Решение № 63 от 9.5.2023 г. на Административен съд - Габрово по дело № 58/2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директор на офис за обслужване – Габрово в ТД на НАП Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт К.Д., против решение № 12 от 26.01.2023 г. по АНД №885/2022 г. на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е отменено издадено от касационния жалбоподател н аказателно постановление № 670585-F671465 от 24.10.2022г., с което на „ ••••••••••••• ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••, бул. „ •••••• ” № ••, ет. ••, ап. ••, ЕИК: •••••••••••••••, на осн. чл. 261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция в размер на 600, 00 лева за нарушение по чл. 92, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗКПО. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода на РС Габрово за наличието на сериозен и непреодолим дефект в даденото описание на нарушението. Твърди че, чрез препращане към законоустановения срок и посочване на нарушените норми е дефиниран крайния момент за подаване на данъчна декларация от санкционираното дружество, като относно разглеждания случай следва да намери приложение нормата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Затова моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з. юрк. Д. поддържа жалбата по изложените съображения. Ответникът по касационната жалба, « ••••••••••••• » ЕООД гр. ••••••••••• представлявано от управителя М.Г.Ф., не е представил отговор на касационната жалба и не изпраща представител в с.з. Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово изразява становище за основателност на касационната жалба и счита, че са налице основанията за отмяна на решението на Габровски районен съд. Настоящият касационен състав на Административен съд – Габрово, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Габрово, становищата и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че н аказателно постановление № 670585-F671465 от 24.10.2022 г. на директора на офис за обслужване – Габрово в ТД на НАП Велико Търново е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, с оглед предоставените правомощия за това на съответния Директор на офис на НАП по приложената т. 1.2 от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Заключил е, че липсват и пороци в процедурата по изготвяне на процесния АУАН. За съставянето му на управителя на дружеството - жалбоподател била връчена надлежна покана с изх. № 2331/29.07.2022 г., която била активирана чрез отварянето й на 02.08.2022 г. В указания 7-дневен срок от получаването й представител на дружеството не се явил в ТД на НАП В. Търново, офис Габрово, поради което служителката на НАП, св. Д. А., в присъствието на своята колежка, св. М. В., изготвила против дружеството АУАН № F 671465 /1 2.08.2022 г. за това, че подава след законоустановения срок годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. – подадена на 06.07.2022 г., с което са нарушени разпоредбите на чл. 92 ал. 1 във вр. с чл. 92 ал. 2 от ЗКПО. Така съставеният АУАН бил връчен на управителя на „ •••••••••••••• ” ЕООД на 29.08.2022 г., като въз основа на него е издадено и атакуваното пред въззивния съд наказателно постановление, в което нарушението е описано по идентичен начин със съставения АУАН. Съдът е приел за безспорно, че „ ••••••••••••••• ” ЕООД се явява юридическо лице, задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за всяка година. Приел е за доказано, че съответната декларация за 2021 г. е депозирана по електронен път на 06.07.2022 г. Съдът е констатирал, че както в АУАН, така и в НП отсъства упоменаване на крайната дата за подаване процесната декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2021 г., респ. не е посочен моментът на изпадане на дружеството във вмененото му противоправно бездействие. Приел е, че това е съществен описателен елемент, чиято липса не може да бъде запълнена по тълкувателен път или посредством показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. От правна страна е счел за недопустимо АНО да не посочи в наказателно постановление конкретният момент, от който пасивността на определен задължен правен субект се явява административно наказуема. Поради това и с оглед неотстранимия характер на допуснатото нарушение по чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е отменил изцяло атакуваното пред него наказателно постановление. Настоящата инстанция споделя изводите на РС Габрово относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Санкционираното лице е имало възможност да вземе участие в производството от самото му начало, като е поканено да се яви в сградата на ТД на НАП В. Търново, офис Габрово за съставяне на АУАН, но не е сторило това, като впоследствие, на 29.08.2022 год., съставеният АУАН му е връчен лично, срещу надлежно оформена разписка. На 05.09.2022 г. управителят на дружеството е депозирал възражение, в което е направил искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, аргументирано с незначителното забавяне при подаване на декларацията. Не е спорно, че актосъставителят Д. А., в качеството й на главен инспектор по приходите в НАП, е оправомощено да съставя АУАН длъжностно лице, на осн. чл. 278 от ЗКПО, а издалият наказателното постановление орган е оправомощен, съгласно същата разпоредба и Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. По съществото на спора АС Габрово намира за основателни изложените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на закона, по следните съображения: От събраните по АНД №885/2022 г. по описа на РС Габрово писмени доказателства безспорно се установява, че на 06.07.2022 г. от „ •••••••••••• ” ЕООД по електронен път била подадена приложената по делото годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2021г., приета с вх. № 0700И0164510/06.07.2022 г. Съгласно действащата към момента на подаването й разпоредба на чл. 92 ал. 2 от ЗКП годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, въз основа на която е санкционирано дружеството, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Обратно на приетото от въззивната съдебна инстанция, на санкционираното дружество не е вменено противоправно бездействие, което осъществява състава на административно нарушение по чл. 261 пр. 1-во от ЗКПО, а действие, т.е. активно поведение, наказуемо в хипотезата на предл. 2-ро от същата разпоредба. Действително, в случай, че се касаеше за нарушение, осъществено чрез бездействие и наказуемо по чл. 261 пр. 1-во от ЗКПО, изложените от районния съд доводи биха били валидни, тъй като при неподаване на данъчна декларация датата на извършване на нарушението е денят след изтичане на срока. В съставения против « ••••••••••• » ЕООД гр. Габрово АУАН и издаденото въз основа на него НП извършеното административно нарушение е описан достатъчно конкретно и ясно фактическият състав на същото, като са посочени изпълнителното деяние, изразяващо се подаване на ГДД от дружеството и датата на извършването му - 06.07.2022 г. Посочено е и, че към този момент е изтекъл законоустановения за подаване на ГДД за 2021 г. й срок, който пък е регламентиран в разпоредбата на чл. 92 от ал. 2 от ЗКПО, на която се позовават процесните АУАН и НП. Чрез използването на това препращане в достатъчна степен е изпълнено изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Преценката дали описанието на нарушението е направено по достатъчно ясен и конкретен начин следва да вземе предвид дали същото позволява на санкционираното лице да разбере предявеното му административнонаказателно обвинение и да се защити по него. В разглеждания случай няма съмнение, че това е така и основание за този извод дават както направените от управителя на дружеството възражения срещу АУАН, така и жалбата срещу издаденото наказателно постановление. В тях не се оспорва пропускането на законоустановения срок за подаване на декларация, но се излагат съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради явно незначителна степен на обществена опасност и липса на противоправни последици от нарушението. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от събраните доказателства безспорно се установява, че като е подало ГДД за 2021 г. след изтичане на установения в чл. 92 ал. 2 от ЗКПО срок « ••••••••••••• » ЕООД гр. Габрово е осъществило състава на чл. 261 пр. 2-ро от ЗКПО, като отговорността на юридическите лица е обективна, т.е. не се изисква и не се изследва наличието на виновно поведение. Във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН административнонаказващият орган правилно е изложил съображения, че подадената декларация е с нулеви показатели, т.е. не съдържа никаква информация, позволяваща да се определи дължимия от дружеството данък. Нарушението е формално и настъпването на съставомерни вредни последици не е условие за осъществяването му, доколкото защитаваните от цитираната норма обществени отношения винаги са засегнати чрез пропускането на срока за подаване на декларацията по чл. 92 от ЗКПО. Посочените в издаденото наказателно постановление правни норми са съответни на извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно и точно индивидуализирано в АУАН и НП. Наложеното наказание е в минимален размер и следователно е съобразено с тежестта на нарушението и значимостта на засегнатите обществени отношения. Поради това решението на Районен съд – Габрово се явява постановено в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество - с потвърждаване на наказателното постановление на директора на офис за обслужване – Габрово в ТД на НАП Велико Търново. При този изход на производството, на касатора следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в общ размер от 160, 00 лв – по 80, 00 лв за всяка от двете инстанции. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът