Решение № 350 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 58/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административното дело е образувано по жалба от И. М. А., г. на •••, р. на [дата]., [ЛНЧ], с адрес: [населено място], •••, •••, •••, против Решение № 13297/18.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, заради нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила при издаването му. Жалбоподателят посочва, че анализът на изложената в решението обстановка в ••• е направен, въз основа на две справки от месец август: 23.08.2024 г. и 27.08.2024 г., изготвени от Отдел „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, като съдържащата се в тях информация вече не е била актуална към датата на издаване на оспореното решение. Счита също така, че при постановяване на обжалвания акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното му положение или с държавата му на произход, или с възможността му да се ползва от закрилата на друга държава, чието г. би могъл да п., включително и дали е упражнил дейности, чиято единствена цел е да получи м. закрила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на Председателя на ДАБ при Министерския съвет, със законните последици от това. В съдебно заседание. оспорващият не се явява. Представлява се от назначен по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат Д. Б., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие юрисконсулт З. Г. Т., който оспорва жалбата. Счита, че оспореното решението е правилно и законосъобразно, тъй като липсват предпоставките за предоставяне на м. закрила. Заявява, че доколкото новата обстановка в ••• е положителна за жалбоподателя и не се установява в. к., липсват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Излага допълнителни съображения в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят И. М. А. е подал молба за закрила до ДАБ при МС, чрез РПЦ [населено място] с вх. № 292/02.08.2024 г., регистрирана в ДАБ при МС с № УП3894/02.08.2024 г.. Ч. е бил р. чрез попълване на Р. лист рег. № УП3894/02.08.2024 г. като И. М. А., г. на •••, р. на [дата]. в •••, •••, с постоянен адрес •••, е. п. а., р. м. – с., с о. о., п. а., [семейно положение], б. д. за с.. В приложение към Р. лист са посочени данните за с. – с. и т. д., м., б., б., с. и т. м. С Писмо рег.№ УП3894/06.08.2024 г. председателят на ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от И. М. А. молба за закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В отговор е постъпило писмо с рег. № М-14494/10.09.2024 г. (рег.№ УП3894/11.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, адресирано до председателя на ДАБ при МС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", към настоящия момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, р. в РПЦ – •••, към ДАБ – МС като И. М. А., р. на ••• г. в •••, [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Под рег. № УП 3894/08.08.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с И. М. А., г. на •••, [ЛНЧ], рег.№ УП-3894. В хода на интервюто ч. заявява, че на 09.03.2024 г. напуснал ••• и преминал в ••• н. Първоначално отишъл в •••, където останал в к. на т. до 21.07.2024 г., когато тръгнал за България заедно с група от 22 човека. Преминали границата с РБългария н. през д. в о. и в. т. д., след което били з. от п. п. Разказва, че от 2010 г. до 2012 г. с. в а. и бил з. до м. януари 2012 г. вместо да го у. през м. октомври 2011 г. З. са го защото негови колеги и. от а. Първоначално ж. в •••, а през м. юли 2018 г. напуснал г. и заминал за •••. В ••• останали да ж. с. му и т. им д., заедно с н. р. Заявява, че б. му е п. М. му ж. в •••. Там ж. т. му с. и е. от б. му. Имал д. б., които ж. в •••. Твърди, че не можел да остане да ж. в ••• защото щели да го в. з. На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че е напуснал ••• заради това, че не и. да в. с. в к. Не е имал проблеми свързани с е. му п. Твърди, че не е ч. в п. п. и във в. г. Заявява, че къщата им в ••• била б. през 2012 г., а през 2014 г. къщата им в •••. Твърди, че лично той не е бил свидетел на в. д. или с. и че спрямо него не е у. н. Твърди, че се с. да се върне в •••, защото можело да го в. з., да го з. или да го у. Заявява, че можел да се върне обратно в •••, когато няма в. и всичко се построи наново. Под рег. № УП3894/01.10.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата второ интервю с И. М. А., г. на •••, [ЛНЧ], рег.№ УП-3894. Твърди, че е р. в ••• и е ж. там до 2012 г. когато б. улицата им, след което се и. в •••. Ж. в ••• до 2018 г., а после в ••• до 2024 г. Потвърждава, че лично спрямо него не е било у. н., не е бил а. и з. и срещу него и негови близки не е било в. с. д. Не иска да се връща в ••• защото го е с. да не го а. и у. С Решение 13297/18.12.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. М. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. В решението си административният орган е посочил, че в производството по издаването му не се установило наличието на основателни опасения от преследване, които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Административният орган е приел, че по отношение на молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ, тъй като той не прави твърдения, релевантни на цитираните разпоредби и не са налице предпоставки за да се приеме, че същият е бил принуден да напусне или да остане извън ••• по причина на реална опасност от с. н. или е., и., н. или у. о. или н. Прави извода, че И. М. А. е напуснал ••• за да търси по-добър живот. Административният орган е приел също, че не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че И. М. А. в качеството му на цивилно лице, ако бъде върнат в •••, ще претърпи п. и з. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, тъй като не може да се приеме, че той е бил изложен на реална опасност от т. п., като т. з. срещу ж. или л. му на цивилно лице, поради б. н. в случай на в. м. или в. к.. Предвид информацията, че ситуацията в ••• не достига до границите на м. в. к., водещ до ситуация на б. н. и поради липсата на т. з. във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 03.01.2024 г. същото е връчено срещу подпис на ч., който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд – Сливен чрез административния орган и е заведена с рег.№ УП-3894/14.01.2025 г.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспореното в настоящото производство решение е издадено от председателя на ДАБ при МС. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България. Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Производството за предоставяне на м. закрила е образувано с р. на И. М. А. като ч. по подадена от него молба за м. закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – •••, към ДАБ – МС като И. М. А., р. на ••• г. в •••, [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са две интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервютата, проведени в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ/ и удостоверени с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ/, в които е отразено, че молителят няма какво да добави към изложеното, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/. Молбата за предоставяне на м. закрила е разгледана от председателя на ДАБ - МС индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 от ЗУБ/, като са съобразени фактите и обстоятелствата, изложени от молителя в проведените с него интервюта. Взето е решение, с което на молителя И. М. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ/. Настоящият съдебен състави приема, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ "статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея". Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ/. В конкретния случай И. М. А. не е заявил твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е п. поради е. си /а./ или р. си /м.-с./ п. в страната по произход. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата п. към е. г. е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил п. а., не бил и а., о. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. Липсват данни, че са настъпили събития, след като ч. е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на ••• заради в. и б., а впоследствие и на •••, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на м. закрила. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която ч. да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. С оглед изложеното съдът приема, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на ч. за предоставяне на м. закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ "хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.". Не се доказва в конкретния случай реална опасност от т. п. спрямо И. М. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил а. или о. в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/. Не се установява, че той е бил п. на п. /ф. или п./ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на б. н. С т. 39 от решението на СЕС "се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му" /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в •••, за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 29.01.2025 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за жалбоподателя като личност, представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от т. п. спрямо И. М. А., следствие на събития, настъпили, след като ч. е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Видно от информация в справка вх. № МД-02-66/29.01.2025 г. е, че р. на Б. А. е с., ••• е в п., а до 1 март 2025 г. е и. в. л. Представители на б. с. р. продължават да се п. и да у. с. си с в. п. на страната. На 21 декември 2024 г. С. в. A. W. съобщава, че най-малко 34 000 б. ч. на р. на А. са подали заявления за у. на с. си в ц. в о. п., като най-малко 20 000 от тези к. п. от "к." на б. р. в п. Л. и Т. Видно е, че животът в ••• постепенно се нормализира. Хуманитарната реакция в ••• също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на с. на р. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в ••• възобновяват своята дейност. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 с. са се з. обратно в •••. ••• съобщава, че 35 114 с. са се з. доброволно от 8 декември 2024 г. насам. ВКБООН продължава да посещава а. г. п., да наблюдава процесите и да изслушва с., п. о. в страната, за техните приоритети и потребности. Правителството на ••• също съобщава, че повече от 22 000 с. са влезли в ••• през •••, 3100 от които са регистрирани бежанци. Към 27 декември 2024 г. 664 000 души остават н. в ••• от началото на декември, 75% от които ж. и д. Същевременно, около 486 000 в. р. лица вече са се завърнали в районите си на произход. В справката е посочено още, че от септември 2024 г. насам повече от 500 000 с. бежанци са се завърнали в •••, 200 000 от които след п. на р. на Б. А., в допълнение, близо 600 000 души, които дотогава са р. в •••, се завръщат по домовете си. От изложеното може да се направи извода, че ситуацията в ••• се е подобрила значително след датата на издаване на оспореното решение, като разбира се тя не е напълно безпроблемна, но според изложеното в справката на ДАБ от 29.01.2025 г. не могат да се направят изводи, че по отношение на жалбоподателя И. М. А. са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. В този смисъл съдът приема, че въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 29.01.2025 г. и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, то същият правилно е отхвърлил искането на ч. за предоставяне на м. закрила /хуманитарен статут/. По отношение на жалбоподателя липсват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена м. закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Предвид изложеното по-горе следва изводът, че за И. М. А. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Следва да се добави и, че И. М. А. доброволно е напуснал д. •••, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави м., а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият цели получаването на м. закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По така изложените съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от страна на процесуалния представител на административния орган. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗУБ, съдът