Решение № 4313 от 12.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 603/2025 г.

Касационно производство по чл.208 и сл. от Глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Началникът на РУ – Първомай при ОД МВР – Пловдив, Г. Г., с пълномощник ст. юрисконсулт Зл. М. - П., обжалва Решение № 34/23.12.2024г., постановено по АНД № 147 по описа на Районен съд - Първомай за 2024г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-0325-000862 от 28.08.2024г., издадено от касационния жалбоподател, за наложено на Д. В. Х., [ЕГН], [населено място], [улица], административно наказание - глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.179 ал.2 предл.1 ЗДв.П.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и е поискана отмяната му. Оспорват се изводите на РС - Първомай за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на пълно и конкретно описание на допуснатото нарушение и недоказано категорично извършено твърдяното нарушение. Счита се, че фактическата обстановка е изяснена и преписката съдържа достатъчно доказателства, безспорно доказващи вината на лицето и обуславящи административно-наказателната му отговорност. При уважаване на жалбата е заявена претенция за присъждане на разноските за касационното производство, като при оставяне в сила на решението е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение с позоваване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Не е представено писмено становище по касационната жалба на Д. В. Х., [населено място], против Решение № 34/23.12.2024г., постановено по АНД № 147 по описа на Районен съд - Първомай за 2024г.

Д. В. Х., [населено място], обжалва Решение № 34/23.12.2024г., постановено по АНД № 147 по описа на Районен съд - Първомай за 2024г., в частта относно мотивите на съдебния акт. С позоваване на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК е поискана отмяна на решението с връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Поддържа се наличие на правен интерес, поради неблагоприятно засягане по см. на чл.210 ал.1 АПК. Заявено е, че решението се оспорва не единствено в частта за мотивите, а в неговата цялост, тъй като решението може да се счита за неблагоприятно не само в случаите, в които диспозитивът му не съответства на искането на жалбоподателя, но и в случаите, в които мотивите на съда засягат негови права и законни интереси. В тази вр. се твърди, че в решението са налице недоказани фактически констатации за извършено от Х.административно нарушение на чл.20 ал.1 ЗДв.П и за реализиране на ПТП с материални щети. Тези констатации според касатора представляват нарушение на чл.6 и чл.8 от ЕКПЧ. Посочено е, че протоколът от първото съдебно заседание е изготвен в нарушение на правилата на НПК /чл.129 ал.1; чл.237 ал.2; чл.280 ал.1 и ал.2 НПК/ и не удостоверява отговорите на свидетелите, което лишава от възможност да бъде ползван в бъдещ граждански процес. Изложени са доводи за неправилно приложение на материалния закон - §6 т.30 ДР ЗДвП; неправилна квалификация на поведението на другия участник в произшествието; съществено нарушение на процесуалните правила – съдът не е взел всички мерки за осигуряване на обективната истина /посочено е искането за поправка на протокола и за отвод на съда/; съдът е формирал вътрешното си убеждение без пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложени са съображения за неустановяване от съда на механизма на ПТП.

Не е представено писмено становище по касационната жалба на Началника на РУ – Първомай при ОД МВР – Пловдив.

В съдебно заседание Д. Х.присъства лично и не изрази становище по касационната жалба на Началника на РУ – Първомай при ОД МВР – Пловдив. Представен е списък на разноските – адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба без процесуално представителство.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив предлага решението да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба на Началника на РУ – Първомай при ОД МВР – Пловдив е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Касационната жалба на Д. В. Х., [населено място] е недопустима.

1. НП е издадено от длъжностно лице, за административнонаказателната компетентност на което е приложена Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021г. на Министъра на МВР – т.3, 3.8. Същата е част от административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН № GA1351649/13.08.2024г. е съставен от мл. автоконтрольор при РУ - П. И. А., оправомощен с цитираната заповед /т.2, 2.1 вр. т.1, 1.3.2/. Следва извод за компетентност на административно-наказващ орган и актосъставител.

Според обстоятелствената част на НП: На 13.08.2024г., в 14: 50 ч., в [населено място] на [улица]до номер 4, с посока на движение от изток към запад, Х.управлява собствения си мотоциклет ••••• с рг. № •••••, като се движи с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, релефа на местността, интензивността на движението /преминаващи и включващи се автомобили в пътното движение/ и конкретните условия на видимост, вкл. е посочено, че губи контрол над мотоциклета си и пада по посока на движението, с което реализира ПТП с материални щети.

Описаната фактическа установеност е квалифицирана за нарушение, изразяващо се в следното: Водачът не избира скоростта на движението съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензитета на движение и други обстоятелства, „за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност на движението“. ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 ЗДв.П. Според тази норма: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.

• Описанието на нарушението не разкрива конкретика на факти и обстоятелства, вкл. не е налице позоваване на данни от преписката по издаване на НП, противно на твърдението в касационната жалба на РУ – Първомай.

Приложена е санкцията по чл.179 ал.2 пр.1-во ЗДв.П: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“.

Против АУАН е подадено възражение, съдържащо описание на фактическите обстоятелства, каквито са възприети от Х.. По отношение възражението е изготвена справка до началника на РУ – Първомай с предложение за оставянето му без уважение.

А. А. заявил пред РС – Първомай, че тръгващият автомобил е бил на около 30-40метра разстояние от мотора, като на място – по думите на водачите, лекият автомобил съвсем леко се е показал на платното, „Просто е започнал да потегля и като е видял моториста, се е спрял веднага…На място жалбоподателят ми каза, че като е видял колата, която се е подготвяла да потегли, се е изплашил и паднал.“. Водачът с бялата кола казал, че е тръгнал, без да подаде мигач и му били съставени два фиша, един от които за нарушение по чл.28 ал.1 т.2 ЗДв.П – не е предупредил участниците в движението за завиване или отклонение надясно с десен пътепоказател. Между двете превозни средства не е имало контакт и са констатирани материални щети по мотоциклета на жалбоподателя.

• Посочените данни, както и сведенията, предоставени от свидетелите В. – колега на актосъставителя и К. /водач на леката кола/ са документирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 22.10.2024г. /първо по делото, л.20 и сл./, на което Д. Х.е присъствал лично и в протокола не са вписани изявления на лицето по отношение свидетелските показания, както и Х.не е имал възражение с искане за отвод на съдебния състав.

С определение № 27/14.11.2024г. РС-Първомай отхвърлил като неоснователна молбата на Х.за допускане на поправки и допълнение в протокола от проведено съдебно заседание на 22.10.2024г. /л.33/. Аргументите на съда за отхвърлянето на молбата са прецизни при съобразяване и с факта на отсъствие в молбата за поправка на възражение за допуснати неточности в протокола при възпроизвеждане смисловото значение на заявеното от свидетелите.

В хода на делото са уважени доказателствените искания на Х./отговор от ЦКБ – не е постъпвало предварително искане за запазване записите на охранителните камери за наблюдение на банков обект в [населено място], [улица], за 13.08.2024г. и срока за запазване и архивиране на информацията от камерите за видеонаблюдение в ЦКБ е 2 месеца съгласно чл.25 от Наредба № 8121з-444/03.05.2016г.; с Постановление от 20.11.2024г. на РП – Пловдив е отказано да се образува досъдебно производство във вр. с преписка № 10234/2024г. по описа на РП – Пловдив, образувана по съобщение от Х., л.39 и сл./.

• Искането за отвод на съдебния състав е основано на мотивите в определението на съда за отхвърляне молбата за поправка на протокола от съдебно заседание на 22.10.2024г. Съдът не е имал основание за отвод в конкретния случай и мотивирано е оставил без уважение искането.

2. Доказателствената преценка на РС – Първомай е правилна и основана на събраните доказателства. Съдът подробно е анализирал всички доказателства по делото и е направил обективни изводи. Правилно е посочено, че чрез показанията на актосъставителя А. и свидетеля В. се изясняват обстоятелства относно състоянието на мотоциклета, управляван от жалбоподателя, както и установените по него щети, разположението на мотоциклета и управлявания от свидетеля К. автомобил на пътното платно, вкл. направените от жалбоподателя и свидетеля К. изявления за причините за настъпване на ПТП. Отчетено е и обстоятелството на добросъвестно признаване на неизгоден факт от страна на св. К. – не е подал съответен пътепоказател, който е критерий за оценка на показанията му като достоверни в цялост.

Законосъобразен е изводът на РС – Първомай за отсъствие в НП и в АУАН на съществени обстоятелства, свързани с описание на нарушението и фактите, при които е извършено – изисквания на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. В тази насока - фактите, които са съставомерни и обстоятелствата, които имат отношение към извършеното нарушение, не са описани в акта и НП ясно и конкретно, и в достатъчна степен. Неоснователно в касационната жалба на Началник РУ – Първомай се поддържа наличие на достатъчно доказателства в преписката, обосноваващи фактическата установеност в НП. Наказателното постановление не е индивидуален административен акт, мотивите на който може да бъдат извлечени от документация в преписката по издаването му, вкл. се съобрази, че НП не съдържа препратка към друг документ от преписката, представящ в конкретика фактическата установеност.

В случая описанието на нарушението в НП повтаря текста на нарушената норма от ЗДв.П без индивидуализиращи данни, потвърждаващи придадената им правна квалификация, вкл. в обстоятелствената част на НП отсъства информация за несъответна скорост, която е такава поради несъобразяване с конкретни обстоятелства от обхвата на чл.20 ал.2 ЗДв.П. В тази насока е възприетото от РС – Първомай: административнонаказващият орган е задължен да посочи конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават предпоставки за настъпване на ПТП, за да гарантирана предвидената в закона възможност за жалбоподателя да организира защитата си, разбирайки в какво се изразява нарушението. В реда на изложеното отсъства информация за конкретни условия на пътя, по отношение на които скоростта не е била съобразена във вр. с твърдяното нарушение - атмосферни условия, релеф, намалена видимост, интензивност на движението, др. Ведно с това, правилно РС – Първомай приел, че несъобразената скорост в случая не е факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените факти и събраните по делото доказателства, но в АУАН и в НП не е вписана информация, въз основа на която да се прецени по какъв начин те са влияели върху избора на скорост от водача.

Произтичащ от извода за нарушени изискванията на чл. чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН е изводът и за липса на безсъмнени доказателства за административно нарушение на чл.20 ал.2 ЗДв.П. РС – Първомай е изложи аргументирани съображения за необоснованост на преценката за несъобразена скорост, към които административният съд препраща на основание чл.221 ал.2 пр.2-ро ЗДв.П.

Предвид установени в хода на съдебното следствие факти, които не се съдържат във възприетата от административно-наказващия орган установеност по случая, законосъобразна е преценката за отсъствие на предпоставки за преквалификация с изменение на НП.

По отношение касационната жалба на Д. Х.: Съдържанието й касае съображенията на РС – Първомай, които не са основания за отмяна на НП, а са изложени в допълнение /“за изчерпателност“/ в решението. Съдът е посочил само за изчерпателност, че в случая безспорно е установено, че жалбоподателят е реализирал ПТП с материални щети, като неоснователно е възразил, че самоувреждането не може да бъде правонарушение и е налице произшествие – ПТП по смисъла на закона. На л.4 от касационната жалба на Х.е посочено, че се обжалва решението в неговата цялост.

Според чл. 318 ал. 3 пр.2-ро НПК, подсъдимият може да обжалва присъдата и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Съгласно чл. 337 ал. 3 НПК, въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Следователно, наказаното лице има процесуално право да оспори решението на въззивната инстанция, макар и то да е благоприятно като краен резултат за него, относно мотивите за отмяната на НП, какъвто не е разглеждания случай. Изтъкнатите в касационната жалба съображения не касаят мотивите за отмяна на НП.

Ведно с посоченото, съгласно чл. 63в ЗАНН - решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. След като с обжалваното съдебно решение е отменено оспореното НП, това решение се явява благоприятно за Х.и същият няма право на обжалване по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК. Административен съд - Пловдив действа като касационна, а не като въззивна инстанция, поради което нормата на чл. 318 ал. 3 от НПК е неприложима. Съдебното производство по обжалване на НП е регламентирано в ЗАНН. Предвидено е двуинстанционно съдебно производство за съдебен контрол на акта, с който органът реализира правораздавателната си власт - наказателното постановление. Касационното производство е по реда на АПК, а само основанията за обжалване са по НПК. Специфичната регламентация на съдебното производство по обжалване на НП, а именно - първоинстанционното съдебно производство е по реда на ЗАНН и на НПК, а касационното - по реда на глава дванадесета от АПК „Касационно обжалване“, при прилагане на касационните основания, предвидени в НПК, влияе и върху проверката за допустимостта на касационната жалба. За преценката за редовност и допустимост на касационната жалба приложение намират разпоредбите на АПК, в случая чл. 210 ал. 1 АПК. Изводът следва и от чл. 84 ЗАНН, съгласно който разпоредбите на НПК са приложими в съдебните производства по разглеждане на касационни жалби пред административния съд, доколкото в ЗАНН няма особени правила. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН е именно такова особено правило, което изключва приложимостта на НПК в съдебното производство по разглеждане на касационни жалби пред административния съд в частта досежно реда – Определение № 9842/21г. по д. № 9454/21г., ВАС. В случая няма повод за отклонение от възприетото разбиране.

С отмяната на НП са отпаднали всички неблагоприятни последици за адресата, поради което и касационното оспорване е недопустимо - постигнат е целеният от жалбоподателя резултат за отпадане на административнонаказателната му отговорност, като отмененото НП не може да породи правни последици и същото не може да засегне правата и интересите на адресата си. Разрешаването на материалноправния спор относно административнонаказателната отговорност на дееца с отмяна на наложеното административно наказание, води до отпадане на процесуалното право на касационна жалба на санкционираното лице срещу съдебното решение, с което е отменено НП, поради липса на предмет и същото няма правен интерес от търсената съдебна защита.

Съобрази се, че констатациите в мотивите към решението относно доказателствените и правнорелевантните факти и правните изводи не формират сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, предвид което не могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението – благоприятно в случая. Затова касационна жалба с доводи за неправилност на мотивите към първоинстанционното решение се явява процесуално недопустима, подадена при липсата на предпоставката по чл. 210 ал. 1 АПК / Определение № 3152/17г. по д. № 12574/2016г., ВАС, 5 чл. състав: „Съгласно т. 18 от решение по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, задължително съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдеблната власт /ЗСВ/ за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, съдът подвежда фактите под правната норма и правните последици обявява в диспозитива на решението. За това диспозитивът на решението, представлява източник на силата на пресъдено нещо.Констатациите в мотивите към решението относно доказателствените и правнорелевантните факти и правните изводи не формират сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, предвид което не могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението. Ето защо касационна жалба с доводи за неправилност на мотивите към първоинстанционното решение се явява процесуално недопустима, подадена при липсата на предпоставката по чл. 210, ал. 1 АПК.“; Определение № 2648/2021г. по д. № 883/2021г., ВАС, 5 чл. състав и др. /.

Предвид изложеното, касационната жалба на Д. Х.следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство да се прекрати по отношение на тази жалба.

Мотивиран така, Административен съд – Пловдив, XXVI състав: