Решение № 1861 от 5.12.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 138/2025 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 913/18.03.2025 г., подадена от Л. П. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], област Ловеч, [улица] настоящ адрес в [населено място], [улица], ет.4, ап.10, чрез пълномощника му адвокат Р. Г. от АК Пловдив, против изричен отказ на „Кредирект“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район Младост, [улица], ет.5, представлявано от Н. П. П., обективиран в получено на 06.03.2025 г., в 16: 39 часа, на електронен адрес [електронна поща] писмо, да предостави информация относно обработваните от дружеството негови лични данни и носителите на тези лични данни. С жалбата е наведено искане да бъде обявен мълчаливия отказ на „Кредирект“ ЕООД за незаконосъобразен и да се задължи дружеството да предостави на Л. П. М. информация относно обработените от дружеството негови лични данни, целите за тяхното обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, да бъдат предоставени копия на обработваните лични данни, включително носителите на тези данни, като договори за заем, искания за кредит и други, както и да се задължи дружеството да предостави информация за извършените плащания по така сключените между страните договори. В жалбата се твърди, че на 07.02.2025 г. от името на Л. П. М., в качеството му на субект, на когото биват обработвани лични данни, е изпратено по електронен път искане към „Кредирект“ ЕООД, по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Е. П. и на Съвета. Сочи, че на 06.03.2025 г. от дружеството е била предоставена информация, като единствено е било разгледано искането по чл. 15 от Регламента, но липсвала информация по чл. 20 от Регламента относно искането за предоставяне не само на копие от обработваните лични данни, а и на копие от носителите, на които тези данни биват обработвани (като договир за заем, искания за кредит), както и данни за извършените по договорите плащания. Счита този отговор за постановен мълчалив отказ. Жалбоподателят твърди, че са нарушени правата му, установени с разпоредбите на чл.15 и чл.20 от Регламента, както и правото на информация за потребителя, установено с Директива 2008/48 на Европейския парламент и Съвета и чл.11, ал. 1, т.12 от приетия при транспониране на Директивата ЗПК. Излага, че с непредоставянето на изисканите носители на лични данни, въз основа на които дружеството обработва личните данни на М., се нарушават заложените в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета принципи на прозрачност и отчетност при обработката на лични данни, пряко относими към правото за предоставяне на всякаква информация от страна на администратора на личните данни, която от своя страна да послужи за извършването на ефективна проверка от страна на субекта за наличието на легитимно обработване на личните му данни. Сочи, че в ситуации идентични с процесната е формирана трайна и актуална практика на ВАС и административните съдилища, като сочи такава в жалбата. Претендира присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски. С допълнителна жалба вх. № 1671/05.06.2025 г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Г. уточнява, че оспорва постановен изричен отказ, а не мълчалив такъв, като думата „мълчалив“ в жалбата се дължи на допусната техническа грешка при изписването ѝ. От ответника – „Кредирект“ ЕООД е постъпил отговор на жалбата /л.30-32/. В отговора се оспорва жалбата, като на първо място считат, че жалбоподателят погрешно тълкува нормата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД), на следващо място изтъкват, че неправилно се прилага практиката на Съда на ЕС по дело С-487/21 и в тази връзка изводите относно дължимостта на „носителите на данни“. Считат, че договорните клаузи сами по себе си не са „лични данни“. Изложени са подробни доводи по така маркираните съображения за неоснователност на жалбата. Подробни аргументи са изложени и относно съображения за неясно формулирано, кумулативно искане по чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД. Изтъкват, че дължимата информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е надлежно, ясно и конкретно е предоставена на жалбоподателя. Пледират жалбата да се отхвърли, като неоснователна. С отговора на ответника е заявена и претенция за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание оспорващият Л. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат Р. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и пледира за отмяна на оспорения изричен отказ. Претендира разноски. Ответникът – „Кредирект“ ЕООД – [населено място], редовно призовани, не изпращат представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е изричен отказ на „Кредирект“ ЕООД – [населено място] да предостави на Л. П. М. копие от носителите, на които са били обработвани личните му данни от дружеството, както и относно искането на М. да му бъде предоставена информация за извършените към дружеството плащания по слючени между тях договори за кредит. Оспорващият Л. П. М. е подал чрез адв. Р. Г. до „Кредирект“ ЕООД – [населено място], по електронна поща искане /л. 6/, с правно основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета. Към искането е приложено пълномощно /л. 6-гръб и л. 7/, с което Л. П. М. е упълномощил адвокат Р. Г. да го представлява пред „Кредирект“ ЕООД. Искането е с дата 07.02.2024 г., като е поискано от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави информация относно обработените от дружеството негови лични данни, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни, като договори за заем, искания за кредит и други. Поискано е и да му бъде предоставена информация за всички извършени плащания по сключените между дружеството и М. договори за потребителски кредит, вкл. и договор № 912738 от 16.08.2023 година. На 06.03.2025 г. от дружеството отговорили на отправеното искане /л. 8-9 и л. 38-39/, видно от което, по отношение на исканата от М. информация са предоставили обща такава за видовете данни, които са обработвани от дружеството и уверение, че личните му данни са били обработвани правомерно и законосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година. Посочили са, че искането в частта за предоставяне на копие от носителите на данни считат за прекомерно, с оглед липсата на основание за предостяването им от страна на Администратора. Информирали са го, че Общите условия по сключените с М. договори не съдържат лични данни, поради което не са в обхвата на заявеното искане. От страна на жалбоподателя, с отговора по жалбата са приложени доказателства – разпечатки по 5 броя договори за потребителски кредит между „Кредирект“ ЕООД и Л. П. М., с отразени в тях данни за кредитора и кредитополучателя (потребителя) – л. 33 – 35 от делото. Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо изх.№ ППН-01-541#1/28.04.2025 г. на П. на КЗЛД /л. 15/, в което е удостоверено, че към 28.04.2025 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от Л. П. М. срещу „Кредирект“ ЕООД. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: По допустимостта: Жалбата е подписана и подадена от лице с активна процесуална легитимация и с пряк и непосредствен интерес – инициатор на искането до ответника и адресат на оспорения изричен отказ. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от материалите по делото, отговорът от ответника е изпратен по електронната поща на 06.03.2025 г., съответно жалбата срещу изричния отказ е подадена по куриер на 17.03.2025 г. – л. 12 от делото. По отношение допустимостта на оспорването съдът съобрази, че Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни /чл.38, ал.1 от ЗЗЛД/ и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК /чл.39, ал.1 от ЗЗЛД/. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал.4 на чл.39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. По делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично по предмет и страни, с настоящото съдебно административно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. В конкретния случай жалбоподателят е отправил искане по чл.37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто „Кредирект“ ЕООД не оспорва че е, а и същият безспорно попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679, предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На основание факта, че между Л. П. М. и „Кредирект“ ЕООД са налице облигационни отношения, като ответникът не оспорва този факт, потвърждавайки го и с изпратения до М. отговор на искането, както и с представените по настоящето дело разпечатки по 5 броя договори за потребителски кредит, сключени между „Кредирект“ ЕООД и Л. П. М., то съдът приема за безспорно установено, че оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, и респективно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент 2016/679. При това за ответника „Кредирект“ ЕООД, като администратор на лични данни е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от Л. М. искане и съгласно разпоредбата на чл.12, § 3 от Регламент 2016/679 това е следвало да стане без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Както се посочи по-горе в изложената фактическа обстановка, по искането ответника е предоставил в месечен срок отговор, като информация съдържаща се в него е обща такава за видовете данни, които са обработвани от дружеството и уверение, че личните му данни са били обработвани правомерно и законосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година. Посочили са, че искането в частта за предоставяне на копие от носителите на данни считат за прекомерно, с оглед липсата на основание за предостяването им от страна на Администратора. Информирали са го, че Общите условия по сключените с М. договори не съдържат лични данни, поради което не са в обхвата на заявеното искане. По този начин е бил формиран изричен отказ, който, както се обсъди по-горе в изложението е бил оспорен в законовия 14-дневен срок от получаването му. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. От изложеното дотук е ясно и че жалбоподателят М. категорично има и правен интерес от оспорването, предвид на безспорно установения факт за наличието на облигационни правоотношения между него и дружеството-ответник, и произтичащите от това права, които ЗЗЛД и Регламент 2016/679 му дават в сферата на защитата на личните данни. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По определението на чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Съобразно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, за „обработване“ се приема всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В нормата на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно разпоредбата на чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Съобразно чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция. Съгласно чл. 37в, ал. 2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В чл. 15 от Регламент 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... “. Съгласно чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. В конкретния случай отправеното от жалбоподателя чрез адвокат Р. Г. искане от 07.02.2025 г. до администратора на лични данни „Кредирект“ ЕООД, несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД. Същото е подадено от представител на жалбоподателя, който е лице с надлежна представителна власт. Видно от представените по делото доказателства, към подаденото по електронен път искане, подписано от адвокат Р. Г. с валиден електронен подпис, е било приложено пълномощно от 27.03.2024 г. /в съответствие с изискването по чл. 37в, ал. 2 ЗЗЛД/, с което Л. П. М. изрично го е упълномощил да го представлява пред „Кредирект“ ЕООД, като упражнява всички негови законоустановени права и в тази връзка да извършва всякакви волеизявления, изисква и получава документи /т.1 и 2 от пълномощното – л.6-гръб по делото и л. 11/. Горното води до извода, че същото съответства на изискванията на чл. 37в от ЗЗЛД и представлява надлежно основание за предоставяне на исканите лични данни. Съгласно чл. 12, § 4 от Регламент 2016/679, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, го уведомява без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Следователно, в едномесечен срок от заявлението администраторът на лични данни е длъжен да се произнесе по заявлението изрично /дори когато не предприема действия по него/, което в случая е сторено само частично (по отношение на част от исканата информация) от дружеството – ответник. В случая, отправените от жалбоподателя заявления до „Кредирект“ ЕООД имат характер на такива по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и в тях са попълнени реквизитите по чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, в частност, че като предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 е заявено и предоставянето на копия от сключените договори за кредит на конкретно посочен адрес, както и информация за извършените към дружеството плащания по договорите. Тук следва да се отбележи, че ако ответникът, като администратор на лични данни е имал съмнение с каква цел е заявено искането на жалбоподателя за представяне на копия от сключените с него договори за кредит, е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламент 2016/679 - "Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните". В случая, от съдържанието на отговора е видно, че за администратора не е имало никаква пречка да идентифицира подателя на заявлението, предмета на искането и заявената форма за достъп до обработваните лични данни. Съгласно чл. 12, § 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15 - 22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. § 2 от Регламента предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15 - 22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. § 3 от чл. 12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Според чл. 20, ал. 1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и обработването се извършва по автоматизиран начин. Подадените от жалбоподателя искане от 07.02.2025 г. е във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и както вече се посочи, съгласно § 3 на чл. 15 Регламент 2016/679, администраторът е длъжен да предостави копие от обработваните лични данни на субекта, както и копие от носителите, на които тази данни биват обработвани. Действително, копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Въпреки това следва да се отбележи, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за кредит, и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл. 15, § 1 от Регламент 2016/679. В т. 1 от диспозитива на решение на СЕС от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 е посочено, че член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО ( Общ регламент относно защитата на данните ) трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В случая, по делото не се ангажират доказателства на жалбоподателя да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни (информация по см. на чл. 4, § 15 ОРЗД ), обратно на твърденията на ответника, изложени в нарочния отговор на жалбата, че М. следва да е съхранил копия от документацията по облигационното правоотношение. Не са налице и ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл. 12 - 22 Регламент 2016/679 на администратора на лични данни, който да обосновават издаването на пълен или частичен отказ по реда на чл. 37а от ЗЗЛД. Ответникът не доказва и хипотезата на чл. 12, § 5, б. "б" от Регламент 2016/679, за явно неоснователен или прекомерен характер на искането. Не се установява по делото личните данни на Л. М. да не са в процес на обработка към датата на иницииране на производството пред администратора на лични данни „Кредирект“ ЕООД. Тези съображения обосновават извод, че „Кредирект“ ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл.15, § 3 ОРЗД, като предостави на субекта на данните - Л. П. М., поисканите лични данни, както и носителите на тези лични данни - договори за заем, искания за кредит, в заявената форма за получаване на информацията - по електронен път на посочен имейл адрес. А също и информация по чл. 15, § 1 от ОРЗД относно обработваните от дружеството негови лични данни, целите за тяхното обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и предоставяне на информация за извършените плащания по така сключените между страните договори за потребителски кредит, на основание правото установено за жалбоподателя с разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Е. П. и на Съвета. Отказът заявителят М. да получи достъп до данни по реда на чл. 15, § 1 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, § 1, б. „а“ от ОРЗД (Регламент (ЕС) 2016/687). С чл. 12, § 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД. В аналогичен смисъл е решение № 14729 от 27.11.2020 г. по адм. д. № 9910/2020 г., пето отделение на ВАС. На следващо място - приложение намира и чл. 5 от ОРЗД „Принципи, свързани с обработването на лични данни“ и по-конкретно отговорността за отчетност, която носи администратора на лични данни и свързаното с нея задължение да докаже, че спазва принципите за обработване на лични данни. Задължението за отчетност кореспондира с правото по чл. 15 от ОРЗД, предоставено на субекта на личните данни. Внимание в настоящия случай следва да се обърне на чл. 5 § 1 буква „б“ от ОРЗД, според който личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели – ограничение на целите, който принцип, както и всички останали се гарантира от основния за прозрачност. Ето защо, изричният отказ е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, който гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, свеждане до минимум, точност, цялостност и поверителност при обработване на личните данни. Съгласно чл. 6 от ОРЗД целта на обработването е функция на основанието, поради което правото на субекта на лични данни да получи копие на договорите е вън от съмнение. В потвърждение на подхода, че правните норми разкриват своето съдържание като се вземат предвид на първо място общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне, е самото заглавие на Глава трета, Раздел 1 от ОРЗД, озаглавен „Прозрачност и условия“ при упражняване на правата на субекта на данните. Следователно принципа на прозрачност е основната гаранция за правата на субекта на данните и ОРЗД в своите разпоредби, поместени в Глава трета не оставя място за разумно съмнение, че правото на информация включва и целите на обработване на личните данни, а те са функция на основанието или винаги администратора при поискване дължи да предостави и копие на това основание, защото правото на достъп на субекта на данните е изяснено в чл. 15 от ОРЗД и на първо място в неговото съдържание са целите на обработването. С отказа на администратора на лични данни, на практика физическото лице е било възпрепятствано да упражни правата, които му предоставя чл. 14 от Регламент 2016/679, и по-конкретно това по параграф 1, буква „в“ - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Така, субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и ОРОЗД. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл.5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По изложените съображения жалбата се явява основателна, изричният отказ на „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подаденото от Л. М. заявление от 07.02.2025 г. /наименовано като „искане“/, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл.174 от АПК следва да се определи четиринадесет дневен срок за издаване на административния акт. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателно се явява и искането на адвокат Р.Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат Р. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. В самия приложен на л.45 от делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е роднина, близък или на друг юрист. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2. т. 10 от Наредба № 1/09.07.2014 година. В полза на жалбоподателя Л. М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса за образуване на делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Ловешки административен съд, втори състав,