Решение № 537 от 21.9.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 647/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Делото е образувано въз основа на частна жалба от Н. П. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д. Т.“ № •- длъжник по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., чрез пълномощника му- адв. А. Б., срещу Разпореждане от 07.06.2023г. по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 7219 от 06.06.2023г. на длъжника Н. П. Т.- за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, приети с постановление от 25.05.2023г. на ЧСИ в полза на взискателите по изпълнителното дело. С жалбата са наведени оплаквания за, немотивираност, неправилност и необоснованост на обжалвания акт на съдебния изпълнител. Оспорва се отказа на ЧСИ Б. В. да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за пълномощника на взискателите по изпълнителното дело, направено от длъжника Н. П. Т. по изп. дело № 355/2023г., като незаконосъобразен и е постановен в противоречие с нормата на чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС. Излагат се доводи че атакуваното разпореждане на ЧСИ Б. В. по изп. дело № 355/2023г. по неговия опис е немотивирано, което съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Излагат се доводи с частната жалба, че съобразно чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, дължимото минимално възнаграждение за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателите по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., следва да бъде определен в размер на 200лв. Взискателите макар и 9 на брой са упълномощили един адвокат, в качеството на техен пълномощник в изпълнителното производство, като са го упълномощили да депозира молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжника Н. П. Т., като адв. Ч. е изпълнил надлежно това свое задължение, поради което възнаграждението му следва да бъде определено съобразно нормата на чл. 10 ал.1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, като му бъде определено възнаграждение в размер на 200лв. Поддържа се, че постановения отказ е без мотиви и абсолютно неоснователен, доколкото изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, а по делото единственото процесуално действие, извършено от адв. Ч. е подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. С частната жалба се поддържа оплакване, че от представените писмени доказателства по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., липсват убедителни доказателства за извършено реално плащане на претендирания адв. хонорар на взискателите по изп. дело, съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Иска се с частната жалба от състава на ОС Благоевград, да отмени като незаконосъобразно Разпореждане от 07.06.2023г. по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В. и да намали размера на адвокатското възнаграждение, до минимума определен в чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения от 3 600лв. на 200лв. Претендират се разноските от жалбоподателя в настоящото производство пред ОС Благоевград- за дължимата държавна такса в размер на 25.00лв., както и за адвокатски хонорар в размер на 400лв. С частната жалба е представена като писмено доказателство пред настоящата съдебна инстанция- вносна бележка за внесена по сметката на ЧСИ Б. В. по изп. дело № 355/2023г. по неговия опис- дължима сума в размер на 3 160лв. от длъжника Н. П. Т.. В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото е постъпило писмено становище от пълномощника на взискателите по изпълнителното дело- адв. Г. Ч., с което се оспорва частната жалбата на длъжника Н. П. Т., като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Възразява се с писменото становище по делото, че определения размер на адвокатското възнаграждение за взискателите по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В. е съобразен с размера, определен с чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, като същият не е прекомерен, тъй като е определен по предвидения в закона минимум. Навадени са възражения, че не се налице основания за намаляване на адвокатски хонорар поради прекомерност, тъй като взискателите по изпълнителното дело са деветима на брой и това са кредиторите по издадения изпълнителен лист от 21.12.2021г. Поддържа се от адв. Ч., че той е сключил индивидуален договор с всеки един от тях- за образуване на изпълнително дело и за осъществяване на процесуално представителство и защита в изпълнителното производство, за което е бил упълномощен от всеки един от тях. В този смисъл поддържа се от адв. Ч., че всеки един от взискателите има право на разноски, платими от длъжника по изпълнителното дело, като за всеки един от тях разноските са- 200лв. за образуване на изп. дело и 200лв. за процесуално представителство и защита по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В.. Поддържа се още с писменото становище от пълномощника на въззиваемите, че тъй като адв. Ч. е упълномощен да представлява всички взискатели по изпълнителното дело, това обуславя извода че адвокатско възнаграждение се дължи и за процесуално представителство и защита по делото, независимо че към този етап не са извършени други процесуални действия от стрА. на пълномощника на взискателите. По изложените съображения, поддържа се със становището от пълномощникът на взискателите, депозирано по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. В срока по чл. 436 ал. 3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от ЧСИ Б. В., с които се изказва становище за неоснователност на жалбата, тъй като липсват основания за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, в каквато насока е и постановеното от него разпореждане. Излагат се доводи, че по изпълнителното дело е представен договор за правна помощ и съдействие, от който е видно че сумата от 3 600лв. е платена в брой на пълномощника на взискателите, като уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като към момента на сключването на договора за правна помощ и съдействие, не е могло да се предвиди как ще се развие изпълнителното производство, дали сумата ще бъде платена в срока за доброволно плащане от стрА. на длъжника и дали няма да се наложи извършването на други принудителни действия за реализиране на вземането. Адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита в изпълнителното производство, а не само за образуването на изпълнителното дело. Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело № 355/2023г., по описа на ЧСИ Б. В., представено в заверен препис, намира следното: Изпълнително дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В. е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от 18.05.2023г., със страни- взискатели- И. В., С. И. Б., Д. Х. К., Т. Х. Д., И. Х. К., С. И. К., Х. Ц. С., Н. Ц. Ш., и Н. Ц. К. и длъжник- Н. П. Т., въз основа на Изпълнителен лист от 21.12.2021г., издаден по гр.д. № 106/2020г. по описа на РС Благоевград, за неплатени разноски по гажданското дело- по 351.11лв. за всеки един от тях. Молбата за образуване на изпълнителното производство, е предявена от адв. Г. Ч., като пълномощник на всички взискатели- кредитори по издадения изпълнителен лист- И. В., С. И. Б., Д. Х. К., Т. Х. Д., И. Х. К., С. И. К., Х. Ц. С., Н. Ц. Ш., и Н. Ц. К.. Поискано е с молбата с вх. № 6431 от 18.05.2023г., на осн. чл. 426 от ГПК образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по представения изпълнителен лист, като е поискано от ЧСИ Б. В. да извърши справка за наличието на банкови сметки на името на длъжника Н. П. Т., както и за налични собствени недвижими имоти и МПС, като е поискано в случай че такива бъдат открити да бъдат наложени съответно запор и възбрА. върху тях. С молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 2023г. сключен между И. В., С. И. Б., Д. Х. К., Т. Х. Д., И. Х. К., С. И. К., Х. Ц. С., Н. Ц. Ш., и Н. Ц. К. от една стрА. и адв. Г. Ч., с предмет образуване на изпълнително дело и за процесуална защита и съдействия в хода на изпълнителното производство и извършване на процесуални действия с цел удовлетворяване на паричните вземания на клиентите. Договорът за правна защита и съдействие е сключен с всеки един от кредиторите по изпълнителния лист и адв. Ч., като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. за всеки един от упълномощителите. Посочено е че уговорената обща сума от 3 600лв. е изплатена в брой, в деня на подписването на договора за правна защита и съдействие. Представено е и общо пълномощно, с което всички кредитори по издъдения изпълнителен лист, упълномощават поотделно адв. Ч. да образува изпълнително дело и да ги представлява и защитава в хода на изпълнителното производство. С постановление от 25.05.2023г. по изп. дело № 355/2023г., ЧСИ Б. В. е приел разноските в размер общо на 3 684.00лв., от които 3 600лв. за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателите по делото. Със запорно съобщение от 25.05.2023г. е наложен от ЧСИ Б. В. по образуваното изп. дело № 355/2023г.- запор върху откритата банкова сметка на длъжника в „Ю. Б.“ А.. До длъжника Н. П. Т. е изпратена покА. за доброволно изпълнение, в която е посочено че дължи заплащането на сумите по Изпълнителен лист от 21.12.2021г., издаден по гр.д. № 106/2020г. по описа на РС Благоевград и адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателите, в размер общо на 3 600лв. Видно е от представената с частната жалба пред ОС Благоевград вносна бележка от 14.06.2023г., че след получаването на покА.та за доброволно изпълнение/на 01.06.2023г. при условията на отказ/, длъжникът Н. П. Т. е изплатил сумата от 3 160.00лв. посочена като дължима по изпълнителен лист от 21.12.2021г. Пред ЧСИ Б. В. по образуваното изп. дело № 355/2023г. по неговия опис е депозирано писмено възражение за прекомерност от длъжника Н. П. Т., с вх. № 7219/06.06.2023г., с което е поискано редуцирането на определеното в полза на пълномощника на взискателите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 3 600лв. на 200лв.- до минималния размер предвиден в чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004г. С обжалваното Разпореждане от 07.06.2023г. по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите с негово разпореждане суми, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на пълномощника на взискателите- адв. Г. Ч., в размер на 3 600лв. Изложени са мотиви за това че длъжникът не е изплатил дължимите суми по изпълнителния лист и така е стА.л с поведението си повод за образуване на изпълнително дело, а за да остави без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ЧСИ Б. В. е съобразил фактическата и правна сложност на делото. При така изложеното от фактическа стрА., настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения: ДепозирА.та частна жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, същата е подадена чрез ЧСИ Б. В., по изп. дело № 355/2023г. по неговия опис и в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК. Жалбата от Н. П. Т., депозирА. пред съда в качеството му на длъжник по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В. с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да редуцира разноските по изпълнителното дело, съставляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателите, е процесуално допустима. В предметния обхват на нормата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК е предвидена законовата възможност за длъжника в изпълнителното производство- да обжалва актовете на ЧСИ касаещи разноските в изпълнителното производство, включително отказа на съдебният изпълнител да уважи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателите. Частната жалба е депозирА. в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, от активно процесуално легитимирА. стрА.– длъжникът в изпълнителното производство, имаща право и интерес от атакуване на подлежащ на обжалване съдебен акт на ЧСИ. ДепозирА.та жалба е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, извършено по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., което е измежду лимитивно и изчерпателно посочените в разпоредбата на закона- чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, и което подлежи на инстанционен съдебен контрол по реда на чл. 436 и сл. от ГПК. С т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. на ВКС по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК е възприето становище, което е в съответствие с изменението на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК с ДВ бр. 86 от 2017г. и с установената до този момент съдебна практика. На обжалване пред ОС по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, подлежат всички актове на съдебния изпълнител, в които се определя размера на задълженията на длъжника за разноските за изпълнението, а не само актовете на съдебния изпълнител, с които същият се е произнесъл по възражение да прекомерност, направено от длъжника по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, с които съдебният изпълнител е отказал да намали определеното адвокатско възнаграждение като прекомерно. Съгласно чл. 79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично изключените от закона такива, са за сметка на длъжника, като без значение е дали изпълняемото право е парично или непарично. По повод на разноските в изпълнителното производство между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение по силата на което взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение разноски, а длъжникът има задължението да плати, за да ги възстанови. За дължимите разноски съдебният изпълнител съгласно чл. 434 от ГПК дължи произнасяне с изричен акт/протокол или постановление/, като може да се произнесе във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство. В закона обаче липсва задължение това произнасяне да се следва при всяко приключване на всеки отделен изпълнителен способ, нито произнасянето на съдебния изпълнител с един обобщаващ окончателен акт, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските за изпълнението, като такова задължение на може да бъде изведено по тълкувателен път, тъй като процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително. Поради тази причина израза „постановление за разноски”, използван от законодателят в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, включва всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноските в изпълнението, включително и произнасяне по разноските, посочени в покА.та за доброволно изпълнение. Ето защо оспорването на акта на съдебния изпълнител от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК е процесуално допустимо и възможно във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство, включително и с изпращането на покА. за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната стрА. да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда (така Решение № 393/15.05.2015г.-гр.д. 5473/2014г.-ІV г.о.; Определение № 403/01.12.2008г.-ч.гр.д. 1762/2008г.-V г.о.). В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и таксите поради прекомерност. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждането, с което се оставя без уважение възражения на длъжника за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на взискателите в изпълнителното производство и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. РазгледА. по същество жалбата е и частично основателна. Задължението на длъжника да понесе сторените разноски в изпълнителното производство е изрично уредено в общата част на ГПК, а именно чл. 79 от ГПК, където са уредени случаите, в които длъжникът по изпълнителното дело дължи заплащане на разноски. По общите правила за възлагане на разноските както в исковото производство, така и в изпълнителното производство заплатените от ищеца, респ. от взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съответно от длъжника съобразно правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК. Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Безспорно е съгласно закона и установената съдебна практика, че разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК, намира приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказвА.та от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ, т.е. страните по договора за правна защита и съдействие свободно определят размера на дължимото възнаграждение, като са ограничени единствено от минималните размери, предвидени в наредбата и не могат да договарят възнаграждение по-ниско от посоченото в нея. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната стрА. да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. ЦитирА.та разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Настоящият състав на ОС Благоевград намира за неоснователно поддържаното с частната жалба възражение- за липса на представени по изпълнителното дело писмени доказателства за реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, обуславящо извода че такова не се дължи от длъжника по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В.. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато стрА.та е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане– ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой- тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от стрА.та разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. В настящия случай в представения по изп. дело № 355/2023г. договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че уговорената сума от 3 600лв. е платена в брой, като в тази си част договора има характера на разписка удостоверяваща извършеното плащане, поради което реалното плащане на дължимата сума на адвоката пълномощник е доказано по безспорен и несъмнен начин. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата /чл. 10, т. 2 от Наредбата/. Видно от представените материали по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., с молбата от 18.05.2023 г., процесуалният представител на взискателите- адв. Г. Ч. е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист от 21.12.2021г. Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателите представител е осъществил поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателите с приложения към молбата изпълнителен лист. Посочването в молбата за образуване на изпълнителен способ е условие за нейната редовност- по арг. на чл. 426, ал. 2 ГПК, поради което следва да се приеме че извършеното процесуално действие по подаване на молба за образуване на изпълнително дело от стрА. на адв. Чобрадийски е редовно и надлежно осъществено. Поради това, на основание чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателите по изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200лв. Същевременно видно е от материалите по приложеното изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., както и от представената пред състава на ОС Благоевград- вносна бележка установява се, че веднага след получаването на покА.та за доброволно изпълнение от ЧСИ Б. В., длъжникът Н. П. Т. е внесъл по банков път сумата, дължима съобразно представения изпълнителен лист от 3 160лв., без да е заплатил разноските по изпълнителното дело. Следователно и за в бъдеще от пълномощника на взискателите няма да бъдат извършвани действия от рода на посочените в т. 2 на чл. 10 от Наредбата, доколкото длъжникът е изпълнил паричното си задължение, като взискателите са удовлетворени за притезанието си, предмет на образуваното изпълнително производство. Според настоящия състав на ОС Благоевград, не може в настоящия кузас да намери приложение разпоредбата на чл. 10 т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредба№ 1/2004г. Съгласно чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на процесуални действия по изпълнителното дело от адвоката пълномощник, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. В конкретния случай от материалите по изпълнителното дело се установи, че след образуването му, от стрА. на пълномощникът на взискателите- адв. Ч., не са извършвани други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство, доколкото извършените по изпълнителното дело – налагане на запор на вземания по банкова сметка е извършено в срока за доброволно изпълнение и по почин на ЧСИ. С оглед на осъщественото от длъжника доброволно плащане, такива процесуални действия по изпълнителното дело не могат да бъдат предприети и зА.пред. Ето защо определянето на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказА.та по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателите, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателите адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване. Осъщественото от адвоката представителство на взискателите обаче реално се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение, с оглед последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг. Следователно поради липса на фактическа и правна сложност не се налага определеното възнаграждение на пълномощникът на взискателите по делото, да бъде увеличено над минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004г. Същественото при определяне минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощникът на взискателите по образуваното изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., е въпроса за характера на сключения договор за правна помощ и съдействие. Макар и инкорпориран в един акт, същият по правното си естество съставлява сбор от отделни договори за правна защита и съдействие, сключени между всеки един от взискателите и упълномощения адвокат. За тези си доводи съдът изхожда от отбелязаното в самия договор- „.. по 400лв. за всеки един от доверителите, като 200лв. са за образуване на изпълнителното дело и 200лв. за процесуално представителство.“ Изводите на съда се подкрепят и от съдържанието на издаденият изпълнителен лист, който съставлява изпълнителният титул и основание за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника Н. П. Т.. В изпълнителният лист е посочено, че разноските са присъдени на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК- „…по 351.11лв.“ за всеки един от участниците в гражданското дело. Настоящият състав на ОС Благоевград намира за основателно възражението на пълномощникът на взискателите, наведено с писменото становище по настоящото дело по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че при разглеждането на възражението за прекомерност следва да бъде прието че са налице сключени отделни договор за правна защита и съдействие с всеки един от взискателите по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., като следва да бъде определено възнаграждение на пълномощника за всеки един от тях. По изложените от съда съображения от фактическа и правна стрА., претендираните от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство, чийто нормативно установен минимум, съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 200лв., но за сключените отделно договори за правна защита и съдействие с всеки един от тях. Независимо че осъщественото процесуално действие- подаване на молба за образуване на изпълнително действие, осъществено от адв. Г. Ч., ползва всички взискатели по изп. дело № 355/2023г., с редовното извършване на това процесуално действие, пълномощникът е изпълнил възложеното му задължение от всеки един от кредиторите посочени в издадения изпълнителен лист, съобразно уговореното в сключения с тях договор за правна защита и съдействие. Дължимо е възнаграждение в размер на 200лв. съобразно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на изпълнителното дело, но за всеки един от взискателите по сключения от тях със защитника отделен договор. Следователно направеното от длъжника възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК по отношение следващите се на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е частично основателно- за намаляването му до размера от 1 800лв., като в частта му за редуциране на определения от ЧСИ адвокатски хонорар само до сумата от 200лв., същото е неоснователно. Над размера от 1 800лв. определеното адвокатско възнаграждение се явява недължимо и в противоречие със спазване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Следва обжалваното Разпореждане от 07.06.2023г. по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В., да бъде частично отменено и да бъде постановено от съда намаляване на заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 3 600.00лв. на 1 800.00лв. С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, частният жалбоподател има право на заплащане на разноските направени пред ОС Благоевград. Тъй като частната жалба е частично уважена от съда, то разноските следва да бъдат присъдени наполовина, като взискателите И. В., С. И. Б., Д. Х. К., Т. Х. Д., И. Х. К., С. И. К., Х. Ц. С., Н. Ц. Ш., и Н. Ц. К., следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника Н. П. Т., сумата 12.50лв. за държавна такса, както и сумата 200лв. за сторените разноски за адвокатски хонорар. Не могат да бъдат заплащани по настоящото производство, разноски направени от частният жалбоподател по изп. дело № 355/2023г. по описа на ЧСИ Б. В.. Мотивиран от изложеното, ОС Благоевград в решаващия състав