Решение № 1138 от 1.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2178/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК. във връзка с §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по касационна жалба на С. П. Г.-П., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, ж.к. “Чайка” [адрес], против Решение № 1901/29.05.2023 г., постановено по гражданско дело № 20233110101820 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което се отхвърля жалбата на С. П. срещу Заповед № 25/17.01.2023 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, издадена на основание § 4л от ПРЗ на ЗСПЗЗ, с която се одобрява оценката на извършените подобрения в частта от имот № 67 по КП, попадащи в имот с ид. № 10135.2519.401 по ПНИ на с.о. “Дели Сава”. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че на първо място са допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пристъпване към процедурата по уведомяване на жалбоподателката за издадената заповед по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, без да е направен опит тя да й бъде връчена на адреса, посочен в подадени от нея и приобщени по преписката възражения и жалби. Също така въззивният съд не е уважил направени от П. искания за приобщаване по делото като доказателства на нейно възражение от 07.11.2022 г. и жалба от 08.11.2022 г., като по този начин решението на ВРС е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Основното възражение на касатора е против становището на съда, че септичната яма и изградената дворна ВиК инсталация, представляващи изградени в имота на жалбоподателката трайни подобрения, са незаконни, тъй като не отговарят на изискванията на ЗУТ и ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не следва да бъдат включени в оценката. Според жалбоподателката такъв извод не може да бъде направен, без да е проведено производство по доказване законността на трайните подобрения в имота, тъй като голяма част от тях са изградени от наследодателя й преди 2000 г., а вещото лице-оценител, изготвило експертизата по делото, не притежава необходимата компетентност да даде подобно заключение. В този смисъл се възразява срещу извода на съда и по отношение на септичната яма, а именно че същата не отговаря на изискванията на чл.47, ал.2 от ЗУТ, като се твърди, че същата е отговаряла на санитарно-битовите и хигиенни изисквания към момента на нейното изграждане, но установяването на това обстоятелство отново не е било в компетенциите на вещото лице-оценител. С оглед изложеното касатора иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 1901/29.05.2023 г. на ВРС по гр. дело № 1820/2023 г. и да реши спора по същество като отмени Заповед № 25/17.01.2023 г. на Кмета на район “Приморски” при Община Варна, с която е одобрена оценката за извършените от оспорващия подобрения в частта от имот № 67 по КП, попадащи в имот с ид. № 10135.2519.401 по ПНИ на с.о. “Дели Сава”. В хода по същество и в писмени бележки, депозирани от упълномощен представител адв. К. М. от ВАК, се допълва, че въззивният съд е приел в решението си заключението на вещото лице изцяло и е посочил, че ще го цени в неговата цялост, но не е включил в оценката всички подробно описани в него извършени в имота подобрения, тъй като е приел, че част от тях са незаконно изградени. Възразява се и срещу извода на съда, че септичната яма представлява тежест за имота, тъй като жалбоподателите следва да бъдат допускани от собствениците на имота с оглед нейното периодично обслужване. С тези доводи се иска от съда да отмени въззивното решение и да отмени заповедта на Кмета на район “Приморски” при Община Варна, като в полза на жалбоподателката бъдат присъдени сторените разноски. Ответникът Кметът на район “Приморски” при Община Варна, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да я отхвърли, като прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на касатора. Заинтересованите страни К. Т. И., С. А. К. и Л. К. А., чрез пълномощник адв. В. Д. от ВАК, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и пледират за оставяне в сила на въззивното решение. По същество поддържат, че съдът правилно е формирал в мотивите си извода, че на оценка следва да бъдат подложени законно изградените подобрения, с оглед Тълкувателно постановление № 6/1974 г. Посочват също, че неуведомяването на жалоподателката за издадената заповед на кмета на район “Приморски” не рефлектира върху законосъобразността й, тъй като жалоподателката е подала жалба срещу заповедта, която е приета за разглеждане от ВРС, поради което правата й не са били нарушени. Излагат доводи, че тримесечният срок за издаване на оценката от влизане в сила на ПНИ е инструктивен, а не преклузивен, като пропускането му не води до промяна на материалното право за собственост върху придаваемата част към имота и в този смисъл депозирането на заявление за оценка извън този срок не представлява процесуално нарушение, водещо до отмяна на заповедта. Заинтересованите страни С. К. И. и И. Д. И., явяват се лично. Предоставят на съда решаването на спора, съобразно събраните по делото доказателства. Заинтересованите страни Н. Д. Я., Т. Т. Г., Я. П. Я., П. К. П., С. А. Я., П. А. К., Е. Й. Г., Д. К. П., П. Е. П. и А. Д. И., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат процесуален представител и не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Административен съд – Варна, след преценка на допустимостта на жалбата и касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, установи следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. Е. П. и С. П. Г.-П. срещу Заповед № 25/17.01.2023 г. на Кмета на район “Приморски” при Община-Варна, с която се одобрява оценката на извършените подобрения в частта от имот № 67 по КП, попадаща в имот с ид.№ 10135.2519.401 по ПНИ на с.о. “Дели Сава”. В хода на първоинстанционното производство било безспорно установено от ВРС, че с КНА за собственост на недвижим имот, закупен по реда на §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ от 06.06.1994 г., Е. П. Е. е признат за собственик на място от 600 кв.м. ид.ч. с площ от 640 кв.м., находящо се в местността „Дели Сава“ в землището на гр. Варна, с пл.№ 67 по КП „Разширение вилна зона“ 1 част, попадащо в зона, отредена за земеделско ползване в градоустройствения план на Варна, извън регулация, при граници: от две страни - път; Д. З. и В. Л.. С договор за продажба на недвижим имот от 28.06.2022 г., обективиран в НА № 110, том II, рег.№ 1913, дело № 280/2022 г. на нотариус В. П. № 205, П. Е. П. е придобил ½ ид.ч. от имот в гр. Варна, местност „Дели Сава“, съставляващ ПИ с ид.№ 10135.2519.468, предишен идентификатор № 10135.2519.67, номер по предходен план 6, кв.2, парцел IV, целият с площ от 506 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори: 10135.2519.9503; 10135.2519.401; 10135.2519.1291, заедно с ½ ид.ч. от построената в същия имот еднофамилна жилищна сграда с площ 39 кв.м. С Решение № 1018/07.11.2003 г. на ОСЗГ-Варна е признато правото на собственост на наследниците на П. Я. Г. в съществуващи възстановими стари реални граници върху посочените в същото имоти, сред които в т.1 е Нива от 10.000 дка, находяща се в терен по §4 на кв. „Виница“ в м-ст „Дели Сава“, е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед № 452/29.09.2022 г. на Кмета на район „Приморски“, на основание чл.46 от 3МСМА, вр. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Я. Г. върху имот с ид.№ 10135.2519.401 по ПНИ на с.о. “Дели Сава“, с площ от 1704 кв.м., при граници имоти №№ 9503, 1291, 67, 400 и 69. С оспорената понастоящем пред въззивния съд Заповед № 25/17.01.2023 г. на Кмета на район „Приморски“ е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 10 135 лв., в частта от имот № 67 по КП, попадаща с ид.№ 10135.25.19.40 по ПНИ на с.о. „Дели Сава“ гр. Варна. Съгласно изготвената оценителна експертиза към заповедта, стойността на подобренията в частта ПИ 67 по КП, попадаща в новообразуван имот № 10135.2519.401 с площ от 1704 кв.м., съгласно извършен опис от 10.11.2022 г., представляващи: зидана мивка с размери 1м х 1м с надстройка от камък, зид на барбекю с размери 0.5м х 4м х 0.3м, чешма на барбекю с размери 0.6м х 0.6м х 0.5м, масивна ограда към път с размери 5.80м х 1.2м х 0.3м, масивна ограда вътрешна с размери 19.47м х 1м х 0.3м; бетонна алея с камък с размери 16.47м х 1м, е определена в общ размер на 10 135 лв. Заповедта е съобщена на П. П. при условията на чл.18а, ал.10 от АПК чрез залепване на уведомление. Районният съд е назначил и приобщил по делото СОЕ, според заключението по която в процесната част от имот № 67 са налични всички подобрения, съдържащи се в опис от 10.11.2022 г., както и: водопровод от 16.5м ПЕ тръба Ø25мм и 3m PPR тръба Ø20мм за захранване на дворните чешми; канализация от 16.50м PVC тръби Ø110 мм и 2m PVC тръби Ø50мм - за отвеждане на отпадните води от сградите в имота и от дворните чешми; черпателна септична яма със стоманобетонно дъно, стени и плоча, и чугунен капак с размери 3.10/3.30 и дълбочина 2.80м; настилка от пясъчник в зоната на барбеюто с размери 3.10/3.30м. или площ от 10.20м2; трайни насаждения: 1 бр. нискостъблена круша на 20 г. и 2 броя декоративни рози на 5 г. Посочени са следните стойности: за оградата - 8 270 лева, за два броя дворни чешми - 320 лева; за алея - 1270 лева; за стени на барбекю 330 лева; за дворна ВиК инсталация 360 лева; за септична яма 4010 лева; за настилка пясъчник-барбекю 440 лева; увивна рози 39.52 лева, круша нискостеблена 30 лева. В допълнение вещото лице е посочило, че при посочване на подобренията, налични в процесната част от имота, не е взето предвид дали същите са законни или не. Септичната яма обслужва целия имот - всички сгради в имота, включително и дворните чешми. Същата не може да се премести на друго място, защото е със стоманобетонни стени. За оградата не са предоставени строителни книжа, като такива са необходими. Септичната яма в ПИ 67 не отговаря на цитираните в чл.47, ал.2 от ЗУТ технически и санитарно- хигиенни изисквания. Стените на барбекюто са с височина под 1.20м и за тях не се изисква разрешение за строеж. Към експертизата е представен Констативен акт № 4/09.02.2023 г., издаден от Отдел „Строителен контрол“ при Община Варна, с който е констатирано, че масивна жилищна сграда в м-ст “Дели Сава” в ПИ с ид.№ 10135.2519.468 е изградена без разрешение за строеж, без задължителни строителни книжа и без одобрени проекти, като установеното нарушение квалифицира строежа за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ. Районният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. За да потвърди оспорения пред него индивидуален административен акт, решаващият състав на ВРС е изложил кратки и лаконични мотиви, в които е посочил, че кредитира изцяло заключението по СТЕ по отношение вида, броя и стойността на подобренията, които подлежат на обезщетяване, тъй като приема, че те безспорно съществуват, но не всички от тях следва да бъдат включени в оценката по §4л, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че не представлява подобрение по смисъла на закона септична яма, която служи по предназначение да обслужва сградата на жалбоподателите и не отговоря на изискванията на чл.47, ал.2 ЗУТ с оглед отстоянието й от границата на имота. Още повече, че тази септична яма представлява своеобразна тежест върху предаваната част от поземления имот, тъй като жалбоподателите следва да бъдат допускани от собствениците с оглед на нейното периодично обслужване. Приел е също, че не представлява и не следва да се присъжда като подобрение изградената ограда, попадаща в имот № 401 след придаването на част от имот № 67 към него, предвид обстоятелството, че за същата не е представено издадено разрешение за строеж и не са спазени изискванията на чл.48 от ЗУТ с оглед на вида и параметрите й. По изложените мотиви ВРС е отхвърлил оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна. Решението на ВРС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, а именно: Още с въззивната жалба е направено възражение, че оспорената пред ВРС заповед не е била връчена на въззивниците, в качеството им на единствени собственици на имота. В допълнение с писмена молба е оспорена и компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. Възразено е също, че заповедта е издадена извън тримесечния срок от влизане в сила на ПНИ. В съдебния акт обаче съдът се е задоволил декларативно да посочи само, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма. Липсва произнасяне по горните възражения за липса на компетентност на административния орган и за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на заповедта. На следващо място - в съдебно заседание жалбоподателката П. е оспорила компетентността на вещото лице – оценител да преценява законността на изградените в имота подобрения. По отношение на това възражение отново липсват мотиви. След като съдът е кредитирал заключението на вещото лице, е следвало да се мотивира и обсъди всички възражения на жалбоподателката по отношение компетентността му. Също така в съдебния акт от една страна са изложени мотиви, че не всички подобрения, описани както от оценителя назначен от Община Варна, така и от експерта по делото следва да бъдат включени в оценката. Малко по-надолу са изключени септичната яма /като неотговаряща на изискванията на чл.47 ал.2 от ЗУТ/ и оградата в имота /като неотговаряща на изискванията на чл.48 от ЗУТ/. А след това е посочено, че съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ, като е приел, че всички останали компоненти, налични в процесната част от имота, представляват подобрение по смисъла на закона, поради и следва да се включат в оценката по §4л, ал.1 от ПЗР на ЗСПП. Липсват мотиви защо съдът приема тези от тях, които не фигурират в първоначалната оценка – дворна ВиК инсталация, настилка от пясъчник – барбекю и трайни насаждения, като не е ясно и дали със същите следва да се завиши оспорената оценка. Същевременно, изключената от съда като подобрение ограда е предмет на оспорената заповед, като в това положение е налице забрана за влошаване положението на жалбоподателя. Освен това, по отношение законността на подобренията, съдът се е позовал на ЗУТ, като не е преценил дали същият е приложим, предвид наведените твърдения за периода на изграждането им. При наличието горните пропуски касационната инстанция не може да провери правилността на крайния резултат на съдебното решение, което не съдържа мотиви по предмета на спора, очертан с възраженията и доводите на жалбоподателите, или пък съдържа противоречиви такива, които не дават възможност да се установи действителната воля на решаващия съд. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е законосъобразността на заповедта на кмета на район “Приморски” при Община - Варна, а решението на ВРС в контекста на наведените с жалбата касационни основания по чл.209 от АПК. Липсата на мотиви по въпроси от съществено значение за правилното решаване на спора, както и по отношение наведени от страните възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и е самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав за ново разглеждане и решаване на спора по същество, При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да се произнесе по всички възражения на страните и да събере и оцени всички относими доказателства. Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на спора, съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2 т.1 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд – Варна