Решение № 260 от 12.5.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 343/2021 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТР. Образувано е по постъпила жалба от Фондация дъщерите на България срещу решение №1289 по описа за 2020 година на СГС, ТО, VI-14 състав, с което е оставена без уважение жалбата на К. м. К. л. срещу отказ №20200710104934 от 10.07.2020 година на длъжностното лице по регистрацията, постановен по заявление с вх.№ 20200710104934 по партидата на фондация „Дъщерите на България“. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като единствения аргумент за постановяването му е, че следва да се представи и устав, който е променен. Промяна в броя на членовете на управителния съвет може да се извърши с решение на учредителите, а не с промяна в учредителния акт. Промяната не следва да се отразява в учредителния акт, а е достатъчно решението. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и укаже на Агенция по вписванията да извърши вписване на промените в обстоятелствата по партидата на фондацията. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството по т.д.№ 1289/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав е образувано по жалба срещу отказ №№20200710104934 от 10.07.2020 година на длъжностното лице по регистрацията, постановен по заявление с вх.№ 20200710104934 по партидата на фондация „Дъщерите на България“. Подадено е заявление за вписване по партидата на фондация „Дъщерите на България“ промяна в членовете на управителния съвет от 3-ма на 4- ма членове, като длъжностното лице е обявило указания в смисъл, че следва да се представи и устав, учредителен акт с промяната в членовете на управителния съвет. Поради неизпълнение на указанията е постановен отказ. При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи). В това производство, охранително по своя характер, съдът не е обвързан от мотивите, изложени от длъжностното лице при отказа, а отново извършва проверка съгласно изискванията на закона и устава. При липсата на което и да е от предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания, ДЛР постановява отказ - чл. 24, ал. 1 от ЗТР. Пред длъжностното лице по регистрация е подадено заявление за вписване по партидата на фондация „Дъщерите на България“ промяна в членовете на управителния съвет от 3-ма на 4- ма членове, като не се спори, че не е представен учредителен акт с променения брой членове на управителния съвет. Основният спорен въпрос в производството се концентрира върху проблема следва ли при промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване да се представя нов учредителен акт с изменения и допълнения и следва ли да бъдат обективирани във формата, предвидена в чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ. За да се отговори на този въпрос следва да се държи сметка за различията, които са налице при изискванията за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване при капиталовите дружества и при фондациите. Различията, произтичат както от изрично уредените по императивен начин правила, така и от правната същност на организационната им структура. Изискването за представяне на дружествен договор с нанесени в него изменения и допълнения е изрично и императивно уредено в чл.119, ал.4 ТЗ.Това изискване е съобразено с правно-организационната структура на капиталовите дружества като такива с членски състав. За разлика от капиталовите дружества фондациите са некорпоративно устроени юридически лица, създадени за извършването на общественополезна дейност или дейност в частна полза. Законът им признава правото свободно да определят целите си и средствата за тяхното постигане, като ограниченията в тази насока могат да бъдат установени само със закон - чл. 3, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. По своята същност фондацията е персонифицирано имущество, което безвъзмездно е предоставено за преследване и постигане на нестопански цели и на което са придадени белезите на самостоятелно юридическо лице. Специфичните характеристики на фондацията като правен субект обосновават извода, че дареното имущество служи единствено за постигане на посочените в учредителния акт цели, с което е свързан и определения предмет на дейност за постигане на тези цели, като веднъж учредена с тези цели фондацията се отделя от своите учредители. От така дефинираната правна същност на това юридическо лице произтича един съществен извод - фондацията няма членски състав. В този смисъл лица, които по някакъв начин имат връзка с нея са само учредителите, когато тя е учредена приживе. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗЮЛНЦ фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. Материалноправните действия, образуващи фактическия състав по учредяване на фондацията, имат за цел да се обособи имущество, чрез което и с помощта на което учредяващата се фондация ще постига своята нестопанска цел. Тези действия се дефинират от законодателя като едностранен учредителен акт, който с оглед възможността за учредяване на фондация приживе или по случай на смърт може да бъде извършване на дарение или откриване на завещание в полза на бъдещото юридическо лице. За учредяване на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи на учредителя /чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ /. Касае се до форма за действителност на едностранната сделка /учредителния акт/ и то относно съществените елементи на акта – безвъзмездното предоставяне на имущество и нестопанските цели, за които това имущество се предоставя / арг. чл. 34, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. Така установената форма цели гарантиране на правната сигурност, тъй като предоставеното имущество е в центъра на учредяващата се фондация и чл. 33, ал. 4 ЗЮЛНЦ установява фикция, че имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при възникването й. Правилата за изменение на учредителния акт, съответно компетентният за това орган на фондацията се определят от учредителя в учредителния акт / чл. 34, ал. 1, т. 8 ЗЮЛНЦ /, като в закона липсва предписание досежно специална форма за действителност на решението за приемане на промените. Правното значение на учредителния акт, видно от съществените му елементи е безвъзмездното предоставяне на имущество и нестопанските цели, за които това имущество се предоставя / арг. чл. 34, ал. 2 ЗЮЛНЦ /. Ето защо, съгласно чл.18, ал.2, т.3 на обявяване в регистъра подлежат решенията за промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване. В случая, съгласно учредителния акт, промените в този акт са от компетентността на учредителите, като решението се взема с обикновено мнозинство, без учредителният акт да предвижда изисквания за форма на решението на органа, както и предпоставки за извършване на промените. Достатъчно за вписване на промените е да е взето решението, като същото следва да е обективирано в протокол, отразяващ волята на учредителите за промяната, като на обявяване ще подлежи решението за промяна. Дадените от длъжностното лице по регистрацията указания са в противоречие с чл.18, ал.2, т.3 ЗЮЛНЦ, който като акт от по-висш порядък следва да бъде зачетен. Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което отказът бъде отменен и на ДЛР дадени указания за вписване на промените. Водим от горното, Софийският апелативен съд