Решение № 2022 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 494/2024 г.
Административен съд - Кюстендил25.11.2024 г.докладчик Ася Стоименова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р. Г. К., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [улица], срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-КН/757/ФП/30.05.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0011/02.09.2024 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил. Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалба от Р. Г. К., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [улица], срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-КН/757/ФП/30.05.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0011/02.09.2024 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основаниeто по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. Ответникът – директорът на ДСП – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: С Експертно решение (ЕР) № 90303/22.02.2024 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ „Д-р Никола Василиев” АД, гр. Кюстендил, жалбоподателят е освидетелстван като лице с трайни увреждания по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Определена му е 100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, със срок до 01.02.2027 г., водеща диагноза „Преждевременна предсърдна деполаризация”. Той е подал до директора на ДСП – Кюстендил заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-КН/757/26.02.2024 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Такава е изготвена на 29.02.2024 г. с положителна оценка за отпускане на месечна финансова подкрепа на заявителя. Със Заповед № 3ХУ-ИО/Д-КН/757/ФП/05.03.2024 г., издадена от директора на ДСП – Кюстендил, на К. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 126 лева за месец декември 2023 г., в размер на 131, 50 лева за месец януари 2024 г. и в размер на 131, 50 лева, считано от 01.02.2024 г. до 28.02.2027 г. Р. К. е обжалвал горепосоченото ЕР на ТЕЛК и с ЕР на Националната експертна лекарска комисия № 90954/30.04.2024 г. му е определена 100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, със срок до 01.02.2027 г. На 21.05.2024 г. К. е подал до директора на ДСП – Кюстендил заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-КН/1533 за изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. На 30.05.2024 г. е изготвена нова индивидуална оценка на потребностите му с положителна оценка за отпускане на месечна финансова подкрепа. Със Заповед № 3ХУ-ИО/Д-КН/1533/ФП/30.05.2024 г., издадена от директора на ДСП – Кюстендил, на К. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 131, 50 лева, със срок от 01.05.2024 г. до 28.02.2027 г., а със Заповед № 3ХУ-ИО/Д-КН/757/ФП/30.05.2024 г., издадена от директора на ДСП – Кюстендил, на основание чл. 66, ал. 1 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ), считано от 01.05.2024 г. е прекратена месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ, отпусната по подаденото от К. заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-КН/757/26.02.2024 г. и изготвената на 29.02.2024 г. индивидуална оценка на потребностите му. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.08.2024 г. и той я е обжалвал пред директора на РДСП – Кюстендил с жалба с вх. № 1004-94Р-00-1225/14.08.2024 г. по описа на ДСП – Кюстендил. С Решение № 10-РД06-0011/02.09.2024 г. директорът на РДСП – Кюстендил е отхвърлил жалбата му. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 66, ал. 1, изр. 1 от ППЗХУ и в изискуемата писмена форма. Същата съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната ѝ на това основание. Процесната заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. В чл. 81 от ЗХУ е предвидено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 66, ал. 1, изр. 1 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Нормата на чл. 66, ал. 5 от ППЗХУ предвижда прекратяване на месечната финансова подкрепа при извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗХУ (т. 1), както и при промяна в обстоятелствата, при които е отпусната (т. 2). В случая със Заповед № 3ХУ-ИО/Д-КН/757/ФП/05.03.2024 г., издадена от директора на ДСП – Кюстендил, на Р. К. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 131, 50 лева, считано от 01.02.2024 г. до 28.02.2027 г. На 21.05.2024 г. обаче, преди изтичане на срока, за който е отпусната месечната финансова подкрепа, К. е подал заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-КН/1533/21.05.2024 г. за изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ и такава е изготвена на 30.05.2024 г. Доколкото спрямо жалбоподателя е изготвена нова индивидуална оценка на потребностите му въз основа на заявеното от него желание, обективирано заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-КН/1533/21.05.2024 г., тази нова оценка, съгласно чл. 66, ал. 5, т. 1 от ППЗХУ, е основание за прекратяване на финансовата подкрепа, отпусната по предходната индивидуална оценка от 29.02.2024 г. Датата на прекратяване на отпуснатата финансова подкрепа е определена в съответствие с чл. 66, ал. 1, изр. 1 от ППЗХУ. Обстоятелството, че в обжалваната заповед е посочена месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 0 лева, считано от 01.05.2024 г. до 01.05.2024 г., не променя извода за материалната ѝ законосъобразност, доколкото от даденото в същата описание става ясно, че считано от 01.05.2024 г. се прекратява финансовата подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ, отпусната на Р. К. въз основа на индивидуалната оценка на потребностите му от 29.02.2024 г. Съдът намира за необходимо да отбележи и че доколкото въз основа на изготвената на 30.05.2024 г. нова индивидуална оценка е издадена Заповед № 3ХУ-ИО/Д-КН/1533/ФП/30.05.2024 г. на директора на ДСП – Кюстендил, с която на К. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 131, 50 лева, считано от 01.05.2024 г. до 28.02.2027 г., а с обжалваната заповед е прекратена, считано от 01.05.2024 г., финансовата му подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в същия размер, отпусната въз основа на индивидуалната оценка на потребностите му от 29.02.2024 г., не е налице период, в рамките на който той да е бил лишен от финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ. По изложените съображения процесната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът