Решение № 953 от 3.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2330/2022 г.

от Швейцарския правилник (изд.2012г.) арбитражните решения са окончателни и задължителни за страните. Положен е подпис на удостоверението от Л.Ф.И., в качеството му на юрисконсулт при Секретариата на Арбитражния съд, чийто подпис е бил нотариално заверен от нотариус М.М. С. от Нотариата на Цюрих на същата дата – 17.06.2022г. Удостоверяването е било извършено от нотариуса след проверка самоличността на представилия преписа от решение г-н Инеребнер. За направената заверка е издаден апостил и е направен превод на документа от заклет преводач. Нотариално заверени са били и подписите на арбитрите, както следва: на г-жа Н.Д.К. и г-н С.У.Г. подписите са били заверени от нотариус в Цюрих на 10.08.2022г. (за арбитър г-жа Кул от нотариус М.М. С., за арбитър г-н Г. от нотариус Ф.К.), като заверката е скрепена с апостил от 16.08.2022г. и е направен превод от заклет преводач, а подписът на г-н С.Ч. е бил заверен на 19.09.2022г. от нотариус В.М.. Самият документ – решението и удостоверението, са приложени по делото в нотариално заверен от български нотариус препис, чиято удостоверителна функция следва да се зачете от съда. В този вид решението на арбитража и удостоверението са били представени в съдебно заседание на 31.01.2024г. след дадени от съда указания и предвид възраженията на ответника, че за да бъде признато арбитражното решение за изпълнение в България подписите на арбитрите следва да са нотариално удостоверени, както и да е удостоверено качеството им на арбитри, ако самият документ не е заверен от компетентната служба на МВнР, както е посочено в Определение № 743/28.12.2015г. по ч.т.д.№ 2415/2015г. на ВКС, II ТО. Изложени са съображения, че тези изисквания към документа целят гарантиране на неговата автентичност, поради което при липса на заверка от МВнР, както повелява чл.119, ал.2 КМЧП, документът следва да е легализиран с удостоверението „Апостил“ по чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция), по която България е страна. Именно за покриване на тези изисквания към редовността на документа от външна страна ищецът е представил същия във вида, приет в съдебно заседание на 31.01.2024г. В заседанието е отбелязано, че заверката на подписите на документа на арбитрите г-жа Кул и г-н Г. е направена на гърба на страницата от документа, на която са положени подписите на арбитрите. С оглед така удостоверените обстоятелства, съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл.119 от КМЧП и така представеното решение, ведно с удостоверението, съставляват редовни от външна страна документи, което обосновава извод за признаването му и допускането на изпълнение на решението на територията на страната. В подкрепа на извода следва да се посочат и следните съображения: Заверката на преписа на решение от негов оригинал, съхраняван от Секретариата на Арбитражния съд, е направена от юрисконсулт с посочени имена, чийто подпис е нотариално заверен. Обстоятелството, че лицето заема тази длъжност е потвърдено в писмо от представляващия същата институция – декларация от 17.01.2023г. (л.343 и сл.от делото), видно от която Л.Ф.И. е правен съветник (юрисконсулт) в Швейцарския арбитражен център, който е правоприемник на Арбитражната институция на Швейцарските Камари, и който правен съветник в това си качество има право да заверява решения. Предвид изложеното, съображенията на ответника, че не става ясно в какво качество е заверен подписа на това лице, което опорочава документа от външна страна, се явява неоснователен. Нотариалното удостоверяване автентичността на подписа на арбитър С.Ч. не се оспорва от страните. Същата е направена от български нотариус на документа на английски език. Нотариалното удостоверяване на автентичността на подписите на арбитрите Н.Д.К. и С.У.Г. е направена на гърба на страните от арбитражното решение, на лицевата част на която са положени подписите им. В този смисъл, отразяването на нотариуса, че заверката е на подписи, положени на гърба на документа, се отнася именно до подписите на двамата арбитри на решението, а не на друг неидентифициран документ, както се твърди от ответника. Удостоверено е, че арбитражното решение, подписано от арбитрите на 25.05.2020г. е получено в Секретариата на 26.05.2020г. и касае процесното арбитражно дело, посочено с номера си. В този смисъл не намира подкрепа в документите по делото тезата на ответника, че става дума за две отделни решения с различни дати. Неоснователно е и възражението на ответника по чл.V, б.“в“ от Конвенцията, че решението е постановено от непосочен в арбитражното споразумение арбитраж. Видно от чл.11.2 от договора за продажба от 23.09.2013г. страните са се съгласили споровете, произтичащи от договора, да бъдат решавани от сформиран съгласно Швейцарския международен арбитражен правилник на Търговската камара на Швейцария арбитраж. В решението изрично е отбелязано, че именно по този ред е проведено производството, като арбитражът е сформиран от трима арбитри, единият от които е бил посочен от ответника, който впоследствие е бил известен както че този арбитър е приел назначението си, така и че арбитрите, посочени от страните по спора, са избрали за председател д-р Г.. Срещу състава от арбитри не са постъпвали възражения от ответника, въпреки дадената му възможност за това. Не са правени възражения и по отношение реда на разглеждане на спора и арбитражния съд, като всички тези обстоятелства са изложени в хронология по дати в самото решение. Актът е постановен от Арбитражната институция на Швейцарските Камари, като е удостоверено, че в резултат на осъществено преобразуване правоприемник на институцията се явява издателя на преписа на решението – Швейцарския арбитражен център – така в приложено удостоверение от Търговския регистър на кантон Цюрих, видно от което правоприемството е вписано на 27.05.2021г. – л.319 и сл. от делото. Документът също е скрепен с апостил и е придружен от превод. В допълнение към това и въпреки наличието на официален документ, по делото са приети като доказателства в същата насока декларация от представляващия Швейцарския арбитражен център, както и решението на събранието на сдружението за преобразуване – л.324 то делото. Уместно е да се посочи, че начинът на заверка на преписи е определяем от приложимото право по местонахождение на издаващата институция, поради което при изграждане на извода дали представеното пред българския съд решение на чуждестранен арбитраж е автентично, е нужна преценка на приложените документи и направените удостоверявания в съвкупност. Съдът намира, че подписите на арбитрите за удостоверени като автентични чрез направените нотариални заверки на същите. Качеството им на арбитри се удостоверява при представяне на оригинала на решението пред нотариус в Цюрих за заверка на преписа, че отговаря на оригинала, подписан от арбитрите и съхраняван в Секретариата на Швейцарския арбитражен център. Не може да се изисква заверката, извършвана от нотариус в чужбина да следва правилата на българския правен ред. Достатъчно е обстоятелствата, които се цели да бъдат удостоверени да произтичат от направените заверки. Противното не отговаря на смисъла на закона и би довело до грешна преценка за редовността на документа от външна страна, в случай, че същият няма определена форма. Горното произтича и от правилото за превес на съдържанието пред формата. Неоснователно е също възражението, че решението не е стабилизирано. Същото е окончателно, което е изрично е посочено. Обстоятелството, че същото е обжалваемо в 30-дневен срок пред Швейцарския федерален върховен съд, не се отразява на неговата окончателност по следните съображения: На първо място, този контрол е извънреден. На второ място, не се твърди и няма данни решението да е било оспорено по този извънреден способ за контрол от страна на ответника, като между страните няма спор, че решението им е било изпратено и те са запознати с него. Следва да се посочи, че страните по арбитражното решение са дееспособни, което е видно от вписване по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, поддържан от МП на Р.България, и приложеното по делото удостоверение относно правосубектност на дружеството ищец (л.188) от съответния ТР. С оглед изложеното, съдът намира, че са налице положителните предпоставки за признаване на решението на чуждестранния арбитраж и не са налице отрицателните такива по чл.V, т.2 от Конвенцията, за които съдът следи служебно, а именно спорът е арбитрируем и допускане изпълнението на решението не противоречи на обществения ред в страната. За наличие на отрицателни предпоставки по чл. V, т.1 от Конвенцията не са наведени доводи, извън тези по б. „в“, за които съдът изложи своите аргументи по- горе. По отношение на останалите съдът намира, че не дължи произнасяне, тъй като се изследват само при направено възражение от ответника – Решение № 162а/25.10.2010г. по т.д.№ 993/2009г. на ВКС, II ТО. По разноските При извода за основателност на иска ответникът следва да заплати на ищеца реално сторените разноски в производството, които възлизат на 3786.39 лева, от които 50.00 лева държавна такса, 259.00 лева нотариални такси, 2200, 31 лева адвокатски хонорар, 859.00 лева разноски за преводи, 418.08 лева разходи за куриер за пратки от ищцовото дружество до България. По отношение на тези разходи са представени доказателства за реалното им заплащане, поради което подлежат на присъждане по т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на останалите претендирани разноски съдът не установи да са приложени доказателства за реалното им разходване. За сумите, заплатени от ищцовото дружество за преводи по фактури към чуждестранна преводаческа агенция, съдът не установи реално плащане на разхода, тъй като съгласно фактурите сумите са платими по банков път, а документи в тази насока не са приложени. По същите съображения не се присъждат търсените разходи за такси за заверка на решението от Швейцарския арбитражен център.