Решение № 201 от 7.2.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 125/2023 г.

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Ямбол против Решение № 190/08.11.2023 г. постановено по анд № 20232330200462/2023 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 28-2200118/17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-[област], с което на „Екопласт Файбър“ ЕАД на основание чл.79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение на чл.15, ал.1 ЗТМТМ. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че „Екопласт Файбър“ ЕАД като местен работодател е допуснал до пазара на труда на 27.09.2022 г. лицето Ш. К. К. на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“ без съответното разрешение за работа. Сочи се, че е налице присъствена форма, удостоверяваща кои лица са работили в съответния ден и че действително в този ден лицето е полагало труд; освен това е налице и инструктаж на работник, а не на външно лице. На следващо място се посочва, че с един от работниците, за които насрещната страна твърди, че не е работил, а само се е обучавал в предприятието, възниква трудова злополука с летален край, което би било недопустимо, ако лицето не е престирало работна сила, а е било на обучение. Оспорва се и твърдението, че тъй като няма установено плащане и липсва трудово възнаграждение, не са налице елементите на трудово правоотношение. По тези съображения се иска отмяната на оспореното съдебно решение, ведно с потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. За ответник по касацията в съдебно заседание се явява адв. К. от АК-Ямбол, която оспорва жалбата с твърдение, че прието от първоинстанционния съд е правилно, т.к. в случая не е налице трудово правоотношение между „Екопласт Файбър“ ЕАД и работника Ш. К., липсва сключен трудов договор от една страна, а от друга в чл.62 КТ е установена писмена форма за действителността на трудовия договор. В този смисъл се сочи, че е правилен и изводът на съда, че не се установяват и елементите на трудовото правоотношение - работно време, работно място, изплащане на трудово възнаграждение. Акцентира се върху обстоятелството, че по делото са събрани безспорни доказателства, че лицето К. е бил на обучение в „Екопласт Файбър“ ЕАД, т.к. от тези доказателства се установява, че на длъжностите, по които са се обучавали лицата, е имало назначени работници в дружеството и в този смисъл няма как обучаваните работници да извършват трудови функции. В заключение се сочи, че наличните по делото графици са създадени, за да се отчете присъствието на лицата в дните на обучение, а не за отчитане престирането на трудов резултат, респ. - инструктажът е извършен с оглед провежданото обучение, при това по различно време, тъй като е трябвало лицата да се запознаят с целия производствен процес, на който е следвало да бъдат обучени. Иска се решението, като изцяло правилно и съобразено с приобщените доказателства, да бъде потвърдено, алтернативно, при наличие на основания за отмяна да се уважи направеното с отговора по касационната жалба искане за намаляване размера на наложената санкция. Представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като споделя изцяло направения в мотивите на първоинстанционното решение извод, че от доказателствата по делото не се установява категорично санкционираното лице да е осъществило вмененото административно нарушение. Счита, че въззивният съд правилно е отменил процесното наказателно постановление и претендира да бъде оставена без уважение депозираната касационна жалба. Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 190/08.11.2023 г. по анд № 20232330200462/2023 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № 28-2200118/17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол, с което на „Екопласт Файбър“ ЕАД на основание чл.79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение на чл.15, ал.1 ЗТМТМ. За да мотивира акта си от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че на 27.09.2022 г., във връзка с настъпила трудова злополука с непалския гражданин Р. Р., служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол извършили проверка в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“ в местността „Чатал могила“ в [населено място], собственост на „Екопласт Файбър“ ЕАД, при която установили, че в района на предприятието освен починалия непалски гражданин Р. Р. се намират още седем лица, сред които и Ш. К. К.. Всички били инструктирани в „Екопласт Файбър“ ЕАД на 11.07.2022 г. за длъжността „машинен оператор“. На 15.07.2022 г. между „Екопласт Файбър“ ЕАД и „Волан България“ ЕООД е сключен договор за услуги, по силата на който 30 работници на „Волан България“ ЕООД са изпратени на обучение в „Екопласт Файбър“ ЕАД, включително и Ш. К. К., за който има и издадено на 05.08.2022 г. Единно разрешение за пребиваване и работа валидно до 10.05.2025 г. за работодателя „Волан България“ ЕООД на длъжност „пълнач на възглавници“. Въз основа на показанията на свидетелите Ш. К. и К. Д. съдът установил, че по време на обучението си в завода непалските граждани са се запознавали с целия производствен процес, а не за конкретна позиция; включването им в производствения график не е било свързано с престиране на трудова функция от тяхна страна, а единствено и само във връзка със самото обучение, тъй като в различните части на предприятието бил установен и различен режим на работа - непрекъснат работен цикъл, двусменен режим, имало също и позиции, за които не се прилагал сменен режим на работа. На 22.12.2022 г. на „Екопласт Файбър“ ЕАД бил съставен АУАН № 28-2200118 за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗТМТМ, в което е посочено, че в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ дружеството е допуснало до пазара на труда на 27.09.2022 г. непалския гражданин Ш. К. К. на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в [населено място], местността „Чатал могила“ без съответното разрешение за работа - Единно разрешение за пребиваване и работа, издавано от МВР. Въз основа на така съставения АУАН е произнесено и процесното НП, надлежно връчено на упълномощен представител на дружеството на 12.04.2023 г. При така установената фактическа обстановка по същество първоинстанционният съд приел, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин извършването от страна на санкционираното дружество на вмененото административно нарушение. Съдът се е позовал на наличните по делото Справка от ТД НАП–София, (от която е видно, че към 27.09.2022 г. Ш. К. К. е в трудово правоотношение единствено с „Волан България“ ЕООД), и на представените от ОД на МВР–Ямбол документи, от които се установява, че към Заявление вх. № 326000-8125/26.09.2022 г. е приложен Трудов договор от 15.09.2022 г. със страни „Екопласт Файбър“ ЕАД и Ш. К. К. за длъжността „обслужващ работник промишлено производство“ във „Фабрика за полиестерни влакна“, [населено място]; в чл. 10, ал. 2 от посочения договор е закрепено, че същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, като в този абзац не е попълнена конкретна дата, на която работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения. Въз основа на това е прието, че към 27.09.2022 г. Ш. К. К. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Волан България“ ЕООД; сключеният между „Екопласт Файбър“ ЕАД и Ш. К. К. трудов договор от 15.09.2022 г. не е влязъл в сила, доколкото в него е установено отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към 27.09.2022 г. не се е осъществило. Въз основа на свидетелските показания, (които са в насока, че по време на обучението си в „Екопласт Файбър“ ЕАД на непалските граждани не е била възлагана конкретна трудова функция на конкретно работно място – те са се запознавали с цялостния процес на производство на влакна и са преминали през различни позиции в завода; че за това време са получавали трудово възнаграждение от работодателя си „Болан България“ ЕООД и такова не им е било изплащано от „Екопласт Файбър“ ЕАД; че са се намирали на територията на завода за полиестерни влакна и са били включени в производствения график на същия единствено и само във връзка с обучението, което им е било провеждано), съдът приел, че не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение - работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение, респ. че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Ш. К. К. и „Екопласт Файбър“ ЕАД, поради което и санкционираното дружество няма качеството „местен работодател“ по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушението по чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Според касационната инстанция приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни предвид разписаната в чл.221, ал.2 АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционниия акт. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. ЯАС в настоящия си състав намира, че правилно Ямболския районен съд е приел, че в конкретния случай не е налице трудово правоотношение между „Екопласт Файбър“ ЕАД и работника Ш. К. К., т.к. не е установено наличие на сключен действащ трудов договор с това дружество, за чиято валидност в разпоредбата на чл.62 от Кодекса на труда е установена задължителна писмена форма; не се установяват и елементите на трудовото правоотношение (работно време, работно място, изплащане на трудово възнаграждение), като посочените в мотивите на атакуваното съдебно решение подробни аргументи в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция. Съдът споделя доводите на ЯРС, че обстоятелствата за проведен инструктаж на непалския гражданин, за това, че е бил вписан в инструктажната книга и че фигурира в производствения график за м. септември не са достатъчни да обосноват категоричен извод, че същият полага труд по трудово правоотношение. В подкрепа на извода за недоказано трудово правоотношение между непалския гражданин и „Екопласт файбър“ ЕАД е и наличния по административнонаказателната преписка договор между „Болан България“ ЕАД и „Екопласт файбър“ ЕАД договор за услуги от 15.07.22г., видно от чл.5, ал.2 от същия „Болан България“ ЕАД може да изпраща при „Екопласт файбър“ ЕАД работници за обучение и обмен на опит. При това положение законосъобразен е изводът на ЯРС, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Ш. К. К. и „Екопласт Файбър“ ЕАД, поради което и дружеството няма качеството на „местен работодател“ по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушението по чл.15, ал.1 от ЗТМТМ. Ето защо и с оглед носената от административно-наказващия орган доказателствена тежест да установи по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението, с която той не се е справил следва, че не са налице основания за правни изводи, различни от тези, до които е достигнал районния съд. В тази връзка пред първата инстанция наказващият орган не е успял да установи, че Ш. К. К. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт файбър“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи – при каквато хипотеза е издадено наказателното постановление. В съответствие с това правилно Районен съд-Ямбол е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Незавасимо от изхода на делото съдът не присъжда разноски, т.к. касаторът не прави искане за такива, а ответникът по касация изрично заявява, че не претендира сторените в производството, т.к. не желае имуществено санкциониране на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, а само отмяна на неправилно наложеното му административно наказание. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът