Решение № 62 от 5.3.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 39/2024 г.

Предявен е иск с правно основание по чл. по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1, във вр с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Б. С. З. против „•••• Ищецът твърди, че е кредитор на „•• и има вземане по силата на сключен договор за цесия от 27.04.2020 г., с който „•• прехвърлило възмездно на Б. С. З. вземане от „••••за обезщетение за претърпени вреди от виновно неизпълнение на договор от 28.05.2018г. в размер на 86720 лева - загуба от удържан задатък по публична продан. Уведомление за извършената цесия е изпратено от цедента до длъжника „•• с куриер, като пратката е връчена на 28.04.2020 год. на тогавашния изп. директор на длъжника - ••. Счита, че е налице недобросъвестно неизпълнение от страна на ответника по сключен договор от 28.05.2018 г., поради което цедентът по цитирания договор за цесия претърпял вреди за сумата от 86720 лева, ведно със законната лихва от 08.05.2018год. Посочва се, че вземането за сумата от 86720 лева представлява обезщетение за реално претърпени вреди от „•• - загубен/удържан задатък за участие в публична продан по изпълнително дело №20157810400446 по описа на ЧСИ ••.

Твърди се, че сумата от 86720 лева е реално платена от „•• като задатък за участие в публична продан, реално е удържана от съдебния изпълнител поради неплащане на продажната цена от „••, като това неплащане било общо решение на „•• и „•••• взето от представляващите дружествата лица, част от обща стратегия за съвместно придобиване на имота на по-изгодна цена.

„•• и „•• имали споразумение за съвместно участие в публичната продан, като всяко едно от дружествата внесло самостоятелно задатък и наддавателно предложение. Съвместното участие на двете дружества „•• и „••••в публичната продан дало търсения резултат - придобиване на недвижим имот с постановление за възлагане в полза на която и да е от фирмите. Цената на имота следвало да се плати от двете фирми поравно и да се придобие от двете фирми по 1/2 идеална част. Стратегията на дружествата била да се участва в наддаването с две наддавателни предложения, като „•• да наддава устно докрай, така щото да бъде обявено първоначално за купувач. Така щяло да „увлече“ в устното наддаване, наддавача ••. „••••трябвало да остане на трето място в устното наддаване и евентуално впоследствие да бъде обявено за купувач на имота, след като евентуално „•• не плати предложената цена и същото не направи и ••. Договорката между К. М. /управител на „••/ и •• /пълномощник на „•••• била да се загуби евентуално един задатък при наддаването от „••, загубеният задатък да се поеме и подели между двете дружества поравно, но имотът да се придобие на значително по-ниска цена от „•••• След това имотът е трябвало да се раздели поравно по 1/2 идеална част между двете дружества. „••••придобило имота.

Посочва се, че за тези уговорки между представителите на „•• и „••••свидетелства подготвеното документиране, впоследствие обективирано в разменени по електронна поща на 27.05.2018 г. в прикачени файлове договор за съвместна дейност от 10.04.2018 г. и анекс №1 към договор за съвместна дейност от 10.04.2018 г., които следвало да бъдат подписани от страните, но това не се случило, поради сключен на 28.05.2018 г. друг договор между „•••• •• и ••••.

Твърди се, че пликът с наддавателното предложение и самото наддавателно предложение на „••••е написано собственоръчно от К. М., управител на, „••. Той изписал и предложената цена от „••••по плика.

След търга „••••отказало да обезпечи 50% от необходимата сума за покупка на имота на предложената от дружеството цена, а „•• желаело придобиване на договорената част от имота. Поради тази причина спешно „•••• чрез посредничеството на К. М., продало на „•••• дела си в съвместното начинание с „••, което станало чрез сключването на договор от 28.05.2018 г., като „•••• платило необходимата част от парите за покупка на имота, заедно с печалба от 200 000 лева на „•••• а „•• осигурило другата част от парите. Всички тези договорки между „••, „••••и „•••• били обективирани в договор от 28.05.2018год. с нотариална заверка на подписите, като този договор се базирал на приключилата публична продан и предстоящото обявяване на „••••за купувач на недвижимия имот.

Твърди се, че впоследствие договорът от 28.05.2018 год. не е изпълнен виновно от ответника „•••• Вместо да изпълни договора от 28.05.2018 г., като апортира недвижимия имот в капитала на новоучредено търговско дружество /ООД/ и продаде дружествените дялове от капитала на новоучреденото търговско дружество на „•••• и „•• в съотношение 50: 50, „••••продало половината от придобития недвижим имот на „••••, а другата половина продало на „•• „•• не получило изпълнение по договора от 28.05.2018 г. „•• планирало и приело да загуби 1/2 част от удържания задатък в размер на 86720 лева, но да получи като собственост дялове от новоучредено дружество с непарична вноска в капитала - придобития имот. Ищецът счита, че по вина на ответника - „•••• „•• претърпяло реални вреди в размер на 86720 лева - загубения задатък за участие в публичната продан, без да придобие плодовете от съвместната дейност.

Поддържа се, че решението на изпълнителния директор на ответника да не изпълни договора от 28.05.2018 г. е изцяло и съзнателно вредоносно. По този начин лишил „•• от възможността да придобие процесния недвижим имот като идеална част, или чрез придобиване на дялове от новоучредено дружество. Постановлението за възлагане влязло в законна сила на 12.08.2019 г. след решение на СГС по ч.гр.д.№9643/2018 г. Посочва се, че придобиването на имота от страна на “•• е осъществено при влизане в сила на постановлението за възлагане на 12.08.2019 г. Последващи действия от „••••по изпълнение на договора от 28.05.2018 г. не са извършени – не е учредено търговско дружество, в капитала на новоучредено дружество не е извършена апортна вноска. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба изпълнение на договора от 28.05.2018 г. няма и не може да има поради двете разпоредителни сделки, страна по които е „••, поради което вредите от загубения задатък в размер на 86720 лева за цедента настъпили безвъзвратно, и то по вина на ответника.

По силата на договор за цесия претендираното обезщетение преминало в патримониума на цесионера Б. З.. Претендира се и обезщетение за забава върху обезщетението, считано от 08.05.2018 г. - датата на увреждане на цедента, когато с акт на съдебния изпълнител е удържан задатъка на „••. Посочва се, че обезщетението за забава в размер на законовата лихва за периода 08.05.2018г. - 23.08.2021г. представлява общо 29 003.03 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения частичен иск и да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени вреди в размер 5000 /пет хиляди/ лева от обща искова претенция в размер на 86720 /осемдесет и шест хиляди седемстотин и двадесет лева/, както и да уважи съединения частичен иск за сумата от 1200 лева от обща искова претенция в размер на 29003.03 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Моли съда да му присъди сторените в делото разноски.

Ищецът е подал уточняваща молба, в която посочва, че прекият причинител на вредите е физическото лице •• - изпълнителен директор на ••••, посочен в договора като лице за контакт с ••••. Към датата 28.05.2018г. изпълнителен директор на дружеството е била съпругата на •• – ••, но собственик, видно от Търговския Регистър, бил ••. Тъй като волята на юридическото лице се изпълнява от действителния собственик, според ищеца, посочването на •• като лице за контакт по договора означава, че на него е възложена работа по изпълнението на договора. Противоправното поведение на физическото лице •• се изразявало в нарушение на основни принципи на правото и на добрите нрави.

С определение №37/05.01.2023 г., постановено по гр.д. №4184/2021г. по описа на Районен съд – ••, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения от Б. С. З. частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, като искът е увеличен на 25 001 лв., частичен от 86 720 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, като същият се счита предявен за сумата от 2600 лв., частичен от обща претенция в размер на 13 008, 01 лв. за периода от 02.03.2020 г. – влизане в сила на развалянето на договора от 28.05.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 23.08.2021 г. С определение №371/08.02.2023 г., постановено по гр.д. №4184/2021г., Районен съд – •• е допуснал изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, като искът се счита предявен за сумата от 25 001 лв., частичен от 86 720 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по допустимост. Счита, че Б. С. З. не разполага с процесуална легитимация да води иск за непозволено увреждане срещу „••• Посочва, че тъй като ищецът се легитимира като кредитор на ответника с вземане за обезщетение за вреди в рамките на договорната отговорност, придобито от договор за цесия, неговите права произтичат изцяло от правата на неговия праводател.

Доколкото Б. З. не е увредено лице, ответникът отрича процесуалната му легитимация да води иск по чл. 45 ЗЗД (нито по чл. 49 ЗЗД) за непозволено увреждане. Поддържа, че в качеството си на цесионер той е легитимиран да води иск единствено във връзка с твърдяното придобито от него вземане, което е обвързано с договорна отговорност. Посочва се, че ищецът не е носител и на материални права, които са засегнати и биха могли да са предмет на настоящия правен спор.

В заключение се заявява, че доколкото отговорността по чл. 45 от ЗЗД е извъндоговорна отговорност, а ищецът твърди, че е придобил вземане на договорно основание, искът е недопустим.

В случай, че съдът счете исковете за допустими, ответникът оспорва същите по основание.

Оспорва се представения Договор за цесия от 27.04.2020 г., по силата на който ищецът твърди, че е придобил вземане към "•• като нищожен - на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД - поради невъзможен (липсващ) предмет, тъй като с нея се прехвърлят вземания по договор, които към момента на цесията не са възникнали / не съществуват/.

Договорът за цесия от 27.04.2020 г. се оспорва като нищожен - и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие със закона. Посочва се, че ищецът Б. С. З. е процесуален представител на цедента „•••, ЕИК •• по редица дела ( т.д. №218/2020 г. по описа на СГС, VI- 20 състав; търговско дело № 539/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VI- 12 състав и др.), по които „••• претендира обезщетения за претърпени вреди от виновно неизпълнение на Договор от 28.05.2018 г. Ответникът счита, че Договорът за цесия от 27.04.2020 г. е сключен в пълно нарушение на чл. 46 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката. В тази връзка представя решение по дисциплинарно дело № 113/2021г на Дисциплинарен съд към САК, с което адв. З. е лишен от право да упражнява адв. професия за период от 7 месеца, тъй като договорът за цесия от 27.04.2020 г. е сключен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 46 от Закона за адвокатурата. Заявява, че доколкото исковете по чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД са неоснователни, като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл. 86 ЗЗД.

Посочва, че представените към исковата молба документи: „договор за съвместна дейност от 10.04.2018г." и „анекс №1 към договор за съвместна дейност от 10.04.2018г." не са подписани от страните, съответно те не са годно правно основание, за каквито и да е претенции от страна на „•••, като посочените в тях уговорки между страните не са възприети в подписания между страните Договор от 28.05.2018 г. Твърди се, че размЯ.та на проекти на документи по електронната поща не представлява сключване на договор. Приложените документи не са подписани и представляват частен, неподписан документ и като такъв не се ползват с никаква задължителна доказателствена сила. Те не са породили за •••• каквито и да е ангажименти- съответно основание за претенции от страна на „•••.

В допълнение се посочва, че в т.3 от представения Анекс 1 е изрично посочено, че „ в случай на реална загуба на един задатък в размер на 86720 лв., страна 1 дължи на страна 2 половината сума" т.е. дори да бяха подписани тези документи, и „••• би могъл да претендира само половината - 43 360 лева.

Предвид всичко изложено, ответникът счита, че към датата на Договора за цесия - 27.04.2020 г, цедентът „••• не е имал съществуващо и годно да бъде прехвърлено вземане към ••••, представляващо обезщетение за загубен/удържан задатък за участие в публична продан по изпълнително дело № 20157810400446 по описа на ЧСИ ••, рег.№781 - съответно цесионерът Б. З. не е придобил валидно вземане.

Посочва се, че ищецът не е придобил валидно вземане към ••••, тъй като към датата на Договора за цесия - 27.04.2020 г., Договорът от 28.05.2018 г. е бил развален с изявление от „••• и цедентът „••• не е имал правно основание да прехвърли на Б. З. вземане за обезщетение от неизпълнение на Договора от 28.05.2018 г. Видно от исковата молба, ищецът твърди и представя доказателства, че договорът от 28.05.2018 г. е развален едностранно от „••• по силата на едностранно уведомление от 29.01.2020 г., считано от 02.03.2020 г. Съответно за „••• е възникнало вземане за връщане на платената цена в размер на 431 438 лева и вземане за дължима неустойка в размер на 250 000 лева, както и вземане за законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й изплащане.

Посочва се, че съгласно трайната съдебна практика, включително практика на ВКС по чл. 290 ГПК, компенсаторното обезщетение по чл. 79, ал.1 ЗЗД може ла се търси само когато договорът не е развален, а кредиторът има интерес да изпълни със своята престация. Обезщетението по чл.82 и във вр. с чл.79 от ЗЗД се дължи при неизпълнение /забавено или непълно изпълнение/ на договорни задължения. То е различно от обезщетението с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД, което се дължи при разваляне на договора. При погасяване на възможността за реално изпълнение, както е при развалянето, не може да се претендира обезщетение за забавено изпълнение, тъй като тези вреди са релевантни само докато изпълнението е възможно.

Заявява, че ако Договорът от 28.05.2018 г. е развален, считано от 02.03.2020 г., както твърди ищеца, между „••• и "•• не съществува облигационна връзка и дължащото се на изправната страна обезщетение има различно правно основание, характер и обем. За вредите от неизпълнението, послужило като основание за разваляне на договора, изправната страна може да търси обезщетение по общия ред - чл. 88, ал. 1, изр.2 ЗЗД.

Към датата на Договора за цесия - 27.04.2020 г.. „••• нямал правно основание да прехвърли на Б. С. З. вземане за обезщетение за претърпени вреди /загуби/ от умишлено и недобросъвестно неизпълнение на сключения Договор от 28.05.2018 г.. тъй като към този момент този Договор от 28.05.2018 г. е развален.

Прави се възражение за погасяване по давност на основание чл.111, "б" ЗЗД към датата на подаване на настоящата искова молба (07.09.2021г.) на твърдяното придобито вземане по Договора за цесия за „обезщетение за претърпени вреди от забавено изпълнение на договора от 28.05.2018 г.", с което ищецът се легитимира, тъй като както самият ищец е посочил в искова молба, твърдяното „увреждане е настъпило на 08.05.2018г, когато с акт на съдебния изпълнител е удържан задатъка на „•• в размер на 86 720лева." С оглед всичко изложено, заявява, че Б. С. З. не е придобил валидно вземане към ••, не може да се легитимира като кредитор на "••, нито има правно основание да претендира вреди на извъндоговорно основание от "••.

На следващо място заявява, че исковете са неоснователни, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане в хипотезите на чл. 45 ЗЗД и/или на чл. 49 ЗЗД.

Посочва, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка, вреди и вина.

Всички изложени в исковата молба и „уточняващата молба" факти и твърдения по никакъв начин не доказват наличието на фактически състав на непозволено увреждане. Те биха имали отношение към заведен иск по чл.135 ЗЗД (какъвто вече е заведен и исковата молба по който е почти изцяло копирана тук), или евентуално - към иск за установяване на вземане за обезщетение за неизпълнен договор, но те са неотносими към предявените искове.

Посочва, че липсва противоправно деяние: ищецът не е обосновал кое деяние на ответника "•• или на изпълнителния директор •• е довело до непозволено увреждане на ищеца Б. З.. Липсва вреда: вреди за Б. З. от поведението на ответника "•• няма и такива не могат да настъпят, защото Б. З. не е придобил права по Договора от 28.05.2018 г. Съгласно твърденията му, той е придобил единствено вземане за обезщетение за вреди от забавеното изпълнение на този договор и той няма правно основание да претендира вреди от непозволено увреждане във връзка с този договор.

Липсва причинна връзка: доколкото ищецът не е страна по Договора от 28.05.2018, нито като цесионер е придобил вземане по този договор (различно от това за обезщетение за вреди от забава по чл. 79, ал.1, предл. 2 ЗЗД), той не може да претърпи и да претендира вреди от непозволено увреждане във връзка с този договор.

Липсва вина, като с оглед всичко изложено не е налице и субективния елемент на фактическия състав.

Оспорва се наличието и на елементите от хипотезата на извъндоговорна отговорност по чл. 49 ЗЗД - отговорността за чуждо поведение, в която хипотеза изисква наличие на деликт, като вредите следва ла са причинени на трето лице, различно от деликвента и отговорния по чл.49 ЗЗД. Посочва се, че е необходимо да е налице възлагане на работа в интерес на възложителя, като натоварването предполага наличие на трудов договор.

Посочва се, че в конкретния случай изпълнителният директор на "•• и дружеството "•• не са в договорни отношения и Дружеството не е възлагало на •• работа по процесния договор от 28.05.2018 г. В допълнение, се посочва, че при хипотезата на чл. 49 ЗЗД е необходимо да са причинени вреди на трето лице при или по повод извършване на работата. Поддържа се, че ищецът не е претърпял вреди, причинени в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, нито е придобил вземане за такива вреди и по посочените и по-горе причини той няма правно основание да претендира такива вреди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото е представен Договор за съвместна дейност от 10.04.2018 г. и Анекс към него, сключени между "•• и „•••, и двата неподписани, за общо участие в публична продан на ¾ от недвижим имот - 3/4 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.470, при съседи, съгласно скица на АГКК № 15-54795/03.11.2017г.: 68134.803.863; 68134.803.864; 68134.803.1082; 68134.803.466, 68134.803.2672, 68134.803.2280, с площ от 5 467 кв.м., номер по предходен план: няма, стар идентификатор: 81949.803.470, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, представляващ: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ по първичен нотариален акт от 5 402 кв.м., а по доказателствен акт от 5 467 кв.м., който имот е идентичен с описания по доказателствен нотариален акт, поземлен имот, бивша нива с планоснимачен номер 470 /четиристотин и седемдесет/, попадащ в кадастрален лист №548 /петстотин четиридесет и осем/, планоснимачен район - Южна градска територия 3-та част, при съседи: булевард „Симеоновско шосе“, имот без посочен планоснимачен номер и поземлени имоти с пл. № № 466, 1082, 864 и 863. Всяка от страните следвало да заплати задатък и да участва в проданта като наддавач. Съвместно следвало да доплатят продажната цена, ако някоя от страните бъде обявена за купувач на публичната продан. С неподписания Анекс № 1 от 27.05.2018 г., се констатира, че е загубен един задатък в размер на 86 720 лв., заплатен от „•••, като в случай на реална загуба на един задатък в размерна 86 720 лв., "•• дължи на „••• половината от сумата.

Ответникът не оспорва, че с Договор от 28.05.2018г., сключен между ответника “••, ЕИК ••, представлявано от Управителя ••, ЕГН ••••••••••, в качеството му на продавач и „••, със седалище и адрес на управление: ••, с ЕИК ••, представлявано от ••, и „•• с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: град ••, представлявано от управителя К. А. М., в качеството им на купувач, от друга страна, с нотариална заверка на подписите от нотариус ••, с рег. № 260 на НК, с район на действие РС••, продавачът се задължил да предприеме необходимите действия така, че да придобие на публична продан от ЧСИ ••, Частен съдебен изпълнител Per.№ 781, с Район на действие -•• недвижим имот и да стане негов собственик, а именно: 3/4 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.470, при съседи, съгласно скица на АГКК № 15- 54795/03.11.2017г.: 68134.803.863; 68134.803.864; 68134.803.1082; 68134.803.466, 68134.803.2672, 68134.803.2280, с площ от 5 467 кв.м. По силата на този договор, продавачът следвало да учреди ново еднолично дружество с ограничена отговорност („Новото Дружество“), капиталът на което да бъде формиран от непарична вноска - правото на собственост върху недвижимия имот. Продавачът възнамерявал да продаде, а Купувачът - да закупи съгласно сроковете и условията, предвидени в този договор, 100% от дяловете в капитала на новото дружество (“Дяловете”) при съотношение 50% за „•• и 50% за „••.

Купувачът се съгласил да преведе по сметка на продавача авансово сума в размер на 1 024 117 лева, представляваща част от цената по чл. 3 от договора. Част от тази сума в размер на 988 940 лева е договорено да се използва от продавача за заплащане на цената с вкл. ДДС за придобиване на описания по-горе недвижим имот от продавача чрез ЧСИ •• в производството на публична продан по и.д.№ 20157810400446, като в тази цена от 988 940 лева не е включено заплащането на таксите на ЧСИ в производството по публична продан и за въвод във владение, вкл. местен данък за придобиването на имота, съгласно ЗМДТ, държавна такса за вписване в Служба по вписванията. В двумесечен срок от вписването в Имотния регистър при Агенцията по вписванията на придобиването на недвижимия имот от продавача чрез ЧСИ ••, продавачът се е задължил да учреди еднолично дружество с ограничена отговорност („новото дружество“), капиталът на което да бъде формиран от непарична вноска - правото на собственост върху недвижимия имот. В срок до десет работни дни от вписването в Имотния регистър при Агенцията по вписването на апорта на недвижимия имот в дружествения капитал на новото дружество, страните се задължили да сключат окончателен договор за прехвърляне на дяловете, по силата на който продавачът ще продаде и прехвърли дяловете на купувача, а купувачът ще закупи и придобие дяловете, заедно с всички права и ползи, свързани и произтичащи от тях, свободни от всякакви тежести, срещу заплатената по договора цена.

Съгласно договора от 28.05.2018г., в случай, че продавачът не изпълни задълженията си по сключване на окончателен договор и купувачът е изправна страна, купувачът може да прекрати договора с писмено предизвестие от десет работни дни, а продавачът, ако не изпълни задължението си в срока на предизвестието, дължи на купувача връщане на авансово платената цена в срок от три работни дни от датата на прекратяване на договора, разпределена между купувача, както следва: в полза на „•• сумата в размер на 431 738 лв., съответно в полза на „•• сумата в размер на 592 379 лв., както и да заплати неустойка в размер на 500 000 лв., разпределена между дружествата-купувач по равно или сумата в размер на 250 000 лв.

С постановление за възлагане от 30.05.2018г., издадено от ЧСИ ••, peг.

№781, с район на действие гр••, по и.д.№20157810400446, ответникът „••••придобил в собственост следния недвижим имот, а именно:

• 3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.803.470, при съседи, съгласно скица на АГКК № 15-54795/03.11.2017г.: 68134.803.863; 68134.803.864; 68134.803.1082; 68134.803.466, 68134.803.2672, 68134.803.2280, с площ от 5 467 кв.м., номер по предходен план: няма, стар идентификатор: 81949.803.470, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, представляващ: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ по първичен нотариален акт от 5 402 кв.м., а по доказателствен акт от 5 467 кв.м., който имот е идентичен с описания по доказателствен нотариален акт, поземлен имот, бивша нива с планоснимачен номер 470 /четиристотин и седемдесет/, попадащ в кадастрален лист №548 /петстотин четиридесет и осем/, планоснимачен район - Южна градска територия 3-та част, при съседи: булевард „Симеоновско шосе“, имот без посочен планоснимачен номер и поземлени имоти с пл. № № 466, 1082, 864 и 863, за сумата от 988 940 лв. /деветстотин осемдесет и осем хиляди деветстотин и четиридесет лева/, от които данъчната основа е в размер на 824 116.66 лв. (осемстотин двадесет и четири хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лв. и 164 823.34 лв. (сто шестдесет и четири хиляди осемстотин двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки) ДДС.

Постановлението е вписано в СВ•• на 03.12.2016 г. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19, том 1, рег. №550, нотариално дело № 19/2020 г на нотариус ••, с рег. № 260 на НК, с район на действие РС••, “•• продало на „•• 3/8 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор 68134.803.470.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 154, том 1, рег. № 1905, по нотариално дело № 145/2020 г на нотариус ••, с рег. № 260 на НК, с район на действие РС••, “•• продало на „••3/8 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор 68134.803.470.

Съобразно условията на договора от 28.05.2018год., на 29.01.2020 г. от страна на „•• е изпратено уведомление за разваляне на договора. Същото е достигнало до ответника по електронна поща и чрез куриер на 30.01.2020 г., като фактът на уведомяването не се отрича от ответника. В дадения в уведомлението тридеседневен срок ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, нито е върнал платената продажна цена от 431 738 лв.

Видно от представения договор за цесия от 27.04.2020 г., „•• прехвърлило възмездно на Б. С. З. свое вземане по договор от 28.05.2018 г. между “••, ЕИК ••, представлявано от Управителя ••, ЕГН ••••••••••, „••, със седалище и адрес на управление: ••, с ЕИК ••, представлявано от •• и „•• с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: град ••, представлявано от управителя К. А. М., с нотариална заверка на подписите, рег. № 5054 на нотариус ••, с рег. № 260 на НК, с район на действие РС•• в размер на 86720 лева, представляващо вземане за обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договор от 28.05.2018 г., представляващо загубен/удържан задатък на „•• в размер на 86 720 лв. за участие в публична продан по изпълнително дело № 20157810400446 по описа на ЧСИ ••, ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Уведомление за извършената цесия е изпратено от цедента до длъжника „•• с куриер, като пратката е връчена на 28.04.2020 год. на тогавашния изп. директор на длъжника - ••.

На съда е служебно известно, че в Окръжен съд – •• е образувано т.д.173/2020 г. с предмет искове по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.вр.чл.87 ЗЗД.вр.чл.415 ал.1 т.3 ГПК, вр.чл.415 ал.3 ГПК, за връщане на платена цена по договора в размер на 431 738 лева, представляваща връщане на даденото на отпаднало основание, ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до окончателното й изплащане и с правно основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.87 ЗЗД, вр.чл.415 ал.1 т.3 ГПК, вр.чл.415 ал.3 ГПК, за заплащане на договорена компесаторна неустойка в размер на 250 000 лева по развален договор от 28.05.2018год., сключен между „••, „••, ЕИК •• и „••••, ЕИК •• и за осъждане на „•• да заплати на „•• сумите от 431 738 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до окончателното изплащане и договорената компесаторна неустойка в размер на 250 000 лева по развален договор от 28.05.2018год., за които претендирани суми с разпореждане №2800/09.03.2020год. на PC •• по ч.гр.д.№1073/2020год. е отхвърлено подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-•• със заявител „•• и длъжник „••.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят К. А. М., управител на „•• посочва, че са участвали в търга за публична продан на недвижим имот, находящ се на бул. „Симеоновско шосе“ №3 в гр.••, от ЧСИ ••, заедно с „••. Проучването е извършено от негова страна, но понеже началната цена била над 800 000 лева, дружеството не разполагало в момента с подобна сума и поканили г-н •• да участват заедно. Уговорката с последния била, ако успеят да придобият имота, то да бъде съвместно придобиване, при равни права за двете фирми. Всяка от двете фирми трябвало да внесе задатък. Заявява, че собственоръчно написал наддавателното предложение от „••, както и плика, понеже г-н Папалезов бил извън•• и не успял да се върне. Той предложил и цената по това предложение. Уговорката им била, която и от двете фирми да придобие имота, той да се придобие съвместно и по равно да се платят парите и после да се търси реализация на имота чрез евентуална продажба или застрояване на имота.

Посочва, че първоначално за купувач на имота е обявен „•• за цена от малко под 4 000 000 лв. Това била договорена стратегия от свидетеля М. и Папалезов. Една от фирмите да наддава максимално висока цена и да не плати, а другата фирма да остане на максимално ниско ниво. „•• не платило цената, защото такава била уговорката с г-н Папалезов, поради което задатъкът бил удържан. „•• било класирано на трето място, след като на нереално високи цени е повдигнато наддаването от първия и втория участник. Съдия-изпълнителят обявил третия участник в класирането за купувач. Цената била платена. Цената трябвало да се плати с общи пари поравно, осигурени от „•• и „••. Поравно трябвало да са разноските по реализирането на сделката и поравно да се поеме от двете фирми планираната загуба от задатъка. „•• платили по сметка на „•• половината от сумата за продажната цена - 431 738 лева. Планирали да препродадат имота и да разделят печалбата или евентуално да търсят съвместно застрояване.

След търга и след обявяването за купувач на „•• г-н Папалезов не успял или според свидетеля не искал да осигури половината пари. По договорка с него свидетелят М. намерил човек, който да го замести и да плати парите, и да му плати горница в размер на 200 000 лева. Такъв купувач намерил в лицето на „•••• и затова на 28.05.2018г. се подписал договор за покупко-продажба на дружествени дялове от подлежащо на учредяване дружество, в което да се апортира имотът, „•• да продаде дяловете по равно на „•• и „••••. Уговорката била устна между свидетеля М. и г-н Папалезов да се раздели поравно загубеният задатък в размер на 86 720 лева от „•• и „••.

След търга, след като било ясно потенциалното класиране и възможността „•• да придобие на желаната цена, М. изпратил имейл до „•• от 27.05.2018 год. със съдържание в прикачените файлове договор за съвместна дейност между „•• и „•• досежно придобиването на недвижимия имот и Анекс №1 към договора за съвместна дейност. Тъй като в разговор и в срещи няколко пъти г-н Папалезов намеквал, че ще изключи „•• от сделката, затова М. поискал документиране на устните уговорки. Изпратил му по електронната поща договор за съвместната дейност и анекс към него. В дните след това се подписал договор на 28.05.2018г. между „••, „•• и „••••, но нещата се видоизменили. •• отказал да подпише тези документи.

Категорично заявява, че Папалезов реализирал печалба от 200 000 лева от продажбата на „••••, както и от още една продажба пак в размер на 200 000 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД - иск на увреденото лице към възложителя на работа на прекия причинител на вредите. В случая се претендира обезщетение за вреди от загубата на задатък по публична продан, настъпили в резултат на виновно поведение на изпълнителния директор на ответното дружество.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи на първо място съществуването на валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането.

Видно от представения Договор за цесия от 27.04.2020 г., с който ищецът Б. С. З. се легитимира като носител на предявеното вземане на „••, дружеството прехвърлило възмездно на Б. С. З. свое вземане по договор от 28.05.2018 г. между “••, ЕИК ••, представлявано от Управителя ••, ЕГН ••••••••••, „••, със седалище и адрес на управление: ••, с ЕИК ••, представлявано от •• и „•• с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: град ••, представлявано от управителя К. А. М., с нотариална заверка на подписите, рег. № 5054 на нотариус ••, с рег. № 260 на НК, с район на действие РС•• в размер на 86720 лева, представляващо вземане за обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договор от 28.05.2018 г., представляващи загубен/удържан задатък на „•• в размер на 86720 лв. за участие в публична продан по изпълнително дело №20157810400446 по описа на ЧСИ ••, ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Видно от представения по делото договор между “••, „•• и „•• същият е с предмет задължаване на “•• да придобие на публична продан описания в договора недвижим имот, след което да прехвърли имота на „•• и „•• като подробно се регламентират параметрите по прехвърлянето и заплащането на цената на имота. С договора не е уговорено заплащане на задатък от 86720 лв.

От друга страна страните не спорят и това обстоятелство е прието за безспорно по делото, че с уведомление, достигнало до ответника по електронна поща и куриер на 30.01.2020 г., „•• е дало на “•• тридесетдневен срок за изпълнение на условията на Договора от 28.05.2018год, като го е уведомило, че в противен случай ще счита договора за развален. В дадения в уведомлението тридеседневен срок ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, нито е върнал платената продажна цена от 431738 лв., следователно Договорът от 28.05.2018год е развален на 30.02.2020 г. От изложеното следва, че договорът от 28.05.2018год е развален преди цесията, която е от 27.04.2020 г., което означава, че не е прехвърлила на Б. З. права, тъй като юридически договор не е съществувал. Договорът за цесия има невъзможен предмет само в случай, че имущественото право е непрехвърлимо с оглед естество си, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, а обвързва страните по него и цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД /Определение № 524/19.07.2011 г. по т. д. № 186/2010 г. на ВКС, II т. о. /.

Ако към деня на прехвърлянето цедентът не е бил титуляр на съществуващо вземане, дори и при надлежно съобщаване на длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, сключеният договор не е произвел целения транслативен ефект - вземане не е преминало в патримониума на цесионера съобразно правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Такъв договор е непротивопоставим на длъжника, респ. цесионерът не би могъл да търси от него изпълнение. В случая с договора за цесия от 27.04.2020 г. не е прехвърлено вземане в полза на ищеца – цесионер, доколкото договорът, от който се твърди, че произтича вземането, е развален преди това, на 30.02.2020 г и то от дружеството – цедент.

В заключение следва изводът, че макар между Б. С. З. и „•• да е възникнала валидна облигационна връзка по договора за цесия от 27.04.2020 г., то този договор за цесия не е породил целения транслативен ефект, след като цедентът „•• вече не е бил титуляр на прехвърляното вземане. Между страните по този договор за цесия обаче има валидна облигационна връзка, от която произтича отговорността по чл. 100, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговоря за съществуването на вземането, следователно дори и да не съществува вземането, цесията поражда облигационно правоотношение между страните и цедентът ще отговаря за неизпълнението на договорното си задължение. Предметът на настоящия спор, обаче, не обхваща неизпълнение на задължения по договора за цесия.

С оглед изложеното, настоящият състав намира предявените искове за неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски размер на 2 430 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023 г. (лист 191 от гр.д. №4184/2021 г. на РС-••).

Водим от горните мотиви, съдът