Решение № 10829 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, и е образувано по повод постъпила жалба от „Сонерс груп” ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], представлявано от пълномощника адв. Д. Б. от САК, против ревизионен акт № Р-02000224004879-091-001/28.04.2025 г., издаден от началник на сектор в ТД на НАП- Бургас, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с решение № 59/17.07.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, изразени в неспазване на установените в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК принципи на служебно начало и обективност при преценка на събраните доказателства. Оспорват се фактическите констатации и изводите на приходните органи, като се сочи, че по отношение на продадените МПС е налице освободена доставка. По същество се иска отмяна на акта.

В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща представител, редовно уведомен. С писмена молба пълномощникът на същия заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения ревизионен акт, като излага кратки съображения. Претендира разноски, като представя списък на разноските.

Пълномощникът на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е налице основание за начисляване на данък върху добавената стойност. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С ревизионен акт Р-02000224004879-091-001 от 28.04.2025 г. в оспорената му част са установени задължения на жалбоподателя „Сонерс груп” ЕООД в общ размер 12 074.02 лева, в т. ч. данък върху добавената стойност в размер на 9 314.57 лева и лихви в размер на 2 759.45 лева.

В хода на ревизионното производство е установено от приходните органи, че през ревизираните периоди търговското дружество е предоставяло застрахователни услуги и застрахователно посредничество. Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 09.08.2011 г. При извършване на ревизията са установени несъответствия с декларираните от жалбоподателя данни по периоди, както следва:

1) За данъчен период 01.06.2019 - 30.06.2019 г. е подадена от същия справка-декларация с вх. № 02002934227/12.07.2019 г. с нулев резултат. През периода е извършена облагаема доставка, документирана като освободена с фактура №1000000001/11.06.2019 г., с предмет продажба на лек автомобил [Марка] на стойност 1200.00 лева. Прието е от приходните органи, че за извършената облагаема доставка се дължи ДДС в размер на 200.00 лева, при данъчна основа 1000.00 лева, както и лихва за периода 16.07.2019 г. - 29.04.2025 г. в размер на 131.61 лева;

2) За данъчен период 01.10.2021 - 31.10.2021 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003482434/11.11.2021 г. с нулев резултат. През периода са получавани услуги от доставчици, установени в други държави членки, които на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимият ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 128.01 лева по протокол № 1/07.10.2021 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 128.01 лева и лихва за периода 15.11.2021 г. - 29.04.2025 г. в размер на 53.91 лева;

3) За данъчен период 01.06.2022 - 30.06.2022 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003648154/12.07.2022г. с нулев резултат. Прието е от приходните органи, че извършената облагаема доставка, документирана от жалбоподателя като освободена с фактура № 1000000007/27.06.2022 г., с предмет аванс за продажба на лек автомобил [Марка] на стойност 9000 лева, се дължи ДДС в размер на 1500.00 лева, при данъчна основа 7500.00 лева, както и лихва за периода 15.07.2022 г. - 29.04.2025 г. в размер на 530.82 лева;

4) За данъчен период 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г. е подадена е справка-декларация с вх. № 02003665249/09.08.2022 г. с нулев резултат. Прието е от приходните органи, че за извършената облагаема доставка, документирана като освободена с фактура № 1000000008/12.07.2022 г., с предмет - продажба на лек автомобил [Марка] на стойност 9000 лева, се дължи ДДС в размер на 1500.00 лева, при данъчна основа 7500.00 лева, както и лихва за периода 15.08.2022-29.04.2025 г. в размер на 517.90 лева;

5) За данъчен период 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003749743/07.12.2022 г. с нулев резултат. През периода са получавани услуги от доставчици, установени в други държави членки, които на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимият ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по Протокол № 2/30.11.2022 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 10.17 лева и лихва за периода 15.12.2022 г. - 29.04.2025 г. в размер на 3.17 лева;

6) за данъчен период 01.01.2023 г. - 31.01.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003798418/10.02.2023 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по протокол № 3/31.01.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 10.17 лева и лихва за периода 15.02.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 2.97 лева;

7) За данъчен период 01.02.2023 - 28.02.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003824929/13.03.2023 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по протокол № 4/28.02.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 10.17 лева и лихва за периода 15.03.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 2.88 лева;

8) За данъчен период 01.03.2023 - 31.03.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003837444/07.04.2023 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по протокол № 5/31.03.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 10.17 лева и лихва за периода 15.04.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 2.78 лева;

9) За данъчен период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003864894/11.05.2023 г. с нулев резултат. Прието е от приходните органи, че за извършените облагаеми доставки, документирани като освободени с фактури № 1000000019/03.04.2023 г. с предмет на доставка аванс на стойност 300.00 лева и № 1000000021/10.04.2023 г. с предмет - продажба на автомобил [Марка] на стойност 27700.00 лева (с обща продажна стойност 28000.00 лева), се дължи ДДС в размер на 4666.67 лева, при данъчна основа 23333.33 лева. Установено е също така, че през периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по протокол № 6/30.04.2023 г. Установен при ревизията резултат по СД- ДДС за внасяне в размер на 4676.84 лева и лихва за периода 15.05.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 1235.38 лева;

10) За данъчен период 01.05.2023 - 31.05.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003886684/12.06.2023 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по протокол № 7/31.05.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 10.17 лева и лихва за периода 15.06.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 2.59 лева;

11) За данъчен период 01.06.2023г. - 30.06.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003908593/12.07.2023 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по протокол № 8/30.06.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 10.17 лева и лихва за периода 15.07.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 2.48 лева;

12) За данъчен период 01.07.2023 - 31.07.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003926632/09.08.2023 г. с нулев резултат. Прието е от приходните органи, че за извършената облагаема доставка, документирана като освободена с фактура № 1000000027/14.07.2023 г. с предмет продажба на автомобил [Марка] на стойност 5000.00 лева се дължи ДДС в размер на 833.33 лева, при данъчна основа 4166.67 лева. Установено е също така, че през периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.17 лева по протокол № 9/31.07.2023 г. Установен при ревизията резултат по СД- ДДС за внасяне в размер на 843.50 лева и лихва за периода 15.08.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 196.40 лева;

13) За данъчен период 01.09.2023 г. - 30.09.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003971040/10.10.2023 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 10.85 лева по протокол № 10/30.09.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 10.85 лева и лихва за периода 17.10.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 2.28 лева;

14) За данъчен период 01.10.2023 г. - 31.10.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02003991846/09.11.2023 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 20.34 лева по протокол №11/31.10.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 20.34 лева и лихва за периода 15.11.2023 г. - 29.04.2025 г. в размер на 4.05 лева;

15) за данъчен период 01.11.2023 г. 30.11.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02004018258 от 12.12.2023 г. с нулев резултат. Прието е от приходните органи, че за извършената облагаема доставка, документирана като освободена с фактура № 1000000033/21.11.2023 г. с предмет продажба на автомобил [Марка] на стойност 2000.00 лева се дължи ДДС в размер на 333.33 лева, при данъчна основа 1666.67 лева. Установено е също така, че през периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 20.34 лева по протокол № 12/30.11.2023 г. Установен при ревизията резултат по СД- ДДС за внасяне в размер на 353.67 лева и лихва за периода 15.12.2023 г. -29.04.2025 г. в размер на 66.63 лева;

16) За данъчен период 01.12.2023 - 31.12.2023 г. е подадена справка-декларация с вх. № 02004037852/11.01.2024 г. с нулев резултат. През периода са получени услуги от доставчици, установени в други държави членки, които съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната. Съставени са протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като за облагаемите доставки е начислен дължимия ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е от приходните органи, че получените доставки не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е прието, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС дружеството няма право на данъчен кредит в размер на 20.34 лева по протокол № 12/31.12.2023 г. Определен е ДДС за внасяне в размер на 20.34 лева и лихва за периода 3.60 лева.

Доставките по фактури №1000000001 от 11.06.2019 г., № 1000000007 от 27.06.2022 г., № 1000000008 от 12.07.2022 г., № 1000000019 от 03.04.2023 г., № 1000000021 от 10.04.2023 г., № 1000000027 от 14.07.2023 г. и № 1000000033 от 21.11.2023 г. са третирани от търговското дружество като освободени на основание чл. 50, ал. 1, т, 2 от ЗДДС. Дружеството е придобило така продадените автомобили от физически лица, нерегистрирани по ЗДДС, и за покупката им не е издадена фактура и не е ползван данъчен кредит. При тези данни е прието от приходните органи, че право на приспадане на данъчен кредит изначално не е възникнало, тъй като не са били налице условията по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което последващата продажба на автомобилите не е освободена доставка по смисъла на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и жалбоподателят дължи ДДС на общо основание. Разгледана е и хипотезата за облагане на автомобили в режим „марж на цената“ при доставка на стоки втора употреба и е прието, че специалният ред за облагане маржа на цената по реда на Глава седемнадесета от ЗДДС е неприложим в конкретния случай. В тази връзка е отбелязано в съставения ревизионен доклад, че МПС, предмет на доставки по процесните фактури, са продадени не като стока, а като дълготрайни материални активи и като такива те са заведени по дебита и отписани по кредита на счетоводна сметка 205- „Транспортни средства“, начислявани са амортизации, които също са отписани при извършване на доставките. Посочено е, че именно защото превозните средства представляват дълготрайни активи, за да е приложим по отношение на тях специалният ред за облагане маржа на цената, същите трябва, освен да са втора употреба, да са заведени в счетоводството като стоки, а не като дълготрайни активи, т.е. да са придобити с цел извършване на последващи доставки, а в случая продажните цени на процесните автомобили са по-ниски в сравнение с покупните цени при придобиване.

По отношение на констатациите за получени от жалбоподателя услуги- хостинг услуги, облачни услуги и за домейн, от доставчици, установени в други държави членки (GOOGLE CLOUD EMEA LIMITED и SITE GROUND SPAIN S.L.), е прието от ревизиращия екип, че е налице хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, поради което данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, а доколкото услугите не се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

С решение № 59/17.07.2024 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП, ревизионният акт е потвърден в обжалваната част, досежно определените задължения по ЗДДС, както следва:

• за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г.- главница 200.00 лева и лихва 131.61 лева;

• за периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г.- главница 128.01 лева и лихва 53.91 лева;

• за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г.- главница 1 500.00 лева и лихва 530.82 лева;

• за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г.- главница 1 500.00 лева и лихва 517.90 лева;

• за периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г.- главница 10.17 лева и лихва 3.17 лева;

• за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г.- главница 10.17 лева и лихва 2.97 лева;

• за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г.- главница 10.17 лева и лихва 2.88 лева;

• за периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- главница 10.17 лева и лихва 2.78 лева;

• за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023 г.- главница 4 676.84 лева и лихва 1 235.38 лева;

• за периода от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г.- главница 10.17 лева и лихва 2.59 лева;

• за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г.- главница 10.17 лева и лихва 2.48 лева;

• за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г.- главница 843.50 лева и лихва 196.40 лева;

• за периода от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г.- главница 10.85 лева и лихва 2.28 лева;

• за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г.- главница 20.34 лева и лихва 4.05 лева;

• за периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г.- главница 353.67 лева и лихва 66.63 лева;

• за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г.- главница 20.34 лева и лихва 3.60 лева.

Прието е от решаващия орган, че последващата продажба на автомобилите не е освободена доставка по смисъла на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и жалбоподателят дължи ДДС на общо основание. В решението е посочено, че освободена е не всяка доставка на стоки, при придобиването на които не е било налице право на данъчен кредит, а тази, при която това право не е било налице именно на основание чл. 70 от ЗДДС. Посочено е, че в конкретния случай право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя изначално не е възникнало, тъй като автомобилите са придобити чрез покупка от физически лица, които не са регистрирани по ЗДДС, тоест за покупките не са били налице условията по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и данъчен кредит не е приспаднат не поради неприложимост на основание чл. 70 от ЗДДС, а на друго основание. По отношение на фактурираните услуги е посочено от решаващия орган, че за тях „Сонерс груп“ ЕООД е издало протоколи на основание чл. 117, ал. 1, т. 1, вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, които е отразило в дневника за продажби и дневника за покупки за данъчни периоди 01.10.2021 г. - 31.10.2021 г., 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г., от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. и от 01.09.2023 г. до 31.12.2023г., като такива с право на пълен данъчен кредит. Посочено е, че спорните услуги не са използвани за икономическата дейност на лицето, поради което правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 281.24 лева.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Издаден е в резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000224004879-020-001/26.09.2024 г., изм. със заповед № P-02000224004879-020-002/19.12.2024 г., заповед № P-02000224004879-020-003/22.01.2025 г. и заповед № P-02000224004879-020-004/17.02.2025 г. на Д. И. В.- началник на сектор при ТД на НАП- Бургас. Последният от своя страна е овластен със заповеди № РД- 693/21.06.2024 г. и № РД- 1384/20.12.2024 г., издадени от директора на ТД на НАП- Бургас, да издава заповеди за възлагане на ревизии.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за ревизията и на същия е предоставена възможност да ангажира доказателства, отнасящи се до обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. При провеждане на ревизията са събрани допустимите и относими писмени доказателства, като от анализа на същите са формирани обосновани изводи. Анализирани са всички обстоятелства, установени от събраните доказателства, като същите са подробно обсъдени и анализирани в ревизионния доклад, поради което доводите на жалбоподателя за допуснати в ревизионното производство процесуални нарушения се явяват неоснователни.

Според настоящия съдебен състав ревизионният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги, при производството, придобиването или вноса на които не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. Съгласно чл. 70 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, но е налице някоя от предвидените в ал. 1, т. 1 - 6 хипотези. Следователно освободена на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е само тази доставка на стоки, при която са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, но право на приспадане на данъчен кредит е ограничено, поради наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 70 от ЗДДС. В разглеждания случай тази хипотеза не е налице. По делото не е спорно, че леките автомобили са придобити от жалбоподателя чрез покупко-продажба от различни физически лица и за продажбите не са издадени фактури, респ. данък не е начислен. Не са изпълнени условията на чл. 69 от ЗДДС и с оглед на това последващите доставки не са освободени на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Нормата би била приложима, ако при придобиване на превозните средства е начислен ДДС, но за получателя правото на приспадане на данъчен кредит е изключено на основанията по чл. 70 от ЗДДС. При придобиване на автомобилите от жалбоподателя ДДС не е начислен и не може да се поставя въпросът за ограничаване правото на приспадане на данъчен кредит при изпълнени условия по чл. 69 ЗДДС. Не е ползван данъчен кредит не защото са налице обстоятелствата по чл. 70 от ЗДДС, а защото превозните средства са закупени от нерегистрирани по ЗДДС лица, без ДДС. При продажбата на автомобилите жалбоподателят е длъжен да изпълни задължението си на доставчик по чл. 86, ал. 1 ЗДДС, като начисли данъка по облагаемата доставка (в този смисъл Решение № 2575/13.03.2023 г. по адм.д. № 101/2023 г. на ВАС). След като в издадените фактури не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно от общата дължима сума, то същият следва да се счита включен в тази стойност. Ето защо съдът приема, че с РА законосъобразно са определени данъчната основа и размерът на данъка.

С нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено изискване стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. От съдържанието на нормата следва, че правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от предназначението на стоките/услугите- те следва да се използват за облагаеми доставки. От данните по делото е видно, че жалбоподателят „Сонерс груп“ ЕООД е вписан като застрахователен брокер във водения от Комисията за финансов надзор регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за комисията за финансов надзор и през ревизираните периоди основната му стопанска дейност извършване на доставки по Глава четвърта от ЗДДС. За ревизираните периоди дружеството е декларирало в дневниците за продажби извършени освободени доставки по смисъла на чл. 47 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма извършването на застрахователни и презастрахователни услуги, включително на свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти, е освободена доставка. За ревизираните периоди жалбоподателят е декларирал в дневниците за продажби единствено извършени освободени доставки по смисъла на чл. 47 от ЗДДС Следователно, не е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за получените от него услуги, фактурирани от доставчици, установени в други държави членки- GOOGLE CLOUD EMEA LIMITED и SITE GROUND SPAIN S.L., и законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 281.24 лева по издадените фактури от посочените доставчици и изготвените въз основа на тях протоколи по чл. 117 от ЗДДС.

За невнасяне на дължимия данък в срок дружеството дължи лихва за забава на основание чл. 175 от ДОПК.

С оглед изложените съображения съдът приема, че с ревизионния акт в обжалваната му част законосъобразно са определени задължения за данък върху добавената стойност и лихви за забава. Не са налице сочените от жалбоподателя отменителни основания, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на следва да се присъдят на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 1 486.66 лева- възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от горното, съдът