Решение № 6625 от 3.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12281/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № по гр.д. №15953 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 173-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 22006028/19.03.2021г. на Й. Д. М., ЕГН •••••••••• и К. Х. М.-М., ЕГН •••••••••• срещу Е. И. М., ЕГН •••••••••• и Е. М. М., ЕГН •••••••••• с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: Е. И. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 750лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. •••• гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от по 385, 06лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г; Е. М. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 375лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. •••• гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от по 192, 53лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25029104/18.07.2023г. по регистъра на СРС от ищците Й. Д. М., ЕГН •••••••••• и К. Х. М.-М., ЕГН ••••••••••. Навели са твърдения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, необосновано. Посочили са, че по делото не бил депозиран отговор от ответниците, те не представили доказателства по делото. Представили три покани до наследодателя на ответниците и една нотариална покана до ответниците с искане за осигуряване на достъп до магазина, че търпят вреди от поведението им, че ще търсят имуществена отговорност. Отговор на покана от 27.01.2014г. на ответниците доказвал, че те ползват имота. С поканата от ноември 2006г. наследодателят на ищците отправил предложение съсобствения магазин да бъде отделен от другите два магазина, които са негови, възражението на наследодателя им било във връзка с предложението на М.М. да се предостави западния магазин за ползване на наследниците на В.М., защото той се ползвал от трето лице, претендирало, че е негов собственик – С.К.. Представили копие от молбата на К. по друго дело и копие на нотариална покана до фирмата ползваща имота, не можели да представят нотариалния акт на С.К., защото не разполагали с такъв, а и този западен магазин бил собственост на нехния наследодател. Приетите по делото протоколи от изпълнително дело, доказвали, че на 31.05.2013г. фирмата, ползваща имота по договор за наем с наследодателя на ответниците е предала ключовете за имота на адвоката на ответниците, но ключ не е предаден нито на Х.М. нито на М. М., . Разпитания по делото свидетел С.М. заявил, че нито ищците, нито техния наследодател получавали наем за имота, че не го ползват и нямат достъп до него. След 27.10.2014г. ответниците не уведомили ищците за действия, становища, намерения, касаещи съсобствения магазин. Писмото от НАП установявало, че магазин периодично се ползва като търговски обект Отговор на въпроса следва ли ползващия съсобственик предлагайки на съсобствениците общо ползване да осигури възможност за реално такова бил даден от ВКС по дело 1282/2012г. Доказан бил размер на наемна цена. Решението по делбеното дело било предмет на проверка от СГС от 2019г. Претендирали са разноски. Оспорили са претенции на насрещни страни за възнаграждение за адвокат поради прекомерност. Въззиваемият - ответник по исковете Е. И. М., ЕГН •••••••••• и Е. М. М., ЕГН •••••••••• са оспорили жалбата. Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочила е, че правилно било прието от СРС, че не било установено по делото ищците да са лишени от ползването на имота. Свидетелят Милев посочил, че не знае кой ползва имота, че ищците не влизали в имота, нямали ключ, че не знаел дали Х.М. правил опити да получи ключ, че той трудно говорел и едва ли правил опити за същото, не знаел за срещи между страните, ищците му казали, че не получавали наем. Правилно било прието от СРС, че се касае за пасивност на ищците и наследодателя им, защото в поканата от 2014г. ответниците били посочили, че не създават пречки за ползването на имота съобразно квотите им, че не възразяват магазин да бъде разделен на отделни помещения или да се отдаде изцяло под наем и всеки съсобственик да получава съответната част от наема, поканили ищците на среща за да определят ползването на имота, но ищците не се отзовали. Ответниците не ползвали имота и индиция за същото били постановените по тяхно искане привременни мерки, едва след постановяването на решението по делбеното дело 40239/2016г. на СРС Е. М. М. започнала да ползва помещения М2 и М3 по скица на вещото лице, които са предоставени за ползване на ответниците с решението по делбата. Претендирала е разноски. Въззиваемият - ответник по исковете - Е. М. М., ЕГН ••••••••••, не е изразила становище. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22006028/19.03.2021г. на Й. Д. М., ЕГН •••••••••• и К. Х. М.-М., ЕГН •••••••••• срещу Е. И. М., ЕГН •••••••••• и Е. М. М., ЕГН •••••••••• с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: Е. И. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 750лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. •••• гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от по 385, 06лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г; Е. М. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 375лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. •••• гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от по 192, 53лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г. Навели са твърдения, че са наследници по закон на Х.В.М., починал на 09.06.2019г. Ответниците по делото били наследници на М.К.М., починал през 2013г. Двамата им наследодатели и М.В.М. били наследници на собствениците на магазина, възстановен им по реда на чл. 1 от ЗВСВНМРСА през 1994г. От момента на възстановяване на собствеността М.К.М. пречел на останалите съсобственици да упражняват правата си и затова били водени съдебни дела. С влязло в сила на 11.05.2012г. по дело № 12848/2010г. наследниците му били осъдени да предадат на другите съсобственици на основание на чл. 108 от ЗС собствените им идеални части от имота- общо ½ ид.ч. за тях., като бил отменен нотариалния акт от 26.05.2004г. в частта, в която М.К.М. бил признат за неин собственик. По издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ К. за въвод във владение, но поради недопускане до имота и до този момент въвод не бил извършен. От 1992г. и до момента, М.М. до 2013г., а след това – ответниците пречели и самостоятелно отдавали под наем магазина на различни юридически лица за различен период от време, били извършени преустройства. През 2009г. Х.М., М. М. и С. М. –последните две като наследници на М.В.М., връчили нотариална покана на М.К.М. за заплащане на обезщетение за ползването на имота и за среща за решаване в бъдеще на ползването на имота, но той продължил да им пречи да влязат във владение, не платил обезщетение М.М. привидно отправил уведомление до управителя на фирмата, ползваща имота за прекратяване на договорните правоотношения, които е сключил. В периода от 2006г. до 2013г. наследодателят на ищците отправил повече от 3 покани за заплащане на обезщетение, за възстановяване на действителното положение, но М.М. пречел, не се явявал на срещите, с преустройствата създавал основания за другите покани и така на практика пречел възможността им да ползват имота. С молба от 2011г. по дело № 12848/2010г. М.М. бил посочил, че наемател на помещението обособил половината от магазина и така не само М.М., но и наемателя ползвал магазина. Този наемател обаче имал сключен договор с М.М.. Заявили са, че на 21.01.2014г. Х.М. и М. М. отправили поредната покана, този път до наследниците на М.М., за заплащането на пропуснатите ползи, за възстановяване на магазина в предишното му състояние. В отговора ответниците декларирали предложения, но не им предоставили владението. Ищците били собственици на ¼ ид.ч. от магазина. Имало дело за делба на магазина, по него достъп до имота на вещото лице за оглед бил предоставен от ответника Е. И. М., по това дело през юни 2018г. съдът постановил привременни мерки за ползването на имота, но въпреки това решение ищците не можели да го ползват, защото това помещение се ползвало от фирма, с която още през 2016г. ответниците сключили договор за наем. При насрочения въвод през 2013г. адвокат на ответниците получил ключа от имота, но такъв не бил предаден на ищците. Ответниците ползвали имота, като го преустройвали за нуждите на наемателите, които намерят за имота, от 2016г. в имота имало наемател, сключил договор за наем с ответниците. Претендирали са разноски. Ответникът по исковете - Е. М. М., ЕГН •••••••••• не е изразила становище. Ответникът по исковете Е. И. М., ЕГН •••••••••• след сроковете за отговор е оспорила иска. Посочила е, ченикога те била ползвала имота и нямала достъп до него, още през 2017г. била прехвърлила своята идеална част от магазина на внучката си Е. М., от която знаела че имало дело за делба и съдът бил разпределил ползването на имота. По делото е прието неоспорено от страните влязло в сила на 11.05.2012г. Решение от 31.05.2011г. по дело № 12848/2010г. на СГС, с което М.К.М. е осъден да предаде на Х.В.М., на М. М. М. и на С. П. М. на основание на чл. 108 от ЗС собствената на ответниците ½ ид.ч. от ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. •••• гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и 9, 23% ид.ч. от общи части на сградата и от дворното място, в което е построена, като на основание на чл. 431 от ГПК е отменен нотариален акт № 153/26.05.2004г. на нотариус с рег. № 031 на Нот.К, нотариален акт № 55/28.07.2004г. на нотариус рег. № 031 на Нот.К., в частта им, с които М.К.М. е признат за собственик на тази част от имота. Приета е нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус М.А., рег. № 483 на Нот.К., съгласно които на 03.02.2009г. на М.К.М. е връчена покана от Х.В.М., М. М. М. и С.П.Д., с която те са посочили съдебни решения, с които са били признати за собственици на ½ от зимнично помещение и идеални части от сграда и място, като са поискали да им се плати обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за периода до 31.12.2008г., както и са го поканили на среща на 13.02.2009г. в ълговия магазин на ул. •••• във връзка с правилното ползване, управление, стопанисване на имота. Приета е покана от 21.05.2013г., известие за доставяне от 22.05.2013г., съгласно които на 21.05.2013г. Х.М., М. М. са съставили покана до М.К.М., с която са посочили, че са съсобственици три магазина, обединени в един с площ от 105 кв.м., че с решението от 31.05.2011г. по чл. 108 от ЗС М.М. е осъден да им предаде владението, че установили, че имотът е преустроен, нанесени са вреди с цел попречване и осуетяване на съдебното решение, следвало незабавно да бъде възстановено фактическото положение на магазина от 25.02.1992, г. на 22.05.2013г. М.К.М. е получил писмо от Х.М.. Прието е уведомление от 30.04.2009г от М.М. до управителя на К.-••”ООД с което е направено изявление за разваляне на договор за наем от 27.04.2005г. за магазин на ул. •••• поради неплащане на наем за 4 последователни вноски. Приета е покана от Х.М. до ответниците, с която е посочил, че решението на СГС от 31.05.2011г. наследодателят им е осъден да му предаде на него и на М. М. и С. Д. 1/2 ид.ч. от имота, че въвод не бил извършен, че те са длъжни да възстановят имота в състояние, в което бил към 25.20.1992г., че с владението върху имота М.М. се бил обогатил и следва да им върне това, с което се обогатил за сметка на обедняването им, като са поискали среща не по-.късно от 10.02.2014г. на посочено от ответниците място във връзка с обезщетението за неоснователно ползване на реституиран имот Приет е отговор от 27.01.2014г. от ответниците до Х.В.М., М. М. и С. Д., с който е посочено, че не били давали нито те нито наследодателят им съгласие за преустройство на магазина, той бил обединен през 1951г. от тогавашния наемател НАРКООП. Не пречили на владението и многократно изразявали съгласие доброволно да предадат същото за притежаваната от тях идеални части, не се били обогатили от имота. Заявили са, че имат желание магадин да се отдаде под наем в цялост и всеки съсобственик да получава съответна част от наема, имало желаещ наемател за същото. Съгласни били и магадин да се раздели на отделни помещения-както било към края на 1950г. и така ъгловият магазин да се обособи като самостоятелен, предложили са съвместна среща на 06.02.2014г. в 15.00ч. в кантората на адв. Занев на ул. •••• в гр. София. Приет е нотариален акт № 93/10.08.2017г. съставен от нотариус И., рег. № 271 на Нот.К., съгласно който на 10.08.2017г. Е. И. М. е продала на Е. М. М. собствените си 40, 75/105 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.408.97.1.5. представляващ магазин на бул. •••• н гр. София с площ от 105 кв.м., прилежащо мазе в югоизточен ъгъл с площ от 20 кв.м. и 16, 51% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, в което е построена сградата, като владението върху имота се предава от продавача на купувача в деня на подписването на нотариалния акт Прието е невлязло в сила решение от 26.09.2018г. по дело № 40239/2016г. на СРС с което е допусната делба на имот с идентификатор 68134.408.97.1.5. представляващ магазин на бул. •••• в гр. София с площ от 105 кв.м., прилежащо мазе в югоизточен ъгъл с площ от 20 кв.м. и 16, 51% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, в което е построена сградата, като е посочено, че част от този магазин е ъгловия магазин от 47 кв.м., собственици на ½ от който са наследниците на В.М.. Квотите и съсобствениците са посочени като 40, 75/105 ид.ч. за Е. И. М.; 20, 37/105 ид.ч. за Е. М. М. и 20, 75/105 ид.ч. за Е. М. М.; 11, 749/105 ид.ч. за Х.М.; 7, 832/105 из.ч. за М. М. и 3, 916/105 ид.ч. за С. Д.. Със същото решение са постановени привременни мерки за ползването на имота, като на Х.М., М. М. и С. Д. е определено за реално и съвместно ползване М1 с площ от 24, 20кв.м. в северозападна част - по скица на вещото лице, а на М. – М2 и М3 с площ от общо 81, 10 кв.м. по скица на вещото лице. Представени са първи страници на техническа експертиза от 26.04.2018г. по дело № 40239/2016г. на СРС на първа страница от което вещото лице е посочило, че на 13.04.2018г. е извършило оглед на имота, като Е. И. предоставила достъп. Прието е определение на САС по дело № 1739/2021г. с което е отменено определение на СГС, 3-Б състав с което е оставена без разглеждане молба на за спиране на делото, в мотивите на което е посочена, че тази молба е от 3-то лице за делбеното дело, твърдящо че има преюдициало дело, по което той е страна и предмет на същото е собственост на имота по делото за делба. Прието е писмо от НАП от 25.03.2022г., съгласно което за периода от 01.01.2016г. до момента фирми с издадени заявления за работно време на адрес гр. София, бул. •••• имало данни за регистрирани касови апарати за периода от 30.06.2019г. до 10.03.2021.; от 19.10.2018г. до 30.06.2019г.-магазин; от 28.02.2012г. до 19.10.2018г.-магазин, както и за периода преди това. С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно- техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и оглед на имота на 01.03.2022 в присъствието на ищците е посочило, че в АГКК имот бил заснет като част от имот за търговска дейност целият с площ от 105 кв.м. с идентификатор 68134.408.97.1.5., на място вещото лице установило, че е преграден на две ползващи се поотделно търговски помещения- М1 по заключението по делото за делба и от друга страна – М2 и М3 по заключението по делбата. За последните две имало наемател, който не позволил на вещото лице да направи снимки поради наличие на стока, по негови думи наем магазина преди няколко месеца. Среден пазарен наем за ¼ от процесния ъглов магадин бил: 289лв. към 01.03.2016г.; 296лв. към 01.01.2017; 301лв. към 01.01.2018г. – общо 9753лв. Лихва за забава била 1307, 14лв. Разпитан по делото св. Е.С.М. е посочил, че е първи братовчед на баща на ищеца К. М. който бил и съпруг на ищеца Й. М.. Посочил е, че познава имота на бул. Мадрид, посещавал го бил, за последно бил там преди да почине Х.М. преди една година. Имотът бил магазин на първи етаж на стара сграда от 1930г., не знаел кой ползва имота. Х. нито имал ключ, нито ползвал имота, нито получавал наеми, нито влизал в магазина. Й. и К. нямали ключ и не влизали в магазина, не го ползвали. Не бил говорел с Х.М. дали е правил опити да влиза в магазина, но той бил зле с говора и комуникацията, така че едва ли бил правил такива опити. От братовчед си и от ищците знаел, че те не били вземали пари за наем на имота. По делото са приети неоспорени от страните удостоверение за наследници, издадено на 12.09.2019г. СО, район Оборище, удостоверение за наследници, издадено на 17.07.2013г. от Община Пловдив-район централен, съгласно които Х.В.М., роден през 1931г. е починал на 09.06.2019г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Й. Д. М. и дъщеря си К. Х. М. – М.; М.К.М., роден през 1937г. е починал на 17.07.2013г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Е. И. М. и внучките си Е. М. М. и Е. М. М.. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявените искове са за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственик си служи лично с вещта за задоволяване на своите и н семейството си нужди. Обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си действия съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост, ползване само от едни от съсобственици и пречки, създадени от него за ползване на вещта от другите съсобственици, следва да се установи и че е имало писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия съсобственик да му се плати обезщетението. Тази покана не е условие за изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за възникване на същото. Това искане има действие само за в бъдеще, тоест от получаването му ще се дължи обезщетение за напред, а не за периода преди това. Тази покана задължително следва да е писмена, като е достатъчно да се отправи веднъж, за да се приеме че е възникнало правото за бъдещи периоди, без да е нужно регулярно отправяне на такава. Веднъж отправено писменото поискване разпростира последиците си неограничено във времето докато съществува съсобствеността съответно докато се прекрати ползването от съсобственика на цялата вещ. Не е нужно поканата да сочи искане за реално ползване на имота от автора й, нито размер на обезщетението, което се претендира. Тази покана е част от основанието на иска по чл. 31, ал.2 от ЗЗД, но тя служи и като покана по чл. 84, ал.2 от ЗЗД. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС; Решение № 669/15.11.2010г. по гр.д.№ 478/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 466/21.05.2010г. по гр.д.№ 4249/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав съобразно ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС). Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права. Ползващия съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са отправили писмено искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта. За да се уважи иска по чл. 31, ал.2 от ЗС по делото следва да се установи че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на ІІІ-то лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират. Не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС тогава когато съсобственик е отдал под наем имота, тоест предоставил е ползване възмездно. В тази хипотеза отношенията между собствениците ще се уреждат по реда на чл. 30 от ЗС, за която покана за плащане не е нужна, както не е нужна и покана при хипотеза на чл. 93 от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС ще е основателна и когато нито ответник нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС). Съдът приема за установено по делото, че за периода от 01.03.2016г. до 09.08.2017г. страните са били съсобственици на имота наред с други лица, съсобствеността за всяка страна е с основание наследяване, ищците са били носители на правото на собственост върху ¼ ид.ч. от имотите, че след този момент и до края на процесния период Е. И. М. не е била собственик на части от имота, нейните идеални части по договор за продажба придобила внучката й Е. М.. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото неоспорени от страните Решение по дело № 12848/2010г. на СГС по иска по чл. 108 от ЗС, силата на пресъдено нещо на което обвързва страните, както и от нотариален акт № 93/10.08.2017г. Така съдът приема, че иск срещу Е. И. М. за периода от 10.08.2017г. до края на процесния период-01.12.2018г., е неоснователен, защото за този период тя не е притежавала идеални части от собствеността върху имота. За периода преди това тя е била съсобственик на имота, а ответникът Е. М. е била съсобственик на имота през целия период, поради което и ако се установят останалите предпоставки по чл. 31, ал.2 от ЗС, то отговорността на ответниците за периодите, в които са били съсобственици на имота, би могла да се ангажира от ищците по предявения иск по чл. 31, ал.2 от ЗС. Съдът приема за установено, че през процесния период ищците не са ползвали имота. Тези им твърдения не са спорни по делото, показанията на свидетеля Емил Милев установят същото. Тези показания съдът кредитира в тази им част като подкрепени от приетите по делото покани, отговор, обстоятелство, че иска на наследодателя им срещу наследодателя на ответниците по чл. 108 от ЗС е уважен, като не е установено в последствие наследодателят на ищците да е завладял имота, нито че ищците са го направили. Съдът приема за установено по делото, че за частта от процесния период в който всеки ответник е бил съсобственик на имота, той е имал достъп до имота и възможност да го ползва. Силата на пресъдено нещо на решението на СГС по иска по чл. 108 от ЗС установява, че към приключване на съдебното дирене по това дело владението върху собствената на ищците част от имота е упражнявано от наследодателя на ответниците. Не се установява по делото в последствие той, съответно ответниците да са загубили възможността да ползват имота. По делото обаче не е установено ответниците да са ползвали имота за процесния период лично по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС. Разпитания по делото свидетел не е посочил кой ползва имота, показанията му са само по отношение на неползването на имота от ищците. Твърденията на ищците за начина по който ответниците са ползвали имота не са еднозначни, като сочат, че през продължителни периоди от време имотът е предоставян от ответниците на 3-ти лица по договор за наем. Няма уточнение от ищците, че през процесния период такова предоставяне под наем не е било направено, напротив – направено е изрично изявление от тях, че още от 2016г. имотът е отдаден от ответниците под наем. С исковата молба и с допълнителните молби ищците са посочили, че ответниците ползват имота, като го преустройват за нуждите на наемателите, които намерят за имота. Такива са изричните твърдения на стр. 3 от исковата молба; имплицитно съдържащи се твърдения за същото на стр. 4 от исковата молба – в частта за привидното изявление за прекратяване на договор за наем; изрични твърдения на стр. 2 от молба от 10.11.2021г. С последната освен изявленията по т. 3 в горния смисъл, са направени и конкретни твърдения в т. 4, че имотът се ползва от наемател още от 2016г., сключил договор за същото с ответниците., а процесния период е от 01.03.2016г. до 01.12.2018г. Така съдът приема, че по делото ищците не твърдят ответниците да са ползвали имота лично по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС. В подкрепа на твърденията на ищците, че в имота е имало наематели е приетото по делото удостоверение от НАП, сочещо, че през целия процесен период на адреса на имота е имало регистрирани фискални устройства за магазини. Действително, НАП не е посочил лицата, на чието име са регистрирани тези фискални апарати. Доколкото обаче по делото е установено, че ответниците живеят в Пловдив, там получават книжата по делото, там са получавали поканите от ищците, то съдът приема, че не може да се обоснове извод, че те са лицата, които развиват търговска дейност в тези обекти в гр. София. Такива твърдения не са и наведени от страните по делото. Индиция, че права да се ползва имота са заявени от 3-то лице е и приетото по делото Определение на САС по дело № 1739/2021г. С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено ответниците да са извличали полезните свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности - чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на ІІІ-то лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. При така възприето съдът приема, че по делото не е установено през процесния период ответниците да са ползвали имота лично по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС, поради което и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд решението на СРС следва да се потвърди. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивниците и всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Е. И. М. разноски за възнаграждение за адвокат в размер от по 400лв. Същото не е прекомерно при съобразяване на броя на предявените искове и цената на същите, положените от процесуалния му представител усилия, подробен отговор на депозираната жалба. Въззиваемият Е. М. не е претендирала разноски и такива не й се следват. Така мотивиран, Софийският градски съд