Решение № 260373 от 16.3.2021 г. на Районен съд - Варна по дело № 811/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Г.К., ЕГН ••••••••••, адрес: ••• против Наказателно постановление № 436а-217/06.10.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/. С жалбата се оспорва допуснатото нарушение. Твърди се, че е нарушено правото на въззивника да участва в административно-наказателното производство. НП и АУАН не му били връчени. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и възстановяване на направените по делото съдебни разноски. По искане на възз., на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК, на същият бе назначен определен от ВАК и избран от лицето служебен защитник. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и заедно с определения от ВАК защитник - адв.А.. Последният поддържа жалбата, като в пренията по съществото на делото моли НП да бъде отменено. Твърди, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на възз. Сочи, че посочените в НП мерки са отпаднали Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л.-А., която оспорва жалбата. В пренията си по съществото на делото счита, че не е налице маловажност доколкото за подобни деяния законодателят е предвиден конкурираща се наказателна и административно-наказателна отговорност и именно по-ниската степен на обществена опасност обосновавала санкционирането по административно-наказателен ред. Предвид горното, моли НП да бъде потвърдено. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 21.04.2020г. свидетелите Р.С. и И.Д. били на работа като полицейски инспектор в група Общинска полиция при ОД на МВР-Варна. При извършване на обход на обслужвания тях район, около 10.00ч., те забелязали въззивника, който се намирал до басейн „Топлата вода“, находящ се на крайбрежна алея „Капитан Георги Г.“•••. Органите на реда извършили проверка на възз. и от него се осведомили, че той искал да се изкъпе в топлия басейн. При тези констатации, още същият ден св.С. издал срещу възз.АУАН бл.№0005065/21.04.2020г. В него св.С. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „ за това, че на 21.04.2020г., около 10.00ч, в Приморски парк, гр.Варна, до басейн „Топлата вода“ лицето не изпълнява противоепидемичните мерки по т.1 от Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна във вр. със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. Министъра на здравеопазването, Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.209 вр.чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 21.04.2020г. в 10.00ч. било установено, че лицето се намира на крайбрежната алея „Капитан Георги Г.“ до „Топлата вода“, посещава крайбрежна зона на община Варна, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки въведени на осн.чл.63, ал.2 от ЗЗ със Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна, с което е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Приел, че липсват спорни обстоятелства, тъй като неправилно преценил, че липсват възражения, макар такива да с постъпили. На основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, АНО издал процесното НП на 06.10.2020г.. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладни записки, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна, Заповед № РД-01-85 от 28.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна, Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването и други последните публикувани и налични на сайта на РЗИ-Варна и на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Р.С. и св.И.Д., които са очевидци на нарушението. Същите посочиха фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото. Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна, ул.“Копнеж“ №27– адреса отбелязан в АУАН и НП. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено, а е отбелязано само кога е влязло в сила, тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че приложената по делото ДЗ от полицейски инспектор при Трето РУ-Варна не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса и новият му адрес е неизвестен. Видно от съдържанието на ДЗ, на първо място не става ясно кога полицейският орган е посети адреса на възз.- нито е посочен ден, нито час. Отбелязано е единствено, че по данни на съседи К. живее на адреса, но не бил забелязан от тях около месец. Тези констатации категорично не са достатъчни да обосноват извод, че лицето не е намерено на адреса.Затова е ясно как АНО е приел, че лицето не е намерено на адреса и новият м адрес не е известен. Нещо повече, очевидно и възз. няма нов адрес, който да е различен от установения по АНП, тъй като именно на посочения в НП адрес, същият е призован редовно по настоящото дело. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 17.02.2021г., след случайно узнаване за издаденото НП – получаване на съобщение за принудително събиране и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно к. адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к. адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к. адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к. адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к. адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда; Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- полицейски инспектор в група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. С., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като полицейски инспектор в ОД на МВР-Варна. Административно-наказателното производство е образувано и протекло в срок овете по чл. 34 от ЗАНН. При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В АУАН е посочено, че лицето не изпълнява противоепидемичните мерки въведени със заповед на директора на РЗИ-Варна без да се сочи какви точно мерки нарушава въззивника. Видно от съдържанието на цитираната в АУАН Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна с нея се въвеждат различни противоепидемични мерки. Видно от съдържанието й, считано от 00.00 ч. на 12.04.2020г. се преустановяват посещенията и достъпът на хора до крайбрежните зони и плажовете на територията на Община Варна, както и се забранява достъпът на пътни превозни средства и граждани от пътната настилка от източната страна на Слънчевия часовник до бариерата на плувен комплекс „Приморски“.Действително спомената е т.1 от Заповедта, но безспорно наказаният се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП, а не срещу тяхната правна квалификация. На следващо място в АУАН е посочено, че възз. е нарушил чл.209 вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. Разпоредбата на чл. 209 от ЗЗ предвижда наказание глоба в размер от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв., за този който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от своя страна предвижда основанията за обявяване на извънредно положение. Безспорно това описание в АУАН нарушава правото на възз. да разбере в какво го обвинява актосъставителя, а с АУАН се поставя началото на АНП. От фактическа страна са описани нарушения на противоепидемични мерки въведени със заповед на директора на РЗИ, а от правна страна се сочи, че лицето не се е явило на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация. Горното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила довело до невъзможност на жалбоподателя на разбере какво го обвиняват. С НП АНО е отстранил допуснатото от актосъставителя нарушение, но горното не би могло да санира допуснатото нарушение в АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.