Решение № 121 от 9.8.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 25/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 284 от КЗ /отм./. С Решение № 260043/ 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 58/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 282 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, ответника „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ /НББАЗ/“, ЕИК 130764706, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата М. С. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Тетевен, сумите: 35 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 555, 77 лева – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2015 г., около 02, 00 часа, в гр. Тетевен, между лек автомобил „БМВ“, с рег. № Т 865 SDK – без застраховка „Гражданска отговорност“, с водач С.Б.С. /починал/, който губейки напречна устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение със скорост 159, 4 км/ час и блъска лек автомобил „Ауди А6“, собственост и управляван от ищцата, ведно със законната лихва върху главниците считано от: 05.06.2017 г. – относно обезщетението за неимуществени вреди; 05.06.2020 г. – относно обезщетението за имуществени вреди, до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е, като неоснователни и недоказани, искът за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума 35 000 лева до претендираната сума 90 000 лева, или за разликата от 55 000 лева, както и искът за обезщетение за имуществени вреди за горницата над присъдената сума 1 555, 77 лева до претендираната сума 2 395, 77 лева, или за разликата от 840 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на адвокат П. К. от АК – гр. София сумата 1 626, 67 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА; на ищцата сумата 1 234, 68 лева – разноски съръзмерно уважената част на исковете; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника сумата 2 204, 20 лева – разноски съобразно отхвърлената част на исковете. С Определение № 260073/ 21.02.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е ИЗМЕНИЛ решението си, в частта за разноските, като вместо 2 204, 20 лева е присъдил на ответника 2 368, 67 лева разноски, съобразно отхвърлената част на исковете; ОСТАВИЛ Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на присъденото в полза на адвокат К. адвокатско възнаграждение. С Определение от 16.05.2022 г., постановено също по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника НББАЗ за допълване на Определение № 260073/ 21.02.2022 г. С Решение № 260019/ 08.11.2022 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, Ловешкият Окръжен съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението си. Недоволна от постановеното Решение, в отхвърлителната му част относно обезщетението за неимуществени вреди, ищцата М. С. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Тетевен, чрез пълномощника си адвокат П. К. от АК – гр. София, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер от съда и не отговаря на принципите за справедливост в ЗЗД и на трайната съдебна практика. Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от Апелативния съд да се произнесе с Решение, по силата на което да отмени решението, в обжалваната част и уважи изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА. В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговор на въззивната жалба е подаден от ответника НББАЗ, чрез пълномощника адвокат А. Д. от АК – гр. София. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски. Срещу Решението на съда, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, са постъпили въззивни жалби от ищцата М. С. Д., чрез пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София и от ответника сдружение „НББАЗ“, чрез пълномощника адвокат А. Д. от АК – гр. София. В жалбата на ищцата е посочено, че се подържа първоначалната въззивна жалба, като се навеждат идентични доводи и съображения, като се претендират разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. В жалбата на ответника се възразява срещу определената от съда първоначална дата за присъждане лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди – 05.06.2017 г., като се твърди, че такава следва да се присъди от 04.12.2017 г. В законно – определения срок, редовно уведомени, насрещните страни не са подали отговор на въззивната жалба. Срещу определението на съда, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника НББАЗ да се допълни Определение № 260073/ 21.02.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е подадена частна жалба, като насрещните страни, редовно уведомени, не са подали отговор. Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното: Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, което подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество. Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 3400/ 05.06.2020 г., от ищцата М. С. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Тетевен, чрез пълномощника си адвокат П. К. от АК – гр. София, срещу ответниците Сдружение „НББАЗ“, ЕИК 130764706, СЪС СЕДАЛИЩЕ В ГР. София и Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище в гр. София, с цена – 91 553, 92 лева, от които: 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 553, 92 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба ищцата твърди, че на 07.06.2015 г., около 02, 00 часа, в гр. Тетевен, област Ловеч, на ул. „Вършец“, пред дом № 67Б, е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“, с рег. № Т 865 SDK – без застраховка „Гражданска отговорност“, с водач С.Б.С., ЕГН •••••••••• /починал/, който губейки напречна устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение със скорост 159, 4 км/ час и блъска лек автомобил „Ауди А6“, собственост и управляван от ищцата, в резултат на което ищцата е пострадала. Същата е получила множествени травми на глезена и стъпалото и е била приета в болницата в гр. Ловеч. На 08.06.2015 г. на ищцата е била извършена операция, като е била изписана от болницата на 16.06.2015 г. На 14.12.2015 г. след използване на 180 дни болнични за временна нетрудоспособност за периода от 07.06.2015 г. до 03.12.2015 г., с Експертно решение на Телк № 2038, на ищцата е определена временна нетрудоспособност, като същата е продължена с още 60 дни, а впоследствие с болничен лист – още 30 дни. Тъй като след проведеното лечение с медикаменти, физиотерапия и рехабилитация, походката на ищцата била все още силно нарушена и болезнена, а придвижването й се осъществявало с помощни средства, ищцата е била насочена към ТЕЛК, като временната й нетрудоспособност от 300 дни е била продължена с още 60 дни. На 27.05.2016 г. поради оплаквания от силна болка ищцата е насочена към оперативно лечение в МБАЛ „Св. Панталеймон“ – гр. Плевен, а на 29.09.2016 г. са й направени риоосепороза и метална синтеза на скочна кост. На 29.09.2016 г. сЕкспертно решение на ТЕЛК на ищцата е определена 30% трайно намалена работоспособност. Налице са данни за съдово – нервни увреди на десния долен крайник. Пътният инцидент е довел до рязка негативна промяна в живота на пострадалата, във всеки негов аспект – личен, професионален, социален, семеен и др. – ищцата е приключила принудително активната си трудова дейност, като е дал отражение и в пихологически аспект. Претърпените болки и страдания представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Във връзка с лечението си ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 1 553, 92 лева, които също следва да бъдат обезщетени. Във връзка с претърпените неимуществени и имуществени вреди ищцата е отправила писмени застрахователни претенции към двамата ответници, като ответникът Сдружение „НББАЗ“ е изплатил обезщетение в размер на 5 768, 13 лева, от което 5 000 лева за неимуществени вреди, а ответникът при условията на евентуалност Гаранционен фонд – 40 829, 65 лева, от които – 40 000 лева за неимуществени вреди. Ищцата претендира от двамата ответници, при условията на евентуалност, обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 90 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на още 1 553, 92 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.06.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Пред Ловешкия Окръжен съд е образувано т.д. № 58/ 2020 г. по описа на съда. С молба – уточнение, с вх. № 260886/ 24.02.2021 г., ищцата е уточнила, че претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, като претенцията не представлява частичен иск, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 395, 77 лева. В о.с.з. на 26.02.2021 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат К. е заявил, че подържа исковата молба и молбата – уточнение. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи исковете, като в представените писмени бележки е изложил доводи за основателността им. С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили основателността на исковете, навеждайки довод и за съпричиняване от страна на ищцата. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника Сдружение „НББАЗ“ – адвокат Д. е поискала от съда да отхвърли исковете доколкото претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди са били напълно обезщетени. От фактическа страна се установява следното: Видно от приложените в том 1, л.л. 111 – 113 писмени доказателства е, че увреждащото МПС лек автомобил „БМВ“, с рег. № Т 865 SDK е обичайно пребиваващо на територията на Великобритания към датата на ПТП – 07.06.2015 г., поради което е налице хипотезата на чл. 284, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 282 от КЗ /отм./ и застрахователната претенция правилно е била насочена спрямо ответника Сдружение „НББАЗ“. С исковата молба ищцата е посочила, че са й били изплатени застрахователни обезщетения, както следва: главният ответник НББАЗ е изплатил обезщетение в размер на 5 768, 13 лева, от което 5 000 лева за неимуществени вреди, а ответникът при условията на евентуалност Гаранционен фонд – сумата 40 829, 65 лева, от които – 40 000 лева за неимуществени вреди, като с отговорите на исковата молба ответниците са признали изплащане на застрахователни обезщетения. В тази връзка страните са представили и писмени доказателства, установяващи този факт. С оглед установяване механизма на ПТП, съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Н.С. Колев е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 23.04.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, дало е обяснения по него и е отговорило на поставените му въпроси. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда. Във връзка с установяване на получените от ищцата увреждания, съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н.Х.В. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 25.06.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си и е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда. По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели. С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи: Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно. За да се уважат исковете и се ангажира отговорността на ответника Сдружение „НББАЗ“, следва да са налице изискуемите законови предпоставки, а имено: настъпило застрахователно събитие на територията на България с участието на водач, който управлява МПС, обичайно намиращо се във Великобритания – държава, която членува в Съвета на бюрата и виновно противоправно поведение на водача. Видно от оплакванията в подадените въззивни жалби и отговорите им, страните са преустановили спора по материално – правния въпрос относно наличието на предпоставките за отговорността на Сдружение „НББАЗ“, като спорът пред въззивната инстанция е сведен до справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и определената начална дата на дължимата лихва за забава върху него. По спорните въпроси въззивният съд намира следното: Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя по справедливост, което понятие е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания; осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно. В заключението си по допуснатата от съда СМЕ вещото лице посочва, че ищцата е получила открито счупване на костите на дясна подколеница и счупване, с изкълчване, на талоса от глезена. Този тип увреждания се получават при тъй наречените високо енергийни травми, които се характеризират с раздробяване на костните структури и размачкване на меките тъкани. Последното е фактор, който нарушава храненето в увредената зона и риска от инфекциозно усложнение е изключително висок, както е станало в случая на ищцата. При нея след получените усложнения са настъпили трайни увреждания на костите, образуващи глезената става, което означава че функцията й не може да бъде възстановена и няма да има отшумяване на уврежданията. Въззивният съд кредитира заключението, което не е било оспорено от страните и приема, че с оглед трайния и необратим характер на уврежданията, получени от ищцата, следва да бъде определен по-висок от обичайния размер на обезщетението за претърпените болки и страдания. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено ПТП и начинът на извършването му. Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, което въззивният съд кредитира като обективно и неоспорено от страните по делото, лекият автомобил „Ауди А6“, с рег. № ОВ 1601 ВВ, управляван от ищцата М. Д., с поставен предпазен колан, със скорост в рамките на разрешената в населеното място – гр. Тетевен, от 50 км/ час, се е движел в полагащата му се пътна лента. Пътният участък в района е прав. На около 250 м. пред себе си ищцата е забелязала светлините на насрещно движещ се автомобил, като с оглед на късния час – около 02, 00 часа през нощта и тъмното време, ищцата не е могла да прецени с каква скорост се движи, нито да предположи, че с оглед скоростта от около 160 км/ час, водачът няма да може да овладее автомобила, той ще навлезе в платното за движение на лекия автомобил „Ауди А6“ и след секунди ще настъпи сблъсък, за да направи опит да го предотврати. Начинът на извършване на ПТП и обстоятелствата, при които е извършено, предполагат определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. По делото са налице данни, че претърпяното от ищцата ПТП коренно е променило начина й на живот. Съгласно показанията на двамата свидетели, които въззивният съд кредитира като обективни, с оглед липсата на противоречия помежду им и с останалите събрани доказателства по делото, независимо от близостта на свидетелите с ищцата, тя била изключително енергична, непрекъснато се намирала в движение, гледала възрастната си майка. Със съжителя си имали собствен магазин, в който работели и от който се издържали, като след инцидента никой не работи в него, защото и двамата пострадали, което съответно се е отразило и върху материалното положение на ищцата. Ищцата не можела да се грижи и за себе си, и за майка си, която наскоро след това починала, които обстоятелства допълнително депресирали ищцата. Живеела на третия етаж и трудно се придвижвала, тъй като ползвала патерици – първоначално две, а след това една патерица, съгласно показанията на свидетелката Т.П.. Нарушен бил сънят й, започнала да употребява лекарство за кръвното, стояла си основно в къщи, като липсвали каквито и да са социални контакти. Не можела да пазарува сама, като това трябвало да се върши от друг човек. Коренната промяна начина на живот на ищцата следва да се вземе предвид при определяне един по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, като следва да се има предвид и обстоятелството, че при ПТП ищцата е била на 56 години. Обществено – икономическата обстановка в страната към момента на ПТП – 07.06.2015 г., намираща отражение в минималните застрахователни суми по чл. 266, т. 1, б. „а“ от КЗ /отм./, също трябва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и обстоятелството, че на ищцата е била изплатено обезщетение в размер на 45 000 лева. Имайки предвид всички изброени по-горе обективни обстоятелства по делото, въззивният съд намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди общо сумата 80 000 лева, от които следва да се приспадне изплатената сума 45 000 лева, като искът е основателен за сумата 35 000 лева, за която сума следва да се уважи. Над тази сума до претендирания размер от 90 000 лева, или за разликата от 55 000 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Върху присъдената сума се дължи лихва за забава, считано от 04.12.2017 г. – след изтичане на тримесечния срок по чл. 271, ал. 1 от КЗ /отм./, към който препраща чл. 282 от КЗ /отм./, който се изчислява от момента на подаване на претенцията за обезщетение пред Сдружение „НББАЗ“ – 04.09.2017 г., до окончателното изплащане на главницата. Като е отхвърлил иска за горницата над 35 000 лева до претендираната сума 90 000 лева, или за разликата от 55 000 лева, Ловешкият Окръжен съд е постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, в тази му обжалвана част. В обжалваната част относно присъдената лихва за забава, решението следва да се отмени в осъдителната част за периода от 05.06.2020 г. до 04.12.2017 г., като акцесорният иск за този период се отхвърли, като неоснователен. Относно разноските: По делото е подадена частна жалба от ответника Сдружение „НББАЗ“ срещу Определение от 16.05.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с искане за отмяната му и допълване на Определение № 260073/ 21.02.2022 г., също постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима, а разгледана по същество – основателна. Видно от подадената молба, с вх. № 263327/ 29.11.2020 г., с правно основание чл. 248 от ГПК, молителят – ответникът по делото Сдружение „НББАЗ“, е поискал от съда да измени решението си, в частта за разноските, като присъди разноски в размер на 120 лева, с ДДС, заплатени с Ф № 1086/ 09.07.2021 г., на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Определение № 260073/ 21.02.2022 г. съдът не се е произнесъл по това искане, като с обжалваното Определение е оставил без уважение молбата, с вх. № 260450/ 23.03.2022 г., за допълване на определението. Съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции, на ответника се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на още 72, 48 лева, с ДДС, поради което обжалваното Определение следва да се отмени и на ответника НББАЗ следва да се присъдят разноски в размер на 72, 48 лева, с ДДС. По изложените съображения частната жалба следва да се уважи. С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски от ответника Сдружение „НББАЗ“, представеният списък по чл. 90 от ГПК и доказателства за заплатени такива, на ответника Сдружение „НББАЗ“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 6 230, 81 лева, с ДДС /липсва възражение за прекомерност/ и разноски за заплатена държавна такса за подаване на въззивна и частна жалби общо в размер на 40 лева. Водим от гореизложеното, Апелативният съд