Решение № 3422 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Естейт – ПМ – Груп“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, представлявано от П. К., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001823004776-091-001/26.02.2024 г., издаден от Й. Р. Н., на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна и М. Г. А.-Д., на длъжност на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Варна, потвърден изцяло с Решение № 64 /23.05.2024 г. на директора на дирекция ОДОП – Варна. С PA на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м. 02 на 2022 г., в размер общо на 94 151, 43 лева, от които главница от 76 706, 96 лева и лихви за забава от 17 444, 47 лева, на основание чл. 130, чл. 26, ал. 7, чл. 113, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС.

В жалбата, в с.з. и в писмени бележки чрез процесуалния представител адв. М. от АК Русе са изложени съображения за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че не се касае за бартер, а за встъпване в дълга от трето лице. Иска се отмяна на РА в цялост. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП – Варна, ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в молба-становище с вх.№ 4269 от 07.10.2025г. посочва, че счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Посочва се, че не е налице освободена доставка, която да се счита за дълг или вземане. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

По жалба на „Естейт – ПМ – Груп“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, представлявано от П. К., е било образувано адм.д. № 628 по описа за 2024г. на АС Русе. По делото е постановено Решение №491 от 17.02.2025г., с което ревизионният акт е отменен. След постъпила срещу решението касационна жалба с Решение № 6588 от 18.06.2025г. по АД № 3812/2025г. на ВАС – осмо отделение решението на АС Русе е отменено и делото е върнато с указания за разглеждане от друг състав.

Административен съд Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съобрази и изпълни указанията в Решение № 6588 от 18.06.2025г. по АД № 3812/2025г. на ВАС – осмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Оспорването на ревизионния акт е направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК (решението на директора на ОДОП е връчено с протокол от 09.07.2024 г., а жалбата е подадена в НАП на 19.07.2024 г., пощенско клеймо от 18.07.2024 г.), от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е допустимо.

След анализ на представените от ревизираното дружеството документи, в отговор на връчени искания от 21.08.2023 г. /л.49/ и от 13.11.2023 г. /л. 70/, както и от представена информация /фактура/ на 17.01.2024 г. от трето лице - „Интис“ ООД /л.280/ и Община Русе /л.98 и сл./, е било установено следното:

С Решение на едноличния собственик на капитала на „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД от 19.02.2020 г. /л.241пр./ дружеството е приело учредено му право на строеж от С. М. К. и А. Р. К. на поземлен имот, находящ се в гр. Русе, [жк], [улица]за построяване на многофамилна жилищна сграда. На 19.02.2020 г. /л.246 стр. – гръб/ с [нотариален акт] от 19.02.2020 г. С. М. К. и А. Р. К. учредяват право на строеж на „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД на горецитирания поземлен имот. С експертна оценка е определена справедлива стойност в размер на 203 944, 00 лв. на недвижимите имоти /самостоятелни обекти - 5 апартамента и 2 гаража/ в жилищната сграда, за които физическите лица са запазили правото си на строеж /л.249/. В тази връзка дружеството е издало на А. К. фактура № 000000177/24.02.2020 г. с предмет - учредено право на строеж, с данъчна основа 101 972, 00 лв. и ДДС 20 394, 40 лв. /л.249 гр./ и на С. К. фактура № 000000176/24.02.2020 г. /л.249/, с предмет - учредено право на строеж, с данъчна основа 101 972, 00 лв. и ДДС 20 394, 40 лв.

На стр.5-6 от РД, в табличен вид, са посочени извършените разходи за изграждането на обекта, формиращи салдата на с/ка 611 „Разходи за основна дейност“, както следва: през 2019 г. на обща стойност 57 152, 94 лв. /л.181, л. 176/ и ДДС 9 522, 99 лв. /л. 188/ и през 2020 г. на обща стойност 326 381, 85 лв. /л.140гр./и ДДС 64 294, 37 лв. /л. 163/, т.е. установен е общ размер на извършените разходи 383 534, 79 лв. /л. 149/, респ. общ размер на упражнено право на данъчен кредит - 73 817, 36 лв. Установено е, че строителството на обекта, съгласно Договор за строителство от 01.06.2020 г. на етап “груб строеж“, е осъществено от „Интис“ ООД /л.235/.

Установено е, а и не се спори, че П. К. е едноличен собственик на капитала освен на ревизираното дружество „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД и на „Кралев Карс“ ЕООД, т.е. налице е свързаност на дружествата по смисъла на §1, т.З, буква „д“ от ДР на ДОПК. Основната дейност на „Кралев Карс“ ЕООД е покупко-продажба на леки автомобили и покупко-продажба на крипто валута Биткойн. От дружеството са сключени 3 бр. предварителни договори за продажба на МПС, както следва:

• с „Нави Карс“ ООД, [ЕИК] - 2 бр. предварителни договори от 05.08.2020 г. /л. 257 и л. 260 гр./, страните са се договорили да сключат окончателни договори за покупко-продажба, с които продавачът „Кралев Карс“ ЕООД да прехвърли правото на собственост върху превозни средства марка: Тесла, модел: „X“. Купувачът се е задължил да заплати на продавача срещу прехвърляне на негово име чрез окончателни писмени договори и издаване на фактури 2 бр. МПС, всяко за сумата от 100 000, 00 евро /195 583, 00 лв./ с ДДС. За платените авансови вноски от „Кралев Карс“ ЕООД е издадена фактура с № 100000130/10.08.2020 г. /л. 258 гр./ на стойност в общ размер на 97 583, 44 лв. /ДО - 81 319, 53 лв. и ДДС - 16 263, 91 лв./ и фактура с № 100000131/10.08.2020 г. /л. 255/ на стойност в общ размер на 97 583, 44 лв. /ДО - 81 319, 53 лв. и ДДС - 16 263, 91 лв./.

• с „Инвеста И К“ ООД, [ЕИК] - предварителен договор от 28.08.2020 г. /л. 254 -гръб/, страните са се договорили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът „Кралев Карс“ ЕООД да прехвърли правото на собственост върху моторно превозно средство марка: Тесла, модел: „X Long range“. Купувачът се е задължил да заплати на продавача срещу прехвърляне на негово име чрез окончателен писмен договор и издаване на фактура, на съответното право на собственост върху МПС - за сумата от 184 024, 00 лв. с ДДС. За платената авансова вноска от „Кралев Карс“ ЕООД е издадена фактура с № 100000137/31.08, 2020 г. /л. 252 гр./ на стойност в размер на 92 012, 00 лв. /ДО - 76 676, 67 лв. и ДДС -15 335, 33 лв./.

С писмено обяснение с вх. № ВхК-45550/14.09.2023 г. /л. 46/ П. К. е заявил, че сделките по гореописаните предварителни договори за продажба на МПС не са изпълнени.

С Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот вместо изпълнение на задължения по предварителни договори за продажба на МПС № 48 от 15.02.2022 г. /л. 266 гр./, ревизираното дружество е прехвърлило на „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД правото на строеж на обект „многофамилна жилищна сграда“, находяща се в гр. Русе, [жк], [улица], вместо изпълнение на задължение по три броя предварителни договори за продажба на МПС на трето лице „Кралев Карс“ ЕООД. Съгласно нотариалния акт, към датата на прехвърляне на правото на строеж етапът на завършеност на обекта е, както следва: изградена стоманобетонова конструкция до трета плоча /кота + 5.40 м./. Данъчната оценка на прехвърленото право на строеж е в размер на 15 277, 30 лв. С писмени обяснения ревизираното лице е заявило, че след датата на прехвърляне на правото на строеж от 15.02.2022 г. /л.45/ „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД няма ангажимент за довършване на обекта и въвеждането му в експлоатация. Дружеството не е издало фактури за извършената доставка по прехвърляне правото на строеж на „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД.

Във връзка с уреждане на взаимоотношенията между свързаните лица „Естейт- ПМ-Груп“ ЕООД и „Кралев Карс“ ЕООД по повод изпълнение на задължението на „Кралев Карс“ ЕООД към „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД от ревизираното лице е представено Решение на едноличния собственик на капитала на „Естейт-ПМ- Груп“ ЕООД /л.260 „а“/ относно изпълнение на задължението на „Кралев Карс“ ЕООД в размер на 239 662, 52 без вкл. ДДС, отразено по дебита на сч. с/ка 159 „Други заеми и дългове“ /л.43/. Представено е споразумение за заем чрез встъпване в дълг от 09.02.2022 г. /л.261/между свързаните лица, с което „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД замества длъжника „Кралев Карс“ ЕООД в неговите задължения, за което ревизираното лице следва да получи левовата равностойност на 99787, 24 евро и 97 012, 00 лв. /или общо 292 178, 88 лв./ в срок до 5 години, считано от датата на прехвърлителната сделка/.

Предвид установената фактическа обстановка, ревизиращият екип е заключил, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е налице прехвърляне на вещно право - право на строеж, срещу прехвърляне на вземане по три броя предварителни договори за продажба на МПС, което определя доставката като бартер. Прието е, че по силата на чл. 130, ал. 3 от ЗДДС доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка.

Ревизиращият екип се е позовал на решения на СЕС по дело Astra Zeneca UK, С- 40/09, т. 28 и Empire Stores, С-33/93, т. 19. В контекста на цитираното решение по дело С-33/93, както и постановеното решение по дело О. България, С-549/11, и съдебната практика на Върховния административен съд по този въпрос /решение по адм. д. № 8747/2010 г., решение по адм. д. № 1417/2014 г./, стойността на насрещната престация за доставката на правото на строеж е измерима със стойността на разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт.

Прието е, че двете доставки възникват на една и съща дата - 15.02.2022 г. - датата на нотариалния акт, с който „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД прехвърля правото на строеж на обект „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в гр. Русе, [жк], [улица], вместо изпълнение на задължение по три броя предварителни договори за продажба на МПС на „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС е прието, че когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение и в случай, че не са налице условията по чл.27, ал.З, т. 1 от с.з данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга, т.е. данъчната основа на доставката на право на строеж, извършена от „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД, е в размер на направените преки разходи, свързани с изграждането на обекта до етап „стоманобетонова конструкция до трета плоча“, в общ размер на 383 534, 79 лв.

В тази връзка на основание чл.130, чл.26, ал.7, чл.113, ал.1 и чл.86 от ЗДДС, ревизиращият екип е начислил ДДС за д.п.м. 02.2022 г. в размер на 76 706, 96 лв., предвид направените от дружеството преки разходи в размер на 383 534, 79 лв. за извършената доставка за прехвърляне на правото на строеж и незавършеното строителство.

Решаващият орган е приел, че със споразумението между свързаните лица на практика „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД не встъпва в дълга на свързаното си лице „Кралев Карс“ ЕООД, а поема неговото задължение към „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД по развалените три бр. предварителни договори, отпускайки му безлихвен заем в същия размер, какъвто е и размерът на поетото задължение. Впоследствие с нотариалния акт „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД изпълнява задължението на „Кралев Карс“ ЕООД към двете дружества, прехвърляйки им правото на строеж и построеното до момента в обекта в гр. Русе, чиято действителна стойност значително надвишава размера на задължението.

Посочил е, че договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя по дадена доставка. Те могат да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство /в този см. решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11/.

С оглед на това приел, че споразумението, наименовано „за заем чрез встъпване в дълг“ всъщност представлява договор, с който се прехвърлят права и задължения /по предварителните договори за продажба на МПС/ и се достига до замяна на едната страна по договорните правоотношения с друга /„Кралев Карс“ ЕООД се заменя от „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД/. Същото, заедно с нотариалния акт от 15.02.2022 г., обединяват в себе си договор за цесия по чл. 99 от ЗЗД и договор за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД.

Следователно, установява се, че в случая са налице две сделки, оформени със споразумението и нотариалния акт, а именно: 1. „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД прехвърля на „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД право на строеж и построеното в обекта и срещу това получава вземането им от „Кралев Карс“ ЕООД по развалените три бр. предварителни договори и 2. „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД прехвърлят на „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД вземането си от „Кралев Карс“ ЕООД по развалените три бр. предварителни договори срещу което получават право на строеж и построеното в обекта. В този смисъл ревизиращият екип е приел, че е налице бартер по см. на чл. 130, чл.26, ал.7, чл. 113, ал. 1 и чл.86 от ЗДДС. От правна страна изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от ЗДДС доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка. В случая двете доставки възникват на една и съща дата 15.02.2022 г. - датата на нотариалния акт, с който „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД прехвърля на „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД правото на строеж вместо изпълнение на задължение по три броя предварителни договори за продажба на МПС.

По силата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение и в случай, че не са налице условията по чл. 27, ал. 3, т. 1 от същия закон, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Цитираните разпоредби, според РО, са в съответствие с постоянната практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която основата за облагане на възмездната доставка на стока или услуга е действително насрещната престация, получена от данъчно задълженото лице във връзка с тях. Тази насрещна престация представлява субективната, т.е. действително получената стойност, а не стойност, определена според обективни критерии.

В случаите, когато насрещната престация /възнаграждението/ е договорена в предоставяне на стоки или услуги, дори и да е определена парична стойност на някоя от насрещните престации, за целите на определяне на данъчната основа същата е правно ирелевантна, доколкото в тези случаи насрещната престация е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, или направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Изразът „придали парично изражение“, в контекста на нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, единствено пояснява правната природа на сделката замяна или бартер в смисъл, че разпоредбата е приложима при условие, че възнаграждението е определено в стоки или услуги, без да е придадено парично изражение на тези престации. Предвид изложеното и тъй като в конкретния случай не са налице условията по чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, приложимата норма за определяне на данъчната основа на доставката на учреденото право на строеж е чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Т.е., данъчната основа на тази доставка, доколкото учредяването на вещни права върху недвижим имот има характер на доставка на стока на основание чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставеното право на строеж.

В горния смисъл са решение по дело Astra Zeneca UK, С-40/09, т. 28 и решение по дело Empire Stores, С-33/93, т. 19 и решение по дело О. България, С-549/11.

С решение на СЕС от 19.04.2007 г. по дело С-455/05 г. е прието, че понятието „поемане на задължения“ изключва задължения, различни от финансовите, каквото е задължението на ревизираното лице да прехвърли право на строеж и построеното в процесния недвижим имот в гр. Русе, поради което РО приема, че извършената доставка от дружеството жалбоподател по НА от 15.02.2022 г. не попада в приложението на чл.46, ал. 1, т.З от ЗДДС. Прехвърлянето на правото на строеж върху недвижим имот след издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж, каквато доставка дружеството е извършило в настоящия случай, безспорно представлява облагаема доставка по арг. от чл.45, ал.2 от ЗДДС.

При тези факти при първоначалното разглеждане по адм.д. № 628 по описа за 2024г. на АС Русе, с Решение №491 от 17.02.2025г. съдът е приел, че жалбата е основателна, тъй като предвид установените обстоятелства не е налице бартер по см. на чл. 130, чл.26, ал.7, чл. 113, ал. 1 и чл.86 от ЗДДС.Това е така, тъй като в случая липсва правоотношение, по което насрещната престация да не се изразява в заплащане на определена сума - с нотариалния акт дружеството-жалбоподател е прехвърлило правото на строеж на двете дружества-кредитори като по т. 3 от НА страните са декларирали, че сумата в общ размер на 239 315, 73 лв. без ДДС, посочена като за действителна цена на даденото вместо изпълнение отстъпено право на строеж, е действителната цена на сделката. Това обосновава извода, че насрещната финансова престация обуславя липсата на насрещна продажба. Съгласно правната уредба, за да е налице бартер по смисъла на ЗДДС в хипотезата на учредяване право на строеж, е необходимо срещу това право на строеж другата страна да е поела задължение за непарична престация - за прехвърляне на стока или извършване на услуга (решение № 6401/ 10.05.2011 г. по адм. д. № 13549/2010 г., І отд. на ВАС). Заменоизпълнението не съставлява бартер.

Тези правни изводи на първоинстанционния съд са възприети и потвърдени от касационния състав, постановил Решение № 6588 от 18.06.2025г. по АД № 3812/2025г. на ВАС – осмо отделение. Същевременно касационния състав е установил, че първоинстанционния съд, действащ като инстанция по същество, не е изложил мотиви и не е формирал извод относно характера на процесната доставка и по -конкретно дали същата е облагаема или е освободена, който всъщност е основният спорен въпрос между страните по делото, тъй като извън мотивите за приложението на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, данъчният директор е изложил доводи за облагаемост на доставката и по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗДДС, а в жалбата до съда срещу РА дружеството е изложило аргументи, че доставката е освободена. Касационната инстанция е посочила, че неправилността на извода на ревизиращите, че спорната сделка представлява бартер, не освобождава решаващата съдебна инстанция, съобразно нормите на чл. 160, ал. 2, ал. 3 във връзка с ал. 4 ДОПК, да установи наличието или липсата на дължимост на данъчно задължение на друго основание, различно от фактическото и/или правното основание в акта. В този смисъл е т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. по тълкувателно дело № 7/2004 г. Предвид дадените задължителни указания от касационната инстанция, настоящият съдебен състав, при така установеното от фактическа страна изведе следнправни изводи:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001823004776-020-001/09.08.2023 г., издадена от М. Г. А.-Д., на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Варна, с която е възложено извършването на ревизия на дружеството-жалбоподател за определяне на задълженията му за данък върху добавената стойност за д.п.м. 02. 2022 г. Началникът на сектора е поименно определен да издава ЗВР си да упражнява провомощията като орган с т. 5 от заповед № Д-150/01.02.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна (л. 22) Със заповедта е определен ревизиращият екип – Й. Р. Н., на длъжност Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Д. С. М., на длъжност инспектор по приходите, както и срокът за извършването й – тримесечен от връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Тази заповед е връчена по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК на 14.08.2023 г. и съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, считано от тази дата тече определеният тримесечен срок за извършване на ревизията. Същият изтича на 14.11.2023 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е променян със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-03001823004776-020-002/13.11.2023 г., като срокът за приключване на ревизията е определен до 12.01.2024 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03001823004776-092-001/26.01.2024 г. (в инструктивен срок), връчен по електронен път на 29.01.2024 г. По ревизионния доклад е направено възражение, няма представени допълнителни доказателства както в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, така и до издаване на оспорения ревизионен акт.

Ревизията приключва с издаването на РА № Р-03001823004776-091-001 /26.02.2024 г., издаден от Й. Р. Н. – главен инспектор по приходите и М. Г. А.-Д., на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК.

Процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи и подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложеният с административната преписка CD-R/. Валидността им не е оспорена, а валидността на всички КЕП е проверена в с.з.

Оспореният РА е валиден административен акт. Същият е издаден при спазване на изискването за компетентност, в предвидена форма и със съдържанието по чл. 120 от ДОПК - РА е мотивиран, като неразделна част от него е и РД с посочени фактически констатации. Доказателствата, послужили за издаването на РА, са събрани по предвидения ред в ДОПК. Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на акта, представляващи самостоятелно основание за отмяна му.

Въпреки неправилните доводи за наличието на бартер, РА е издаден в съответствие с материалния закон, предвид развитите доводи в него, че процесната сделка не е освободена от облагане, тъй като не са налице предпоставките на чл. 45, ал. 2 ЗДДС. Според чл. 45, ал.1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. В ал.2 е посочено, че учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Няма спор по делото и със съответните допустими и относими доказателства е установено, че жалбоподателят с Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот вместо изпълнение на задължения по предварителни договори за продажба на МПС № 48 от 15.02.2022 г. /л. 266 гр./, е прехвърлил на „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД правото на строеж на обект „многофамилна жилищна сграда“, находяща се в гр. Русе, [жк], [улица], вместо изпълнение на задължение по три броя предварителни договори за продажба на МПС на трето лице „Кралев Карс“ ЕООД. Съгласно нотариалния акт, към датата на прехвърляне на правото на строеж етапът на завършеност на обекта е, както следва: изградена стоманобетонова конструкция до трета плоча /кота + 5.40 м./. Данъчната оценка на прехвърленото право на строеж е в размер на 15 277, 30 лв. С писмени обяснения ревизираното лице е заявило, че след датата на прехвърляне на правото на строеж от 15.02.2022 г. /л.45/ „Естейт-ПМ-Груп“ ЕООД няма ангажимент за довършване на обекта и въвеждането му в експлоатация. Дружеството не е издало фактури за извършената доставка по прехвърляне правото на строеж на „Нави Карс“ ООД и „Инвеста И К“ ООД.

Сделката е оформена с посочения нотариален акт, като е спазена законовоизискваната форма на сделката, която съгласно чл. 18 от ЗЗД е нотариална форма. На основание чл. 6, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗДДС правото на строеж е доставка на стока. Към момента на сделката – прехвърляне правото на строеж е издадено разрешение за строеж № 386 /11.09.2019г. на гл. арх. на Община Русе. Този факт е отразен и посочен/ л.262 пр./ при съставянето на Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот вместо изпълнение на задължения по предварителни договори за продажба на МПС № 48, т.1, рег.№492, н.д. 031 на Нотариус № №433 с кантора в гр.Русе от 15.02.2022 г. /л. 266 гр./, вписан с вх.№ 1587/15.02.2022г., акт 32, т.5, н.д.№826/2022г. на Служба вписвания при Агенция по вписванията –Русе. На основание чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Предвид установеното по делото се налага извод, че процесната доставка на стока не е освободена, тъй като е извършена около три години след издаване на разрешението за строеж на сградата, т. е. тя е облагаема.

За настоящия съдебен състав е лишена от основания тезата на жалбоподателя, че доставката, която дружеството е извършило, е освободена от доставка, тъй като се счита за дълг или вземане. Според Решение на СЕС /трети състав/ от 19 април 2007 година по дело C-455/05г. е прието, че понятието „поемане на задължения “ изключвазадължения, различни от финансовите, каквото е задължението на ревизираното лице да прехвърли право на строеж и построеното в процесния недвижим имот в гр.Русе.

В съдебно заседание ревизираното лице представи доказателства, с които да докаже твърденията си, че дружеството е жертва на измама с международен мащаб, поради което не е в състояние да изпълни паричните си задължения. Представени са доказателства за запорирани банкови сметки по изпълнителни производства в потвърждение на тезата, че поради реална липса на парични средства дружеството е предприело описаните горе сделки.

Съдът намира, че с представените доказателства от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите, че са налице данъчни задължения от негова страна за ревизирания период. Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на ревизията съобразено със закона.

След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по ЗДДС за ревизирания период.

Жалбата срещу оспорения РА, потвърден от решаващия орган, е неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски по делото е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК на данъчната администрация вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съдът като съобрази, че делото е с определен материален интерес счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, вр.чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция е 8182, 11ст. На основание чл. 226, ал.3 от АПК същото възнаграждение за юрисконсулт се дължи и за разглеждане на делото пред касационната инстанция. В този размер са претендираните от ответника ръзноски в представения списък по чл.80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК на л.13гръб.

Мотивиран така и на основание чл.161 ДОПК, съдът