Решение № 2017 от 27.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1186/2024 г.

Административен съд - София-град27.03.2024 г.докладчик Пламен Горелски

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалбата, вх. № 3252/25.01.2024 г. от М. К. И. – гражданин на С. РЕШЕНИЕ № РПЗТ-1/12.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, при МС, с което чужденецът е настанен в помещение (център) от затворен тип. Съдебното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, и на протест. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 45в, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 45б, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. М. К. И. – гражданин на С., с жалба, вх. № 3252/25.01.2024 г. оспорва РЕШЕНИЕ № РПЗТ-1/12.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, при МС, с което чужденецът е настанен в помещение (център) от затворен тип, до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила, по повод подадена молба, вх. № ОК-13-2553/21.11.2023 г. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и заедно с упълномощен адвокат К.: поддържа жалбата, в която са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното решение; ангажира показания на двама свидетели за установяване и доказване твърдението за липса на фактически основания жалбоподателят да бъде настанен в помещение от затворен тип; представена е писмена защита. Ответникът, посредством упълномощен юрисконсулт: оспорва жалбата, считайки решението за правилно и законосъобразно; ангажира двама свидетели, в условията на насрещно доказване. Като анализира наличните в делото доказателства и доводите на страните, Съдът намира за установено следното, от фактическа страна. М. К. И. – гражданин на С. е подал пред ДАБ молба за международна закрила, вх. № ОК-13-2553/21.11.2023 г. Видно от съдържанието на оспорваното решение (л. 22) настаняването му в помещение от затворен тип е постановено поради това, че: „на 12.01.2024 г., при извършване на рутинна проверка чужденецът: отказал да представи документ за легитимация и да изпълни разпореждане на длъжностно лице; демонстрирал агресивно и арогантно поведение; повторно нарушил вътрешния ред и хигиена, като е установен да пуши и да руши имущество на ДАБ“. Тези деяния са квалифицирани от председателя на ДАБ като нарушаване на: чл. 22, т. 1 и чл. 23, т. 7; чл. 22, т. 4, т. 6 и т. 14 от Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ (приложен на л. 89 от делото). АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. - ГРАД приема, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е и основателна. Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците представлява материално незаконосъобразен индивидуален административен акт. Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели и на двете страни Съдът приема, че на сочената дата М. К. И. е извършил описаните в оспореното решение действия. Нормата на чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ, на която се позовава ответникът в Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. е в смисъл, че когато „за своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или за осигуряване участието на чужденеца, търсещ такава закрила“ не може да бъде ефективно приложена мярката „задължително явяване на чужденеца на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията“, след преценка на обстоятелствата за конкретния случай, чужденецът може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип, „когато това се налага, с цел защита на националната сигурност или обществения ред“. Освобождаването може да се случи при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 45г, ал. 1, вр. чл. 45б, ал. 1, т. 3 и ал. 3 на чл. 45г ЗУБ. Понятията „временно“ и „във възможно най-кратък срок“, използвани в чл. 45б, ал. 1 следва да бъдат разбирани и тълкувани в контекста на преследваната с настаняването цел - осигуряване участието на чужденеца, търсещ закрила в административното производство и препятстване възможността му, като лице, представляващо заплаха за националната сигурност и/или за обществения ред да се отклони. Очевидно е обаче в случая, че настанявайки с Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. чужденеца в помещение от затворен тип председателят на ДАБ е целял да го изолира, поради това, че „системно нарушава вътрешния правилник и реда в Отдел „ПМЗ“ – кв. „О. купел (стр. 2 от решението, втори абзац, л. 23 от делото). Цитираните текстове на чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ не оставят съмнение, че разпоредбата е приложима за изпълняване на специална цел - своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или за осигуряване участието на чужденеца, търсещ такава закрила“, при задължителното условие „това да се налага, с цел защита на националната сигурност или обществения ред“. С други думи настаняването на основание чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ не може да служи като принудителна административна мярка, целяща да санкционира или да изолира лице, търсещо международна закрила, поради това, че е нарушавало „вътрешния ред и хигиена“. Понятието за „обществен ред“ е различно от това за „вътрешен ред“, уреден с Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ. Принципно се споделя от Съда е становището на адвоката – пълномощник на жалбоподателя за противоречие на Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ (без да са посочени конкретни норми) с разпоредби на ЗУБ. Временно настаняване в „изолационно помещение“ е предвидено само с чл. 46, ал. 1 от Правилника и само за нарушения по чл. 22, т. 16 и чл. 23, т. 2, каквито с процесното решение не са вменени на М. К. И.. Като е тълкувал и приложил неправилно нормата на чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ председателят на ДАБ е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна (чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК). Отмяната на Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. води до незабавно освобождаване на чужденеца, освен ако не пребивава в помещението от затворен тип на друго основание. Водим от горното и на основание чл. 45в, ал. 5 ЗУБ, Административен съд София - град, 14-ти състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалбата, вх. № 3252/25.01.2024 г. от М. К. И. – гражданин на С. РЕШЕНИЕ № РПЗТ-1/12.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, при МС, с което чужденецът е настанен в помещение (център) от затворен тип. Съдебното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, и на протест. СЪДИЯ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 45в, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 45б, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. М. К. И. – гражданин на С., с жалба, вх. № 3252/25.01.2024 г. оспорва РЕШЕНИЕ № РПЗТ-1/12.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, при МС, с което чужденецът е настанен в помещение (център) от затворен тип, до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила, по повод подадена молба, вх. № ОК-13-2553/21.11.2023 г. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и заедно с упълномощен адвокат К.: поддържа жалбата, в която са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното решение; ангажира показания на двама свидетели за установяване и доказване твърдението за липса на фактически основания жалбоподателят да бъде настанен в помещение от затворен тип; представена е писмена защита. Ответникът, посредством упълномощен юрисконсулт: оспорва жалбата, считайки решението за правилно и законосъобразно; ангажира двама свидетели, в условията на насрещно доказване. Като анализира наличните в делото доказателства и доводите на страните, Съдът намира за установено следното, от фактическа страна. М. К. И. – гражданин на С. е подал пред ДАБ молба за международна закрила, вх. № ОК-13-2553/21.11.2023 г. Видно от съдържанието на оспорваното решение (л. 22) настаняването му в помещение от затворен тип е постановено поради това, че: „на 12.01.2024 г., при извършване на рутинна проверка чужденецът: отказал да представи документ за легитимация и да изпълни разпореждане на длъжностно лице; демонстрирал агресивно и арогантно поведение; повторно нарушил вътрешния ред и хигиена, като е установен да пуши и да руши имущество на ДАБ“. Тези деяния са квалифицирани от председателя на ДАБ като нарушаване на: чл. 22, т. 1 и чл. 23, т. 7; чл. 22, т. 4, т. 6 и т. 14 от Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ (приложен на л. 89 от делото). АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. - ГРАД приема, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е и основателна. Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците представлява материално незаконосъобразен индивидуален административен акт. Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели и на двете страни Съдът приема, че на сочената дата М. К. И. е извършил описаните в оспореното решение действия. Нормата на чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ, на която се позовава ответникът в Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. е в смисъл, че когато „за своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или за осигуряване участието на чужденеца, търсещ такава закрила“ не може да бъде ефективно приложена мярката „задължително явяване на чужденеца на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията“, след преценка на обстоятелствата за конкретния случай, чужденецът може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип, „когато това се налага, с цел защита на националната сигурност или обществения ред“. Освобождаването може да се случи при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 45г, ал. 1, вр. чл. 45б, ал. 1, т. 3 и ал. 3 на чл. 45г ЗУБ. Понятията „временно“ и „във възможно най-кратък срок“, използвани в чл. 45б, ал. 1 следва да бъдат разбирани и тълкувани в контекста на преследваната с настаняването цел - осигуряване участието на чужденеца, търсещ закрила в административното производство и препятстване възможността му, като лице, представляващо заплаха за националната сигурност и/или за обществения ред да се отклони. Очевидно е обаче в случая, че настанявайки с Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. чужденеца в помещение от затворен тип председателят на ДАБ е целял да го изолира, поради това, че „системно нарушава вътрешния правилник и реда в Отдел „ПМЗ“ – кв. „О. купел (стр. 2 от решението, втори абзац, л. 23 от делото). Цитираните текстове на чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ не оставят съмнение, че разпоредбата е приложима за изпълняване на специална цел - своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или за осигуряване участието на чужденеца, търсещ такава закрила“, при задължителното условие „това да се налага, с цел защита на националната сигурност или обществения ред“. С други думи настаняването на основание чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ не може да служи като принудителна административна мярка, целяща да санкционира или да изолира лице, търсещо международна закрила, поради това, че е нарушавало „вътрешния ред и хигиена“. Понятието за „обществен ред“ е различно от това за „вътрешен ред“, уреден с Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ. Принципно се споделя от Съда е становището на адвоката – пълномощник на жалбоподателя за противоречие на Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ (без да са посочени конкретни норми) с разпоредби на ЗУБ. Временно настаняване в „изолационно помещение“ е предвидено само с чл. 46, ал. 1 от Правилника и само за нарушения по чл. 22, т. 16 и чл. 23, т. 2, каквито с процесното решение не са вменени на М. К. И.. Като е тълкувал и приложил неправилно нормата на чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ председателят на ДАБ е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна (чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК). Отмяната на Решение № РПЗТ-1/12.01.2024 г. води до незабавно освобождаване на чужденеца, освен ако не пребивава в помещението от затворен тип на друго основание. Водим от горното и на основание чл. 45в, ал. 5 ЗУБ, Административен съд София - град, 14-ти състав

Цитирани разпоредби

14