Решение № 169 от 4.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 685/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на П. А. И., [населено място] срещу Решение № 18 от 21.10.2024г., постановено по АНД № 35/2024г. по описа на Районен съд - Трън. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 82 от 20.08.2024г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във вр. с чл. 62, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите, вр. чл. 9 „а“ от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № 361/18.04.2018г. на ИАГ, на основание чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева. Недоволен от решението на районния съд, касационният жалбоподател излага оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че констативните протоколи от проверките са тенденциозни, изготвени в негово отсъствие. От НП не ставало ясно за какво нарушение е санкциониран. Цитираната заповед на изпълнителния директор на ИАГ не му е връчена, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за неизпълнение на задължения, произтичащи от нея. Иска се отмяна на обжалваното решение на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично. Поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А. Е.. Оспорва жалбата, пледира доказаност на нарушението, иска от съда да остави в сила решението на Районен съд – Трън. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Трън, като правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че П. А. И., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, на 02.01.2024г. е издал протокол за освидетелстване на сечище № 0736565/02.01.2024г. в землището на [населено място], отдел 313, подотдел „ю“ имот КВС № 55453.131.26 като в протокола не е отразена площта, на която е извеждана сечта, не са отразени количествата действително добита дървесина, както и наличната дървесина в сечището или на временния склад. При извършена проверка на 05.01.2024г. от служители на РДГ Кюстендил на въпросния обект било констатирано, че в имот КВС 55453.131.26 в по-голямата част от площта на имота сечта е изведена и дървесината е налична в сечището. Тези констатации били описани в констативен протокол (КП) №КП1-00056 серия ПК 07 № 144042 от 05.01.2024г. съставен от старши горски инспектор и главен специалист горски инспектор при РДГ Кюстендил. Констатираното на място не отговаряло на описаното в процесния протокол за освидетелстване на сечище № 0736565/02.01.2024г., съставен от касатора. Въз основа на констатациите от проверяващите, отразени в горепосочения констативен протокол, на 28.02.2024г. на П. А. И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Актът, заедно с констативния протокол от 08.01.2024г. са били връчени на жалбоподателя на 28.02.2024г., като е вписал, че не е съгласен със съдържанието на АУАН и ще представи писмени възражения. Такива възражения, идентични на поддържаните след това пред съда са били подадени, но след преценката им са били приети за неоснователни и от директора на РДГ – Кюстендил е издадено НП № 82 от 28.08.2024 г., с което на П. А. И., за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. трето от Закона за горите /ЗГ/, вр. с чл. 62, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите, вр. чл. 9 „а“ от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № 361/18.04.2018г. на ИАГ, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 лева. След извършване на проверка по отношение формалната, процесуална и материалноправна законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Той е приел, че деянието, извършено от санкционираното лице, осъществява от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗГ и като такова е наказуемо по административен ред. Формирал е извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, и правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Приел е, че на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Разпитаните в хода на съдебното следствие, актосъставителят и свидетелят по акта и свидетелите, съставили констативния протокол по установяване на административното нарушение, точно препредават фактическата обстановка, подробно описана в съставения за процесното нарушение АУАН и издаденото въз основа на него НП. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на наложената санкция, определен в минималния такъв измежду предвидените в чл. 257, ал. 1 от ЗГ, както и че липсват на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил мотиви. Решението е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилното приложение на материалния закон, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецени изложеното в касационната жалба. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Решаващият състав на РС – Трън е формирал изводите си въз основа на изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, и Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. И в двата акта се съдържа достатъчно пълно и точно описание на нарушението, гарантиращо на санкционираното лице адекватно упражняване правото му на защита, както правилно е било преценено и от въззивния съд. АНО е описал обстоятелствата при които е извършено, а именно в качеството си на лице по чл. 108 от ЗГ издал протокол за освидетелстване на сечище, неотговарящ на действителното положение в сечището /с неверни данни/. В НП АНО подробно е описал въз основа на кои доказателствата е постановил акта, а именно АУАН и КП от извършени проверки, които го потвърждават. Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно- наказателното производство, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя, поради съставянето на констативния протокол в негово отсъствие. След извършена от контролните органи на РДГ проверка в сечището констатираните нарушения са отразени по предвидения за това в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии начин, чрез съставянето на Констативен протокол №КП1-00056 серия ПК 07 № 144042 от 05.01.2024г. АУАН ведно с КП са редовно връчени на касатора, и той е упражнил правото си на възражения. Поради изложеното следва, че не е ограничено правото на наказаното лице да разбере за какво административно нарушение е санкционирано. Като това си право касаторът реализира в пълен обем чрез проведената процедура по обжалване на оспореното НП. По същество решението е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на Закона за горите, Наредба № 8 от 08.08.2011 г. за сечите в горите и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, се наказва с глоба от 300 [рег. номер]., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Адресати на цитираната норма и съответно субекти на административнонаказателна отговорност са особена категория лица, които по силата на заеманото от тях служебно положение и/или на основание нормативен акт имат определени контролни правомощия във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно е и че нормата има бланкетен характер, което изисква да се опише съответното противоправно поведение на лицето, конкретното предписано му задължение и посочването на акта, с който това поведение му е вменено – нормативен акт и т. н., при което следва да се отрази изрично източника на това задължение. В разглеждания случай в наказателното постановление се съдържа както фактическо описание на обективните елементи на деянието, така и изрично посочване на властническия акт на компетентен орган и съдържанието на императивното задължение, съгласно които задължение на жалбоподателя е да съставя протоколи за освидетелстване на сечище със строго определено съдържание, като данните се посочват вярно и точно във всички реквизити, установено по нормативен ред с властнически акт на компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8 от 08.08.2011 г. за сечите в горите, в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Когато сечището е освидетелствано с отсечена, но неизвозена до временен склад дървесина, извозването й се осъществява след издаване на ново позволително за сеч. С нормата на чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е въведено задължение за лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение на тези документи, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Касаторът, като лице, упражняващо лесовъдска практика по смисъла на чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ, несъмнено е адресат на цитираните норми. Възраженията на касатора, че не му е връчена Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите са неоснователни. С цитираната заповед, в съответствие с правомощията му по § 37, ал. 1 от ПЗР към ЗГ, изпълнителният директор на ИАГ е утвърдил образеца на протокол за освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ. В съответствие с изискването на § 37, ал. 1, изр. второ от ПЗР към ЗГ заповедта, ведно с образеца от протокола /приложение № 1/, е публикувана на интернет страницата на ИАГ - [интернет адрес], което предполага запознаване с нея на лицата по чл. 233 от ЗГ. Впрочем в случая не съществува съмнение, че към момента на извършване на процесното нарушение П. А. И. е бил запознат с въпросната заповед, доколкото изготвеният от него Протокол за освидетелстване на сечище № 0736565/02.01.2024 г. е именно по утвърдения с нея образец. Независимо от това, доколкото част от данните в посочения протокол са некоректно попълнени /неверни/, правилно от АНО и от районния съд е прието, че не са спазени изискванията за попълване на въпросния документ, като в него не е отразена действителната фактическа обстановка, а именно, че в по голяма част от имота сечта е изведена и дървесината е налична на сечището. Вместо това е вписано, че в имота не е работено, и не са вписани никакви количества действително отсечена и налична в сечището дървесина. Не са посочени вярно и точно като реквизити данните, касаещи площта, върху която е проведена сечта, и наличността в сечището на лежащата маса в куб. метра. По същество касатора не оспорва констатациите на проверяващите, че сеч е провеждана, но възразява, че тъй като дървесината не е била наредена на рампи за измерване, същата не е могла да бъде измерена точно и затова не е попълнен протокола с количества действително отсечена дървесина. Настоящият състав намира възраженията за израз единствено на защитна теза. Съгласно чл. 109 от Закона за горите протокола за освидетелстване се съставя в 30-дневен срок от приключване на сечта, както и в случаите, когато до края на календарната година сечта в насаждението не е приключила. Тъй като позволителното за сеч е било до края на календарната година, касаторът е имал срок до 31.01.2024г. да състави протокола, като дори е имал възможност да иска удължаване на срока при наличие на обстоятелства, възпрепятстващи проверката на сечището /чл. 109, ал. 4 от ЗГ/. Вместо това протокола е издаден в първия работен на новата година ден 02.01.2024г., като същевременно на следващия ден 03.01.2024г. според обясненията на касатора пред районния съд /л. 45 от АНД/, работниците вече били наредили дървесината на рампи за измерване поради което той издал нови позволителни за сеч. От касатора не са предприети действия за отстраняване на неверните данни в протокола от 02.01.2024г. Обратно, цялостното последващо установяването на нарушението поведение на касатора /професионално упражняващ лесовъдна практика/ потвърждава, че деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. По изложените съображения настоящата инстанция намира решението на районния съд за постановено в съответствие с приложимия към процесното производство процесуален и материален закон, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК за отмяната му. Касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, като основателно се преценява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението се определя на 80. 00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник