Решение № 1556 от 25.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1957/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.53 - чл.56 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Образувано е по жалба на М. С. М., с [ЕГН], от Благоевград, [улица], подадена чрез адв. Р. К. от КнАК, с адрес на кантората/съдебен адрес: Б., ул.“Д-р Х. Т.“ № •, ет.•, против Решение № 244р-25609/18.10.2024 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Благоевград, с което е отказано заличаване на личните данни на М. С. М., обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка със ЗМ № 236/2019 г. по описа на 02 РУ Благоевград, при ОД на МВР – Благоевград, в качеството му на „извършител“, за деяние по чл.346, ал.2 от НК. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби – самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Иска се отмяна на оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ и делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне – заличаване на личните данни на оспорващия, обработвани в информационните фондове на МВР. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Депозирана е в съда и писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която се поддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените по делото разноски, за които прилага списък по чл.80 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР – Благоевград, се представлява от гл.юрк. Я.-С., която оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В съдебното производство са събрани писмени доказателства. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, са оправомощени директорите и заместник директорите на СДВР и на областните дирекции на МВР да разглеждат и да се произнасят по искания за упражняване на права по чл.12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, чл.53 - чл.56 от ЗЗЛД и да изпълняват задълженията си по чл.34 от преждепосочения регламент и чл.68 от ЗЗЛД (л.43, 44). Административното производство по издаването на оспореното решение е започнало по подадено от М. С. М. З. с вх.№ 244005-17/10.09.2024 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, с което е поискано заличаване на личните данни на заявителя, обработвани в информационните фондове на МВР (л.24). Във връзка и по повод на подаденото заявлението, са изискани от БлРС заверени копия от бюлетини за всички осъждания на М. С.. М., включително и на наложените му наказания по чл.78а от НК, както и в случаите на настъпила реабилитация (л.26, 27), а от Районна прокуратура – Благоевград, е изискана информация за данни по преписка ЗМ № 236/2019 г. по описа на районната прокуратура – копия от прокурорски актове за приключване на преписката и информация относно обжалване на същите (л.25). От Справка за съдимост рег.№ 240918005000393577/18.09.2024 г., издадена от „Бюро за съдимост“ при БлРС, се установява, че М. С. М. не е осъждан (л.28). От Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 11.07.2019 г., постановено от прокурор от Районна прокуратура – Благоевград, се установява, че по отношение на М. С.. М. е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена пр. преписка вх.№ 1481/2019 г. по описа на БлРП, поради наличието на основание за налагане на възпитателни мерки за извършено престъпление от общ характер – по чл.346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на непълнолетния М.Ст.М. и още две непълнолетни лица; като препис от постановлението и преписката са изпратени на МКБППМН – общ. Симитли, за налагане на съответните възпитателни мерки на въпросните непълнолетни лица (л.30-32). Извършена е проверка в Информационните фондове за общо ползване на МВР за извършител по ЗМ № 236/2019 г. по описа на 02 РУ Благоевград при ОД на МВР – Благоевград, като е изготвена Справка рег.№ 244р-25607/18.10.2024 г. от заместник директора на ОД на МВР - Благоевград, в която е посочено, че в тези фондове се обработват данни за извършител по ЗМ № 236/2019 г. по описа на 02 РУ Благоевград за деяние по чл.346, ал.2 от НК и че не са налице основания за заличаването им по чл.3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във вр. с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от Министъра на вътрешните работи (обн. в ДВ, бр.88/24.10.2014 г.). Деянието извършено от заявителя е по чл.346, ал.2 от НК и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до 10 години. Изготвилият справката е посочил, че приложима нормата на чл.63, ал.1, т.3 от НК – за непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят: лишаване от свобода за повече от 5 години – с лишаване от свобода до три години. Вземайки предвид това, давностният срок по чл.80, ал.1, т.4 от НК – че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 5 години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година и абсолютният давностен срок (7 години и 6 месеца), съгласно чл.5, т.5, б.“а“ от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. по чл.81, ал.3 от НК към настоящия момент не е изтекъл, а ще настъпи на 26.10.2026 г. Направено е предложение за издаване на решение за отказ ида бъдат заличени личните данни на М. Ст. М. (л.21-23). С Решение № 244р-25609/18.10.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград, е отказано заличаване на личните данни на М. С. М., обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка със ЗМ № 236/2019 г. по описа на 02 РУ Благоевград, при ОД на МВР – Благоевград, в качеството му на „извършител“, за деяние по чл.346, ал.2 от НК (л.17-19). В решението е отбелязано, че е връчено на М.М. на 09.12.2024 г. На 20.12.2024 г. М. М. е обжалвал решението директно пред БлАС (вж. клеймото на стр.1 в/у жалбата). При така установената фактическа обстановка и съгласно чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от материално, териториално и по степен компетентен орган – от Директора на ОД на МВР – Благоевград, надлежно оправомощен със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните работи. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и е валиден акт. Отговаря формално на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК – съдържа наименование на органа, който го е издал, и наименование на акта, изложени са фактически и правни съображения за издаването му, съдържа разпоредителна част при ясно изразена воля и подпис на издател. Ето защо неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспореното решение. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. В развилото се административно производство по процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не се твърдят от оспорващата страна. След като е бил сезиран със заявлението на М. М., административният орган, в съответствие с чл.35 и чл.36 от АПК, е събрал служебно релевантни доказателства и ги е обсъдил. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Неоснователен е доводът на оспорващата страна за противоречие на решението с материалноправни разпоредби. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. Съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. А съгласно чл.26, ал.2 от ЗМВР, сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Съгласно чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. С разпоредбата на чл.3 от същата инструкция, изчерпателно са уредени хипотезите и сроковете, при които личните данни по чл. 2 (с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления) се заличават, а именно: т. 1 при постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 2 не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК; т. 3 - наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 от НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; т. 4 влязла в сила оправдателна присъда; т. 5 - изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 6 наложена е глоба по административен ред на основание чл. 2186 от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; т. 7 освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ( чл. 78а от НК ) и т. 8 лицето е починало - във всички останали случаи. Безспорно е установено, че М. С.. М. не е осъждан за извършени престъпления (вж. Справка за съдимост рег.№ 240918005000393577/18.09.2024 г., издадена БлРС на л.28). В настоящия случай в информационните фондове на МВР са въведени и обработвани лични данни на жалбоподателя във връзка с образувана и водена срещу него преписка ЗМ № 236/2019 г. по описа на 02 РУ Благоевград, при ОД на МВР – Благоевград, за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК – който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години, ако е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор. От Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 11.07.2019 г., постановено на основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК, от прокурор от Районна прокуратура – Благоевград, се установява, че по отношение на М. С.. М. е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена пр. преписка вх.№ 1481/2019 г. по описа на БлРП, поради наличието на основание за налагане на възпитателни мерки за извършено престъпление от общ характер – по чл.346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на непълнолетния М.Ст.М. и още две непълнолетни лица; като препис от постановлението и преписката са изпратени на МКБППМН – общ.Симитли, за налагане на съответните възпитателни мерки на въпросните непълнолетни лица. В случая, правилно административният орган е приел, че основанието за отказ за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, срещу жалбоподателя М. М. е чл.24, ал.1, т.8 от НПК, а не чл.24, ал.1, т.8а от НПК. Ако досъдебното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.8а от НПК – ако извършеното деяние съставлява административно нарушение, то тогава жалбата на М. би била основателна. Но в конкретния казус не е налице извършено административно нарушение, а престъпление от общ характер и не е налице нито една от хипотезите на чл.3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., поради което правилно деецът е бил регистриран в информационните фондове на МВР, във връзка със ЗМ № 236/2019 г. по описа на 02 РУ Благоевград, при ОД на МВР – Благоевград, в качеството му на „извършител“, за деяние по чл.346, ал.2 от НК. Следователно обработваните в информационните фондове на МВР лични данни на М. М. са в хипотезата на чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. - лични данни във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК. При наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство, тъй като основанието за прекратяване е по чл.24, ал.1, т.8 от НПК (освобождаване на дееца от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни марки), относима е разпоредбата на чл.3, т.5, б "б" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за заличаване на личните й данни, въведени и обработвани в информационните масиви на МВР. Същата разпоредба визира изтичането на давностен срок по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80 от НПК, в случай на прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1 от НПК, с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а от НПК. Хипотезата на чл.24, ал.1, т.8 от НПК не влиза в кръга на изключенията по чл.24, ал.1, т.1 и 8а от НПК, поради което личните данни на извършител могат да бъдат заличени след изтичане на давностен срок по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80 от НК. Давностните срокове по НК са обвързани с правната квалификация на престъплението, за което се води производството. В случая това е престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.2 от НК, давностните срокове за непълнолетни се определят, след като се заменят наказанията по чл.63 от НК. За престъпленията, за които се предвиждат повече от пет години лишаване от свобода /вкл. това по чл.194, ал.1 от НК /, следва да намери приложение чл.63, ал.1, т.3 от НК – за непълнолетните предвидената в особената част на този кодекс наказания се заменят: лишаване от свобода за повече от 5 години – с лишаване от свобода до три години. При извършване на редукция по чл.63, ал.1, т.3 от НК, замененото наказание за непълнолетни става три години и давността следва да се определи на 5 години, съгласно чл.80, ал.1, т.4 от НК. За заличаване на личните данни на извършителя обаче следва да е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК, която надвишава този петгодишен срок с една втора и се получават общо 7 години и 6 месеца. При деяние, извършено от оспорващата страна на 06.04.2019 г., срокът, в който МВР може да съхранява личните данни на жалбоподателя, изтича на 06.10.2026 г., който срок не е бил изтекъл към момента на издаване на процесното решение, а и до настоящия момент. Ето защо, може да се направи обоснован извод, че в случая административният орган, издавайки обжалвания административен акт, с който е отказал да заличи личните данни на М. М., е приложил правилно материалния закон и не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че оспореният административен акт е в несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗЗЛД, с този закон се определят и правила във връзка със защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, а съгласно чл.1, ал.2 от ЗЗЛД, целта на закона е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал. 2. Съгласно чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, а в ал.2 на чл.2 от Инструкцията е регламентирано, че целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Издавайки процесното решение, административният орган се е съобразил с преждецитираните норми, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че регистрацията му в информационните фондове на МВР е извършена в нарушение на закона, тъй като той не е бил привлечен в качеството му на обвиняем по образувано срещу него досъдебно производство. Полицейската регистрация е извършена за вменено на М. С.. М. престъпление от общ характер по чл.346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Единствено фактът, че към момента на извършване на престъпното деяние М.Ст. М. е бил непълнолетно лице, е причината да бъде постановен отказ за образуване на досъдебно производство срещу него и да бъде изпратено на МКБППМН – общ.Симитли, за налагане на съответните възпитателни мерки. По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, тъй като не е налице отменително основание по чл.146 от АПК, а жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК съдът намира за основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд