Решение № 1187 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 161/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ЗПЗП. Образувано е по жалба на Земеделска производителна кооперация „Изгрев“, с. Радинград, обл. Разград, [ЕИК] против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-170-6400/2041 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), в частта, с която е отказано оторизиране на сумата от 28 111, 99 лв. - представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция „Еко- НИП“ за 2023 г. В жалбата и по същество се твърди, че оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от съда да отмени отказа да се изплати исканата финансова помощ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна. Събраните в хода на производството писмени доказателства и възприетото от съда заключение по назначената агротехническа експертиза установяват следните факти и обстоятелства: Настоящето административно производство е образувано по повод подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане 2023, форма за ЕТ/ юридически лица УИН 17/240723/30194 от 27.06.2023 г. (л. 51- л. 62), с което е заявил няколко интервенции за подпомагане под формата на директни плащания, обвързани с площ, за кампания 2023 г., сред които и „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ ( Еко- НИП). Исканата сума по тази интервенция е в размер на 28 111, 99 лв. В последствие към заявлението е приложил Декларация (л. 69) по чл. 46 от Наредба №3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3, Наредбата), в която е заявил, че не е използвал препарати за растителна защита (ПРЗ) на заявените от него площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3. Представени са и фактури за закупени ПРЗ и опис на същите (л. 70- л. 72). След извършена административна проверка е установено, че сред закупените ПРЗ е „Фокстрот 69 ЕВ“, за който е посочено, че е от първа професионална категория и не е подходящ за Практика 1 и Практика 2. По отношение на този ПРЗ земеделският производител е заявил в свое възражение (л. 84- л. 86), изпратено по електронен път до ДФЗ на 04.07.2024 г. (л. 90), че по представената фактура № 5000003681/ 01.04.2023 г. кооперацията е закупила 205 литра хербицид „Фокстрот 69 ЕВ“, като 185 литра от него са върнати на доставчика въз основа на Приемо-предавателен протокол от 15.05.2023 г. и съставено Кредитно известие № 4000007335/ 15.05.2023 г., а останалите четири туби са били разпечатани, но не са използвани и са налични в складовете на стопанството. Към възражението си е приложил посочените писмени документи. Административният орган не е извършил проверка на изложените от него твърдения. При тези факти е издадено УП изх. № 02-170-6400/2041 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което земеделският производител е уведомен, че се отказва оторизация на сумата от 28 111, 99 лв. - представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция „Еко- НИП“ за 2023 г. В мотивите към него бланкетно е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПЗП на данните в подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Неразделна част от УП е приложената Таблица 19 (л. 39 гръб- л. 46), където в табличен вариант са отразени констатациите от административната проверка, а в текстови вариант е обяснено тяхното значение в общ смисъл, относим към всички хипотези. В УП не са обсъдени възраженията на земеделския производител и допълнително представените от него доказателства. Това УП е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът приема, че оспореното УП е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, а в § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. По своя характер УП съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и неговото съдържание следва да отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. В случая, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в процесното УП не са посочени пълно, ясно и конкретно фактическите и правни основания, обосновали административния орган да постанови своя отказ. Излагането на мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и рамката на съдебния контрол. В хода на съдебното производство се установява, че отказът за подпомагане вероятно се дължи на обстоятелството, че е прието за установено, че в стопанството на жалбоподателя е използван ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“, който е бил от първа професионална категория и не е подходящ за прилагане на площи, заявени по интервенция Еко- НИП. Както в УП, така и в другите съпътстващи го документи, не е посочено конкретното правно основание за да се постанови пълен отказ. Според предвиденото в чл. 87 от Наредба № 3 ДФЗ постановява пълен отказ на исканото от кандидата плащане, когато: 1. кандидатът за подпомагане не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията; 2. стопанство на кандидата по т. 1 не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията; 3. кандидатът не прилага земеделските практики, не изпълнява ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на подпомагане по интервенцията; 4. размерът на намаленията е равен или по-голям от исканото плащане; 5. кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място; 6. е установено, че са създадени изкуствени условия за подпомагане. Според предвиденото в чл. 88 от Наредба № 3 ДФЗ намалява размера на плащането или отказва плащане в случаите, когато: 1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в от ЗПЗП; 2. установи, че за съответните площи не са спазени изискванията на предварителните условия; 3. кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място; 4. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора; 5. за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; 6. кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП; 7. кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора; 8. заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по чл. 70 от ЗПЗП; 9. установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане след 1 юни 2018 г. Налице са множество различни хипотези и административният орган е следвало изрично да посочи, коя от тях е изпълнена в настоящия случай. Според приетото в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд (което не е загубило сила и към настоящия момент) мотивите към акта могат да се съдържат и в друг предхождащ документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в този документ. Наред с това адресатът на акта следва да е запознат със съдържанието на този документ. Тези изисквания не са изпълнени. В цитираното Тълкувателно решение е допусната и възможност мотивите на административния орган да са изложени допълнително в друг документ, съставен най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или до съда. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал. Писменото становище (л.36), изразено на 08.07.2025 г. от С. Г. - директор на Дирекция „Директни плащания“, е във връзка с вече подадената жалба срещу УП, не е изготвено от административния орган и не би могло да санира липсата на мотиви. Следва да се отбележи, че то също е напълно бланкетно, без изложени конкретни факти и правни основания. Ето защо съдът приема, че обжалваното Уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 35 АПК, която вменява задължението индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованото лице. В случая административният орган не е обсъдил обясненията и възраженията на земеделския производител, изложени в неговата жалба до ДФЗ, както и представените от него доказателства. Той не е изпълнил и задължението си служебно да събере всички необходими и относими доказателства (чл. 36 АПК). Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 земеделските практики, допустими за подпомагане по тази еко схема, се доказват чрез проверка на дневниците за проведената растителна защита и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените препарати. Следователно законодателят въвежда задължение за административния орган да провери дневниците за проведените защитни мероприятия и торене преди да се произнесе по искането за финансово подпомагане. Това писмено доказателство е от съществено значение при преценка на правото за подпомагане по тази еко схема и с оглед въведеното изискване по чл. 41, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 земеделските стопани да отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. В казуса тези дневници не са изискани и проверени от административния орган, а едва в хода на съдебното производство по делото е представен и приет като доказателство Дневник за проведените химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества (л.112 – л. 178), проверен и заверен от ОДБХ без забележки. При така установените нарушения съдът приема, че УП е издадено и в противоречие и на принципите за истинност (чл. 7 АПК) и служебно начало (чл. 9 АПК). Наред с това съдът намира, че УП е издадено и в противоречие с материалния закон. Допустимите дейности и условията на които трябва да отговорят земеделските стопани по заявената интервенция Еко – НИП са регламентирани от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., и по-конкретно в чл. 41 и чл. 46 от нея. Приложими са и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115 за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/ 2115). Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3 допустими за подпомагане са площи, при които са приложени екологично насочени земеделски практики и при отглеждане на културите не се използват продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, както и продукти за растителна защита от първа професионална категория. Между страните няма спор, че процесният ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ е бил закупен от жалбоподателя с фактура № 5000003681/ 01.04.2023 г. наред с други ПРЗ. Според заключението на вещото лице по назначената агротехническа експертиза този ПРЗ е селективен хербицид (а не тотален хербицид) и се прилага при пшеница и ечемик по време на вегетацията, през пролетта. Той е попадал в първа професионална категория, но в последствие със Заповед № РД 11-1867/ 08.08.2023г. на директора на БАБХ е преминал във втора професионална категория, без да са променяни неговия химически състав и характеристики. Следователно в указания срок по чл. 46, ал. 4 от Наредба № 3 (от 1 до 31 декември), който не е променян в различните редакции на разпоредбата, когато кандидатите следва да представят своите документи (декларация, опис и фактури и/или фискални касови бележки) този ПРЗ вече е бил от втора професионална категория, която не е променяна след това. ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ е бил от втора професионална група и при издаване на оспореното УП. Действително според чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 професионалната категория на ПРЗ се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4), който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г. съгласно § 3, т. 2 от ПЗР и съвпада със срока по чл. 5, ал. 1 от тази Наредба (§ 3, т.1 от ПЗР), независимо от общо установеното правило, че срокът по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 изтича 25 календарни дни след този срок. В случая категорията на ПРЗ е променена само няколко дни след 21.07.2023 г. и то без да е променен неговия химичен състав и начин на действие. С оглед на гореизложеното съдът намира, че административният орган е бил длъжен да изложи мотиви, от които да е видно към кой момент е преценил, че следва да се проверява категорията на процесните ПРЗ и съответно въз основа на кои фактически и правни основания. На следващо място съдът приема, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ е прилаган върху площите, заявени за подпомагане. Според представения от жалбоподателя Дневник за проведени растителнозащитни мероприятия през стопанската 2022/2023 година този препарат не е използван в блоковете, обработвани от ЗПК „Изгрев“. Приложените Кредитно известие и Приемо- предавателен протокол сочат, че 185 литра от закупеното количество „Фокстрот 69 ЕВ“ е върнато на доставчика, а останалото количество от него е все още налично в складовете на стопанството и установено при извършената проверка от вещото лице. Тези документи не са оспорени от ответната страна. Съответно тя не е ангажирала и доказателства, които да установяват противното. Следователно административният орган не доказа, че през 2023 г. земеделският стопанин е нарушил забраната да прилага продукти от първа професионална категория в площите, заявени за подпомагане от него. Както вече беше посочено основанията, при които ДФЗ постановява пълен отказ на исканото от кандидата плащане са регламентирани в чл. 87, т. 1- т. 6 от Наредба № 3. Наред с това с разпоредбата на чл. 88, т. 1- т. 9 от Наредба №3 са уредени условията, при които ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане. Според чл. 88, т. 7 от Наредбата ДФЗ намалява или отказва подпомагане, когато кандидатът не е спазил изискванията, определени в Глава втора на Наредбата, където се намират цитираните норми на чл. 41 и чл. 46 от нея. Според предвиденото в чл. 41, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3 плащането по процесната еко схема е на хектар допустима земеделска земя, за която са изпълнени нормативните изисквания за използване на екологично насочени земеделски практики и е диференцирано според типовете земеползване (обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи), като конкретният размер се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени необходимите документи и са приложени земеделските практики съгласно изискваненията на чл. 41, ал. 1 от Наредбата. Следователно подпомагането по процесната еко схема (Еко-НИП) се изчислява на хектар допустима земеделска земя, в зависимост от начина на земеползване и от представените от земеделския производител документи, поради което заявените площи подлежат на индивидуална проверка за допустимост и спрямо констатациите от тази проверка, административният орган извършва намаление на плащанията, съразмерно на площта, която не отговаря на изискванията или отказва изцяло, но само в случай, че всички заявени площи не отговарят на тези изисквания. Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че процесното Уведомително писмо в оспорената му част е незаконосъобразно и следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на възстановяване на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 3 750 лв. – внесена държавна такса от 50 лв., заплатен депозит за вещо лице от 500 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 3 200 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно. Настоящето производство е с определен материален интерес от 28 111, 99 лв. (отказаната финансова помощ). Договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е над минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Настоящото дело не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. По него са проведени две съдебни заседания, в които не са извършени съществени по своето естество и обем процесуални действия, а и производството е приключило без отклонения и усложнения. С оглед на това съдът намира, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 3 200 лв. се явява прекомерно и необосновано по своя размер, поради което следва да се намали и присъди в размер от 2 700 лв., при което общо дължимите разноски са в размер на 3 250 лв. В останалата част искането се явява неоснователно и недоказано. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд