Решение № 557 от 10.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2107/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. К. П. срещу решение № 260567/05.04.2023г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 9211/18г., с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.31, 1 и чл.34 от ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Счита, че при противоречиви доказателства относно здравословния /психичен/ статус на Т. П. съдът е следвало да разгледа всички ангажирани доказателства. Правните изводи се основават само на двете експертизи, които са възприети безкритично. Въззивникът поддържа, че при анализ на всички относими доказателства може да се направи извод, че към 24.04.2018г. прехвърлителят е имал проблеми от такова естество, че не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Не се взети предвид отбелязванията на личния лекар в амбулаторните листа от 16.02.2018г. и от 11.04.2018г., че Т. П. има периоди на неадекватност и неориентираност и поради това е насочен към специалист по нервни болести и психиатрия. Според тройната експертиза описания от психиатъра на ВМА психоорганичен синдром е бил остър, въпреки че в амбулаторните листове от 2015г. и 2018г. е вписана диагноза мозъчни съдови заболявания с периоди на обърканост и неадекватност, тези констатации са само по анамнестични данни. Според вещите лица, липсата на преглед при психиатър, въпреки че е насочен към такъв, дава основание да се приеме, че лицето не е имало дементни прояви или други психични разстройства и Т. П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. К. Д. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и обосновано. Съдът, след съобрази становищата на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.31, ал.1 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД. В исковата молба ищецът М. П. твърди, че на 24.04.2018г. починалият в хода на процеса Т. П., неин съпруг, е прехвърлил на ответника, негова сестра, К. Д. недвижим имот: апартамент 15, находящ се в гр. •••, район „•••“, ул. „•••“, бл.•, вх. • на ет.• със застроена площ от 91, 20 кв.м. Поддържа, че към този момент прехвърлителят не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Поради това договорът за прехвърляне на имота срещу задължението за издръжка и гледане е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД за ½ ид.ч. Затова моли съда да прогласи по отношение на ответника К. Д., че договорът от 24.04.2018г., сключен с нот. акт № 46/18г. за унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД и да я осъдите на основание чл.34 от ЗЗД да й предаде владението на процесния имот. В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК К. Д. оспорва иска. Излага, че ищецът и съпругът й Т. П. са били във фактическа раздяла като тя живее във Великобритания. Здравословното състояние на брат й се е влошило и той се е нуждаел от помощ, която му е била оказвана от ответника и нейната дъщеря. Той е бил настанен в дом за стари хора в гр. Симитли на 10.05.2018г. като са неверни твърденията, че е постъпил с диагноза „Деменция“. Договорът за издръжка и гледане от 24.04.2018г. е сключен след като нотариусът се е уверил преди това, че Т. П. разбира значението на този акт. Той не е страдал от деменция или друго психично заболяване. Не се оспорва, а и видно от удостоверение за граждански брак е, че М. П. и Т. П. са били съпрузи. Безспорно е, че бракът им е прекратен със смъртта на Т. П. на 26.08.2018г. Той е оставил като законни наследници ищецът като негова съпруга и М. П.- дъщеря. Не е спорно, че процесният имот е бил индивидуална собственост на Т. П.. Той е придобит с нот. акт № 61/22.05.1990г. като обезщетение срещу отчужден имот по ЗТСУ. Към този момент той е бил собственик на ½ ид.ч. Другата е принадлежала на Н. Т. П.. С нот. акт № 62/04.09.1992г. тя му е дарила своята ½ ид.ч. от имота. Не е спорно, а и от приетото нотариално дело се установява, че с нот. акт № 46/24.04.2018г. Т. П. и К. Д. са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, по силата на който ответникът е станала собственик на процесния апартамент. Безспорно е, че на 10.05.2018г. е сключен договор за настаняване в „Дом заедно“ ЕООД между него и Т. П. като възложител и Л. Д. като солидарен длъжник. Във връзка с твърденията в исковата молба по делото са приети история на заболяването от ВМА от 2015г., амбулаторни листа за периода от 2011г. до 2018г., справка от НЗОК за медицинска информация за Т. П.. В хода на съдебното дирене е приета единична психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице С.. При изготвяне на заключението то е съобразило всички събрани до този момент доказателства, включително и амбулаторните листа за периода 2011г. до 2018г. Въз основа на тях е направен извод, че няма доказателства за наличие на изразена деменция или друго психично разстройство, нарушаващи способността на Т. П. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертът е пояснил какво е психоорганичен синдром и симптомите му. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Тройната психиатрична експертиза е допусната поради оспорване на единичната. Заключението е изготвено от три вещи лица- психиатри, различни от това, изготвило единичната експертиза. Експертите са съобрази всички събрани писмени доказателства, както и приетото към момента на изготвяне на заключението история на заболяването от ВМА от 2015г. В него се съдържа консултация с психиатър. След обсъждането им вещите лица са стигнали до извода, че няма доказателства Т. П. да е страдал от заболяването „деменция“ или друго хронично психично разстройство, което да му е пречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към 24.04.2018г. Описаният остър психоорганичен синдром не води до деменция. Състоянието е било установено след оперативна намеса вероятно с упойка. Вещите лица са посочили, че описаните в амбулаторните листа периоди на обърканост и неадекватност са преходни разстройства в яснотата на съзнанието и те не са довели до траен интелектуално- паметов упадък- деменция. Психоорганичният синдром е клинично понятие, а не диагноза. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си. Съдът кредитира заключенията на единичната и тройната психиатрична експертиза като ги счита за обективни, компетентни и изводите им са съобразени с приетите по делото доказателства. Те не се противоречат, а дават еднозначен отговор за психичното състояние на Т. П. към 24.04.2018г. В хода на процеса са събрани и други доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.31, ал.1 и чл.34 от ЗЗД. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. По иска с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. Правните сделки по общо правило са действителни, освен ако са се осъществили определени, посочени в закона юридически факти, които ги опорочават и препятстват настъпването на правните им последици. Такива основания са посочени в закона и се уреждат с императивни правни норми. Недействителните сделки са нищожни и унищожаеми. Активно легитимиран да иска унищожаемост на договор е само страната по него, чиято воля е опорочена. Ако тя е починала, то ще бъде заместена от нейните правоприемници. Това право зависи от личната преценка на страната, затова и законът го признава в нейна полза. Няма пречка и трето лице да предяви иска за унищожаемост на договор, ако то е правоприемник на страна по нея и ако преди смъртта си тя е била поставена под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Т.е. правото за третото лице да поиска унищожаемост на договора възниква, когато придобие качеството на правоприемник на страната по него. От този момент то може да упражни правата й. В случая въззивникът, имащ качеството на ищец в процеса, е наследник на страна по договора от 24.04.2018г., което определя правният й интерес и нейната активна легитимация и наличието на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск. Тази процесуална предпоставка не е била налице към момента на постъпване на исковата молба в съда, но е възникнала със смъртта на Т. П., чиито законен наследник е ищецът. / Р № 290/18.10.2013г. по гр.д. № 1362/12г., ВКС, IV г.о./ Пасивно легитимиран да отговора по иск за унищожаемост на договор е другата страна, която също черпи правни последици от него. В случая това е ответникът К. Д.. В исковата молба се твърди основание за унищожаемост на договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 24.04.2018г. по ал.1 на чл.31 от ЗЗД- прехвърлителят Т. П. не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Това основание изисква лицето да е дееспособно, т.е. да не е поставено под запрещение, но към момента на сключване на договора да не е разбирало свойството и значението на извършваното. Фактическият състав на чл.31, ал.1 от ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. Невъзможността да се разбират или да се ръководят действията може да е по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Невъзможността едно лице да разбира или ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни, така и трайни. В закона няма разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която се засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обусловено от поставянето им под запрещение, при което правните последици настъпват за в бъдеще. Унищожаемост на договора на това основание може да се приложи само, ако неспособността е трайна, а не се дължи на временно състояние. / ТР № 5/30.05.2022г. на ОСГТК на ВКС./ Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е това, в което лицето е било към момента на извършване на сделката и дали то му е позволявало да разбира и съзнава действията си. / Р № 73/05.07.2018г. по гр.д. № 3228/17г., ВКС, III г.о./ Съобразно правилото на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже с всички относими и допустими доказателства, състоянието на наследодателя си към момента на сключване на сделката, т.е. наличието на психично разстройство, което му е попречило да разбира или ръководи постъпките си. Ответникът следва да установи, че прехвърлителят е могъл да разбира или ръководи постъпките си, тъй като от това черпи за себе си правни последици. В тази връзка са представени писмени доказателства- медицински документи, изходящи от общопрактикуващия лекар на Т. П., справка от НЗОК. Приети са заключения на две психиатрични експертизи. Всички доказателства подлежат на обсъждане по отделно и в тяхната съвкупност, включително и заключенията на експертите. В някои от приложените амбулаторни листове е посочено, че Т. П. има последици от други неуточнени мозъчносъдови болести. Това е отбелязано в този от 16.01.2018г., без да са конкретизирани тези болести. Според пар.1, т.1 от ДР на ЗЗ здравна документация са всички форми за регистриране и съхраняване на здравна информация. Амбулаторният лист е част от здравната документация, който регистрира и съхранява здравна информация за ЗОЛ. Съгласно чл.218, ал.1, т.1 от НРД за медицински дейности за 2018г. амбулаторният лист е първичен медицински документ. А според ал.2 на същата разпоредба той се издава от общопрактикуващият лекар/ОПЛ/, от лекаря от лечебното заведение за СИМП от председателя на ЛКК за всяка извършена експертиза на едно здравно осигурено лице. В случая амбулаторните листа са издадени от ОПЛ. Амбулаторният лист представлява електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в него. Той се подписва с електронен подпис от ОПЛ, извършил прегледа и се изпраща през портал в НЗОК. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, се прилага към здравното досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр се предоставя на пациента. Може да се направи извод, че амбулаторният лист е документ, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, по установени форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред тях и за извършените от тях и пред тях действия с изключение на частта, озаглавена „Анамнеза“. / Р № 245/21.11.2012г. по гр.д. № 1504/11г., ВКС, IV г.о./ Тя се изготвя въз основа на информация, която лекарят получава от пациента или негови близки и не отразява негови непосредствени впечатления от здравословното му състояние. В тази част амбулаторният лист е частен свидетелстващ документ по отношение на фактите, съобщени от пациента, тъй като те не са възприети при осъществяването им лично от издателя му и няма обвързваща материална доказателствена сила за отразените в анамнезата факти. В амбулаторните листове от 16.02.2018г. и 11.04.2018г. в тази част е посочено, че Т. П. има периоди на неадекватност и неориентираност. Затова тези отбелязвания не могат да се приемат като непосредствени констатации за здравословното и психично състояние на Т. П.. Отразените в анамнезата факти подлежат на доказване в един граждански процес, като амбулаторните листове следва да се обсъдят заедно с останалите събрани доказателства. Снетата анамнеза сочи, че има периодичност и непостоянност в психиката на ищеца, а не на трайно състояние, което обуславя неговите интелектуално- паметови възможности. Констатирания остър психоорганичен синдром през месец септември 2015г. не е диагноза, а клинично понятие. Вещите лица са посочили, че той не води до деменция. В същата тази консултация психиатърът е установил, че Т. П. е „емоционално съответен“, „нормобуличен“, без суицидни мисли и настроения-правилен мисловен процес, без налудни мисли. Тези отбелязвания не сочат на проблеми от интелектуално или паметово естество. За дълъг период от време няма отбелязвания за прояви от такъв характер при Т. П., както установените при консултацията във ВМА през 2015г. Като според вещите лица от тройната експертиза състоянието, отразено в История на заболяването от ВМА, се дължи на операцията и упойката. От 2015г. до 24.04.2018г. е изминал значителен период от време, в който няма данни за друг психиатричен преглед и поставена диагноза във връзка психичното състояние на Т. П.. Представената справка от НЗОК също не съдържа такава информация. При съвкупната преценка на всички събрани доказателства е установено, че наследодателят на М. П. е могъл и е разбирал свойството и значението на извършеното разпореждане с имота към момента на сключване на договора на 24.04.2018г. Т.е. сделката не е опорочена и не е налице основанието, посочено в исковата молба, за нейната унищожаемост. Искът с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД е неоснователен. Това обуславя неоснователност и на иска по чл.34 от ЗДД. Направените изводи в тази насока от първоинстанционния съд са правилни и решението му трябва да се потвърди. По разноските. На жалбоподателя не се дължат разноски. На ответника се дължат такива в размер на 3500лв. Воден от горното, съдът