Решение № 4447 от 23.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4734/2024 г.

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК. Образувано е по жалба, вх. № 10729/09.02.2024 г. по и.д. № 3490/2018 г. по описа на ЧСИ С..Я от С. П. К., ЕГН ••••••••••, в която се сочи, че ИД 3490/2018 по описа на ЧСИ С..Я, peг. номер 844 от КЧСИ, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС в полза на Топлофикация- София ЕАД, като делото било водено срещу жалбоподателата в период, в който живеела трайно във Федерална Република Германия. Твърди се, че срещу нея са водени и други дела от „ Топлофикация София“. По посоченото това дело жалбоподателката била осъден да заплати на Топлофикация-София ЕАД сумата от 3484, 40 лв., представляваща сума, формирана на база пълна мощност, както и дялово разпределение, за неин имот за периода м. 05.2011 - 04.2013, ведно със законната лихва, считано от 07.2014 г., както и сумата от 571, 87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 30.06.2011г. до 19.06.2014 г., заедно с 685, 85 лв. държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение от 454, 86 лв. в полза на дружеството. Твърди се, че със завръщането си в България, узнала за образуваните срещу нея изпълнителни дела, едно от които било изп. д. 3490/2018 по описа на ЧСИ С..Я. Жалбоподателката завела срещу Топлофикация-София ЕАД гражданско дело 3137/2023 г., като по това дело била издадена обезпечителна заповед 193, като била наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело 201884404033490/2018 по описа на ЧСИ С..Я, per номер 844“. Твърди се, че въпреки тази обезпечителна заповед, ЧСИ С..Я продължавал да извършва изпълнителни действия и да обезпечава претенции на Топлофикация-София. Сочи се, че на 16.01.2024 г. ЧСИ Я. изпратил запорно съобщение до трето задължено лице - К.П.К.. Твърди се, че това действие било предприето след спирането на принудителното изпълнение по изп. д. 3490/2018 г., за което била издадена обезпечителна заповед 193. Поддържа се, че ЧСИ Я. оставил без уважение молба на длъжника по изпълнителното дело да коригира запорното си съобщение и да прецизира дължимата сума само по изп. дело 1405/2016, но не и по изп. д. 3490/2018 г., за което била издадена обезпечителна заповед 193. Счита, че действията на ЧСИ С..Я per. номер 844 са незаконни в качеството им да обезпечават претенции към жалбоподателката от Топлофикация-София, за които се водел спор в съда. С молба -уточнение вх. № 69246/17.06.2024 г, след дадени от съда указания, жалбоподателката е уточнила, че обжалва действията на ЧСИ като фактически отказ да се спре изпълнените, както и се атакуват неправомерно начислени такси и разноски. Повтарят се доводите, изложени в първоначалната жалба с аргументите за „свръхобезпеченост“ на задължението, предмет на изпълнителното производство. Моли съдът да отмени отказа на ЧСИ С..Я за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20188440403490, както и начислените и приети са събиране такси и разноски по ТТРЗЧСИ. В своето възражение по жалбата взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, поддържа, че спирането на изпълнението не съставлява пречка да се извършват действия, които имат обезпечителен характер, като допълнителен аргумент в тази насока била и разпоредбата на чл. 391 ал. 5 ГПК. Обратното разбиране би довело до опасността взискателя да не бъде удовлетворен. Счита, че процесният запор върху вземането на жалбоподателката спрямо трето лице се явява законосъобразен, доколкото на първо място бил наложен по основното дело, а именно 1405/2016г. по описа ЧСИ С..Я и на следващо - поради обезпечителния му характер. Твърди, че обстоятелството, че едно от присъединените дела е спряно на някое от предвидените основания не съставлявало пречка да бъдат извършвани действия по тези от делата, които се явяват висящи. Поддържа още и че налагането му само по себе си не би могло да доведе до обоснован извод, че съдебния изпълнител е отказал да спре производството, тъй като от кориците на изпълнителното дело книжа се установявало, че последното било спряно, за което били уведомени както страните по делото, така и третите задължени лица. В мотивите си по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ С..Я излага доводи за неоснователност на жалбата, ако се приеме за допустима. Сочи се, че ИД № 20168440401405 е образувано на 27.04.2016 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, като към него е присъединено вземане по изпълнително дело № 20188440403490 със същите страни, образувано по молба с вх. № 057913/20.12.2018 г. на „Топлофикация София“ ЕАД. С молба с вх. № 19842/27.03.2023 г., от длъжника С. К. била представена обезпечителна заповед № 193 от 08.03.2023г. на CPC, 143-ти състав по гр. дело № 3137/2023 г., с която била допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20188440403490 по описа на ЧСИ С..Я и спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 839/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.“. С постановление от 27.03.2023 г. било спряно изпълнителното производство по изп. дело № 3490/2018 г., като били изпратени съобщения до третите задължени лица, с които им било указано, че за времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 2 ГПК. Поддържа, че в периода 25.04.2023 г. - 26.02.2024 г. по изп. дело № 20168440401405 постъпили суми в общ размер на 4 644, 30 лв., получени от запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. К., като всички суми били разпределени само и единствено за погасяване на паричното задължение по изпълнително дело № 20168440401405. Твърди, че по изп. дело № 20188440403490 не са постъпвали пари, не било осребрявано имущество и не било извършвано погасяване, поради което не било налице незаконосъобразно изпълнително действие. Сочи, че на 16.01.2024 г. било изпратено съобщение до К.П.К. с изх. № 3088 за налагане на запор върху вземане на С. К., като в запорното съобщение бил посочен общ дълг, който отразявал задължението кумулативно по двете изпълнителни дела — № 1405/2016 г. и № 3490/2018 г. С молба с вх. № 05694/22.01.2024 г. длъжникът отправил искане за корекция на запорното съобщение, с което да се премахне дългът по и.д. № 3490/2018 година. Молбата била оставена без уважение с постановление 22.01.2024 г. Във връзка с така издаденото постановление, съдебния изпълнител поддържа, че по това конкретно вземане не са постъпвали суми по сметката му, поради което реална вреда за длъжника нямало. На следващо място сочи, че все още не е постъпил отговор от третото задължено лице К.К. дали признава вземането. Навежда и че запорното съобщение се явявало изцяло законосъобразно, дори при евентуално парично постъпление от същото, тъй като спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане не съставлявало забрана да се извършват действия по изпълнителното дело. Цитира практика на ВКС съобразно която, спирането не е пречка да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от трети задължени лица и извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да бъде назначаван пазач. Поддържа, че изпълнително дело № 20188440403490 е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, като следвайки приложимата в случая разпоредба на чл. 432, ал. 2 ГПК, за времето на спиране на изпълнителното производство не се правели удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, какъвто процесния случай не бил. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, включително представеното копие по изпълнително дело 20168440401405 по описа на ЧСИ С..Я, намира за установено следното: Изпълнително дело № 20168440401405 е образувано на 27.04.2016 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2016 г. на СРС, 84-ти състав по гр. дело № 9144/2012 година. Към него е присъединено вземане по изпълнително дело № 20188440403490 със същите страни, образувано по молба с вх. № 057913/20.12.2018 г. на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2017 г. на СРС, 58-ми състав по гр. дело № 38110/2014 г. С молба, вх. № 19842/27.03.2023 г. от длъжника С. К. е представена обезпечителна заповед № 193 от 08.03.2023г. на CPC, 143-ти състав по гр. дело № 3137/2023 г., с която е допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20188440403490 по описа на ЧСИ С..Я и спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 839/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.“. С постановление от 27.03.2023 г. е спряно изпълнителното производство по изп. дело № 3490/2018 г., като за спирането са уведомени третите задължени лица (така стр. 248-256 от изпълнителното дело). На 16.01.2024 г. е изпратено съобщение до К.П.К. с изх. № 3088/16.01.2024 г. за налагане на запор върху вземане на С. К.. В запорното съобщение като изпълнителни основания са посочени решение по гр. дело № 38110/2014 г. на 58-ми състав на СРС и решение по гр. дело № 9144/2012 г. на 84-ти състав. С молба с вх. № 05694/22.01.2024 г. длъжникът С. К. прави искане за корекция на запорното съобщение до третото лице, с което да се премахне дългът по ИД № 3490/2018 година. Молбата е оставена без уважение с постановление 22.01.2024 г., като е посочено, че за погасяване на задължението по изпълнителен лист от 09.05.2017 г. на СРС, 58-ми състав по гр. дело № 38110/2014 г. няма да бъдат извършвани разпределения и постъпилата от запор сума има само обезпечителен характер. По повод молба от 22.01.2024 г. за издаване на удостоверение актуална справка за задължението по ИД 1405/2016 г., на 26.01.2024 г. е издадено удостоверение, изх. номер 5103/26.01.2024 г., видно от което дължимите суми по ИД 1405/2016 г. са главница 2 611, 24 лева и 623, 66 лева – лихва за периода 14.05.2012 г. – 26.01.2024 г., по ИД 3490/2018 г. дължимата сума е 3 4874, 40 лева – главница, 3 465, 86 лева – законна лихва. Разноските по изпълнителното производство са 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 1 700, 10 лева - такси по тарифата на ЗЧСИ. Приложена е и подробна справка по всяко от двете изпълнителни дела поотделно. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Жалба в частта, с която е обжалван отказа за спиране на изпълнително дело е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от длъжника срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл.435, ал.2, т.6 ГПК), поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В съдебната практика и правната теория е безспорно, че спирането на изпълнителния процес предпоставя висящ (започнат и още неприключил) изпълнителен процес. Спирането на изпълнителния процес като производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. За разлика от прекратяване на ИП, спирането не заличава с обратна сила вече извършените действия, а само пречи да се предприемат нови действия. Спирането на изпълнителното производство като правоотношение означава временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват процесуалните задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес като правоотношение. През периода на тази забрана органът на принудителното изпълнение няма право и не е длъжен да извършва изпълнителни действия. Действията, извършени въпреки забраната, са опорочени. Спирането пречи да се извършват изпълнителни действия, но не действия, които обезпечават изпълнението, каквито са запорът или възбраната (арг. чл. 391, ал. 5 и чл. 428, ал. 2, изр. второ и чл. 449, ал. 1, изр. второ) (аргументи и от решение № 50073 от 03.04.2024 г. по гр. д. № 4386/2021 г., ГК, ІІ ГО на ВКС относно възможността да се налагат запор и възбрана и при спряно изпълнително производство мерки ). Иначе при недобросъвестност на длъжника спирането би могло да се превърне в средство да се осуети успешният изход на изпълнителното производство (така Българско гражданско процесуално право, изд.Сиела 2012, стр. 979 и сл.). В случая съдът намира, че с оглед на изрично заявения петитум с уточнителна молба, жалбоподателят иска да бъде отменен отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението по делото. Задължение за ЧСИ, както и за съда е даде правна квалификация на исканията на страните, след като същите са изложили фактите, на които се основават претенциите им. В конкретния случай е налице частично спиране на изпълнителното производство с постановлението от 27.03.2023 г. на ЧСИ С..Я, с което е спряно изпълнителното производство по ИД № 20188440403490 на основание чл. 432, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, като изрично е посочено, че следва да се продължат изпълнителните действия („да се правят удръжки“) по другото изпълнително дело. Спорен е въпросът дали изпращането на запорно съобщение с изх. № 3088/16.01.2024 г., в което е посочено, че се налага запор и по ИД 3490/2018 г. по описа на ЧСИ С..Я, се нарушава забраната за извършване на действия по изпълнението, докато изпълнителния процес е спрян и какъв е пътят за защита на длъжника, в случай, че такова действие бъде извършено, докато изпълнителното производство е спряно. Ако съдебният изпълнител, в нарушение чл.432, ал.2 от ГПК, осребри имущество на длъжника, то той ще носи имуществена отговорност за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, но не съществува възможност предприетото действие по изпълнение да бъде отменено на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Това е така, защото с действащия ГПК е изменена концепцията за обжалваемостта на действията на съдебния изпълнител. По отменения ГПК съществуваше широка възможност да се обжалват всички неправилни действия на съдебния изпълнител (ср. чл.332, ал.1 от ГПК отм.), което според вносителите на проекта на действащия ГПК, беше на път да обезсмисли изпълнителния процес като институция на гражданския процес. За това в действащия ГПК са лимитативно изброени хипотезите, в които могат да бъдат обжалвани действията или бездействията на съдебния изпълнител, като за сметка на това беше предвидена възможност за ангажиране на имуществената отговорност на съдебния изпълнител при процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (разпоредба на аналогична на чл.441 от действащия ГПК не съществува в ГПК (отм.)). Ако бъде осребрено имущество на длъжника, докато изпълнителния процес е спрян, то самото изпълнително действие, посредством което е бил реализиран изпълнителния способ, не може да бъде отменено по реда на чл.435, ал.2 или ал.3 от ГПК, защото такава възможност не е предвидена от законодателя. В този случай пътят за защита на длъжника е посредством ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител по реда на чл.441 от ГПК. За да се произнесе по частната жалба, Съдът съобразява, че ИД 20188440403490 е присъединено към ИД № 20168440401405, и двете образувани по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД. Както е посочено в решение № 80 от 29.08.2023 г. по гр. д. № 72/2023 ГК, ІV ГО на ВКС на ВКС след присъединяване на вече образувани изпълнителни дела в едно, действията по осребряване на имуществото на длъжника касаят непогасените вземания по всички присъединени дела, а в случая те са и на един кредитор, като разпределението се извършва по правилата на чл. 460 ГПК. По настоящото дело, Съдът намира, че е ирелевантно кое изпълнително дело към кое е присъединено, доколкото се установява, че към момента на постановеното спиране по едното от тях има неудовлетворени вземания и по двете дела. Поради това, в конкретния случай следва да се приеме, че независимо, че обезпечителната заповед засяга само едно от присъединените дела, са налице предпоставки за спиране на цялото изпълнително производство и за ЧСИ Я. е налице забрана да извършва каквито и да е действия по осребряване на имуществото на длъжника и за удовлетворяване на каквито и да е вземания на взискателя Топлофикация София ЕАД. По изложените съображения, макар, че налагането на запор върху вземанията на длъжника към трето лице (така разпореждане от 16.01.2024 г.) не подлежи на самостоятелен контрол, а и Съдът намира, че касае действия по обезпечаване на вземанията, предмет на принудително изпълнение, с подаване на молбата от 22.01.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело е поискал по съществото си отново да се спре изпълнителното производство, позовавайки се на цитираното определение на СРС за допускане на обезпечение на предявения иск, по което с постановлението от 22.01.2024 г. е постановен отказ. Поради това и частната жалба следва да се приеме като подадена в указания срок по чл. 435 от ГПК, процесуално допустима и основателна в тази част. От действията на ЧСИ С..Я се установява, че същият е отказал да спре цялото изпълнително производство – в постановлението от 27.03.2023 г. е посочено, че ограниченията за прилагане на изпълнителни способи, вкл. и удръжки се не засягат част от вземанията, присъединени за изпълнение по делото. Също така, видно е, че в постановлението от 22.01.2024 г. е посочено, че за спряно е прието изпълнението само по ИД 3490/2018 г., т.е за вземанията по ИД 1409/2016 г. ЧСИ С..Я намира, че не са налице основания за спиране, съответно относно тези вземания продължават да се предприемат действия по принудително изпълнение, а не само за обезпечаване на изпълнението. Следователно, налице е отказ да се спре принудителното изпълнение, който следва да бъде отменен. По изложените по-горе съображения, след получаване на определението за налагане на обезпечение – спиране на изпълнителното производство за част от вземанията ЧСИ С..Я няма право да предприема изпълнителни действия, за да се удовлетвори вземане на кредитора по кое да е от изпълнителните дела, присъединени за общо разглеждане с това, във връзка с което съдът е допуснато обезпечение. Поради това и жалбата следва да бъде уважена в тази част и отказът да се спре изпълнението – отменен. Съдът намира, че жалбата в частта, с която са оспорени таксите и разноските по изпълнителното дело е преждевременна по следните съображения: В изпълнителното производство на общо основание е приложима разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноски, и искането за изменение на разноските в изпълнителното производство, най – напред по реда на чл. 248 от ГПК, следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и тогава длъжникът ще има възможност да обжалва постановеният от него акт по този ред, тъй като нормата на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали пред съответния окръжен съд, в чийто район е районът на действие на съдебния изпълнител. За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в този смисъл. Ето защо следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по молбата за изменение на размера на разноските е съдебния изпълнител. Съдът не би могъл да извърши вместо съдебния изпълнител действия по определяне на размера на разноските, респ. изменение на установените вече разноски по аналогия с разпоредбата на чл. 248 от ГПК. (така определение № 460 от 19.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 338/2011 г., III ГО, ГК). В разглеждания случай ЧСИ Я. не се е произнесъл по искането на длъжника за изменение на начислените в изпълнителното производство такси и разноски, като едва след постановяването на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът с оглед на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 от ГПК, би могъл да извърши преценка за правилността на действията му по определяне размера на дължимите такси и разноски. За да бъде допустима жалбата по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК е необходимо да има изричен отказ на съдебния изпълнител, обективиран в постановление, с който да бъде отказано на длъжника изменението на дължимите такси и разноски в изпълнителното производство, в това число и при искане за тяхната пълна отмяна. Водим от горното, Софийският градски съд