Решение № 407 от 25.11.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 429/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Ц.Е.“ ООД, представлявано от • В.Т.Г., чрез • В.Д. •••, против Решение № 260053 от 11.06.2021 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 228 по описа на съда за 2020 г., с което е изменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 5-7-ПП/29.03.2021г. издадено от Директора на РИОСВ-Враца. С цитираното НП на касатора „Ц.Е.“ ООД за нарушение на чл. 40 вр. § 1 т.16 б. „б“ от ДР на Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл.162 ал.1 от ЗООС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6 000 /шест хиляда/ лева, като с Решението на РС-Мездра е изменено НП, като е намалена санкцията на 5 000 /пет хиляди/ лева. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в несъответствие с материалния и процесуалния закон, и събраните по делото доказателства, за което се излагат подробни съображения. Иска се неговата отмяна, с всички произтичащи от това законни последици. В Писмени бележки от пълномощника се поддържа касационната жалба по съображенията посочени в нея. Ответникът по касация – РИОСВ-Враца, в Писмена защита, излага съображения за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана, и потвърждаване на Решението на РС и НП, като правилни и законосъобразни. Претендират се разноски. Представителят на ОП-Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, но не по посочените в нея касационни основания. Сочи приложимост на чл.162а от ЗООС, а не на чл.162 от ЗООС. Моли за уважаване на жалбата. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че е същото е издадено от компетентен орган и в рамките на правомощията му, няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и оспореното НП е правилно и законосъобразно, като не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При липса на отегчаващи отговорността обстоятелства е приел, че санкцията следва да се сведе до минимума. Административно-наказателната отговорност на касатора е ангажирана затова, че на 03.02.2021г. експерти на РИОСВ съвместно с представители на Регионална лаборатория – Враца са взели почвени проби в м. ••• – землището на с. •••, общ. •••, което е във връзка с възникнала на 29.01.2021г. производствена авария на инсталация за производство на електроенерия от биогаз, собственост на „Ц.Е.“ ООД, вследствие на което е допуснато изтичане на ферментационен продукт, класифициран като отпадък /вторична биомаса/ в река •••. Пробите са взети от две точки, като първата представлява терен залят с вторична биомаса, находящ се между новата сграда на кравефермата, собственост на „Т. А.“ ООД и река •••. Иззета е и контролна /фонова/ проба от терен незасегнат от вторична биомаса, разположен на отсрещния бряг на р.•••. С протокол от изпитване № 06-0021/19.02.2021 г. на Регионална лаборатория - Враца е установено, че почвата в засегнатия от вторична биомаса терен е замърсена. С описаното, е прието, че оператора на инсталацията за про-изводство на електроенергия от биогаз „Ц.Е.“ ООД е допуснал изтичане на отпадък към собствен и съседен поземлен имот в резултат на което е предизвикал вредни изменения на почвата в имота. Нарушението е по чл. 40 от ЗООС вр. § 1 т.16 б. „б“ от ДРЗООС, извършено е на 03.02.2021 г. в землището на с. •••, поземлен имот № 136010, м. „•••, собственост на ½ част от „Ц.Е.“ ООД. С НП е наложена на основание чл.162 от ЗООС имуществена санкция в размер на 6 000 лв. Прието е от РС Мездра, че гласните и писмени доказателства установяват фактическата обстановка на нарушението отразено в НП. Безспорно е установено, че „Ц.Е.“ ООД е собственик и ползвател на поземлен имот залят от вторична биомаса заедно със свързаното лице „Т. А.“ ООД. В резултат на залетите участъци е настъпило вредно изменение върху почвата по смисъла на §1 т.16 б. „б“ ДРЗООС, тъй като вредното изменение на почвата е осъществено чрез замърсяване с пресен торов отпад, което представлява несъмнено изтеклия ферментационен продукт като вторична биомаса от инсталацията за производство на електроенергия от биогаз, собственост на „Ц.Е.“ ООД. Решението на РС Мездра е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на касатора са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото. При издаване на НП и АУАН, и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразността на постановлението. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, компетентността на длъжностните лица е надлежно установена. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление в потвърдената част. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на РС-Мездра, че от страна на РИОСВ -Враца не е допуснато съществено процесуално нарушение, както в АУАН, така и в НП, както и че е налице административно нарушение именно по смисъла на чл. 40 от ЗООС. Правилно е изменен размера на „имуществената санкция“ до минималния размер – сумата от 5000 лв. съгласно чл. 162 от ЗООС. Няма основания за приложението на разпоредбата на чл.162а от ЗООС както сочи прокурора. В случая е констатирано „вредно изменение на почвата“, а не само „изпускане на ….отпадъци от … инсталация“. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Районния съд е обсъдил всички доказателства, изложил е мотиви в подкрепа на решението си за законосъобразност на НП в потвърдената част и е обсъдил доводите и възраженията на касатора. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и материално законосъобразно решение. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на разноски на ответника по касация РИОСВ - Враца, претендирани с писмената защита. Следва се присъди минималната сума за юрисконсултско възнаграждение – сумата от 100 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът