Решение № 88 от 21.1.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 416/2024 г.

Производството е образувано по жалба подадена от адв. Е. В., в качеството му на процесуален представител на С. К. с [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ул. А. [община], № 64, срещу решение № 2153-20-84, постановено на 15-10-2024 г., от директора на ТП на НОИ [населено място]. С обжалваното решение е потвърдено разпореждане № 5911276060/4 от 06.08.2024 г., на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ [населено място] и е отхвърлена подадената от К. жалба срещу него. Счита се, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материален и процесуален закон, немотивирано и необосновано. Твърди се, че за да постанови обжалваното решение директора на ТП на НОИ [населено място] неправилно е приел, че отпуснатата пенсията за ОСВ е по-благоприятна за жалбоподателя от тази получавана за общо заболяване. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. предл. 2 във вр. с чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО, когато е отпусната инвалидна пенсия и предстои отпускане на пенсия за ОСВ, административния орган в условия на обвързана компетентност е длъжен да спре тази от двете, която е по неблагоприятна като размер, за лицето, към момента на издаване на разпореждането и да изложи фактически и правни основани за това. Твърди се още, че с разпореждане № 5911276060/4 от 11.04.2022 г. на С. К. е отпусната пенсия за инвалидност за общо заболяване, която е по-благоприятна като размер в сравнени за отпуснатата пенсия за ОСВ. Жалбата съдържа твърдения, че съгласно актуалната нормативна уредба по реда на &[Наименование]; 7з, от ПЗР на КСО, размера на получаваната пенсия от 929.00 лева, би бил по-висок следователно по-благоприятен от отпуснатия с разпореждането от 06.08.2024 г. пожизнен размер на пенсията – 862.18 лева. Предвид горното моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорени административен акт и да върне делото на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание за жалбоподателя адв. В. поддържа подадената жалба. Счита същата за основателна, без да твърди, че е налице издаден и влязъл в сила административен акт, според който пенсията на К. е вече определена на твърдения по-благоприятен размер от 929, 00 лв. Ответникът по жалбата чрез юриск. С. Д. в писмено становище развива съображения за неоснователност на подадената жалба. Счита обжалваното решение за законосъобразно и правилно. След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи: Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок по чл. 118, ал.1 КСО. Налице е правен интерес от търсената защита, доколкото Решение № 2153-20-84, постановено на 15-10-2024 г., от директора на ТП на НОИ [населено място] съдържа неблагоприятен за жалбоподателя интерес. Спорът е подсъден териториално и функционално на Административен съд-[област], следователно се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна: Пред директора на ТП на НОИ-[област] е оспорено по реда на чл. 117 КСО Разпореждане № 5911276060/4 от 06.08.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-[област], с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ОСВ от 27.06.2024г. пожизнено в размер на 862, 18 лв. Със същото разпореждане е спряна считано от същата дата- 27.06.2024г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 837, 08 лв., отпусната с Разпореждане 5911276060/4 от 11.04.2022г. на Р-л „ПО“ при ТП на НОИ-[област]. От ответника в изпълнение на протоколно определение от предходно съдебно заседание са представени три релевантни разпореждания, касаещи правоотношението: ; № 5911276060 от 04.03.2024г. № 20231335505 от 30.06.2023г. и № 20241347576/30.06.2024г. С първото от тях на основание чл. 102, ал.1, т.1, ал.2 и ал.5 КСО е преизчислена служебно, считано от 01.04.2024г. ЛПИОЗ на жалбоподателя, като същата се определя на 837, 08 лв. от тази дата занапред. На 27.06.2024г. К. е придобил право на ЛПОСВ и на 28.06.2024г. е подал заявление до ТП на НОИ-[област] за отпускане на такава. Преди да е налице произнасяне по това заявление, на 30.06.2024г. ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ-[област] е постановил разпореждане, с което е определил на С. К. на осн. чл. 100, ал.1 КСО считано от 01.07.2024г. размера на ЛПИОЗ на 929, 16 лв. Едва към 06.08.2024г. е налице произнасяне с оспореното пред директора на ТП на НОИ Разпореждане № 5911276060/4. С него на основание чл. 95, ал.1, т.4 вр. чл. 101, ал.1, т.2 КСО е определен размер на ЛПОСВ от 862, 18 лв. и е прекратено получаването на ЛПИОЗ. При така установените факти оспореното пред Административен съд-[област] решение, с което е потвърдено Разпореждане № 5911276060/4 от 06.08.2024г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-[област] е законосъобразно и правилно. Спорът по делото не се свежда от правна страна до това, коя величина е по-голяма измежду 929, 16 лв. или 862, 18 лв. Спорът се свежда до това към кой момент следва да се извърши преценката относно това, коя от двете пенсии е с по-благоприятен за лицето размер. Не е спорно, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ е подадено от К. на 28.04.2024г., а правото на отпускане на такава пенсия е възникнало на 27.04.2024г. Не е спорно и това, че към този момент размера на получаваната от него ЛПИОЗ е 837, 08 лв. След като това е така, релевантият момент за настъпване на фактическия състав на чл. 95, ал.1, т.4 вр. чл. 101, ал.1, т.2 КСО е този на възникване на правото на отпускане на втората пенсия, а не момента на постановяване на акта. Няма спор по делото, че към момента на постановяване на оспореното Разпореждане № 5911276060/4- 06.08.2024г., вече е бил определен по-висок размер на ЛПИОЗ. Този размер обаче не е определен и не е било възникнало право на получаване на пенсия от 27.04.2024г., а едва от 01.07.2024г. Затова правилно преценката за по-благоприятен размер измежду двете пенсии, който следва да бъде определен на К. е извършен не към момента на произнасяне с разпореждането от 06.08.2024г., а към момента на възникване на правото, в съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал.1 КСО. В този см. и константната практика на ВАС и адм. съдилища (вж. Р 9768/16.09.2024г. по адм.д. № 2040/2024г. VІ отд. на ВАС). По тези съображения постановеното Решение № 2153-20-84, постановено на 15-10-2024 г., от директора на ТП на НОИ [населено място] е законосъобразно и правилно и следва жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Разноски в производството не са поискани от ответника и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав