Решение № 1580 от 19.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2228/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20231129155535, подадена от адв. Т.Т., в качество му на пълномощник на „А.К.••“ ООД, ЕИК •••• срещу отказ № 20231127162400/28.11.2023 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър по заявление А4, вх. № 20231127162400/27.11.2023 г. за вписване на промени по партидата на търговското дружество. В жалбата е формулирано искане да бъде отменен отказа на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията като незаконосъобразен. Твърди се, че ДЛР е излязло извън своята компетентност с постановения отказ, както и че били постановявани масово откази поради неспазване на изисквания, които според закона и съдебната практика не били обуславящи за вписване на исканата промяна. Според длъжностното лице процедурата за изключване на съдружника предполагала вземане на решение на ОС за отправяне на предупреждение за коригиране на виновното поведение в определен от ОС срок, който при хипотезата на чл. 126, ал. 1 ТЗ не можело да бъде по- кратък от 1 месец. Изложените от длъжностното лице по регистрацията съображения в този смисъл били неправилни, тъй като нямало изискване да бъде продоставен едномесечен срок за направата на парична вноска, като такова изискване съществувало единствено за капиталова вноска. Независимо от посоченото, дружеството предоставило на изключения съдружник едномесечен срок за внасяне на определената парична вноска. Също така било отправено писмено предупреждение до съдружника, както и било взето изискуемото решение за неговото изключване. Доколкото било налице поемане на освободени дружествени дялове на изключен съдружник, според ДЛР било необходимо да бъде удостоверено внасяне на номиналната стойност на поетите дялове по банков път по сметка на дружеството, като част от изпълнение на задължението за вноска на поемащия съдружник по арг. от чл. 120 ТЗ. Това изискавене било спазено, а констатациите на длъжностното лице по отношение на представените документи не препяствали извършването на заявените промени по партидата на дружеството. Сочи се, че всички документи към заявлението били представени в писмена форма, както и че същите според дружествения договор не подлежали на нотариална заверка. Длъжностното лице по регистрация неправилно преценило, че представения приходен касов ордер не бил годен от външна страна да удостовери изпълнението на задължението на съдружника С.Т. за допълнителна парична вноска, поради което неизправния съдружник не можел да претендира изрядно изпълнение от изключвания съдружник И.Н.. Сочи се, че с решение на 03.11.2023 г. двамата съдружници подписали, че С.Т. е направил гласуваната вноска, а И.Н. не го е сторила, поради което следвало да бъде предупредена за изключването по реда на чл. 126 ТЗ. Отделно от изложеното, жалбоподателят поддържа, че длъжностното лице не е дало указания за предоставяне на нови документи, които да изпълнят посочените изисквания. Към заявлението бил представен документ за внесен в банка капитал от 27.11.2023 г., съгласно който била преведена по сметка на дружеството сума в размер на 50, 00 лв., като в основанието било посочено, че се извършва капиталова вноска от С.Т.. От приложеното авизо се установявало, че се касае за капиталова вноска от С.А.Т. по решение на ОС от 13.11.2023 г., поради което без значение било кой бил наредителя на сумата, както и не било необходимо представяне на доказателства за овластяване на наредителя да внесе дължимата от поемащия съдружник стойност на освободените дружествени дялове. Също така нито закона, нито съдебната практика изисквала нотариало завереното съгласие на управителя съгласно чл. 141, ал. 3 ТЗ да следва неговия избор, поради което и това основание било незаконосъобразно. В жалбата се заключава, че съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона се установява от представените документи, поради което се иска отмяна на постановения отказ, както и на ДЛР да бъде указано да извърши вписване на исканите промени по партидата на търговското дружество. Претендират се разноски, като се поддържа че са приложими правилата на глава 21 ГПК „Обжалване на определения“, а не тези по глава 49 ГПК „Охранителни производства“. Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен. Претендира разноските за производството. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление А 4 с вх. № 20231127162400/27.11.2023 г. за вписване на промени по партидата на търговското дружество „А.К.••“ ООД, ЕИК ••••, а именно заличаване на съдружниците И.Х.Н. и С.А.Т., вписване на едноличен собственик на капитала С.А.Т., освобождаване на управителя И.Х.Н. и избиране на нов управител С.А.Т.. Към заявлението са приложени следните документи, както следва: протокол от общото събрание на съдружниците /ОСС/ от 02.10.2023 г., видно от който ОСС е взело решение да бъдат направени на основание чл. 25 от Дружествения договор парични вноски от съдружниците, поради временна необходимост от парични средства в размер на 100, 00 лв. от всеки от двамата съдружника, със срок за внасяне – до 02.11.2023 г.; протокол от ОСС на дружеството от 03.11.2023 г., на което са присъствали двамата съдружници, които констатирали, че към датата на събранието И.Х.С. /с предишна фамилия - Н./ не е изпълнила своето задължение за парична вноска, поради което общото събрание на съдружниците взема решение за изпращане на предупреждение за изключване на И.Х.С., като на С.А.Т. било възложено изготвянето и връчването на предупреждението, с което да бъде даден срок до 10.11.2023 г. да бъде направена гласуваната вноска; Към заявлението са представени също така предупреждение за изключване на съдружник, адресирано до И.Х.С. о т С.А.Т. в качеството му на съдружник на дружеството, връчено на 03.11.2023 г., протокол от Общото събрание на съдружниците на „А.К.••“ ООД, видно от който на ОСС са присъствали и двамата съдружници и са взели решение за изключване на единия от тях – И.Х.С. /предишна фамилия - Н./, като с цел запазване размера на капитала е посочено, че С.А.Т. внася по банков път капиталова вноска в размер на 50, 00 лв., като дружеството се преобразува във „А.К.••“ ЕООД с капитал в размер на 350, 00 лв., внесен изцяло и притежаван от С.А.Т.; взели са решение за избор на управител на търговското дружество – С.А.Т. и освобождаване на И.Х.С. като управител на търговското дружество. Представени са също така Деларация по чл. 142 Т З; Нотариална заварено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя; Документ за внесен в банка капитал; Декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ и Актуален учредителен акт. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е посочило, че за законосъобразността на процедурата по вземане на решение на Общо събрание за изключване на съдружник е необходимо да се установи получаването на предупреждението като документ, а за наличието на материалните основания за изключване по чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ, значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия или бездействия на съдружника, съставляващи основание за изключване, както и възникването на задължението, което не е изпълнено. Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е основно изискване за спазването на процедурата по изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Поради санкционния характер на мярката, е уредена процедура, чрез съблюдаването на която законосъобразно да бъде изключен съдружникът. Процедурата включва: 1) решение на ОС за отправяне на предупреждение за коригиране на виновното поведение в определен от ОС срок, който при хипотезата на чл.126, ал.1 ТЗ не може да бъде по-кратък от 1 месец; 2) отправяне на писмено предупреждение и 3) решение за изключване на съдружника, ако в рамките на предоставения му срок същият не коригира своето виновно поведение. Доколкото е налице поемане на освободени дружествени дялове на изключен съдружник, необходимо е да бъде удостоверено още, внасяне на номиналната стойност на поетите дялове по банков път по сметка на дружеството, като част от изпълнение на задължението за вноска на поемащия съдружник по арг. от чл.120 ТЗ. В конкретния случай, длъжностното лице е констатирало следните пропуски, които препятстват уважаване на отправеното искане: 1/ допълнителната парична вноска, определена за съдружника С.Т. с решение на ОС, проведено на 02.10.2023г. в размер от 100 лева, била преведена с приходен касов ордер, който не съдържал име на съставителя съгласно задължителните реквизити на първичен счетоводен документ съгласно чл.6, ал.3, т.5 от Закона за счетоводството 2/ представен е документ за внесен в банка капитал от 27.11.2023 г., чрез който е преведена по сметка на дружеството сумата в размер на 50 лв., като в основание било посочено, че се извършва капиталова вноска от С.Т., но посоченото не можело да бъде прието в изпълнение на задължение за вноски на съдружника Тодоров по смисъла на чл. 120 ТЗ, доколкото липсвали доказателства за овластяване на наредителя да внесе дължимата от поемащия съдружник стойност на освободените дружествени дялове, както и не било възможно да се прецени, че заплатената номинална стойност касае именно освободени дялове от капитала на дружеството, тъй като плащането било извършено на 25.10.2023 г., както и 3/ съгласието на С.Т., дадено по смисъла на чл.141, ал.3 ТЗ било предшестващо, от 15.09.2023 г., а изборът му като управител на дружеството датирал от 13.11.2023г., поради което не било възможно лицето да даде съгласие с избор, какъвто не бил проведен. Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Обстоятелството, което е заявено за вписване, касае промяната на съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност. От представените в регистърното производство протоколи от ОСС на „А.К.••“ ООД от 02.10.2023 г., от 03.11.2023 г. и от 13.11.2023 г., както и от представеното предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, получено от И.С. на 03.11.2023 г., се установява несъмнено, че процедурата по изключване на съдружник от ООД е надлежно изпълнена. Представеният протокол от проведено общо събрание, на което е взето решението, въз основа на което се иска вписване на изключване на съдружник, е съставен в обикновена писмена форма. В актуалния към датата на приемане на това решение дружествен договор в разпоредбата на чл. 65 /обявен по партидата на търговското дружество в ТР/ е предвидено, че решенията на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 2, т. 4, и т. 5, пр. 1 и т. 7 ТЗ се приемат в обикновена писмена форма, каквато възможност е уредена в чл. 137, ал. 4 ТЗ, поради което изискуемата съгласно закона форма за действителност е спазена. В тази връзка следва да се посочи, че са основателни изложените съображения в жалбата за неправилност на мотивите на длъжностното лице по регистрация, според които срокът за внасяне на допълнителна парична вноска не може да е по-кратък от един месец. Цитираната от ДЛР разпоредба на чл. 126, ал. 1 ТЗ касае хипотеза на неизпълнение на задължението за вноска, с оглед на която се формира капиталът на дружеството, т. е., касае се за вноска за съответния дял от капитала. Процесният случай попада в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ, който предвижда невнасяне на допълнителна вноска, която се прави по решение на ОСС при временна необходимост от парични средства, като допълнителните вноски не се отразяват в капитала – арг. чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Следователно невнасяне на допълнителна вноска е отделно основание за изключване на съдружник, по отношение на което Търговският закон не регламентира спазването на определен срок между връчването на предупреждението и провеждане на събранието за изключване. Същевременно, от представените доказателства се установява, че на изключения съдружник И.С. е предоставен едномесечен срок за изпълнение на решението на ОСС от 02.10.2023г., като в предупреждението за изключването, връчено на 03.11.2023 г. е предоставен допълнителен 7- дневен срок, а общото събрание, на което е взето решението за изключването на съдружника, е проведено на 13.11.2023 г., до който момент е съществувала реалната възможност да бъде внесена допълнителната вноска. С оглед на тези данни и с оглед размерът на определената допълнителна парична вноска, срокът за внасяне на допълнителната парична вноска, определен по преценка на дружеството, текъл, считано от провеждане на събранието за вземане на решението, на което И.С. е присъствала и е гласувала положително, следва да се приеме за достатъчен в разглеждания случай. Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Това предупреждение може да бъде материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно общо събрание. /в този смисъл Решение № 221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ВКС/. Изключването на съдружника не е последица от връчването на писменото предупреждение, а е резултат от решението на ОСС, в чиято компетентност е да прецени дали конкретни действия или бездействия на съдружника, посочени в предупреждението, представляват основания за изключването по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Търговският закон не съдържа разпоредба, предвиждаща специален ред за вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване, още по-малко пък, че това следва да стане с решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване /по аргумент от разпоредбата на чл. 137 ТЗ - компетентност на ОС/. Ето защо и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не е задължително да бъде отправено по решение на ОС на дружеството, тъй като ако волята на законодателя бе отправянето на предупреждение да бъде предварително санкционирано от ОСС, то той задължително би го включил при изчерпателното изброяване на правомощията му, визирани в чл. 137 ТЗ. А дали посочените в предупреждението за изключване обстоятелства са достатъчно основание за приемане на най-тежкото решение – за изключване на съдружника, и изобщо законосъобразността на решението, взето по чл. 126, ал. 3 ТЗ не е предмет на проверка в регистърното производство, а в едно евентуално исково производство по реда и сроковете на чл. 74 ТЗ, поради което не подлежи на преценка от настоящата инстанция. В контекста на изложеното следва да се посочи, че вписването на едно обстоятелство изисква установяването единствено на фактическия състав, от който то произтича, а не установяване на други факти и обстоятелства, които се явяват неизменна последица на същия този състав. Следователно за вписването на изключване на съдружник е достатъчно доказването на настъпването на соченото основание за прекратяване на членственото правоотношение, поради което не могат да бъдат споделени мотивите на ДЛР по отношение на изискването за уреждане на имуществените последици от изключването на съдружника и представяне на доказателства за довнесен в банка капитал от оставащия съдружник. В случая твърдяното прекратително основание на членственото правоотношение е доказано, а уреждането на последиците от това е ирелевантно за исканото вписване, като тези последици не са предмет и на самото заявление за вписване. В закона не са поставени никакви други условия, освен писмено предупреждение и вземане на решение от ОСС за изключване, за да настъпи прекратяване на членственото правоотношение на изключен съдружник, включително не се изисква да бъде прието решение на общото събрание за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между дружеството и съдружниците. Същевременно, от представените доказателства се установява, че на 13.11.2023 г. О С С на „А.К.••“ ООД е взело решение за съдбата на дружествените дялове на изключения съдружник - последните се поемат от оставащия съдружник С.Т., като към заявлението са п редставени доказателства за внесена сума в размер на 50, 00 лева по банков път на 27.11.2023 г. в полза на търговското дружество с основание „капит. вноска от С.А.Т. по реш. ОС от 13.11.2023 г.“. По отношение на останалите заявени за вписване обстоятелства включая за избиране на нов управител и за правноорганизационна форма на дружеството, следва да се посочи, че и тези обстоятелства подлежат на вписване. Промяната в посочените обстоятелства е в правомощията на върховния орган на търговското дружество, като от представения протокол от 13.11.2023 г. е видно, че са взети решения с необходимото мнозинство, а протоколът е изготвен в обикновена писмена форма съгласно чл. 137, ал. 4 предл. последно ТЗ, вр. чл. 65 от дружествения договор, поради което заявените от молителя обстоятелства следва да бъдат отразени по партидата на търговеца. Предвид гореизложеното обжалваният отказ № 20231127162400/ 28.11.2023 г. на ДЛР, следва да бъде отменен, като бъдат дадени задължителни указания на АВ да извърши исканите въз основа на заявление А4 с вх. № 20231127162400/27.11.2023 г. промени на обстоятелствата по партидата на заявителя. Заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/2021 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г. на II т. о. и др. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Ето защо разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Воден от горното Софийски градски съд