Решение № 2153 от 14.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 68/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от П. на Сметна палата на Република България против решение № 1117/13.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 3876/2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за съставомерност на деянието и въвеждане на условие от страна на възложителя, което е довело до необосновано ограничаване на конкуренцията при провеждане на обществена поръчка. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът – И. С. И. от [населено място], [жк], бл.14, ет.10, ап.2, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас, редовно уведомен, изразява становище за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебния акт. Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № ЗОП-44/04.09.2023 г., издадено от Председател на Сметна палата, с което за нарушение на чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл.6, ал.2 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (Наредбата) вр. с чл.147 от ЗОП и на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП, на И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 480 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и предвидените срокове. По същество е обоснован извод за несъставомерност на деянието, като неправилно административнонаказващият орган е счел, че се касае за нарушение на чл.6, ал. 2 от Наредба. Съдът е разгледал изискването за притежаване на застраховка за професионална отговорност, предвидено в чл.171 от ЗУТ, във връзка с Наредбата, като е счел, че правилно е било въведено като изискване за участниците в процедурата, като е взето предвид и това, че обектът представлява строеж първа категория, с минимална застрахователна сума за проектант 300 000 лв. Счел е още, че неправилно наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата изолирано от ал.1 на същата норма, приложима когато е налице неяснота на категорията на строежа, без да се държи сметка, че в случая категорията на строежа, предмет на възлаганата обществена поръчка, е определена предварително и е известна. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно неправомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав. С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на И. И. за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, във връзка с чл.6, ал.2 от Наредбата, за това, че на 12.02.2021 г., в качеството му на упълномощено лице по чл.7, ал.1 от ЗОП, с решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изработване на работен проект за „Свободна зона за публични дейности в тила на 7-9 км.“, е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата, с което е ограничил конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществената поръчка. В обявлението на поръчката, Раздел III: „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III. 1.2 „Икономическо и финансово състояние“ възложителят е посочил „изисквано минимално ниво“: - „Участникът да има застраховка „Професионална отговорност“, съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ. Минималната застрахователна сума/застрахователното покритие да съответства за строежи първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ - 300 000 лв. Застраховката да покрива вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Застраховката да е в сила към датата на подаване на офертата.”. Прието, е че условието за наличие на професионална застраховка за строежи първа категория, съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от ЗУТ е обосновано, но поставеното изискване застраховката да е в сила към датата на подаване на офертата, е ограничително, доколкото според чл.6, ал.2 от Наредбата, ако след сключване на застраховката застрахованото лице започне да осъществява дейност, свързана с категория строежи, за които са предвидени по-високи минимални застрахователни суми, сумите по застраховката трябва да бъдат съответно увеличени в срок 30 дни след настъпването на промяната. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че лицето не е извършило вмененото му административно нарушение. Наличието на валидна застраховка „Професионална отговорност“ произтича от законовата норма на чл.171, ал.1 от ЗУТ, съгласно която проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“, консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Аналогично задължение е предвидено и в нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата. Ето защо, след като задължението за сключена застраховка „Професионална отговорност“ е законово заложено само по-себе си то не е ограничително условия по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗОП. Така изложеното се отнася и до въведеното изискване относно размера на застраховката, който размер е предвиден в нормите на чл.5 от Наредбата. В случая, не е ограничително и условието застраховката да има минимално застрахователно покритие, което да съответства за строежи първа категория, към момента на подаване на офертите, с което да е нарушена разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, ако към момента на сключване на застраховката не може да се определи категорията на строежите, които са обект на дейност на застрахования, прилагат се минималните застрахователни суми за съответната дейност. В ал.2 е предвидено, че ако след сключване на застраховката застрахованото лице започне да осъществява дейност, свързана с категория строежи, за които са предвидени по-високи минимални застрахователни суми, сумите по застраховката трябва да бъдат съответно увеличени в срок 30 дни след настъпването на промяната. Видно от изложеното, нормите на чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата, касаят случаите при които не може да се определи категорията на строежите, които са обект на дейност на застрахования, към момента на сключване на застраховката, която хипотеза безспорно не е налице. За да участва едно лице в обявената обществена поръчка, то вече следва да има сключена съответната застраховка, като още към момента на обявяването на поръчката категорията на строежа е известна – първа категория, поради което хипотезата на чл.6, ал.1 от Наредбата не немира приложение. Съответно, не намира приложение и тази на ал.2, доколкото тя урежда случаите при които, след сключване на застраховката, застрахованото лице започне да осъществява дейност, свързана с категория строежи, за които са предвидени по-високи минимални застрахователни суми. Тази хипотеза е приложима при вече започната дейност свързана със строежи от по-висока категория от застрахованата, каквото започване няма нито към момента на подаване на офертата за участие, нито към момента на сключване на договора за възлагане на поръчката. Да се приеме обратното би означавало да се сключи договор с лицето, което не притежава нужната застраховка и то да може да започне да осъществява дейността, след което в 30 дневен срок да сключи такава застраховка, което би било в противоречие със законовите изисквания. Също така, при така извършеното от наказващия орган тълкуване на нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата, би се стигнало до ситуация при която ако се изисква застраховката да е в сила към датата на сключване на договора, то това условие отново би било ограничително, тъй като тази норма дава възможност тя да се сключи до 30 дни от започване на дейността. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че така постановеното условие не е ограничително по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗОП, И. И. не е извършил вмененото му административно нарушение и е отменил издаденото наказателно постановление. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав