Решение № 1719 от 29.11.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 2828/2024 г.

производството по първия и последния искове /за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 28.08.2018 г. в полза на Р. И. Д. и на договорна ипотека върху недвижимия имот, обективирана в нот.акт № 89, том V, рег.№ 6799, нот.дело № 574/2023 г. със страни „Българо-Американска кредитна банка“ АД и С. Д. Д. и Р. К. С./ е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Русе. В срока от чл.131 от ГПК ответницата Р. И. Д. депозира отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. С. Д. и Р. С. придобили имота преди вписване на исковата молба, с която е бил заявен спорът относно това право и бъдещото постановено решение не следвало да им бъде противопоставено. Разпореждането на Р. Д. със средствата, принадлежали на М. Ч., било на базата на полученото и вписано 23.05.2019 г. в Агенцията по вписванията саморъчно завещание. Относно иска по чл. 55 от ЗЗД: от представените книжа и от исковата молба не ставало ясно ищцата какъв ред наследник е на М. Ч. и как е формулирана твърдяната запазена част от 1/4. Право на такава имали само низходящите на завещателя, родителите и съпругът. Останалите наследници нямали право на запазена част и когато завещателят няма наследници от посочените три категории, можел да се разпореди с цялото си имущество. В случая до едно бъдещо прогласяване на дадено саморъчно завещание за нищожно, произтеклите от него последици не можели да се считат за неоснователно обогатяване. Моли исковете по отношение на нея да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като й се присъдят направените деловодни разноски. Ответниците С. Д. Д. и Р. К. С. представят отговор на исковата молба, с който оспорват и размера на наследствените права на ищцата. Твърдят, че липсват данни относно роднините по съребР. линия на бащата на М. Ч. - П.С.Ч. и тяхното установяване би променило размера на дела й от наследството. В случай, че се установи неистинност на саморъчното завещание, твърдят, че са придобили имота на основание непрекъснато и несмущавано давностно владение в петгодишен срок, като към срока на упражняваното от тях владение - от 27.09.2019 г. до датата на връчване на исковата молба присъединяват и това на тяхната праводателка Р. И. Д. - от момента на обявяване на саморъчното завещание, а именно 23.05.2019 г. до деня на продажбата - 27.09.2019 г. и това на Б. И. Ю. за периода от 17.03.2021 г. до 06.07.2021 г., през което време последният е владял имота по силата на договор за замяна. Исковата молба била връчена на ответниците на 08.07.2024 г., към която дата следвало да се приеме, че е първият момент, в който владението им е било смутено от ищцата, а 5-годишният давностен срок изтекъл на 23.05.2024 г. С отговора ответниците правят изрично изявление, че имотът е придобит от тях на основание добросъвестно давностно владение. Същите демонстрирали по несъмнен начин, че владеят имота за себе си, като направили основен ремонт на същия, разпореждали са се с него, учредили ипотека в полза на „Българо-Американска кредитна банка"АД и това тяхно владение било демонстрирано по отношение на всички. След придобиване на имота ответниците направили подобрения в него на стойност 60 000 лева. Към момента на закупуване на апартамента, същият не бил ремонтиран от построяването на блока. Всички стаи били пълни с изпочупени мебели, чували със стари дрехи, боклуци и вещи. Дограмите висяли, банята била в отчайващо състояние. Ответниците първо предприели действия по почистване и изнасяне на всички вещи от имота, след което и по извършване на основен ремонт. Ето защо в условията на евентуалност, в случай, че претенциите срещу тях бъдат уважени, предявяват срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, вр с чл.72 от ЗС и молят същата да бъде осъдена да им заплати сумата 15000 лв., представляваща 1/4 от цената на извършените подобрения, подробно описани в насрещната искова молба, с която се обогатила неоснователно. В отговора по насрещната искова молба М. Р. оспорва нейната основателност, както и твърденията, че имотът е бил за тотален ремонт. Оспорва извършването на описаните ремонтни дейности, както и заплащането на посочените от ищците разходи. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане и моли искът да бъде отхвърлен. Ответникът Б. Ю. в отговора на исковата молба заявява, че действително е придобил, а след това и разпоредил с процесния имот, като към настоящия момент не е негов собственик. Поради липса на пасивна процесуална легитимация, не е надлежен ответник в процеса. Оспорва и размера на наследствените права на ищцата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Ищцата е наследник по съребР. линия от четвърта степен на М. П.а Ч., б.ж. на гр.Р., починала на 01.03.2019 г. Видно от представеното удостоверение за наследници, последната няма наследници по права линия. Тъй като наследството е открито след влизане в сила на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, призовават се към наследяване роднините по съребР. линия до шеста степен. Според чл. 74, ал. 2 от СК, родство по съребР. линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото, а съгласно чл. 75, ал. 2 СК между двама роднини по съребР. линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. В случая най-близките роднини по съребР. линия са от четвърта степен на родство – децата на починалите братя на майката на М. Ч. – това са ищцата М. Р., нейната сестра Пенка Х. Д. /поч. на 30.05.2022 г. и наследена от своите низходящи Н.А.Т. и А.А. Д./, които са деца на Христо Панов И., както и Д. С. И.а, която е дъщеря на С.П. И.. Така ищцата притежава ¼ ид.ч. от наследството на М. Ч., Д. И.а – ½ ид.част, а Н.Т. и А. Д. – по 1/8 ид.част от него. Със саморъчно завещание от 28.08.2018 г. М. П.а Ч. завещава своето движимо и недвижимо имущество и банкови сметки на Р. И. Д.-ответник в настоящото дело. Завещанието е обявено на 18.04.2019 г. от нотариус Албена Александрова. С декларация с нот.заверка на подписа от 22.05.2019 г. ответницата Р. Д., в качеството си на наследник по завещание на М. Ч., декларира, че покойната наследодателка е оставила в наследство: 1. Апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4886.1.45, находящ се в гр. Р., ул.“Б.“ 120, бл.“Г.Д.“, вх. 2, ет. 6, ап. 11, с площ 83, 26 кв.м., жилище на 1 ниво, с таван № 10, с 0, 960 % ид.части от общите части на сградата, който апартамент се намира в сграда № 1 в поземлен имот 63427.2.4886, придобито от наследодателката по силата на нотариален акт за замяна №2 том IV дело № 1166/1983 г. на Нотариус при РРС; 2. Лек автомобил „СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег.№ Р 17 88 ВТ и 3. Две банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД - разплащателна сметка в наличност по нея към 01.03.2019 г. 24 370, 81 лв. и срочен влог в размер на 24 742, 28 лв. към 01.03.2019 г., видно от удостоверение от „Банка ДСК ЕАД“ от 23.04.2019 г. На 27.09.2019 г. Р. Д. продава на С. Д. Д. и Р. К. С. гореописаният недвижим имот за сумата от 55000 лв., за което е съставен нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139 том V, рег.№ 10680, дело 564/2019 г. по описа на нотариус Румяна Падалска. На 17.03.2021 г. С. Д. Д. и Р. К. С. сключват договор за замяна на недвижими имоти с Б. И. Ю., по силата на който съпрузите прехвърлят Б. Ю. процесния апартамент. Срещу този имот Б. Ю. им прехвърля други свои имоти: 2/3 ид. части от Сграда 63427.2.3788.3 с предназначение - Хангар, депо, гараж, площ по док. - 15.000 кв.м., гр.Р., ул.„З.“ 5; 2. 2/3 ид. части от Поземлен имот 63427.2.3788, пл.№ 3788, площ по док. 253.000 кв.м., 2/3 ид.ч., гр.Р., ул.“З.“ 5 и 3. СОС 63427.2.3788.1.1, предназначение - Жилище, апартамент, площ по док. - 142.080 кв.м., в гр.Р. ул.„З.“ 5, ет.1, прилежащ обект – таван. На 06.07.2021 г. същите страни отново сключват договор за замяна на недвижими имоти, като си заменили отново същите имоти. На 19.09.2023 г. С. Д. и Р. С. учредяват в полза на „Българо-Американска Кредитна Банка“ договорна ипотека върху описания по-горе жилищен имот в гр. Р., ул.“Б.“ 120, бл.“ Г.Д.“, вх. 2, ет. 6, ап. 11. По делото е прието заключението по назначената графологична експертиза, според което ръкописният текст от името на М. П.а Ч. в саморъчно завещание от 28.08.2018 г., както и подписът от нейно име, не са изпълнени от покойната наследодателка на ищцата. С влязло в сила на 08.07.2025 г. Решение № 263/12.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 76/2025 г. по описа на ОС-Русе, е прогласена нищожността на горното саморъчно завещание, поради неспазване на формата и като ненаписано и неподписано от завещателката, по иск на М. Р. срещу Р. Д., С. Д., Р. С. и Б. Ю.. Преди това, с Определение № 417/01.04.2025 г., постановено по същото дело, ОС-Русе прекратява като недопустимо производството по предявените спрямо „Българо- Американска кредитна банка“ АД искове за прогласяване нищожността на саморъчното завещание, както и за прогласяване нищожността на договорна ипотека, вписана по отношение на процесния имот в нот.акт № 89, рег.№ 6799, н.д.№ 574/2023 г. със страни „Българо-Американска кредитна банка“ АД като ипотекарен кредитор и С. Д. и Р. С. като ипотекарни длъжници. Ангажираните от ответниците С. Д. и Р. С. гласни доказателства /свид.показания на Ц. К., Н. Н. и А.О./ установяват следните обстоятелства: Двамата ответници имат строителна агенция „Сияна Комерс“ ООД. Когато закупили въпросния апартамент по ул.“Б.“, същият бил в окаяно състояние, пълен със стари вещи, мебели, дрехи и всякакви боклуци. Работници от фирмата къртили и изчистили целия апартамент. Една седмица хвърляли боклуци в камионче на фирмата и с него на сметището. Сменени били ВиК и ел.инсталацията, дограмата, вратите, всичко се правело наново – стени, тавани, мазилки, шпакловки, банята и тоалетната се обединили, събаряли се стени, правила се конструкция и гипсокартон, всички помещения били направени наново и обзаведени. По делото е прието и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което общата стойност на извършените в имота СМР към момента на извършването им възлиза на 57061.79 лв., а към настоящия момент – на 61 512.65 лв. Увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения възлиза на 58 371 лв. Пазарната стойност на апартамента без направените подобрения към настоящия момент е 198 398 лв. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Изложените по-горе обстоятелства дават основание на съда да приеме, че поради прогласената нищожност на саморъчното завещание на М. Ч., ответницата Р. Д. не е станала собственик на наследствения имот и поради това не е могла да прехвърли правото на собственост върху него на С. Д. и Р. С. на 27.09.2019 г. На същото основание и останалите прехвърлителни сделки между ответниците с процесното жилище не са имали вещно-транслативен ефект. На основание наследствено правоприемство, след смъртта на М. Ч. /на 01.03.2019 г./ спорният имот е собственост на нейните наследници по съребР. линия от четвърта степен при посочените по-горе права, като ищцата притежава ¼ от наследството. Поради това основателен се явява установителният иск на М. Р. за собственост върху ¼ ид.част от гореописания недвижим имот по отношение на четиримата ответници Р. Д., Б. Ю., С. Д. и Р. С.. Последните оспорват размера на наследствените права на ищцата, тъй като липсват данни за роднините по съребР. линия на бащата на М. Ч. - П.С.Ч.. Действително в удостоверението за съпруга и родствени връзки на бащата на наследодателката – П.Ч. /л.244 от делото/ е направена забележка, че Община Русе и Община Самуил /по месторождение/ не разполагат с данни за родители, братя и сестри на лицето, поради това Община Русе не може да гарантира пълния кръг от неговите родственици. Липсват обаче твърдения от ответниците за обратното, т.е. за наличието на такива родственици на бащата на наследодателката. Не подлежи на доказване отрицателният факт, че по линия на бащата на М. Ч. не съществуват наследници по съребР. линия. Поради това съдът приема за установено, че именно посочените по- горе четирима наследници по съребР. линия наследяват М. Ч. при посочените права. Ответниците С. Д. и Р. С. с отговора на исковата молба правят изрично изявление, че имотът е придобит от тях на основание добросъвестно давностно владение, като към срока на упражняваното от тях владение - от 27.09.2019 г. до датата на връчване на исковата молба, присъединяват и това на тяхната праводателка Р. И. Д. - от момента на обявяване на саморъчното завещание, а именно 23.05.2019 г. до деня на продажбата - 27.09.2019 г. и това на Б. Ю. от 17.03.2021 г. до 06.07.2021 г. Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и това на праводателя си. Присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/. Настоящият случай е именно такъв. Праводателката на ответниците за периода от обявяването на нищожното завещание /23.05.2019 г./ до продажбата на имота в тяхна полза на 27.09.2019 г. е била недобросъвестен владелец. Съгласно т. 10 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.д.№ 9/1974 г. на Пленума на ВС, владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. В конкретния казус не сме изправени пред цитираното изключение. Саморъчното завещание в полза на Р. Д. е нищожно като ненаписано ръкописно и неподписано от завещателката, т.е. последната изобщо не е изразила воля да завещава, липсва волеизявление от нейна страна. Следователно, необходимият на ответниците С. Д. и Р. С. давностен срок, за да придобият спорния имот по давност, е предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок при недобросъвестното владение, който в случая до предявяване на иска за собственост не е изтекъл. Искът за собственост, предявен срещу „Българо-Американска кредитна банка“ АД, следва да бъде прекратен като недопустим. С цитираното вече определение на ОС-Русе от 01.04.2025 г. производството по предявените спрямо банката искове за прогласяване нищожността на саморъчното завещание и на вписаната договорна ипотека по отношение на процесния имот е прекратено, поради липса на правен интерес. Налице е пълно заличаване на ипотеката по отношение на спорния имот, поради което за ищцата липсва правен интерес от установяване и по отношение на „Българо-Американска кредитна банка“ АД, че е собственик на ид.част от описаното жилище. Цитираната по-горе декларация с нот.заверка на подписа на Р. Д. безспорно установява, че въз основа на нищожното завещание, т.е. без правно основание, тя се е разпоредила и с всички парични средства, притежавани от наследодателката на ищцата в банкови сметки, възлизащи общо на 49 113.09 лв. От тях ищцата притежава по наследство 12 278.27 лв. Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от неговото предявяване. Поради уважаване на установителния иск за собственост на ищцата спрямо С. Д. и Р. С., следва да се разглежда и насрещният иск на последните срещу М. Р. с правно основание чл.59 ЗЗД във вр.с чл.72 от ЗС, за заплащане на сумата 15000 лв., представляваща ¼ от увеличената стойност на спорния имот. От показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се доказва, че след закупуването на имота от ищците на 27.09.2019 г., същите извършили подробно описаните в насрещната искова молба подобрения в апартамента, като общата стойност на осъществените от тях СМР възлиза на 57 061.79 лева. Вследствие тези подобрения, стойността на имота към настоящия момент е увеличена с 58 371 лева. От посочените гласни доказателства се установява още, че строително-ремонтните дейности продължили доста дълго време. Свид.Ц. К. в показанията си заявява, че е посетила имота след няколко месеца от закупуването му, когато ремонта вече бил започнал. Поради това съдът приема, че претендираните СМР са приключили най-рано през 2020 г. и до депозиране на насрещната искова молба на 26.07.2024 г. погасителната давност по чл.110 ЗЗД, на която се позовава ответницата, не е изтекла. От събраните по делото доказателства може да се заключи също, че ищците имат качеството на владелци, които са приравнени на добросъвестни по отношение подобренията в имота и претенцията им за заплащане ¼ от стойността, с която е увеличена неговата стойност, е основателна до сумата 14 592.75 лв. Насрещният иск следва да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от неговото предявяване, а над него до претендираните 15 000 лв. следва да се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, предвид освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса по делото, същата следва да се присъди в тежест на ответниците, както следва: по установителния иск за собственост Р. Д. и Б. Ю. дължат по 147.18 лв., а С. Д. и Р. С. – общо 147.18 лв. По иска за неоснователно обогатяване срещу Р. Д. последната дължи държавна такса в размер на 491.13 лв. В тежест на ищцата е държавната такса от 147.18 лв. по прекратения иск за собственост срещу „Българо-Американска Кредитна банка“ АД. На основание чл.38, ал.2 от ЗА, в полза на пълномощника на ищцата – адв.С. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение както следва: в тежест на Р. Д. общо 3229.66 лв., от които 1724.62 лв. по установителния иск за собственост /с цена на иска ¼ от данъчната оценка от 58 871.90 лв./ и 1505.04 лв. по иска по чл.55 ЗЗД. В тежест на С. Д. и Р. С. общо 2124.62 лв. /от които 1724.62 лв. по иска за собственост и 400 лв. върху отхвърлената част от насрещния иск/ и в тежест на Б. Ю. – 1724.62 лв. Ответниците С. Д. и Р. С. от своя страна също претендират заплащане на деловодни разноски. Представят списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендират по 2325 лв. адвокатско възнаграждение и общо за двамата 500 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. държавна такса по насрещния иск. Съгласно представените договори за правна защита и съдействие между С. Д. и адв. С. и Р. С. и адв.С. /л.84 и 85 от делото/, са уговорени и изплатени в брой адвокатски възнаграждения в размер на 2325 лв. като обща сума, без да е уточнено какво е възнаграждението по всеки иск. Поради това съдът приема, че половината от сумите се дължи по водените срещу ответниците искове, а останалата половина за водения от тях насрещен иск. При това положение и съразмерно на уважената част от насрещната претенция, М. Р. дължи на С. Д. и Р. С. деловодни разноски в общ размер 3332.01 лв. Така мотивиран, съдът