Решение № 65 от 20.9.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 40/2012 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК, във вр. с чл. 30, ал.1 от ППЗЛОД. Образувано е по жалба на Ловно сдружение “Ловно рибарско дружество-Търговище” гр.Търговище, против Заповед № 18 /01.03.2012 г. на Директора на “Държавно горско стопанство “ /ДГС/ гр.Търговище с която е забранено ползването на едър дребен, местен, мигриращ, водоплаващ дивеч и хищници за срок от една година в Ловностопански район „Ралица- Подгорица – Здравец”. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. И. -АК Търговище, излага доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Т. от АК- Разград оспорва жалбата, като обосновава законосъобразността на обжалваната заповед Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и с оглед на тях приложимата нормативна уредба, приема следното: Жалбата, като подадена от легитимна страна в законния срок, против акт подлежащ на съдебен контрол ( Определение № 3516 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2011 г., V о. ), е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК е основателна, по следните съображения: Между страните е сключен Договор № 36 от 07.08.2009 г. за стопанисване ползване на дивеча по чл. 29, ал.8 от ППЗЛОД. На 31.12.2011 г. контролни органи на ДГС - Търговище установили, че ловецът Ст. Г. с пушка и кучета на лов за хищник е навлязъл в Ловен участък Момино- забранено за лов поле. Съставен е Констативен протокол Сер. Д00А № 000285. На нарушителя е съставен и акт за установяване на административно нарушение. Констативният протокол е разгледан на заседание на Комисията по ловно стопанство, за което е изготвен Протокол № 1 от 24.02.2012 г. При гласуването е взето решение със заповед на Директора на „ ДГС- Търговище” да бъде забранено ползването на дивеч за срок от една година в Ловностопански район „Ралица- Подгорица – Здравец”. Въз основа на посоченото решение е издадена процесната заповед. При така установените факти, като извърши цялостна проверка на оплаква- нията наведените с жалбата и в съдебно заседание, както и на всички основания предвидени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което е валидна. Налице е и изискуемата от закона положителна процесуална пред-поставка – предложение от Комисията по ловно стопанство. Наред с това при провеждане производството по издаване на процесната заповед не са извършени необходимите процесуални действия, включително обясненията и възраженията на жалбоподателя, за изясняване на всички обстоятелства имащи отношение към случая. Така не само не е спазено изискването на чл. 35 от АПК, но не е уточнено в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и кое договорно задължение не е изпълнил. Изложените нарушения на процесуалните правила са особено съществени, тъй като са довели и до непълнота в съдържанието на оспорената заповед. В същата не са изложени фактическите основания обосноваващи приложената нормативна уредба, съответно разпореденото административно въздействие. Административният акт е издаден по предложение на Комисията по ловно стопанство което е обективирано във формата на решение по Протокол № 1 от 24.02.2012 г. за проведено заседание на което е разгледан Констативен протокол Сер. Д00А № 000285 от 31.12.2011. В протокола на комисията също не са отразени никакви конкретни факти. Видно от изложеното в констативния протокол, послужил за произнасяне на Комисията, установено е само нарушение на физическо лице. При това им съдържание, тези два акта независимо, че предхождат и обслужват издаването на процесната заповед, не могат да послужат като източник за липсващите в последната факти, които очертават конкретно нарушение на договорно задължение от жалбоподателя. Така при издаване на обжалваната заповед, административният орган не е спазил изискването на чл. 59, ал.1, т.4 от АПК, поради което е немотивирана. Липсата на мотиви представлява съществен порок, водещ до отмяна на административния акт. В този смисъл е и задължителното за съдилищата, Т ълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2006 г. Върховният административен съд изрично подчертава, че задължението за мотивиране се отнася за всички административните актове, независимо от това дали издателят на акта е едноличен или колективен орган, и дали гласуването е тайно или явно. Едновременно с това, неустановяването на конкретни факти относно поведението на жалбоподателя е довело и до неправилно приложение на матери- алния закон. Съгласно нормата на чл. 30, ал.1 от ППЗЛОД забрана за ползва-не на дивеч в съответния Ловностопански район се налага при неизпълнение на договорните задължения по чл. 29, ал.9 от същия правилник. В случая такива не само, че не са изложени в заповедта, но не са и установени. Сочената т.5.2 от договора по същество преповтаря чл. 30, ал.1 от ППЗЛОД, като не съдържа конкретно задължение. Отделно от това, в констативният протокол изрично е записано, че ловецът е навлязъл в участък Момино, който е част от ЛСР „Момино- Въбел ” - т. 1.1 от Договор № 36, а забраната е наложена по отношение на ЛСР „Ралица- Подгорица – Здравец”. Не е спазено и изискването за налагане на забрана за ползване на Ловностопански район в който е извършено нарушението. При тези си констатации, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 143, ал.1 от АПК Административен съд гр. Търговище- трети състав,