Решение № 16 от 19.1.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 588/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С решение № 260176/22.12.2021 г. по гражданско дело № 955/2017 г. по описа на Районен съд – Радомир е допусната делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в •••, с площ от 1625 кв. м, за който съгласно утвърдения със заповед № 1232: 1231 от 1949 г. план на •••, е отреден парцел •••, в кв. ••• по плана на селото, при граници на имота по скица: улица с ОК 60-80, УПИ •••, •••, УПИ ••• и УПИ •••, •••, всичките в кв. 88 по плана на с. •••, ведно с построената в този поземлен имот едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м, между следните лица и при следните делбени части: 1. И. Б. Г., с ЕГН: •••••••••• – 36/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 36/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; С. И. А.-С., с ЕГН: •••••••••• – 36/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 36/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; В. В. Е., с ЕГН: •••••••••• – 18/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 18/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; Т. В. И., с ЕГН: •••••••••• – 18/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 18/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; С. Е. С. – 4/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 4/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; Ж. С. Г., с ЕГН: •••••••••• – 4/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 4/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 7. Т. С. С., с ЕГН: •••••••••• – 4/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 4/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 8. В. Б. Г., с ЕГН: •••••••••• – 12/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 12/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 9. Г. С. Г., с ЕГН: •••••••••• – 12/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 12/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 10. Г. А. Т., с ЕГН: •••••••••• – 54/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 54/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 11. М. А. В., с ЕГН: •••••••••• – 54/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 54/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 12. Н. Д. В., с ЕГН: •••••••••• – 18/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 18/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 13. С. Д. М., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• – 18/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 18/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 14. О. Г. В., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• – 36/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 36/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 15. К. И. В., с ЕГН: •••••••••• – 18/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 18/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 16. З. Б. К., с ЕГН: •••••••••• – 36/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 36/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 17. М. Б. Г., с ЕГН: •••••••••• – 36/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 36/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 18. И. С. М., с ЕГН: •••••••••• – 9/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 9/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м; 19. М. С. М., с ЕГН: •••••••••• – 9/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 9/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м и 20. Н. И. Л., с ЕГН: •••••••••• - 864/1296 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 432/864 ид. ч. от едноетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 52, 40 кв. м. Със същото решение е отхвърлен иска за делба, предявен срещу В. М. А., с ЕГН: ••••••••••, Х. С. Г., с ЕГН: ••••••••••, В. П. Г., с ЕГН: ••••••••••, К. В. Р., с ЕГН: ••••••••••, Е. А. Р., с ЕГН: ••••••••••, В. Р. Р., с ЕГН: ••••••••••, Б. Р. Р., с ЕГН: ••••••••••, Н. Р. Р., с ЕГН: ••••••••••, В. И. В., с ЕГН: ••••••••••, М. Р. В., с ЕГН: ••••••••••, Л. С. Г., с ЕГН: •••••••••• и Е. Р. В., с ЕГН: ••••••••••, както за делба на изградените в урегулиран поземлен имот, находящ се в •••, с площ от 1625 кв. м, за който съгласно утвърдения със заповед № 1232: 1231 от 1949 г. план на •••, е отреден парцел •••, в кв. ••• по плана на селото, при граници на имота по скица: улица с ОК 60-80, УПИ •••, •••, УПИ ••• и УПИ •••, •••, всичките в кв. ••• по плана на с. •••, масивна двуетажна сграда /вилна/, със застроена площ от 39, 75 кв. м и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 106 кв. м. Недоволен от решението е останал И. Б. Г. и чрез пълномощника си адв. Б. го е обжалвал с въззивна жалба, в частта му, с която са отхвърлени исковете за делба на масивна двуетажна сграда/вилна/, със застроена площ от 39.75 кв. м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 106 кв. м. Наведени са доводи за неправилност, поради допуснати процесуални нарушения при обсъждането и оценката на доказателствата. Сочи се, че е необоснован извода на съда, че не са оборени констатациите, направени в нотариалните актове досежно дела в съсобствеността на праводателите на съделитея Л., както и че последният е самостоятелен собственик на един от делбените имоти. Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната му част и да допусне до делба сградите, за които искът е отхвърлен от районния съд, както и да присъди направените разноски. В срока по чл. 236, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника Е. Р. В. – адв. Ц., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Искането към въззивния съд е да потвърди решението, в обжалваната му част. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. Б. Г., чрез пълномощника и адв. В., с който заявява, че не оспорва жалбата, в частта относно отхвърлянето на иска за делба на двуетажната жилищна сграда, като счита за неправилен извода на съда, че съделителят Л. е неин самостоятелен собственик. Оспорва жалбата в частта относно сградата с площ от 39.40 кв. м., като твърди, че същата е индивидуална нейна собственост на основание давностно владение, заедно с прилежащите и 500 кв. м. от допуснатото до делба дворно място. Останалите съделители не са депозирали отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Постъпила е и въззивна жалба от М. Б. Г. срещу решението, в частта му, с която е допусната до делба полумасивна жилищна сграда с площ от 52.40 кв. м., с която е отхвърлен искът за делба на двуетажна жилищна сграда с площ от 39.75 кв. м. и с която са определени делбените и части. Наведени са доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че не почива на събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд, че тя не е самостоятелен собственик на полумасивната жилищна сграда и прилежащата и част от двора от 500 кв. м. Счита, че основателността на твърдението и за придобиване на този имот по давност се установява от събраните гласни доказателства. Намира, че решаващият съд необосновано е приел, че доказателствата по делото не опровергават констатациите в констативните нотариални актове, легитимиращи праводателя на един от съделителите, като собственик на 4/6 ид. ч. от дворното място и ½ ид. ч. от сградата, както и че същият съделител е едноличен собственик на двуетажната жилищна сграда, която на това основание е изключена от делбата. Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната му част, като определи дела и в съсобствеността на урегулирания поземлен имот на 1/25 ид. ч., отхвърли иска за делба на полумасивната жилищна сграда от 52.40 кв. м. и допусне до делба, построената в имота двуетажна жилищна сграда. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от съделителите. В съдебно заседание въззивният жалбоподател И. Г., чрез пълномощника си адв. Б., поддържа жалбата и моли да се уважи, както и да се отхвърли въззивната жалба на съделителкта М. Г.. В съдебно заседание въззивният жалбоподател М. Г., чрез пълномощника и адв. В. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Оспорва жалбата на съделителя Г. и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание ответницата Е. В., чрез назначения и особен представител адвокат Д. Ц. оспорва жалбите. Счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. В съдебно заседание Н. Л., чрез пълномощника – адв. Д. оспорва въззивните жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде потвърдено. В съдебно заседание Т. И., чрез пълномощника адв. С. И. оспорва жалбите. Счита решението на Районен съд – Радомир за правилно. Моли въззивния съд да го потвърди. Претендира адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. В съдебно заседание В. Г. и К. Р., чрез назначения особен представител оспорва въззивните жалби и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното: Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. С писмената защита въззивната жалбоподателка Г. за първи път навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение. Те са преклудирани, тъй като се основават на факти, настъпили преди подаването на въззивната жалба и не са заявени с нея. Независимо от това, доколкото въззивният съд служебно следи за допустимостта на обжалваното решение, следва да вземе становище по тях. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, поради подаване на исковата молба срещу лица, които към този момент са починали. Действително при това положение не може да възникне процесуално правоприемство съгласно чл. 227 от ГПК, а е налице предявяване на иск срещу ненадлежни страни. С конституирането на надлежните ответници по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК, извършено от районния съд, искът за делба е насочен срещу процесуално правоспособни лица и същият е допустим, считано от датата на конституирането им. Съдът следи служебно за допустимостта на иска във всяко положение на делото. След като към приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд в производството по делото са участвали надлежните страни, то постановено от него решение не е недопустимо на това основание. Неоснователно е и оплакването, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е допуснал до делба недвижим имот с площ, различна от посочената в исковата молба и е отхвърлил иск за делба на сграда, с площ, различна от посочената в исковата молба. Площта както на недвижимия имот, така и на сградата, предмет на делбеното производство не е съществен и основан белег за тяхната индивидуализация. Освен това в случая не е вярно, че първоинстанциинният съд е допуснал до делба урегулиран поземлен имот с различна площ. Както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение същият е индивидуализиран, включтително и в частта за площта, така както е посочено в исковата молба и в съответсвие със събраните по делото доказателства за актуалния му статут съгласно действащия подробен устройствен план. Посоченото от въззивната жалбоподателката, че съдът е приел, че площта на недвижимия имот е 1296 кв. м., тъй като това е числото, представляващо знаменател на обикновените дроби, с които са определени делбените части на съсобствениците, не съответства нито на обективираната в съдебното решение воля на съда, нито на математическите правила за намиране на част от цяло число и привеждане на обикновени дроби под общ знаменател. Сграда с площ от 106 кв. м. действително не е заявявана за допускане до делба с исковата молба. В хода на съдебното производство, обаче са назначени и изслушани основна и допълнителна съдебно технически експертизи и са приложени актуални скици на недвижимия имот, от които е установено, че една от сградите, предмет на иска, към настоящия момент е именно с такава площ, а не с посочената от ищеца. Както се посочи по-горе площта не е основният и съществен белег на недвижимите имоти. Също така, в производството по делба, съдът е длъжен да съобрази действителното фактическо положение на делбените вещи към момента на приключване на съдебното дирене, което и е сторил в настоящия случай. Затова, като е отхвърлил иска за делба на паянтова жилищна сграда със застроена площ от 106 кв. м. първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск. Съответно решението му в тази част не е недопустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Решението е правилно. Съображенията за това са следните: Пред първоинстанионния съд е представено актуално към този момент удостоверение за наследници с изх. № •••, издадено от кметство, с. ••• и удостоверения за наследници № ••• на община ••• и № ••• на община •••. От тях се установява, че наследодателят – Т. Т. Г. е починал на ••• Оставил е за свои наследници по закон петте си деца – И. Г. Г., Е. Г. Г., А. Г. Т., М. Г. В. и Б. Г. Г.. И. Г. Г. е починал на ••• е оставил наследници по закон - шестте си деца – С. И. В., Д. И. П., С. И. Г., П. И. Г. и Ж. И. Г.. С. В. е починала на •••, като е оставила за наследници братята си и сестрите си, респетивно – техните низходящи. Д. П. е починала на ••• и е оставила за своя наследница дъщеря си – В. М. А. – страна по делото. С. Г. е починал на ••• и е оставил за наследник сина си – Х. С. Г. – страна по делото. П. Г. е починал на ••• и е оставил са свой наследник сина си – В. П. Г. - страна по делото. Ж. Г. е починал на ••• и е оставил за свои наследници съпругата си М. Р. Г. и братята и сестрите си, респективно техните низходящи. М. Г. е починала на ••• и е оставила за свои наследници низходящите и съпругите на своите братя – К. В. Р., Е. А. Р., В. Р. Р., Б. Р. Р., Н. Р. Р., В. И. В., М. Р. В. и Е. Р. В. – страни по делото. Е. Г. Г. е починал на ••• и е оставил за наследници синовете си – А. Е. Г., В. Е. Г. и Б. Е. Г.. А. Г. е починал на ••• и е оставил за свой наследник низходящата своя син – С. И. А.С./дъщеря на И. Г., починал на ••• – страна по делото/. В. Г., починал на ••• и е оставил за наследници децата си - В. В. Е. и Т. В. И. – страни по делото. Б. Г. е починал на ••• и е оставил за наследници децата си, респективно техните съпрузи и низходящи – С. Е. С., Ж. С. Г. и Т. С. Г./съпруг и деца на В. Б. С., починала на •••/, В. Б. Г. – син, Г. С. Г./дъщеря на С. Б. Г., починал на •••/ - всички страни по делото. А. Г. Т. е починал на ••• и е оставил за свои наследници децата си – М. А. Т. и Г. А. Т. – страни по делото. М. Г. В. е починала на ••• и е оставила за свои наследници – В.А. В., Н. Д. В. и С. Д. М./съпруга и деца на нейния син – Д.З. В., починал на •••/, О. Г. В. /низходящ на сина и – Г. З. В., починал на •••/, К. И. В. и Г. И. М./деца на дъщеря и В.З.Я., починала на •••/ - всички страни по делото. Б. Г. Г. е починал през ••• г.и е оставил за свои наследници децата си – И. Б. Г., З. Б. К. и М. Б. Г., тримата страни по делото. След постановяване на обжалвания съдебен акт, при изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 2 от ГПК за връчването му, първоинстанционният съд е констатирал, че е настъпила смъртта на един от съделителите – М. А. В.. С определение от 26.01.2022 г. е заличил същата, като страна в производството и е конституирал на нейно място наследниците и по закон – синовете и Ю. В. В. и В. В. В.. В производството пред въззивния съд е починал съделителят С. Е. С.. С определение от 24.03.2023 г. същият е заличен като страна по делото и на негово място са конституирани наследниците му – съделителките Т. С. С. и Ж. С. Г.. Видно от договор за продажба на недвижим имот от 14.09.1938 г. и записка № 123/03.07.1943 г., том 12 на Радомирски районен съдия, един от синовете на общия наследдодател, а именно И. Г. Г. е закупил от Д.С. Г. недвижим имот, находящ се в ••• /към настоящия момент с. •••/, в местността „•••“, с площ от около 1 дка, ведно с изградените в дворното място едноетажна паянтова къща със застроена площ от 35 кв. м и хамбар със застроена площ от 9 кв. м., при граници на имота: Г. Т., Д.В. – от две страни и махленски път. Договорът за продажба на недвижим имот от 14.09.1938 г. и записката за вписването му, са били представени от наследниците по закон на И. Г. Г., при извършването на обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 от ГПК/отменен/, въз основа, на която е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот № •••, том •••, дело № 1579/1984 г. на Радомирски районен съдия. С последния С. И. В., Д. И. П., С. И. Г., Ж. И. Г. и П. И. Г., като наследници на И. Г. Г., са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в с.•••, общ. •••, а именно: дворно място с площ от 690 кв. м, съставляващо имот с планоснимачен номер •••от кв. •••по плана на с. •••, както и 1/3 ид. ч. от имот с планоснимачен номер •••от кв. •••по плана на с. •••, като за двата имота е отреден съсобствен парцел •••, •••от кв. •••по плана на селото, с площ от 1595 кв. м, при граници на парцела: улица, И. П., К. В. и Б. Д., заедно с всички постройки, намиращи се в имот с планоснимачен номер •••, както и 1/2 ид. ч. от къщата, находяща се в имот с планоснимачен номер •••– тази откъм съседа К. В., като от терена на парцел •••, •••са съсобственици на 2/3 ид. ч. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № •••, том •••, дело № 1207/1984 г. на Радомирски районен съдия, С. И. В. и Д. И. П. са дарили на брат си Ж. И. Г. притежаваните от тях идеални част от недвижимия имот, описан в нотариален акт № •••, том •••, дело № 1579/1984 г. С договори за дарение на недвижим имот, обективирани в нотариален акт № •••, том •••, дело № 1217/1995 г. на нотариус, с район на действие – района на РС – Радомир и в нотариален акт № •••, том •••, дело № 1386/1995 г. на нотариус, с район на действие – района на РС – Радомир, Х. С. Г. и П. И. Г. са дарили на Ж. И. Г. притежаваните от тях идеални част от недвижимия имот, описан в нотариален акт № •••, том •••, дело № 1579/1984 г. По делото е представен и договор № •••, сключен между СД „Изграждане на селищни системи“, гр. Перник и Ж. И. Г., по силата на който СД „Изграждане на селищни системи“, гр. Перник се е задължило да поеме изпълнението на инвеститорския контрол при изграждането на вилна сграда в парцел •••, •••в кв. ••• по плана на с. •••. Видно от нотариален акт № •••, том •••, дело № 1438/1995 г. на нотариус с район на действие – района на РС – Радомир, същият е издаден въз основа на посочените по-горе писмени доказателства, по реда на чл. 483 ГПК /отм./, като с него Ж. И. Г. е признат за собственик по наследство, давностно владение и дарение на: 4/6 ид. ч. от урегулирано дворно място с площ от 1595 кв. м, съставляващо парцел ••• за имоти с планоснимачни номера •••и •••, в кв. •••по плана на селото, заедно с 1/2 ид. ч. от изградената в имот ••• паянтова жилищна сграда – тази откъм съседа К. Д. В., заедно с изградената в имот •••двуетажна масивна жилищна сграда, при граници на парцела: улица, И. П., К. В. и Б. Д.. Със саморъчно завещание от 25.06.2009 г. Ж. И. Г. е завещал на Н. И. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен от нотариус Е.З., с район на действие – района на СРС, на 03.10.2012 г. С нотариално завещание № 2, том I-к, рег. № 7349, дело № 2/2010 г. на нотариус Е.З., с район на действие – района на СРС, М. Р. Г. е завещала на Н. И. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество. За установяване твърденият и оспорваният на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на доведените от тях свидетели - В. С., Ц.К., А. Г., Т.С. и В. И.. Съдът ги кредитира, като ясни и конкретни, дадени за непосредствено възприети факти, съотетстващи едни на други и взаимно допълващи се. От показанията на свидетелите С. и К. се установа, че делбеният имот е наследствен, като ответницата М. Г. го посещава и се грижи за построената в него къща и замята около нея. Със съпруга си косят обслужващата я част от дворното място. От показанията на свидетеля А. Г. се установява, че дядото на ищецът е бил собственик на процесния имот, че ищецът и сестра му – М. го посещават, като през лятото ищецът коси тревата. От показанията на свидетелите Т. С. и В. И. се установява, че двуетажната жилищна сграда, находяща се в делебния имот, е строена от Ж. и М. Г. и никой друг, освен тях не е живял в къщата, като ответникът Н. Л. също е идвал преди смъртта им. Установява се също, че М. Г. и съпругът посещават имота, като косят частта от дворнот място, откъдето влизат него. По делото е приета основана и допълнителна съдебно – техническа експертиза. Съдът я кредитира изцяло, като пълна и обоснована, изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит. От нея се установява, че към настоящия момент в УПИ •••, •••, кв. •••по регулационния план на с. ••• са изградени масивна двуетажна сграда /вилна/ със застоена площ от 39, 75 кв. м – в дъното на имота, с тераса пред нея и външни стълби за втория етаж; полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 52, 40 кв. м., паднал ламаринен навес; паянтова жилищна сграда със застроена площ от 106 кв. м – полусъборена и паднала постройка с каменна зидария.Вещото лице е предложило и вариант за разделянето на имота на три части. Въз основа на заключението на вещото лице и становище на главния архитект на община Радомир, със заповед от 10.09.2020 г. на кмета на община Радомир е допуснато изработването на проект за подробен устройствен план – план за регулация за изменение на действащия план на ••• в обхват УПИ ••• от кв. •••. Изслушана и приета по делото е съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.. Съдът я кредитира като пълна и обоснована, дадена от вещо лице с неообходимите специални знания и професионален опит. От нея се установява, че подписът, положен в графа „Завещател“ в нотариално завещание № 2, том I-к, рег. № 7349, дело № 2/2010 г. на нотариус Е. З., с район на действие – района на СРС, е изпълнен от М. Р. Г.. Ръкописният текст в саморъчно завещание от 25.06.2009 г. от името на Ж. И. Г. и ръкописният текст в представените сравнителни образци е изпълнен от едно и също лице. Подписът, положен в саморъчно завещание от 25.06.2009 г., е изпълнен от Ж. И. Г.. При горните фактически констатации, настоящият състав на Окръжен съд – Перник от правна страна намира следното: Чл. 34 от ЗС предвижда възможност за всеки съсобственик да предяви иск за делба на съсобствената вещ, като са приложими разпоредбите за делба на наследство - чл. 69 и сл. от ЗН. С решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК, с което приключва първата фаза на делбеното производство, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извършва делбата, както и какво е учестието в тях на всеки от съделителите. В тежест на всеки от съдилители е да установи участието си в съсобствеността на делбените имоти и частта си в нея. В настоящия случай е налице спор относно подлежащите на делба сгради и относно дела на съсобствениците. Доводите във връзка със спорните факти се поддържат с въззивните жалба на двама от съделителите. Страните по делото, с изключение на Н. И. Л. са наследници по закон на общия наследодател – Г. Т. Г., починал на ••• Наследниците по закон основават участието с и в съсобствеността на наследственото правоотношение, възникнало последователно със смъртта на общия наследодател и със смъртта на неговите низходящи. Съделителят Н. Л. основава участието си в съсобствеността на общи завещателни разпореждания, извършени от праводателите му – Ж. И. Г., починал на ••• и М. Р. Г., починала на ••• Легитимацията му като универсален правоприемник на Ж. Г. е въз основа на саморъчно завещание, а на М. Г. – на нотариално завещание. И двете са оспорени от част от останалите съделители досежно автентичността им. Посочените пороци съгласно чл. 42, т. 2, във вр. с чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от ЗН са основание за нищожност на завещателните разпореждания. Доказателствената тежест за установяване истинността на завещанията е на страната, която се ползва от тях. В тази връзка пред първоинстанционния съд е приета съдебно-графологическа/почеркова/ експертиза, от заключението, на която категорично се установява, че текстът и подписът на завещанието на Ж. Г. са изпълнени от него, както и че подписът в завещанието на М. Г. е изпълнен от нея. От изложеното следва, че Н. Л., въз основа на представените завещания се легитимира като универсален правоприемник на Ж. Г. и на М. Г.. Спорни по делото са обстоятелствата относно дела в съсобствеността на Ж. Г. и относно индивидуалната собственост на двамата съпрузи върху построената в делбения имот двуетажна жилищна сграда. В тази връзка е оспорено легитимиращото действие на констативните нотариални актове с № •••, том •••, дело № 1579/1984 г. на Радомирски районен съдия и с № •••, том •••, дело № 1438/1995 г. на нотариус с район на действие – района на РС – Радомир. За установяване на констатираното с тях право на собственост върху 4/6 идеални части от делбения урегулиран поземлен имот и ½ идеална част от построената в него жилищна сграда с площ от 52.40 кв. м. съделиятилеят Л. е представил писмени доказателства – договор за продажба на недвижим имот от 14.09.1938 г. и записка за вписването му № 123/03.07.1943 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••, том •••, дело 1207/1985 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••, том •••, дело 1217/1995 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••, том •••, дело № 1386/1995 г. От тях се установява, че И. Г. Г., който е едно от петте деца на общия наследодател Г. Т. Г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 14.09.1938 г. е придобил в собственост дворно място от около един декар, находящо се в •••, ведно с находящата се в него едноетажна паянтова жилищна сграда от 35 кв. м. Този договр за покупко-продажба е представен в производството по чл. 483 от ГПК /отменен/, в което е издаден нотариеален акт № •••, том •••, дело № 1579/1984 г. и въз основа на него, останалите описани в нотариалния акт писмени доказателства и извършената обстоятелствена проверка, нотариусът е направил извода за правото на собственост на наследниците на И. Г. Г. – С. В., Д. П., С. Г., Ж. Г. и П. Г. от 4/6 ид. ч. в УПИ •••, •••, кв. •••по плана на с. ••• и от ½ ид. ч. в построената в същия едноетажна жилищна сграда. С обективираните в нотариалните актове за дарение на недвижим имот прехвърлителни сделки – С. В., Д. П., П. Г. и единственият наследник по закон на С. Г. – Х. С. Г. са прехвърлили своите части от недвижимия имот и паянтовата жилищна сграда на Ж. Г.. По този начин по силата на наследствено правоотношеине, настъпило със смъртта на И. Г. и договорите за дарение, Ж. Г. е станал собственик на общо 4/6 ид. ч. от делбеното УПИ и ½ ид. ч. от построената в него едноетажна жилищна сграда. Въз основа на тези писмени доказателства е издаден и оспорения констативен нотариален акт № •••, том •••, дело № 1438/1995 г., с който след проведено производство по реда на чл. 483 от ГПК нотариусът е констатирал установеното право на собственост на Ж. И. Г. върху делбените УПИ и построена в него жилищна сграда. От изложеното следва, че с представените по делото писмени доказателства съделителят Н. Л. е установил констатираното в оспорения констативен нотариаелн акт право на собственост на своя праводател в делбените имоти и дела на участието му в съсобствеността. При доказателствена тежест на оспорващите съделители/в този смисъл Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК /, те не са ангажирали доказателства, с които да оборят легитимиращото действие на констативните нотариални актове. Същевременно страната, която черпи права от тях е установила с писмени доказателства, констатираното в нотариалните производства право на собственост на наследниците на И. Г., а в последствие и на праводателя – Ж. Г.. С оглед изложеното сдът е длъжен да зачете изводът на нотариуса за констатираното право на собственост. Оплакванията във възивните жалби за неправилност на извода на районния съд досежно легитимиращото действие на оспорените констативни нотариални актове е неоснователен. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно и оспорването на съделителката Г. на разпоредителните сделки, извършени от сънаследниците, в резултат, на които целия дял в съсобствеността на наследника И. Г. е концентриран в един от наследниците му по закон – Ж. Г.. С договорите за дарения, съсобствениците на последния са му прехвърлили правото на собственост в делбените имоти на наследствените си части, които са съответни на чл. 5, ал. 1 от ЗН. Не е налице твърдяното от въззивнта жалба разпореждане с част, която е по-голяма от притежаваната. От изложеното до тук, следва, че след смъртта на Ж. Г., съделителят Н. Л. е станал собственик на съответната част от делбените недвижими имоти по силата на общото завещателно разпореждане направено със саморъчно завещаие от 25.06.2009 г., обявено с протокол от 03.10.2012 г. от нотариус с рег. № •••на НК, с район на действие Софийски районен съд. Неоснователно е и оплакването на съделителката М. Г. за допускане до делба на едноетажната жилищна сграда от 52.40 кв. м., с аргумент, че я е придобила по давност, заедно с част от дворното място около нея от 500 кв. м, което прави дела и в последното 1/25 ид. ч., а не така както го е определил първоинстанционния съд. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност - с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За установяване осъществяването на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС в тежест на страната, която се позовава на него е да докаже, че в продължение на 10 години явно, необезпокоявано и непрекъснато е осъществявала фактическа власт върху недвижимия имот, както и че ползването на същия е било с намерение да го свои. Субективният елемент е задължително условие за осъществяване състава на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Изводът за наличието му се прави въз основа на обективно съществуващи обстоятелства. Тъй като в случая се касае за съсобственост, възникнала въз основа на наследяване, ползването на имота от един от наследниците не обосновава приложимостта на презумпцията на чл. 69 от ЗС по отношение на частите на другите. За да установи намерение за своенето им, осъществяващият фактическа власт съсобственик трябва да докаже основание за ползването на частите на останалите, което да е различно от наследяването. То следва да е обективирано ясно и недвусмислено, по начин довеждащ го знанието на съсобствениците, като включва и отблъскване/препятстване тяхното ползване на общата вещ. В настоящия случай, за да установи твърдението си за осъществено придобивно основание, съделителката Г. е ангажирала гласни доказателства. От тях се установява, че тя е посещавала съсобствената жилищна сграда и е косила частта от дворното място около нея. От тези действия не може да се направи извод за наличие на явно и обективирано пред останалите съсобственици свойствено намерение. Затова настоящият състав намира за правилен изводът на районния съд, че допуснатата до делба полумасивна едноетажна жилищна сграда и мястото около нея не са придобити по давност от съделителката Г.. Те са съсобствени между наследниците, чиито наследодатели не са прехвърлили дела си на Ж. Г. и съделителя Н. Л.. Последният, за да установи правото на собственост на праводателите си върху двуетажната жилищна сграда, която първоинстанционният съд е изключил от делбата, е представил договор № ••• и е ангажирал гласни доказателства. От тях се установява, че на 26.03.1986 г. Ж. Г. е сключил договор със СД „Изграждане на селищни системи “за изпълнението на инвеститорския контрол за построяването и, като в него е посочено, че осигуряването на работната ръка, доставката на строителните материали, заплащането на всички такси във връзка със строителството са за сметка на Ж. Г.. Свидетелите безспорно и категорично установяват, че двуетажната жилищна сграда е построена изцяло от Ж. Г. и съпругата му М. Г. и от построяването и е ползвана само от двамата съпрузи, до смъртта им. Изложеното налага, че към момента на смъртта на праводателите на съделителя Н. Л. – през •••г. и през •••г., те са били единствени собственици на процесната жилищна сграда по силата на давностно владение. Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че право на собственост върху жилищна сграда, построена в чужд/съсобствен недвижим имот/ може да бъде придобито само чрез учредяване на право на строеж, извършено от останалите съсобственици, каквото в случая безспорно няма. Правото да се построи сграда в чужд, включително и съсобствен имот е уредено в чл. 63 от ЗС и е вещно право върху чужда вещ. Титулярът му става собственик на построената от него сграда, с което се изключват последиците на презумпцията на чл. 92 от СК. Съгласно чл. 55 от ЗС то може да се придобие както чрез правна сделка, така и по давност и по друг начин уреден в закон. В разглеждания казус, видно от констатациите, направени в нотариален акт № •••том •••, дело № 1438/1995 г., към момента на съставянето му двуетажната сграда е била изградена и съответно е била годен обект на правото на собственост. Това е най-ранния момент, от който следва да се приеме, че съпрузите Ж. и М. Г. са започнали да осъществяват явно, спокойно и неоспорвано фактическата си власт върху постройката. Ползването е по начин, обективиращ своителното намерение и със знанието на останалите съсобственици на недвижимия имот. Следователно към момента на смъртта на Ж. и М. Г. – •••г. и •••г. е изминал период по-дълъг от предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС/десет години/, поради което правото на собственост върху спорната жилищна сграда е било придобито от тях по давност. Със направените универсални завещателни разпореждания, те са я прехвърлили изцяло на съделителя Л.. По изложените съображения неосноватени са доводите във въззивните жалби за допускане на посочената сграда до делба, а решението на районния съд в тази частта, с която я е изключил от делбата е правилно. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на съделителят И. Г. относно изключването от делбата на намиращата се в делбения имот паянтова едноетажна жилищна сграда с обща площ от 106 кв. м. Към момента на приключване на съдебното дирене, въз основа на приетата съдебно- техническа експертиза е установено, че същата е полусъборена. Следователно не съществува обект на правото на собственост, който да бъде допуснат до делба. В този смисъл е изводът на районния съд, който настоящият състав намира за правилен. Неоснователно и възражението на въззивната жалбоподателката М. Г. относно допускането до делба на дворното място. Съгласно чл. 38, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗС е налице за забрана за делба на дворното място, когато същото се явява обща част на самостоятелни обект в етажна собственост. То е обща част само когато принадлежи на всички етажни собственици. Ако в него има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо значение, т.е. не представлява обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. /в посочения смисъл Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., Решение № 481 от •••. по гр. д. № 979/09 г. на I г. о. и Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/11 г. на II г. о. / В настоящия случай, не е налице етажна собственост, на която дворното място да е обща част. То е самостоятелен обект на право на собственост и правилно е допуснато до делба от районния съд. Правилно Районен съд – Радомир е определил и делбените части на участващите в съсобствеността съделители. След като е отхвърлил иска срещу страните, чиито наследодатели приживе са прехвърлили дела си в съсобствеността на наследника Ж. Г. /В. М. А., Х. С. Г., В. П. Г., К. В. Р., Е. А. Р., В. Р. Р., Б. Р. Р., Н. Р. Р., В. И. В., М. Р. В., Е. Р. В., / и срещу тези, за които не е установено да са придобивали дял в съсобствеността /Л. С. Г./, съдът правилно е приел, че частта от делбените имоти, която не е собствена на съделителя Л., а именно 2/6 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и ½ ид. ч. от построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда са съсобствени на останалите съделитители при квоти съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН. След определянето им в обикновени дроби, е привел последните под общ знаменател, като изчисленията са правилни. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката Г., че знаменателите на обикновените дроби, с които са определени делбените части на съделителите са площта на недвижимия имот, респективно площта на допуснатата до делба сграда. Първонистанционният съд е спазил математическото правило за определяне на част от цяло число и в съответствие с него е определил дела в съсобствеността на всеки от съделителите. Предвид всичко изложено настоящият състав намира обжалваното решение на Районен съд – Радомир за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Въззивните жалбоподатели са направили искане за присъждане на разноски, които не са предмет на настоящото производство по допускане на делбата. Разпределянето на разноските на съделителите се извършва по реда на чл. 355 от ГПК с крайния акт във втората фаза делбеното производство.