Решение № 196 от 2.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 479/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 59/16.09.2024г. по НОХД № 1142/2024г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Е. Н. Г. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2024г. в гр. •, при спирането му за проверка като водач на лек автомобил „•“, модел „•“ с ДК № •, е дал подкуп – пари в брой на стойност 100 лева – една банкнота с номинал 50 лева със серия ГХ номер • и една банкнота с номинал 50 лева със серия ГЕ номер •, на полицейски органи – младши инспектор А. М. и младши инспектор К. Г., двамата на длъжност „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при •, за да не извършат действие по служба, а именно – да не му извършат проверка за наркотици и да не му съставят акт за административно нарушение по ЗДвП, съгласно задълженията им по чл.189, ал1 от ЗДвП и чл.31, т.1, пр.1 от ЗМВР, поради което и на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лева, като е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН да е дал подкупа на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение и е ОПРАВДАН по обвинението в този смисъл. На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Е. Н. Г. за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъда в сила. На основание чл.307а, вр. чл.53, ал.1, б. „б“ от НК са ОТНЕТИ в полза на държавата веществените доказателства - 1 бр. банкнота с номинал 50 лева със серия ГХ номер • и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева със серия ГЕ номер •, предадени с протокол на домакина на •. Недоволен от така постановения съдебен акт са останал подсъдимият Е. Г., който чрез своя защитник – адв. Н. Г. от АК – •, е подал въззивна жалба. Намира присъдата за явно несправедлива, тъй като не е съобразен сериозния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова се иска на основание чл.337, ал.1, т.1, вр. чл.334, т.3 от НПК нейното изменение като се наложи наказание пробация в минимален размер. На страните са изпратени преписи от постъпилата въззивна жалба, но не е взето отношение. Представителят на АП – • счита, че подадената жалба от защитника на подсъдимия е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил напълно справедливи наказания. Подсъдимият Е. Г. се явява лично и с адв. Н. Г. от АК – •, като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения за явната несправедливост на присъдата. Защитникът допълва доводите си, че не е съобразено в достатъчна степен притеснението на подзащитния му от факта, че не са заличени в полицейските масиви данните за неговите предходни криминални прояви, дали основание за по-специалното и репресивно отношение към него в присъствието на съпругата му. Отделно не без значение е и обстоятелството, че са били отрицателни и резултатите от извършените проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества. В тази връзка се иска постановената от окръжния съд присъда да се измени, като се отмени наложеното наказание лишаване от свобода, макар и при условията на чл.66 от НК и се замени с по-лекото по вид - „пробация“. Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното: Въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна. Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Е. Н. Г. за престъпление по чл. 304а, вр.чл.304 ал.1 от НК, за това, че на 03.05.2024 г., в гр.•, при спирането му за проверка като водач на лек автомобил марка „•“, модел „•“ с ДК № •, е дал подкуп - пари в брой на стойност 100 лева - една банкнота с номинал 50 лева със серия ГХ номер • и една банкнота с номинал 50 лева със серия ГЕ номер •, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение - полицейски органи - младши инспектор А. М. и младши инспектор К. Г., двамата на длъжност „старши полицай“ в Сектор „Охранителна полиция“ при •, за да не извършат действие по служба, а именно да не му извършат проверка за наркотици и да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, съгласно задълженията им по чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.31, т.1, пр.1 от ЗМВР. След провеждане на разпоредителното съдебно заседание подс. Г. се е признал за виновен и със защитника му – адв. Г., са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК. Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. Г. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При тези условия Пловдивският окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Е. Н. Г. е българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ, неосъждан /реабилитиран/. Е. Г. живеел в гр.• заедно със съпругата си Н. Г. и родителите си – Л. и Н. Г.. Подсъдимият управлявал лек автомобил марка „•“ с ДК № •, собственост на майка му. Употребявал спорадично и наркотични вещества. На 03.05.2024 г. вечерта, след като бил употребил малко количество алкохол, а дни преди това и наркотични вещества, въпреки знанието за това, Г. управлявал в гр.• горепосочения лек автомобил „•“, придружаван от съпругата си Н. Г.. По това време свидетелите А. М. и К. Г. на длъжност младши инспектори - старши полицаи в Група „Патрулно-постова дейност“ на Сектор „Охранителна полиция“ при •, били назначени, съгласно месечен график за определяне на полицейските органи, за непосредственото изпълнение на „ППД“ за периода от 19.00 часа на 03.05.2024 г. до 07.00 часа на 04.05.2024 г. по утвърден от началника на управлението Д. Г. на 30.04.2024 г., съвместно в наряд • на УО-10, като автопатрул. По време на смяната, около 20.45 часа, същите се намирали в гр.•, на бул. „•“ № •, подлеза, непосредствено до изхода на •. Двамата извършвали служебна дейност, съгласно длъжностните си характеристики и утвърдените графици. Свидетелите имали правомощието да констатират със съответните официални документи извършването на нарушения по транспорта, регламентирани в ЗДвП и правилника за приложението му. По същото време, през подлеза на бул. „•“, покрай полицейските служители, преминал лекият автомобил „•“ с ДК № •, управляван от подсъдимия, който бил спрян от св. К. Г. за проверка. Той се приближил до лекия автомобил и видял, че в него се намирали мъж на около 50 години, който го управлявал и по-млада жена с руса коса. Свидетелят Г. се легитимирал и поискал документите им, както и тези на автомобила за проверка. Двамата му дали всички необходими документи - за самоличност, СУМПС и талон на автомобила, като Г. ги предоставил на колегата си св. А. М. за проверка. Докато взимал документите Г. задал на водача рутинните въпроси - дали е употребил алкохол или упойващи вещества. Последният му отговорил, че е изпил една водка и му предложил да му даде сумата от 500 лева на него и на колегата му, за да не извършат проверка с дрегер. Свидетелят Г. му казал да не прави глупости, да бъде спокоен, като му обяснил, че ще извикат автоконтрольор, който ще го изпробва с техническо средство за наличие на алкохол. Подсъдимият Г. бил видимо притеснен, тембъра на гласа му бил треперещ и отговорите му били завоалирани, все едно крие нещо. Разпоредили на него и на спътницата му да останат в техния автомобил, като св. М. осъществил връзка с дежурната част и в последствие с АП•, в състав Л. Т., И. Б. и К. К., за да им окажат съдействие за извършване на проверка за алкохол, тъй като те нямали зачислен Дрегер-Алкотест. След няколко минути на място пристигнали полицейските служители Т., Б. и К., които заемали длъжността мл. автоконтрольор - полицай в Сектор „Охранителна полиция“ при•, като носели със себе си съответното техническо средство. Водачът Г. бил поканен да слезе от автомобила си и да се приближи до полицейския автомобил, като св. М. му извършил проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510+“ с фабричен номер „ARNJ-0031“. Техническото средство отчело проба 0, 08 промила алкохол в издишания въздух. След оказаното съдействие Т., Б. и К. си тръгнали. Въпреки това поведението на подсъдимия Е. Г. продължило да бъде съмнително, като последният останал притеснен и по никакъв начин не се успокоил, дори и след като полицейските служители му казали, че пробата му е отрицателна. Същевременно, от извършената от св. М. справка в дежурната на •, се разбрало, че Г. има предишни криминални прояви, свързани с притежание на наркотични вещества. Поради тази причина св. М. заявил, че подсъдимият ще бъде отведен в РУ, за да му бъде извършена проба с Дрегер „Дръг чек 5000“ за наличие на наркотични вещества в организма му. На съпругата му разпоредили да остане в техния автомобил, като я уведомили също, че Г. ще бъде отведен в РУ за извършване на тест за наркотици. В този момент подс. Г. се намирал до полицейския автомобил, чиято задна дясна врата била отворена. М. се отдръпнал в страни, за да говори по телефона с дежурната част в кое РУ да закарат водача за проверка, тъй като • РУ не разполагало с въпросния Дръг тест. Оценявайки, че заради употребено преди това наркотично вещество може да отчете положителна проба и ще бъде санкциониран, подсъдимият решил да даде имуществен дар - подкуп, под формата на пари, на полицейските служители, за да не изпълнят служебните си задължения и да не го тестват за наркотици, респ. установявайки наличието на такива като последица от това да не му съставят акт по ЗДвП. За целта Е. Г. първоначално се обърнал към св. Г. с думите: „Дайте да не се занимаваме с глупости и да не си губим времето, дайте да почерпя нещо и да си тръгвам“. Но след като последният не отреагирал положително, а тръгнал към св. М., за да разбере как ще процедират, в изпълнение на намерението си, подсъдимият извадил от десния джоб на анцуга си две банкноти с номинал от по 50 лева всяка, сгънати на две, със серия ГХ номер • и серия ГЕ номер•, и ги хвърлил през отворената врата на задната седалка на служебния автомобил марка „•“, модел „•“, бял на цвят, с надпис „Полиция“, с ДК •. В момента, в който затварял телефона, св. М. възприел как Г. изкарал нещо от джоба на анцуга си и го пуснал в купето на колата. Посочил патрулния автомобил на колегата му Г., който се върнал незабавно до подсъдимия и видял, че на задната седалка на автомобила има две банкноти с номинал от по 50 лева, сгънати на две. Към тях се приближил и св. М., който попитал Г. - защо го е направил, а подсъдимият му отговорил следното: „Момчета, ето Ви да се почерпите, само не ме карайте да ме тествате“. По този начин подс. Е. Г. показал, че парите са предназначени именно за полицейските служители и с цел да не бъде тестван за наркотици и съответно нарушение по ЗДвП да не бъде констатирано. В резултат на това, обаче полицейските служители разпоредили на подсъдимия Г. да се отстрани от колата, сложили му белезници и го задържали на място, след което незабавно докладвали за случилото се на дежурния в ОДЧ. По този начин ясно демонстрирали отказ да приемат предоставения им подкуп. Непосредствено след това, подсъдимият Г. бил откаран от автопатрул • в •, където в 22.33 часа бил тестван с Дрегер Дръг тест 5000 S/N: ARKF-0023 за наличие на наркотични вещества в организма, който показал отрицателен резултат. Гореописаната фактическа обстановка, обосновано е приета за установена от окръжния съд, въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите Г. и М., които са преки очевидци на стореното от подсъдимия, косвено от показанията на свидетелите Т. и К., относно извършваните проверки на подсъдимия в инкриминирания момент като водач на МПС. В тази насока са и приложените по делото протоколи от извършените действия по разследване - оглед на местопроизшествие с фотоалбум, писмени доказателства - справка съдимост, характеристична справка, заверени копия от заповеди, длъжностни характеристики, дневници за наряд, месечни графици, както и от веществените доказателства по делото - двата броя банкноти по 50 лв. От приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие /л.4-5 и фотоалбум на л.6-9/, е документирано местоположението на оставените от подсъдимия две банкноти, техният номинал и серийни номера, като последните били са приобщени като веществени доказателства по делото. В този смисъл, действително приобщените по надлежния ред гласни, писмени и веществени доказателства са логични, последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, като в своята съвкупност подкрепят изцяло направеното самопризнание на подсъдимия Г.. От правна страна: С оглед на така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът законосъобразно е счел, че подсъдимият Е. Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304 ал.1 от НК, понеже на 03.05.2024 г. в гр. •, при спирането му за проверка, като водач на лек автомобил „•“ с ДК № •, е дал подкуп - пари в брой на стойност 100 лева - една банкнота с номинал 50 лева със серия ГХ номер • и една банкнота с номинал 50 лева със серия ГЕ номер •, на полицейски органи - младши инспектор А. М. и младши инспектор К. Г., двамата на длъжност „старши полицай“ в Сектор „ОП“ при •, за да не извършат действие по служба, а именно - да не му извършат проверка за наркотици и да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, съгласно задълженията им по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31, т. 1, пр. 1 от ЗМВР. На инкриминираната дата и място подсъдимият е дал подкуп - дар под формата на пари в размер на 100 лева - 2 бр. банкноти по 50 лева. Неговите действия са били насочени към горепосочените полицейските органи, които са осъществявали проверка на подсъдимия като водач на управлявания автомобил. Даването на подкупа от последния е било продиктувано от намерението му, полицаите да не извършат действия по служба, свързани с осъществяване на контролна дейност по ЗДвП с цел да не бъде тестван за употреба на наркотични вещества и съставяне на АУАН, възложени им по силата на закона - чл. 189, ал.1 от ЗДвП и чл.31, т.1 пр.1 от Закона за МВР, които сочат, че административно-наказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи, чрез установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Правилно е преценено, че са изпълнени всички обективни и субективни елементи на горепосоченото престъпление. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено-опасни последици в изпълнителната форма на това престъпление - дал подкуп. Съобразена е от окръжния съд и трайната съдебна практика, че при „даване“ на неследващия се дар /подкуп/ или каквато и да е друга облага, престъплението е на формално извършване, защото при подобни хипотези „активният“ подкуп е налице и без да има насрещно деяние, т.е. длъжностното лице може да не приеме предложението за даване или предоставяне на дар, като това не влияе на довършеността на изпълнителното деяние. Подсъдимият Г. е обективирал по недвусмислен начин намерението си по даването на подкупа, изричайки фразата за въпросната „почерпка“ за полицейските служители и въпреки липсата на очакваната реакция, малко след това и реално го е предоставил, като е хвърлил банкнотите в купето на служебния им автомобил, предоставяйки в тяхно владение инкриминираната парична сума – неследващия им се имуществен дар. Основателно е посочено, че в настоящия случай е без значение за довършеността на деянието, дали въпросният дар е приет или не. Затова и правилно на подсъдимия е вменено извършването на едно довършено деяние, а не да е останало във фазата на опита. Отделно и в самите думи на подсъдимия при даването на дара, по несъмнен начин е било отразено и съдържанието на търсеното в отговор поведение от страна на полицейските органи - да не извършат действията им по служба. На следващо място, напълно законосъобразно е преценено от първостепенния съд, че не е налице посоченият в повдигнатото обвинение квалифициращ признак – престъплението да е било извършено по отношение на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение. Съобразена е трайната през годините съдебна практика, че полицейските органи, на които са вменени ръководно-решаващи функции, не винаги са и такива, заемащи отговорно служебно положение. Двамата свидетели А. М. и К. Г. са обикновени младши инспектори, заемащи идентични и редови, длъжности като старши полицаи в Сектор „ОП“ при •, т.е. не са включени в ръководния полицейски състав. Същевременно в нормата на чл.304а от НК са диференцирани в отделни хипотези и длъжностните лица - обект на подкупа, като „полицейският орган“ е посочен отделно и извън хипотезата на „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение“. Поради тези причини, напълно обосновано и законосъобразно, подсъдимият е признат за невинен и оправдан по тази първоначална квалификация на деянието. По отношение на наложеното наказание. За извършеното престъпление от подс. Е. Г. по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК са предвидени наказания в един твърде широк диапазон, без фиксиран минимален праг - лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15 000 лева. Законосъобразно е преценено, че с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а от НК при индивидуализация на наказанието е задължително. При определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК, окръжният съд прецизно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Безспорни смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Г. се явяват чистото съдебно минало, въпреки наличието на противообществени прояви в миналото, за които е бил осъждан, но е реабилитиран, направеното признание на вината и изразеното съжаление за стореното. В тази категория попадат трудовата му и семейна ангажираност, но не и фактът, че резултатите от направените проверки за употреба на алкохол и влияние на наркотични вещества са дали отрицателен резултат, както и да е реализирано по репресивен начин в присъствието на съпругата му. В инкриминираната ситуация е съвсем естествено, при зададен въпрос вечерта от полицейските служители за употреба на алкохол и признанието на водача, че е изпил една водка /независимо от нейното количество/, да последва проверка, дали същият не управлява МПС с концентрация над законово допустимата. А при констатираното, впоследствие, наличие на данни за предходни криминални прояви, свързани с наркотични вещества и продължаващото негово притеснително поведение, да последва още една проверка - дали не управлява МПС след употреба на подобни вещества. Правилно е съобразено като отегчаващо отговорността на подс. Г. обстоятелство - обществената опасност на деянието, предвид проявената упоритост от страна на подсъдимия, който още в началото на извършваната проверка, след признанието си, че е употребил алкохол, веднага е предложил на полицейските органи да им даде една немалка парична сума, за да не го проверяват с дрегер. Въпреки забележката на св. Г. да не прави глупости и отрицателния резултат за наличие на алкохол в кръвта, при предстоящата проверка за употреба на наркотични вещества, за да не го тестват отново, им е предложил да ги почерпи и е хвърлил процесните две банкноти от по 50 лева на задната седалка на служебния автомобил. В този ред на мисли, напълно коректно е преценено от съда, че за поправянето и превъзпитанието на извършителя, наказанията следва да са ориентирани към, но и над минималните законови размери. В тази връзка, напълно справедливо на подс. Г. е било определено наказанието при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства в размер за това престъпление от 1 година и 3 месеца „Лишаване от свобода“. Последното, предвид императивните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК, е намалено с 1/3 до окончателния му размер от 10 месеца. По идентичен начин, съобразявайки забраната по чл.58а, ал.5 от НК, съдът е определил и кумулативното наказание за подсъдимия Г. – „Глоба“ в размер на 1000 лева. Последната надвишава десетократно сумата по дадения подкуп, но и същевременно е съобразена с факта, че подсъдимият е трудово ангажиран и има съответните доходи. Противно на доводите в жалбата на защитника на подсъдимия, с основание е посочено, че така наложените наказания представляват справедливият комплекс от санкции, който следва да се наложи на подсъдимия, съгласно разпоредбите на чл.54, вр. чл.57 ал.2 от НК. И определянето на наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, чрез замяната на предвиденото наказание лишаване от свобода, когато не е посочен най-ниския предел - с по-лекото по вид наказание пробация, с оглед специфичността на конкретния казус, би се явило твърде снизходително. В настоящия случай е напълно приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият до момента не е бил осъждан, не е надвишен минимално изискуемия от закона предел до 3 години „Лишаване от свобода“ и не е наложително същото да се изтърпява реално в МЛС. По този повод правилно е отбелязано, че в наказателния закон изрично се подчертава при преценката за приложение института на условното осъждане, преобладаващото значение на задачата за поправяне на дееца, без да се игнорира и въздействието на наказанието спрямо останалите членове на обществото, т.е. при съчетаване изискванията на личната с генералната превенция. И в тази връзка се преценява дали подсъдимият би могъл да се поправи, без да се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”, т.е. се съобразяват както личните качества на дееца, така и обществената опасност на конкретното деяние. Обосновано е посочено, че данните за личността на подсъдимия са преимуществено положителни, защото е неосъждан, работещ, семеен и е изразил разкаяние за стореното. Поради което и окръжният съд, напълно логично е достигнал до извода, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали в пълна степен с наложените му по вид, размер и начин на изтърпяване наказания. Не се налага промяна и в произнасянето на съда по отношение на веществените доказателства по делото. Законосъобразно е постановено след влизане на присъдата в сила, на основание чл.307а от НК, да се отнемат в полза на държавата - веществените доказателства, предмет на престъплението - 2 броя банкноти с номинал от по 50 лева, оставени на съхранение при домакина на •. Тъй като не са били направени разноски в хода на наказателното производство, такива не са и присъдени. При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения. Поради гореизложеното първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на защитата на подсъдимия, оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативният съд