РЕШЕНИЕ

№ 539

гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Г.а Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20244100100482 по описа за 2024 година Установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП.

Ищецът Г. Р. Х., чрез пълномощника си адв.Н. Недялкова – ВТАК, излага твърдения в ИМ, че ответникът „Чермонорски фар“ ЕАД издава вестник „Черноморски фар“ – регионален вестник за град Бургас. Твърди, че в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар" е публикувано авторско произведение на ищеца - кръстословица, без негово знание и съгласие. Сочи, че при публикуването й е премахнат надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net", обозначаващ моето авторство. Излага твърдения, че кръстословиците му представляват обект на авторско право и съгласно чл.3, ал.1 от ЗАПСП се ползват от закрилата на закона, което поражда правния му интерес да търся установяване на факта на нарушението на авторското му право от страна на ответното издателство.Твърди, че авторското му право е нарушено чрез следните действия: 1/Използването на негово произведение без разрешението му в нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, 2/Премахване на надписа, обозначаващ авторството му в нарушение на чл.15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Сочи като доказателство, че е автор на процесната кръстословица, брой 82 /5989/ от 03.05.2011 г. на в-к Черноморски фар", където същата е публикувана преди това, позовавайки се на презумпцията по чл.6 ал.1 ЗАПСП. Твърди, че в първоначалната публикация се вижда надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net, доказващ авторството на ищеца. Сочи се, че се вижда също, че кръстословицата, публикувана в брой 123/7022/ от 01.07.2015 г. на в-к „Черноморски фар" е идентична с тази, публикувана в брой 82 /5989/ от 03.05.2011 г. на в-к „Черноморски фар", т.е. това е едно и също произведение. Твърди се, че процесната кръстословица ищецът е предоставил за публикуване във вестника през 2011г. по силата на договор за използване на авторски произведения от 25.03.2009 г. между него и предишния издател на в-к "Черноморски фар", който по това време издавал и още един в-к "Черноморски телефон", който вече не излиза. Сочи се, че в договора има клаузи, недопускащи повторно публикуване на кръстословици във вестника, както и забраняващи премахване па надписа, обозначаващ името на автора, кореспондиращи с чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП. Твърди се, че на 01.10.2012 г. ищецът сключил аналогичен договор с аналогични клаузи с ответното дружество, което вече беше поело издаването на вестника, по който договор работили от датата на сключването му до края на м. юли 2013г. и след този момент ищецът престанал да изпълнява задълженията си по договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника по него. Сочи се, че след този момент ищецът не е предоставял свои произведения на ответника и в този смисъл от този момент договорът е престанал да действа, въпреки че формално не е бил прекратяван. Твърди се, че след фактическото прекратяване на договорните отношения между страните, от ответното дружество са продължили да публикуват на страниците на в-к "Черноморски фар" кръстословици на ищеца, като са използвали стари такива, вече отпечатвани в някой от вестниците "Черноморски фар" или "Черноморски телефон" - в нарушение на договорите, както и на Закона за авторското право и сродните му права. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено, че ответникът „Черноморски фар" ЕАД, ЕИК: 147111873, е нарушил авторските права на ищеца върху процесната кръстословица, при публикацията й в брой 123 /7022/ от 01.07.2015 г. на в-к „Черноморски фар".

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника по делото „Черноморски фар“ ЕАД със седалище гр.Г.Оряховица, с ЕИК 147111873, чрез пълномощник му адв.Д. Б. – ВТАК, с който заема становище за процесуална допустимост, а по същество - неоснователност на предявеният иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, който моли да бъде отхвърлен изцяло. Излага, че осъществената публикация в бр.123/7022/ от 01.07.2015г. на вестник „Черноморски фар“ на процесната кръстословица не е в нарушение на закона и не е без знанието и съгласието на ищеца, съобразно твърденията му в ИМ. Сочи се, че на 01.10.2012г. между страните по делото е сключен договор за използване на авторски произведения, с който Х. като „автор“ се е задължил да предоставя на ТД – издател срещу заплащане по 5 кръстословици с размер 215 на 340 мм на седмица за публикуване във в.“Черноморски фар“, който договор е породил действие с подписването му и е сключен като безсрочен и процесната кръстословица е предоставена от ищеца в изпълнение на договорните му задължения, съгласно договора му с ответника от 01.10.2012г. Твърди се, че при наличието на трайни договорни отношения между страните, не е налице използване на произведението на ищеца без негово разрешение в нарушение на разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗАПСП. Сочи се, че процесната кръстословица е публикувана еднократно при действието на този договор – в бр.123 от 01.07.2015г. Твърди се, че представеният от ищеца с ИМ договор от 25.03.2009г. не доказва нарушение от страна на ответника, т.к. е сключен с Издателска къща „Черноморски фар“ ООД, а процесната публикация от 01.07.2015г. е при действието на договора от 01.10.2012г., който е сключен с „Черноморски фар“ ЕАД, т.е. по двата договора издателят е различен търговски субект.

Сочи се, че уреждането на отношенията между автор и издател е съгласно договора от 01.10.2012г. и не следва ангажиментите по друг договор /този от 25.03.2009г./ и с друг издател са се прехвърлят върху ответника, т.к. в двата случая издателят е различен правен субект, като по партидата на последния в ТР няма данни за правоприемство между двете дружества. Оспорва ищцовите твърдения от произведението да е премахван надпис, обозначаващ авторството на ищеца, като твърди, че такъв надпис не е бил част от произведението. Сочи се, че съгласно клаузите на договора от 01.10.2012г. издателят няма задължение да поставя каквито и да било обозначения и надписи върху произведението, поради което непоставяне името или друг знак на Х. под кръстословицата не обуславя използване на авторското му право в нарушение на закона, поради което и искът по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушението „премахване на надписа, обозначаващ авторството му в нарушение на чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП“, е неоснователен. Претендира съдебни разноски.

В СЗ ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Н. Недялкова – ВТАК поддържа предявеният установителен иск и моли да бъде уважен като основателен и доказан, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Д. Б. – ВТАК, оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображения, изложени в писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно обстоятелството и е отделено като безспорно в изготвения по реда на чл.312 ал.1 ГПК доклад по делото, че процесната кръстословица, публикувана в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в- к „Черноморски фар“, е обект на авторско право, чийто носител и автор е ищецът Г. Р. Х.. Не е спорно и обстоятелството, че издател на процесния в-к „Черноморски фар“ е ответникът по делото „Черноморски фар“ ЕАД, с ЕИК 147111873.

В брой 82 /5989/ от 03.05.2011г. на стр.14 от в-к „Черноморски фар“ е публикувана кръстословица, под която е поставен надписът „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net", обозначаващ ищеца като неин автор по силата на презумпцията по чл.6 ал.1 ЗАПСП. В процесния брой 123/7022/ от 01.07.2015г. на вестник „Черноморски фар“ с издател ответното ТД на стр.11 е публикувана кръстословица, която при обикновен преглед и сравнение е графично и съдържателно идентична с кръстословицата, публикувана в брой 82/5989/ от 03.05.2011г., стр.14 на в-к „Черноморски фар“. Изводът следва от извършената от съда съпоставка на двата печатни материала и пълното им съответствие един с друг. Процесната кръстословица, публикувана в брой 123/7022/ от 01.07.2015г. на стр.11 във в-к „Черноморски фар“ не носи посочване на авторство, като при публикуването й е премахнат надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net", обозначаващ авторството на ищеца. Горните обстоятелства се установяват от приетите по делото като доказателства извлечения от стр.1 и стр.14 от брой 82 /5989/ от 03.05.2011г. на в-к „Черноморски фар“ и стр.1 и стр.11 от брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, представени в заверени преписи от Регионална библиотека „П. К. Яворов“ Бургас.

На 25.03.2009г. е сключен между Издателска къща „Черноморски фар“ ООД гр.Бургас, с ЕИК 147111873, като издател, и ищеца по делото Г. Р. Х., като автор, Договор за публикуване на авторски произведения, в сила от 01.04.2009г., по силата на който авторът предоставя на издателя срещу заплащане по 5 кръстословици с размер 215 х 340мм на седмица за публикуване във вестник „Черноморски фар“ и по 3 кръстословици с размер 255х370 мм на седмица за публикуване във в-к „Черноморски телефон“, срещу задължение на издателя да заплаща на автора авторско възнаграждение в размер на 6лв. за всяка публикувана във вестник „Черноморски фар“ или „Черноморски телефон“ негова кръстословица. Изрично в чл.2 от Договора от 25.03.2009г. е предвидено, че авторското право върху произведенията, предмет на настоящия договор, принадлежи на автора, в чл.4 от същия, че издателят няма право да променя вида или съдържанието на произведенията, изпратени му от автора, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, и в чл.5 от д/ра, че издателят няма право да публикува повторно произведения на автора, които вече са били публикувани във вестник „Черноморски фар“ или „Черноморски телефон“.

На 01.10.2012г. е сключен между „Черноморски фар“ ЕАД гр.Бургас, с ЕИК 147111873, като издател, и ищеца Г. Р. Х., като автор, Договор за използване на авторски произведения, в сила от 01.10.2012г., по силата на който авторът предоставя на издателя срещу заплащане по 5 кръстословици с размер 215х340мм на седмица за публикуване във в- к „Черноморски фар“, които авторът се задължава да изпраща чрез Е-Mail, срещу заплащане на авторско възнаграждение в размер на 10лв. за всяка публикация на негова кръстословица във в-к „Черноморски фар“ веднъж месечно, до 10 число на месеца, за публикациите през предходния месец, чрез превод по посочена банкова сметка на автора. В чл.2 от Договора от 01.10.2012г. е предвидено, че авторското право върху произведенията, предмет на настоящия договор, принадлежи на автора, в чл.4 от същия, че издателят няма право да променя вида или съдържанието на произведенията, изпратени му от автора, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, и в чл.5 от д/ра, че издателят няма право да публикува повторно в това или друго свое издание произведения на автора, които вече са били публикувани във вестник „Черноморски фар“.

В определения от съда срок по чл.190 ал.1 ГПК ответникът не представя банков документ, който да доказва, че за процесната кръстословица, публикувана в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, на автора – ищец е било изплатено авторско възнаграждение в съответствие с чл.8 и чл.9 от д-ра от 01.10.2012г., като непредставянето на банков документ ответникът обосновава с твърдения, че в архива на ответното дружество не се съхраняват документи за извършени подобни плащания.

Противно на ответните твърдения, и двата процесни договора – от 25.03.2009г. и от 01.10.2012г. са сключени от ищеца като автор с един и същи издател – ответното търговско дружество „Черноморски фар“ ЕАД, който извод следва от посочения един и същи ЕИК на издателя в двата договора – ЕИК 147111873, като факта на настъпила след сключване на договора от 25.03.2009г., и вписана в ТРРЮЛНЦ на 09.07.2011г. промяна в правноорганизационната форма на ответното ТД от АД на ЕАД се установява от вписването, досежно правна форма, по партидата на ответното ТД в ТР при АВ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушението на разпоредбите на ЗАПСП при използване на обекти на авторското право е процесуално допустим, доколкото правната възможност за предявяването му е изрично предвидена в закона - в чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП.

Разгледан по същество установителният иск за установяване факта на нарушението се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Уважаването на установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП е предпоставено от установяване по делото, че ищецът е носител на авторското право върху процесното произведение, което ответникът е използвал чрез възпроизвеждането му в печатно издание, без разрешение на автора и без обозначаване на авторството.

Съгласно чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, когато произведение, обекти по чл.72 или бази данни по глава единадесета „а“ се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗАПСП, регламентираща видовете имуществени авторски права, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, неимуществено авторско право е правото на автора да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Според чл.35 от ЗАПСП, произведението се използва само пред предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго, като в чл.36 от ЗАПСП са уредени договорите за използване на произведението.

В процесният случай кръстословицата, публикувана в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“ с издател ответното ТД „Черноморски фар“ ЕАД, с ЕИК 147111873, доколкото съставлява произведение на науката, което е резултат на творческа дейност, е обект на авторското право по смисъла на чл.3 ал.1 ЗАПСП и закрилян обект по Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът Г. Р. Х. е автор на процесното произведение - кръстословица, публикувана в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, който извод следва и от предположението за авторство, съгласно чл.6 ал.1 ЗАПСП, доколкото името му е посочено по обичайния за това начин върху екземпляр от кръстословицата при първоначалната й публикация в брой 82 /5989/ от 03.05.2011г. във в-к „Черноморски фар“, с което е доказана активната материалноправна легитимация на ищеца като носител на авторското право върху процесното произведение за предявяване на настоящият иск по чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП.

Безспорно ответникът е използвал процесната кръстословица по смисъла на чл.18 ал.2 т.1 и т.2 от ЗАПСП, доколкото с публикацията й в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“ е осъществил действия по възпроизвеждане на произведението и разпространението му сред неограничен брой лица. Спорният по делото въпрос, релевантен за изхода му, е дали използването от ответника на процесната кръстословица с автор - ищеца чрез възпроизвеждането й в процесното печатно издание, е осъществено без разрешение на автора и без обозначаване на авторството, отговорът на който въпрос е положителен, което обуславя и установяване факта на нарушението на чл.18 ал.1 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и уважаване на предявеният иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване факта на нарушението.

Събраните по делото доказателства сочат, че процесната кръстословица, чийто автор е ищеца, е използвана от ответника чрез възпроизвеждането й в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г., в нарушение на закона, без разрешение и без предварително съгласие на автора в разрез с чл.18 ал.1 ЗАПСП и чл.35 ЗАПСП, доколкото и ЗАПСП не предвижда друго, с което ответникът е нарушил притежаваното от ищеца авторско право върху процесната кръстословица и който факт на нарушението следва да бъде установен по реда на чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, с което искът на това основание бъде уважен. Противно на твърденията на ответника, и двата процесни договора за публикуване на авторски произведения – договор от 25.03.2009г. и договор от 01.10.2012г. са сключени с един и същи правен субект като издател, а именно с ответното търговско дружество „Черноморски фар“ ЕАД, с ЕИК 147111873, и го обвързват, който ЕИК на ответника е посочен и в двата договора, като от справка по партидата на ответника в ТР при АВ се установява, че след сключване на договора от 25.03.2009г., а именно на 09.07.2011г., е вписана промяна в правноорганизационната форма на ответното ТД – от АД в ЕАД. На основание чл.20а ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. По делото, макар и да са налични твърдения от ищеца, че договорът от 25.03.2009г. след м.юли 2013г. не се изпълнява от ищеца, не се твърди от страните и не се доказва договорът от 25.03.2009г. да е бил прекратен било по тяхно взаимно съгласие, на основания, предвидени в закона, или писмено по реда, визиран в чл.13 и чл.14 от д/ра. Изрично в чл.5 от договора от 25.03.2009г. за публикуване на авторски произведения е регламентирано, че издателят няма право да публикува повторно произведения на автора, които вече са били публикувани във вестник „Черноморски фар“ или „Черноморски телефон“. Безспорно по делото се установи, че процесната кръстословица е била първоначално публикувана на стр.14 в брой 82 /5989/ от 03.05.2011г. и е използвана от ответника при неспазване на чл.5 от д-ра от 25.03.2009г. и чл.5 от договора от 01.10.2012г., чрез възпроизвеждането й повторно в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г., в нарушение на закона, без предварително съгласие на автора – ищец в разрез с чл.35 ЗАПСП, доколкото и ЗАПСП не предвижда друго, и без разрешение на автора в нарушение на чл.18 ал.1 ЗАПСП. Предвид липсата на писмени доказателства за прекратяване на договора между страните от 25.03.2009г., съдът приема, че със сключения между тях договор на 01.10.2012г. за използване на авторски произведения само се изменят клаузите на чл.1, чл.3, чл.5 и чл.8 на първоначалния договор от 25.03.2009г., предвид спиране от печат на в-к „Черноморски телефон“ и промяната в размера на авторското възнаграждение, поради което и договорът между страните от 01.10.2012г. няма характер на самостоятелен такъв, а на изменение /анекс/ към първоначалния договор от 25.03.2009г. В този смисъл използването от ответника на процесната кръстословица чрез възпроизвеждането й в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, предвид първоначалната й публикация в брой 82 /5989/ от 03.05.2011г., се явява повторно и в нарушение на чл.5 от д-ра от 25.03.2009г., изменен с договора от 01.10.2012г., и доколкото не е доказано ищецът, като автор на процесното произведение, да е дал разрешение, предварително съгласие за използването му от ответника чрез публикуването му в бр.123 /7022/ от 01.07.2015г. на в - к „Черноморски фар“, е налице нарушение на предвиденото в чл.18 ал. 1 ЗАПСП имуществено авторско право на ищеца, изразяващо се в използване на обекта на авторско право от друг правен субект без дадено за това разрешение от титуляра му.

Дори и да се приеме обаче, че сключеният между страните Договор от 01.10.2012г. за използване на авторски произведения съставлява отделен, сключен между страните самостоятелен договор, а не изменение /анекс/ към д-ра между тях от 25.03.2009г., който извод според съда не може да бъде споделен, то от страна на ответника не е проведено доказване, че процесната кръстословица, публикувана в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в- к „Черноморски фар“, е предмет на договора от 01.10.2012г., т.е. недоказано от ответника е защитното му възражение, че същата е предоставена от автора на издателя и изпратена чрез E-mail в изпълнение на поети задължения по договора от 01.10.2012г. Процесната кръстословица е създадена през 2011г. и публикувана още през 2011г. в брой 82 /5989/ от 03.05.2011г. на същото печатно издание /в-к „Черноморски фар/, което логически я изключва от предмета на договора от 01.10.2012г. С оглед на постигнатите в договора от 01.10.2012г. уговорки се налага извода, че този договор задължава ищеца да предоставя на ответника изготвени след момента на сключването му кръстословици, а не такива, изготвени преди това и вече публикувани в същото печатно издание. Не на последно място, непредставянето в срок от ответника – издател на банков документ, доказващ, че за процесната кръстословица, публикувана в брой 123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, е било изплатено на ищеца авторско възнаграждение в съответствие с чл.8 и чл.9 от д-ра от 01.10.2012г., за който същият е задължен по реда на чл.190 ал.1 ГПК, при все, че макар и да не го съхранява в архива си, е могъл да се снабди с такъв от банка, косвено доказва, че процесната кръстословица не е предмет на договора от 01.10.2012г.

Освен установено нарушение по чл.18 ал.1 ЗАПСП, е налице и нарушение на уреденото в чл.15 ал. 1 т.4 ЗАПСП неимуществено право на ищеца да бъде обозначен като автор на процесната кръстословица при публикуването й в бр.123 /7022/ от 01.07.2015г. на в- к „Черноморски фар“. Безспорно при тази публикация, видно от същата, липсва каквато и да е идентификация на ищеца като неин автор, вкл. липсва и надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net“, съществуващ при първоначалното й отпечатване в брой 82 /5989/ от 03.05.2011г. на в-к „Черноморски фар“ и указващ авторството на произведението, който е негов съпътстващ надпис и обозначение по смисъла на чл.4 от двата процесни договора. В този смисъл неоснователно и недоказано е ответното възражение, че надпис, обозначаващ авторството на ищеца, не е бил част от произведението. По силата на закона ползващия произведението при всяко негово използване е длъжен да обозначи по съответния начин името на автора, псевдонима или друг идентифициращ го авторски знак – арг. от чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, както и от разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗАПСП, според която знакът за авторство сочи титуляра на авторското право. Макар да не е част от произведението авторския знак е част от самото авторско право по изричното разпореждане на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и в случаите като настоящия, когато авторът е предоставил произведението с обозначителен знак, издателят е длъжен да публикува произведението във вида, в който е предоставено – със съпътстващите го надписи и обозначения, съобразно и поетото задължение с чл.4 от двата договора. При липса на съгласие от автора – ищец да се публикува процесната кръстословица няма как последният да изрази желание до ответника да се обозначи името му като автор на същата или друг идентифициращ го авторски знак по съответния начин при използване на произведението.

По изложените съображения съдът приема, че авторското право на ищеца е нарушено от ответника, който е използвал създадената от Г. Х. кръстословица, чрез публикуването й в бр.123 /7022/ от 01.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, без да е получил предварителното съгласие, разрешение на автора за това и без да обозначи неговото авторство на произведението, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване факта на нарушението на авторското право на ищеца се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Изходът по делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в размер на 1080лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК /от които 80лв. вн. ДТ и 1000лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Изходът по делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адвокатско възнаграждение/ и същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът