РЕШЕНИЕ

№ 2498

гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова Членове: Ивета М., Антонова РОЗАЛИНА, Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100505986 по описа за 2022 година С решение № 20021905 от 16.03.2022г. по гр. д № 12220/ 2020г. на СРС, 46 състав, С.о. е осъдена да плати на П. Г. Б. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче, на 09.12.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение предявеният иск е отхвърлен, в частта над 1000 лева до сумата 3000 лева, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство П. Г. Б.. Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид, че след ухапването от куче в пострадалия се е породил уплах и страх, и е развил страхова невроза от градска среда, където живеят голям брой безстопанствени кучета. Към настоящия момент същият има неспокоен сън и кошмари, свързани с инцидента. Жалбоподателят навежда доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички фактори, в тяхната съвкупност, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск изцяло.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.о., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора са изложени подробни съображения за правилността на обжалваното решение и се прави искане за неговото потвърждаване.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е уважен предявения иск, е постъпила въззивна жална от ответника в първоинстанционното производство. В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е постановено при нарушения на материалния процесуалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е вменил в тежест на ответника да докаже обстоятелството, че кучето има собственик. В тази връзка развива съображения, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищецът е ухапан от куче, което е безстопанствено. На следващо място жалбоподателят изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е налице противоправно бездействие от страна на С.о., изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора и животни, и извършване единствено на обезпаразитяване кастриране и ваксиниране на безстопанствени кучета. Сочи, че неправилно е прието, че самото настъпване на вреди е последица от бездействието на ответника и е приел, че представените от ответника доказателства за дейностите и изпълнение на задълженията по ЗЗЖ.

В срока и реда на чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. Б., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора са изложени подробни съображения за правилността на обжалваното решение и се прави искане за неговото потвърждаване.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 09.12.2020г. в гр. София бил нападнат, съборен на земята и болезнено нахапан в областта на лявата подбедрица от едро и агресивно куче, което нямало отличителни белези за принадлежност. Ищецът твърди, че веднага след инцидента потърсил лекарска помощ, при което раните му били обработени и му било предписано антибиотично лечение. Вследствие на нападението, освен непосредствено претърпените болки и страдания, ищецът претърпял силен уплах и стрес; получил страхова невроза от градска среда; имал неспокоен сън и сънувал кошмари. В исковата молба са наведени доводи, че ищецът бил отпаднал, стресиран, неспокоен и несигурен. В същата са развити съображения, че в разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и ал. 4, чл. 41, ал. 1 и ал. 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 59я ал. 3 ЗЗЖ са установени задължения на общините във връзка с изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията безстопанствени кучета, които вкл. извършване на необходими действия за настаняване на безстопанствени животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места животни, след маркиране, както и осъществяване на агресивно поведение на кучетата към хора и животни. Сочи, че основната мярка за овладяване на популацията безстопанствени кучета е тяхното настаняване в приюти, като само по изключение се допуска тези кучета да бъдат връщани на местата, от които са взети. В ЗЗЖ е посочено, че кучетата са под надзора и грижите на общината. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.о., в който се изразява становище за неоснователност на иска. В същия са наведени доводи, че само по себе си наличието на безстопанствени кучета на територията на С.о. не може да бъде приравнено на неизпълнение на законовите задължения, произтичащи от ЗЗЖ и ЗВМД. Последните предвиждат в тежест на общините да предприемат програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, да изградят приюти за тях, в които същите да се настаняват, обработят, обезпаразитят, ваксинират и кастрират, като след съответния престой в приютите, кучетата, които не са били осиновени, се връщат от местата, от които са били взети. В изпълнение на възложеното по закон задължение е приета Програма за овладяване на популацията безстопанствени кучета на територията на С.о. 2012г.- 2016г., чието изпълнение е продължено с решение № 38/ 08.02.2018г. на СОС. Навежда доводи, че в случая не дължи обезщетение, тъй като не е налице противоправно бездействие от негова страна, защото е предприел действия по изпълнение на вменените му задължения по отношение на безстопанствените кучета. Развити са съображения за оспорване на мястото и времето на инцидента и механизма на същия, като оспорва инцидента да е настъпил от куче.

Пред първоинстанционния съд са приети са писмени доказателства. От представената Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о. за периода 2012г.- 2016г., се установява, че заложените в същата цели са постоянен и строг контрол върху размножаването на безстопанствени кучета и намаляване на популацията на същите до края на 2014г.- с 50% и до края на 2016г.- с 95%; установяване на устойчиви практики за придобиване на безстопанствени животни. В програмата е посочено, че методите за разрешаване на проблема с безстопанствени кучета са кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, трайна маркировка и връщане по места на неагресивни здрави кучета; евтаназия на неизлечимо болни и агресивни безстопанствени кучета; придобиване на безстопанствени кучета, провеждане на информационни и образователни програми за гражданите и служителите на С.о.; контрол върху отглеждане на домашни кучета; подобряване дейността на оперативна програма “Екоравновесие”; строеж на нови приюти за настаняване и обработване на по- голям брой безстопанствени кучета. Като мерки за изпълнение на целите по програмата са посочени кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, трайна маркировка на обработените безстопанствени кучета, изграждане на нови приюти; евтаназия на неизлечимо болни и агресивни болни и агресивно безстопанствени кучета; придобиване на безстопанствени кучета от приют; провеждане на образователно- информационна кампания и осиновителни кампании; регистрация и контрол върху отглеждането на домашни кучета. Очакваните резултати от предприетите мерки са повишаване на безопасността на градската среда и значително намаляване на популацията на безстопанствените кучета. Като индикатори за отчитане на изпълнението са посочени броят на безстопанствените и регистрираните домашни кучета; броят на кастрираните кучета- домашни и безстопанствени; брой на осиновените кучета; брой на евтаназирани кучета; брой на екипи за залавяне на евтаназирани кучета; брой на сключени споразумения с неправителствени организации; брой на мобилни клиники за кастриране на животни; брой на мобилни групи за проверка редовността на собствениците на домашни кучета; брой на изградените нови приюти; брой на проведени образователни кампании за отговорностите при отглеждане на домашни кучета; брой на извършени проверки за изпълнение на задължението за регистрация на кучетата- домашни любимци, брой на наложени глоби и санкции за неизпълнение на задълженията за регистрация на домашни кучета.

С решение № 38/ 08.2.2018г. на СОС е продължено изпълнението на т. VI от Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на С.о. за срок до приемане от Министерски съвет на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и последващо приемане на общинска програма в изпълнение на националната програма.

От представените писмени доказателства- обобщаващи справки за дейността на оперативна програма „Екоравновесие“ за периода от 2008г.- 2011г., справки за дейността на оперативна програма “Екоравновесие” за периода 2015г.- 2018г., отчет за изпълнение на мерките по програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, както и годишен отчет за дейността на предприятието оперативна програма „Екоравновесие“ се установяват предприетите мерки по изпълнението на същия с оглед нормативно вменените в ЗЗЖ задължения и са налице отчети на извършените дейности.

На 09.12.2020г., в 18.29ч., ищецът е прегледан от лекар в УМБАЛ “Царица ЙоА.- ИСУЛ”, за което е съставен лист за преглед на пациент. Поставена е диагноза „ухапване или удар от куче“ Посочено е, че прегледаното лице има две пунктиформени рани и екскориация в областта на дистална трета на лява подбедрица от дорзално, без данни за активно кървене и увреди на прилежащите структури.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- медицинска експертиза, съгласно заключението на която ищецът е получил травматично увреждане на лявата подбедрица в нейната дистална част (областта над глезените), изразяваща се в две пунктиформени (прободни) рани и екскориация (кожно одраскване със засъхнала кръв върху него) от дорзално (предната част на долната подбедрица), без данни за активно кървене и увреди на подлежащите структури. Установените пунктиформени (прободни) наранявания засягат целостта на кожата във вид на пробождане, като същите могат да имат различна дълбочина на проникване и евентуално могат да засегнат подкожни анатомични структури, като фасции, мускули, стави и пр., както и да се усложнят с развитие на инфекция. При прегледа в КДБ/ СО на ищеца, не са установени увреди на такива подлежащи структури, като няма данни за евентуални усложнения на получените пунктиформени рани, следователно характера и вида се определя като повърхностно увреждане на кожата.

Според вещото лице механизмът на причиняване на пунктиформените травматични увреждания е удар с или върху твърди предмети и повърхности с издадени остри ръбове, като на това определение отговарят и причинените рани от редица животински ухапвания. Вещото лице сочи, че може само да се предположи, че описаните две пунктиформени ранички на кожата и екскориацията са причинени от съзъбие на куче, без да има категоричност, доколкото в делото няма съдебно- медицински удостоверение от датата на инцидента, където по- точно би се описало анатомичното разположение на раничките, диаметъра им, разстоянието между тях, отстоянието на екскориацията и най- вече наличието на противоположност в позицията на раните, което е характерен белег на нараняване от кучешко съзъбие. Освен това, фактът че са налице само пунктиформени ранички, а не разкъсно- контузни рани, означава, че при евентуалната захапка на кучето не е имало дърпане на муцуната му, както и не е имало рефлекторно дърпане на крайника, т.е. било е по механизма на краткотрайната захапка и моменталното пускане на подбедрицата.

Вещото лице е заключило, че описаното травматично увреждане реализира медико- биологичния признак причиняване на болка и страдание, без увреждане на общото здраве. Медицинските критерии за пълното възстановяване на кожата от повърхностни пунктиформени рани, при навременно адекватно лечение и липса на усложнения е до 15 дни. Медицинския протокол за лечение на пунктиформените кожни рани изисква възможно най-рано да се направи първична хирургична обработка на раните, което включва оценка на дълбочината им и евентуални увреждания на подлежащи тъкани, щателна дезинфекция и стерилна превръзка.Всички кожни рани се третират като първично инфектирани, което налага да се постави и тетаничен анатоксин- ТАТ, с цел превенция на тази смъртоносна инфекция, а при анамнестични данни за животинско ухапване, в частност кучешко е уместно да се направи и противобясна ваксина. Вещото лице е посочило, че описаното е направено на ищеца в КДБ/ СО, с изключение на противобясната ваксина, която същият е отказал. Дадени са му били указания за смяна на превръзките през 2-3 дни, както и профилактична антибиотична терапия.

Пред първоинстанционния съд е разпитана е св. В.М.- съпруга на ищеца. От показанията на същата се установява, че през м. декември 2020 г. съпругът се прибрал от работа разстроен и споделил, че в Ловен парк бил нападнат от бездомно куче, след което показал рана на левия крак, намираща се почти до ахилеса, където имало кръв. Свидетелката сочи, че на съпруга била оказана доболнична помощ в УМБАЛ “Царица ЙоА.- ИСУЛ”, където промили раната и направили превръзка. След това подали сигнал в „Екоравновесие“. Свидетелката твърди, че в този район има бездомни кучета и тя е виждала кучето, което е ухапало съпруга. Това куче нямало каишка, било кафяво на цвят, със среден ръст. Според свидетелката, съпругът споделил, че след инцидента се изпитвал страх от бездомни кучета.

Настоящият състав счита, че на показанията на свидетеля, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, следва да бъде дадена вяра. Обстоятелството, че същата е съпруга на ищеца не обуславя априори извод за дискредитиране на нейните показания, а за преценката им с оглед всички доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Показанията на свидетелката се отличават се с последователност на изложението, яснота и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е лице от най-близкия семеен кръг на ищеца, съдът не намери основание да не кредитира същите. Същите пресъздават личните впечатления на ищеца от злополуката. От друга страна, показанията на свидетеля пресъздава личните му впечатления от претърпените от ищеца болки, страдания.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на същото въззивният съд (с оглед установеното от фактическа страна и съдържащите се във въззивните жалби доводи) дължи да изложи свои мотиви по приложението на материалния закон към правнорелевантните за спора между страните факти.

Относно жалбата на С.о.:

Спорните въпроси между страните, за разрешаването на които спорът е пренесен пред настоящата инстанция, са дали ищецът е ухапан от безстопанствено куче, съответно налице ли е противоправно бездействие от страна на ответника.

По въпросa чия е тежестта да докаже, че кучето е безстопанствено е формирана трайна съдебна практика на ВКС, застъпена в решение № 308/ 03.01.2018г. по гр.д. № 1068/ 2017г. на ВКС, ІV г.о., решение № 377/ 27.04.2009г. по гр.д. № 5682/ 2007г. на ВКС, ІV г.о., решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., на ВКС, III г.о., според която тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано- преди, по време и/ или след инцидента.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателствени средства- амбулаторен лист, разпечатка от електронна кореспонденция по повод сигнал на ищеца до Екоравновесие, както и от заключението на съдебно- медицинската експертиза, се установява, че нараняванията на ищеца са причинени от животно. Съгласно заключението на вещото лице, механизмът на причиняване на пунктиформените травматични увреждания е удар с или върху твърди предмети и повърхности с издадени остри ръбове, като на това определение отговарят и причинените рани от животинско ухапване.

По отношение на безстопанствеността на кучето пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства- показанията на св. М.. Както се посочи, показанията на този свидетел пресъздават впечатленията му на база споделеното от ищеца непосредствено след злополуката. Следва да се посочи, че е логично, с оглед сезон и часа, в които е настъпил инцидента, навън да няма други хора, съответно и свидетели на инцидента. От друга, житейски обяснимо е ищецът да сподели за изживяното именно с най- близките (членове на семейството). Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал, че увреждането е причинено от безстопанствено куче.

В тежест на общината е да докаже възраженията си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. В конкретния случай, от представените от ответника доказателства не може да бъде направен извод, че същият е изпълнил това задължение. С представените от него Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о. и справки не се установява при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ, нито предприемането на конкретни действия по изпълнението на мерките, посочени в 24 точки по Плана за ограничаване популацията на безстопанствените кучета- приложение № 1 към Решение № 224 по протокол № 16/10.05.2012г. на Столичен общински съвет. По делото не са събрани никакви доказателства, че общината е започнала да изпълнява предвидените от самата нея мерки- поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване на мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки район в С.о. за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификации с микрочип на домашни и безстопанствени животни; извършване проверки на собствениците на кучета от мобилните екипи на района; провеждане на кампании по стимулиране кастрацията и обезпаразитяване на дворни и домашни кучета чрез безплатни услуги по кастрация и микрочипиране, както и освобождаване от такса до края на живота на кучето; преброяване на безстопанствените кучета на територията на С.о.; отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или домашни кучета и др. В тежест на общината е да докаже извършването на действия по изпълнението на всички тези мерки. След като не е направила това трябва да се приеме, че има противоправно бездействие. В т.см. са разрешенията, дадени с решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС, IV г.о, решение № 368 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2015 г., IV г.о., ГК, решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС, III г.о.

Задълженията на СО по повод безстопанствените животни, вкл. кучета, са нормативно установени в ЗЗЖ, който в редакцията на чл. 41, чл. 47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 към 2016 г. ( датата на увреждането) предвижда задължения на общините за: 1 овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2 надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; 3 надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4 вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; 5 / контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали.

По делото е установена проявата на агресивно поведение на куче, за което се твърди, че като безстопанствено, е под надзора на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината по отношение на задължението по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви. Подобно доказване не е проведено. В подкрепа на възражението си, че не е бездействала, ответната община е представила по делото програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на СО, справки за дейността на приюти за безстопанствени кучета. Сред целите на програмата липсва такава за овладяване агресивното поведение на безстопанствените кучета. Така по делото е останало недоказано, както че ответникът е набелязал адекватни на правомощията си по чл. 50 и чл. 59 ЗЗЖ мерки, така и че е предприел изпълнението им, поради което, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на СО по чл. 49 ЗЗД.

Относно въззивната жалба на ищеца:

Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Настоящият състав съобразява, че полученото травматично увреждане реализира медико- биологичния признак причиняване на болка и страдание, без увреждане на общото здраве (лека телесна повреда), и периодът за пълното възстановяване на кожата е до 15 дни. Съдът отчита преживените от ищеца физически болки и страдания и морални неудобства, както и, че при захапката на кучето не е имало дърпане на муцуната му, както и не е имало рефлекторно дърпане на крайника, т.е. било е по механизма на краткотрайната захапка и моменталното пускане на подбедрицата. Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че от представените доказателства не се установява ищецът да е развил страхова невроза към градска среда, в т.ч. уплах и страх, които да е изпитвал след инцидента. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, правилно първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 1000 лева, за която сума предявеният иск е уважен.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, което обуславя извод, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби- неоснователни.

Мотивиран от изложеното, съдът