Решение № 456 от 3.10.2022 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 3280/2021 г.

Районен съд - Казанлък03.10.2022 г.докладчик СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З. П. Ж., с ЕГН ••••••••••, от село Т., община П., улица „Д. Н.“ ••• против Община П., с ЕИК •••, с административен адрес: град П., улица “О.“ •••, представлявана от кмета И.Е.Б., иск с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД за сумата от 612.40 лева, представляващи обезщетение за намерено куче, безпородно, 14 кг., мъжко, без чип, за което са издадени фактура № ••• г., фактура ••• г. и фактура ••• г. издадени от "В. К.“ ООД, като неоснователен. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - С.. Съдия при Районен съд – К.: _______________________

Мотиви

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, така нареченият иск на управителя на чуждата работа срещу заинтересованото лице (обратен гестионен иск). За да възникне право на управителя и съответното му задължение за заинтересованото лице за обезщетение за вреди, за личните задължения, които управителят е поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с изпълнението на чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД. Следователно за основателността на предявения иск на първо място следва да се установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на юридическите факти от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, тоест от гесторовото задължение. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на животните /ЗЗЖ/, който намери болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите, като посочените органи са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и насТ.ване на животното в приют или друг обект по чл. 16, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за защита на животните. По делото не е спорно, че Община П. е от органите, които дължат съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от Закон за защита на животните. Също така липсват противоречия и по отношение на обстоятелство дали ищцата е била натоварена от ответника да изпълни задълженията на ответника по ЗЗЖ. Тя не е била упълномощавана по какъвто и да е било начин да извършва фактически и правни действия от името и за сметка на ответника. Легална дефиниция на понятието "безстопанствено животно" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република Б. и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Съгласно нея безстопанствено куче е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. Съгласно представените и приети по делото доказателства не може да се направи извод, че процесното куче е било безстопанствено, дори към първата процесна дата – ••• г. Животното е живеело на улицата без надзор, но същото не е било чипирано. От показанията на св. Г. Д. А. се установяват следните факти за кучето Ч.: , , идентификационен номер (чип) – в случая няма чип.‘‘ В дневника в случая бил отбелязал за З. –, , куче, безпородно, 14 кг., мъжко, без чип (на л. 82 от делото).‘‘ Т.е. не е безспорно установената по делото че в процесния период то е било безстопанствено. По друг начин стои въпросът след изначалната дата ••• г. След тази дата кучето Ч. е живеело в дома на ищцата и тя е полагала грижи и надзор над животното., , Хвана го и го прибра да се грижи за него в село Т., в нейния двор.‘‘/ св. С. Д./. Налице е знание от управителя (гестора), че работата е чужда. Ищцата е знаела, че ответникът е натоварен да полага грижи за животните, които нямат стопанин. На следващо място е необходимо наличието на интерес на доминуса от предприемането на работата. Именно наличието на интерес на господаря от предприемането на работата оправдава едностранната намеса на едно лице в чужда правна сфера без неговото съгласие. Интересът е задължителен елемент на всички гестионни състави. Доминусът има интерес от управлението на неговата работа без неговото знание от лице, което не е упълномощил, само тогава когато по този начин ще се предотврати настъпването на вреди за него. Наличието на интерес на доминуса трябва да се констатира обективно с оглед на това, което добрият стопанин би възприел в конкретния случай. За установяването на чуждия интерес от значение е не само угрозата доминусът да претърпи вреди, ако управителят не се е намесил, но и състоянието, в което се е намирала чуждата работа и способностите на гестора да се погрижи за нея. Интересът на господаря може да бъде както имуществен, така и неимуществен. Може да се приеме, че интерес от водене на чужда работа без пълномощие ще е налице тогава когато се предотвратява настъпването на имуществени (претърпяна загуба и пропусната полза) и неимуществени вреди. За интереса на доминуса се прави комплексна преценка с оглед на всички обстоятелства, при които се предприема чуждата работа. Ищцата твърди, че чрез извършените от нея фактически действия е изпълнила едно правно задължение на ответника. Неизпълнението на това задължение на ответника обаче не е скрепено с конкретна санкция, от която да се търпят вреди. Принципно Община П. би могла да носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по реда на глава единадесета от АПК или ЗОДОВ, но само в случай, че неизпълнение на задълженията й е причинило вреди на трети лица. В настоящия случай липсват твърдения, че изпълнението на задълженията на Община П. от ищцата без пълномощие е било оправдано, тъй като е предотвратено настъпването на вреди в правната й сфера. Едно лице би допуснало някой друг да интервенира в неговата правна сфера само когато това е било в негов интерес, когато при липсата на намесата на това лице, ще се търпят вреди. Нуждата от вмешателство е предпоставена от невъзможност доминусът лично да извърши необходимите действия за защита на личния си интерес. В настоящия случай не се установява невъзможност на ответника да изпълни задълженията си вменени със ЗЗЖ, нито е налице съзнателно неизпълнение на тези негови задължения, изразяващо се в бездействие от негова страна, което би навредило на животните. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ изисква от лицето, което намери болно или наранено животно, да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. Видно от събраната доказателствена съвкупност ищцата е подала сигнал до Община П. на 25.08.2021 г. По повод подадения сигнал били съставени от Кметство с.Т. за извършени от кмета проверки по реда на чл.59, ЗЗЖ протоколи с изх. №•••г. и с изх. №•••г.; както и протокол от проверка от дата •••г. в дома на З. Ж., извършена в присъствието на представители на община П.. По делото безспорно е установено, че ответникът е извършил своевременно проверка, при която кучето не е открито на мястото посочено в сигнала, тъй като същото е животното е пребивало в дома на ищцата. При извършената проверка на място в дома на ищцата от служители на Община П. ищцата не им е предала кучето, а е продължила да го обгрижва. По изложените съображения съдът счита, че общината е била в невъзможност да изпълни задълженията си по чл.47 от ЗЗЖ, поради неоказано съдействие от ищцата. Съгласно изложеното съдът намира, че липсва една от предпоставките от фактическия състав на предявения иск, а именно да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, доколкото действията на ищцата не се насочени към защита на интереса на ответника. Нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ предвижда задължение на Община П. да оказва съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ. В случая липсват доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да водят до извода, било ли е наистина необходимо съдействието на Община П. за оказване на спешна помощ на кучето Ч., след като Община П. е реагирала своевременно на подадения сигнал, въпреки установения факт по делото, че кучето Ч. дори не е било чипирано. Освен съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ в тежест на ответника са вменени задълженията, предвидени в глава пета от ЗЗЖ. Съгласно разпоредбите, касаещи безстопанствените кучета, ответникът има задължения за изпълнение на мерките за контрол на популацията на безстопанствени животни, която включва и тяхното лечение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ безстопанствените животни се насТ.ват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и ал. 6 от ЗЗЖ в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Кметът на съответната община е длъжен да осигури ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните, който съгласно чл. 45, т. 1 от ЗЗЖ контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на животните. Залавянето на безстопанствените животни, насТ.ването им в приюти и предприемане на действия относно тяхното здравословното състояние (обезпаразитяване, кастрация и лечение) се извършва съгласно годишен график – арг. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република Б. и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Между страните няма спор, че работа е извършена доброволно от ищцата. Но за да е налице водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо работата да е осъществена в интерес на доминуса, какъвто в настоящия случай не се установява, и да са осъществени с намерението да се обслужи неговия интерес. В правната теория и в съдебната доктрина се приема, че съставите на гестията включват и една квалифицирана субективна предпоставка, а именно управителят да е действал с намерението да управлява чужда работа и с намерението да обслужи чужд интерес. Гесторът трябва да действа с преобладаващо намерение да облагодетелства доминуса. В настоящия случай не може да се направи извод, че ищцата е действала с намерението да обслужи интереса на ответника. За наличието на субективната предпоставка се съди от обективно изразеното поведение. Ако ищцата искаше да действа в интерес на ответника щеше да извърши само тези действия, които са наистина спешни и явяващи се неотложни за опазване живота и здравето на животното. След откарването на кучето във ветеринарната клиника и проведеното лечение, ищцата не го е оставила там, не го е върнала на мястото, откъдето го е взела, а го е прибрала в дома си. Законът е предвидил възможност за предоставяне грижите над безстопанствени животни на граждани, но не своеволно. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, но следва да се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република Б. и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност пък предвижда, че граждани и организации за защита на животните могат да заявяват писмено в съответната община желанието са за поемане на грижите за върнатите по места кучета. Без да са налице тези предпоставки ищцата е прибрала процесното куче и е установила фактическата си власт над него. Всички тези действия са насочени не към защита интереса на ответника, а са израз на моралните възгледи на ищцата и удовлетворяване на желанието й да се грижи за животни в беда. Извършените от страна на ищцата действия не могат да квалифицират като водене на работа в чужд интерес, тъй като намерението на ищцата не е било да се погрижи за работата на ответника с цел да защити интересите му и да предотврати настъпването на вреди. При извършването на процесните действия ищцата е била подбудена от собствените си морални и житейски възгледи, от емпатията и любовта, която изпитва към животните. Грижата за живота и здравето на безстопанствени животни е възприето от ищцата като нравствен дълг и тя доброволно го е изпълнила. След като своеволно е решила, че ще положи грижи за процесното куче в свой интерес в изпълнение на прието като свое задължение, тя не е действала като управител. Следващата предпоставка за възникването на иска по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД е чуждата работа да е предприета уместно и да е била управлявана добре. Подобно на изискването на интерес за доминуса от воденето на работата му от лице, на което това не е възложено и изискването за начина, по който управителят следва да води чуждата работа, е свързано с ограничаване на нахлуването в правната му сфера. Воденето на чужда работа без пълномощие е изключение. Функцията на предпоставката за полезно предприемане на работата има за цел да защити господаря, като не се допускат вредоносни или безполезни вмешателства в правната му сфера. Уместното предприемане на работата е свързано с обвързаността на господаря, който се отнася към възникването на задължението на управителя, а доброто управление на работата е съобразяване на поведението на гестора с действието на уместно предприетата работа. Положителното установяване на двете изисквания е условие за ангажиране на отговорността на доминуса по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Уместното предприемане на работата означава тя да бъде предприета по един надлежен начин с оглед на естеството й, на възможностите на управителя и на условията, при които се предприема, като гесторът (управителят) трябва да изхожда от това, което самият доминус би направил. Необходимо е да се прави разграничение между интерес от воденето на чужда работа и уместното й водене. Независимо от наличието на интерес от воденето на работата от гестор, ако тя е водена неуместно, навлизането в чужд правен кръг ще е неоснователно и лицето няма да е управител, а вмешател. Следователно този, който се намесва в чужда правна сфера неуместно или при липса на интерес на засегнатия от тази намеса, не действа като гестор и няма да има право на иск спрямо господаря. В процесния случай съдът намира, че работата не е била водена уместно. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че след залавянето на кучето, ищцата го е завела във Ветеринарна амбулатория „В." в гр. К., където му били извършени изследвания: ПКК, Биохимия и тест ••• и поставиени следните две диагнози: •••.; а на за 29.09.2021 г. била извършена операция за премахване на тестисите. Работата е извършена уместно, тогава когато при изпълнението й се изхожда от това, което самият доминус би направил. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че св. Х. Я. Я. работи в община П. на повикване като ветеринарен лекар. Имал сключен договор с общината. Основната дейност била ограничаване на полулацията чрез кастриране, маркиране, обезпаразитяване, поставяне на микрочип и паспорт, както и извършването лечение на наранени животни при подаден сигнал от общината. Завеждайки кучето в друго лечебно заведение, ищцата не е взела предвид, това как би постъпила Община П., тоест не е водила работата уместно. При анализа за възникването на юридическите факти, включени във фактическия състав, на обратния гестионен иск се установи, че не е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие. Липсва интерес за доминуса от навлизането в неговата правна сфера от гестора чрез изпълнение на задълженията му. Работата не е била водена уместно и извършването й не е изхождало от това, което доминусът би направил. Чуждата работа е водена като своя с намерението да се изпълни едно задължение възприето като лично поради моралните възгледи на управителя. Ето защо съдът намира, че не е налице институтът на водене на чужда работа без пълномощие съответно за ответника не е възникнало задължението да обезщети ищцата. За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато някой знае, че една работа не е негова и я предприема и води в своя полза, е налице мнима гестия. Мнимият управител води чужда работа така, както ако да би била негова, знаейки, че тя е чужда и че няма правото за това. Поради това той няма право на обратен гестионен иск срещу доминуса. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. При този изход на делото право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК има ответникът, но липсва претенция за присъждане на разноски от негова страна. Воден от горните мотиви, съдът

Цитирани разпоредби

28