, че убийството е извършено с брадва и с пистолет. Счита се, че това обстоятелство предизвиква съмнения. Счита се, че трупът на пострадалата бил вдигнат от местопрестъплението в 13, 14 часа, т.е. в края на огледа на местопроизшествието. От там се прави извод, че е нямало как металния детайл да се види по-рано. От горния протокол се прави и извод, че още в самото начало огледа на местопроизшествието било установено, че убийството е извършено и с револвер, за което според защитата все още нямало достатъчни улики. Съдът счита, че се касае за превратен анализ на ПСД. Огледът бил извършен от присъстващите лица и съответно били направени установените констатации, те били вписани в протокола, който технически бил оформен като завършен в 13, 14 часа. Никъде в него няма запис, че тялото на жертвата било вдигнато след 13, 14ч. В рамките на огледа детайла бил намерен, но не е обичайно, нито изискуемо от НПК, в протокола за оглед да се вписва час на намиране на конкретно ВД. Поради това и резонно намирането на детайла в процеса на огледа дало основание за изготвяне на посочения протокол в по-ранен времеви момент. За съда не е ясно защо защитата счита, че при намирането на част от ударник на револвер, не е можело да се направи извод за извършване на убийство с брадва и пистолет при наличието на брадвата и на част от револвера. Тъкмо заради професионалните им качества в сферата на тежката криминална престъпност определени технически помощници намират място при извършването на такъв вид ПДС. В конкретният оглед освен водещият разследването са присъствали съдебен лекар д-р Р., Е. А. – началник сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Варна, В.В. и З.Н. – експерти в 4 РПУ – Варна. Да се счита, че началник сектор БНТЛ и двама експерти не биха били способни да разпознаят детайл на оръжие, е меко казано несериозно и води до превратни изводи на едни законосъобразно извършени процесуално-следствени действия.

Отново превратно се твърди, че в багажа в сака на подс.М. не била намерена цикламена тениска, с каквато било описано лицето, забелязано на плочата на къщата на постр.П.. Това е вярно, но изведеното твърдение, че липсата на цикламена тениска оневинява подс.М. не е единственото логично изводимо от този факт. Защитата не отчита момента на извършване на деянието (сутринта на 18.06.2006г.) и датата на оставянето на сака в колата на св.И. (19.06.2006г. по обяд). Тъкмо от това може да се направи извод за наличие на достатъчен времеви период, в който подс.М. могъл да се освободи от дрехите, с които е бил облечен по време на деянието. От начина на извършване на убийството става ясно, че не е имало начин дрехите да се предпазят от изцапване с кръв и най-логичното като действие е освобождаване тъкмо от тези дрехи, които биха свързали подс.М. с престъплението. За това подс.М. разполагал с ден и половина.

По останалите възражения на защитата в пледоариите по делото съдът е взел становище горе в изложението.

На подс.М.: Голяма част от защитната реч на подс.М. е свързана с критики към дейността на органите на ДП и прокуратурата. В обстоятелствената част при обсъждане годността на свидетелските показания и ПСД, съдът вече взе становище по поставените от него въпроси.

Няма да с засягат останалите, които са чисто риторични или пък не са от правно естество.

VI.Съдът с оглед постановяване на настоящото решение намира нужно да отбележи от правна страна следното:

По ВНОХД 211/2020г. на АС – Варна било постановено следното решение:

ИЗМЕНЯ присъда, постановена на 11.02.2008г. по НОХД № 770/2007 г. на Варненски окръжен съд по отношение на Д. М. както следва:

• в наказателно-осъдителната й част за извършено деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК като го оправдава ЧАСТИЧНО относно стойностния размер на първоначалното обвинение /за кражба на чужди движими вещи - ел.дрелка "Елпром", ел. дрелка "Блек енд Декер", шлайфмашина, дърводелско ренде "Блек енд Декер", транзистор "Тошиба", акумулаторен ел.фенер/ от 291, 30 лева до 72 лева / стойността на газовия револвер/; - в наказателно-осъдителната й част за извършено деяние по чл.199 ал.2 т.2 вр. с ал.1 т.4 вр. с чл.198, ал.1 от НК, като приема, че деянието е останало във фазата на довършен опит по смисъла на чл.199 ал.2 т.2 вр. с ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 във вр. чл.18 ал.1 пр.2 от НК и го оправдава ЧАСТИЧНО относно стойностния размер на първоначално внесеното обвинение /за грабеж на чужди движими вещи - златен пръстен с форма на четирилистна детелина -14 карата, 4 грама; златен пръстен с форма на халка - 14 карата, 4 грама; златен пръстен с плочка във форма на цвете - 14 карата, 4 грама; златно синджирче 14 карата, 1, 5 грама; златна висулка с формата на четирилистна детелина - 14 карата, 3 гр.; чифт златни обеци - 18 карата, 10 грама, собственост на пострадалата В. П., на обща стойност 880, 40 лв.; - в гражданско-осъдителната й част, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за претърпени имуществени вреди от наследниците на пострадалата П. - А. Н. и Е. Т. общо в размер на 880, 40 лв. (осемстотин и осемдесет и четиридесет), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на задължението.

Срещу така постановеното решение не постъпили касационен протест или касационна жалба от частното обвинение. Поради което и този съд при решаване на делото и поради забраната Reformatio in pejus, не може да внася корекции в този диспозитив, независимо дали е съгласен или не с него.

Този състав споделя някои от изводите на предходния състав на АС – Варна (но с различни аргументи) относно частичното оправдаване на подс.М.. Аргументите на този съд накратко се свеждат до следното: 1/По първото обвинение: Липсват доказателства подс.М. да е откраднал от вилата на св.К. и други вещи освен газовият револвер. Освен кражбата на газовия револвер няма достатъчно доказателства, за да се направи обоснован извод, че подс.М. е извършител на кражба и на другите вещи, изчезнали от вилата на св.К.. В хода на разследването не са установени данни за останалите вещи, както и не са установени лица, на които те да са били продадени. Поради дългият период от време, в което св.К. не бил посещавал вилата (11- 17.06.2006г.), следва логичен извод, че в посочения период в нея може да са прониквали и други лица. На същото основание не може да се счете за безспорно, че именно подс.М. е проникнал в имота „чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот“, поради което следва да бъде оправдан и по този квалифициращ кражбата признак. Т.е. съдът заради горното намира, че подс.М. доказано е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК и следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.196 ал.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК, както и за вещите за разликата над стойността на газовия револвер, т.е. над сумата от 72 лв. Това следва да бъде сторено по реда на изменяването с прилагането на закон за по- леко наказуемо престъпление.

2/по второто обвинение: Тук съдът не е съгласен с изводите на предходния състав на АС. Изчезването на златните накити било установено непосредствено след деянието, тъй като от извършването му до идването на св.Н. изминали минути, след което пристигнал и полицейски екип. Златните накити били подробно описани от дъщерите на жертвата (в два разпита на св.Н. – от 18.06.2006г. и от 06.12.2006г., том 1 от ДП), вкл. и нарисувани (л.77, том 1 от ДП), и най-важното – не били намерени в дома (категорично потвърдено от дъщерите на постр.П.) след приключване на всички следствени действия и до разпита им пред ОС-Варна. Изложеното налага извод, че при това фактическо положение няма как да се приеме, че след като бижутата не били намерени у подс.М., то те не били отнети от него. Следва да се има предвид, че той не бил заловен непосредствено след деянието и разполагал с време да извърши отчуждаването им. Отделно – тършуването из цялата къща е обективно установен факт, обосноваващ умисъла за кражба. Поради което ясно е, че е търсил вещи за отнемане. При положение, че са описани липсващи златни накити, то няма как да се приеме, че подс.М. не ги е отнел - тъкмо такава била първоначалната му цел, мотивирала го да проникне в имота – да отнеме вещи (в логична кореспонденция с начина му на живот и на средствата, които използвал за препитание). И тъкмо заради запазването на владението върху тях той пристъпил към умъртвяване на пострадалата. Което е и в основата на конкретната правна квалификация – грабеж с убийство по чл.199 ал.2 т.2 от НК, а не такова по чл.116 от НК. Именно в мотивацията на подс.М. се открива разликата между двете посочени правни квалификации. Ако подс.М. бе лишил от живот постр.П. с какъвто и да било друг мотив – то би била налична квалификацията по чл.116 от НК. В случая обаче в делото има неоспорими данни, че той не е имал никакви източници на доходи, вкл. не е получавал финансова подкрепа от семейството си, поради което се е препитавал с извършване на противоправни деяния, основно кражби (последната такава извършил в нощта преди задържането му – мотиви на РС – Девня, посочени горе). Влязъл в къщата именно с цел отнемане на вещи – тършувал и намерил такива, след което умъртвил постр.П. тъкмо за да запази владението на намерените от него златни накити.

Както обаче горе бе посочено, този съд, съобразявайки се с диспозитива на предходното съдебно решение, с липсата на касационен протест или жалба, за да съобрази забраната Reformatio in pejus, е принуден да възпроизведе диспозитива на решението по ВНОХД 211/2020г. на АС-Варна по второто обвинение – с оправдаване по отношение на отнетите златни накити и приетия довършен опит.

VII.По наказанието: За престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК е предвидено наказание ЛС от ДВЕ до ДЕСЕТ ГОДИНИ. ОС - Варна му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ (по обвинението по чл.196 ал.1 т.2 от НК с наказуемост ЛС от три до петнадесет години ЛС).

За престъплението по чл.199 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК вр.чл.54 от НК ОС наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР (при наказуемост ЛС от 15 до 20г. ЛС, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна).

При едни и същи обстоятелства по чл.54 от НК по едното обвинение подс.М. получил наказание към минимума на предвиденото, а по второто – малко под максимума. Очевидно е, че анализът на обстоятелствата по чл.54 от НК на ОС не е прецизен, както е ясно и че наказанието по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК няма как да бъде увеличено, за да се съобрази с този анализ (липсват въззивен протест или жалба от частното обвинение). Заради това се отбелязва само като констатация.

За да определи наказанията ОС съобразил: -висока обществена опасност на дееца, като изтъкнал предходната съдимост, липсата на полагане на обществено полезен труд, лоши характеристични данни;

-високата обществена опасност на деянията, едното от които свързано с лишаване от живот на човешко същество.

Не отчел смекчаващи отговорността обстоятелства. Т.е присъдата е постановена при наличие единствено на отегчаващи обстоятелства, което се споделя и от този съд.

В тази насока изводите се споделят, като се счита за нужно да се отбележи, че констатираното от СППЕ „биполярно разстройство“ е било в „ремисия“, което според ВЛ означава „оздравяване“, поради което и липсва основание за отчитане на някакво психично заболяване, което да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство.

Подс.М. бил многократно осъждан. Осъждането му по НОХД 290/1997г., с което му било определено наказание "Лишаване от свобода" за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, от което бил условно предсрочно освободен на 22.08.2003г., обуславя констатацията, че сроковете по чл.30 от НК не са изтекли. И това осъждане мотивира квалификация по смисъла на чл.29 от НК. Всички останали осъждания, с влезли в сила присъди преди извършване на деянията по това дело, съдът отчита като отегчаващи отговорността. Подробно са описани в началото на изложението (л.7-л.8 от решението). Многобройността на тези предходни осъждания, неголемите периоди, през които били извършвани престъпленията, краткият срок след УПО, в който престъпната деятелност била отново подновена, са индиция за липсата на какъвто и да било поправителен ефект на осъжданията. Очевидно приложена спрямо него наказателна репресия през годините от 1997г. до 2006г. категорично не успяла да постигне целта си по поправянето на подсъдимия.

Не се отчитат като такива отегчаващи отговорността обстоятелства осъжданията по НОХД № 4254/2006г. и по НОХД № 543/2006г., тъй като не са били влезли в законна сила към инкриминираните дати на обвиненията. Те били групирани с присъдата по настоящото дело с определяне на най-тежкото от всички наложени наказания.

Подс.М. не полагал обществено полезен труд и по делото са налични лоши характеристични данни. Осъжданията по НОХД № 4254/2006г. и по НОХД № 543/2006г., са индикация, която потвърждава това - живот чрез кражби и при липса на полагане на труд. Последната кражба била извършена от него в с.Кракра ден след грабежа – видно от мотивите на присъда по НОХД 543/2006г. на РС – Девня. Кражбата била извършена на 19/20.06.2006г. от сградата на кметството в селото и открадната кафе-машина била намерена в постройката, в която бил открит подс.М. в с.Кракра на 21.06.2006г.

В квалификацията на деянието по чл.199 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК квалифициращите обстоятелства са „опасния рецидив“ и „придружаващото убийство“. Поради което по това обвинение като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се добави още и особената жестокост с която било извършено убийството, както и мъчителният начин, по който настъпила смъртта на жертвата. Върху главата и тялото на постр.П. били нанесени десетки удари, които са довели до размачкване на черепа и разтрошаване на гръдния кош. В протокола за оглед на местопроизшествие е констатирано раздробяване на черепа, частици от кости и мозък, както и избити зъби по пода на стаята. Ударите са нанасяни прижизнено на възрастната жена, причинявайки й изключителни болки от многобройните удари, нанесени със значителна сила. Следва да се посочи извънмерност на употребената физическа сила, водеща до жестокост спрямо възрастна жена, тъй като за умъртвяването й били нужни доста по-малко усилия. От СМЕ е видно, че в резултат на ударите постр.П. получила 3 различни комплексни травми: 1.Черепно – мозъчна и лицева травма – много фрагментно счупване на свода основата на черепа, счупване на всички лицеви кости, множествени контузии на мозъка, размачкване на десния челен и слепоочен дял на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядания на меките черепни покривки, множество разкъсно – контузни рани, кръвонасядания ожулвания по лицето; 2.Шийна травма – счупване на щитовидния хрущял на гръкляна и но рогчетата на подезичната кост с кръвонасядания на мускулатурата и областта на корена на езика; 3.Гръдна травма – двустранно счупване на ребра, счупване на гръдната кост аспирация на кръв и кръвонасядане на десен бял дроб.

Горното следва да се допълни и с психологичното заключение на ССПЕ относно типа личност на подс.М. - шизоиден тип личност, възприемащ се като различен от другите, спрямо които има негативно отношение и които определя като „лицемери, лъжци, мазници“; с ниска самооценка, поради чувството на различие; с повишена мнителност, стигаща до параноидност; с акумулираната у него агресия към социума, която не може да контролира; и при наличните защитни механизми – себеоневиняване и омаловажаване на собственото поведение.

Предвид всичко изложено и АС намира, че определеното от ОС - Варна наказание доживотен затвор е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност на подсъдимия. Това наказание е съобразено със задължителните указания на ПП ВС №1/1978 г. относно рецидивната престъпност. В него Върховният съд е дал указания за прилагане на строги санкции към рецидивистите. Въпреки, че от извършването на деянието са изминали повече от 17 години, настоящият състав на въззивния съд намира, че този период не следва да се тълкува като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Процесът спрямо подс.М. е приключил в разумен срок и присъдата на първата инстанция е била потвърдена с решение на ВКС. Наказателното производство е било възобновено след постановено решение на ЕСПЧ след повече от 11 години от влизане на присъдата в сила. Настоящото въззивно производство е приключило две години и половина след възобновяването на делото (като в рамките на този срок са се развили две въззивни приозводства), който срок не може да се отчете като неразумен и да обуслови друг подход към наказанието.

Представените от подс.М. документи от Затвора – Варна относно получените от него награди, не могат да се отчитат като смекчаващи отговорността обстоятелства. Да, действително те говорят за поправяне, но не в свободна среда и не в зависимост единствено от вътрешните подбуди на подс.М., а защото той се е намирал в затворническо заведение, или както сочи СППЕ – в защитена среда, която го предпазила по естествен път от някои негови вредни навици (например от алкохолната злоупотреба). Освен това все пак следва да се има предвид, че въпреки тези данни, то от справката от ОС – Варна (л.395-396, том 2 от въззивното следствие) се виждат едни завишени стойности на риска от рецидив – вариращи от началните 72 (при постъпването му в ОЗ през 2006г.) до 74 (оценка от 2020г.) – от което е видно, че положителна динамика практически липсва.

Заради изложеното и съдът намира, че в наказателната част присъдата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна и напълно съобразена с изискванията на закона. Впрочем такава е и практиката на върховната инстанция. Според решение № 91 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 65/2014 г., III н. о., НК, „действително е налице изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, каквито са обремененото съдебно минало на подсъдимия, като осъжданията му са за престъпления, извършени в малък времеви период, предхождащ непосредствено деянието. Несъмнено в същата насока следва да се отчетат характеристиките на престъпното деяние, които не са отчетени при неговата квалификация - че убийството, придружаващо грабежа, е извършено с особена жестокост и садизъм (включително чрез връзване на ръцете и краката на жертвата с кабел), че умъртвяването на жертвата е осъществено по особено мъчителен за нея начин (като жертвата е преживяла преди смъртта си значителни по обем и интензитет мъки), че на жертвата са причинени множество телесни увреждания, че жертвата е самотно живееща възрастна жена“.

VIII.По гражданско-осъдителната част на присъдата: Поради обвързаността на този съд с решението на предходния състав, свързан с обвинението относно отнетите при грабежа вещи, предявеният от гражданските ищци А. Н. и Е. Т. граждански иск против подс.Д. К. М. за претърпени имуществени вреди се явява недоказан по основание, поради което следва бъде отхвърлен изцяло в размер на 880.40 лв. (осемстотин и осемдесет и четиридесет), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

По отношение на присъденото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди въззивният съд счита, че изводите на първата инстанция са правилни и законосъобразни, обезщетението е присъдено по справедливост, поради което присъдата в тази й част следва да бъде потвърдена.

IX.По режима на изтърпяване на наказанието: Определеният от ОС – Варна с присъдата от 2008г. режим „УСИЛЕНО СТРОГ“ вече не съществува в правния мир. Съобразно актуалните разпоредби в НПК подсъдимите с наказание „Доживотен затвор“ следва да изтърпяват наказанието си при режим „СПЕЦИАЛЕН“ в каквато насока следва да се определи и режима по настоящото дело.

X.По разноските: Същите следва да бъдат възложени на подс.М., а те са 4 458.50 лв. по ВНОХД 211/2020г. и 2 633, 60лв. по ВНОХД 140/2022г. на АС – Варна. Или общо в размер на 7 092, 10 лева.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и които да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предвид гореизложеното и на основание чл.334 т.3 и т.6 вр. чл. 337 ал.1 т.2 пр.1 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд,