Решение № 5435 от 26.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9199/2023 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.1 вр.чл.278 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 02022/19.07.2023г., подадена от Б. Й. Т. срещу протокол за разпределение от 14.07.2023 г. по изп.д. № 20128470400346 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н.К.П., рег. № 847 на КЧСИ.

Жалбоподателят излага оплаквания, че при извършване на разпределението е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, на Конституцията на Република България, правото на Европейския съюз и Харта на основните права на Европейския съюз. Поддържа, че определеното на „Агенция д.и. в с.“ ЕООД, („А.“ ЕООД), ЕИК ••••, юрисконсултско възнаграждение по изп.д. № 20148580401202 по описа на ЧСИ У.Д. е неразумно високо и не е бил уведомяван за него. Твърди, че е депозирал молби за прекратяване на изп.д. № 20148580401202 и изп.д. № 20198480400635 по описа на ЧСИ Р.А., поради настъпила перемпция и покрити от погасителна давност вземания, предмет на тези изпълнителни производства.

В законоустановеният срок взискателят „А.“ ЕООД е депозирал становище за недопустимост на жалбата, доколкото разпределението не представлява изпълнително действие. Поддържа, че не съществува възможност съдебният изпълнител по едно изпълнително дело да издава постановление, с което да намалява разноските за юрисконсултско възнаграждение по друго изпълнително дело, водено от друг съдебен изпълнител. Евентуално намира жалбата за неоснователна. Твърди, че определеното по изп.д. № 20148580401202 юрисконсултско възнаграждение не е включено в разпределението на сумите и със същото не са заделени средства за покриване на това задължение. Навежда твърдения, че при извършване на разпределението ЧСИ П. се е съобразил с всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съображенията за наличие на основания за прекратяване на изпълнителното дело са неотносими и неоснователни. Желае отхвърляне на жалбата. Претендира разноски в случай на разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Присъединеният по право взискател ТД-НАП-София-град не е депозирал становище по подадената жалба.

Присъединеният взискател Ю.Д.Ч. не е депозирал становище по подадената жалба.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Н. П., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н.К.П., рег. № 847 на КЧСИ, е образувано по молба вх. № 02626/14.05.2019 г. на „А.“ ЕООД въз основа на издаден на 27.02.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав в полза на „А.“ ЕООД срещу Б. Й. Т. за сумата от 21 535, 40 лева, представляващо задължение по спогодба за установяване на парични задължения от 13.07.2011 г. и анекс № 2 към договор за отдаване под наем на имот от 07.03.2007 г. и разноски в размер на 430, 71 лева за държавна такса и 665, 35 лева за юрисконсултско възнаграждение и въз основа на издаден на 27.04.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав в полза на „А.“ ЕООД срещу Б. Й. Т. за предаване на държането на апартамент № 29, находящ се в гр.София, ул. •••• и за заплащане на сумата от 584, 34 лева разноски. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи и е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 838, 33 лева. Изпълнителното дело е образувано в деня на постъпване на молбата.

С молба вх. № 02676/16.05.2023 г. взсикателят е поискал налагане на възбрана върху всички притежавани от длъжника недвижими имоти.

С постановление от 19.05.2012 г. е наложена възбрана върху собствен на Т. недвижим имот, съставляващ магазин №2, находящ се на партера, кота нула метра, с площ от 30.54 кв.м., състоящ се от: едно помещение и санитарен възел, при съседи: улица, магазин №1, гараж, стълбище и английски двор, заедно с 1.334 % идеални части от общите части на сградата, находяща се в гр.София, ул.••••, съставляващо УПИ VI-7, 8, за квартал 111 по плана на гр.София, местност „Зона Б 2”, целият с площ от 640.00 кв.м., при съседи: улица, УПИ V-6 УПИ Х-14, УПИ XV-13, VIII-10, VII-9.

На 10.07.2012 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е вписано, че задължението по изпълнителното дело включва 21 535, 40 лева главница, 1 680, 40 лева разноски, 1 838, 33 лева юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното производство и такси по т.1, т.2, т.5, т.10 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 067, 54 лева с ДДС.

По изпълнителното дело взискателят е приложил протокол от 31.07.2012 г. за доброволно предаване на апартамент № 29, находящ се в гр.София, ул. ••••.

С молба вх. № 04952/10.10.2012 г. взискателят е пожелал съдебният изпълнител да извърши опис, оценка и изнасяне на публична продан на възбранения по изпълнението имот на длъжника.

С молба вх. № 05308/01.11.2012 г. длъжникът е поискал разсрочено погасяване на задълженията по изпълнителното производство на осем вноски в периода 11.11.2012 г. – 01.01.2013 г. С молба вх. № 00428/23.01.2013 г. взискателят е пожелал провеждане на публична продан на възбранения по изпълнението имот на длъжника.

На 04.04.2013 г. е извършен опис и оценка на магазин №2, находящ се в гр.София, ул.••••, за който е констатирано, че се намира в сграда, изградена на етап акт обр.14.

На 10.04.2013 г. е обявена публична продан на имота, нарочена за провеждане в периода 15.04.2013 г. – 15.05.2013 г. С протокол от 16.05.2013 г. проданта е обявена за нестанала.

С молба вх. № 02343/20.05.2023 г. взискателят е поискал провеждане на нова продан.

На 26.06.2013 г. е обявена нова (втора по ред) публична продан на имота, нарочена за провеждане в периода 07.07.2013 г. – 07.08.2013 г.С протокол от 08.08.2013 г. втората по ред продан е обявена за нестанала.

С молба вх. № 03558/13.08.2013 г. взискателят поискал насрочване на нова продан.

С протокол от 29.01.2014 г. е извършен оглед и е назначена оценка от вещо лице на недвижимия имот.

На 12.02.2014 г. е обявена публична продан на имота, нарочена за провеждане в периода 20.02.2014 г. – 20.03.2014 г. С протокол от 21.03.2014 г. проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на купувач.

С молба вх. № 01202/25.03.2014 г. взискателят поискал насрочване на нова продан.

На 29.04.2014 г. е обявена публична продан на имота, нарочена за провеждане в периода 16.05.2014 г. – 16.06.2014 г. С протокол от 17.06.2014 г. проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на купувач.

С молба вх. № 02496/25.06.2014 г. взискателят поискал насрочване на нова продан и с молба вх. № 02583/02.07.2014 г. е пожелал налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника след нова справка за притежавано имущество и запори върху вземания от трудово възнаграждение и по банкови сметки.

С постановление от 24.07.2014 г. е назначено от съдебния изпълнител вещо лице за определяне на актуална оценка на магазин №2, находящ се в гр.София, ул.••••, проведен е оглед и е назначена оценка на недвижимия имот.

С постановление от 06.08.2014 г. е определена начална цена, от която да започне наддаването, насрочена е и е обявена публична продан. Проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи с протокол от 18.09.2014 г. С молба вх. № 03509/25.09.2014 г. взискателят поискал насрочване на нова продан.

С постановление от 03.11.2014 г. е определена нова начална цена за имота и на следващия ден е обявена нова продан. Проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи с протокол от 13.01.2015 г. С молба от 05.11.2015 г. взискателят е посочил вещо лице за изготвяне на оценка на имота и е внесъл определените от съдебния изпълнител такси.

С молба вх. № 01040/15.03.2016 г. взискателят поискал налагане на възбрана върху два недвижими имота след извършване на справка за собственост.

С молба вх. № 02801/27.07.2017 г. взискателят поискал извършване на справка за получавани от длъжника пенсия и трудови възнаграждения и за банкови сметки, на които същият е титуляр и налагане на запор върху тях.

На 14.08.2017 г. са изпратени запорни съобщения за наложен запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение, получавано от „Ф. М И.“ ЕООД.

По молба вх. № 00779/06.03.2019 г. на „А.“ ЕООД към изп.д. № 20128470400346, на основание чл.456 ГПК, дружеството е присъединено като взискател за събиране на остатък от неудовлетворено вземане, отразено в удостоверени изх. №1250/06.03.2019 г., издадено по изп.д. № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н.П., образувано по молба на дружеството срещу длъжника Т. за събиране на остатък от вземане в размер на 1 464 лева (включващо 1 000 лева неолихвляема сума, 350 лева разноски и 114 лева начислени такси), произтичащо от изпълнителен лист, издаден по т.д. № 615/2015 г. по описа на ВКС. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение на основание чл.18 ЗЧСИ.

С молба вх. № 01455/19.04.2019 г. взискателят пожелал съдебният изпълнител да наложи запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение.

На 23.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение, получавано от „Ф. М И.“ ЕООД.

С молба вх. № 00498/16.02.2021 г. взискателят поискал обявяване на нова публична продан на магазин №2, находящ се в гр.София, ул.••••.

По молба вх. № 00644/01.03.2021 г. на „А.“ ЕООД към изп.д. № 20128470400346, на основание чл.456 ГПК, с разпореждане от 02.03.2021 г. дружеството е присъединено като взискател за събиране на остатък от неудовлетворено вземане (924, 74 лева главница, ведно с неустойка в размер на 2 447, 79 лева за периода 20.11.2013 г. -18.02.2021 г., главница в размер на 2 697, 77 лева, ведно с неустойка в размер на 7 141 лева за периода 20.11.2013 г. - 18.02.2021 г., 737, 39 лева неустойка за забава, 1 707, 48 лева неустойка за забава, 14 892, 79 лева неустойка за забава, 2 420 лева присъдени арбитражни разноски и държавна такса, както и разноски по изпълнението, включващи 2 400 лева юрисконсултско възнаграждение, 425, 55 лева обикновени такси и 2 649, 76 лева пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и 60, 24 лева присъединени публични държавни вземания), отразено в удостоверени изх. № 4914/18.02.2021 г., издадено по изп.д. № 20148580401202 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, образувано по молба на „А.“ ЕООД срещу длъжника Т. за вземане, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на 01.12.2014 г. по т.д. № 7547/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав.

С молба вх. № 00025/06.01.2022 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника, придобити на основание наследствено правоприемство.

На 16.05.2022 г. е обявена нова публична продан на магазин № 2, находящ се в гр.София, ул.••••. Проданта е обявена за нестанала с протокол от 29.06.2022 г. С молба вх. № 01780/04.07.2022 г. взискателят поискал извършване на нова продан.

На 27.07.2022 г. съдебният изпълнител определил начална цена, от която да започне наддаването и на 28.07.2022 г. обявил нова продан. С протокол от 28.09.2022 г. за купувач на имота е обявена А.А.Г.-В. при продажна цена от 60 500 лева.

На 11.10.2022 г. е издадено постановление за възлагане на недвижимия имот на купувача от проданта.

Срещу постановлението за възлагане е подадена жалба от длъжника, която е оставена без разглеждане с влязло в законна сила на 29.05.2023 г. Определение № 12077/24.11.2022 г. по ч.гр.д. № 12007/2022 г. по описа на СГС.

Въз основа на удостоверение изх.№ 220372302862683/30.06.2023 г. на ТД на НАП – София са установени публични задължения на Т. в размер на 986, 99 лева.

С молба вх. № 01903/05.07.2023 г. Ю.Д.Ч. поискал присъединяването му като взискател по изпълнението за неудовлетворен остатък от вземане в общ размер на 5 605, 65 лева, произтичащи от издаден на 19.08.2016 г. по гр.д. № 42185/2016 г. по описа на СГС, ГО, 40-ти състав изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп.д. № 20198480400635 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 на КЧСИ. Същият е присъединен като взискател по изпълнителното дело с разпореждане от 12.07.2023 г. На 03.07.2023 г. на длъжника е връчена призовка за предявяване на разпределение на 17.07.2023 г. Призовка на взискателя „А.“ ЕООД е връчена на 04.07.2023 г., на взискателя Ч. – на 05.07.2023 г., а на присъединения взискател ТД на НАП – София – на 07.07.2023 г. Доколкото събраната сума от реализиране на публичната продан не е достатъчна за удовлетворяване на взискателите, съдебният изпълнител изготвил протокол за разпределение на 14.07.2023 г. на събраната сума по реда на чл.460 ГПК, който е предмет на атакуване с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

На основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на взискателя „А.“ ЕООД е разпределена сумата от 3 290, 69 лева, включваща разноски по изп.д. № 20128470400346 за юрисконсултско възнаграждение възнаграждение-1838, 33 лева, такса по т. 1 от TТP към ЗЧСИ- 24 лева, такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ- 60 лева, такса по т.3 от TТP към ЗЧСИ -48 лева, такса по т.4 от TТP към ЗЧСИ -24 лева, такса по т.6 от TТP към ЗЧСИ -6 лева, такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ-96 лева, такса по т.9 от TТP към ЗЧСИ -36 лева, такса по т.11 от TТP към ЗЧСИ -60 лева, такса по т.10 от TТP към ЗЧСИ -18 лева, такса по т.20 от TТP към ЗЧСИ -407.36 лева и допълнителни разноски за депозити вещо лице-638 лева, 15 лева такса за налагане възбрана за Агенция по вписванията - Имотен регистър, 10 лева-такса копия документи за Агенция по вписванията - Имотен регистър, 10 лева - такса удостоверение за вещни тежести и 132 лева допълнително начислени такси, от които такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ /за 4 бр. уведомявания/- 96 лева и такса по т.13 от ТТР към ЗЧСИ - 36 лева (т.V.1. от протокола).

От остатъка от 57 077, 31 лева, съгласно чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, на взискателя ТД на НАП – София – град са разпределени 986, 99 лева.

От остатъка от 56 090, 32 лева, на основание чл.137 ЗЗД, е разпределен пропорционално на вземанията на взискателите при коефициент на погасяване 86, 943943% от остатъчната за разпределение сума, както следва: 23 215, 80 лева на взискателя „А.“ ЕООД, с които се погасяват неолихвяема сума в размер на 21 535, 40 лева, съдебни разноски- 1 096, 06 лева и съдебни разноски в размер на 584, 34 лева. От остатъчната сума от 20 184, 73 лева при горния коефициент са разпределени на същия взискател 1 275, 47 лева, представляващи допълнително начислена такса за съдебен изпълнител по т.26 ТТР към ЗЧСИ (изчислена върху събраната сума от 20 184, 74 лева, представляваща 86, 943943% изпълнение на целия дълг при материален интерес от 23 215, 80 лева и след приспадане на авансово внесена такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 407, 36 лева) - сумата от 18 909, 26 лева.

За покриване на задълженията към „А.“ ЕООД по изп.д. № 20168470400133 в размер на неолихвяема сума от 1 000 лева, при прилагане на коефициент 86, 943943% от останалата за разпределение сума, са заделени 869, 44 лева, от които 104, 33 лева такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

За покриване на задълженията към „А.“ ЕООД по изп.д. № 20148580401202 в размер на 36 142, 27 лева (3 622, 51 лева главница, 12 762, 10 лева неустойка за периода 20.11.2013 г. – 14.06.2023 г., 17 337, 66 лева неустойка за забава, 2 420 арбитражни разноски), при прилагане на коефициент 86, 943943% от останалата за разпределение сума, са заделени 31 423, 52 лева, от които 2 492, 03 лева за такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

За задълженията към присъединения взискател Ю.Д.Ч. в размер на 4 155, 13 лева (от които 2 280 лева главница, 1 629, 53 лева законна лихва за периода 27.07.2016 г. – 14.07.2023 г. и 245 лева разноски), при прилагане на коефициент 86, 943943% от остатъка за разпределение, е отделена сумата от 3 612, 63 лева, от която 367, 67 лева такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.462, ал.2 ГПК (доколкото същата е депозирана чрез използване на пощенска услуга с дата на пощенско клеймо от 17.07.2023 г. – последният ден от тридневния срок, изчисляван по правилото на чл.60, ал.5 ГПК) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. За извършване на разпределението и предявяването му длъжникът и всички взискатели са надлежно уведомени. Препис от частната жалба е връчен на всички взискатели по изпълнителното дело.

Възражението на взискателя „А.“ ЕООД за недопустимост на жалбата по съображения, че разпределението не представлява изпълнително действие е неоснователно. Съдът се солидаризира с посоченото от този взискател разбиране за характера на разпределението, но възможността за обжалване на извършеното разпределение от страна на длъжника произтича от разпоредбата на чл.462, ал.2 ГПК.

В сезиралата съда жалба са посочени общи оплаквания за незаконосъобразност на разпределението на постъпилата от проданта сумата, без да са посочени конкретни нарушения във връзка с размерите на отделните вземания или с изчисленията на сумите за разпределение. Поради това и с оглед задължителното разрешение, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, настоящата инстанция следва да извърши проверка дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, за правилното приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, правилното приложение на чл.76 ЗЗД и правилното прилагане на нормата на чл.136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване.

Съгласно чл.460 ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Визираната норма очертава предпоставките за извършване на разпределение - по делото да е събрана сума, наличие на повече от един взискател и недостатъчност на събраната сумата за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели.

При присъединяване на взискатели по реда и в сроковете по чл.456 ГПК в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан, вземанията на същите ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания.

В случая са налице повече от един взискател, а събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна да удовлетвори вземанията на всеки от тях, поради което правилно е пристъпено към извършване на разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, освен ако няма законово основание за предпочтително удовлетворяване. В разпоредбата на чл. 136 ЗЗД са регламентирани изключенията от горното правило, като са посочени законовите основания за предпочитането на един кредитор пред друг при конкуренция на вземанията им. Установените с посочената разпоредба привилегии на взискателите са общи и специални, като към категорията на първите спадат хипотезите на чл. 136, ал. 1, т. 5 и т. 6, а към вторите - т. 1-4.

Разпределението се извършва между взискателите, предявили по конкретното изпълнително дело вземанията си преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на чл.456 ГПК. Взискатели са и кредиторите, за които е предвидено да са взискатели по право - чл.458 и чл.459 ГПК.

Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочитателно удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

От подлежащата на разпределение сума се удовлетворява вземането, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същ ред, общия размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, то те се удовлетворяват съразмерно, т.е. пропорционално на размера на вземанията им. Същността на разпределението е съдебният изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна да покрие вземанията на всички взискатели, кое вземане в какъв ред ще се удовлетвори, респ. в какъв размер. Привилегиите по чл.136 ЗЗД уреждат право на предпочтително удовлетворение на едно вземане спрямо другите.

По първи ред от извършеното разпределение при прилагане на привилегията на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД (т.V.1 от протокола от 14.07.2023 г.):

Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Вложената от законодателя цел на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е разноските на първоначалния кредитор за предприетите действия по изпълнението да бъдат предпочитано удовлетворени спрямо вземанията на друг кредитор, присъединил се към изпълнението, тъй като същите са направени в интерес и на присъединилия се взискател. Противното би дало възможност за злоупотреба от страна на по-късно включилите се в процеса взискатели да се ползват от привилегия, тъй като разноските сторени в общ интерес от взискател, който е проявил активност за събиране на вземането щяха да се удовлетворят след поредността по чл.136 ЗЗД по аргумент от чл.137, ал.1 ЗЗД. Тази привилегия се отнася до разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат, респ. юрисконсулт. В случая тук ще попаднат и разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане възбрана върху осребрената вещ, постъпленията, от която се разпределят, доколкото в разпределението не участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл.136, ал.1, т.2, т.3 и т.4 ЗЗД или кредитори с привилегия по чл.16, ал.3 ЗОЗ (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК). В първия ред на привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноски за вещо лице и др.). Поради това правилно в първи ред съдебният изпълнител е включил необходимите разноски на „А.“ ЕООД за образуване на изпълнителното дело, за възнаграждение на един юрисконсулт (чийто размер не е бил оспорен) и свързаните с това действия по проучване на имуществото на длъжника, изготвяне на справки, удостоверения с оглед установяване на имущество, към което да бъде насочено принудителното изпълнение, връчване на призовки и книжа за образуваното изпълнително дело, извършване на опис на осребрения имот, възнаграждение на вещо лице за изготвяне на оценка на същия, за налагане на възбрана и свързаните с нея разходи за искане до Агенция по вписванията, налагане на възбрана и снабдяване с удостоверение за тежести. Касае се за разноски на първоначалния взискател по изпълнителното дело, свързани с образуването му и реализиране на изпълнителния способ, постъпленията от които се разпределят. Таксата по т.11 от ТТР към ЗЧСИ за конституирането на ТД на НАП с включено ДДС (чл. 3, ал. 2 ЗДДС) е дължима, тъй като взискателят е присъединен по право и ще се ползва от тази привилегия (Решение № 2549 от 01.12.2017 г. на САС по в. гр. д. № 6137/2017 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение се събира такса в размер на 30 лева и върху същата се начислява ДДС. От извършеното разпределение се ползват другите кредитори.

Сумата от 36 лева, представляваща такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ е заплатена от „А.“ ЕООД с преводно нареждане от 11.08.2017 г. (л.245 от изпълнителното дело) с основание „такси за запори и съобщения“ във връзка с молба на този взискател от 27.07.2017 г. за налагане на запори върху вземания от трудово възнаграждение, пенсия и от наличности по банкови сметки. Исканият запор е бил наложен и в тази връзка са изпратени запорни съобщения до третите задължени лица, но от прилагане на този изпълнителен способ няма постъпления за разпределение и такива не са включени в извършеното от съдебния изпълнител разпределение. В този ред не се включат разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи. Те се включват в разпределението на постъпленията от тях (т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Така в първи ред (т. V.1 от протокола от 14.07.2023 г.) следва да се разпредели сумата от общо 3 386, 69 лева, която включва всички изброени в тази точка разноски на първоначалния взискател без сумата от 36 лева, представляваща такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис с включен ДДС.

Жалбата е основателна по отношение на сумата от 36 лева за такси по изпълнението, свързани с налагане на запор, от който не са постъпили участващи в разпределението суми. Тези такси следва да се включат при извършване на разпределението на постъпленията от наложените запори по изпълнителното дело. Доколкото уважаването на жалбата води до промяна на признати с разпределението привилегии, то това поражда необходимост до промяна на разпределението в първия и следващите редове.

По втори ред от извършеното разпределение при прилагане на общата привилегия на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД (т.V.2 от протокола от 14.07.2023 г.):

Съгласно чл. 458 ГПК държавата е винаги присъединен по право взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. С удостоверение изх.№ 220372302862683/30.06.2023 г. по чл.191, ал.4 ДОПК е фиксиран размер на публичните задължения на длъжника Т. по образувано изп.д. № 190665771/2019 г. в общ размер на 986, 99 лева, за чието събиране не са наложени обезпечения. Липсва основание да се приеме, че се касае за вземане за данък върху недвижимия имот (видно от издаденото на 14.06.2023 г. удостоверение върху осребрения имот не са начислявани и дължими от Т. местни данъци и такси) или за глоба, поради което правилно вземането на държавата е включено в общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД и е в цялост удовлетворено. Съгласно чл.137, ал.1 ЗЗД, когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по чл.136, ал.1, т.6 на предходния член. Поради това, независимо от характера на публичното вземане, същото следва да се удовлетвори преди останалите вземания на кредиторите, за които се установява наличието на привилегия.

По трети ред от извършеното разпределение:

След разпределяне на суми за погасяване на привилегированите вземания, остатъкът в размер на 56 126, 32 лева подлежи на разпределение по правилата на чл.136, ал.3 ЗЗД – съразмерно между първоначалния и присъединените взискатели. За изчисляване на общата стойност на непогасените вземания на кредиторите, на остатък за разпределение след удовлетворяване на привилегированите вземания, на сумите за разпределение на всеки от кредиторите при прилагане на критерия за съразмерност не са необходими специални знания, доколкото се изисква извършване на математически изчисления на база налични по делото доказателства. Посоченият в протокола от 14.07.2023 г. коефициент на погасяване отговаря на критерия за съразмерност при отчитане на всички задължения, включени в т.V от същия. За определянето му се прилага математическо просто тройно правило (математическа пропорция) или се изчислява процентно съотношение, като и в двата случая резултатът ще е един. Коефициентът за удовлетворяване, определен като съотношение между остатъчната неразпределена сума и общите вземания на хирографарните кредитори, е 86, 9997457885 % при отчитане на съображенията, касаещи таксата по т.9 от ТТР към ЗЧСИ от 36 лева, неправилно включена в първи ред.

Следва да се посочи, че в извършеното разпределение липсват изчисления при приложение на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, доколкото разпределените в т. V.3 от протокола от 14.07.2023 г. суми не са достатъчни за покриване на всички вземания на взискателите. Последното не е основание за отмяна на извършеното разпределение и връщане на делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение с указания на необходимостта от приложение на горепосочената разпоредба, тъй като не се касае за тежък и непоправим порок на разпределението, изразяващ се в неяснота на волята на съдебния изпълнител, която не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, което да води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение, каквото би било липса нa достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им (т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК). В този случай съдът може сам да приложи разпоредбата на чл.76 ЗЗД, а връщането на делото на съдебния изпълнител би довело единствено до ненужно забавяне на производството. На настоящия състав е служебно известно Решение № 1102 от 1.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2383/2021 г., но изследваната в него хипотеза не е аналогична на настоящата, а съдебният акт е постановен при приемане на горецитирания тълкувателен акт. По делото се съдържат достатъчно доказателства, включително съдебни удостоверения издадени на основание чл.456 ГПК, от които се установяват несъбрания остатък от вземания на кредитора Чубаников по изп.д. № 20198480400635 по описа на ЧСИ Р.А. /изх.рег.№ 5201/04.07.2023 г. – л.462/ и на „А.“ ЕООД по изп.д. № 20148580401202 по описа на ЧСИ У.Д. /изх.№4914/18.02.2021 – л.293/, по изп.д. № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н.П. /изх.№1250/06.03.2019 г. – л.257/, поради което събирането на доказателства в тази връзка не е необходимо.

По изложените съображения извършеното разпределение следва да се отмени и да се изготви ново такова, както следва:

Длъжник:

1.Б. Й. Т.. Взискатели:

„Агенция д.и. в с.“ЕООД – първоначален взискател, по чието искане е образувано изп.д. № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н.К.П.; ТД на НАП-София – град – присъединен по право взискател; Ю.Д.Ч. – присъединен взискател.

Вземания на взискателите:

„Агенция д.и. в с.“ЕООД:

А) По изпълнителен лист от 27.02.2012 г. по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав - неолихвяема сума (главница) -21 535, 40 лева;

-съдебни разноски- 1096, 06 лева, от които 430, 71 лева за държавна такса и 665, 35 лева за юрисконсултско възнаграждение;

Б) По изпълнителен лист от 27.04.2012 г. по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав -съдебни разноски- 584, 34 лева.

В) Такси и разноски в изпълнителното производство:

• юрисконсултско възнагражденне-1 838.33 лева -такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ-24 лева -такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ -60лева -такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ -48 лева -такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ -24 лева -такса по т.6 от ТТР към ЗЧСИ -6 лева -такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ -96 лева -такса по т.11 от ТТР към ЗЧСИ -60лева -такса по т.10 от ТТР към ЗЧСИ -18лева -такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ -407.36 лева Допълнителни разноски:

-Депозит вещо лице-638 лева -такса налагане възбрана Агенция по вписванията - имотен регистър – 15 лева -такса копня документи Агенция по вписванията - имотен регистър – 10 лева -такса удостоверение за вещни тежести – 10 лева Общо: 26 470, 49 лева.

„Агенция д.и. в с.“ЕООД – присъединен взискател за несъбран остатък от вземане по изп.д. № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н.П.:

А) неолихвяема сума- 1 000 лева Б)Разноски по изп.д. № 20168470400133 -юриконсултско възнаграждение- 350 лева -такси по ТТР към ЗЧСИ-114 лева Общо: 1 464.00 лева.

„Агенция д.и. в с.“ ЕООД – присъединен взискател за несъбран остатък от вземане по изп.д.№ 20148580401202 по описа на ЧСИ У.Д.:

А)главница-3 622.51 лева -неустойка върху главница от 20.11.2013 г. до 14.07.2023 г. – 12 762, 10 лева -неустойка за забава-17 337.66 лева -арбитражни разноски- 2 420 лева Б)разноски по изп.д.№ 20148500401202:

• юрисконсултско възнаграждение - 2 400 лева -такси по ТТР към ЗЧСИ-3 078.98 лева Общо: 41621, 25 лева.

ТД на НАП – София – град – присъединен по право взискател за вземане по удостоверение изх.№ 220372302862683/30.06.2023 г.:

Общо: 986, 99 лева.

Ю.Д.Ч. – присъединен взискател за несъбран остатък от вземане по изп.д. № 20198480400635 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 на КЧСИ А) главница- 2 280 лева -законна лихва за периода от 27.07.2016г. до 14.07.2023 г.-1 629, 53 лева -присъдени разноски- 245.60 лева -адвокатско възнаграждение- 700 лева Б)Разноски по изп.д.№ 20198480400635- 759.27 лева Общо: 5 614, 40 лева Имущество, предмет на принудителното изпълнение и купувач на това имущество:

Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, собственост на длъжника, съставляващ магазин №2, находящ се на партера, кота нула метра, с площ от 30.54 кв.м., състоящ се от: едно помещение и санитарен възел, при съседи: улица, магазин №1, гараж, стълбище и английски двор, заедно с 1.334 % идеални части от общите части на сградата, находяща се в гр.София, ул.••••, съставляващо УПИ VI-7, 8, за квартал 111 по плана на гр.София, местност „Зона Б 2”, целият с площ от 640.00 кв.м., при съседи: улица, УПИ V-6 УПИ Х-14, УПИ XV-13, VIII-10, VII-9. След проведена публична продан за купувач на имота е обявена наддавачът А.А.Г.-В. при продажна цена от 60 500 лева.

Сума за разпределение и предпоставки за извършване на разпределението:

1.Сума за разпределение 60 500 лева.

2. Предпоставки за извършване на разпределението:

Цената от 60 500 лв., при която наддавачът е обявен за купувач, е недостатъчна да удовлетвори вземанията на всички взискатели и дължимите разноски в полза на съдебния изпълнител. Вземанията за разноски по принудителното изпълнение (чл.136, ал.1, т.1 ГПК) и публичните вземания към ТД на НАП – София – град (чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД) подлежат на удовлетворяване преди останалите вземания на взискателите. Останалите вземания на взискателите „Агенция д.и. в с.“ ЕООД и Ю.Д.Ч. следва да бъдат удовлетворени по съразмерност на основание чл.136, ал.3 ЗЗД. Отделните пера от вземанията на всеки един от взискателите следва да бъдат удовлетворени от определените им суми по реда на чл.76 ЗЗД (т.6 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Разпределение:

Първи ред вземания по чл.136, ал.1, т.1 ГПК, разпределя на взискателя „Агенция д.и. в с.“ ЕООД Такси и разноски в изп.д. № 20128470400346, ползващи кредиторите общо 3 254, 69 лева, включващи:

• юрисконсултско възнагражденне-1 838.33 лева -такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ-24 лева -такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ -60 лева -такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ -48 лева -такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ -24 лева -такса по т.6 от ТТР към ЗЧСИ -6 лева -такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ -96 лева -такса по т.11 от ТТР към ЗЧСИ -60 лева - такса по т.13 от ТТР към ЗЧСИ- 36 лева -такса по т.10 от ТТР към ЗЧСИ -18 лева -такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ -407.36 лева -депозит вещо лице-638 лева -такса налагане възбрана Агенция по вписванията- имотен регистър – 15 лева -такса копня документи Агенция по вписванията- имотен регистър – 10 лева -такса удостоверение за вещни тежести – 10 лева Допълнително начислени такси за съдебен изпълнител общо 132 лева:

-такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ /за 4 бр. уведомявания/- 96 лева -такса по т.13 от ТТР към ЗЧСИ – 36 лева 2. Втори ред вземания по чл.136, ал.1, т.6 ГПК разпределя на ТД на НАП – София- град сумата от 986, 99 лева – вземания по удостоверение изх.№ 220372302862683/30.06.2023 г. 3. Трети ред необезпечени и непривилегировани вземания на взискателите към 14.07.2023 г. при остатък за разпределение 56 126, 32 лева А/ „Агенция д.и. в с.“ЕООД по изпълнителен лист от 27.02.2012 г. по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав - неолихвяема сума (главница) -21 535, 40 лева;

-съдебни разноски- 1096, 06 лева, от които 430, 71 лева за държавна такса и 665, 35 лева за юрисконсултско възнаграждение или общ размер на вземането от 22 631, 46 лева.

Сума за разпределение е 19 689, 31 лева, изчислена при коефициент 35, 0803556481% от остатък за разпределение 56 126, 32 лева.

Вземането на „Агенция д.и. в с.“ЕООД по този изпълнителен лист в общ размер на 22 631, 46 лева се отнася към общия размер на вземанията на кредиторите от 64 513, 20 лева така, както Х се отнася към подлежащия на съразмерно разпределение остатък от 56 126, 32 лева, поради което Х = 19 689, 31 лева, а проверка на изчисленията може да бъде извършена чрез определяне на процентно съотношение, а оттам – и на т. нар. коефициент на хирографарност (тук Х%/100 х 64 513, 20 лева = 22 631, 46 лева или А = 35, 0803556481%, коефициент на хирографарност 0, 350803556481, а 35, 0803556481 % от подлежащия на разпределение остатък от 56 126, 32 лева възлизат отново на 19 689, 31 лева или 86, 9997457885% от общия размер на вземането по изпълнителния лист).

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС вземанията за пропорционалната такса т.26 ТТР към ЗЧСИ и за субсидираните такси се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

В случая таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ при материален интерес 22 631, 46 лева е в размер на 1 893, 43 лева с включен ДДС, а съразмерно на събраната сума от целия дълг 19 689, 31 лева тази такса възлиза на 664, 22 лева. След приспадане на авансово внесената такса по т.20 ТТР към ЗЧСИ от 407, 36 лева с ДДС (л.84), останалата за доплащане такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ възлиза на 256, 86 лева, която следва да се разпредели на съдебния изпълнител при прилагане на горната привилегия.

Така на „Агенция д.и. в с.“ЕООД по изпълнителен лист от 27.02.2012 г. по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав следва да бъде разпределена сумата от 19 432, 45 лева.

С оглед обстоятелството, че сумата не е достатъчна да погаси цялото вземане по изпълнителния лист, при приложение на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД като вземането за съдебни разноски в размер на 1 096, 06 лева бъде изцяло погасено, а главничното вземане – до размера от 18 336, 39 лева.

Б/ „Агенция д.и. в с.“ЕООД по изпълнителен лист от 27.04.2012 г. по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав за съдебни разноски в размер на 584, 34 лева сумата за разпределение е 508, 37 лева, изчислена при горепосочения общ коефициент на съразмерност 86, 9997457885% от остатъка за разпределение 56 126, 32 лева.

В случая таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ при материален интерес 584, 34 лева е в размер на 70, 12 лева с включен ДДС, а съразмерно на събраната сума от целия дълг 508, 37 лева тази такса възлиза на 61 лева. За доплащане такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ възлиза на 61 лева, която следва да се разпредели на съдебния изпълнител при прилагане на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Така на „Агенция д.и. в с.“ЕООД по изпълнителен лист от 27.04.2012 г. по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав следва да бъде разпределена сумата от 447, 37 лева.

В/„Агенция д.и. в с.“ЕООД за несъбран остатък от вземане по изп.д. № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н.П., произтичащо от изпълнителен лист, издаден по т.д. № 615/2015 г. по описа на ВКС, представляващо неолихвяема сума от 1 000 лева сумата за разпределение е 870 лева, изчислена при горепосочения общ коефициент на съразмерност 86, 9997457885% от остатъка за разпределение 56 126, 32 лева.

В случая таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ при материален интерес 1 000 лева е в размер на 120 лева с включен ДДС, а съразмерно на събраната сума от целия дълг 870 лева тази такса възлиза на 104, 40 лева. За доплащане такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ възлиза на 104, 40 лева, която следва да се разпредели на съдебния изпълнител при прилагане на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Така на „Агенция д.и. в с.“ЕООД за несъбран остатък от вземане по изп.д. № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н.П. следва да бъде разпределена сумата от 765, 60 лева.

Г/„Агенция д.и. в с.“ЕООД за несъбран остатък от вземане по изп.д.№ 20148580401202 по описа на ЧСИ У.Д., включващо главница 3 622.51 лева, неустойка върху главница от 20.11.2013 г. до 14.07.2023 г. – 12 762, 10 лева, неустойка за забава в размер на 17 337.66 лева и арбитражни разноски, възлизащи на 2 420 лева (общ размер на вземане в размер на 36 142, 27 лева) сумата за разпределение е 31 443, 68 лева, изчислена при горепосочения общ коефициент на съразмерност 86, 9997457885% от остатъка за разпределение 56 126, 32 лева.

В случая таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ при материален интерес 36 142, 27 лева е в размер на 2866, 24 лева с включен ДДС, а съразмерно на събраната сума от целия дълг 31 443, 68 лева тази такса възлиза на 2527, 94 лева. За доплащане такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ възлиза на 2527, 94 лева, която следва да се разпредели на съдебния изпълнител при прилагане на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Така на „Агенция д.и. в с.“ЕООД за несъбран остатък от вземане по изп.д.№ 20148580401202 по описа на ЧСИ У.Д. следва да бъде разпределена сумата от 28 915, 74 лева.

Изрично в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК е посочено, че диспозитивното правило на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, като по този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните, а условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.С посоченото тълкувателно решение върховната съдебна инстанция не се е произнасяла по въпроса дали уговорена неустойка за забава на парично задължение е еднородно на главно задължение или акцесорно задължение към забавеното главно задължение, но липсва съмнение, че неустойката, уговорена за забава (чл. 92 ЗЗД) не е акцесорно задължение (Определение № 60833 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 1212 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 918/2010 г., IV г. о., ГК). При задължение за неустойка за забава на парично задължение, характерът й не се променя-неустойката не става лихва, макар размерът й да се определя в лихвен процент (Определение № 309 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 411/2009 г., I т. о., ТК). Поредността на погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва само при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг от договора или от закона, което има възнаградителен характер, а лихвата, дължима като обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, респ. като неустойка за забава, не съставляват лихва по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД и ако се дължи наред с друг главен дълг, за погасяването й не намира приложение поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД. Разписаното в посочената разпоредба правило, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг. Нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките (Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК). По изложените съображения приложение следва да намери правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД по отношение на главничното и неустоечните вземания. Разрешението е относимо и към погасяването на вземанията на взискател, когато събраните в изпълнителното производство суми не са достатъчни за погасяване на всички негови вземания по изпълнителния титул (Решение № 21 от 28.04.2017 г, постановено по т. д. № 3102/15 г., по описа на І т.о. на ВКС).

Така със сумата от 28 915, 74 лева се погасяват изцяло вземанията на „А.“ ЕООД за присъдени арбитражни разноски в размер на 2 420 лева, последвано от най – обременителното задължение измежду трите еднородни, а именно главничното, доколкото върху същото се начислява неустойка по чл.8 от договор за отдаване под наем на имот от 07.03.2007 г. и т.2 от Анекс към него от 07.03.2007 г. до датата на окончателното плащане на главницата, видно от изпълнителен лист на л.299.

Двете неустоечни задължения се явяват еднакво обременителни и са възникнали едновременно, доколкото произтичат от неизпълнение на задължение по един и същ наемен контракт и анекса към него, поради което следва да се погасят съразмерно при коефициент 75, 99 % или неустойка върху главница от 20.11.2013 г. до 14.07.2023 г. се погасява до размера от 9 697, 92 лева, а неустойка за забава – до размера от 13 171, 85 лева.

Д/ Ю.Д.Ч. за несъбран остатък от вземане по изп.д. № 20198480400635 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 на КЧСИ, включващ главница от 2 280 лева, законна лихва за периода от 27.07.2016г. до 14.07.2023 г. в размер на 1 629, 53 лева и възлизащи на 245.60 лева присъдени разноски (общо в размер на 4 155, 13 лева) сумата за разпределение е 3 614, 95 лева, изчислена при горепосочения общ коефициент на съразмерност 86, 9997457885% от остатъка за разпределение 56 126, 32 лева.

В случая таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ при материален интерес 4 155, 13 лева е в размер на 422, 88 лева с включен ДДС, а съразмерно на събраната сума от целия дълг 3 614, 95 лева тази такса възлиза на 370, 94 лева. За доплащане такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ възлиза на 370, 94 лева, която следва да се разпредели на съдебния изпълнител при прилагане на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Така на Ю.Д.Ч. за несъбран остатък от вземане по изп.д. № 20198480400635 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 на КЧСИ следва да бъде разпределена сумата от 3 244, 01 лева.

Сумата е недостатъчна за покриване на цялото задължение, поради което при прилагане на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, се погасяват изцяло присъдените разноски в размер на 245, 60 лева, законната лихва в размер на 1 629, 53 лева и главницата до размера от 911, 12 лева.

Следва да се отбележи, че възраженията в жалбата за наличие на предпоставки за прекратяване, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, на изп.д. № 20148580401202 по описа на ЧСИ У.Д. и на изп.д. № 20198480400635 по описа на ЧСИ Р.А., не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 463 ГПК, в което се преценява единствено законосъобразността на извършеното разпределение. Компетентен да се произнесе относно искането за прекратяване на изпълнителното дело е съдебният изпълнител и само при постановяване от негова страна на отказ, то същият би подлежал на съдебен контрол, на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Наред с горното съдът държи сметка, че прекратяването на изпълнителното дело в горната хипотеза не води, само по себе си, до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, и не е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Дори горепосочените изпълнителни производства да са се прекратили по силата на закона, това обстоятелство само по себе си не обуславя основателност на иска по чл.439 ГПК, тъй като не рефлектира върху дължимостта на вземането. Несвоевременното констатиране от съдебния изпълнител на настъпването на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и поддържането въпреки това на висящността на изпълнителните дела, би могло да е основание за ангажирането на неговата отговорност, но не означава недължимост на вземането по изпълнителните листа, въз основа на които същите са образувани.

В настоящото не могат да бъдат разглеждани и възраженията за погасяване на каква да е част от задълженията с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Същото може да бъде предмет на разглеждане в производство за недължимост на суми по издадените изпълнителни листа в хипотезата на чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Сезиран с жалба по чл.463 ГПК, съдът не следва да преценява основателността на възражението за прекомерност на приетото за събиране като разноски по изп.д. № 20148580401202 юрисконсултско възнаграждение. Компетентен да се произнесе по направеното възражение е съдебният изпълнител, чийто акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол по чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Длъжникът по изпълнението трябва да поиска редукция на адвокатското разноските за адвокатско възнаграждение първо от съдебния изпълнител и едва в хипотезата, при която това му искане бъде отхвърлено – може да обжалва пред съда постановлението на съдебния изпълнител с който е отхвърлено това искане (Определение № 403/1.12.2008 г., по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на V г. о.; Определение № 465/29.9.2010 г. по ч. гр. д. № 397/2010 г. на III г. о.; Определение № 89/27.1.2012 г. по ч. гр. д. № 604/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Въпреки това настоящият съдебен състав не следва да връща делото, като преждевременно образувано, на съдебния изпълнител за изрично произнасяне по направеното в постъпилата жалба възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по изп.д. № 20148580401202 в размер на 2 400 лева, тъй като същото не е включено при извършване на разпределението на постъпилата сума по изпълнението и евентуалната основателност на възражението не би рефлектирала върху законосъобразността на извършеното разпределение от съдебния изпълнител, респективно от съда.

Не се е сбъднало вътрешно процесуалното условия, поставено в отговора на частната жалба на „А.“ ЕООД за разглеждане на искането за присъждане на разноски. При този изхода от спора такива и не се следват на този ответник по частната жалба.

Така мотивиран, Софийският градски съд