Решение № 18239 от 29.9.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2288/2024 г.
Административен съд - София-град29.09.2024 г.докладчик Боряна Бороджиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № ПИ-54/21.02.2024г. на Директора на ТД на НАП – София и Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ С240022-035-0015844/05.02.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, издадено от П. М. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП София. ИЗПРАЩА делото като преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП-София за предприемане на действия по производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело №[ЕИК]/2020г. до изчерпване на всички изпълнителни способи съобразно указанията, дадени с решението. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 ДОПК. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.268 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Окръжен съд – Велико Търново (ВТОС), в качеството му на взискател, срещу решение № ПИ – 54/21.02.2024г. на Директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадена от същия жалбоподател жалба срещу Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ С240022-035-0015844/05.02.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Не били изчерпани всички изпълнителни способи, за да бъде установена не събираемост на вземането и не била установена липса на имущество, върху което да бъде насочено изпълнението. Нарушен бил принципът на обективност по чл.3 от ДОПК, доколкото не било ясно как е направен извод, че са били извършени всички възможни процесуални действия и са били използвани възможните способи за принудително изпълнение. В мотивната част на разпореждането публичният изпълнител базирал заключението си за несъбираемост на вземането въз основа на справки по чл.212 от ДОПК, които не били актуални. Отговорът от ОД „Земеделие“ София – град по поискана справка бил без посочена дата на направеното запитване, нито ставало ясно към кой момент е актуален. Същото важало и за отговор от Министерството на земеделието и храните. Изпратеното запорно съобщение до Централния депозитар АД било от 2021г. - 3 години преди постановяване на прекратяването на производството. Не били извършени актуални справки към момента на прекратяване на производството, за да бъде установено, че дружеството длъжник не е придобило междувременно активи, към които може да бъде насочено изпълнението. В разпореждането публичният изпълнител не бил посочил че е извършена проверка за наличието на открити банкови сметки на дружеството. Едва в решението било посочено, че на 14.02.2024г. - след постановяване на разпореждането, била извършена такава справка. Не била приложена и процедурата по чл.269щ, ал.3 от ДОПК за взаимна помощ при събиране на публични вземания по силата на международни договори, за да бъдат установени активи на чуждестранното не физическо лице по адреса му в САЩ. Противно на изложеното в жалбата срещу разпореждането, че жалбоподателят не бил посочил конкретен международен договор, публичният изпълнител действал при условията на оперативна самостоятелност и не била необходима нарочна молба от страна на публичния взискател. В жалбата и в становище от 20.05.2024г. (лист 83 от делото) се искане до съда да върне изпълнителното дело на органа с указания за продължаване на изпълнителното производство. Не се отправя претенция за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Ответникът, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Й., оспорва жалбата. Моли съда да я остави без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди решението като правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура не изпраща представител по делото и не взема становище. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 05.08.2020г. жалбоподателят е изпратил до ответника по жалбата възлагателно писмо (л.70) за образуване на изпълнително дело въз основа на приложен изпълнителен лист (л.70, на гърба), издаден срещу „СИ ЕС ПИ ФЪНД МЕНИДЖЪРС“ ООД, със седалище и адрес на управление - САЩ, Н., (по-долу – „дружеството“) за сумата от 8 717 465.04лв. присъдена държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, платими по сметка на ВТОС. Два броя аналогични писма, придружени с изпълнителни листове срещу същия длъжник, са изпратени и от Софийски градски съд (л.71 и л.72). ТД на НАП – София е образувала изпълнително дело №[ЕИК]/2020г. На 20.10.2020г. до длъжника по изпълнението е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК (без данни за действително връчване). На 18.01.2021г. е изпратено до Централния депозитар АД (ЦД) запорно съобщение на основание чл.203, ал.3 от ДОПК, за налагане на запор върху притежаваните от длъжника безналични ценни книжа, издадено въз основа на съответно постановление за налагане на обезпечителни мерки (л.67), като същото е получено от адресата, видно от поставен негов печат, на 19.01.2021г. На 31.07.2020г. е направена обща справка за задължено лице(л.66), от която е видно, че адресът на управление на длъжника е в К. сити, Н., САЩ. На 17.01.2023г. са направени справки в Търговския регистър и в Публичния регистър на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (л.65 и л.63-64). На 13.06.2021г. е направена справка в НАП за имуществения профил на дружество – за подадени декларации по ЗМДТ (л.59 и сл.). На 21.07.2021г. е направена справка в НАП за регистрирани банкови сметки на дружеството (л.57). Аналогични справки за банкови сметки на дружеството са направени и на 31.12.2022г. (л.54) и на 17.01.2023г. (л.55). На 17.01.2023г. е направена справка (л.52), от която е видно че адресът на дружеството все още е горепосоченият. На 17.01.2023г. е направена нова справка (л.48 и сл.) за подадени от дружеството декларации по ЗМДТ. На 17.01.2023г. е изготвена обобщена справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице (л.43 и сл.). От нея е видно, че: дружеството не е било участник в процедура на приватизация; няма наличен адрес в страната; не е дружество с държавно участие; не притежава земеделски земи; няма заложено имущество; не притежава недвижими имоти и вещни права върху тях, плавателни и въздухоплавателни средства (справка, л.60), дялове и акции в други дружества, декларирани превозни средства (справка, л.53) и банкови сметки; не извършва дейност на територията на Р. България и не подава годишни данъчни декларации; не притежава безналични ценни книжа, не е получавало доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператори. Същите справки, до същите институции, (л.27-42), със същите обратно получена информация и отговори са направени и получени през месец януари 2024г. Въз основа на тях на 05.02.2024г. е изготвена втора обобщена справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице (л.21-26). Данните по тази справка съвпадат изцяло с данните от първата справка. В справката е направено категоризиране на задълженото лице, като е прието, че е извършено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника съгласно вътрешна процедура, от което е установено че дружеството не притежава имущество на територията на страната и доставчици на платежни услуги и същевременно са получени уведомления от външните взискатели по изпълнителното дело, че няма извършени плащания по дълга, като е определена категоризация на дълга на „СИ С ПИ ФЪНД МЕНИДЖЪРС“ ООД като несъбираем дълг. Като е взел предвид горното, на 05.02.2024г. Главен публичен изпълнител П. М. е издал разпореждане (л.18-19) за прекратяване на производството по принудително изпълнение на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК - като е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. Разпореждането е обжалвано от ВТОС (жалба, л.15-16) на 09.02.2024г. (тоест - в 7-дневния срок по чл.266, ал.1 от ДОПК), чрез издалия го орган до Директора на ТД на НАП – София. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането за прекратяване. Част от справките били извършени 6 дни преди прекратяване на производството. Отговорът от ОД „Земеделие“ не бил актуален, а запорното съобщение до Централния депозитар АД било от 2021г. Също така не била използвана процедурата по чл.269щ, ал.3 от ДОПК за взаимна помощ при събиране на публични вземания по силата на международни договори. По горната жалба по административен ред е постановено обжалваното решение (л.8-12). В него е прието по същество, че информацията за имущественото състояние на длъжника е актуална към датата на обжалваното разпореждане; запорното съобщение до Централния депозитар АД действително било изпратено през 2021г., по него се бил върнал отговор, че запорът не може да бъде наложен, като липсвал последващ отговор, уведомяващ НАП, за придобито по-късно имущество. Що се отнася до прилагането на чл.269щ, ал.3 от ДОПК, жалбоподателят не бил конкретизирал международния договор за взаимна помощ между Република България и САЩ. Предвид липсата на такъв, органът по принудително изпълнение е в обективна невъзможност да проучва и събира вземанията от евентуални притежавани от дружеството длъжник активи в САЩ, поради което правилно дългът е прекатегоризиран като несъбираем, а делото е прекратено с обжалваното разпореждане. Освен това прекратяването касаело единствено изпълнителното дело и не водило до заличаване на задълженията на дружеството. Последвало е обжалването пред съда, като в хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, извън административната преписка. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Оспореното решение е връчено на ВТОС на 23.02.2024г. по електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване (л.13), а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 01.03.2024г. – тоест, в 7-дневния срок по чл.268, ал.1, изр. 1 от ДОПК, от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от оспорване на административния акт, поради което съдът дължи произнасяне по същество. Съдът намира, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Оспореното решение № ПИ-54/21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП-София е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК – директорът на Териториална дирекция на НАП – София. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяната му. Страните по делото не спорят по фактите. Спорът е правен и е свързан с правилното приложение на материалния закон и по-конкретно - налице ли са предпоставките по чл. 255, ал. 1, т. 4 от ДОПК, за да бъде установено, следва ли дългът на „СИ ЕС ПИ ФЪНД МЕНИДЖЪРС“ ООД да се определи като несъбираем и по конкретно изчерпани ли са всички изпълнителни способи за събиране. Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1, т. 4 от ДОПК производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. Без съмнение, в посочената хипотеза административният орган извършва преценката си в условията на оперативна самостоятелност, но тази преценка винаги следва да бъде обоснована и да почива на обективни и актуални данни за имущественото състояние на длъжника. От доказателствата по делото се установява, че тази преценка е базирана на справки за имущественото състояние на длъжника, които са извършени преди издаването на разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство, като тези за недвижимо и движимо имущество и банкови сметки са актуални, тъй като датират от няколко дни преди датата на разпореждането – от месец януари 2024г., като такива справки са правени и през януари 2023г., като няма промяна. Запитванията са относно недвижими имоти – Агенция по вписванията, земеделска техника и земи -ОД Земеделие, МЗХ, МПС, въздухоплавателни и мореплавателни – КАТ, ГВА, ИА Морска администрация, дялове и акции – ТР. Що се отнася до проверката за безналични цени книжа, запорното съобщение е изпратено до ЦД АД на 18.01.2021г., откъдето е върнат отговор, че не притежава безналични ценни книжа, регистрирани в ЦД АД и не може да бъде наложен запор. Според ответника след като няма последващ отговор от Централен депозитар, уведомяващ НАП за придобито имущество след изпратения запор, то се приема, че „СИ ЕС ПИ ФЪНД МЕНИДЖМЪРС“ ООД не е придобило налични ценни книжа. Съдът намира, че е основателно възражението на жалбоподателя за неактуалност на информацията от ЦД АД и съответно изпълнението върху евентуално върху такива активи като способ не може да се приеме за изчерпан без актуална информация непосредствено преди издаване на разпореждането или дори в съответната година, тъй като в случая запорното съобщение е от 18.01.2021г. Не следва да се сподели довода на ответника, че щом няма последващ отговор от Централен депозитар, уведомяващ НАП от 2021г. насетне до 2024г. за придобито имущество след изпратения запор то се предполага, че длъжникът не е придобил безналични ценни книжа. Необходима е актуална проверка и през 2024 г. за посочените активи. Що се отнася до възражението, че не е приложена процедура, предвидена в ДОПК за взаимна помощ при събиране на публични задължения, следва да се сподели изложеното от ответника в решението, че Глава 27а от ДОПК регламентира процедури за взаимна помощ с държавите членки на ЕС при събиране на публични вземания, тоест същата е неприложима със САЩ, докато съгласно Глава 27б от ДОПК, касаещ други държави извън ЕС, следва да има наличен договор, който да регламентира действията, които публичният изпълнител има възможност да извърши. Съгласно разпоредбата на чл.269щ, ал.3 от ДОПК взаимна помощ при обезпечаване и събиране на публични вземания и връчване на документи, предоставяна на Република България от друга държава съгласно влезли в сила международни договори, се осъществява при условията и по реда, предвидени в съответния международен договор. Не се установява да има сключен международен договор със САЩ за взаимна помощ при обезпечаване и събиране на публични вземания, жалбоподателят също не твърди конкретен такъв, а ответникът, който отговаря за прилагането на съответните глави от ДОПК отрича да има такъв. Налице е Споразумение за правна взаимопомощ между Европейския съюз и С. американски щати, но то касае наказателни дела. Предвид, че не се установява приложим за случая – събиране на публични вземания международен договор, органът по принудително изпълнение не разполага с правно основание и ред да проучва и събира публичните вземания от евентуално притежавано от дружеството длъжник имущество в САЩ, поради което това възражение е неоснователно. Като взе предвид горното съдът намери, че решението и разпореждането следва да се отменят и преписката да се върне на публичния изпълнител за извършване на актуална справка/запорно съобщение в „Централен депозитар“ АД, както и повторна справка за недвижимо и движимо имущество и банкови сметки на дружеството в страната, с оглед изчерпване на всички изпълнителни способи, преди да се пристъпи към прекратяване на изпълнителното производство. Разноски не са претендирани от жалбоподателя и съдът не се произнася. Мотивиран от горното, Административен съд София-град, 6 състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № ПИ-54/21.02.2024г. на Директора на ТД на НАП – София и Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ С240022-035-0015844/05.02.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, издадено от П. М. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП София. ИЗПРАЩА делото като преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП-София за предприемане на действия по производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело №[ЕИК]/2020г. до изчерпване на всички изпълнителни способи съобразно указанията, дадени с решението. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 ДОПК. СЪДИЯ: Р Е Ш И:
Мотиви
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Окръжен съд – Велико Търново (ВТОС), в качеството му на взискател, срещу решение № ПИ – 54/21.02.2024г. на Директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадена от същия жалбоподател жалба срещу Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ С240022-035-0015844/05.02.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Не били изчерпани всички изпълнителни способи, за да бъде установена не събираемост на вземането и не била установена липса на имущество, върху което да бъде насочено изпълнението. Нарушен бил принципът на обективност по чл.3 от ДОПК, доколкото не било ясно как е направен извод, че са били извършени всички възможни процесуални действия и са били използвани възможните способи за принудително изпълнение. В мотивната част на разпореждането публичният изпълнител базирал заключението си за несъбираемост на вземането въз основа на справки по чл.212 от ДОПК, които не били актуални. Отговорът от ОД „Земеделие“ София – град по поискана справка бил без посочена дата на направеното запитване, нито ставало ясно към кой момент е актуален. Същото важало и за отговор от Министерството на земеделието и храните. Изпратеното запорно съобщение до Централния депозитар АД било от 2021г. - 3 години преди постановяване на прекратяването на производството. Не били извършени актуални справки към момента на прекратяване на производството, за да бъде установено, че дружеството длъжник не е придобило междувременно активи, към които може да бъде насочено изпълнението. В разпореждането публичният изпълнител не бил посочил че е извършена проверка за наличието на открити банкови сметки на дружеството. Едва в решението било посочено, че на 14.02.2024г. - след постановяване на разпореждането, била извършена такава справка. Не била приложена и процедурата по чл.269щ, ал.3 от ДОПК за взаимна помощ при събиране на публични вземания по силата на международни договори, за да бъдат установени активи на чуждестранното не физическо лице по адреса му в САЩ. Противно на изложеното в жалбата срещу разпореждането, че жалбоподателят не бил посочил конкретен международен договор, публичният изпълнител действал при условията на оперативна самостоятелност и не била необходима нарочна молба от страна на публичния взискател. В жалбата и в становище от 20.05.2024г. (лист 83 от делото) се искане до съда да върне изпълнителното дело на органа с указания за продължаване на изпълнителното производство. Не се отправя претенция за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Ответникът, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Й., оспорва жалбата. Моли съда да я остави без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди решението като правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура не изпраща представител по делото и не взема становище. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 05.08.2020г. жалбоподателят е изпратил до ответника по жалбата възлагателно писмо (л.70) за образуване на изпълнително дело въз основа на приложен изпълнителен лист (л.70, на гърба), издаден срещу „СИ ЕС ПИ ФЪНД МЕНИДЖЪРС“ ООД, със седалище и адрес на управление - САЩ, Н., (по-долу – „дружеството“) за сумата от 8 717 465.04лв. присъдена държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, платими по сметка на ВТОС. Два броя аналогични писма, придружени с изпълнителни листове срещу същия длъжник, са изпратени и от Софийски градски съд (л.71 и л.72). ТД на НАП – София е образувала изпълнително дело №[ЕИК]/2020г. На 20.10.2020г. до длъжника по изпълнението е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК (без данни за действително връчване). На 18.01.2021г. е изпратено до Централния депозитар АД (ЦД) запорно съобщение на основание чл.203, ал.3 от ДОПК, за налагане на запор върху притежаваните от длъжника безналични ценни книжа, издадено въз основа на съответно постановление за налагане на обезпечителни мерки (л.67), като същото е получено от адресата, видно от поставен негов печат, на 19.01.2021г. На 31.07.2020г. е направена обща справка за задължено лице(л.66), от която е видно, че адресът на управление на длъжника е в К. сити, Н., САЩ. На 17.01.2023г. са направени справки в Търговския регистър и в Публичния регистър на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (л.65 и л.63-64). На 13.06.2021г. е направена справка в НАП за имуществения профил на дружество – за подадени декларации по ЗМДТ (л.59 и сл.). На 21.07.2021г. е направена справка в НАП за регистрирани банкови сметки на дружеството (л.57). Аналогични справки за банкови сметки на дружеството са направени и на 31.12.2022г. (л.54) и на 17.01.2023г. (л.55). На 17.01.2023г. е направена справка (л.52), от която е видно че адресът на дружеството все още е горепосоченият. На 17.01.2023г. е направена нова справка (л.48 и сл.) за подадени от дружеството декларации по ЗМДТ. На 17.01.2023г. е изготвена обобщена справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице (л.43 и сл.). От нея е видно, че: дружеството не е било участник в процедура на приватизация; няма наличен адрес в страната; не е дружество с държавно участие; не притежава земеделски земи; няма заложено имущество; не притежава недвижими имоти и вещни права върху тях, плавателни и въздухоплавателни средства (справка, л.60), дялове и акции в други дружества, декларирани превозни средства (справка, л.53) и банкови сметки; не извършва дейност на територията на Р. България и не подава годишни данъчни декларации; не притежава безналични ценни книжа, не е получавало доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператори. Същите справки, до същите институции, (л.27-42), със същите обратно получена информация и отговори са направени и получени през месец януари 2024г. Въз основа на тях на 05.02.2024г. е изготвена втора обобщена справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице (л.21-26). Данните по тази справка съвпадат изцяло с данните от първата справка. В справката е направено категоризиране на задълженото лице, като е прието, че е извършено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника съгласно вътрешна процедура, от което е установено че дружеството не притежава имущество на територията на страната и доставчици на платежни услуги и същевременно са получени уведомления от външните взискатели по изпълнителното дело, че няма извършени плащания по дълга, като е определена категоризация на дълга на „СИ С ПИ ФЪНД МЕНИДЖЪРС“ ООД като несъбираем дълг. Като е взел предвид горното, на 05.02.2024г. Главен публичен изпълнител П. М. е издал разпореждане (л.18-19) за прекратяване на производството по принудително изпълнение на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК - като е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. Разпореждането е обжалвано от ВТОС (жалба, л.15-16) на 09.02.2024г. (тоест - в 7-дневния срок по чл.266, ал.1 от ДОПК), чрез издалия го орган до Директора на ТД на НАП – София. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането за прекратяване. Част от справките били извършени 6 дни преди прекратяване на производството. Отговорът от ОД „Земеделие“ не бил актуален, а запорното съобщение до Централния депозитар АД било от 2021г. Също така не била използвана процедурата по чл.269щ, ал.3 от ДОПК за взаимна помощ при събиране на публични вземания по силата на международни договори. По горната жалба по административен ред е постановено обжалваното решение (л.8-12). В него е прието по същество, че информацията за имущественото състояние на длъжника е актуална към датата на обжалваното разпореждане; запорното съобщение до Централния депозитар АД действително било изпратено през 2021г., по него се бил върнал отговор, че запорът не може да бъде наложен, като липсвал последващ отговор, уведомяващ НАП, за придобито по-късно имущество. Що се отнася до прилагането на чл.269щ, ал.3 от ДОПК, жалбоподателят не бил конкретизирал международния договор за взаимна помощ между Република България и САЩ. Предвид липсата на такъв, органът по принудително изпълнение е в обективна невъзможност да проучва и събира вземанията от евентуални притежавани от дружеството длъжник активи в САЩ, поради което правилно дългът е прекатегоризиран като несъбираем, а делото е прекратено с обжалваното разпореждане. Освен това прекратяването касаело единствено изпълнителното дело и не водило до заличаване на задълженията на дружеството. Последвало е обжалването пред съда, като в хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, извън административната преписка. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Оспореното решение е връчено на ВТОС на 23.02.2024г. по електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване (л.13), а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 01.03.2024г. – тоест, в 7-дневния срок по чл.268, ал.1, изр. 1 от ДОПК, от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от оспорване на административния акт, поради което съдът дължи произнасяне по същество. Съдът намира, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Оспореното решение № ПИ-54/21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП-София е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК – директорът на Териториална дирекция на НАП – София. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяната му. Страните по делото не спорят по фактите. Спорът е правен и е свързан с правилното приложение на материалния закон и по-конкретно - налице ли са предпоставките по чл. 255, ал. 1, т. 4 от ДОПК, за да бъде установено, следва ли дългът на „СИ ЕС ПИ ФЪНД МЕНИДЖЪРС“ ООД да се определи като несъбираем и по конкретно изчерпани ли са всички изпълнителни способи за събиране. Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1, т. 4 от ДОПК производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. Без съмнение, в посочената хипотеза административният орган извършва преценката си в условията на оперативна самостоятелност, но тази преценка винаги следва да бъде обоснована и да почива на обективни и актуални данни за имущественото състояние на длъжника. От доказателствата по делото се установява, че тази преценка е базирана на справки за имущественото състояние на длъжника, които са извършени преди издаването на разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство, като тези за недвижимо и движимо имущество и банкови сметки са актуални, тъй като датират от няколко дни преди датата на разпореждането – от месец януари 2024г., като такива справки са правени и през януари 2023г., като няма промяна. Запитванията са относно недвижими имоти – Агенция по вписванията, земеделска техника и земи -ОД Земеделие, МЗХ, МПС, въздухоплавателни и мореплавателни – КАТ, ГВА, ИА Морска администрация, дялове и акции – ТР. Що се отнася до проверката за безналични цени книжа, запорното съобщение е изпратено до ЦД АД на 18.01.2021г., откъдето е върнат отговор, че не притежава безналични ценни книжа, регистрирани в ЦД АД и не може да бъде наложен запор. Според ответника след като няма последващ отговор от Централен депозитар, уведомяващ НАП за придобито имущество след изпратения запор, то се приема, че „СИ ЕС ПИ ФЪНД МЕНИДЖМЪРС“ ООД не е придобило налични ценни книжа. Съдът намира, че е основателно възражението на жалбоподателя за неактуалност на информацията от ЦД АД и съответно изпълнението върху евентуално върху такива активи като способ не може да се приеме за изчерпан без актуална информация непосредствено преди издаване на разпореждането или дори в съответната година, тъй като в случая запорното съобщение е от 18.01.2021г. Не следва да се сподели довода на ответника, че щом няма последващ отговор от Централен депозитар, уведомяващ НАП от 2021г. насетне до 2024г. за придобито имущество след изпратения запор то се предполага, че длъжникът не е придобил безналични ценни книжа. Необходима е актуална проверка и през 2024 г. за посочените активи. Що се отнася до възражението, че не е приложена процедура, предвидена в ДОПК за взаимна помощ при събиране на публични задължения, следва да се сподели изложеното от ответника в решението, че Глава 27а от ДОПК регламентира процедури за взаимна помощ с държавите членки на ЕС при събиране на публични вземания, тоест същата е неприложима със САЩ, докато съгласно Глава 27б от ДОПК, касаещ други държави извън ЕС, следва да има наличен договор, който да регламентира действията, които публичният изпълнител има възможност да извърши. Съгласно разпоредбата на чл.269щ, ал.3 от ДОПК взаимна помощ при обезпечаване и събиране на публични вземания и връчване на документи, предоставяна на Република България от друга държава съгласно влезли в сила международни договори, се осъществява при условията и по реда, предвидени в съответния международен договор. Не се установява да има сключен международен договор със САЩ за взаимна помощ при обезпечаване и събиране на публични вземания, жалбоподателят също не твърди конкретен такъв, а ответникът, който отговаря за прилагането на съответните глави от ДОПК отрича да има такъв. Налице е Споразумение за правна взаимопомощ между Европейския съюз и С. американски щати, но то касае наказателни дела. Предвид, че не се установява приложим за случая – събиране на публични вземания международен договор, органът по принудително изпълнение не разполага с правно основание и ред да проучва и събира публичните вземания от евентуално притежавано от дружеството длъжник имущество в САЩ, поради което това възражение е неоснователно. Като взе предвид горното съдът намери, че решението и разпореждането следва да се отменят и преписката да се върне на публичния изпълнител за извършване на актуална справка/запорно съобщение в „Централен депозитар“ АД, както и повторна справка за недвижимо и движимо имущество и банкови сметки на дружеството в страната, с оглед изчерпване на всички изпълнителни способи, преди да се пристъпи към прекратяване на изпълнителното производство. Разноски не са претендирани от жалбоподателя и съдът не се произнася. Мотивиран от горното, Административен съд София-град, 6 състав,