Решение № 203 от 20.7.2022 г. на Районен съд - Дупница по дело № 557/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от В. Ч. П., с ЕГН ••••••••••, от гр. •••, ул. •••, чрез адв. Б. В. от АК гр. Кюстендил, против Електронен фиш Серия К № 5752175 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призована, не се явява и не се представлява. Претендира деловодни разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде уважена жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от В. Ч. П. спрямо който е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Не са приложени доказателства кога жалбоподателя е получил препис от ЕФ, поради което съдът приема, че подадената чрез административнонаказващия орган (АНО) на 16.05.2022 г. жалба е в срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, като в случая следва да се приеме, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 22.03.2022 г. в 16: 02 часа в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, при бивш гараж на АМ „Хемус“, в посока ул. „Орлинска“, жалбоподателя В. Ч. П. управлявала лек автомобил “Ауди А3”, с рег. № РК 2631 ВТ при ограничение на скорост от 50 км/ч, за населено място. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с ТFR-М 563. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 68 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 65 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4364138. За така констатираното нарушение на чл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия № 57521752, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: От Протокол от проверка № 3-20-21/16.07.2021 г. на средство за измерване на мобилна система за видеоконтрол ТFR-М 563 се установява, че процесното техническо средство е преминало последваща проверка на 16.07.2021 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч. Приложен е протокол за използване на АТСС съдържащ и попълнен по предвидените от закона реквизити, като началото на работа е в 13.00 ч. и край на работа 17.00 ч. Първо статично изображение с № 9790 и последно статично изображение с № 9814. Клипът по настоящия казус е № 9809, т.е. попада в диапазона от време на първоначално и крайно видозаснемане. От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил “Ауди А3”, с рег. № РК 2631 ВТ, е жалбоподателя В. Ч. П.. От приложената по преписката липсват данни да е попълнила декларация, по чл. 188 от ЗДвП. От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № РК 2631 ВТ е била 68 км/ч, като заснемането е било извършено на 22.03.2022 г. в 16: 02 часа. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото –в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, при „Мегаинвест“, при бивш гараж на АМ „Хемус“, в посока ул. „Орлинска“; датата –22.03.2022 г., точният час на извършване на нарушението – в 16: 02 ч.; регистрационният номер на МПС – № РК 2631 ВТ; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – В. Ч. П.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за населено място, 65 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка. Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 22.03.2022 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност. В конкретния случай съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушени, като е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като АНО не е посочил точно коя правна норма е нарушена. Касае се за нарушение за превишена скорост, извършено в населено място, но не е посочено дали се касае за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвид измерената стойност за превишение от 11км/ч до 20 км/ч. Доколкото обаче, е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, т.е. че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4364138 би следвало обвинението да е точно и ясно формулирано, за да може жалбоподателя да реализира правото си на защита в пълен обем. От друга страна нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин. От приложената на л. 11 от делото справка, е видно че единственото наказание, наложено по ЗДвП по отношение на жалбоподателя е атакувания ЕФ, т.е. посочения от АНО ЕФ К/4364138 не фигурира изобщо. Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО, като доказателства в посока на извършено нарушение в условията на повторност не са приложени. На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от ОД на МВР Кюстендил.Жалбоподателят претендира деловодни разноски, които са в размер на 300.00 (триста) лв. и следва да бъдат присъдени в негова полза. По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и недоказан и като такъв следва да бъде отменен. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 -ва от ЗАНН, съдът