Решение № 133 от 13.1.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 803/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба на В. Н. К. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх. „Г“, ет. 1, ап. 4 срещу Експертно решение № 91408 на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, от заседание № 119/ 08.10.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, с председател д-р Н. Т.. С обжалваното експертно решение на НЕЛК, по жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Велико Търново, е отменено Експертно решение № 90240/ 28.08.2024 г. на Втора ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – [населено място], с което на В. Н. К. са определени вид и степен на увреждане 87%, без чужда помощ, със срок пожизнен и НЕЛК е определила вид и степен на увреждане 57% със срок пожизнен. Решението на ТЕЛК е отменено само в обжалваната му по административен ред част, касаеща определени 75% вид и степен на увреждане поради загуба на слух – дълбока загуба на дясно ухо /ДУ/ до 90 дб, квалифицирана като такава по Част III, Раздел I “Слухов анализатор”, т. 6 от Методиката в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“. Без да сочи конткретни оплаквания за незаконосъобразност на оспореното експертно решение, в жлбата си В. К. иска преразглеждане на същото. Изразява общо недоволство, като прави възражения срещу Решение № 5451/ 24.09.2024 г. на медицинската комисия при ТП на НОИ – Велико Търново, с т. 7 от което е взето решение да се обжалва решението на ТЕЛК, в процесната му част. Жалбоподателката сочи, че отразената в решението на МЕ при ТП на НОИ липса на хронология се дължи на събитията около Ковид и не е било необходимо да се оплаква колко е глуха, а липсата на протезиране е поради продължителността на този процес, който тепърва предстои. Заявява, че желае да бъде изпратена от компетентните органи за изследване в Специализирана лицензирата кленика по УНГ. Изразява предположение, че от ТЕЛК не са я насочили към обследване в такава клиника, тъй като в „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД няма ушно отделение, а посещение в друг град струва разходи. В съдебно заседание оспорващата се явява лично, заявява, че поддържа жалбата. Иска отмяната на решението на НЕЛК и при необходимост връщане на делото за ново произнасяне, след извършване на съответните медицински прегледи, касаещи спорното увреждане на здравето й. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата, Национална експертна лекарска комисия - [населено място], редовно уведомен чрез директора на НЕЛК, не изпраща представител в открито заседание. В представена писмена молба, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Е. Д. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Развива доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване изискванията на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето и съответните разпоредби на Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. По същество счита, че обжалваното експертно решение съответства и на материалния закон, като специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл след обстоен преглед на документацията, съдържаща се в медицинското досие на лицето и е коригирал решението на ТЕЛК в обжалваната му част, определяйки процент ВСУ 57 %, в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степента на увреждане в проценти от Приложение 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. С тези аргументи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Заинтересованите страни Териториално поделение на НОИ – [населено място], Агенция за хора с увреждания - [населено място] и Регионална дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат представители, не ангажират становище по спора. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Експертно решение № 809/ 28.11.2013 г. на НЕЛК, специализиран състав по белодробни болести, на В. Н. К. с [ЕГН] са определени вид и степен на увреждане 38%, дата на инвалидизиране 23.11.2012 г., срок пожизнен. В експертното решение са отбелязани водеща диагноза „•••. Административното производство, приключило с обжалваното експертно решение е образувано във връзка със заявление-декларация от 15.05.2024 г., подадено от В. Н. К. до ТЕЛК, за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние. Към заявлението си същата е представила етапни епикризи от лекари – специалисти по нервни болести, съдова хирургия, вътрешни и белодробни болести, ушно-носно-гърлени болести и очни болести, както и медицински документи от проведени изследвания /л. 47 – л. 56 от медицинското досие/. С Експертно решение № 240 от заседание № 68/ 28.08.2024 г. на втора ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново, въз основа на представената медицинска документация, на В. К. са определен ВСУ 87%, дата на инвалидизиране 23.11.2012 г., срок пожизнен. Съгласно мотивите на ЕР, посоченият процент на вид и степен на увреждане е определен както следва: за водещата диагноза – •••. Експертното решение на ТЕЛК е било оспорено по административен ред от председателя на Медицинската комисия при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, само в частта му, касаеща определени 75% ВСУ поради загуба на слух, като мотивите за оспорването препращат към Решение № 5451/ 24.09.2024 г. на същата медицинска комисия. Съгласно него /л. 66 от досието/, по отношение на това заболяване липсва хронология, протезиране в УНГ-клиника или ССЕП, с което не са изпълнени изискванията на чл. 62 от НМЕ. С писмо изх. № 030343/ 03.10.2024 г. председателят на специализирания състав на НЕЛК е уведомил В. К., че разглеждането на жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е планирано за 08.10.2014 г., като производството ще бъде приключено по документи /л. 44 от делото/. Видно от известието за доставяне и от представения от жалбоподателката пощенски плик /л. 45 и л. 60/, посоченото уведомително писмо е връчено на адресата му на 09.10.2024 година. Последвало е издаването на спорното в настоящото производство ЕР № 91408 от заседание № 119/ 08.10.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ. Със същото е отменено решението на ТЕЛК в обжалваната му част, само по отношение оценката на ВСУ и са определени вид и степен на увреждане поради загуба на слух, диагноза „двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит“ в степен умерена загуба на слух за ляво ухо /ЛУ/ - 50 дб и дълбока загуба на слух за дясно ухо /ДУ/ - 90 дб. При определяне на диагнозата съставът на НЕЛК е възприел резултатите от съдържащото се в преписката аудиометрично изследване от 23.04.2024 г., но е намалил процента ВСУ за водещата диагноза „загуба слух“ от 75% на 45%. Като мотиви за това в ЕР на НЕЛК е посочено, че съгласно Част III, Раздел I от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и Таблицата на Клодил-Портман, за такова увреждане се определя 45% ВСУ /вид и степен на увреждане/. В останалите му части решението на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не е било обжалвано и НЕЛК не е внасяла корекции при определяне степента на ВСУ в тези части. Като краен резултат с обжалваното експертно решение на НЕЛК, на В. Н. К. са определени вид и степен на увреждане 57% със срок пожизнен. Решението на НЕЛК е връчено на К. на дата 22.10.2024 г. /известие за доставяне на л. 38/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 24.10.2024 г., съгласно дадения входящ номер в деловодството на съда. В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка по издаването на оспореното експертно решение, вкл. медицинското експертно досие на В. К., съдържащо обсъдените по-горе догументи. От жалбоподателката също са представени част от документите от административната преписка, а извън тях – пощенският плик, с който й е изпратено писмо изх. № 030343/ 03.10.2024 г. /за датата на на заседанието на НЕЛК/ и два броя фискални бонове зазакупуване на лекарства, които нямат отношение към предмета на спора. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: На основание чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Експертно решение № 91408 от 08.10.2024 г. на НЕЛК подлежи на оспорване от освидетелстваното лице. Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна. След служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. Експертното решение е издадено от специализиран състав по неврологични, УНГ /уши, нос, гърло/ и ССЗ, съобразно водещата диагноза на В. К. по ЕР № 240/ 28.08.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново, в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. При издаването на решението е спазен срокът по чл. 47, ал. 3 от същия правилник, като специализирания състав се е произнесъл само по заболяването, посочено в жалбата на МК при ТП на НОИ – Велико Търново, в съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Безспорно е, че уведомяването на В. К. за провеждането на заседанието на НЕЛК е извършено несвоевременно, но в случая това не представлява процесуално нарушение, тъй като присъствието на освидетелстваното лице не е необходимо условие за провеждане на въпросното заседание. В случая в уведомителното писмо е посочено, че производството ще бъде приключено по документи, т.е. преценката за правилността на решението на ТЕЛК ще се извърши въз основа на представената медицинска документация, без допълнителни прегледи и изследвания. Установява се, че именно по този начин е процедирано при издаването на оспореното експертно решение, както впрочем и при издаването на частично отмененото с него, решение на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново. Решението на НЕЛК е в писмена форма и както се каза, съдържа заключения за характера на заболяването – предмет на обжалване, вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и нейния срок. Съобразно горното съдът намира, че обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението на НЕЛК е издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на закона. Легалната дефиниция на понятието „вид и степен на увреждане“ е дадена в § 1, т. 36 от ДР към Закона за здравето и съгласно нея това е състояние на хронично травматично или нетравматично увреждане /болест/, при които лицето в нетрудоспособна възраст е с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. Наредбата за медицинската експертиза регламентира експертизата на вида и степента на увреждането, като съгласно чл. 62 от НМЕ, те се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Алинея трета на чл. 63 от НМЕ определя, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на вида и степента на увреждане се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. В разглеждания случай не е налице никое от основанията по чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, при което ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – [населено място] е определила ВСУ на В. Н. К., за всички заболявания, въз основа на представената медицинска документация. Независимо от наведените в жалбата на МК при ТП на НОИ – Велико Търново доводи, за произнасяне на ТЕЛК при липса на хронология, протезиране в УНГ-клиника или ССЕП /т.е. при липса на необходимата медицинска документация/, при произнасянето си НЕЛК не е извършила прегледи и изследвания на освидетелстваното лице. Това поведение на органа на медицинската експертиза е изцяло съобразено с цитираните по-горе норми на чл. 62 от НМЕ и чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, които в приложимите при произнасянето на ТЕЛК и НЕЛК редакции, определят лимитативно и рестриктивно случаите в които е допустимо извършването на такива прегледи и изследвания, и процесния случай не попада между тях. Същевременно обаче, преди произнасянето си специализираният състав на НЕЛК не е поискал попълването на МЕД с други документи за оспорваното водещо заболяване при определянето от ТЕЛК на ВСУ, като същевременно не е отменил ЕР на ТЕЛК поради недоказаност на това заболяване и произтичащата от него загуба на слух, или поради непровеждане на необходими изследвания. Обратно, НЕЛК се е позовала на резултатите от аудиометрично изследване от 23.04.2024 г. /и етапна епикриза от същата дата – л. 50 и л. 51/, с които е работила ТЕЛК, при това без да ги подлага на критични преценки. Последното налага извод, че при проведения специализиран контрол горестоящият експертен орган е възприел наличната в МЕД документация /с която е работила и ТЕЛК/, на първо място като достатъчна за определянето на ВСУ и на второ място – като достоверно установяваща обективното здравословно състояние на освидетелстваното лице, вкл. диагностицираното заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит“ и степен на загуба на слух за всяко ухо. Или в крайна сметка НЕЛК е потвърдила всички констатации на ТЕЛК относно наличието на конкретното заболяване, предизвиканото от него увреждане и обективните параметри на обусловения траен функционален дефицит, изразяващ се в умерена загуба на слух за ляво ухо /ЛУ/ - 50 дб и дълбока загуба на слух за дясно ухо /ДУ/ - 90 дб. Така като единствено основание за отмяна на решението на ТЕЛК, в обжалваната част, е послужил изводът на НЕЛК за неправилно определен процент на ВСУ, поради неправилно определена отправна точка, съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Отправните точки по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ по своята същност представляват нормативно въведени правила за определяне степента на функционален дефицит, задължителни за прилагане от органите на медицинската експертиза при обективното наличие на конкретни увреждания на здравето /арг. от чл. 63, ал. 1 – ал. 3 от НМЕ/. Съобразно това и доколкото не е налице разминаване между ТЕЛК и НЕЛК при преценката на вида на заболяването, обективните показатели на здравословното състояние и уврежданията на жалбоподателката, същността на спора се свежда до това коя е приложимата норма /отправна точка/ при определяне функционалния дефицит по водещото й заболяване. Разрешаването на този въпрос не изисква специални знания в областта на медицината и е в компетентността на съда. В конкретния случай в ЕР на ТЕЛК е прието, че при определяне процента на ВСУ следва да се приложи т. 6 от Част трета на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Съгласно тази отправна точка, при дълбока загуба на слуха (Невъзможност ясно да се възприема и разбира реч, дори и чрез техническо усилване.) – 81 до 95 dB, се определя 75 % ТНР/ВСУ, с пожизнен срок. От своя страна в отменителното си решение НЕЛК е приела, че процентът ВСУ следва да бъде определен съобразно Таблицата на Клодил-Портман, съдържаща се в същата част и раздел от Приложение № 1, и съобразявайки данните за загуба на слух, е определила на жалбоподателката ВСУ за конкретното заболяване 45%. Според настоящия съдебен състав, изводът на НЕЛК е неправилен, което като краен резултат е обусловило и противоречие с материалноправните разпоредби на закона, на решението относно определения процент ВСУ за водещото заболяване, а от там и на общо определения такъв. Видно от посоченото в самата отправна точка, оценката на функционалния дефицит на слуховия анализатор и при определяне на оценката при трудова злополука и професионални увреждания, доказани с Протокол за професионално разследване от НОИ, се изчислява от таблицата на Клодил-Портман. Налага се извод, че правилата, разписани в табличен вид в коментираната отправна точка, са приложими само при определяне трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст и то такава, настъпила в резултат на трудова злополука или професионално заболяване. Макар и близки по смисъл, понятията „трайно намалена работоспособност“ и „вид и степен на увреждане“ не са идентични /вж. легалните дефиниции на т. 35 и т. 36 от ДР към ЗЗ, чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ/. Понятието „вид и степен на увреждане“ касае степента на увреждане и траен функционален дефицит на даден орган или система, спрямо тези на здрав човек /чл. 61, ал. 2, т. 1 от ЗМЕ/, а понятието „трайно намалена работоспособност“ – ограничаването на работоспособността /отново спрямо тази на здрав човек/, в резултат на наличните степен на увреждане и функционалeн дефицит. Съответно, макар ограничаването работоспособността да е функция на увреждането и функционалния дефицит, степента на намаляване на работоспособността спрямо тази на здрав човек, не всякога е еднаква със степента на увреждане и функционалния дефицит на увредения орган или система. Аргумент за тези изводи са и цитираните дефинитивни норми, съгласно които „трайно намалена работоспособност“ е състояние, характеризиращо само хора в трудоспособна възраст, доколкото единствено при тях е от решаващо значение степента на трайно ограничаване работоспособността /възможността им да изпълняват трудови функции/. За хората в нетрудоспособна възраст изначално е презюмирана липса или значително намаляване на работоспособността, поради което медицинската експертиза определя единствено вида и степента на увреждане на здравето им. В случая се касае за освидетелстване на лице в нетрудоспособна възраст, при наличие на коментираните различни процентни показатели за ТНР и ВСУ в отправните точки по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и липса на индикации увреждането да е настъпило в резултат на трудова злополука или професионална болест, т.е. касае се за общо заболяване. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че при определяне ВСУ на такова лице не могат да намерят приложение стойностите от таблицата на Клодил-Портман, а е относима общата разпоредба на т. 6 от Част трета на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, както е възприела в експертното си решение ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново. Съответно, отменяйки ЕР на ТЕЛК в частта му относно процента ВСУ по водещото заболяване – 75% и определяйки за това заболяване 45% ВСУ, НЕЛК е постановила акта си в тази му част, в нарушение на материалния закон. Както се отбеляза, НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК само в обжалваната му част, определяща ВСУ по водещата диагноза, без да внася корекции при определяне степента на ВСУ по останалите увреждания на В. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от НМЕ, „При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2“. Съгласно т. III от Методиката по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ / в приложимата редакция след изменението обн. ДВ. бр. 10 от 2023 г. в сила от 31.01.2023 г./, „Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение заедно със съответната отправна точка и процент“. Установява се, че в случая както ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново, така и специализираният състав на НЕЛК, са действали в съответствие с посочения алгоритъм, като са изчислили крайния процент ВСУ, съобразявайки определените проценти по съпътстващите увреждания /40% за ХВН IV степен по СЕАП и 20% за ХОББ/. Съобразно това те са определили крайния процент на ВСУ, прибавяйки 12% за въпросните съпътстващи увреждания /20% от сбора на процентите им/, като разликата в крайния процент се дължи единствено на разликата в определения процент ВСУ по водещото заболяване. Нзависимо от последното, при неправилно определяне на процента ВСУ по водещата диагноза, неправилно определен от НЕЛК се явява и крайният процент на ВСУ, посочен в обжалваното решение. Подадената от В. Н. К. жалба е основателна и като такава, следва да бъде уважена. Оспореното Експертно решение № 91408, от заседание № 119/ 08.10.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, следва да бъде отменено. При този изход на делото разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат. Разноски не следва да се присъждат и на жалбоподателката, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът