Решение № 1124 от 1.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от В. П. Г. - Д., ЕГН: •••••••••• чрез адв. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 84/20.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), с което на основание чл. 116 б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, за нарушение на т. 8 „Клинично документиране на спешния случай“ от Раздел IV „Други елементи на диагностично-лечебния процес - преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране“ на Глава първа от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП. На първо място се посочва, че посочената за нарушена разпоредба от медицинският стандарт е неприложима, доколкото пациентката е била починала към момента на посещението от спешния екип и е приложим текстът на чл.5 и чл.6 от Наредба № 14 от 15.04.20224г. за медицинските критерии и ред за установяване на смърт. Сочи, че съобразно Заповед №1198/25.11.2022г. на директора на ЦСМП. Излага аргументи, че нарушението е маловажно. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателкатата, редовно призована, не се явява, представлява от упълномощен процесуален представител – адв. К.. В хода на съдебните прения, адв. К. пледира за отмяна на НП, като се позовава на аргументи, идентични с изложените в жалбата. Претендира разноски. Сочи, че екипът е бил вербално нападнат от близки на пациентката на адреса. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт П., оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че няма доказателства жалбоподателката да е проверила виталните показатели на пациентката.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ИАМН постъпило писмо с вх. № 96-00-690/12.09.2023 г. на омбудсмана на Република България по повод жалба от свидетелката Н. К. и на Г. К. срещу действия на служители на „Център за спешна медицинска помощ - София“.

Във връзка с постъпилото писмо изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор” със Заповед № РД-13- 822/20.09.2023 г. назначил извършване на проверка, със срок от 25.09.2023 г. до 29.09.2023 г„ вкл. на място. Заповедта за проверка и писмо с изх. № 74-00-55/21.09.2023 г., със списък на необходимата за проверката медицинска и относима документация и искане на писмени обяснения на длъжностни лица от ЦСМП по случая, са връчени на 25.09.2023 г. на място в ЦСМП-София на Г.Д. в качеството му на зам. директор на ЦСМП. Във връзка с обстоятелствата описани в писмото с вх. № 96-00-690/12.09.2023 г. на омбудсмана на Република България и въз основа на предоставената документация и прослушване на аудиозаписа от тел. 112 и приложените електронни картони било констатирано следното от проверяващия екип:

На 28.07.2023 г. към тел. 112 били регистрирани девет повиквания между близки на пациентката Н.П. от една страна и служители от ЕЕН 112 и ЦСМП- София.

• Първото обаждане към тел. 112 било в 20: 03 ч. до 20: 05 ч. и е проведен разговор от тел. ••••••••••••••••, собственост и ползван от свидетелката Н. К., видно от писмо от омбудсмана на РБ и от протокол за призоваване по телефон, находящ се на лист 13 от делото). Не била осъществена конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 бил приложен Електронен картон, в който били отразени следните данни: „Н.Н.П. - 72 г., припаднала, не реагира на повикване. Неосъществена КВ.

Впоследствие постъпило второ обаждане обаждане към тел. 112 от 20: 16 ч. до 20: 20 ч. и бил проведен разговор от тел. •••••••••••••. Осигурена била конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 бил приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: , Повторно обаждане, пита за екип, жената не реагира, имат съмнение, че е починала. Конферентна връзка с ЦСМП - няма насочен екип.

Третото обаждане към тел. 112 било реализирано от 20: 20 ч. до 20: 22 ч. и бил проведен разговор от тел. •••••••••••••. Осигурена била конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 бил приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: „Поредно - КВ с ЦС МП - ще се посети “.

Четвъртото обаждане към тел. 112 било реализирано от 20: 23 ч. до 20: 25 ч. и е проведен разговор от тел. •••••••••••••. Осигурена била конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП. Към оформения звукозапис от тел. 112 е приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: „КВ с ЦСМП - при свободен екип ще бъде насочен ".

Петото обаждане към тел. 112 било реализирано от 20: 26 ч. до 20: 28 ч. и е проведен разговор от тел. ••••••••••. Осигурена е конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 е приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: „Поредно обалсдане, пита за екип. Конферентна връзка с ЦС МП - екип пътува”.

Шестото обаждане към тел. 112 било реализирано от 20: 33 ч. до 20: 35 ч. и е проведен разговор от тел. •••••••••••••. Осигурена е конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 бил приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: „поредно - от информацията при предишно обаждане уверена, че екип пътува “.

Седмото обаждане към тел. 112 е реализирано от 20: 38 ч. до 20: 40 ч. и е проведен разговор от тел. ••••••••••. Осигурена е конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 е приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: „поредно обаждане - крещи и обижда, въпреки, че вижда линейката да приближава “.

Осмото обаждане към тел. 112 било реализирано в 20: 57 ч. и е проведен разговор от тел. ••••••••••. Осигурена е конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 е приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: „поредно - със запитване в колко часа е подаден сигнал към СП“.

Деветото обаждане към тел. 112 е реализирано в 21: 12 ч. и е проведен разговор от тел. ••••••••••. Осигурена е конферентна връзка със служител от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип). Към оформения звукозапис от тел. 112 е приложен Електронен картон, в който са отразени следните данни: , Поредно обаждане, арогантно държане и клетви към близките на приемащия обаждането оператор. ОВ към СП - потвърдиха, че жената на адреса е починала и че ще извикат полиция заради арогантното държане на лицето, което се обажда“.

При подаване на сигнала от диспечерите на ЦСМП към екипа на жалбоподателката Г. и свидетеля М., които тепърва застъпвали смяна, автомобилът, който им бил зачислен, бил зает от екип, който изпълнявал друго повикване и двамата следвало да го изчакат, за да пренесат оборудването си в него, да се разменят с приключващия смяната си екип и да поемат към адреса на зададеното им повикване. Това отнело около 10-15 минути, след което същите се отправили незабавно към ж.к. Люлин. На адреса пристигнали за около 10 минути, използвайки специален режим на движение на зачислената им линейка.

При пристигане на екипа на адреса, близките на пациентката били силно изнервени, агресивни и започнали веднага да искат обяснение от екипа за забавянето. На адреса били и изчаквали медицинска помощ свидетелката Н. К., свидетелят К. и други техни роднини. Свидетелят М. помогнал на жалбоподателката Г. да качат оборудването до жилището на пациентката, като още тогава близките на пациентката имали вербално агресивно поведение.

При влизане в жилището, жалбоподателката погледнала през вратата на банята, където било съобщено, че се намира пациентката, видяла, че същата седи на тоалетната чиния неподвижна, същата имала и послесмъртни петна, изразила недоволството си, че е повикана на сигнал за починал пациент и не предприела други действия веднага. Това още повече ядосало близките на пациентката, на които по този начин им било съобщено, че роднината им е починала и агресирали допълнително като започнали да отправят закани и обиди към медицинския екип. По настояване на свидетелката К., жалбоподателката Г. извадила част от медицинското оборудване и започнала да прави Електрокардиография(ЕКГ) - изследване, с помощта на което се определя електрическата активност на сърцето. Първоначално апаратът нямал поставена лента и изследването не можело да бъде извършено, което наложило жалбоподателката да търси резервна лента. След нейното поставяне продължила изследването, което не отчело никаква активноС. По делото не е установено извършвала ли е други прегледи жалбоподателката на лицето.

След тези констатации роднините на починалата пациентка се ядосали допълнително, започнали да отправят закани за физическа саморазправа с екипа, не му позволявали да напусне жилището, а и извършили няколко на брой обаждания до спешен телефонен номер 112, за да искат обяснения от операторите кога е подаден сигналът за спешната ситуация и кога е изпратен екип, като обиждали и диспечерите, кълнели ги и били нервни и невъздържани. Жалбоподателката Г. също се свързала с диспечерския екип и поискала да бъде изпратен полицейски екип за съдействие, тъй като не можели с шофьора да се справят със ситуацията, били заплашвани с физическа агресия и обиждани. Същата след приключване на изследването ЕКГ започнала да попълва и необходимите документи във връзка с посещението, макар и да не попълнила всички реквизити на фиша за спешна медицинска помощ, но оставила екземпляр от него и от проведеното изследване на свидетелката К.. След пристигането на полицейския екип около 21: 38 часа, екипът на ЦСМП успял да напусне адреса.

Видно от У.Ф. 257 с № 77405 в РКЦ на ЦСМП на 28.07.2023 г„ в 20: 06 часа от тел. •••••••••••••••• – от свидетелката К., е прието в ЦСМП повикване за Н.П., 72 год., адрес: ••••••••••••. За Повод за повикването е записано: „Припаднала, не реагира на повикване“. Определена е триажна категория, касаеща степента на спешност - код „Червено“. В ляво на записите на бланката е записано: „няма св. екип“.

Видно от същия документ, адресът бил предаден едва в 20: 23 часа със забавяне и след няколко допълнителни обаждания за изпълнение на дежурен лекарски екип с отговорник екип жалбоподателката Г. и шофьор свидетелят С. М.. Екипът е отпътувал в 20: 24 часа, пристигнал на адреса в 20: 35 часа и мисията била приключена в 21: 38 часа. За Диагноза било записано: „Зав. Ех. letalis“ (с послесмъртни петна) оставен. Отразено е: талон на 9 РУ. В графа Зав. работна смяна е отразено: след проведен разговор в 20: 20 и тел. 20107 по всяка вероятност е починала!“.

В издадения Фиш за спешна медицинска помощ № 77405 от 28.08.2023 г. за пациента: Н.Н.П. - К. на 72 г. записаните часове са: старт - 20: 25; на място - 20: 35; няма запис за Отпътува; Свободна - 21: 00. В графа Анамнеза на фиша: няма запис. В графа Първоначален преглед не са маркирани: неврологичне статус; Гласгоу скала; Дишане; Хемодинамика. В частта Аритмии: „ЕКГ - изоелектрична линия“. В графа Допълнителен клиничен преглед: няма запис. В графа Работна диагноза е записано: „Ех. letalis - заверен. Послесмъртни петна“. В графи Лечение и резултати и Лекарства и дози: няма запис. В графа Забележки: „на място“. За Предал пациента била вписана жалбоподателката Г.. Актосъставителят счел, че непопълвайки всички реквизити във фиш за спешна медицинска помощ жалбоподателката е извършила административно нарушение и съставила АУАН № А-226/02.11.2023 г., съставен от д-р Г. И. М., на длъжност началник отдел в дирекция КМДПП в Изпълнителна агенция „Медицински надзор, към момента на съставяне на АУАН, в качеството й на упълномощено лице по чл. 37, ал. 1, буква „б“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съгласно заповед № РД- 01-112/26.10.2023 г. на изпълнителния директор на ИАМН.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление /НП/ № 84/20.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), с което на основание чл. 116 б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, за нарушение на т. 8 „Клинично документиране на спешния случай“ от Раздел IV „Други елементи на диагностично-лечебния процес - преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране“ на Глава първа от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Така установената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – фиш за спешна медицинска помощ, резултат от ЕКГ, ЕФ 257, НП, АУАН, възражение, заповеди за компетентност и за извършване на проверка, писмо от омбудсмана на РБ, трудов договор, допълнително споразумение, диплома за висше образование, свидетелство за призната специалност, длъжностна характеристика, правилник за ИД на ЦСМП, график на смените, Заповед №1198/25/11/2002 година и другите, приобщени по делото на основание чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М., К., М., К.. Показанията им са логични, не съдържат съществени противоречия, логични са, хармонични и са подкрепени от достатъчен на брой други доказателствени източници. В своята цялост изясняват фактическата обстановка непротиворечиво, а констатираните разминавания в съобщените факти ще бъдат коментирани по-долу, макар и да не са съществени.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката М., която е извършила проверката. Показанията напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото, като констатациите, ч е фиш за смешна медицинска помощ. Изготвен от жалбоподателката, не е попълнен надлежно с всички необходими реквизити.

С доверие съдът подходи и към показанията на свидетеля М. – част от екипа на жалбоподателката Г.. Същият възстанови ясен спомен за деня на повикването и развилите се събития. Видно от показанията му, закъснението на екипа се дължи на необходимостта да бъде изчакан да пристигне зачисления им специализиран автомобил, който е бил зает от друга смяна, което е довело до забавяне в обслужването на повикването и неспазването на осемминутния стандарт за посещение на екипа при подаден пациент, триажиран с код „Червено“. Видно от показанията му, една от причините за ескалирането на напрежението у близките на починалия пациент се дължи именно на забавянето на екипа, което обаче не е от компетентността на жалбоподателката и не се дължи на нейни действия и неправомерни бездействия. Що се отнася до действията на лицата по време на посещението на адреса, свидетелят съобщава добросъвестно според настоящия състав, че действително е имало агресивно поведение от страна на близките, изразяващо се във вербална агресия, ескалирала впоследствие в закани, скандали, повишаване на тон и опасност от физическа разправа, която не се е реализирала. Отделно свидетелят споделя и че не е могло да напуснат адреса, доколкото не им е било позволено от близките на починалата, което е наложило намесата на полицейски екип. По отношение на действията на жалбоподателката, от показанията на свидетеля се установява, че действително същата е извършила ЕКГ изследване и е попълнила фиш за спешна медицинска помощ, екземпляр от който е оставила на свидетелката К., което същата потвърждава. Показанията намират подкрепа и в констатациите и документите във връзка с проведените разговори с диспечер на тел 112, където е посочени, че екип на полицията е посетил адреса, както и че обаждащите се имат агресивно поведение и обиждат самите диспечери. От показанията на свидетеля не се установява какви други действия с пациента е извършила жалбоподателката.

Показанията на свидетелите К. и К., макар и да са роднини на починалата пациентка, съдът кредитира, доколкото се подкрепят от събраните по делото други доказателства и доказателствени средства и сравнително обективно свидетелите съобщават действително реализирали се събития. Съдът дава вяра на съобщеното от К., че жалбоподателката се е отнесла с известна доза безразличие към ситуацията, когато е констатирала, че пациентката е починала, като е отправила упрек защо е ангажиран екипа на смешна помощ за починал пациент. Въпреки това свидетелката съобщава, че действително членовете на домакинството са имали агресивно поведение към екипа както при пристигането, така и по време на обслужването на пациента и изпълнение на сигнала. Макар и двамата свидетели, роднини на починалата, да омаловажават своите действия и тези на останалите близки от адреса, видно е, че са държали сметка на екипа за действията му, за закъснението, за последното обаче жалбоподателката да няма никакво отношение и отговорноС. Видно от съобщеното от тези свидетели, налице са били скандали и упреци на висок тон, като действителният интензитет на конфликта се установява от показанията на М., сведенията от обажданията на телефон 112 и от необходимостта да бъде търсена полицейска намеса.

Видно от фиш за спешна медицинска помощ, същият е попълнен частично, като в часа за освобождаване е попълнен час 21: 00, но в УФ 257 часът на приключване е 21: 38, което според съда навежда на извода, че в този интервал отново е имало пречка с оглед разразилия се конфликт екипът да потегли, а фишът е попълнен около 21: 00 по времето на отправената към екипа агресия.

В обобщение съдът намира, че фактическите обстоятелства по делото са безспорно установени.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи съгласно чл. 117 от ЗЛЗ, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на жалбоподателката за запознаване със съдържанието им. При съставянето на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 116 б, ал. 1 от ЗЛЗ за нарушение на т. 8 „Клинично документиране на спешния случай“ от Раздел IV „Други елементи на диагностично-лечебния процес - преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране“ на Глава първа от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

В чл. 116 б, ал. 1 от ЗЛЗ е предвидено, че "Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му при извършване на дейност в лечебно заведение по чл. 10, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв. " А в чл. 10, т. 1 от ЗЛЗ изрично е посочено, че Центърът за спешна медицинска помощ е лечебно заведение. Доколкото жалбоподателката е извършвала дейност към лечебното заведение - Центъра за спешна медицинска помощ, дейността попада в приложното поле на ЗЛЗ и същата е субект на отговорността по чл. 116б, ал. 1 ЗЛЗ.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ "Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. " Въз основа на законовата делегация е издадена и Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна помощ", като в нея са разписани специфичните изисквания към лечебните заведения и медицинските специалисти, осъществяващи спешна медицинска помощ на пациентите.

В т. 4.2.1.1.2. от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ е регламентирано: „Фаза 2 - придвижване до място на инцидента - времевата рамка (времето от потвърждението и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип, стациониран в базова станция или намиращ се на друго местоположение до пристигане на мястото на инцидента) за изпълнение на фаза 2 е в зависимост от определената от диспечерския екип триажна категория на повикването при изпълнен телекомуникационен триаж и се дефинира като препоръчителни времеви параметри, както следва: за код червено А1 - до 8 минути, за код жълто В2 - до 20 минути, за код зелено СЗ - до 120 минути. По отношение на закъснението в подаването на сигнала и придвижването до мястото на инцидента жалбоподателката няма отношение и отговорноС.

Жалбоподателката В. П. Г. е назначена на Трудов договор № 94/21.10.2017 г. към ЦСМП - София/1 бригада, на длъжност Лекар - ординатор, на намалено работно време - 7 часа и Допълнително споразумение № ТД 200/17.02.2021 г. към Трудов договор. Същата притежава Диплома № 000256/07.12.1991 г. за завършено виеше образова¬ние по специалността „Медицина“ и Свидетелство № 009537/30.06.2004 г. за призната специалност по „Детски болести“. Основните функции, права, задължения, степените на отговорност и др. са регламентирани в изработената длъжностна характеристика, подписана от д-р Г., на 27.05.2021 г. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ екипите за спешна помощ попълват „Фиш за медицинско обслужване от спешен екип“ за всеки прегледан пациент по приложение № 3 в два екземпляра - един за архива на ЦСМП и един за пациента;

В съставения от д-р В. Г. Фиш за спешна медицинска помощ № 77405 съдът констатира, а и между страните не е спорно, че не са попълнени основни реквизити: анамнестични данни от близките и не са отразени витални белези /дишане, хемодинамика, неврологичен статус/.

По смисъла на т. 8, Раздел IV от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ „Други елементи на диагностично- лечебния процес - преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране“, жалбоподателката В. П. Г. е следвало да документира извършеното от нея, както следва: „т. 8 Клинично документиране на спешния случай: 8.1.

Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на:

8.1.1. анамнестични данни за болния; 8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка; 8.1.3. витални белези, документирани в динамика; 8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания; 8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация; 8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия; 8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая; 8.1.8. автор на клиничното документиране.”. Като не е направила клинично документиране на случая в процесния Фиш за спешна медицинска помощ/, а именно: не са попълнени основни реквизити: анамнестични данни от близките и не са отразени витални белези /дишане, хемодинамика, неврологичен статус/ на пациентката Н.П., жалбоподателката в качеството й на шеф екип на дежурен лекарски екип към ЦСМП-София, е нарушила т. 8 от Раздел IV на Глава първа от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл.6, aл. 1 от Закона за лечебните заведения.

Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и ги е целяла.

Неоснователно е възражението, че при заварен починал пациент не е необходимо попълването на фиш за спешна медицинска помощ. Такова правило в цитираните нормативни актове и медицински стандарти липсва. Напротив, изрично е посочено, че за всяка оказана спешна медицинска помощ и извършен преглед се попълва нарочен фиш. Без да се окаже спешна помощ и да се проверят жизнените показатели на лицето няма как да бъде установена смъртта му, още повече, че в самия фиш подобни категории са налични и задължителни. Освен това съгласно Раздел четвърти от медицинския стандарт „Спешна медицина“ Други елементи на диагностично- лечебния процес – преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране диагностиката на клиничната смърт е част от дейността на спешните медици и респективно същата следва да бъде отразена в процесния фиш. Всеки пациент подлежи на преглед, за да се установи неговото състояние, включително и настъпила смърт, което задължава лекарят да попълни нарочен фиш съобразно цитираната разпоредба на чл.15, ал.1 от Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ.

Неправилно в жалбата се посочва, че НАРЕДБА № 14 от 15.04.2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт изключва приложимостта на Медицинският стандарт „Спешна медицина“. Съгласно чл. 1 от цитирания подзаконов нормативен акт с тази наредба се определят медицинските критерии и редът за установяване на смърт в Република България. Същата няма отношение към дейността и задълженията на спешните екипи на ЦСМ да извършват прегледи и да издават нарочни документи, които да са надлежно попълнени във връзка с коментирания стандарт. Категорични данни за смъртта на пациентката липсват преди прегледа, което е налагало жалбоподателката да действа съобразно посочените вече предписания на стандарта. Няма колизия между двата нормативни акта, още повече, че не е провеждана в случая кардио- пулмонална ресусцитация по смисъла на чл.7, ал.1 от наредбата, което освобождава жалбоподателката от посоченото там задължение да действа съобразно този нормативен акт.

Възраженията за приложимост на приложената към жалбата Заповед №1198/25.11.2002г. са напълно несъстоятелни. Жалбоподателката не е наказана за неиздаване на съобщение за смърт и разрешение за кремация. Напротив, самата заповед в точка 3 задължава жалбоподателката при констатирана смърт, както в конкретния случай, да остави на близките попълнен фиш за спешна медицинска помощ. Заповедта е напълно неотносима към възражението, а напротив, даже подкрепя тезата на АНО, че следва да се попълва фиш за спешна медицинска помощ.

В този смисъл съдът намира, че нарушението е извършено.

Въпреки това съдът намира, че в деянието е със занижена обществена опасност с оглед другите деяния от този вид. Съгласно установената съдебна практика маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. В конкретния казус следва да се отчете обстоятелството, че при пристигане на сигнала със закъснение, но не по вина на жалбоподателката (налице е забавено подаване и забавено придвижване), отношението на близките е било агресивно, вербално заплашително, което обективно възпрепятства екипът да извърши спокойно и с нужната прецизност всички свои задължения, включително и документални. Както прегледът, така и последващите действия по попълване на процесния фиш за спешна медицинска помощ са били съпътствани с вербална агресия, обиди, закани са физическа саморазправа, които няма как да не се отчетат при преценка на спецификата на настоящия казус и обществената опасност на самото деяние. Вярно е и че жалбоподателката, която е лекар, е следвало да прояви някаква форма на емпатия и съчувствие към близките, които тепърва разбират, че близката им е починала, а изразената от нея незаинтересованост и укор, че са я повикали за починало лице, е разпалило допълнително конфликта, но отношението на близките, което те самите признават и това, което свидетелят М. съобщава, навежда на извода, че обстановката в дома на пациентката е била силно ескалирана, нетърпима и до някаква степен опасна за самия екип, което е наложило съдействието на органите на МВР. Отделно от това лекарят и шофьорът са били дори принудително държани в жилището и не им е давана възможност да напускат, обиждани са и заплашвани, което се установява и от разговорите с диспечерските екипи от близки на пациентката и констатациите в документацията. Логично за съда това води до невъзможност на жалбоподателката да изпълни всички свои задължения и най-вече документални. Фактът, че и непопълненият фиш касае лице, което е починало, занижава обществената опасност на деянието допълнително, доколкото последващи спешни действия с лицето не се извършват и липсата на пълна информация във фиша за спешна помощ не се отразяват на евентуални последващи действия на други медицински специалисти с живи лица. Следва да се вземе под внимание и отношението на сигналистите към екипите за спешна помощ и понякога реализираните физически закани, което в конкретния случай, макар и да е отчетено само като вербална агресия, съдът намира, че няма как обстановката да не доведе до обективна невъзможност лекарят в екипа да извърши всички действия надлежно. Не без значение е и че това е първо нарушение на жалбоподателката, което не налага спрямо нея да бъде реализирана административнонаказателна репресия с цел поправяне и постигане на генералната и специална превенция.

В случая административното нарушение е формално, на просто извършване, но с оглед: 1. изключително ниската степен на обществена опасност на жалбоподателката и на извършеното деяние, сравнени с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, когато изобщо документи не са попълвани; 2. предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път; 3. липсата на засягане в значителна степен на обществените отношения, гарантирани от конкретната правна норма, обуславят извода за наличие на предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН.

Във връзка с аргументите на процесуалния представител на АНО, следва да се посочи, че жалбоподателката не е наказана за неизвършване на преглед на лицето и проверка на витални показатели, а за това, че не е отразила констатациите си в нарочния фиш за спешна помощ. Твърдението на юрисконсулт П. касае състав на нарушение, под който деятелността на жалбоподателката не е подвеждана.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1І от ЗАНН при определяне на наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В атакуваното НП въпросът за маловажността на нарушението е коментиран бланкетно и не са изложени никакви конкретни мотиви защо се счита, че същото не покрива тези критерии, още повече, че не е засегнат въпросът за поведението на близките на пациента и отражението му върху работата на екипа. Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона.

Жалбоподателката следва да бъде предупредена, че при последващо нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорноС.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 450, 00 лева, за което са представени доказателства за уговаряне и плащане, Така мотивиран, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 116-ти състав