РЕШЕНИЕ

№7/17.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА РОСИЦА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 646 /201 9 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, чрез юрк. П.П. срещу решение № 234/21.10.2019 год. по в. гр. д. № 403/2019 год. на Окръжен съд – гр. Добрич, с което е потвърдено извършеното на 27.05.2019 год., разпределение, съставено по изп. дело № 20198100400029 по описа на ЧСИ – Николай Ников, рег. № 810.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението. Счита, че след погасяване на вземането на основния взискател, присъединеният взискател - НАП остава единствен взискател в изпълнителното производство, образувано по реда на ГПК. Посочва, че публичните вземания се събират по реда на ДОПК, а не по реда на ГПК. Сочи, че държавата съгласно чл. 458 от ГПК е присъединен взискател в изпълнителните производства, образувани по молба на частноправни субекти, от където излага доводи, че при липсата на висящност на такова производство, е недопустимо държавата да се ползва от образуването му. Моли за отмяна на решението.

В законоустановения срок не са постъпили писмени отговори от насрещните страни.

Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя М.Д.И.. Изпратено в уведомление по чл. 191, ал. 2 от ДОПК до ТД на НАП. Съобразно удостоверение за наличие на задължения на длъжника „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД към държавата в размер на 10 587 718.22 лева, с разпореждане от 03.05.2019 год. ЧСИ присъединява НАП.

Първоначално получената сума от третото задължено лице от 16 550 лева е разпределена между ЧСИ и НАП с извършеното разпределение от 08.05.2019 год..

Съдът е сезиран с жалба срещу изготвено от съдебния изпълнител разпределение от 2 7.0 5.201 9 год., предявено на 30.0 5.201 9 год. за сумата от 117 087.63 лева, получена от запор на вземане на трето задължено лице – „Ипей“ АД и „Изипей“ АД.

В разпределението от 27.05.2019 год. по изп. дело № 201981000400209 по описа на ЧСИ – Николай Ников, с рег. № 810, е определено, че от горепосочената сума ЧСИ получава 2 925.55 лева /с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/, а НАП – 114 162.08 лева /с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД/. Към момента на разпределението вземането на взискателя М.И. е в размер на 31 604.11 лева.

С молба вх. № 5931 от 31.05.2019 год., адресирана до ЧСИ, първоначалният взискател – М.И. е посочила, че длъжникът е погасил всичките си задължения към нея и е поискала вдигане наложените запори и прекратяване на изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Същата регламентация се съдържа и в разпоредбата на чл. 191, ал. 5 от ДОПК. В тези случаи изпълнителните действия се подчиняват на разпоредбите на ГПК по силата на изричния текст на чл. 163 ал.4 от ДОПК.

По делото е установено, че към датата на извършване на разпределението вземането на първоначалния взискател не е било още удовлетворено, поради което и съобразно реда на привилегиите, предвиден в чл. 136 от ЗЗД цялата сума, подлежаща на разпределение, след приспадане на разноските, дължими на ЧСИ, е отнесена в полза на НАП. Едва след предявяване на разпределението длъжникът е погасил вземането на взискателя чрез плащане, поради което последният е депозирал искане до съдебния изпълнител за вдигане на наложените запори. Към приложената преписка от изпълнителното дело няма данни дали това е сторено и дали изпълнителното производство е прекратено. Следователно към датата на разпределението присъединеният по право взискател не е изгубил това си качество, а при наличието на повече от един взискател и недостатъчност на събраната сума, законосъобразно съдебният изпълнител е пристъпил към действията, визирани в чл. 460 и сл. от ГПК. При изготвяне на разпределението той се е съобразил както с нормите на чл. 191 във вр. с чл. 163 ал.4 от ДОПК, препращащи към правилата на ГПК, така и с чл. 136 от ЗЗД, където е уреден реда на привилегиите.

Едва след като изпълнителното производство бъде прекратено по искане на първоначалния взискател, ще отпадне и качеството на НАП като присъединен по право взискател. Основанията за това обаче са възникнали след постановяване на обжалваното разпределение и поради това не влияят върху неговата законосъобразност.

По изложените мотиви, обжалваният съдебен акт се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от горното съдът,