Решение № 2930 от 16.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4457/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на Х. Д. К. с ЕГН •••••••••• -длъжник по изпълнително дело № 20238510404090 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ, с район на действие района на СГС срещу срещу отказ на ЧСИ с изх. № 6782/02.02.2024 г. за прекратяване на изпълнително дело и за редуциране на направените разноски, обективирани в Постановление с изх. № 425/03.01.2024 г. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт и моли за отмяната му. Излага правни и фактически доводи, че майката Х. Д. К. не е ограничавала упражняване на правото на лични отношения между взискателя Д.Ж. К. и малолетното дете Г.Д.К. с ЕГН •••••••. Поради това и същата не е дала повод за образуване на изпълнителното дело и не дължи разноски по него. С оглед указанията на чл.78, ал.2 ГПК моли разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени на взискателя. Взискателят Д.Ж. К. е подал писмени възражения по жалбата, в които е изразил становище за нейната неоснователност. Изложил е правни и фактически доводи, че именно липсата на съдействие от страна на майката за лични отношения на бащата с детето е довело до снабдяване с изпълнителен лист и предприемане на действия по принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело. Заявява, че разноските по изпълнението правилно са били възложени в тежест на длъжника. По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл.79 ГПК и чл.81 ЗЧСИ. В случая не са приложими правилата на чл.78, ал.2 ГПК и искането на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 20238510404090 е образувано при ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие СГС на 15.12.2023 г., с молба с вх. № 124006/15.12.2023 г., подадена от взискателя Д.Ж. К. с ЕГН •••••••••• и адрес гр. СОФИЯ бул. •••••••, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.12.2023 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно решение по ГД № 8138 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 149 с-в и ГД № 6324 от 2019 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД 1 с-в, срещу Х. Д. К. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. София, ж.к. •••••••, за упражняване режим на лични контакти на бащата Д.Ж. К. - взискател с детето Г.Д.К. с ЕГН•••••••. С молбата за образуване взискателят Д.Ж. К., чрез своя процесуален представител е поискал осъществяване на определения режим на дата 30.12.2023 г. в 19: 00 ч. На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 75701/19.12.2023 г., изпратена до постоянния адреса на длъжника Х. Д. К. в град София. По събрани данни от група съседи, от връчителя на поканата е установено, че лицето не живее на посочения адрес и е залепено Уведомление по чл. 47 от ГПК, на 22.12.2023 г. На 10.01.2024 г. в кантората на ЧСИ е връчено Съобщение с изх. № 430/03.01.2024 г., ведно с Постановление за разноски с изх. № 425/03.01.2024 г., чрез процесуалния представител на длъжника. В срока по чл. 435 ал. 2, т. 7 ГПК, във връзка с чл. 436 ал. 1 ГПК Постановлението за разноски с изх. № № 425/03.01.2024 г. е обжалвано от длъжника в срок, като на 24.01.2024 г. е депозирано възражение с вх. № 7732/24.01.2024 г. срещу така определените разноски, с което жалбоподателят иска същите да бъдат възложени за плащане на взискателя по изпълнителното дело. Излага становище, че не е дал повод за образуване на изпълнително дело. Във връзка с възраженията взискателят е депозирал становище с вх. № 09884/31.01.2024 г., с което е заявил, че възраженията на длъжника следва да бъдат оставени без уважение. Със съобщение с изх. № 6782/02.02.2024 г. ЧСИ отказва да измени Постановлението по изложени съображения. С вх. № 20994/26.02.2024 г. е депозирана жалба от Х. Д. К., чрез нейния процесуален предствител, с която поддържа възраженията си и обжалва разноските и отказа на ЧСИ да бъде прекратено изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От подадената жалба става ясно, че същата е изпратена на 26.02.2024 г., което е в предвидения от закона двуседмичен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г. Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/. Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и по чл.10, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 от наредбата - 350 лв. В случая по образуваното изпълнително дело минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200.00 лв. и за процесуално представителство – 350.00 лв., т.е. 550.00 лв. какъвто е и размерът на претендираните от взискателя разноски. Съгласно чл. 81 от ЗЧСИ „дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“ Въпреки че по образуваното изпълнително дело взискателят е заплатил авансово всички такси и разноски за поискани от него и извършени от съдебния изпълнител действия, то, същите остават в тежест на длъжника според указанията на чл. 79, ал. 1 ГПК. Настоящата инстанция счита, че разноските са изчислени от ЧСИ съобразно правилата на ТДТССГПК и съобразно представените по делото доказателства. Неоснователно е възражението на длъжника, че не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Както бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените от закона изключения по чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. По правило разпоредбата на чл.79 от ГПК регламентира заплащането на разноски по принудителното изпълнение, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Този извод се обуславя от систематичното тълкуване на чл. 78, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно която разпоредба изрично е препратено към чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това препращане се явява частен случай на правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото с надлежното изпълнение длъжникът удовлетворява кредитора и не става повод за завеждане на изпълнителното дело. В този смисъл, след като законодателят изрично е предвидил частен случай от общото правило на чл. 78, ал. 2 от ГПК, то съобразно правилото, че специалния закон дерогира общия е необходимо да се приложи правилото на чл. 79 от ГПК като разноските се възложат в тежест на длъжника. Действително в случая, с оглед особеността на изпълнението на непаричното задължение за предаване на дете, нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК трябва да се прилага съответно, тоест че е възможно длъжникът да е изправен и надлежно да изпълнява задължението си за предаването на детето. В случая обаче длъжникът не е представил доказателства, че надлежно е изпълнил задълженията си за предаването на детето за осъществяване на режима на лични отношения с бащата. Следователно, длъжникът е станал причина за завеждане на изпълнителното дело, поради което разноските правилно са възложени в негова тежест. За пълнота е необходимо да се изясни, че страната, която твърди, че не е станала причина за завеждане на процеса, респ. за извършените разноски следва да установи правомерното си добросъвестно поведение пълно и главно, което в случая не е сторено. Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът