Решение № 14 от 8.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2803/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията отнемане на незаконно придобито имущество КОНПИ, с предишно наименование КПКОНПИ, срещу решение № 260288/13.02.2023г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр. д. № 9148/19г. в частта, в която са отхвърлени исковете й по чл.153 от ЗОНПИ/променено заглавие от 06.10.2023г./ за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата от С. Л. К. и Е. Н. К.. Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от С. Л. К. и Е. Н. К. в частта, в която срещу тях са уважени искове по 153 от ЗОНПИ. Жалбоподателят – ищец твърди, че неправилно първоинстанционният съд е уважил иска по отношение на С. К. и Е. К. за отнемане на недвижим имот само за идеална част, както и че е отхвърлил иска за отнемане от Е. К. на претендираните суми. Съдът погрешно е приел, че с исковата молба не е направено искане за отнемане на сумите в евро. Комисията счита, че предявените от нея искове са доказани по основание и размер, което се установява от събраните доказателства. Съгласно чл.148, ал.2, т.2 от ЗПКОНПИ/ЗОНПИ/, когато се оценява чуждестранна валута и благородни метали, оценката е по централния курс на БНБ. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено ясно, че от ответника С. К. са иззети 3 360лв. и 55 600 евро или общо 112 104, 15 лв. Тази сума представлява левовата равностойност на всички отнети парични средства. Тази сума е предмет на отнемане като налична на основание чл.147 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ. Съдът правилно е приел, че за тази сума няма законен източник за придобиване, но неправилно е отхвърлил иска с мотиви, че такава сума не е била изземвана. Неправилно към нетните доходи на ответниците са включените печалбите от Еврофутбол за 2008г., 2009г. и 2010г., което води до необоснованото им увеличение. При извършените изчисления от съда е направен погрешният извод, че за 2017г. ответниците са разполагали със законен доход и са могли да придобият идеални части от недвижимия имот, както и да притежават сумите, които се претендират за отнемане. Независимо от това съдът е приел, че несъответствието е -175 145, 37лв., което е значително. Според допълнителното заключение, изготвено от вещото лице Р. С., то е - 300 247, 50лв. Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от Комисията част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Жалбоподателите К. поддържат, че предявените искове срещу тях са изцяло неоснователни, а първоинстанционното решение в обжалваната от тях част е неправилно и незаконосъобразно. Не съществува значително несъответствие. Първоинстанционният съд е приел, че неналичните парични суми не могат да бъдат отнети, но за целите на икономическия анализ те трябва да се смятат за имущество. Това противоречи на практиката на ВКС. Неверни са направените изчисления от първоинстанционния съд за установяване на значително несъответствие. Според приетите експертизи единственото налично имущество в края на проверявания период са недвижим имот с придобивна стойност 148 072 лв. и сумата от 112 104, 15лв. Общата му стойност е 260 176, 15лв. При съпоставка с нетния доход в размер на 392 354, 35лв. и наличното имущество се установява, че несъответствие няма. Разликата между тях е положителна. Липсва такова и по варианта на заключението на вещото лице Р. С., даващо отговор на задачите на КОНПИ. По него нетният им доход е 240 499, 84лв., а несъответствието е – 19 676, 31лв. Такова не е налице и по заключението на вещото лице Й.. Несъобразен с доказателствата по делото е изводът на съда, че няма такива за действително изплатени суми по талони от залози на спортни състезания. По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява с какви суми често проверяваното лице е участвало в залагания, срещу които е получавал печалби. Към доходите на ответниците следва да се отнесат всички удостоверени в Ревизионния акт печалби от Еврофутбол. Неправилно не е кредитиран договорът от 30.05.2017г. относно сумата от 30 000евро. Независимо, че въззивниците не страни по него, няма пречка той да бъде съобразен при установяване на паричната разполагаемост към датата на извършването на претърсването и изземването. Затова молят съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Страните не са депозирали писмени отговори по жалбите. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители ги оспорват взаимно. Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е сезиран от КОНПИ с искове по чл. 153 ЗОНПИ. Ищецът твърди, че с решение № 1425/10.07.2019г. на КПКОНПИ, сега КОНПИ, е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура- Благоевград, съдържащо данни за привличането на С. Л. К. по ДП № 314зм-780/17г. на РУ на МВР- Петрич по пр.пр. № 6083/17г. по описа на ОП- Благоевград за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, предл. 4 и пр.5 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. То попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от ЗОНПИ. С протокол № ТД08-ПЛ/УВ-1485/31.01.2018г. е образувана проверка за значително несъответствие срещу С. К.. При нея са извършени справки в НБД „Население“, ТР, АПИС-Регистър, ИКАР и ИС на ГД „Морска администрация“, както и други държавни органи. Установено е, че С. К. е с постоянен адрес в гр. •••, ж.к. „•••“ № •, вх. •, ет.•, ап.•. Той е женен и съпругата му е Е. Н. К.. Имат дете – Л. С. К.. Периодът на проверката е 31.01.2008г. - 31.01.2018г. С решение № 43/16.01.2019г. на КПКОНПИ е бил удължен срокът на проверката с шест месеца, считано от 31.01.2019г. до 31.07.2019г. Установено е, че проверяваното лице няма участие в търговски дружества. По отношение на Е. К. е установено, че тя е регистрирана като ЕТ „ Л. 89-Е. Н.“. За едноличния търговец няма данни за вписвания в ИКАР, КАТ, Морска администрация, „Централен депозитар“ АД, ЦРОЗ, ГВА, Патентно ведомство и Агенция „Митници“. При извършена проверка в ИКАР ответниците са придобили с нот. акт № 141/17г. недвижим имот в гр. София, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1386.697.5.9 – ателие за творческа дейност с площ от 98, 28кв.м. Пазарната му стойност към момента на придобиването му 19.04.2017г. – 131 700 лв., а към настоящият момент 148 000 лв. Имотът подлежи на отнемане, тъй като не е установен законен източник на средства за придобиването му. С нот. акт за дарение № 57/12г. Е. К. и И. П. са придобили недвижим имот в гр. София, който не подлежи на отнемане, тъй като е придобит безвъзмездно. На територията на гр. Петрич с решение на ПК е възстановено правото на собственост на наследниците на В. К. върху земеделски земи – четири ниви, в землището на с. Тополница. С нот. акт за доброволна делба № 66/17г. те са поставени в дял на С. К., заедно с ПИ № 023020. Разходите за придобиването им са 1500лв. Тези недвижими имоти не подлежат на отнемане, тъй като са придобити по наследство. С нот. акт № 165/17г. С. К. е признат за собственик на основание придобивна давност върху ПИ № 033014 с площ от 7, 005дка и ПИ № 04008 с площ от 7, 277 дка и двата в с. Тополница, община Петрич. Имотите не подлежат на отнемане. След проверка в АИС - КАТ е установено, че на името на ответниците са регистрирани седем МПС/ леки автомобили/, подробно описани в исковата молба. Шест от тях са били отчуждени, а седмият не подлежи на отнемане, тъй като за закупуването му са установени средства от законен източник. Комисията е направила справка в НАП за получаване на данъчно осигурителна информация. С. К. не е подавал годишни данъчни декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2008- 2014г. За 2015г., 2016г. и 2017г. е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ като общият доход е 62 607, 01лв. Има деклариран осигурителен доход. Установени са трудови договори на С. К. с ЕТ „Л. 89- Е. Н.“ и „Скрапметал“ ЕООД. На проверяваното лице е извършена ревизия за ДДФЛ за периода 01.01.2008г. до 31.12.2010г. Установено е, че за 2008г. данъчната основа за общия годишен доход е 3 953, 56л. С РА от 03.12.2014г. са установени данъчни задължения от 615, 65лв. Ревизионният акт е влязъл в сила. Извършени са плащания за данъчни задължения в размер на 5 158, 44лв. за периода 2009г.-2017г. без 2015г. С. К. е получил обезщетение за временна неработоспособност от 1 732, 69лв. за периода 2013-2018г. На същия е отпусната лична пенсия за инвалидност от 23.02.217г. и е получил общо до 31.01.2018г. 2 201, 11лв. По отношение на Е. К. и едноличния търговец е събрана данъчна информация за проверявания период като е деклариран общ доход по ГДД в размер на 129 612, 78лв. За Е. К. е получена осигурителна информация като няма начислен общ облагаем доход за проверявания период. Тя няма сключени трудови договори, не е получавала суми от фирми. Извършвана е данъчна ревизия по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2008г. до 31.12.2012г. и по ДДС за периода 01.12.2008г. до 31.01.2014г. Издаден е РА от 03.12.2014г. с размер на задължението от 790, 66лв. Внесените данъци върху доходите са в общ размер от 11 347, 86лв. По отношение на ответниците е разкрита банковата тайна като е установено, какви сметки имат в банкови институции, размера на средствата по тях в съответната валута, движението по тях, наличието на парични вноски по тях от трети лица. Комисията е посочила кои суми подлежат на отнемане в полза на държавата. Установено, че през проверявания период ответникът Е. К. е усвоила кредит от 45 000лв. като към 15.06.2009г кредитът е погасен изцяло. По сметката, по която е усвоен кредитът на каса са внесени 10 000лв. на 06.02.2017г., като ищецът претендира те да се отнемат в полза на държавата. Комисията е установила застрахователна информация, а именно платени застрахователни обезщетени, както и разходи за платени застрахователни премии. Не е установено на проверяваното лице да са предоставяни заеми или той да е предоставял такива на трети лица. За периода на проверката е посочено, че необходимите средства за издръжка на семейството на С. К. са били 76 605, 19лв. От предоставени данни от ГД „Гранична полиция“ на МВР са установени задгранични пътувания на ответниците. Установени са публичноправните задължения- данъци, такси и глоби на ответниците, както и платените данъци от тях. Няма данни те да имат безналични ценни книжа, да са регистрирали марки, патенти и дизайни в Патентно ведомство. Нямат въздухоплавателни и плавателни средства, регистрирани особени залози. От проверяваното лице с протокол от 29.11.2017г. са иззети парични средства в общ размер на 112 104, 15лв. Сумата подлежи на отнемане в полза на държавата. Наложено е обезпечение на бъдещ иск в полза на Комисията от СГС. Проверяваното лице не е представило декларация по чл.136 от ЗОНПИ. Подало е възражение по чл.138, ал.2 от ЗОНПИ с приложени доказателства. В искането е посочено установеното несъответствие по години за периода 2008г.-2018г. То е в размер на 215 974, 80лв. Затова Комисията моли съда да отнеме в полза на държавата на основание чл.147 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ от С. Л. К. сумата от 112, 104, 15лв. На основание чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ да се отнеме в полза на държавата от С. К. и Е. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1386.697.5.9., находящ се в гр. София, район „•••“, ул. „•••“ № 79, ет.4, ателие 2 за творческа дейност с площ от 98, 28 кв.м., заедно с 7, 311% ид.ч. от общите части на сградата. На основание чл. 151 във вр. с 142, ал.2, т.4 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ да се отнемат от Е. Н. сумата от 7 236, 57 лв., представляваща вноска на каса по спестовна сметка в евро в „ОББ“ АД, сумата от 3 865, 93лв. представляваща вноска на каса и начислена лихва по спестовен влог в „Юробанк България“ АД, сумата от 10000лв., представляваща вноска на каса по сметка в лева в „ОББ“ АД. Претендират се разноски. Ответниците К. в депозирани писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК считат исковете на КОНПИ за недопустими поради изтичане на преклузивния срок по чл.112, ал.2 от ЗОНПИ и решението за удължаване на срока на проверката след това. Те са и неоснователни. Ответниците твърдят, че за 2008г. и 2009г. имат изплатени печалби от залагания в „Еврофутбол“ в размер на съответно на 74 091, 90лв. и направени разходи за залагания от 7 401, 99лв. и 31 278, 52лв. и направени разходи за залагания от 3 127, 80лв. С ревизионен доклад те са признати за законно придобит доход. Неправилен е отказът на Комисията да включил сумите в извършения анализ. Не е налице несъответствие от 257 596, 13лв. за 2017г. Сумата от 112 000лв., иззета по досъдебното производство, не е незаконно придобито имущество. Позовават се на договор за поръчка от 30.05.2017г., сключен между П. О. като възложител и Л. К. – изпълнител, по който са дадени 30 000евро. Считат, че ако има несъответствие то е под 150 000лв. Не е спорно, че с протокол от 31.01.2018г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на С. Л. К.. Тя обхваща периода 31.01.2008г. до 31.01.2018г. С решение № 1425/10.07.2019г. Комисията е взела решение да се внесе искане в СГС за отнемане в полза на държавата на имущество от ответниците. Не се спори, че с обвинителен акт ответникът С. К. е обвинен в престъпления по 354а, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1, пр.4 и пр.5 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.242, ал.2, пр.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.18 от НК като наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда от 29.11.2021г. на ОС-Благоевград, с която е признат за виновен за престъпление по чл.354а, , ал.2, изр.2 във вр. с ал.1, пр.4 от НК и е оправдан по останалите повдигнати обвинения. В тази връзка е представено уведомление от ОП- Благоевград, обвинителен акт и присъда по наказателното дело № 452/18г. на ОС-Благоевград, постановление за привличане на обвиняем на С. К. от 30.11.2017г. С решение № 43/16.01.2019г. комисията е продължила срока на проверката с шест месеца до 31.07.2019г. Не е спорно, че Ответниците К. са съпрузи. С решение № 220/ 20.02.2019г. Комисията е взела решение да се поиска от СГС допускане на обезпечение на бъдещ иск. С определение от 26.02.2019г. на СГС е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от Комисията срещу настоящите ответници по делото. Наложена е обезпечителна мярка запор върху банкови сметки и върху сумата от 112 104, 15лв.- иззета с протокол от 29.11.2017г. Издадена е обезпечителна заповед. С определение № 18/12.04.2019г. постановено по ч.гр.д. № С-11/19г. на САС е отменено частично определението на СГС и е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КОНПИ чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на С. и Е. К.. Представени са доказателства за налагане на обезпечителните мерки. С решение № 341489/16.02.2018г. на СРС, ГО, 46 състав, постановено по гр.д. № 10795/18г. е разкрита банковата тайна по отношение на ответниците. С писмо от 15.03.2019г. С. К. е поканен да представи деклараци по чл.136 от ЗОНПИ, но не го е направили. На 20.03.2019г. е съставен протокол, от който се установява, че на С. К. са предявени събраните материали при проверката. Във връзка с тях той е депозирал възражения. Към исковата молба са представени писмени доказателства с оглед твърденията в него- доказателства от СВ, доказателства за установени банкови сметки на К., за банкови сметки на едноличния търговец, договори за покупка и продажба на МПС, договор за кредит, удостоверения от Търговския регистър, справки от КАТ, справки от НОИ и НАП, годишни данъчни декларации, извлечения от сметки, справка за пътувания, нотариални актове за покупко- продажба на недвижим имот, за доброволна делба, за придобиване на имот по давност, писма от „Дженерали застраховане“ АД, доказателства за образуване на щета във ЗАД „Виктория“ и писмо от ЗД „Евроинс“ АД във връзка с заведена щета пред дружеството по застраховки „Каско“ и други писмени доказателства, свързани с извършената проверка срещу С. К.. Към отговорите на исковата молба са представени и приети по делото писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на ответниците. Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че С. К. е бил обвинен за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Не се спори, а и от протокол за претърсване и изземване от 29.11.2017г. се установява, че от С. К. са иззети 112 104, 15лв. В сумата са включени и банкноти в евро. От заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице А. М. се установява пазарната стойност на шест леки автомобила, закупени от ответниците към момента на придобиването и отчуждаването им. Установена е пазарната стойност на лек автомобил „Ауди А3“ към датата на исковата молба, който не е отчужден. В съдебно заседание вещото лице е допълнил заключението си. Допусната е повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Т., което също е дало пазарната цена на МПС, закупени от ответниците към момента на придобиването и отчуждаването им. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. В хода на съдебното дирене е изготвено и прието заключение на оценителна експертиза, изготвена от вещото лице П. П. която е дала пазарната цена на недвижим имот- ателие, находящо се в гр. София. Към 19.04.2017г. пазарната му стойност е 176 498лв., а към 31.10.2021г. средно претеглената пазарна стойност е 208 945лв. Вещото лице не е извършило оглед на имота. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Изготвена е втора оценителна експертиза за същия имот, изготвена от вещото лице Я. А., която е извършила оглед на имота. Според това заключение пазарната стойност на имота към датата на придобиването му 19.04.2017г. е 148 072лв., а към 13.05.2022г. е 232 394лв. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Приетата счетоводна експертиза -основна и допълнителна, изготвена от вещото лице Р. С., е дала заключение за получените законни доходи и приходи от ответниците, на обичайните разходи на двамата за проверявания период. Установеното несъответствие е минус 152 746, 30лв., а в допълнителното заключение то е 300 247, 50лв. Вещото лице е дало и издръжката за двучленно семейство по години според НСИ. Експертът е изготвил заключение по задачите на ответниците. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Изготвена икономическа експертиза от вещото лице Й., което е взело предвид всички приходи, доходи и разходи, получени за придобиване и отчуждаване на имущество и е установило, че нетният доход на ответниците за проверявания период е 218 783, 56лв. Притежаваното имущество в края на проверявания период е на стойност 260 855, 21лв. Вещото лице не е установило несъответствие. Съдът възприема заключението по автотехническата експертиза на вещото лице А. М. като компетентно, обосновано, изготвено при прилагането на три метода за определяне на пазарната стойност на притежаваните от ответниците МПС. Не възприема заключението на вещото лице Т., тъй като е използвал само един метод при определяне на пазарната стойност на МПС чрез един сайт за продажба на такива. Кредитира оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Я. А., като обективна, изчерпателна, извършена при оглед на имота, при анализ на сградата във връзка с нейната конструкция, при съобразяване на местонахождението й и транспортни възможности. Вещото лице е посочило при използването на какви стандарти на оценяване на имота е посочило пазарната стойност на недвижимия имот към момента на придобиването му и към момента на изготвяне заключението. Тя не е оспорена от страните. Съдът възприема заключенията на икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Й. като обективно, основаващо се на събраните по делото доказателства. То не е отчело в имуществото преминалите и не налични средства през банковите сметки на ответниците при определяне на несъответствието. Не кредитира основното заключение на вещото лице С. в частта, в която като имущество е включено неналично имущество в патримониума на ответниците в края на проверявания период. Не кредитира изцяло допълнителното заключение, тъй като се основава на оценителна експертиза, която съдът не е кредитирал. В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелите О. и К., син на ответниците, но изразява желание да свидетелства, познават С. и Е. К.. Свидетелите депозират показания за факти и обстоятелства, които са възприели непосредствено. И двамата заявяват, че са сключили договор на 30.05.2017г., с който свидетелят О. е възложил на Л. К. да му закупи лек автомобил от Германия като му е дал цялата сума от 30 000евро. Свидетелят Л. К. заявява, че я е получил във връзка с договор, който са сключили за покупка на лек автомобил от Германия. Договорът не е изпълнен, но парите са иззети от полицията. На свидетелите е предявено копие от договора, приложено по делото и двамата са заявили, че подписите под него са техни. И двамата свидетели заявяват, че ответниците са играли в Еврофутбол и са печелели. Свидетелят К. заявява, че баща му С. К. е правел футболни залози и е печелел. Случвало се е печалбата да бъде вземана от майка му Е. К.. Свидетелят Л. К. заявява, че с изключение на 30 000евро, които са на П. О., останалите пари, които са иззети са негови. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля Л. К. ги прецени при условията на чл.172 от ГПК, поради близкото родство между него и ответниците. Не кредитира показанията му в частта, в която заявява, че с изключение на 30 000евро, останалите иззети пари от полицията са били негови. В тази връзка няма ангажирани доказателства. Не кредитира показанията и на двамата свидетели по отношение, че са сключили договор на 30.05.2017г. и предаването на 30000евро от П. О. на Л. К., доколкото той няма достоверна дата и не може да се противопостави на трети лица. В останалата част ги счита за достоверни и убедителни. При така установената фактическа обстановка СГС е уважил исковете частично. Пред въззивния съд са ангажирани нови доказателства. Служебно е назначена икономическа експертиза във връзка с приетото ТР №4/2021/18.05.2023г. на ОСГК на ВКС. Според заключението, изготвено от вещото лице Пл. Л. не е налице несъответствие в имуществото на ответниците над 150 000 лв. Съдът не кредитира експертизата, в която като приход /доход на ответниците са отразени печалби от спортни залагания в „Еврофутбол“. Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно. Пред въззивния съд е приета влязла в сила присъда, по отношение на С. К., с която е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1, пр.4 от НК и е оправдан по останалите две обвинения, обсъдена по- горе в мотивите на решението. С решение № 322/03.04.2024г. Комисията е взела решение да направи отказ от исковете срещу Е. К. за отнемане в полза на държавата на сумите 800лв. и 14 160, 21лв. С определение № 942/ 12.04.2024г. производството по делото в тази част е прекратено, а решението на СГС обезсилено по отношение на тях. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната части, а по отношение на неговата правилност съобразно посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. ЗОПДНПИ от 2012г./отм/, както преходният и сега действащият, имат за цел да предотвратят и ограничат възможностите за извличане на облага от престъпна дейност, на незаконно придобито имущество и разпореждането с такова. Предвидено е, че започва проверка срещу лице, когато може да се направи обосновано предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и доколкото не е установен законен източник – чл.2, чл.4 от ЗОПДИППВ от 2005г. Такава е целта и на ЗОПДНПИ от 2012г. – чл.1 и чл.62, както и на сега действащия закон- чл.2 от ЗОНПИ. Общото между тях са целите им, както и средствата, чрез който се реализират. При наличието на обосновано предположение, че имуществото е придобито незаконно, т.е. без установен законен източник, се извършва проверка на конкретно лице, която обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й. Всичките нормативни актове въвеждат изискване лицето да е привлечено като обвиняем по изчерпателно изброени престъпления. Но по закона, приет през 2012г. е възможно да се образува проверка и без това условие. Т.е. наказателното производство не е задължителна предпоставка за образуване на проверка срещу определено лице. Активно материално и процесуално легитимиран да предяви искането за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя действа в процеса като процесуален субституент на Държавата. Пасивно материално легитимиран да отговаря по иска е проверяваното лице, както и лицата по чл.142 от ЗОНПИ. В случая това са ответниците по делото С. К., в качеството му на проверявано лице и Е. К., като лице, посочено в чл.142 от ЗОНПИ от 2018г. и пар.1, т.15, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ. Не се спори, че по отношение на С. К. е започнала проверка за периода 31.01.2008г. до 31.01.2018г. за престъпление, посочено в чл.108 от ЗОНПИ. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, с която той се признат за виновен за извършване на престъпление по повдигнатото обвинение по чл.354а от НК. Приложимият материален закон е този, приет през 2018г.- ЗОНПИ. Това е обусловено от момента на подаване на искането по чл.153 от същия. По делото безспорно е установено, че през проверявания период С. К. е бил в брак с другия ответник Е. К.. Двамата имат общо дете Л. К., роден през 1989г. преди срока на проверката. Е. К. попада сред лицата, срещу които Комисията може да предяви иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя се включва в понятието „свързано лице“ по смисъла на пар.1, т.15, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ. Освен горните условия, при наличието на които може да се отнеме имущество в полза на държавата, следва да е налице и значително несъответствие в имуществото на проверяването лице. В пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ от 2012г/отм/ е дадено легално определение за значително несъответствие, а именно несъответствие между имуществото и нетният доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период. Същото е възприето и в пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Това несъответствие трябва да се установи в проверката, като се прецени дали между притежаваното имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемане може да се извърши в случай, че имуществото в края на този период се е увеличило в сравнение с началото му и това увеличение надхвърля посочения пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход или имущество има законен характер и дали е придобито в резултат на престъплението, в което е обвинено проверяваното лице. Несъответствието е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. В тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е размерът му, както и че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по- малко от средните за страната. В тежест на ищеца е да докаже, че реално разходваните средства за издръжка на проверяваното лице и семейството му са повече от средните за страната. / Р № 191/15.02.2021г. по гр.д. № 4768/19г., ВКС, /.IV г.о. /. При извършената проверка на имуществото на ответника С. К. за десетгодишния период е установено несъответствие в размер на 215 974, 80лв., което значително надвишава посоченият в пар.1, т.3 от ДРЗОНПИ. За доказване на твърденията в исковата молба са допуснати автотехнически, оценителни и икономически експертизи. Предмет на въззивно разглеждане са исковете, заявени от Комисията, отхвърлени частично от първоинстанционният съд. Според пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период. Според пар.1, т.8 от ДР на ЗОНПИ нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на обичайните и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Според легалната дефиниция на пар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ имуществото включва всякакъв вид собственост, материална, нематериална, движими или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Според Р № 97/18.05.2018г. по гр.д. № 3224/17г., ВКС, IV, г.о. придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е притежавал; отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие. Преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в друго имуществено благо. Обособимо имущество е имуществено благо, което може да се ползва отделно от други имуществени блага и поради това може да бъде самостоятелен обект на права; необособимо имущество е имуществено благо, което е присъединено към друго имущество, така че последващото му отделяне е невъзможно без значителна повреда. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на разходите за подобрения). На основание чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), т.е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (което е незаконно придобито). Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период. Не може да се установява незаконност на която и да било част от имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания (за всяко от тях) период. Настоящата инстанция трябва да направи проверка дали придобитото имущество от проверяваното лице, включително и отнетите в полза на държавата сума и идеална част от недвижим имот, са придобити със средства от законен произход и последният следва да бъде установен от ответниците. Тяхна е доказателствената тежест, тъй като от този факт черпят за себе си благоприятни правни последици. Те могат да ангажират доказателства – писмени и гласни, стига те да са допустими и относими към предмета на доказване. Доказването трябва да обхваща всички приходи, разходи и източници на финансиране, които проверяваното лице и свързаните с него лица, страни в процеса по иска на Комисията, са имали в проверявания период. В някои случай могат да се вземат предвид и такива преди него, ако те са свързани с имущество, придобито през проверявания период. В пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ е дадено легално определение за това, какво законът има предвид под доходи, приходи и източници на финансиране: възнаграждение, получено от лице от трудово правоотношение и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободна професия, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, дроги доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на което е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. Установяването на несъответствие изисква от приходите, доходите и източници на финансиране да се извадят обичайните разходи за издръжка на лицето и на членовете на семейството му, съобразно данните на НСИ, като проверяваното лице може да докаже, че средствата за издръжката на семейството му са под средното ниво според НСИ- пар.1, т.9 от ДР на ЗОНПИ. Следва да се установят и нетните доходи, за които е дадено легално определение в пар.1, т.8 от ДР на ЗОНПИ- това са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членове на семейството му. Според Р № 97/18.05.2018г. по гр.д. № 3224/17г. на ВКС, IV г.о. приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум, независимо от това дали приходът е свързан с разходи или разходът - с приходи и дали в резултат на приходите и разходите патримониумът на правния субект се увеличава или намалява (налице е обедняване или обогатяване). Приходите и разходите са факти, които сами по себе си нямат правно значение, тяхното правно значение може да бъде оценено само във връзка с други установени факти. Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си. Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да не са от забранена със закон дейност, т.е. законни са не само някои от посочените в пар.1, т.2 ДР ЗОННПИ доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни); посочените и внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях) може да са незаконни, ако например проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т.нар. "сива икономика"; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е готов да признае, че е извършвал. Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите (приходите минус разходите за осъществяването на дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или даренията (грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване. Източник на забогатяване не може да е, нито наличното имущество (то се трансформира в новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане. Източник на забогатяване са доходите, субсидиите и даренията. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице, когато кредитът бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или друго налично имущество, няма да е налице забогатяване/ забранено извличането на доход от тази дейност или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. "б. " НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. В Рамково решение 2005/212 ПВР от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления е дадено легално определение за имущество в чл.1: имуществото включва имущество от всякакъв вид, материално и нематериално, движимо или недвижимо, както и правно релевантни документи или актове, които доказват права на собственост или други права върху тях. В същия смисъл е определен обема на имуществото в Директива 2014/42 на ЕП и Съвета от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. В пар.1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/ 2012г., отм./ се съдържа по-конкретна легална дефиниция относно имуществото на проверяваното лице. Според нея в него се включват пари, активи от всякакъв дейност- материални и нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права. Парите са движими заместими вещи, които имат функцията на общ изразител на стойност и платежно средство. Те са част от имуществото на проверяваното лице, включително и тези, които са преминали през банковите му сметки през проверявания период. Ако не са налични, защото са изтеглени от проверяваното лице в края на проверявания период и към момента на предявяване на иска не подлежат на отнемане. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице и тези по чл.64, 65 и чл.66 от ЗОПДНПИ от 2012г./отм/, респективно чл.143, чл.144, чл.145 и чл. 146 от ЗОНПИ, когато не е негово притежание в края на проверявания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичане на този период. / Р № 191/15.02.2021г. по гр.д. № 4768/19г. на ВКС, IV г.о., Р № 97/18.05.2018г. по гр.д. № 3224/17г., IV г.о., Р № 147/16.09.2019г./ В жалбата на Комисията се навежда довод за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като от ответника С. К. били иззети суми в евро и лева, а се претендират само в лева с исковата молба. Жалбоподателят -ищец се позовава на чл.148, ал.2, т.2 от ЗОНПИ, където е предвидено, че чуждестранната валута се оценява по централния курс на БНБ. В закон е предвидено чуждестранната валута да се трансформира в левовата й равностойност. Това не означава, че се променя предметът на делото- не се претендира друго, а същата стойност, но в законното официално парично средство в страната. Съгласно чл.24 от ЗБНБ от 1997г. паричната единица в Република България е лева. Разпоредбата на чл.29, ал.1 въвежда резервна валута в страната- еврото. БНБ определя официалния валутен курс на 1 лев за 1 евро. Съдът като съобрази и ТР № 4/29.04.2015г. на ОСГТК на ВКС намира, че няма пречка Комисията да претендира левовата равностойност на иззети банкноти в чужда валута. Това не прави исковата молба нередовна или че няма направено искане за отнемането им. Затова предмет на иска е цялата сума от 112 104, 15лв., иззета от дома на проверяваното лице и запорирана чрез допуснато обезпечение на бъдещ иск и налична в края на проверявания период. В чл.147 от ЗОНПИ е предвидена оборима презумпция, според която до доказване на противното за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети помещения, превозни средства, каси или сейфове. В тежест на проверяваното лице е да докаже с всички относими и допустими доказателства, включително гласни, че намерената движими вещи или парични средства не му принадлежат, а са собственост на трето лице. За оборване на презумпцията ответниците са представили писмен договор за поръчка, сключен между разпитаните като свидетели П. О. и Л. К.. Те са потвърдили, че подписите под представения за констатация в оригинал от свидетеля О. договор, за възложител и изпълнител са техни. Още в исковата молба Комисията е изложила твърдение, че договорът за поръчка няма достоверна дата и не може да се противопостави на държавата. Затова счита, че намерените 30 000евро принадлежат на С. К., а не на трето лице. Договорът за поръчка от 30.05.2017г. е частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК. Той има достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК за трети лица, каквато е и Комисията, при настъпването на определени обстоятелства. Не се установиха такива, които по безспорен начин да удостоверят, че на посочената в договора дата, той е сключен. Достоверната дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не е датата на съставяне на документа, а последваща по време дата, на която е настъпил факт, установяващ предхождащото съставяне на документа. Затова презумцията по чл.147 от ЗОНПИ не е оборена и следва да се приеме, че и тези 30 000евро принадлежат на С. К.. Намерените движим вещи и парични средства стават част от имуществото на проверяваното лице и подлежат на отнемане при наличие на съответните законови предпоставки./ Р № 464/09.07.2024г. по гр.д. № 3939/23г., ВКС, IV г.о./ Сумата от 112 104, 15лв. следва да се включи като имущество на проверяваното лице, а не като разход. Друг спорен въпрос по делото е дали печалбите от спортни залагания в играта „Еврофутбол“, правени от С. К., следва да се включат в имуществото като приход, доход и източник на финансиране. В пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ изчерпателно е изброено, кое се включва с положителен знак в имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица. Сред тях са доходи от спортни залагания. Като приложение към исковата молба и към отговорите, депозирани от ответниците, е представен ревизионен доклад от 27.08.2014г./ л. 200, т.3 от делото/, изготвен за С. К. като ревизирано лице. Според чл.117, ал.2 от ДОПК/редакция ДВ бр.53/27.07.2014г./ ревизионният доклад трябва да съдържа изчерпателно посочени реквизити. Той е неразделна част от ревизионния акт на основание чл.120, ал.2 от ДОПК. Може да се определи като официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Установената с него данъчна информация следва да се счита за достоверна. Като документ ревизионният доклад има обвързваща материална и формална доказателствена сила относно посоченото в него. Ревизиращият орган е събрал информация по отношение на данъчнопроверяваното лице за периода 01.01.2008г. до 31.12.2012г. Той частично съвпада с периода на проверката, извършена от КОНПИ. За 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. С. К. е декларирал печалби от направени залагания върху резултати от спортни състезания в букмейкърските пунктове на „Еврофутбол“. По направено запитване на ревизиращия данъчен орган е получена информация от „Еврофутбол“. Според нея печалбите до 2000лв. се изплащат по касов път във всеки букмейкърски пункт. Тези над 2000лв. се изплащат от обслужващата дейността на „Еврофутбол“ ООД банка „Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу представяне на „Искова форма“. В този случай лицето задължително се идентифицира. В тази връзка следва да бъдат обсъдени представените към отговора на исковата молба писмени доказателства, представляващи преводни документи по сметка на проверяваното лице, неговата съпруга Е. К. и синът им Л. К.. От тях се установява, че за горния период на данъчна ревизия по сметка на Л. К. са преведени 31 481, 76лв. от „Еврофутбол“ ООД чрез „Юробанк България“ АД. Съгласно чл. 2, ал.3 от ЗХ / ДВ бр.1/03.01.2014г./ участник в хазартна игра, каквито са спортните залагания в „Еврофутбол“ ООД, може да бъде само дееспособно физическо лице, за което няма ограничения в този или други закони. Към 2008г., 2009г. и 2011г., когато са извършвани преводи от печалба от „Еврофутбол“ ООД по негова сметка, той е бил пълнолетен, дееспособно физическо лице, поради което е могъл да участва в спортните залагания със собствени средства. Тази сума не следва да се приема за доход, приход или източник на финансиране за проверяваното лице и да се включи в имуществото му. От доказателствата по делото се установява, че по сметка на Е. К. са преведени печалби от „Еврофутбол“ ООД в размер на 10 937, 04л. през данъчно проверявания период. За тази сума са представени платежни документи. По сметка на С. К. са преведени печалби от „Еврофутбол“ ООД в размер на 43 901, 27лв. или общо в имуществото на ответниците като доход следва са се включи сумата от 54 838, 31лв. Всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни. В случая на основание чл.13, т.20 от ЗДДФЛ печалбите от хазартни игри са необлагаем доход. Поради което върху тях не се начислява данък, който да бъде заплатен от физическото лице. Това не ги изключва като законен източник на доход, приход или източник на финансиране. Представените платежни документи към отговора на исковата молба, депозиран от С. К., не са оспорени от ищеца, поради което следва да се приеме, че удостоверяват извършени плащания на печалби от спортни залагания от проверяваното лице. Въззивният съд не приема като годни доказателства, установяващи получени суми от С. К. като печалби от спортни залагания в „Еврофутбол“, представените фишове за изплащане, намиращи се от л.365-л.381, т.3 от делото, доколкото същите не са поименни и не доказват по безспорен и категоричен начин, че получилият печалбата е той или неговата съпруга. Някои от тях са нечетливи, а други съдържат поправки и съдът като ги прецени при условията на чл.178, ал.2 от ГПК, намира, че те нямат доказателствена сила да установяват, твърдените от ответниците плащания като доход от спортни залагания. Съгласно решение № 409/26.01.2016г. по гр.д. № 988/15г., ВКС, IV г.о. необходимо е да се изследва и с какви суми проверяваното лице е участвало в залаганията, срещу които са получени съответните печалби и дали размерът на вложените суми, които са разход за него, надвишават печалбите. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с какви по размер залози е участвал в залаганията, за да се прецени дали размерът им, имащ характер на разход, надвишават печалбите. Това са факти, от които той черпи за себе си благоприятни правни последици и при липса на относими доказателства, които да ги установят, следва да се приеме, че те не са се осъществили. Ответниците не са установили какви по размер залози са направили, за изплатените печалби в общ размер на 54838, 31лв., за да се извърши съпоставка между тях. С оглед на това следва да се приеме, че приходите от този източник не са доказани в посочения размер. С ТР № 4/2021/18.05.2023г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане могат да бъдат само парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас на стойност/натрупани и неизразходвани/ и в тясното им разбиране, налични по банкови сметки, които се налични в имуществото на проверяваното лице в края на периода. Тези, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметката на проверяваното лице или на свързаните с него лица не попадат в предметния обхват на чл.141 е чл.142, ал.2 от ЗОНПИ и не подлежат на отнемане и не участват при формиране на съответствието. Не е имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ЗР на ЗОНПИ и не участва в определяне размера на несъответствието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Поради това не следва в имуществото на проверяваното лице да се включва стойността на продадените МПС, които не са налични в края на проверявания период и няма данни сумите от продажбата им да е налична към релевантния момент. Видно от заключението на автотехническата експертиза на вещото лице М. към края на проверавания период е наличен само един лек автомобил с пазарна стойност от 5 937лв. Тя трябва да се включи в налично имущество. За да се установи дали има несъответствие трябва да се направи съпоставка между имуществото и нетния доход за целия проверяван период- пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Съдът приема, че не представляват имущество и не следва да участват в определяне размера на несъответствието получените от ответниците паричните средства от продажбата на МПС, за които не е установен законен източник на средства за придобиването им, защото не са налични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период или да е установено да са трансформирани в друго имущество към същия момент. Не следва да се вземат като доход и паричните средства получени от ответниците като печалба от спортни залагания в размер на 54 838, 31лв. От събраните по делото доказателства се установява, че за проверявания период общо приходите/доходите и източниците на финансиране на ответниците са 399 692, 12 лв./ експертизите на вещите лица Л., Й. и на С. в кредитираната част/ Към тази сума следва да се прибавят 112 104 15лв. -иззети с протокол от 2017г. / Р № 464/09.07.2024г. по гр.д. № 3939/23г., ВКС, г.о./ Или общо придобитото имущество/приходи е 511 796, 27лв. Разходите са в размер на 267 633, 97лв. / приложение 5 към икономическата експертиза, приета пред въззивния съд/.Съдът, след анализ на приетите заключения на трите икономически експертизи, не приема като разход, респективно имущество, по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ: сумата от 75 080лв., депозити по банкови сметки и 104 703, 44лв.- вноски по банкови сметки, които не са налични в края на проверявания период. Няма характер на разход и сумата от 112 104, 15лв. Нетният доход е 244 162, 30лв. Наличното и придобито имущество края на проверявания период е на стойност 266 113, 15лв.: 148 072лв. – цена на недвижим имот; 112 104, 15лв.- иззети и налични парични средства, налични парични средства от доход- 248, 22 лв.; доход от пенсия -210 лв.; доход от обезщетения -220, 11лв.; доход от лихва 0, 73лв. и 5 937лв.- стойност на МПС. Разликата между наличното имущество и нетния доход е отрицателна величина - 21950, 85лв. Налице е превишение на придобитото и налично имущество и нетния доход, но не се установява несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и което се твърди в исковата молба. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради изложеното решението на СГС трябва да се отмени в частта, в която предявените искове срещу К.и са уважени и да се потвърди в частта, в която са отхвърлени. По разноските. На жалбоподателя КОНПИ не се дължат разноски. Ответниците са направили искане за разноски. Такива са извършили в размер на 7582, 87лв., от които 5000лв. адвокатско възнаграждение и 2582, 87 лв. платена държавна такса за въззивно обжалване. Въззивният съд счита за неоснователно възражението на представителя на КОНПИ по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на възнаграждението на процесуалния представител на ответниците. Делото съставлява фактическа и правна сложност. Пълномощникът на ответниците е вложил труд за защита по жалбата на Комисията и по тяхната. Пред настоящата инстанция е изслушано заключение на икономическа експертиза, което представлява ново доказателство. Воден от горното, съдът