Решение № 298 от 19.7.2025 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 738/2025 г.

Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „МЕБЕЛПЛАСТ“ АД, ЕИК 811004374, със седалище и адрес на управление: гр.Белица, обл.Благоевград, ул.“ Владимир Поптомов“ № 1, представлявано от изпълнителния директор...., подадена чрез адв. Н. С. от САК срещу Наказателно постановление (НП) № 805195-F800413 от 06.01.2025 г. на Директора на офис Благоевград в ТД на НАП - София, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение на чл.92 ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ във връзка с чл.92, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане на основание чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. В жалбата се сочи, че обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, твърди се че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения от наказващият орган, който не е надлежно оправомощен по смисъла на чл.278 ал.1 от ЗКПО, както и че е издадено в нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Иска се от съдът да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. С., който поддържа подадената жалба, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира възлагане на съдебни разноски, представляващи адвокатското възнаграждение за съответната съдебна инстанция. Процесуалният представител на административнонаказващия орган – юрискосулт Захова оспорва жалбата, счита жалбата изцяло за неоснователна, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и становище по същество, като моли съдът да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, като прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че съдът отмени санкционния акт. Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: По повод извършена проверка в данъчноосигурителната сметка на „МЕБЕЛПЛАСТ“ АД, ЕИК 811004374 е установено, че дружеството- жалбоподател, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, не е подало в компетентната териториална дирекция на НАП годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2022 година, в установения с разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗКПО срок – до 30.06.2023г. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. При извършената проверка в информационния масив на НАП е установено, че дължимата годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2022 година на дружеството не е подадена в ТД на НАП София, офис Благоевград до 01.07.2023г., като годишната данъчна декларация е подадена след изтичане на срока по интернет чрез квалифициран електронен подпис на 03.09.2024г. и е приета с генериран от информационната система на НАП, ПП СУП с вх. № 0100И0784169/03.09.2024г. (лист 13-21 от делото). В тази връзка до „МЕБЕЛПЛАСТ“ АД е изпратена по декларирания електронен адрес на дружеството Покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (лист 10 от делото) с изх. № 6884 от 05.11.2024г. Поканата е връчена по интернет на 05.11.2024г. на електронния адрес на дружеството (лист 11 от делото). На 03.12.2024г., управителят на дружеството-жалбоподател..., се явил в ТД на НАП – София, офис Благоевград, изнесено работно място в гр.Разлог, където в негово присъствие актосъставителят А. Г. – инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Благоевград, в присъствието на свидетеля при съставяне на акта М. П., съставила на „МЕБЕЛПЛАСТ“ АД, с ЕИК 811004374 Акт за установяване на административно нарушение № F800413 от 03.12.2024г. (лист 8-9 от делото), в който квалифицирала установеното, като административно нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.92 ал.1 от ЗКПО. Актът е връчен лично на управителя на дружеството срещу подпис на същата дата – 03.12.2024г., като възражения по него не били направени. Писмени възражения срещу така съставеният акт са били депозирани в законоустановения срок по електронен път на 05.12.2024г. На 06.01.2025 г. Директорът на Офис Благоевград в ТД на НАП - София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ–384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал обжалваното Наказателно постановление № 805195-F800413 от 06.01.2025г. (лист 6-7 от делото), с което на „МЕБЕЛПЛАСТ“ АД, ЕИК 811004374, със седалище и адрес на управление: гр.Белица, обл.Благоевград, ул.“Владимир Поптомов“ № 1, представлявано от..., с ЕГН ••••••••••, за административно нарушение на чл.92 ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с чл.92 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, на основание чл.261 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане наложил „имуществена санкция“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. НП е връчено на управител на дружеството-жалбоподател на 10.04.2025г. от А. Г. срещу разписка и подпис, като в законоустановеният срок – на 24.04.2025г. е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба. Материалната компетентност на издателя на процесното НП е удостоверена надлежно с представената Заповед № ЗЦУ–384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП (лист 26 от делото). Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита пред съда на актосъставителя А. Г., която констатирала нарушението след проверка в информационната система на НАП, и свидетеля при съставяне на акта М. П.. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаната по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14- дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ– 384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП/. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от АД. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от А. С. Г., инспектор по приходите към ТД на НП - София, офис Благоевград, която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля М. Н. П.. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Правилно Директора на офис Благоевград на ТД на НАП – София е приел и съдът споделя неговите изводи, че дружеството-жалбоподател от обективна страна е реализирало състава на описаното в акта административно нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.92 ал.1 от ЗКПО. От обективна страна, служители на ТД на НАП София, офис Благоевград констатирали, че „МЕБЕЛПЛАСТ“ АД, като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКПО не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за дължимия годишен корпоративен данък за 2022 година, в законоустановения срок – до 30.06.2023 година, съгласно разпоредбите на чл.92 ал.2 от ЗКПО. В конкретния случай към 01.07.2023г. това задължение за дружеството-жалбоподател е следвало да бъде изпълнено. Въпреки това, в законоустановения срок до 30.06.2020г. и до 03.09.2024г. „МЕБЕЛПЛАСТ“ АД не е било подало годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022 година, като е установено по делото, че такава декларация е била подавана в ТД на НАП – София, офис Благоевград по интернет чрез квалифициран електронен подпис на 03.09.2024г. и приета с генериран от информационната система на НАП, ПП СУП с вх. № 0100И0784169/03.09.2024г. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели и приети по делото писмени доказателства. По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от АД, чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Когато се касае за нарушения на данъчното законодателство не може да се говори за маловажен случай и малозначителност на деянието. След като законодателят е предвидил, че при осъществяването на обективните признаци на едно конкретно административно нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на определен правен субект, всякакви доводи като тези, че фирмата в процесния период е била обективно възпрепятствана да води счетоводството си и изготвя счетоводни документи и баланси за търговската си дейност са без значение. За да е съставомерно административно нарушение за нарушение на данъчното законодателство не се изиска настъпването на вредни последици и закона не държи сметка, какъв е данъчния период, за което не е изпълнено съответното задължение, визирано в конкретния данъчен закон. Деянието е съставомерно с установяване на факта на неподаването в срок на декларацията, като за наличието му са без значение наведените доводи. Поради това позоваването на оспорващия на липсата на щета за държавата е правно ирелевантно, защото щетата не е елемент от състава на това нарушение. Следва да се посочи също, че срока за подаването на декларацията е бил до 30.06.2023г., но въпреки това декларация е подадена едва на 03.09.2024г. или година и три месеца след изтичане на императивно установеният срок. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВСК, преценката на административно-наказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки сам да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При всички случаи, обаче съда е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. При хипотезата на чл.261 ал.1 от ЗКПО не се изисква настъпване на вреди за държавния бюджет за съставомерност на деянието, т.е. тук нарушението е формално. Със ЗКПО е уреден реда за облагането с данък върху печалбата (доходите) на лицата посочени в чл.2 от същия закон. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по този закон е по-строга. ЗКПО определя по-висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми, в сравнение с предвидените нарушения в други митнически или данъчни закони. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените от Закона относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние, чиято обществена опасност и вредоносни последици не зависят от това настъпила ли е вреда за бюджета или не, не може да го определи, като маловажно. Не може да бъдат приети за извинителни и обстоятелства, свързани с проблеми при счетоводството и документацията на дружеството или други подобни, които са били пречка за подаване на годишната декларация, тъй като съдът намира, че управителя на дружеството е бил длъжен да организира по законосъобразен начин дейността на това дружество и това задължение се носи независимо от отсъствието на управителя или липсата на информация за задълженията, произтичащи от ЗКПО, защото той е бил длъжен и е могъл да упълномощи лице, което да подаде в срок годишната данъчна декларация. Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата за приложимостта на чл.34 от ЗАНН в настоящия случай, тъй като разглежданото административно нарушение от обективна страна се осъществява чрез бездействие и съставлява т. н. продължено административно нарушение. Именно характеризирано като такова, същото се отличава с това, че съставлява едно фактическо състояние на неосъществяване на правно дължимо поведение, респ. задължение. Ето защо за да бъде приложена в случая регламентираната в чл.34 от ЗАНН давност, следва да бъде прекъснато именно това фактическо състояние, което осъществява признаците на административното нарушение, като това е възможно единствено с осъществяване на дължимото действие, в случая с подаване на съответната декларация. Ето защо въпросните давностни срокове следва да бъдат изчислявани едва от момента, в който декларацията по чл.92 ал.1 от ЗКПО е подадена, а именно считано от 03.09.2024г. В случая нарушението е установено на 05.11.2024г., като АУАН е съставен на 03.12.2024г. или изцяло в сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН – в срок от три месеца от откриване на нарушението и една година от неговото извършване. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.261 ал. 1 от ЗКПО административнонаказващият орган е санкционирал дружеството с административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Съгласно посочения законов текст, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. При определяне размера на административното наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че администратинонаказващият орган е определил размер на административното наказание в предвидения от законодателя минимален размер и с оглед липсата на данни за други нарушения е законосъобразно определено от наказващия орган при спазване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че издаденото НП по отношение на извършеното нарушение се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди. /В тази насока Решение № 129 от 30.01.2012г. постановено по КНАХД № 620/2011г., по описа на Административен съд Благоевград, Решение № 1925 от 20.12.2012г., постановено по КНАХД № 658/2012г., по описа на Административен съд Благоевград, Решение № 485 от 03.04.2012 г., постановено по КНАХД № 59/2012 г. на Административен съд - Благоевград/. Направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, който размер според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като над посочения размер искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ