Решение № 3685 от 13.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4061/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН Образувано е по жалба от „••• 2012“ ЕООД, с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление гр. София 1324, р-н „•••“, ж.к. „•••“ бл.916П, ет.7, ап.18, представлявано от управителя Калин Бараков, срещу наказателно постановление № РД-И-007/02.02.2024 г., издадено от маг.фарм. Богдан Кирилов – изпълнителен директор на •••, с което на основание чл. 288а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000(пет хиляди) лева за нарушение по чл.219, ал.3 вр. чл.168, ал.8 ЗЛПХМ. В жалбата се изтъква наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на законовите изисквания за съдържание на санкционния акт и по-конкретно липсата на посочено име до поставения подпис на издателя. Релевират се доводи за неволна деверификация, извършена от страна на лицето, продаващо лекарствения продукт. Допълва се, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, доколкото последното е търговец и като такъв не бил уведомен негов представител при осъществяване на процесуалните действия по ангажиране на административнонаказателната отговорност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, нито изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция по лекарствата – редовно призована, се представлява от юрк. Иванова, която представя писмено становище и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. На 20.10.2023 г. въз основа на заповед, издадена от изпълнителния директор на •••, инспектори на Агенцията осъществили контролни проверки в лекарство-снабдителната мрежа на територията на гр. София. Един от проверяваните обекти бил аптека, собственост на „••• 2012“ ЕООД, намираща се на адрес гр. София, ж.к. „•••-9“, ул. „•••“, павилион 1. В хода на проверовъчната дейност била извършена контролна покупка, при която работещият в обекта магистър-фармацевт Александър Цолов продал на един от инспекторите опаковка от лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ FURANTHRIL 40 mg tablets x 12, парт.№ 127487, годен до 11.2027 г., без да извърши проверка на неговата автентичност в Електронната система за верификация. За продажбата бил издаден фискален бон. При проверката била взета справка от аптечната складова програма за периода от 01.01.2022 г. до момента на проверката. Като компетентен орган за осъществяване на надзор върху евентуални случаи на фалшифициране по смисъла на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161, ••• извършила последваща справка в Националния регистър за верификация с цел установяване статуса на закупената от инспектор при ••• опаковка от по-горе посочения лекарствен продукт. При служебно извършената проверка в регистъра било констатирано, че на 02.12.2022 г. производителят на процесният лекарствен продукт е качил /чрез опцията upload/ в системата за верификация на лекарствените продукти всички необходими елементи на индивидуалния идентификационен белег на закупената от инспектора при ••• опаковка от FURANTHRIL 40 mg tablets x 12, което удостоверявало автентичността и действителното й пускане на пазара. Било констатирано също, че не били извършени последващи действия по проверка на автентичността посредством операцията /verify/ към момента на отпускане на продукта, каквито действия е следвало да извърши търговеца на дребно съгласно изискванията на българското и европейското законодателство. Констатираните обстоятелства от процесната проверовъчна дейност били инкорпорирани в Констативен протокол от 20.10.2023 г., издаден от св. С. Й., заемаща длъжност „главен инспектор в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“, в присъствието на свидетелите Галя Кирилова и Александър Цолов. При така установеното св. Й. съставила на дружеството – жалбоподател и АУАН на 04.01.2024 г. в присъствие на нарушителя и двама свидетели – Галя Кирилова и Боряна Цветанова, като приела, че след като не била проверена автентичността на отпусната на 20.10.2023 г. опаковка от горецитирания лекарствен продукт, е извършено нарушение на чл. 219, ал.3 вр. чл.168, ал.8 от ЗЛПХМ. Актът бил връчен на упълномощен представител на санкционираното лице, който го подписал и приел, неотбелязвайки никакви възражения. Не били постъпили такива и в законоустановения срок. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.288а ЗЛПХМ на дружеството – въззивник била наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.219, ал.3 от ЗЛПХМ. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката С. Й., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, а именно: Заповед № 30А-0512/08.08.2022 г. но изпълнителния директор на •••; Заповед № 30А- 0741/16.09.2020 г. на изпълнителния директор на •••; известие за доставяне; писмо от изпълнителния директор до санкционираното дружество относно покана за връчване на наказателно постановления; споразумение по ЗАНН № РД-И-055/13.06.2023 г.; справка - отчет; констативен протокол; Заповед № ЗКС-0197/19-10.2023 г. на изпълнителния директор на ••• за извършване на проверка на търговците на едро и дребно с лекарствени продукти на територията на гр. София. Всички горепосочени доказателства и доказателствени средства се намират в пълен синхрон и корелация, не се извеждат никакви противоречия, поради което настоящата съдебна инстанция не счита за необходимо подробно да ги анализира. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка възражението на санкционираното дружество досежно нарушено право на защита предвид неуведомяване за предприети действия по ангажиране на отговорност, е напълно неоснователно, тъй като по делото се събраха доказателства за наличие на изпратени покани и съобщения на въззивника относно провеждане на административно производство спрямо него. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени и императивните процесуални правила при издаване на двата акта – съобразена е тяхната форма и задължителни реквизити – описано е в детайли естеството на нарушението, както и са посочени дата и място на реализирането му. В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според разпоредбата на чл.219, ал.3 от ЗЛПХМ(редакция ДВ бр.67 от 2020 г.) „Притежателят на разрешение за търговия на дребно проверява автентичността на лекарствените продукти чрез показателите за безопасност по чл. 168, ал. 8 и дезактивира уникалния идентификационен белег в системата от регистри“. Това задължение е вменено от българския законодател на всички лица, имащи право да доставят лекарствени продукти на населението, по силата на Делегиран регламент на ЕС. Задължените субекти, какъвто в случая се явява и въззивникът, следва да проверяват автентичността на даден лекарствен продукт, респективно да дезактивират неговия индивидуален идентификационен белег към момента на реализиране на неговата продажба. Това се осъществява като същите осъществят връзка с Националния регистър, обслужващ територията на Българската държава. В конкретния случай за дружеството – жалбоподател е било налице задължение при продажбата на процесния лекарствен продукт да осъществи верификация посредством отбелязване в регистъра и дезактивиране на идентификационния белег, но това не било сторено по неизяснени за съдебния състав причини. Санкционираното лице не попада в обхвата на чл.26 от Делегирания регламент, предвиждащ дерогация на вменените задължения. По презумпция магистър-фармацевта, работещ в процесната аптека, както и управителя на „••• 2012“ ЕООД следва да са запознати с тези изисквания. Проверяваният обект е притежавал всички необходими технически средства за извършване на верификация, поради което липсва обективна невъзможност за изпълнение на задължението. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че неволно движение на лицето, продаващо лекарствения продукт, е причината за деверификация, съдът счита изцяло за ирелевантно. Нарушението е от категорията на т. нар. „формални нарушения”, при които фактическият състав на нарушението не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици, освен предвидените негови обективни елементи. Дружеството е следвало да спазва всички изисквания, включително и чрез обучение на трудовия си персонал, свързани с проверката на автентичността на продаваните лекарствени продукти с цел предотвратяване разпространение на фалшифицирани лекарства, респективно по този начин да бъде избегнато поставянето в опасност здравето на населението. Инкриминираното нарушение e от категорията на формалните нарушения, на просто извършване. В хода на делото е безспорно установено, че административнонаказаното лице не е изпълнило задължението си за верификация на продаваните лекарствени продукти на територията на процесната аптека, като липсват доказателства за наличие на пречки от технически характер. С оглед данните за наличие на сключено споразумение по ЗАНН от дата 13.06.2023 г. процесното нарушение е повторно, доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на визирания акт. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв. Така мотивиран, Софийски районен съд