РЕШЕНИЕ

№ 1064

гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20211100902883 по описа за 2021 година Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 645, ал.3 и ал.4 ТЗ от синдика на „Н.Г.“ АД (н.) срещу „В.Х.“ ООД, чиито правоприемник е „Ф.Г.“ООД, и „Н.Г.“ АД за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени прихващания на вземания на „В.Х. “ ООД, съгласно протоколи 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. С определение на съда като ответник по делото е конституиран „Ф.Г.“ ООД с ЕИК ••••, вместо ответника „В.Х.“ ООД с ЕИК •••• (заличен търговец).

С исковата молба се твърди, че „Н.Г.“ АД е търговско дружество с основен (и единствен) предмет на дейност - „Организиране на хазартни игри". Също така, че e ноторно известен факт, че в резултат на законодателни промени от 18.02.2020 г., в сила от 22.02.2020 г., лицензът за дейността на търговеца е отнет, в резултат на което и търговската дейност на дружеството е била преустановена. По подадена от кредитор молба вх.№ 37770 от 21.4.2020 г. (пратка №708822750/16.04.2020 г.) по чл. 625 от ТЗ, с прямо същото е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.01.2021 г. по т.д.№ 699/2020 г. на СГС, ТО VI-9 състав, с което е определена начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020 г. и ищецът е назначен за негов синдик.

Твърди, че на 27.02.2020 г. на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на насрещни задължения в размер 81 598, 38 лева; на 31.03.2020г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 2 933, 06 лева.

Моментът на изготвянето и подписването на процесните протоколи по реда на чл.104 ЗЗД съвпада, респективно следва, както депозираната от самия длъжник молба по чл.625 ТЗ, така и определената начална дата на неплатежоспособност, която произтича от горните законодателни промени, довели до преустановяване на търговската му дейност. От изложеното следва, че съзнателно (т.е. при знание за наличие на инициирано производство за обявяване в несъстоятелност, респ. за неплатежоспособността на длъжника) са предприети действия, облагодетелстващи първия ответник, позволявайки му да заобиколи реда за удовлетворяване на вземанията му, като по този начин е накърнен принципа в производството по несъстоятелност за равенство на всички кредитори.

Така предприетите от страните действия не възпроизвеждали валидни правни действия, тъй като възникването и съществуването на отразените в тези протоколи за прихващане вземания на „В.Х.“ООД, сега „Ф.Г.“ООД, не са безспорни. Същият не е кредитор на несъстоятелното дружество, тъй като няма вземане, предявено по реда и сроковете по чл.685 ТЗ, респ. чл.688, ал.1 ТЗ. В случай, че съдът приеме вземанията на първия ответник за възникнали и ликвидни, то същите не установяват изискуемостта на вземанията, поради което настъпването на изискуемостта им в хода на висящо производство по несъстоятелност е пречка за извършване на валидно прихващане, тъй като не е било спазено условието на чл.645, ал.2 ТЗ. Твърди се също, че датите на протоколите и документите, установяващи вземанията не са достоверни и дори и евентуалното възникване и придобиване на конкретните вземания, респ.задължения по двата протокола да е настъпило като факт, то това е станало в по – късен момент и след иницииране на производството по чл.625 и сл. от ТЗ, съответно при знание за неплатежоспособността на длъжника.

Същите са относително недействителни по отношение на кредиторите, на основание чл.645, ал.3 ТЗ, тъй като са извършени след датата на откриване на производство по несъстоятелност по т.д. 699/2020г. на СГС, VI - 9 състав. Същевременно, състоянието на неплатежоспособност за „Н.Г.“ АД е била известна на първия ответник към момента на подписване на конкретните Протоколи. Що се отнася до действията на несъстоятелния длъжник, обективирани в процесните Протоколи за прихващане - счита, че те също са недействителни, като в този смисъл твърди, че всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 645 ал. 4 от ТЗ са налице в процесния случай. Т.е. - прихващането като действия на длъжника е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която съгласно Решение № 260017 от 06.01.2021., СГС, ТО, VI- 9 състав е 27.02.2020 г. Втората темпорална предпоставка, предвидена в хипотезата на чл. 645 ал. 4 ТЗ, а именно прихващането да е извършено не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ също е изпълнена, тъй молбата по която е образувано т.д. №699/2020 г. и във връзка, с която е открито производството по несъстоятелност на втория ответник е с дата 21.04.2020 г. Освен това се поддържа, че прихващанията са извършени и в противоречие, съответно - заобикаляне закона, тъй като са реализирани въпреки съществуващото ограничение на чл. 635, ал.1 вр. чл. 629а от ТЗ и доколкото подобно действие не е било съгласувано с назначения за процесния период като обезпечителна мярка временен синдик.

С писмения отговор дружеството оспорва иска, като твърди, че с втория ответник „Н.Г.“ АД е в договорни правоотношения по сключен договор за разпространение от 29.01.2016 г. и Споразумение към него от 02.03.2019 г. и споразумение от 12.02.2020 г., по силата на който възмездно са му предоставени права за разпространение на билети за моментни лотарийни игри. Вземанията са за възнаграждението по договора, равняващо се на 9 % от номиналната стойност на продадени билети и е с падеж преди откриване на производството по несъстоятелност. Излага доводи в подкрепа, че са изпълнени условията за настъпване на последиците от материалноправното изявление за прихващане; че не е налице знание за наличието на неплатежоспособност на длъжника „Н.Г.“ и той не е разполагал с информация дали дружеството има забавени плащания към трети лица, а още по-малко е имало такива към „В.Х.“ ООД. Вземанията са възникнали преди публикуването на §1 от ЗИД на ЗХ, а и този факт сам по себе си не означавал, че дружеството е неплатежоспособно съответно свръхзадлъжняло.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва легитимацията на синдика да предявява исковете за обявяване недействителността на прихващанията; поддържа, че съставените протоколи и доказателства за възникване на вземанията имат достоверна дата. В случая, спрямо длъжника „Н.Г.“, който е участвал в съставянето им, разпоредбата на чл.181 ГПК не намира приложение.

Ответникът „Н.Г.“ АД (н.) не взема становище по иска.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от писмените доказателства, както и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Н.Г.„ АД (н.), че по подадена на 27.02.2020 г. молба от изпълнителния директор на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е образувано т. д. № 447/2020 на СГС, ТО VI-14 състав. Молбата е обявена по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с рег. №20200305182953. Установява се също, че по молба с вх. № 37770/21.04.2020 г. на кредитор на същото дружество за обявяване в несъстоятелност на дружеството е образувано производство по т. д. № 699/2020 на СГС, ТО VI-9 състав. С влязло в сила Определение № 2725 от 09.06.2020 г. е прекратено по-рано образуваното т.д № 447/2020 г. по описа на СГС, ТО VI- 14 състав, поради оттегляне на молбата за образуване на производството от длъжника.

Установява се от писмените доказателства, както и от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника, че с Решение № 260017 от 06.01.2021 г. по т. д. № 699/2020 на СГС е обявена неплатежоспособност на „Н.Г.“АД и е определена начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020 г., открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на дружеството, постановено е започване на осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. За временен синдик е назначен Т. Н., който, съгласно Определение от 11.01.2021 г. по т. д. № 699/2020 г. на СГС, е встъпил в правомощията на 11.01.2021 г. С оглед на изложеното, и при изричната норма на чл. 649, ал. 1, изр. 1 ТЗ синдикът е самостоятелно процесуалноправно легитимиран да предяви предвидените в ТЗ специфични искове за попълване на масата на несъстоятелността. Предоставената от закона възможност по чл. 649, ал. 1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент – синдикът разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Процесуалната субституция е от категорията на процесуална суброгация. Процесуалното представителство на синдика се осъществява при спазване на чл. 660, ал. 3 ТЗ и по делото в тази връзка е представено копие от определение на съда от 30.12.2021 г. по т.д.№699/2020 г. на СГС, ТО VI – 9 състав и надлежни адвокатски пълномощни.

От представените по делото протоколи за прихващане на вземания при изплащане на задължения от 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. и писмените доказателства е видно, че между страните е възникнало и съществувало облигационно правоотношение, възоснова на договор за разпространение от 29.01.2016 г. и Споразумение от 02.03.2019 г. към него, по силата на което длъжникът предоставя на „В.Х.“ ООД (сега „Ф.Г.“) права за разпространение на билети за моментни лотарийни игри, а той от своя страна се задължава възмездно да ги разпространява от името и за сметка на „Н.Г.“ АД. Същото е прекратено по взаимно съгласие, считано от 12.02.2020 г. Със споразумение от 27.02.2020 г. дружествата са се съгласили вторият ответник да погаси вземания на „Н.Г.“АД спрямо трето лице, чрез плащане. От протокол за продадени билети от 17.02.2020 г. посочен в протокола за прихващане от 27.02.2020 г. е видно, че за периода от 01.02.2020 г. до датата на прекратяване действието на договора за разпространение, стойността на билетите е 19 843 лв., стойността на възнаграждението е 2143, 04 лв. а стойността на изплатените печалби 23 384 лв. На основание т.2 от Споразумението, стойността на възнаграждението за всички касови обекти на „В.Х.“ ООД съразмерно на срока на действие на договора е 1240, 34 лв. От протокол от 10.03.2020 г. пък се установява вземането предмет на протокола за прихващане от 31.03.2020 г., възникнало в резултат на ревизия за липси и излишъци в размер на 27 158 лв. възнаграждението (комисионната) за разпространението на лотарийните билети е 2 933, 06 лв. От тези доказателства се установява периодът, в който в извършена продажбата на билетите, стойността на продадените или заменени билети или изплатени печалби; дата на съставянето им. Не са сочени доказателства и съответно – не е проведено доказване, че протоколите са съставени на по-късна дата от посочената в протоколите. Ответникът „Ф.Г.“ ООД оспорва твърденията на ищеца, че протоколите не са съставени на посочената дата. С разпоредбата на чл.181 от ГПК се цели да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. Ответниците не са“трето лице” по смисъла на чл.181 от ГПК, което претендира такова права, а и по делото не се установи антидатиране на представените писмени доказателства.

В този смисъл следва да се вземе предвид и заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза и разпоредбата на чл.181, ал.1 изр.последно от ГПК. Видно от заключението е, че във връзка с извършените прихващания на взаимни вземания и задължения между страните на датите - 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г., при извършените проверки в счетоводствата на двамата ответници, респ. по счетоводни данни на „Н.Г.“ АД и на „В.Х.“ ООД се констатира, че: към датата 27.02.2020 г. г. „В.Х.“ ООД е имало задължение към „Н.Г.“ АД в общ размер на 92 387, 94 лв., осчетоводено по счет. сметка 4111 - Клиенти по партида на „В.Х.“ АД. Задължението е формирано от: Остатък на задължение за плащане - 72 544, 94 лв. по протокол от 07.02.2020 г. Остатък за плащане - 19 843, 00 лв. по неплатена фактура с номер 8400000049/17.02.2020 г. Към 27.02.2020 г. „Н.Г.“ АД е имало задължения към „В.Х.“ ООД в размер на 81 598, 38 лв. включващи: неплатени суми по фактури и протокол за изплатени печалби (26 767, 34 лв.), осчетоводено по счет. сметка 4011-Доставчици по партида на „В.Х.“ ООД, както и задължения към третите лица „Н. НК“ ЕООД и „Е.Д.А.Г.“ ООД (54 831, 00 лв.) отразени по сметка 4999 - Други кредитори. На 27.02.2020 г. е съставен и подписан двустранно Протокол за прихващане между „Н.Г.“ АД и „В.Х.“ ООД, съгласно който е извършено прихващане на взаимни вземания и задължения между страните до размер 81 598, 38 лв., като е останала сума за плащане в размер на 10 789, 56 лв. от „Н.Г.“ АД на, В.Х.“ ООД, съгласно протокола. На 27.02.2020 г., по счетоводна сметка 4011-Доставчици по партида на „В.Х.“ ООД при „Н.Г.“ АД е извършено прехващане - закриване на задължение в размер на 26 767, 38 лв. срещу намаление на вземанията по сметка 4111-Клиенти в същия размер от, В.Х.“ ООД.

На 27.02.2020 г., при „Н.Г.“ Ад е извършено прихващане - закриване на вземане в размер на 54 831, 00 лв. по сметка 4111-Клиенти по партида на „В.Х.“ ООД срещу закриване на задължение при „Н.Г.“ АД в същия размер по сметка 4999/000001 - Други кредитори, с основание: „Прихващане по протокол“. Прихващането по протокола от 27.02.2020 г. е осчетоводено и при „В.Х.“ ООД, както следва: Закрито вземане - 54 831, 00 лв. по сметка 4980 -Други дебитори партида на „Н.Г.“ ООД; Закрито вземане - 23 384, 00 лв. по протокол за продажба на билети 8400000049/17.02.2020 г. Закрито, вземане - 3 383, 38 лв. по сметка 4111-Клиенти по партида на „Н.Г.“ АД.

Трите суми предмет на прихващане при, В.Х.“ ООД са с основание: „Протокол за прихващане от 27.02.2020 г. Вещото лице установява със заключението си също, че към 31.03.2020 г. „Н.Г.“ АД е имало задължение към „В.Х.“ ООД в общ размер на 2 933, 06 лв., осчетоводено по счет. сметка 4011 - Доставчици по партида на „В.Х.“ АД, по фактура за дължима комисионна с номер 139375/31.03.2020 г. Към 31.03.2020 г. „Н.Г.“ АД е имало вземане от „В.Х.“ ООД в размер на 27 158, 00 лв. по неплатена фактура номер 8400000050/10.03.2020 г., осчетоводено по счет. сметка 4111-Клиенти по партида на „В.Х.“ ООД. На 31.03.2020 г. е съставен и подписан двустранно Протокол за прихващане между „Н.Г.“ АД и „В.Х.“ ООД, съгласно който е извършено прихващане на взаимни вземания и задължения между страните до размер 2 933, 06 лв.

На 31.03.2020 г., по счетоводна сметка 4011-Доставчици по партида на „В.Х.“ ООД при „Н.Г.“ АД е извършено прихващане - закриване на задължение в размер на 2 933, 06 лв. по фактура с номер 139375/31.03.2020 г. На 31.03.2020 г., по счетоводна сметка 4111- Клиенти по партида на „В.Х.“ ООД при „Н.Г.“ АД е извършено прехващане - закриване на вземане в размер на 2 933, 06 лв. с основание: „протокол за прихващане“ с дата 31.03.2020 г. Прихващането е осчетоводено и при „В.Х.“ ООД, като със сумата по протокола 2 933, 06 лв. е закрито / прихванато/ вземане от „Н.Г.“ ЕАД по фактура с номер 139375/31.03.2020 г. по счет. сметка 4098 -Други дебитори с основание: „протокол за прихващане от 31.03.2020 г.“. Констатираните прихващания са осчетоводени и при двамата ответници и счетоводните записвания кореспондират и при двете дружества — ответници по делото. От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява също, че осчетоводяването е извършено на съответните дати (27.02.2020 г. и 31.03.2020 г.), посочени като дати на съставяне на протоколите, поради което и съдът приема, че протоколите са съставени именно на посочените в тях дати и възраженията на ищеца за антидатирането им са недоказани и неоснователни.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 645, ал. 1, изр. първо ТЗ кредиторът може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането им е било изискуемо. Изявлението за прихващане се отправя до синдика – ал.2 Погасяването на задължения чрез прихващане може да бъде атакувано само чрез исковете по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, които имат специален характер за този вид погасителен способ, в този смисъл е определение № 197 от 14.04.2021 г. по т. д. № 1170/2020 г., ТК, ІІ отд. на ВКС. Предявяването на исковете е допустимо единствено в периода след откриване на производството по несъстоятелност до прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт (определение № 394 от 29.07.2016 г. по ч. т. д. № 1457/2016 г., II т. о., ВКС), като тази предпоставка относно наличие на висящо производство по несъстоятелност също е налице. Спазен е и преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ.

Недопустими са предявените от ищеца искове за обявяване нищожност на прихващанията поради противоречие със закона, или заобикаляне на закона, както и поради това, че изявлението не е отправено до синдика. Синдикът не е легитимиран да предяви от свое име искове за прогласяване на нищожността на извършени от длъжника сделки, а обективното съединяване на искове, по които ищец е несъстоятелния длъжник не е допустимо. На следващо място нормата на чл. 645, ал. 2 ТЗ не урежда хипотеза на недействителност по отношение на кредиторите, ако изявлението за прихващане не е отправено до синдика. Искът за обявяване на недействителност на прихващането, основан на твърдението, че изявлението не е отправено до синдика, също е процесуално недопустим.

От писмените доказателства се установява, че двамата ответници са имали насрещни парични задължения, които са били изискуеми към 27.02.2020 г. и към 31.03.2020 г. Страните са уговорили извършване на прихващане и след като същото е допустимо при изискуеми задължения, посочено е основанието на задълженията – договор за разпространение, а сумите са осчетоводени в двете дружества и страните ги признават, то прихващането е допустимо. Тъй като периодът, за който е договорено вземането е изтекъл и не е посочен друг срок за плащане, като при липсата на уговорен срок за плащане следва да се приеме, че плащането е било дължимо при изтичане на периода от време, за който е дължимо възнаграждението по договора за разпространение, респ. датата следваща деня на съставяне на фактурата (чл.303а, ал.3 ТЗ) и вземанията са били изискуеми. Всички протоколи са съставени на дата, предхождаща решението от 06.01.2021 г. за откриване на производството по несъстоятелност, като не се доказа твърдението на ищеца, че вземанията са станали изискуеми на дата по-късна от съставянето на протоколите. Следователно, налице са били предпоставките за извършване на прихващане и същото е породило правни последици.

Съгласно чл. 645, ал. 3 ТЗ прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Прихващане може да се атакува успешно при кумулативното наличие на предпоставките на чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ: кредиторът да е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност и договорът за прихващане да е сключен преди откриване на производството по несъстоятелност, но след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата за откриване. В хипотезата на чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2 и чл. 647, ал. 1 ТЗ правното действие – предмет на относителна недействителност, се осъществява в т.нар. подозрителен период. Ограничаването на периода, в който сделките/действията са извършени, цели да се обезпечи сигурността на търговския оборот в случаите, когато началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост отстои много преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.

В конкретния случай се установява, че вземанията и задълженията към длъжника, предмет на протокол от 27.02.2020 г. са възникнали към 17.02.2020 г., която дата е по-ранна от датата на молбата на „Н.Г.“ АД (н.) от 27.02.2020 г. за откриване на производство по несъстоятелност, която съдържа признание на длъжника за наличие на неплатежоспособност и е обявена в търговския регистър на 05.03.2020 г. Вземанията са възникнали и по-рано от датата, сочена от ищеца като дата на отнемане лицензът на дружеството (22.02.2020 г.), като е безпредметно да се обсъжда дали този факт може да обоснове неплатежоспособност или знание за такава. Следователно, не са налице предпоставките на закона за уважаване на иска по 645, ал. 3 ТЗ за обявяване недействителност на прихващането и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За основателността на предявения иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ не е необходимо да се установяват други факти - свързани със знанието на определени обстоятелства, за разлика от хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, която има за предмет извършено от кредитор прихващане. Относителната недействителност по чл. 645, ал. 4 ТЗ е налице при настъпване на предвидените в закона обективни факти, които не са налице по отношение на извършеното прихващане от 27.02.2020 г. Ето защо и евентуалния иск за обявяване относителна недействителност на това прихващане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен с решението по делото.

Спрямо прихващаното по протокол от 31.03.2020 г. вземанията са възникнали на 10.03.2020 г., а прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособност и преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност. За да се уважи иска по чл.645, ал.3 ТЗ следва да бъде доказано наличие и на субективната предпоставка - към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Липсва презумпция за знанието и същото следва да се доказва на общо основание от ищеца, чрез пълно и главно доказване. Наличието на знание за неплатежоспособност/ свръхзадълженост зависи от конкретиката на всеки отделен спор, което го характеризира като фактологичен, а не правен въпрос, който в случая намира отговора си в това че молбата за обявяване в несъстоятелност подадена от длъжника е била обявена в ТРРЮЛНЦ и основанието за настъпването на това състояние е лишаването на длъжника от лиценз за извършване на основната му дейност по силата на закон, който също се обявява в ДВ. Ето защо, съдът намира, че извършеното след това прихващане на 31.03.2020 г. е извършено недобросъвестно и са налице всички предпоставки за обявяването му за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. При това положение предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи, а евентуално предявеният иск по чл.645, ал.4 от ТЗ не следва да бъде разглеждан, поради несбъдване на процесуалното условие за това.

С оглед изхода на делото, дължимата държавна такса в производството, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен, съразмерно с частта, с която искът отхвърлен, e за сметка на масата на несъстоятелността и следва да се осъди длъжникът в открито производство по несъстоятелност да я заплати. Дължимата се държавна такса, съразмерно на уважената част се дължи от третото лице – ответник по иска, „Ф.Г.“ и в размер на 29, 32 лв.

При уважаване на предявените от синдика искове, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, направените от ищеца разноски се присъждат в полза на масата на несъстоятелността. Ответникът „Ф.Г.“ следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на дружеството „Н.Г.“АД сумата от 20, 13 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от исковите претенции.

При отхвърляне на иск по чл. 645–647 ТЗ, предявен от синдика, разноските по делото, направени от третото лице, се събират от масата на несъстоятелността (чл. 620, ал. 7 ТЗ). В този случай се осъжда длъжникът, независимо че има качеството на ответник по отхвърления иск, като в конкретния случай тези разноски са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 965, 30 лв.

Вън от гореизложеното, разпределението на отговорността за разноски се осъществява по общите правила. Изискването на чл. 78, ал. 3 ГПК за предварително заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се приложи и по отношение на длъжника в производство по несъстоятелност и синдика (определение № 376 от 9.07.2015 г. по ч. т. д. № 1833/2015 г., II т. о., ВКС, определение № 250 от 18.05.2015 г. по ч. т. д. № 273/2015 г., II т. о., ВКС), но по делото липсват доказателства за извършването на такива разноски.

Водим от горното, съдът