Решение № 1950 от 4.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11872/2022 г.

Производство по предявени при субективно кумулативно съединяване конститутивени искове с правно основание чл.227, ал.1 буква ”в” ЗЗД.

Производството по делото има за предмет предявени от В. А. Д. EГН •••••••••• срещу В. П. И. и Ч. Д. Д. субективно пасивно съединени искове за отмяна на дарение обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134 /1997г. на И.Г., нотариус при СРС, на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, с което на първия ответник и наслодателката на втория ответник е дарен АПАРТАМЕНТ №6, с идентификатор 68134.15000.2471.2.51, находящ се в гр.София, район •••••••, със застроена площ 86.23 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня и обслужващи помещения, при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж:

68134.4082.294.4.7, под обекта: 68134.4082.294.4.1, над обекта 68134.4082.294.411, заедно с МАЗЕ № 6, с площ от 5.39 кв.м., заедно с 2.246% идеалните части от общите части на сградата.

Ищцата твърди, че е била съсобственик заедно със съпруга си Д.Ц. Д., на АПАРТАМЕНТ № 6 на 2 етаж в сградата на блок ••••••• в гр. София. С нотариален акт № 134/97 год. на нотариус И.Г., ищцата и съпругът й са дарили на децата си Л. Д. И.а и Ч. Д. Д. процесния недвижим имот. Дарителите са си запазили заедно и поотделно правото да ползват пожизнено и безвъзмездно дарения имот. Сочи се, че Д. Д. е починал на 10.05.2021 г., като е оставил за свои законни наследници - съпругата си В. (ищца), сина си Ч. (ответник), дъщеря си Л. Д. И.а. Сочи се, че дъщерята Л. Д. починала на 12.02.2022г., като е оставила за свой законен наследник сина си В. П. И.а.

Твърди се, че В. Д. от около 40 години, се лекува от високо кръвно чрез постоянно прием на лекарства. Надевен е довод, че ищцата не е добре със сърцето, има левобедрен блок, като 5 месеца, преди завеждане на иска е била в болница с диагноза Covid 19 в изключително тежко състояние с пневмония. Дълго време е приемала лекарства и продължава да приема, тъй като й е увреден и белия дроб. Има няколко операции и на очите, което допълнително влошава състоянието на ищцата.

Твърди се, че преди да почине дъщеря й Л., ищцата многократно я е молила да отделя от своите средства и да й дава издръжка в размер на 500 лева предвид факта, че не й стигат собствените й средства от получаваната пенсия, за храна, лекарства, консумативи и пр., но дъщерята категорично е отказвала да дава издръжка въпреки очевидната нужда на ищцата. След смъртта на дъщеря й Л. И.а, ищцата е отправила същата претенция към внука си В. П. И., като единствен законен наследник на Л. И.а. Посочва още, че на 01.08.2021 г., ответникът Ч. Д. отказал да осигури издръжка на ищцата, а на 15.07.2021 г. отказала и Л. Д. И.а.

Ответникът Ч. Д. Д. редовно уведомен в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор.

В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. П. И., чрез назначения особен представител адв. Е. Н.. В отговора е изложено становище за недопустимост на предявения иск за целия дарен недвижим имот, а евентуално за ½ идеална част от същия, тъй като ищцата и съпругът й Д. Д. в режим на съпружеска имуществена общност са прехвърлили на Л. Д. И.а /заместена от сина си В. П. И./ и Ч. Д. Д. безвъздмезно притежаваното от тях право на собственост върху процесния недвижим имот. Не се оспорва обстоятелството, че между ищцата и нейния съпруг Д. Д. /починал на 10.05.2021 г./ в качеството им на дарители и ответниците Ч. Д. Д. и Л. Д. И.а починала на 12.02.2022 г. и заместена от сина си В. П. И. в качеството им на надарени са сключили договор за дарение на недвижим имот на 26.09.1997 г. Оспорено е твърдението на ищцата, че същата е в силно затруднено материално и финансово положение и че няма възможност да покрива разходи за лични нужди, в т.ч. храна, облекло, битови консумативи и лекарства, свързани с хронични заболявания. Заявява, че в нотариална покана с рег. №4752 от 11.05.2022г. отправена от ищцата до ответника В. И. не е посочена банкова сметка на адресантът, но е посочено и че издръжката следва да се предава лично на адреса на ищцата по делото. Твърди, че нотариалната покана не съдържа изрично удостоверяване за връчване лично или по надлежен ред на адресата.

В открито с.з. ищцата чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа предявените искове и сочи, че в случая е налице високо укорима непризнателност. Обосновава правния си интерес от отмяна на дарението за целия дарен имот с обстоятелството, че в качеството си на дарителка е запазила пожизнено право на ползване върху цялото жилище, в което и понстоящем живее. При евентуалност, ако съдът прецени, че исковата претенция е недопустима по отношение на целия дарен имот, то претенциата да се счита предявена по отношение на ½ идеална част от дарения имот, която е собственост на дарителката. Представя писмена защита.

В о.с.з. ответникът Ч. Д. не се явява и не се представлява.

В о.с.з. ответникът В. П. И., чрез особения представител адв. Е. Н. оспорва предявения иск, като неоснователен.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не е спорно по делото, че ищцата В. А. Д. заедно със съпруга си Д.Ц. Д., придобили в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака им жилище представлявящо АПАРТАМЕНТ № 6 на 2 етаж в сградата на блок ••••••• в гр. София, с Договор за продажба на жилище от фонда на МНО от 19.07.1979г.

Не се спори, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, нот.д.

№27526/1997г. на нотариус при Сфийска нотариална служба към СРС, ищцата В. Д. и съпругът й Д. Д. дарили на децата си Л. Д. И.а и Ч. Д. Д. придобития по време на брака им недвижим имот представлявящ АПАРТАМЕНТ № 6 на 2 етаж в сградата на блок ••••••• в гр. София, с площ от 86, 28 кв.м. С договора дарителите запазили заедно и поотделно правото да ползват пожизнено и безвъзмездно дарения имот./л.7 от приложеното гр.д.№51018/2022г. на СРС/ Видно от приетото удостоверение за наследници изх.№ 8100/ 17.02.2022г. издадено от СО, район Младост, че Д.Ц. Д. ЕГН •••••••••• е починал на 10.05.2021г., като е оставил за свои законни наследници - съпругата си В.А. Д., сина си Ч. Д. Д., дъщеря си Л. Д. И.а, която е починала на 12.02.2022 г. /л.11 от приложеното гр.д. №51018/2022г. на СРС/ От приетото удостоверение за наследници изх.№РОК-22/21.03.2022г. се установява, че Л. Д. И.а е оставила за свой законен наследник сина В. П. И.а ЕГН ••••••• – ответник в настоящото производство./л.16 от приложеното гр.д. №51018/2022г. на СРС/ От приетата в препис рецептурна книжка на хронично болен пациент, заверена от СЗОК на 15.03.2016г., се установява, че ищцата Д. е диагностицирана с хронично заболяване – хирертонично сърце без ЗСН и стенокардия, за лечението на които се изписват ежемесечно медикаменти.

Видно от неоспорената молба от 01.07.2021г., след смъртта на съпруга си ищцата поканила сина си Ч. Д. и дъщеря си Л. Д. И.а да и дават издръжка в размер на 500лв. за покриване на личните и нужди и за плащане на разходи по дареният им имот./л.13 от приложеното гр.д.№51018/2022г. на СРС/ От приетата неоспорена декларация на ответника Ч. Д., се установява, че на 01.08.2021г., във връзка с отправената му покана, същият заявил, че отказва да осигури лични средства за издръжка на В. Д../л.14 от приложеното гр.д.№51018/2022г. на СРС/ На 15.07.2021г. ищцата получила от дъщеря си Л. Д. И.а заявление, с което последната също изрично отказала да осигурява исканата издръжка на майка си./л.15 от приложеното гр.д.№51018/2022г. на СРС/ Не е спорно, че след смъртта на дъщеря й Л. И.а, ищцата е отправила нотариална покана към внука си В. П. И., като единствен наследник на Л. И.а, да й дава издръжка в размер на 500 лева ежемесечно, начиная от 10 (десет) дни от получаването на нотариалната покана./ нотариална покана рег.№4752 /11.05.2022г. на нотариус С.Т., рег.№ 065 от НК/ Видно от приетата разписка за връчване нот. покана рег.№ 4752 /11.05.2022г. е връчена на ответника В. И. на 16.05.2022г., чрез негов пълномощник./л.10 от приложеното гр.д.№51018/2022г. на СРС/ От приетото по делото заключение на допълнителна СИЕ с в.л. В. Г. - икономист счетоводител, се установява, че средномесечна издръжка на В. А. Д. за периода от м.09.2021г. до м.08.2022г. възлиза на 754, 38 лева, като в тази сума са включени няколко групи разходи за базови потребности, в това число – храна, облекло и обувки, битови сметки за вода, ел.енергия и горива, жилищно обзавеждане и подържане на дома, данъци, други разходи. Вещото лице сочи, че ежемесечните приходи на В. А. Д. за периода от м. 09.2021год. до м. 08.2022 год. вкл. са само от наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО и възлизат:

• за м. септември 2021 г. -792, 40 лв - за м. октомври 2021 г. - 792, 40 лв - за м. ноември 2021 г. - 792, 40 лв - за м. декември 2021 г. - 792, 40 лв - за м. януари 2022 г. - 827, 36 лв - за м. февруари 2022 г. - 827, 36 лв - за м. март 2022 г. - 827, 36 лв - за м. април 2022 г. - 827, 36 лв - за м.юни 2022 г. - 827, 36лв;

• за м.юли 2022 г. - 827, 36лв;

• за м.август 2022 г. 827, 36лв.

Вещото лице е установило, че ежемесечните разходи на В. А. Д. за периода от м. 09.2021 год до м. 08.2022 год вкл. по видове: храна, облекло и обувки, ел. енергия, вода, отопление, жилищно обзавеждане и поддържане, здравеопазване, транспорт, съобщения, данъци, алкохолни напитки, разнообразни стоки и услуги, свободно време, културен отдих и образование и други разходи, възлизат:

• за м. септември 2021 г. -572, 44лв;

• за м. октомври 2021 г. - 563, 95 лв;

• за м. ноември 2021 г. - 727, 67лв;

• за м. декември 2021 г. - 708, 04лв;

• за м. януари 2022 г. - 843, 58лв;

• за м. февруари 2022 г. - 819, 40лв;

• за м. март 2022 г. - 1033, 77лв;

• за м. април 2022 г. - 921, 16 лв;

• за м. май 2022 г. - 787, 20 лв;

• за м. юни 2022 г. - 720, 10 лв;

• за м. юли 2022 г. - 691, 14лв;

• за м. август 2022 г. - 664, 05лв.

Обосновано е в заключението, че общата сума на разходите за изследвания период е в размер на 9052лв. От таблица приложение №1 към заключението се установява, че дохода от пенсия не е стигнал за покриване на разходите на ищцата през м.01.2022г., м. 03.2022г., м.04.2022г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани двама свидетели, ангажирани от ищцовата страна.

В показанията си свидетелката Ц.М.М. /77г., без родство/, сочи, че познава ищцата от 1979 г., защото работили заедно в „10 Основно училище“ в ж.к. Младост 1, като поддържат връзка и до ден днешен. Виждали почти всяка седмица. В годините станали и семейни приятели. Свид.М. сочи, че В. е на 92 г. Докато съпругът ú бил жив, те се справяли финансово, но след смъртта му нещата се променили. Свидетелката сочи, че когато дъщерята и Л. боледувала рак, тогава ищцата лично и е искала пари на заем, за да помогне. Сочи, че ищцата В. гледала и се грижела за дъщеря си. Свид.М., посочва, че познава и внука на ищцата В., който преди години заминал да учи в САЩ и оттогава не се е връщал. Знае, че той не помага на баба си финансово. Свид. М. сочи, че с пенсията от около 800лв., ищцата не може да се справи сама, ако не и помага някой. Пояснява, че само разходите за лекарствата на ищцата са средно по 100, 00 лв. на месец. Счита, че ищцата В. има нужда от помощ.

Свидетелката М.А.Б., /70г., без родство/, сочи в показанията си в о.с.з. на 27.02.2024 г., че познава ищцата от повече от 40 години, защото са съседи и се вижда почти всекидневно.Свид.Б. сочи, че след като съпругът на ищцата починал, може би след година и дъщеря ú починала. Тогава здравето на В. се влошило рязко. Тя се изменила и физически и на външен вид. Взимала доста лекарства. Сочи, че ищцата има нужда от повече средства и помощ.

Свид. Б. сочи още, че В. не получава финансова издръжка от своите близки.

Свидетелката сочи, че в апартамента, в който живее ищцата има парно, и всичко необходимо. Знае, че ищцата В. няма други източници на доходи, а синът и не и помага.

Съдът дава вяра на показанията на Ц. М. и М. Б., които са непротиворечеви, почиват на впечатления от многогодишното им познанство и всекидневните им контакти с ищцата.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявеният конститутивен иск за отмяна на дарение относно 1/2 идеална част от процесния имот е недопустим и като такъв ще следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него прекратено, предвид следните съображения:

Ищцата се легитимира като собственик само на 1/2 идеална част от процесния апартамент. Преди извършеното дарение същата е притежавала апартамента в режим на СИО със съпруга си Д.Ц. Д., който е починал на 10.05.2021 г. Следователно ищцата може да претендира отмяна на дарението само по отношение на собствената и 1/2 идеална част. Притежаваната от съпруга й 1/2 идеална част се наследява по закон от ищцата като негова съпруга и от двете им деца, т.е. по 1/6 идеална част. След като съдебната практика непротиворечиво приема, че при смърт на надарения задължението за даване на издръжка (непоискана приживе) не преминава в патримониума на неговите наследници, то с още по-голямо основание при смърт на дарителя правото за получаване на издръжка не преминава в патримониума на неговите наследници. Затова ищцата не би могла да претендира отмяната на дарението относно идеална част, която е притежавал съпругът и, включително и предвид липсата на въведени с исковата молба фактически твърдения за проявена спрямо Д. Д. укорима непризнателност от децата му.

По основателността на иска за отмяна на дарение относно 1/2 идеална част от имота, притежавана от ищцата:

За да е основателен иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й.

Дареният дължи издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава. Отказът на дарения да даде издръжката е основание да се иска от дарителя отменяване на дарението.

Дарението, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД може да бъде отменено, "когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае". Константната съдебна практика и съдебната теория приемат, че договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден договор, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морално задължение, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Това морално задължение се трансформира в правно задължение в момента, в който настъпят предвидените в чл. 227, ал.1, б."в" ЗЗД предпоставки - когато дарителят изпадне в необходимост от предоставяне на издръжка и поиска такава от надарения. Следователно предпоставките за основателност на предявения иск са: дарителят да е изпаднал в трайна нужда от средства за издръжка, да е поискал такава от надарения, последният да му е отказал, въпреки че има възможност да я предоставя.

В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда" като правна категория. Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че "трайната нужда" следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия на живот в страната ни. "Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди" /Решение № 473/20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

В настоящия случай първата предпоставка - трайна нужда от издръжка се установява от съвкупния атализ на приетите писмени доказателства, от заключението на съдебно икономическата експертиза, както и от кредитираните показания на свидетелите Ц. М. и М. Б.. Предвид напредналата възраст на ищцата - 92 години /към приключване на съдебното дирене/, характеризираща се със старческа немощ, заболяванията й – стенокардия, хипертонично сърце, прекаран Covid 19, обстоятелството, че месечният й доход се формира единствено от пенсията в размер на 792 лв., който несъществено надвишава определения от държавата размер на линията на бедност от 526 лв., безспорно се налага извода, че ищцата се нуждае от издръжка.

Нуждата от издръжка се определя след преценка на всички посочени по-горе обстоятелства като средната сума, необходима за издръжката на човек в пенсионна възраст е общоизвестна, а по делото е установена и с приетото по делото заключение на ССче и възлиза на сумата от 754, 38 лв. за периода от м.09.2021г. до м.08.2022г. Тази сума в случая се увеличава съответно с необходимите разходи за лекарства и поддържащи медикаменти за заболяванията на ищцата. В случая по делото е безспорно установено, че ищцата е дарила на децата си през 1997 г. притежавания от нея в режим на СИО апартамент № 6, находящ се в гр. София в ж.к.”•••••••, със застроена площ 86.23 кв.м. Установи се, че ищцата е поискала от надарените издръжка и не е получила такава. Оттук следва, че нито единственият й паричен доход, нито цялото притежавано имущество и потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването й.

От друга страна ответниците В. И. и Ч. Д. са в работоспособна възраст и не са представили доказателства, установяващи обективна материална невъзможност за престиране.

Изпадането на дарителя в трайна нужда следва да се преценява както към датата на поканата, отправена преди исковата молба, така и към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания.

В заключение, съдът намира, че дарителката е изпаднала в нужда от издръжка, поискала е такава, като нуждата от издръжка не е отпаднала и към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.

Що се отнася до поведението на ответниците, от ответникът Ч. Д. изрично е отказал поисканата от ищцата издръжка, който отказ е обективиран в приетата неоспорена декларация от 01.08.2021г. От страна на ответника В. И. не се твърди, нито се представят доказателства, че е предприел някакви действия за даване на издръжка.

С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 227, ал.1 б."в" от ЗЗД. Съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства сочи на извод за проявена от ответниците непризнателност, като в полза на ищцата е възникнало потестативното субективно право да иска отмяна на договор за дарение сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, нот.д.№27526/1997г. за 1/2 идеална част от дарения имот.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 2 245, 68 лв. съразмерна на уважената част от иска, като общо сторените разноски са в размер на 4491, 38 лв. в това число държавна такса в размер на 833, 38лв. и депозит от 3 658 лв. за особен представител.

Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав